Поздравът на Любовта
„А на влязване в дома, поздравявайте го!“ (Матей 10:12)
Сегашните религиозни и духовни хора се намират пред опасността да мислят, че знаят всичко и че са разрешили всички въпроси. Всеки казва: „Аз зная“. – Все знаете, но светът още не е оправен. Ако ученикът казва, че разбира математика, а не може да реши най-простата задача, какво е неговото разбиране? Ако някой казва, че знае един език, а не може да напише едно обикновено писмо, какво е това знание? Да знаеш нещо както трябва, значи да изпълниш това, което знаеш. Истински цигулар е оня, който изпълнява добре това, което свири. Който чуе как той свири, казва: „Добре свири тоя цигулар“. Казваш: „Аз разбирам музиката“. – Разбираш, но не можеш да свириш. Малко хора могат да свирят. Колко музиканти има сега в света? – Около десетина. Мнозина свирят, всички искат да минат за музиканти, но идеалът на всички са изключителните музиканти. Същият закон се отнася и към духовния живот. Много хора минават за духовни, но малко са истински духовните. Животът е велика музика. Да живееш, това значи да свириш по всички правила на Божественото изкуство. Ако си нетърпелив, лъкът трепери и тоновете не излизат както трябва. Щом се съмняваш, губиш паметта си. И ако си търговец, ще фалираш. Ученик, който се съмнява в това, което учителят преподава, губи връзката между мислите си и не може да отговаря. Такъв ученик свършва с единица.
Сега ние се спираме на външната страна на живота и се запитваме какво представя нещастието. То определя ъгъла на отклоняването ни от Бога. Колкото по-голямо е нещастието на човека, толкова по-голямо е отклоняването му от правия път. Колкото по-голяма е радостта, толкова и приближаването ни към Бога е по-голямо. Каже ли някой, че е нещастен, аз подразбирам, че той се е отклонил наляво. Нещастието се определя по градусите на ъгъла, под който е станало отклоняването. Тоя ъгъл може да бъде от един градус нагоре до пълен ъгъл равен на 360 градуса. Нещастният мисли за нещастието си, аз – за ъгъла на неговото отклоняване. По тоя ъгъл аз мога да определя след колко дни неговото нещастие ще се намали докато напълно изчезне. След това той ще влезе в неутралната зона, т.е. ще стъпи на правата линия, която определя посоката на неговия живот. Дойдеш ли до правия ъгъл, ти ще се движиш правилно. Тогава радостта ти ще почне да се увеличава. – „Искам да бъда радостен.“ – Щом искаш да се радваш, върви надясно. – „Не искам да страдам.“ – Направи завой, влез надясно. – „Искам да бъда учен.“ – Учи се, не преживявай това, което си възприел, но го обработвай.
Христос казва на учениците си: „На влязване в дома поздравявайте го“. – Колко ученици имал Христос? – Дванадесет. Казваш: „Да бях и аз един от учениците на Христа! Щях да бъда или Матей, или Лука, или Марко, или Йоан, и светът щеше да ме познава. Името ми щеше да бъде известно на всички“. – Да, но можеше да бъдеш и Юда. Тогава имаше един Юда, а сега има милиони. Щом се увеличил броят на другите ученици, с тях заедно се увеличил броят и на Юда. Изчислете с какъв процент се увеличил броят на другите ученици, за да намерите пропорционално на него и броя на увеличилия се Юда. Днес има 500 милиона християни. Разделете числото на 12, да видите по колко милиона християни се падат на всеки ученик. – На всеки ученик се падат по 40 милиона християни. Значи в сегашния християнски свят има 40 милиона предатели. – Защо е така? – На тоя въпрос вие сами ще си отговорите. Някой напуснал жена си, а ти питаш защо я напуснал. – Така, напуснал я, въпросът е свършен – свършен факт. – Защо е така? – Така е, нищо повече. Който е напуснал жена си, той трябва сам да си отговори защо постъпил така. Това не е дълбок философски въпрос. Мъжът изпъдил жена си, защото друга се наместила на нейното място. – Защо жената изпъдила мъжа си? – Защото друг се наместил на неговото място. Ето цялата философия!
Следователно, ако жена напуща мъжа си, друг мъж се вмъкнал; ако мъж напуща жена си, друга жена се вмъкнала в техния дом. Значи една жена може да развали щастието на двама мъже; един мъж може да развали щастието на две жени. Обаче една жена не може да развали щастието на две жени, нито един мъж може да развали щастието на двама мъже.
