Вземане и даване

Вземане и даване

„Крадецът не иде, освен да открад' не, да заколи и да погуби ; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно". (Йоана 10:10)

Думата „крадец” е обикновена и общопозната. Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захар от кутията? Кое дете не е бъркало без позволение в гърнето с меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си без негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждите дървета да си къса ябълки и круши без позволение? Обаче, Христос не говори за този род крадци, но за онв^и, които се проявяват трояко. Те идат да откраднат, да заколят и да погубят. Инте* ресно е да се знае, как се е създало желанието у чо-въка да краде. Забелязано е, че детето се ражда с затворени, с стиснати на юмрук ржде; човек умира, обаче, с отворени ръце. Какво означава юмрукът?сНе е все едно, дали възрастен човек отправя към вас юмрука си, или новороденото дете.

Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – сог, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залъзване на слънцето, се усъща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрите елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от то»

131

плината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя истива. В резул-тат на общото понижаване на температурата, се явяват различни атмосферни течения. Нощта се различава от деня по намаляване на топлината и светлината.

Като разглеждат проявите на своя живот, хората казват: Това е култура. – Култура е, но култура на тъмнината, т.е. механическа култура. Всъка механическа култура е преходна, несъществена. Тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци". И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голяма свиня, го-сподарят го обикаля по няколко пъти на ден, дава му изобилно храна. Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Госнодарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които ра-ботникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизъма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина. Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци в физическия свят, които обират ка-сите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения сеът, които обират човешките мисли.

Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма. Важно е, каква логика търсят. Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формите е механически процес. Например, казваме: Човек е двукрако същество; и кокошката е двукрако. Следователно, кокошката е човек. Религиозни-те пък казват: Кръвьта Христова спасява. Човек се омил с тази кръв, следователно, той е спасен.

132

Питам: Кръвьта, в която човек се омил, принадлежи ли, наистина, на Христа? Това е логична мисъл, вярна по съдържание, но не и по смисъл. Човек трябва да знае изкуството да превръща кръвьта в енергия, в сила. Религиозният трябва да изучава духовния език. Кръвьта е червена. Какво означава червеният цвът? В духовно отношение червеният цвът е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина. Значи, Хри-стовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Това е логика по смисъл. Кръвьта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвът, носи спасението на човека. Като живее по закон ите на любовта, т.е. по Христовото учение, човек може да се спаси. Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.

„Крадецът не иде, освен да открадне.* Кражбата влиза в културата на ленивия, на мързеливия човек. Който не обича да работи, той се ползува от труда на другит. Понеже не може доброволно да получи това, което му е нежно, той прилага кражбата, като насилие. Ще кажете, че това е строго казано. – Не е строго, но е по логиката на формите, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагам и трите вида логика. Тук логиката на смисъла има предимство над другите две. Освен трите вида логика, има още четири, за които днес няма да говоря. Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите света, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека. Той отнема също и живота, чувствата и мислите му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непремънно ще се излъжете. Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда. Обаче, сълзите не под-разбират всвкога страдание.

Един селянин много обичал печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари. Случило се, че тя за-боляла тежко и умръла. Селянинът си отдъхнал спокойно и си казал: Сега вече ще ям печени яйца до насита. Едва се върнал от погребението на жена си, той взел няколко яйца, турил ги в жаравата и пред-

133

вкусвал удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаван вече от жена си. В този мо-мент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Горещите яйца така го паръли, че започнали да му текат сълзи. Като гледали, как очите му се пълнъли с сълзи, съсед-ките казали: Е, братко, голям огън те сполет. – Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми, – от-говорил селянинът. Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.

В едно евангелско училище, един млад момък, като четъл Библията, постоянно плачел. Окржжава-щите виждали това и си казвали: Добър проповъдник ще излъзе от този момък. Защо плачел момъкът? Той постоянно поглеждал към прозорците на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичал една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окржжаващите мислели, че плаче от умиление към Словото. Този момък заслужава уважение, защото чрез сълзите изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръб и вадели криво заключение.

Ще приведа оше един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповъдник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбьта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповъдникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влъзе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думит: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповъдникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грЪшник, очисти го от гръховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбьта ти? Голяма е моята

134

скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повервам в Него; ако не ми помогне, няма да вер-вам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще б;вде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бях на една вечеринка и видъх, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене. Не искам такава мома. За такива моми и момци, турците имат пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща". Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта, или да влиза в никаква кошара. Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една. Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дро-бовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие. Това наричаме волев човек, в когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърцето и тълото. Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе

135

участие при създаване на формит. Всека форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание. В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата.

