Що трябва да речете

Що трябва да речете

„Духът ща ви научи в истия час, що трябва да речете." (Лука 12:12)

„Ще ви научи" – това е едно безлично изречение.– Защо? – Защото не се казва, кой ще ви научи. Значи, за да бъде едно изречение пълно, то трябва да има подлог и сказуемо, да се знае, кой върши действието. С други думи казано: за да бъде едно изречение пълно, между подлога и сказуемото трябва да съществува известно отношение, известно съпоставяне. Съпоставяне трябва да съществува не само между думите в изреченията и тяхните служби, но и между всички нъща. С този закон, именно, се отличава разумният свят. Следователно, трябва да се съпоставят всички думи в изреченията, всички числа в математиката, всички мисли, чувства и действия в живота на човека, всички идеи и т. н. Законът за съпоставяне на нещата не е произволен. Той е строго опредълен. Който разбира този закон, той съзнава, че неговите мисли, чувства и действия са резултат на мислит, чувствата и действията на възвишените същества. Т не са негови собствени. Този човек никога не може да каже за себе си, че така или иначе е по-мислил, или че това и онова е направил. Той знае, че пръв Бог е започнал да мисли, а после човек. Първо Бог е създавал, а после човек. Ако Бог не бъше ми-слил, човек никога не би могъл да мисли. Обаче, не може да се каже обратното, т. е. че когато човек мисли, и Бог мисли. Майката влага своите качества в детето си, но не и обратното. Детето не може да вложи своит^ качества в майката. Само майката или бащата могат да ка-жат, че са вложили известна дарба, способност, или из-вестен талант в детето си, но детето не може да каже, че е вложило нещо в родителите си. Че това е така, може да се провери, да се подложи на опит.

„Духът ще ви научи, що трябва да речете." Как ще ви научи Духът? Представете си, че през малък, тесен отвор пущам само един светъл лъч и ви давам книга да четете. Вие взимате книгата, взирате се в нея, но не можете да четете, нищо не виждате. След това презъ

153

този отвор пуЩаМ йще един лъч. Взимате книгата в ръка да четете. Сега виждате по-добре, но още не можете да четете. Пущам още един лъч. Вие виждате вече по-добре, но едва можете да четете. Постепенно усилвам светлината, като вкарвам през отвора три, четири, пет, шест лъча. Вие започвате да четете по-свободно. Колкото повече светлината се увеличава, толкова по-добре виждате, толкова по-свободно четете. Кой ви даде възможност да виждате и да четете книгата: аз или светлината? За да виждате добре, за да разбирате книгата, която четете, три фактора взи-мат участие: първо – светлината, която разкрива нещата; второ – аз, който пущам светлината през отвора на вашата тъмна стаичка, като постепенно давам възможност на по-голям брой слънчеви лъчи да минават през този отвор; трето – разумното начало у вас, което прави известни съотношения или съпоставяния на нещата. Когато съпоставя явленията в природата или в живота, човек трябва да се ръководи от своята разумност, да не прави криви изводи или заключения. Запример, някой казва, че еди-кой си го обичал. – Как познава това? – По погледа. Този човек го гледал некак особено мило. Той вижда този мил поглед, а другите не го виждат. – Защо? – Защото той иска да вземе нещо от него. И вълкът поглежда мило към овцата, но не и към човека. От човека той се страхува, а от овцата не се страхува, лесно може да я задуши. Следователно, мил поглед е онзи, който виждат всички хора и в който няма никакво користо-любие.

