Доброто съкровище

Доброто съкровище

„Добрият человЪк от доброто съкровище на сърцето изважда добриниг; и злият человЪк от злото съкровище изважда злините. (Матея 12:35)

Христос говори за два вида изваждане: „Добрият човек изважда от съкровището добрините, а злият – злинит." И единият, и другият вадят нещо от съкровищата си, но резултатите на изваждането са различни. Значи, едно и също действие, или една и съща причина произвежда два различни резултата. Двама души евят на нивите си едно и също нещо, но резултатите на съитбата им са различни.

Какво се разбира под думите „добро и зло съкровище"? За да придобие добро съкровище, човек трвб-ва да работи хиляди години върху себе си. Само така той може да стане богат и да вади от своето съкровище добринит. Човек забогатява по два начина и в две различни направления: той може да забогатее в скоро време, или в продължение на много години да придобие плюсове в живота си; той може съще-временно да забогатее скоро или в продължение на години, но да придобие минуси. Потръбно е богатство на хората, но какво богатство? Хората са обърнали и обръщат внимание повече на материалното богатство, но то е временна придобивка, а не въчна. До известно време богатството радва и задоволява човека, но след това той търси друго нещо, вън от материалното богатство.

Като изучава дълбокия смисъл на християнството, човек дохожда до разбирането, че истинското развитие се крие в вътрешното, духовно богатство на душата. Духовната наука, наречена според някои религия, изисква духовно развитие от човека. В случая, думата

162

„религия" не е много сполучлива, но в български език няма друга дума, която може да я замъсти. Под „религиозен човек” разбират глупав, ограничен, фанатик, който не мисли право. Някои мислят, че човек става религиозен, когато започне да остарява. Аз не говоря за религията на старите хора, но за Божествената религия, която включва Божествената наука. Някои замъстват думата религия с теософия, която се основава на прераждането; други я замъстват с спиритизъма, който се основава на отношения между духовет. Обаче, и двет думи „теософия и спири-тизъм” са ограничени, не могат да обхванат понятието „Божествена наука." Днес и думата „Бог” е загубила смисъл, затова я замъстват с думата „природа." След време и думата „природа" ше бъде за-местена с друга, по-близка до разбирането на човека. Не е важно, че ще замъствате една дума с друга; важно е, всъка дума, която измъства друга, да изразява точно и опредълено нейния смисъл.

„Добрият човек от доброто съкровище изважда добринит." Как се придобива доброто съкровище? – Чрез знание, търпение и постоянство. Какво прави добрият градинар, който има в градината си много плодни дървета, между които и оръхи? Когато види, че оръхът започва да зръе, той не бърза да го обруля, да свали зелената му обвивка, но го оставя на дървото, докато тя сама се пукне. Види ли това, той знае вече, че оръхът е узръл. Ако преждевременно снеме зелената му обвивка, ядката на оръха ще се развали. Като узрее оръхът, той го чуква, отделя зелената му обвивка, след нея – коравата и най-после дохожда до вътрешната ядка, която също е покрита с тънка ципица, горчива на вкус. Както оръхът затваря доброто си съкровище в няколко обвивки, така и човек крие истинското си богатство в няколко обвивки. Външната обвивка е материалното богатство, което трябва да оставите свободно да узръе, а не преждевременно да го премахнете. То е сигурна защита на истинското добро съкровище. От външната обвивка соковете минават в са/грешната, и оттам – в самите ядки. Ципата, която обвива ядките, съдържа достатъчно йод. Яжте

163

«орвхи и не се страхувайте. Тв заместват употребата яа йод.

«Доброто съкровище." Които не разбират смисъла на духовния живот, казват, че не се нуждаяг от богатство, но искат да бъдат по-близо до Бога, Да бъде човек близо до Бога, това значи, да бъде здрав по тъло, по ум и сърце, т.е. силите в него да бъдат добре организирани. Не е ли здрав, не са ли организирани силите му, той е далеч от Бога. Близостта към Бога не е външен, но вътрешен процес. Същото се отнася и до обикновените хора, Външно можеш да бъдеш близо до някого, но вж» трешно далеч да отстоиш от него. Какво тръб-ва да прави човек, за да се организира? – Да пази външната си обвивка, докато узръе. Без нея той ще наруши здравината на вътрешното си съдържание. Човек трябва да бъде търпелив, да не бърза в малко време да постигне голями резултати. Всеки ре» зултат иде на своето време. Мнозина бързат, искат веднага да реализират желанията си, а с това се осака1яват.