Христос казва: „И в който град или село влезете, изпитайте кой е в него достоен и там оставете своя мир. А на влязване в дома, поздравявайте го“. И тъй, когато срещнете някой и не ви поздравява, това показва, че той не е от вашите. Ако и ти не го поздравяваш, не си от неговите. Въпросът е ясен и определен.
Сега аз искам да обърна вниманието ви към положителната страна на вашия живот. Не се изисква от всички да извършат едно и също нещо, нито да имат едни и същи знания и добродетели. Всяка добродетел има 35 милиона форми. Всяка форма, съчетана една с друга, образува нова форма. Да изучиш една добродетел и да я приложиш, това е голямо изкуство. Някой казва: „Аз познавам Любовта“. – Това е много казано. Любовта има 35 милиона форми. Ако броиш само, за колко време ще преброиш до 35 милиона? При умерено броене за една минута ще преброиш до 60; за един час ще преброиш до 3,600. Колко ще преброиш, ако всеки ден броиш по 12 часа? Направете изчисление да видите колко време ще ви отнеме само броенето. Може да си представите тогава колко време ще ви отнеме, докато изучите всичките 35 милиона форми на любовта! Лесно е да се каже, че познаваш известна добродетел. Ако броиш само формите ѝ, много време е нужно. Какво придобиваш, ако изучаваш формите на една добродетел? За изброяване формите на Любовта са нужни 810 денонощия, но понеже се брои само по 12 часа на ден числото 810 се удвоява. Значи нужни са за това броене цели пет години. Ако се брои дневно по шест часа, нужни са десет години.
И тъй, от вас се иска да разбирате същината на живота. Това се постига чрез специални методи, в които е скрит истинският живот. Детето не може да прескочи детството си и изведнъж да стане юноша; юношата не може да стане изведнъж възрастен, и възрастният не може изведнъж да стане стар – последователност е нужна. Тоя закон на последователност съществува във всички области на живота. Ето защо, за да разберете една велика истина, трябва да сте развили съответни чувства и способности в себе си. Също така трябва да имате и съответни органи, чрез които да възприемате и предавате онова, което придобиете и което сте придобили. Това са първите стъпки към окултната школа. За да развие своите чувства и способности, своите органи на възприемане и предаване, ученикът трябва да стои далеч от всички мисли и чувства, които го спъват. Това са страхът, гневът, злобата, омразата и други. Който мрази, той сам спъва развитието си. Който прави зло на другите, прави зло на себе си. Като говорите за морал, преди всичко трябва да го приложите към себе си. – Защо е нужно да живеем добре? – За да развивате правилно своите чувства и мисли, както и органите на своята душа. Който не живее добре, той се деформира. Като знаете това, не се чудете, защото идат страданията. Ако питаш защо страдаш, казвам: Страдаш, защото си се отклонил, взел си посока наляво; дал си място на отрицателните качества в себе си. При неразбраните страдания човек постепенно деградира. Христос казва: „На влязване в дома, поздравявайте го“. Всеки човек е дом, който трябва да поздравявате. Ако приеме поздрава ви, оставате му своя мир. Ако той ви поздрави и приемете поздрава му, ще получите неговия мир. Това значи да дойде мирът Божи върху вас и Синът на Бога да ви посети. Дето е мирът, там е Христос. Дето няма мир, Христос е далеч от вас. „На влязване в дома, поздравявайте го!“ – Кого да поздравявате? – Господа, Който живее във вашия дом. Следователно щом срещнете човек в дома на когото живее Бог, ще го поздравявате. Когато синът влезе в дома на баща си, непременно трябва да го поздрави. Ако синът не поздрави баща си, ако и дъщерята не го поздрави, нито синът е син, нито дъщерята е дъщеря. – Как се поздравяват хората? – Българите се поздравяват с добър ден. – Какво представя доброто, т.е. добродетелта? – Плод на Любовта. Казано е: „В който дом влезете, ще го поздравите“. – С какво? – С плода на Любовта. Лесно е да поздравиш човека с думите „добър ден“, и той да ти отговори „дал ти Бог добро“, без да е денят добър и без да имате някакво добро. Знаете ли на какво прилича това? Американските студенти празнуват един път в годината „благодарствен ден“ – празник на благодарността. Тогава се колят, както у нас за Коледа, пуйки, гъски, прасета и всички разполагат широко, ядат и пият. Тоя ден хората са много щедри, раздават наляво-надясно бонове с различна стойност. Всеки студент има на разположение много бонове и само ги подписва и праща, дето иска. Обаче тия бонове имат стойността на сегашните руски рубли. Всички бонове ще продадеш и едва ще изкараш един лев. Христовото учение забранява да се борави с тия бонове. – Защо? – Защото днес те нямат никаква стойност – фалшиви са.