Като правят известни съпоставяния между явленията в живота, мнозина ги намират за обикновени работи и се отнасят с пренебрежение към тех. Щом дойдат до некои малки работи, те казват, че са обикновени неща, че не трябва да се занимават с тех. В същност малките работи са най-важни. Малките неща спъват човека. От тех зависи щастието на човека. Който може да решава малки задачи, той ще решава и големи. Като не раз-бират смисъла на малките величини в живота, хората се стремят към велики идеи, към големи постижения, вследствие на което всеки ден преживяват все по-големи и по-големи разочарования. Като дойде при тех някой тъжен, скърбен човек, те казват, че не могат да го приемат, защото са заети с велики работи, от които зависи щастието на целото човечество. Занимавайте се с велики ра-

154

боти, но не пренебретеайте малкиг. Скръбният човек не иска много; той се нуждае само от една-две утешителни думи. Ако стремежите и импулсите на всички хора са правилни, човечеството трябваше да бъде спасено досега. Всички хора, всички народи искат да спасят света, да спасят човечеството. Тъй както хората искат да спасят света, той отдавна е спасен, но т трябва да се научат правилно да живеят, да ценят своето спасение. Запримър, лвкарят спасява болния, излекува го, но ако не се пази, той отново заболява. Той започва да пие, да се удоволству-ва, да ходи по цели нощи, докато съвършено изгуби здравето си. Той иска да покаже пред хората, че е герой, че от нищо не се страхува. Какво го очаква най-после? – Бо-лест, безсилие, слабост, даже и смърт.

„Що трябва да речете." За да знаете що да речете, трябва да съпоставяте нъщата правилно. При всяко съпоставяне на нъщата се забелязват главно три момента: двата са обикновени, а единият е необикновен – от него зависи правилното разглеждане, правилното решение или заключение. Този момент зависи от разумността на човека. Докато не дойде до този момент, човек живее като всички хора. Той води обикновен живот. Виждате този човек, че яде, пие, ходи по кръчми и кафенета, за нищо не мисли. Обаче, като разглежда и съпоставя нъщата, най-после той дохожда до разумното начало в себе си, и от този момент решава да живее добре. Следователно, философията на живота се заключава, именно, в това, да дойде човек до необикновения момент в живота, до разумното начало в себе си, до познаване на същественото. Щом дойде до този момент, човек вече познава не само себе си, но и хората около себе си.

„Духът ще ви научи." Где е Духът? Духът не е нито вън от човека, нито вътре в него, а при това Той е в състояние да научи човека. Когато се казва, че Духът не е нито вън от човека, нито вътре в него.хова подразбира, че Духът не се намира в човешкия свят. Той не може да се ограничи с човешките разбирания за живота и природата. Човтзшкият свят съставя малка област от обширния свят, в който Духът живее. Физическият свят, в който човек живее, съставя малка част от духовния свят, а още по-малка от Божествения, вследствие на което не може да се каже, че Бог живее вътре или вън от човека. Никой не може да опредъли местото на Бога в природата.

155

Като разглеждате един часовник, вие не можете да кажете, че майсторът, който го е направил, е в самия ча-совник. Както и да наблюдавате часовника, вие не можете да кажете, къде, именно, са скрити интелигентността, ми-слите, чувствата и постъпките на майстора, който го е направил. Въпреки това, по устройството на часовника можете да кажете, каква интелигентност, каква мисъл, какви чувства и постъпки е имал майсторът, който е направил часовника. Това може да разбере само онзи, който познава законитъч

Съвременните хора имат известни разбирания за нещата, които се отнасят за дадено време и за даден случай. Запримтбр, официалната геометрия определя понятието за правата линия в смисъл на най-късото разстояние между две точки. Значи, между две точки може да се прекара само една права линия. Двет точки представят граници на правата линия. Това определение за правата линия се отнася само за даден случай. С други думи казано: между два бръта може да тече само една ръжа. В геометрията е известно, че сама по себе си точката е несъизм-врима. Обаче, щом се измерва правата линия, с нея заедно се измерва и точката. Следователно, може да се каже, че правата линия е измърение на точката. Колкото по-дълга е правата линия, толкова по-гол"Ьма *е силата, която я образувала, и толкова по-дълъг е нейният път. Колкото по-къса е дадена линия, толкова по-малка е силата, която я образувала, и толкова по-къс е • нейният път. Същото можем да кажем и за човека. Колкото повече е живтзл човеж на земята, толкова по-гол%ма е била неговата сила. Колкото повече разумни работи върши един човек, толкова по-голвма е неговата интелигентност. Колкото повече матери-ал гори в огнището, толкова по-силен е огънят.