Какво се разбира под думата „вътрешно съдържание"? Кое е вътрешното съдържание на човека? – Неговата душа, т.е. – Божественото начало в него, което черпи от живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способности. Да има човек живот в себе си, това значи, да живее съзнателно. Който не знае да живъе, не е съзнателен човек. Като се говори за съзнателния живот, мнозина казват: Не е важно, дали живея съзнателно, или не; важно е да запазя тълото си. Право е да се стреми човек да запази тълото си, като външна, здрава, предпазителна обвивка, но един ден тя ще падне, сама по себе си. Както зелената обвивка на оръха се напуква и сама пада, така и тълото на човека един ден ще падне, и той ще остане с втората си обвивка. Кога ще стане това? – Когато човек узръе. Обаче, докато не узръе, никой няма право да отнема външната му обвивка. Сж-щото се отнася и до оръха. За да не се развали ядката, оставете зелената му обвивка сама да се пукне и падне. Децата често брулят оръхите, преди да са узръли, и дапат ръцет си от зелената им обвивка. Те правят

164

това, защото обичат првснитв ядки на орвха. Като се отегчат от живота, хората казват: Защо ни е тов» тъло? Дано се освободим от него. Те не разбират смисъла на физическото си тъло. Докато е в тялото си, човек зрве и организира силитв си. Изгуби ли тв-лото си, той преждевременно пада от дървото на живота и, неорганизиран, недозрвл отива в другия свят,

Христос казва; „Добрият человвк от доброто съкровище на сърцето изважда добринитв." Сърцето се намира в физическото тяло на човека. Щом се лиши от тялото си, той се лишава и от живота на сърцето. Ето защо, физическото тяло е обвивка, т.е посрвдник, през който минават соковетв отвън, навътре, т.е. от външния, физическия свят към духовния. Чрез храната, напримвр, човек възприеме външнитв необходими материали за съграждане не сам на тялото си, но и на душата. От Божествено гледище, човек не е още оформен, не се е превърнал во-истински човек, т.е. още не е напълно узрвл. От гледището на ангелите, гой се уподобява на дърво, затова е казано в Писанието: „Праведнитв ще бъдат като дървета, посадени при бистри отоци." Дървото се взима като символ на знание. Значи, в дървото се крие знанието, науката за живота. В райската градина имало много дървета, между които две от тях се отличавали: едното било «дърво на живота", а другото – .дърво за познаване на доброто и на злото." Ката създал първитв човвци и ги поставил в рая, Бог им казал: „От всички дървета можете да ядете, но не и от дървото за познаване на доброто и на злото. В който ден ядете от това дърво, ще умрете." С това Бог искал да обърне внимание на първитв човвци, че, докато не организират добре своето физическо тъло, с всички негови удове и системи, тв не мо-гат правилно да възприемат соковетв и енергиите, които идат от възвишения свят, и да се ползуват от тях. Като забранил на първитв човвци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, Бог искал да им каже, че тв не са готови още за тази наука Докато не оформят и организират своята външна обвивка, чрез която могат да възприемат енер-

165

сиите на външния свят, те не могат да се занима-<ват с изследването на втората, по-твърда обвивка – костите на своето тъло. Първата обвивка представя мускулите на човека, а втората – костит. Първата •обвивка подразбира науката за живота, за външния свят, а втората – науката за познаване на доброто и на злото. Като придобие това знание, човек дохожда .до третата обвивка, до ципицата, която обвива ядката на оръха. Щом опита ядката, той е дошъл вече до вътрешния смисъл на живота.