И тъй, кажеш ли на човека „добър ден“, трябва да преживееш тоя ден. Ако ти отговори „дал ти Бог добро“, и той трябва да преживее доброто. Така трябва да се поздравявате. Сега ние се поздравяваме с формулата: „Няма любов като Божията Любов“. Отговарят ви: „Само Божията Любов е Любов“. Това е най-простата формула, която съм ви дал, но вие вече сте я изцапали. Някои се поздравяват небрежно и бързо произнасят формулата. Който отговаря на поздрава, казва накратко „само“ без да довърши формулата. Ако искаш да кажеш нещо или да поздравиш човека, ще го направиш с разположение и Любов. Ще се вглъбиш в себе си и тогава ще произнесеш формулата. Това е добре и за тебе, и за оня, когото поздравяваш. Ще кажеш тихо: „Няма Любов като Божията Любов“. Това е математическа величина, която трябва да се превърне в положителна. Сега да разгледаме буквата „x“, с която пишем думата Христос. Ако махнем долната лява чертичка, ще получим знака „y“; ако махнем горната дясна чертичка, ще остане знака „h“ – буква, която влиза в началната сричка „Ch“, с която пишат думата „Христос“ на английски. Буквата „C“ означава луната, която постоянно се пълни и празни. Буквата „h“ означава същество, изправено с главата нагоре. Буквата „Ch“ означава колело, което се върти и нагоре, и надолу. Тая буква е образувана от две „y“ – едното нагоре, другото надолу: „x“ = „y“ + „h“. Значи буквата „x“ означава човек, който се обръща с главата и надолу, и нагоре. Когато греши, той се обръща с главата надолу; когато не греши, изправя главата си нагоре. Като греши, човек петни Христа. Като не греши, Христос влиза в него да го очисти. Тогава той изговаря съзнателно формулата: „Няма Любов като Божията Любов“. Ако заличим лявата половина на буквата „Н“, ще получим буквата „Ч“, която означава отворен, цъфнал цвят. С тази буква започват много думи: чаша, час, чело. Изкуство е да знаеш коя част от буквите да отнемаш, за да превърнеш една енергия в друга, т.е. едно състояние в друго. Яденето е също процес на превръщане – да превърнеш низшето състояние на живата енергия във висше. С други думи казано яденето е процес, при който живата потенциална енергия в природата казва на човека: „Ти ще ме приемеш в себе си като проводник и ще ме повдигнеш в по-висок свят. Докато стане това, ти ще работиш дълго време върху мене. Щом ме обработиш, ще придобиеш здраве. Така ще се ползваме ти от мене, и аз от тебе“. Казвам: Като превърнеш тази енергия в първа степен, ще получиш първия дар – здравето. Като я превърнеш във втора степен, ще получиш втория дар – щастието. Като я превърнеш в трета степен, ще получиш третия дар – блаженството. Сега като ученици започнете да превръщате низшите енергии във висши. Не питайте кой къде е достигнал, какво е казал или какво знае. Не е достатъчно само да ядеш, но да превръщаш низшата енергия във висша. Като ядеш, ще трансформираш енергията правилно, в тебе ще се явят дълбоки чувства, светли мисли и стремеж към прилагане. Това е плодът, който определя степента на твоята любов. От проявата на Любовта съдят за твоята работа. Така Бог изпитва сърцата ви. Така Той проверява как сте превърнали низшата енергия във висша. Той ще влезе в градината ви, ще погледне дърветата и от плодовете им ще си направи заключение за вас. Щом Бог те посети, първата Му работа е да прегледа какво сте посадили в градината си, колко плодове имате и какво е качеството на тия плодове. Той знае какво сте работили и какво ще получите.