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно*. Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир. Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва. Пастирят – с едно: дава живот, и то преизобилно. Думата живот означава движение. Волята дава импулс на човека да се движи и да живъе. Когато създал първия човек, Бог вдъх-иал в ноздоите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живъе. Под думата „изоби-лен живот” се разбира съзнателен, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока. Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има пред вид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и ;неговото практическо приложение. Като живее и прилага -нещата, човек различава формите и придобива истинско знание. Той знае вече, кой е крадец и кой – пастир на овцет.

Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота. Теорията е сгжстено знание, а практиката – разредено. Теорията е сгжстена мъдрост, а практиката – разредена, т.е. приложена в живота. Следователно, всъка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана. Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота. Например, яъкоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за котото тя мисли да се ожени, е разва-лен човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщеритв си да вер-вят в правия път, но те не слушат и неоправе-ци си* отиват. Това не е за обезсърдчение, но трябва

136

да знаете, че кривият човек не може да се оправи* Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не мо-гат да се оправят. За себе си те са прави, защотз живеят по своя, себична, ограничена логика, но дру* гите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е опра' вила един крив мъж; нито един момък не е опра-вил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката. Кога майката може да на нрави това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Отде ще намери тези деца? Как ще ги възпитава, когато не ги вижда?

Ще изясня мисълта си с следния пример. Когато химикът описва свойствата на някое въздухообраз* но, безцвътно, невидимо вещество, хората не верват на думите му, защото нищо не виждат. Обаче, това ни най-малко не показва, че веществото не съществува. След като проучи всичките му свойства, химикът го сгъстява, превръща го в течност и после – в твърдо вещество. В това състояние то става видимо за всички хора, и те верват в думите на химика. Същою се отнася и за децата, които още не са родени, и на които майката пред' варително може да въздействува. Като невидими, те съществуват в вид на желания и мисли, с които тя е живъла в далечното минало. Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тъла, за да станат реални и видими за всички.

„Крадецят не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби". Какво ще открадне? – Най-ценното в чо-ввка, а именно, неговите мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадец при вас и открадне сърд-цето ви. Какво прави крадецът, докато открадне сърд-цето на човека? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добър, умен, красив човек, че като него друг няма и т.н. Ако той се подаде на тези ласки,

137

сърцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повервал на думите на този ласкател.

Един пътел намерил някъде парче сирене и се качил на едно дърво да го изяде спокойно. Отда-леч го зърнала лисицата и дошла под дървото, отдето започнала да се разговаря с него: Голям красавец си, пътльо, не съм виждала друг като тебе! А гласът ти, звучно и крешно се извива, само да слушаш и да не се наслушаш! Запъй ми една песен, да се порад-вам и развеселя. Поласкан от думите на лисицата, летелът отворил устата си и започнал да пъе. Сиренето паднало на земята и отишло в устата на лисицата, която веднага избъгала, не дочакала да чуе крешната песен на пвтела.

Приятел ли е лисицата на пътела, или крадец? Много такива крадци има и между хората, но днес ло-вят главно тези крадци, които обират пълните кесии, а не онъзи, които обират сърцата. Последните крадци са по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво кра-дят. Тт> са невидими крадци. Дето и да отидете днес – между учените, в училищата, в съдилищата, в църквите, навсякъде ще срещнете крадци, които обират хората, но минават незабелязани. Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, да видите, че той се крие в вас някъде и, ако го на-мърите, работете върху него, да го възпитате. Човек трябва да бъде искрен към себе си и към своите ближни. Изправете първо себе си, а после – своите ближни. За това се иска чист, свят живот, да бъдете запалена свъщ, около която всички да се съби-рат. Ако хамбарът ви е пълен с жито, хората ще ви обикалят, ще се трупат около вас. Сърцето на добрия човек трябва да бъде пълно с добри чувства и желания, умът му – с светли и възвишени мис та, а волята – с благородни постъпки. Това значи, да бъде човек съвършен. Ако умът, сърцето и волята на човека са изопачени, природата е турила знак на специфични мъста: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това. – Цялото небе вижда и ви познава.' То знае, какви мисли, чувства и постъпки ви вълнуват. Жителите на небето, на разумния свят ви наблюдават чрез хората. Тази е причината, дето

138

хората се разглеждат от главата до краката. Като срещнете някого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искам да видя, какво е писал Бог на брадата, на устата и на носа на този човек. Главата е книга, на която е написан цълият живот на човека. Както по дома познавате, какъв е човекът, който живее в него, така по главата му ще познате, какви мисли го вълнуват. Домът подразбира тълото на човека.

Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно". Кои могат да имат живот? – Които искат да го разберат, да проникнат в неговия вътрешен смисъл. Човек трябва да разбира живота така, както днес се проявява, а не както се е проявявал преди две хиляди години. За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живъл преди две хиляди години. Ще каже някой, че това е богохулство. Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години? На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. Сегашният Хоистос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живъл само между евреит. Тогава Той се е оставил да Го разп-нат, но днес никой не може да Го разпие. И тогава Хоистос е бил силен, но съзнателно се пожертвувал. Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание. Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Хоистос казва: Сега изисквам от хората да разбеоат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява. На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата. Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата. В бъдеще Той ще създаде логика на формит. Следователно, човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика : логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на тяхните форми. Съвер-шеният човек представя запалена свъщ, която гори с бъла светлина, без дим и сажди. Срещна ли чо-

139

век, който се препоръчва за духовен, питам го: Твоята свъщ гори ли? Спасява ли твоите ближни? Оправя ли умовет, сърцата и волята им? Имаш ли тайна стаичка или храм, светилище в себе си? Чуя ли, че някой нарича баща си и майка си извътръли, обезумъли, зная вече, че той нима светилище на душата си. Един баща се оплакваше от синовег си, че, след като им дал нежното образование, г го наричали простак, невежа. Той казваше: Наистина, аз съм прост и невежа, но съзнавах, че човек има нужда от духовна просвета и дадох такава на синовег си. Една майка се оплакваше от дъщерите си, че, след като ги изучила, г станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: В бъдеще, ако стана майка, ще туря дъщерите си в стана, да се научат да тъкат, да ценят онова, което нямат. Добре е да дадете на невъзпитаните си синове и дъщери мотика в ръка, да копаят, да научат логиката на съдържанието. Ще каже някой, че не говоря в духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното? Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо. Къде е скрито останалото знание? Донесете онъзи книги, в които е запазено Словото на Христа, да видим, кой е прав и кой – крив. Христос е говорил много, иазглеждал е въпросите в тяхния широк смисъл. Къде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръв даде пример, да покаже, как се работи с ума, с съодцето и с волята. Който може да работи така, той е постигнал нещо велико и, дето влъзе, носи Божието благословение. Без да са постигнали нещо, хората само спорят. Като се срещнат, едни-други се запитват: Ти право-верен ли си? Верваш ли в Бога, в Неговото трое-личие? Какво се разбира под думата „троеличие"? Тя е отялечена, неразбрана дума. Които спорят по този въпрос, нито Бога познават, нито троеяичието Му. Затова Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Син Человвчески".

Религиозните подържат религията, учените – науката, и всички правят усилия да внесат нещо ново. Новото не е в формата и съдържанието на нещата, но в трите вида логика, която се отнася до формиг, до

140

съдържанието и до смисъла на нещата. Важно е човек да пресъздаде живота си според трите вида логики, да влъзе в положителния, истински живот. Когато преустрои живота си, човек се е справил с външните условия. За него не съществуват външни неприятели, външни крадци и разбойници. Той престава да воюва с съседитв си и с своитв ближни. Той знае, че по-опасни неприятели и крадци от тези, които са в него, не сж-ществуват. Тв разпнаха Христа. В какво обвиниха Христа? – В желанието му да стане цар, да прави реформи. На времето си Той минаваше за политически пре-стъпник, като човек, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя. Христа разпнаха, но где остана Римската империя? Спаси ли се тя? Съвре-менните хора трвбва да мислят правилно, според трите вида логики, да не повтарят погрвшкитв на мина-литв поколвния.

Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно". Който признава и приема Христа в себе си, постоянно говори за доброто, което Той е направил на човвчеството, че го изкупил, че дал живота си за хората. Не е достатъчно само да констатирате, какво е направил Христос, но трвбва да приложите Неговата любов в живота си, да я опитате. Ако само говори и не прилага, човек нищо не се ползува. В такъв случай, с по-голвмо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на някой кръчмар, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля цвлия град, но да се убеди в доброто му качество. Колко християни са напуснали спокойствието си, отказали са се от блага и привилегии с единствената цел да опитат любовта на Христа? Колко християни са отишли да опитат доброто вино на Христа? Ще кажете, че не говоря на свещен език. Пак повтарям : Опитайте доброто вино, т.е. Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто. Физическото вино упоява, зашеметява главата на човека, а Христовото – избистря и освежава. Който пие от Христовото вино, той се свързва с любовта и обиква хората, както и всички живи същества. Той обича, и него обичат. Христос казва: „Дойдох, за да им дам живот, и то преизобилно". Този живот действува вече навсякъде

141

в света, между всички живи същества, от висшите до низшит. Които не са свързани с любовта, все още очакват да дойде новият живот отвън, отгоре нт>-къде; много още ще го очакват, но по този начин той нима да дойде.

Къде е Христовият живот? – Навсякъде. Ако Го търсите в житното зърно, в царевицата, и там ще Го намерите. Ако Го търсите в животните, и там ще Го намерите. Обаче, въз основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всеки ще се ползува от този живот, тойто му отговаря, т.е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженят, ако не се обичат? Може ли един писател да напише някаква книга, ако няма идея, която да го въодушевява? Чов%к може да привляче към себе си само онзи пред-мет, който обича. Не можете да отглеждате цвЪтя, ако не ги обичате. Цветята имат свой език, който разби-рат само онези, които ги обичат. Направете опите да проверите истинността на моите думи. Вземете една саксийка, посадете в нея карамфил или друго някое цвете, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате с любов. Ще забележите, че като цъфне, мирише много приятно. Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. С това, цветето иска да ви каже, че колкото любов му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старите българи са знаели този закон и са го прилагали. Те обработвали нивите си с любов, посаждали житото и го отглеждали с любов, затова се радвали на плодородие. Който не знае причината за голямото плодородие, намира, че този чо-век е магьосник. Никакъв магьосник не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по същия начин – дава изобилно плод. Направете и вие същото. Вложете своите добри мисли и чувства в ближните си, да се облагородят и тювдигнат. Какво виждаме днес в света? Отношенията между хората, изобщо, се основават на н-Ъкакъв ин-терес. Ръдко ще срещнете човек, който да обича истински. Повечето хора обичат някого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема в обществото. Каже ли някой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича. Пък и сами ще разберете, че той

142

ви обича или за знанието, или за богатството, или за външността. Изгубите ли тези качества, и любовта му изчезва. Следователно, обичайте човека заради същинския човек в него, който представя лъч, йзлъзъл от Бога. Намерите ли истинския човек, вие мо~ жете да го обичате, без оглед на външните му качества. Той е ваш брат и ваша сестра. Светът ще се оправи, когато хората се обичат по този начин. И тогава стихът, в който се казва: „Аз дойдох, за да имат живот” – се осмисля. Христос дойде да даде живот на бедните, на страдащите, на онеправданите, защото те имат условия да проявят същинския човек,

Бог казва: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, на което ще напиша закона си, и те ще ме познаят”. Новото сърце днес се създава. Бог събира кръвьта от бойните полета и с нея пише закона си върху новото сърце. Какво представя днешната война? – Съдба на човечеството. Значи, днес се съдят всички хора, но не на небето, както те очакват, а на земята. Някои религиозни мислят, че човек жи-вее на земята известно време, след което умира и отива на небето, дето го очаква съд Божи. Съдбата на човека е на земята. Няма защо да излиза от гроба, дето е затворен и да отива при Бога на съд, когато той е затворен, в тълото си. Още на земята човек е в затвор и тук ще бъде съден.

Какво трябва да направи човек, за да подобри живота си? Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е. да се пробуди съзнанието му; ако прозорците му с тъсни, трябва да ги разшири. Човек се нуждае от повече светлина. С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина. Много идеи, вервания и убеждения имат съвременните хора, но тв трябва да ги разши-рят, да им турят голями, широки прозорци. През голямите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина. В голямите идеи влизат и малките, но малките изключ-ват голямите, място няма за тях. Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовет, на съдилищата. Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа

145

и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени. Да влъзе повече светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душигк им и ги озарява. Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя ум и на своето сърце и да четете в тях всичко, което Бог е написал преди хиляди въкове.

Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби". Какво иска да открадне крадецът? – Вашата свъщ. Щом открадне свъщьта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете. Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим. Това е турско разбиране. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така". Това не е правилна логика, Така не се мисли. Бог не е създал вълциг, мечките лисиците и лошите хора. Той е създал добрите и ми-слещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете чов&к, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо, от кои хора е той: от онЪзи, които Бог е направил от. пръст, или от онъзи, които е създал по образ и подобие свое. Сегашните хора са направени от пръст, гяхната култура е култура на пръстта, на кальта. Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа. Бог вложи в чов-вка живот, да живЪе, да се учи, да разбере, че животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя. Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него. Всвки да се вгледа в себе си, да разбере, че злото е в самия него, в неговите изопа-чени разбирания.

Следователно, за да възпитавате хората, а себе си да самовъзпитавате, трябва да приложите Христовото учение – учението на любовта. Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опите с него, приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни чърти. Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че след известна време то ще се оправи.

144

Един ден арахангел Гавраил забелъзал, че всв-ка сутрин Бог се усмихва на никого и му говори меко, любовно. Той се заинтересувал от постъпката на Бога, искал да знае, коя е тази душа, към която Бог излива толкова мекота и любов. Тръгнал по света, да търси тази душа. Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа. Качил се пак горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пак слъзъл на земята и тръгнал по всички кжтове на света. Един ден попаднал в едно капище, дето видъл един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него. Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него. Едва сега арахангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива. Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на нт>-кой прост, който няма истинско понятие за Бога. Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце".

Съвременните религиозни, които принадлежат към различни църкви – православна, евангелска, католическа, будистска, считат себе си за правоверни. Те- не подо-зират, че има хора вън от църквите, на които Бог говори меко, любовно. Защо? – Защото мислите и чувствата им са правилни, стремежът на душата им е насочен към Бога. Стремежът на душата определя положението на човека. От стремежа зависи, как Бог ще погледне към човека. Ако Бог гледа благосклонно към хората, те са спасени. Онзи, който има правилен стремеж, Бог ще говори с него меко, любовно.

Желая на всички българи да имат стремежа на идолопоклонника в капището, за да им говори Бог меко и с любов. Ще кажете, че той имал криви разбирания. Разбиранията му са криви, но стремежът му е прав. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благо-склонен към всички слаби, куци, нъми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Бог на

145

бедните, на страдащите, на вдовицит. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света." Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и при-ложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някой, че са бедни, сакати, слъпи. – Не се страхувайте, за вас иде Бог. – За богатите не иде ли Бог? – За гюс не иде, защото те нямат нужда от Него. Той се обръща към всички сакати, хроми и слъпи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати. Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия. Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се. Желая, ушити на всички да бъдат отворени, да слушат и да прилагат Словото Божие. Който не е изпълнил работата си, както трябва, нека да я изпълни. Като се обърне към Бога, Той ще го научи, как да живее и да разбира думите Му.

Иде съдбата на свита. Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповъда да му ту-рят ново око. Ако кракът му е отрязан, Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е от-ръзана, Той ще заповъда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всъкиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа. Стремете се към този Бог.

Мнозина запитват, къде е Бог и, като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществува-нето Му. Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение. То е все едно, някой човек да запали свъщьта си сред пладне, когато слънцето гръе, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето. Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува. Ако някой иска да го убсъдавам в това, ще го хвана за ръката и ще му кажа: Ела с мене, отвори очите си и гледай; отвори

146

ушите си и слушай. Вашитв стремежи, вашите прави разбирания, вашият живот, вашето движение се дължат на Бога. Той говори в вас и ви движи. Търсете Го вътре в себе си, а не отвън. Той казва: „Аз дойдох, за да им дам живот и да го имат преизобилно". Следователно, търсете Онзи, Който дава живот, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби.-Желая ви, да се вглъбите в себе си, да се обърнете към Бога, Който е в вас, да Го разберете и познаете. Тогава само ще разберете, какво значи логика По форма, по съдържание и по смисъл. Христос ви посочи логиката по смисъл. Сега ще изучавате логиката по съдържание, а в бъдеще – логиката на фор' мит. Днес ще четете нещата по гяхното съдържание^ а в бъдеще – по тяхните форми.

Беседа от Учителя, държана на 6 май, 1917 г. София.