Като изучавате човешката глава, виждате, че и тя е съставена от три обвивки: външна – кожата, средна – костта и вътрешна – ципицата, която обвива мозъка. Ако се повреди или възпали ципицата, човек се разстройва. За да не се разстройва, той трябва да работи върху себе си, да си създаде здраво тъло, да се справя с условията, които му са дадени, и да ги използува. Не е ли здрав физически и психически, са-мо в един момент човек може да изгуби здравето си, да се разстрои. Например, ако някой е вложил вярата и упованието си в парите, като ги изгуби, той може да получи удар в главата, разрив на сърдцето си и да умре. Някои хора от най-малките си не-успехи са изгубвали смисъла на живота и се отчайвали.

Материята, от която е съставен материалният свят, се среща в четири различни състояния по качества. Едните състояния са външни – твърдо, течно, ъъздухообразно, светлинно или лъчисто, топлинно, а другите – вътрешни, по състав – неорганическа и органическа материя. Едно от свойствата на материята »е, че тя минава от едно състояние в друго. Това се постига чрез промъна на вибрациите й, а именно, повишаването и понижаването им. Като се пречиства материята, вибрациите й се повишават; щом изгуби чистотата си, вибрациите й се понижават. Като се чисти материята, и човек се чисти. Пречистването му <:тава главно чрез сърцето. Под думата „сърце", разбираме чувствената душа в човека или астралното му тъло, което иде след физическото. Като умре, човек отива на другия свят с астралното си тъло, както оръхът се посажда в земята с коравата си обвивка, а не с зелената. Коравата черупка на оръха

166

се разпуква в земята; след нея се разкъсва и ци^ пицата, и остава само ядката, от центъра на която излиза нов оръх. Новият оръх, който се крие в ядката на ореха, представя същинската душа на човека,. която трябва да се изучава.

Философията на човешкия живот се съдържа в оръха. Изучавайте и наблюдавайте развитието и расте-нето на оръха, за да схванете нишките, които създа-ват философията на човешкия живот. Ако нишките не се сновят една след друга, както жената ги снове, никакво платно няма да се изтъче. На същото основа-^ ние, и нашите мисли и чувства трябва да бъдат на-сновани, не произволно, а според законите на правата мисъл и правите чувства. Правата мисъл изключва всъкакво подозрение, страх и съмнение. Освободете се от мисълта, че някой може да ви излъже. Бъдете като сарафина. Кой може да излъже един сарафин?' Като занесете при него една жълта монета и му я представите за златна, той изважда от джоба си пробния камък и я изпитва. Ако отговаря на свойствата на чистото злато, той я туря на особено място, за отличие от другите монети, които не са златни. Човек трябва да има пробен камък в себе си, с който да опитва нещата. За да не го излъжат, той трябва да прилага пробния си камък и да опитва, златна ли: е монетата, която му представят, или фалшива.

Какво е нежно на съвременните хора, за да не се лъжат? – Вяра, опите и виждане. Значи, вярата трябва да мине към опита, опитът – към виждането, а виждането – към разумния живот. Приложете това нещо в семейните си отношения, към приятелите си и ще видите неговите добри резултати. Като не разбират законите на живота, хората ги на-рушават и, в края на краищата, каквото зло или нещастие ги сполети, всичко отдават на Бога. Ако някой заболъе, казват, че Бог е решил така. Съдят някого, пак Бога счигат виновник. Човек сам е виновен за своето щастие или нещастие. Той сам е причина за болестиг, за мъчнотиитв и противоречията,, в които се намира. Съществуват два вида съдба или наказания: за зло и за добро. На земята наказват само онъзи, които правят пакости и злини. Когато чо~

167

век направи някакво престъпление, или зло, веднага стражарят го хваща, предава го на полицията и се завежда дело против него. Колкото по-голямо е пре-стъплението му, толкова по-голям шум се вдига около него. За да го оправдаят, видни адвокати поемат защитата му, вестниците пишат за него, обществото чете и обсжжда въпроса, дава мнението си и т.н. И пре-стъпникът става прочут, и адвокатите, и съдиите, които взимат участие в дълото, също се прочуват. Обаче, когато човек прави добро, никой не се интересува от него. Много естествено. На земята няма закони, които да разглеждат добрите дъла на хората и да им отдават засл)женото. На земята съдят само престъпниците и злосторниците. На небето е точно обратно: там се интересуват от добрите двла на хората, а не от лошите и престъпни. Там никой не се интересува от погрвшките и престъпленията на хората, никой не ги търси. Ако някой направи едно добро дело, веднага видните адвокати и съдии стават на крак и казват: Доведете този човек при нас, да видим, какво добро е направил, за да му отдадем заслуженото. Колкото по-голямо е доброто, което е направил, толкова повече хора се интересуват от него, толкова по голям шум вдига около себе си.