Често учениците, като решават задачите си, прибягват към известна хитрост. Ако не могат да решат някои задачи, те ги преписват готови решени, слагат ги под ръкава си и, като им потрябва, поглеждат към ръкава и преписват. Ако не е забелязал това, учителят пише хубава бележка, шесторка. Тая шесторка се дължи на листчето, което си сложил под ръкава. Ако ви дам днес една задача, как ще я решите? Някой ще потърси специална книга в библиотеката си, да види какво говорят авторите за нея. Друг ще погледне към ръкава си, да види дали няма листче, на което е написал решението на задачата. Най-после, ако не можете да я решите, казвате: „Тая задача не се отнася за Любовта – не може да се реши“. Много просто, ти не си я опитал, още нищо не си направил. Когато учителят е преподавал, говорил е с часове как се решават задачите. Сега и ти ще седнеш на мястото си, ще мислиш час, два, три, ще се измъчиш малко, но ще решиш задачата. Бог благославя всеки, който се мъчи и труди. Който очаква наготово да преписва от листчета в ръкавите, и тях изгубва. Днес жените носят тесни ръкави, да не крият листчета в тях. Широките ръкави означават щедрост. Бог казва: „Щом ръкавите са широки, трябва да бъдеш щедър, да даваш. Ако не си щедър, ще носиш тесни ръкави“.
„На влязване в дома, поздравявайте го.“ – Защо трябва да се поздравяваме? – Поздравът е необходимост за всички добри хора. Ако слънцето не ни поздравяваше всяка сутрин, животът щеше да бъде в застой. Когато облаците скриват слънцето, ние сме тъжни, чувстваме нужда от неговия поздрав. Всяка душа има нужда от поздрава на слънцето, от енергията на неговите лъчи. Поздравът се изказва не само с думи, но и с нежни чувства и с мил поглед. Който не разбира значението на поздрава, казва: „Аз не искам да поздравявам тоя човек. Достойнството не ми позволява“. – Ти не го поздравяваш, но и той няма да те поздрави. Впоследствие всички достойни хора се впрягат на работа. Така постъпват и учителите с мързеливите ученици. Като не искат да учат, учителите им пишат слаби бележки и така ги заставят да учат. Щом си ученик на Божествената школа, няма да гледаш в ръкава си, но ще седнеш и ще работиш, сам ще решаваш задачите си. Ще имаш широки ръкави, т.е. ще бъдеш щедър, но ще работиш. Ти се ползваш само от твоите задачи. Че другите решават задачите си, това не може да те ползва. Съзнателният ученик сам решава задачите си.
Мнозина влизат в школата, но всички не са ученици. Едни от тях са оглашени, други са слушатели, трети. вярващи, а някои – ученици. Как ще позная дали съм ученик? – По правилното решаване на задачите. Който решава задачите си правилно, той е ученик. Ако не може да ги решава, той е вярващ, слушател или оглашен. Освен това по задачите, които решавате, ще познаете в кой клас сте. Ако работите само с аритметичните действия, вие сте най-много в трети клас. Ако решавате алгебрични задачи, вие сте ученик в гимназията. По материала на гимназията може да се познае в кой клас сте. Същото е и в духовния свят. По задачите, които решавате, може да се определи класа, до който сте стигнали. Да бъдеш добродетелен, това е велика наука. Тя осмисля живота. Когато виден цигулар свири на сцената, публиката се възхищава от него и му ръкопляска. Колко години е учил той, докато усвои това изкуство! Колко години са нужни на ученика, докато стане умен, да познава формата на нещата, тяхното съдържание и смисъл?
И тъй, ще се поздравявате с новата формула. Като срещнеш брата си, ще му кажеш: „Няма Любов като Божията Любов“. Той ще ти отговори: „Само Божията Любов е Любов“. – Кога се произнася тази формула? – Когато се разочароваш в човешката любов. Като се натъкваш на големи страдания и се разочароваш от всичко човешко, казваш на приятеля си: „Няма Любов като Божията Любов“. Той отговаря: „Наистина, няма друга Любов, освен Божията. Само Божията Любов е Любов“. Ако произнесеш тази формула съзнателно, болният ще оздравее, нещастният ще стане щастлив. Поздравиш ли някого с тази формула и той започне да философства, ще знаеш, че той не е на прав път. На оня, който философства, казвам: Ела и виж! Ако един човек ти е направил 99 услуги, а ти не си му благодарил нито с един нежен поглед, не си достоен да се наречеш негов приятел. Ако на стотния път не си готов да благодариш, ще те изпъдят от училището на живота. Последната услуга решава съдбата ти завинаги. Страшно е положението на ученик, изпъден от Божественото училище. Нека не се чуди, ако в следното прераждане той се роди физически сакат или умствено недоразвит. И, ако питаш защо си нещастен, казвам: Ти си нещастен, защото не си поздравявал брата или приятеля си в името на Божията Любов.