„Добрият человък от доброто съкровище на сърцето изважда добрините". Доброто съкровище на сърцето представя Божествената душа, в която човек складира даденото му от Бога. Щом има нещо дадено, човек трвбва да го вади от съкровището си и да го раздава, за да се ползуват от него, както сам той, така и неговите ближни. Всички блага в живота са дадени от Бога. Добрият човек има право да черпи от тях, докато задоволи своите естествени нужди. След това той дава и на ближните си. За да може разумно да се ползува от Божествените блага, човек трябва да се ръководи не само от ума и от сърцето си, но и от своята душа, да препраща енергиите от въздуха през дробовет, оттам през гръбначния мозък и най-после – в главния мозък. Това значи, да бъде човек активен по ум и по сърце, да решава правилно задачите си, за да бъде полезен едновременно и на себе си, и на свои-

168

те ближни. Не постлшват ли така и градинаритв? Те се ползуват първо от енергията на главния източ-ник, като пущат водата през малки вадички, за да напои и най-отдалечените кжтчета на градината. Ще кажете, че това не става бързо. С бързане работа не се върши. Търпение и постоянство е нежно на чо-ввка, а не бързане.

Един американски лвкар бил повикан да лв-кува един манафин в Мала - Азия. Като го прегле-дал, лвкарят му предписал едно лекарство, да пие по три лъжички на ден в продължение на десет деня. Като изпие лвкарството, състоянието му щвло да се подобри. Манафинът прегледал лекарството, поза-мислил се и казал: Защо трвбва да го пия десет деня наред? По добре да го изпия изведнъж, по-скоро да оздраввя. Вдигнал шишето и го изпил на-веднъж. След един-два часа положението му се влошило, и той умрвл.

Спазвайте законитв и предписанията на Бога, на природата и на лвкаря, който ви лвкува. Изпълнете предписанието, което ви е дадено – по три лъжички на ден. И Бог пише в своята книга: По три лъжички на ден. Ще кажете, че манафинът бил глупав човек. Какво ще кажете за съвременнитв хора, които на един обвд ядат по няколко яденета, след това изпиват по две - три кила вино. Като преядат, викат лъкар да им помага – разстроили стомаха си, изгубили апетите и т.н. Навсвкъде има манафи, не само в Мала - Азия. Когато не мисли право, човек прилича на манафина, който изпил всичкото лъкарство изведнъж, както и на онъзи хора, които всвки ден прея-ждат и разстройват стомаха си. Според мене, 75% от сегашнитв хора прзяждат. Някой казва, че не преяжда. Не преяжда, а иска да обича всички хора, и тв да го обичат. Това не е ли преяждане? Можеш ли да дадеш на всички хора това, което те искат? Имаш ли силата на слънцето? Ти не си научил да обичаш майка си, баща си, братята и сестрите си, приятелите си, които са ти направили добро, а ще обичаш цълия свят. Човешкото сърце се познава в трудни моменти. Човек трябва да събира Божествена енергия в себе си, да обогати своето сърце,

169

че да може в трудни времена да прояви своите чувства. В такива времена, именно, той трябва да има храна, с която да подържа живота на своя ближен.

Един изпаднал руски княз се оженил по лю-бов за една млада, красива мома, от високо произхождение. В първите дни след сватбата, той често цвлувал своята възлюбена, но тя огладнъла, пожелала да яде – хлъб искала. – Ну, поцълуемся, казвал й той. – Гладна съм! – възразявала възлюбената. – Ну, поцълуемся! Днес „да се цълунем, утре да се цълунем”, тя изгубила разположението си към своя възлюбен, любовта й истинала. Много естествено. Тя се почувствувала излъгана от него; той бил крайно <5еден, само една титла имал.