Казвам: Ако Божията Любов хлопа на вратата ти, а ти се правиш, че не чуваш, невидимият свят ще те накаже справедливо; ако отговориш на нейното хлопане, ще влезеш във връзка с напредналите същества от висшите светове и ще кажеш: „Аз виждам сега това, което по-рано не виждах“. Виждането ще ти причини радост на душата.
Сега аз ви говоря за поздрава на Любовта, понеже сте призвани да изпълните всичко с Любов. Ако не изпълните задълженията си с Любов, не сте нито приятел, нито ученик. Ученикът на Любовта трябва да се проникне от великата Любов, да учи с Любов. Сърцето му трябва да е запалено от Любовта. Ако няма Любов в сърцето си, той не се приема в школата. Дето ходи, каквото прави, той трябва да знае, че няма Любов като Божията Любов. Каже ли веднъж така, въпросът е свършен. Ако питате защо не ви откривам тайните на природата, казвам: Не ви ги откривам, защото нямате Любов в сърцата си. Ако имахте Любов, щях да ви открия много работи. Ако ви направя 99 добрини, а само една пакост, вие ще ритнете всичко, което съм направил за вас, и ще се откажете от Бога. Днес повечето хора са такива. Какво може да им се открие? Каквото и да им се открие, не може да ги ползва. Те ще станат по-лоши, но не и по-добри. Затова българите казват: „На бодлива крава Бог рога не дава“. Аз говоря принципно, без да имам някого предвид. В принципите няма никакво лицеприятие. Казано е в Писанието: „Бог гледа на сърце, а не на лице“. Бог постъпва с вас според вашите мисли и чувства, според това, което занимава ума и сърцето ви. Апостол Павел казва: „Аз насадих, Аполон напои, а Бог възрасти“.
Помнете: Бог възраства нещата. Човек не може да възрасти във вас това, което великият Божи Дух е в сила да възрасти. За да дойде Духът у вас, трябва да сте насадили нещо. Вие мислите, че и без Учител може да влезете в Царството Божие. Лъжете се, без Учител никой не може да влезе в Царството Божие. Колкото детето може да се роди без майка, толкова и вие може да се просветите без Учител. Казваш: „Аз зная всичко“. – Ти си храненик, който живее далеч от Царството Божие. Първо трябва да намериш майка си и баща си. Докато не ги намериш и познаеш, аз имам особено мнение за тебе. Ти си риба, а не човек. Рибата не познава майка си и баща си. Най-големите страдания, които съществуват на земята, са във водата, между рибите. Те се ядат едни други. Там няма никакъв покой. Всички се гонят и самоизяждат.
Сега Христос се обръща към вас и ви говори за поздрава на Любовта. Малко ще придобиете тази година, но с Любов. Ако речете да се извинявате, да изнасяте ред причини за неуспеха си, ще знаете, че не се приемат никакви извинения. Ние не взимаме никакви задължения, не приемаме и никакви извинения. Питам: Можеш ли да направиш нещо от Любов? – Мога. – Щом можеш, стой на думата си! Целият свят да въстане против тебе, направи това, което си обещал. Ако си страхлив, не обещавай. Мисли какво можеш да направиш и тогава обещавай. Мнозина не предприемат нищо, все мислят могат ли да направят нещо от Любов, или не могат. Още много ще мислят. Който предприеме нещо в името на Любовта, ще види, че в Любовта няма нищо невъзможно. Невъзможното е в човешкия ум, който не се подчинява на Божия закон. Ако вашият Учител ви е дал всички упътвания, а Баща ви – всички условия, може ли да съществува нещо невъзможно за вас? Може ли при тия условия да не се учите? Ако сте лишени от условия, оправдани сте; ако не сте лишени, как ще се оправдаете? Работете по Любов и по свобода. Каква е задачата ви днес? – Прилагане на Божествената хармония. На български думата хармония се пише с буквата „Х“ – кръст. Значи кръстът означава хармония. Ще кажете, че хармонията е опасно нещо. – За ония, които не го разбират, кръстът е тежък; за ония, които го разбират, той представя закон на хармонията. Божественият живот е абсолютно хармоничен. Той изключва всякаква дисхармония. Ето защо, когато се говори за небето, разбираме място на абсолютна хармония.
„На влязване в дома, поздравявайте го.“ – Кого да поздравяваме? – Бога. Казано е в Писанието, че Бог не живее само на небето, но и в сърцата на смирените, на нищите духом. Следователно, когато срещнеш един смирен, нищ духом, поздрави го. Чрез него ти поздравяваш Господа, Който живее в душата му. Някой християнин, като срещне нищ духом, казва: „Не искам да поздравя тоя човек, не ме интересува“. – Ще се интересуваш от него, защото великият Божи Дух живее в сърцето му. Като влезеш в дума му, ще го поздравиш. Този, Който живее в неговия дом, ще ти отговори и ще те приеме.
Сега и аз ви съветвам да се поздравявате, за да не обидите Господа, Който живее в сърцата и душите ви. Обидите ли Господа, никакво извинение не може да ви спаси. Казано е в Писанието: „Който огорчи Духа, няма да му се прости нито в този, нито в бъдещия живот“. Пазете се да не огорчите Духа, Който живее в сърцата на смирените и кротки хора. За Духа е казано, че е огън всепояждащ. Не отвръщай лицето си от сиромаха. – Той има карма. – Знаеш ли каква е неговата карма? Има случаи, когато някой човек носи на другиго кармата, която е вече назряла. Той не е на земята, но трябва да я плати. Неговият приятел, който живее на земята, поема кармата му и си казва: „Такава е Божията воля. Добър е Господ. Аз ще понеса кармата на своя приятел с радост и Любов“. Казвам: Тоя човек е външно беден, вътрешно богат.
Днес от вас се изисква повече почитание. Българите, изобщо, са груби. И между вас има нежни, внимателни, обаче повечето са груби. Казвам ви една истина. Всеки търси своето право. Дойде ли до задължение, никакъв го няма. Всеки се стреми към първите места. Дойдат ли до задълженията на първите места, отлагат изпълнението им. Първото място е за оня, който е готов да се жертва от Любов. Второто място е за оня, който има вяра и упование в Бога. Третото място е за оня, който има надежда. Той е всякога радостен. Тогава, ако дойде в дома ми човек с надежда и радост, ще го поставя на трето място; ако дойде някой с вяра и упование, ще го поставя на второ място, ако дойде някой с готовност да се жертва, ще го сложа на първо място. Питаш: „Защо не ми даде първото място?“ – Не си готов да се жертваш. – „Защо не ми даде второто място?“ – Нямаш вяра и упование. – „Защо не ми даде третото място?“ – Нямаш надежда, не си радостен. Желая и вие да постъпвате като мене, да поставяте всеки на мястото му. Бъдете нежни, деликатни едни към други, защото Божествените мисли и чувства растат само при взаимно почитание и уважение, при добра обхода между вас. Ако се гневиш постоянно и огорчаваш Духа в себе си, какъв ученик ще бъдеш? – „Аз зная какво правя.“ – Нищо не знаеш. Знаеш ли защо някой върши престъпления? Знаеш ли защо прави добрина? Не знаеш. Скрита е тайната на живота.
Сега, аз не искам да ви съдя. Ако съдя вас, и себе си осъждам. Аз констатирам фактите, както са в действителност. По резултатите в невидимия свят съдя за същността на нещата. Някога, като седя и размишлявам, усещам, че нещо ме жегне – една стрела дойде до мене. Търся причината и я намирам. Един от моите ученици е направил нещо, което причинява болка. Аз възприемам болката като стрела. След малко дойде друга стрела. Сега една от ученичките ми е направила някаква пакост. Аз взимам малко слюнка от устата си, намазвам раната, и болката минава. Така знаят, така постъпват. Сега това, тия ученици идат при мене, искат първи места. Не, това вече няма да се повтори. Цели 22 години правих опити да се мръдна от мястото си, нито на една стомилионна част от милиметъра. Ако не сте готови да изпълните закона на Любовта, ще знаете, че нямам нищо общо с вас. Друг път няма да се занимавам с вас. И да искам да ви срещна, не мога. Други ще се занимават с вас. Законът на Любовта е строг и взискателен. Ако го изпълните, добре ще бъде за вас. Ако не го изпълните, аз ще вървя по моя път – надясно, а вие ще си останете наляво. И тогава колкото повече време минава, толкова повече пътят се отклонява. Аз ще поема нагоре, а вие ще останете долу. След хиляди години пак ще се срещнем, но при други условия.