Човек не се нуждае само от целувки, много неща му трябват. Еднообразните целувки умъртвя-ват човека. Целувкитв на някои изсмукват енергията на човека. Тези целувки са подобни на смукала, които не извличат лошата и нечиста кръв от човека, а чистата. Достатъчно е да получиш десет такива целувки, десет смукала, да видиш, какво представят т.Аз взимам думата „целувка" в широк смисъл, не само по форма. Всеки, който размжтва ума и сърцето на човека, дава целувки като смукалото на пиявицата, обаче, не изсмуква само нечистата, но и чистата кръв. Христовото учение не търпи такива целувки. То изисква на-всякъде и в всичко хармония. Според това учение хромите трябва да проходят, слъпите – да прогледат, тлупавите – да поумнеят. Под думата „глупав” човек разбирам онзи, който няма условия да се развива. Затворете един умен човек в тъмна стая и го дръжте там десет години, ще видите, че той ще оглу-пъе, ще се идиогстзира. Защо? – Нвма условия за развитие. И обратно: ако на глупавия дадете добри условия за развитие, след десет години той ще поумнъе.

Христос казва: „Добрият човек изважда от съкровището си добрините, а злият – злинит”. Всяки трябва да вади добрините от своето сърце, първо за себе си, а после за своите ближни. Това значи: научи се първо, ти да обичаш Бога, а после учи ближния си. Ако ти не си научил още това изкуство, а уучиш другите, те ще те изобличат. Те веднага ще те

170

запитат: Какво ти е дал твоят Господ? Това не е за упрЪк, но, преди да учите другите, отворете ума и сърцето си за Божествената светлина, за да се развивате правилно. Мнозина се затварят за тази светлина, както орехът в черупката си, и очакват добри резултати. Това е невъзможно. Отворете се за Божествената светлина, която ще ви освободи от всички мач-нотии и противоречия. Как проверявате, че в ума и в сърцето ви влиза Божествената светлина? Божествената светлина не внася никакво раздвояване в човешкия ум и в човешкото сърце. Тя е подобна на чиста планинска вода, която освежава и ободрява човека. Пиете ли вода, в която има различни мжтилките тя ще разстрои организма ви, ще внесе мрак и тъмнина в вашите мисли и чувства, ще ви раздвои. Всяко учение, което повдига и облагородява човека, е Божествено.

Днес много проповедници ходят по света да проповъдват Христовото учение, но малцина могат да го изнесат, както трябва. Американците и англичаните изпратиха много мисионери по свита, да проповедват на хората, но заедно с християнството те пренесоха и спиртните питиета. Некси народи са апелирали към тех, да не им изпращат тази отрова. Какъв сми-съл има християнството за един народ, ако от една страна го повдигаш, а от друга – тровиш? Да отровиш, да разрушиш човека, това е най-лесната работа. Ще кажете, че вие не сте от тези хора. Нема човек в света, да не е тровил първо себе си. Колко пъти на ден си вкарвал отрова в кръвьта си. Днес си добре настроен, имаш Божествено-разположение на духе, но допуснеш в себе си една мисъл, която веднага помрачава духа ти, и ти отпа-даш, губиш това, което си спечелил. Колко пъти на ден човек слиза и се качва! Това е манафинът в всеки човек, който, като не слуша Божиите думи, вдига шишето с лекарството и го изпива наведнъж.. Този човек го очаква смърт – нищо друго.

Какво представя смъртта? – Пречистване, т.е_ напущане на старата и нечиста къща, за да изгори. Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва да изгори,

171

Болница, през която са минали хиляди болни от заразителни болести, и в която стените са просмукани от охкания, пъшкания и нечистотии, трябва да изгори. Бог изпраща днес огън в цълия свят, да изгори,. да се очисти от всички лоши, нечисти и заразителни мисли и желания. Така Той ще избави хората от по-голямо зло. Затова Бог казва: Започвам вече да събарям старото, изгнилото, за да съградя нещо ново, здраво, чисто. Днес свалям горната черупка на оръха, за да излЪзе на лице вътрешното съдържание – ядката. В ядката е скрита човешката душа, в която се развиват добрите мисли и желания, в която се кали волята и организират силите на ума и на сърцето. Да създадеш добри мисли и желания, това не значи, че трябва да убиеш всяко желание в себе си. В книгата „Светлина върху пътя" е казано: „Убий вевко желание в себе си!" Тази мисъл търпи корекция. Тя трябва да бъде: „Убий в себе си всяко лошо желание и възкреси всяко добро желание". Като четете тази книга, ще видите, че много мисли в нея трябва да се изправят. Който е писал книгата, или съзнателно е скрил истината, или не е разбирал дълбокия смисъл на нещата. Като изучава духовната наука, човек тръб-ва да се ръководи от своето вътрешно разбиране на нещата, да не изпада в противоречия. Натъквате ли се на противоположни мисли, не бързайте да вадите заключения. Мислете върху тях, и тогава правете своите заключения.

Христос казва: „Добрият човек от съкровището на своето сърце вади добрините, а злият – злинит”. И тази мисъл има две страни: от едно и също място – сърцето, добрият вади добрините, а злият – злинит. Следователно, когато искам да изправя човека, на злия казвам, да убие в себе си всяко лошо желание, за да не прави злини на себе си и на хората. На добрия казвам, да възкреси в себе си всички добри желания, да ги реализира, за да бъде добре и за него, и за ближните му. Човек трябва да бъде внимателен в желанията си, да не се забравя. Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават. Един американски професор толкова обичал пред-

172

мета си, че се забравял при преподаване и задър-жал студентите половин, а никога и един час след лекцията. Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който профе-сорът седъл, с туткал, и го завинтили добре за яода. Професорът говорил този ден цъли два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дре-хите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал сту-дентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се от-лепят. Вееки трвбва да съзнае, че, ако не успъва в работитв си, причините е в залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи. Залепването за стола показва, че хората още живеят с своите стари разбирания и убеждения. Ако сами не можете да се отлепите, помолете да дойде някой да ви помогне, но не оставайте залепени.

„Добрият человък от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият человък от злото съкровище изважда злинит." Христос поставя въпроса рвзко – добро съкровище и зло съкровище. Под думите „добро съкровище", Той разбира човешката душа, която се развива правилно. Според окулти-стите тя представя добрата карма на човека. Добрият човек е изпълнявал Божиите закони, събирал добро съкровище в сърцето си и днес има, какво да вади и да раздава на ближния си. Злият човек е нарушавал Божиите закони, правил злини, с което си е създал лоша карма. Днес го турят в затвор, дето лежи няколко години, докато придобие известна опитност. Чрез страданията соковете на злините се превръщат в добрини. В което село и да отидете, ще видите, как селяните вадят тора от бунищата си и наторяват с него своите ниви и градини. Така те облагородяват дърветата и цвътята, превръщат ги в доброкачествени. Всеки човек трябва да извади тора от своето бунище, т.е. да извади злините от злото съкровище и да ги тури на своята нива, да я на-тори, да превърне злото в добро. Само така човек

175

може да забогатее. Природата никога не изкоренява несъвършените форми, но ги облагородява и култивира* Тя използува всичко, за да го превърне в добро, което е необходим елемент за здравето на човека-Как се познава, кой човек има добро съкровище в сърцето си?

Представете си, че ставате сутрин радостни, весели и през гтелия ден запазите разположението си. В този случай вие имате добро съкровище вт» сърцето си. Ако при всички изпитания, които ви се случат през деня, запазите разположението си, вие сте богат човек, вадите добрини от своето съкровище. Това, което е вярно за един ден, вярно е и за много дни. Ако станете сутрин с лошо разположение на духа и през целия ден не можете да подобрите състоянието си, вие носите лошо съкровище в сърцето си. Ще се извинявате, че не сте разположени, че сте болни и т.н. Нищо не може да ви извини – съкровището ви не е добро. Не ви остава нища друго, освен да вземете лошото съкровище и да го хверлите на нивата си като тор. След това ще дой» дат страданията, но кажете си: Готов съм да стра-дам, за да се облагородя, да придобия търпение и любов. Човек трябва да бъде търпелив. Някой минава за търпелив, защото условията му налагат да търпи. Това е неволя, а не търпение. Неволята се налага на човека, а търпението е резултат на разумната човешка воля. Никога не налагайте на човека своите вервания, разбирания и убеждения. Оставете го свобо-ден, той сам да насади градината си, както разбира. Вие можете да му дадете семена, а той сам да ги сади и отглежда. Може да направи никаква погрешка – това нищо не значи. Злото не е в погрешните, които човек преви, но в неизправянето на погреш-ките. Важно е човек да бъде свободен, за да се развива правилно. Същевременно, той трябва да дава свобода на другите, и те да се развиват правилно.