Сега, като ученици, от вас се иска малко, микроскопическо усилие, за да направите едно малко добро. То може да ви отнеме една минута или секунда, но от него ще зависи вашето бъдеще. Ако не употребите поне една минута през деня за едно добро, направено от Любов, това показва, че не можете да приложите закона на Любовта. Това не значи да правите свръхусилия. Казвам, че законът на Любовта е строг. Колкото по-високо място заемеш, толкова повече се иска от тебе. Колкото повече знания имаш, толкова по-голяма отговорност носиш. От всеки човек се искат три неща. Първо: Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Второ: Да възлюбиш ближния си като себе си. Трето: Да възлюбиш врага си. Ближният, това е твоята дъщеря; врагът – твоят син. Синът и дъщерята представят материалната страна на живота.
И тъй, започнете с Любовта: Любов към своята душа, т.е. към ближния си, и най-после – към своя враг. – „Как мога да възлюбя врага си?“ – Като възлюбиш първо Господа, после ближния си. Най-после ще възлюбиш врага си. Който е изпълнил първите два закона, лесно ще изпълни третия. Всички, мъже и жени, ще се стремите да проявявате един към друг взаимно почитание и уважение. И да не обичате някого, ще гледате да намерите в него поне една добра черта. За тази черта ще го обичате. Само така ще развиете Любовта в себе си. Само така ще проявите Христовото учение. Само така Христос ще влезе в сърцето ви и ще ви открие това, за което душата ви копнее. Така ще се наредят работите ви. Няма да станете изведнъж богати, но ще придобиете условия за щастлив живот. Затова се иска силна и непоколебима воля. Каквото кажеш, да го направиш. Това значи да бъдеш готов на всякаква жертва за Христа. При каквито мъчнотии и изпитания се намираш, да не се разколебаваш.
Един наш брат разправяше своя опитност. През време на войната го взели войник и го накарали да носи пушка. Той казал: „Не мога да нося пушка“. – „Защо?“ – „Не искам да си служа с нея.“ За непослушание го биели всеки ден. Цели три години го наказвали с бой, но той издържал. По едно време си казал: „Ако тази работа продължи още, не ще мога да издържа“. Скоро след това се свършила войната и го освободили. Запитали го: „Защо не искаш да носиш пушка и да се биеш?“ – „Преди да ме мобилизират в армията, Бог ме мобилизира за свой войник. Аз служа вече на Господа, не мога да нося две пушки.“ – „Де е твоята пушка?“ – „Ще я видите, когато хвърлите вашата пушка. Докато носите пушка на рамото си, не може да видите моята пушка.“ Според мене тоя брат отговорил добре на зададените въпроси.
Сега и на вас казвам: Докато сте мобилизирани от Господа, ще изпълнявате закона на Божествения мир. Само така ще видите, че Бог е верен във всичките си пътища. Аз искам тази година софиянци да дадат пример на почит и на Любов помежду си. Искам от София да излезе нещо добро. – Как мислите, може ли да се очаква от софиянци нещо добро? – Може, разбира се. Ще кажете: „Бог да ни помага!“ Ето, Любовта хлопа на вратата ви. Приемете я, тя ще нареди всичките ви работи. – „Бог да ни просвещава!“ Ето, и вярата хлопа на вратата ви. Отворете ѝ да влезе. Любовта хлопа на сърцето, вярата хлопа на ума, а надеждата – на волята. Отворете и трите врати, да приемете тия гостенки. Само така ще се разрешат всички въпроси по магичен начин, както Моисей със своя жезъл. Той вдигна жезъла си и в името на вярата, надеждата и Любовта, раздели Червеното море и отвори път, за да минат през него. В името на Любовта всичко е възможно. Вие се въодушевявате, искате като Мойсея да вдигнете тоягата си. Отворете вратите на сърцето, на ума и на волята си, за да постигнете всичко, което желаете. Ако не отворите тия врати, нищо не може да се постигне.