Как постъпват майките с децата си? Докато детето е малко, майката го повива в пелени, връзва го с повой и така то лежи с часове. Преди да го кжпе, тя го развива, оставя го известно време свободно, да порита малко с крачката си и, като го оклше, бързо го

174

увива в пелените, завръзва го с повоя и го оставя в люлката да спи. Детето трябва да лежи и да кротува, законът е такъв. Така постъпват и някои религиозни хора. Те хванат някого, турят го в пелени, завержат го с повой и казват: Обърнахме този човек към Бога. Не сте го обърнали, но сте го ограничили. Срещнете ли човек, увите в пелени и завързан с повой, последвайте примъра на майката. Като минат четири-пет месеца, тя маха повоя и освобождава детето. Така тя му дава условия да се развива свободно и естествено. Ако детето остане дълго време в пелени и вързано с повой, растенето му ще спре, и то преждевременно ще се сбабичаса Майката не желае да види детето си сбабичасано. Тя иска то да стане здраво, силно, да се развива добре. Като влезе в едно религиозно общество, първоначално човек се намира в положението на дете, увито в пелени и вързано с повой. След известно време той се освобождава от пелените и повоя и започва да се развива правилно и естествено, да расте и разумен да става. Той проявява доброто съкровище, което носи в себе си. Следователно, когато става от сън, човек тръб-ва да се запита, свободен ли е от пелените и от повоя. Щом се убеди, че е свободен, той започва свободно да движи ръцет и краката си, да се протъга, с което показва, че е готов за работа. Ръцет и краката представят човешката воля. Тъй щото, когато очите, езикът, ръцет и краката на човека са свободни, това показва, че той има ум, сърце и воля, с които може да работи, да изпълнява Божията воля. Сънят представя повоя и пблените, в които човек е увит. Събудиш ли се, развержи повоя, махни пелените и кажи: Благодаря Ти, Господи, че си ми дел свобода, да се движа и да работя, да приложа волята, ума и сърцето си, да Ти служа, да изпълня-вам Твоята воля. Гответе се за небето, докато сте още на земята, защото там няма спане, няма пелени и повой. Работете върху себе си, за да облагородите душата си, да развиете духовното си тъло, с което ще възкръснете. Има хора, които ще възкръснат, докато са още на земята. - За тях, именно, апостол Павел казва, че външната им обвивка ще падне;

175

тт> ще възкръснат и ще се измънят. Стремете се към възкресението, като вътрешен процес. Това значи, да се освободи човек от всички съмнения и ограничения. Вярвайте в ума и в сърцето, в духа и в душата си, които Бог е вложил в вас, и вие ще възкръснете. Следователно, ако носите добро съкровище в себе си, трябва да го признаете; ако носите зло съкровище, наторете нивата си с него, за да го превърнете в добро. Тази е мисълта, която Хри~ стос вложил в стиха за доброто и за злото с кровище.

Време е вече човек да мине ог преходното и ограниченото, към въчното; от пелените и повоя към свободата ; от млекото към твърдата храна. Малкото дете да се храни с млъко, това е в реда на нищата, но ако младата мома и младият момък искат още да бозаят, това не е естествен процес. Щом проходи, детето може вече да се храни с твърда храна. Свободата е необходима за неговото растене и развитие. Пуснете коня на свобода, да видите, как знае той да скача и да рита. На полето скачането му е на място, но в града не е на място, той може да смачка някое дете, даже и възрастен човек. Свобода е нежна на всички живи същества, но на време и на опредълено място.

.Доброто и злото съкровище." Всеки трябва да си отговори, към добрите, или към злите хора спада ; към верващите, или към безверницит. Кой човек е безверник? – Който няма светлина в ума си. Отворете прозорците на къщата му, да влъзе светлина отвън. Ако няма пари за отваряне на прозорци, дайте му, той сам да си отвори. Когото и да поста-вят в тъмна стая, без прозорци, той непременно ще стане безверник. Вярата се проявява при светлина, а безверието при тъмнина. Доброто се върши при светлина, а злото в тъмнина. Човек трябва да преобрази живота си, т.е. да напусне тъмнината и да влезе в светлината. Всъка сутрин, като ставате от сън, кажете, си: Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде. Ще кажете, че това не е вер-но. Според мене, всяко нещо, създадено от Бога, е добро и разумно. За да се убедите в това, хверлете

176

старите си и окъсани дрехи, за да видите Божествената дреха, с която Бог ви е облъкъл. Кой ви е вино-вен, че сте се облекли в стари дрипи и не можете да се познаете? Не вервайте на онъзи, които подър-жат мисълта, че по естество човек е грешен. Само онзи е грешен, който живее в тъмна, мрачна изба и не знае, как да излвзе вън. Извадете този човеи от зимника и турете го в Божествения свят, на свобода и простор. Христос се обръща към до-брите и разумни хора, да извадят доброто съкровище от сърцата си и да помогнат на своите паднали братя. Давайте даром, за да се даде и на вас. Давайте от своето злато, а не от книжнитв си пари, защото на небето книжни пари не вервят. Всъка добра мисъл, всяко добро чувство и всъка добра постлшка са звонкови монети, които никога не губят своята цена и стойност. Доброто съкровище подразбира звон-ковите монети, а злото – книжните пари. Давид казва; „В грях ме зачена майка ми." Той признава, че грехът е човешко произведение, а не Божествено. Иоан пък казва: „От Бога съм заченат." Който живее в тъмна стая и вади злини от сърцето си, той е заченат от дявола; който живее в светла стая и вади добрини от сърцето си, той е заченат от Ботег Живъйте и работете като Христа, за да бъдете едно с Бога. Това изисква Христос от всички хора, за да се обновят, да се преустроят обществата и народите, навсякъде да проникне новия живот, да се въдвори Царството Божие на земята.

Не е достатъчно да знаете, какъв е Христос и какво е направил, но всеки да се запита и да си отговори, какво той е направил. Какво е направил Христос преди две хиляди години, всички знаят; какво днес прави, всички виждат, но какво ти, като човек, си направил и правиш. – Ти, който говориш сега, какъв си. – Ела да работим заедно, да видиш, какъв съм. Ако работим заедно, и аз взимам 90% от печалбата, а на тебе давам 10%, ще видиш, доколко съм правоверен. Обаче, ако давам на тебе повече, а на мене по-малко, или ако дълим печалбата си наполовина, пак ще ме разбереш. Това

177

означава стиха, който Христос е казал: „По дълата им ще ги познаете."

Днес искам от всички хора да развержа те кесиите си, умовете и сърцата си, да хверлят настрана пелените и повоите си и да почнат да движат свободно ръцет и краката си. Това се иска и от религиозните, и от светските хора. Това изисква разум-ният живот от човека. Ще кажете, че лесно се говори, мъчно се работи. Който говори с любов, той работи лесно – с любов. Той е минал през мъчнотии и страдания, разбрал е животът и знае да работи. Неговите думи са пълнн с съдържание и смисъл.

Христос иде на земята да обнови цялото човечество, народите, обществата, както и всеки човек поотдълно. Затова всеки трябва да си каже: Всичко мога да направя, заедно с Бога, с ангелите, г све-тиите и с добрите хора. Каже ли всеки за себе си така, светът ще се оправи и всичко ще тръгне на-пред. Три начина има, по които човек може да влв-зе в тъсния път, т.е. в Божествения път. Пър-вият начин е да бутате трена, който води в този път; вторият начин – да се надпреварите с него, а третият – да се качите на трена и да се оставите свободно, той да ви заведе на опредъленото място. Видите ли този трен, не го бутайте да верви, той сам се движи; не се надпреваряйте с него – не можете да го следвате, но, влъзте вътре и вервайте, че той ще ви заведе в Царството Божие.

Желая ви да бъдете онзи добър човек, за когото Христос казва, че от доброто съкровище на сърцето изважда добринит.

Беседа от Учителя, държана на 20 май, 1917 г. София.