Питам: Трябва ли да изпаднете в положението на оня, който казал, че в името на Господа може да лекува хроми и слепи. Той казал на един хром: „В името на Любовта стани!“ Хромият се помъчил, но не могъл да стане. Ония, които наблюдавали опита, разбрали, че имат работа с лъжец, и го набили добре. Като го питали защо го били, той отговарял: „Неблагодарни хора! Не признават, че пред себе си имат учен човек“. – Не е така. Когато искаш да помогнеш на хромия, вратите на твоето сърце, на твоя ум и на твоя дух трябва да бъдат отворени. Тогава кажи: „Братко, в името на Господа, в името на великия Божи Дух, стани, за да се прослави Неговото име“. Всеки може да направи тоя опит, но първо да провери дали вратите на неговото сърце, на неговия ум и на неговия дух са отворени.
Сега не мислете, че искам да ви критикувам. Не виждам и грешките ви, но виждам резултата на вашия живот и казвам: „Бъдете внимателни, да не страдате“. Ако поставите някъде бомби, първо вие ще ги опитате. Един ден те ще експлодират и ще ви причинят големи нещастия. Един селянин от Казанлъшко сложил капан в гората да хване една мечка. Обаче на сутринта видял, че вместо мечката в капана се хванало неговото магаре. „На влязване в дома, поздравявайте го.“ – С какво? – С вяра, надежда и Любов. Кажете: „Няма Любов като Божията Любов“. Само Божията Любов се е проявила през всички векове. Само тя е безконечна. Всички други форми на любовта са конечни. В тях Бог се е ограничил. – Защо? – За да се изяви. Всяка конечна любов е изявление на безконечната. Ако не познаеш безграничната Любов в граничната, ти си изгубил всички случаи в живота си да познаеш Любовта. Няма Любов като Божията, понеже тя съдържа всички условия и възможности в себе си. Който се домогне до Любовта, всичко може да направи. Който не се домогне до нея, нищо не може да направи. Когато станете верни служители на Любовта, ще ви изтълкувам думите „Няма Любов като Божията“. Тогава вие ще я пазите и култивирате, както земеделецът оре земята и обработва посевите си. Както земеделецът и лозарят знаят кога да орат и копаят земята, кога да сеят и садят, така и човекът на Любовта знае кога да прояви Любовта си и с какви методи да си служи. Думите „Няма Любов като Божията“, съдържат великите тайни на живота. Една от тайните на живота е зачеването на семето, после растенето, цъфтенето, връзването и узряването на плода. Следователно не е достатъчно само да се зачене една идея, но трябва да се храни, да израсте, да цъфне, да завърже плод, и плодът ѝ да се пренесе пред олтара на Бога. Тогава Учителят ще каже на ученика си: „Добре си решил задачата си. Само Божията Любов е Любов“.
Правете опити в областта на Любовта, като започнете от най-малкото, микроскопическо добро. При това опитайте се да направите едно малко добро първо към ония, които не обичате. Лесно се прави добро на тия, които обичате. Ще изчистиш обувките на тоя, когото не обичаш. Това ще произведе преврат в него. Малкото добро, направено с Любов, се предпочита пред голямото добро без любов.
– Може ли да излезе нещо от София и от софиянци? – Може. – Тогава направете каквото можете, но с Любов. И аз ще направя каквото мога с Любов. Така въпросите се решават правилно. Ако аз правя нещо, а вие нищо не правите, работите остават назад. Или ако вие правите нещо, а аз нищо не правя, пак същият резултат. Трябва ли да сея и нищо да не получавам? Един градинар посял бостан, но нищо не излязло. Той казал: „Идната година все ще излезе нещо“. Ако аз съм бостанджия, следната година ще отглеждам градина, дано получа нещо от нея. Ако и градината не даде нещо, друго ще работя. Ще сея, докато най-после изкарам нещо. Ако нищо не изкарам, и аз губя, и семето губи. Това са фигури, върху които трябва да мислите. – Може ли да излезе нещо добро от София? – Може. – Ще излезе ли нещо от вашия бостан? – Ще излезе. – Искам да изкарате големи, сладки дини, като пловдивските.
Сега, аз ви говоря естествено, непринудено. Така искам и вие да говорите. Говорът ви да бъде както водата на извора, да се лее естествено, без никакво усилие. Всеки да се прояви така, както Бог го е създал. Желая на всички да проявите своите благородни чувства, светли мисли и възвишени постъпки. Работете за развиване на интуицията си. Това е необходимо за сегашната епоха.
Пак питам: От София може ли да излезе нещо добро? – Може. – Така да бъде!
Беседа от Учителя, държана на 2 октомври 1921 г. в София