Това, което казвам за правата линия, за огъня, за водата, са обикновени работи, които не ви йнтересуват. От какви работи се йнтересуват съвременните хора? Л, се йнтересуват от велики изобретения. Трима души седат един до друг и размишляват върху някакви въпроси. Т се запитват помежду си, какви въпроси ги занимават. Пър-вият казва: Четох в един вестник, че в моретата и океаните имало четири милиона тона злато, и сега мисля да направя едно колело, с което да извлъжа всичката вода, за да извадя златото, което се съдържа в нея. Вторият казва: Лз мисля върху това, какво колело да направя, посредствомъ

156

което да използувам Грамадната вбДна енергия За осветява* не на градовете с електричество. Третият казва: Мисля да направя такова колело, поср-вдством което да извадя всички риби от морето, и да ги използувам за храна на цтзлото човечество. Кое от трите изобретения е най-важно? И трите изобретения са фантазии. Как е възможно човек да извади всичкото злато от океана, или да впрегне всичката водна енергия на океаните и моретата, или да извади всичката риба от водите за прехрана на целия свят? Така си мечтае и младата мома. Тя седи у дома си, облъчена, причесана добре и си представя, как царският син ще дойде при нея да я вземе за своя жена. Тя се усмихва самодоволно, представя си, че цтзлият свят е нейн, че има на разположение хубави дворци, автомобили, файтони, слуги и т. н. Като види, че седи без работа, майка й я побутне оттукъ-оттам, пита я, какво се е захласнала, че никого не вижда наоколо си. – Дойде ми една светла мисъл в главата, и седнах да си помисля, как мога да я реализирам. Другаде виждате втора мома, която си мечтае, че се е оженила вече за царския син, родила е син и дъщеря, които изгледала, възпитала и изучила добре. Трета мома пък си мечтае, че се е оженила за царския син, отгледала децата си и сега вече може спокойно да си живее, защото има кой да я гледа, да се грижи за нея. Трите моми седат, мечтаят си, вертят колелетата, но въпреки техните изобретения, животът не верви в естествения си път. Първото колело се верти от осем хиляди години насам и е могло да изкара от водите едва около сто милиарди злато. Това е всичкото богатство, с което светът разполага. Второто колело е усп-вло да впрегне част от енергията на водите, с които движи параходи, автомобили и др. Третото колело създало хамбари за жито, складове за риби, с цел да се изхрани цълото човечество. Тия колела не са илюзии, Т"Б непрекженато работят за да подобрят условията на живота. Съвременните хора имат на разположение и светлина, и топлина, и жито, и храна – едно не им достига: щастието не е между тях. Сегашните хора отричат щастието, наричаг го илюзия.– Не, щастието е идеал, към който цялото човечество се стреми. Ако човек не може да постигне щастието, той сам е виновен за това. Кой е виновен, че пЪвецът не взима правилно тоновете? Всеки тон може да се изпее правилно, но ларинксът на певеца трябва да бъде нагласен по всички правила на музиката.

157

Когато музикантът не пЕе, както тр-вбва, това показва, че той не е много отзивчив по отношение на тоновет, не знае правилно да ги възприема и прилага, нито знае зако-ните на музиката.

Днес всички хора говорят за идеален живот, но в края на краищата казват, че този живот е непоно-сим. Ние пък подържаме, че идеалният живот е пости-жим. Изобщо, всички идеални нъща са постижими. Мнозина казват, че идеалните нъща в живота са илюзии, фантазии, пред които човек не трябва да се спира. Каква по-голяма илюзия от смъртта? Срещате един тъжен, скърбен чов-Ьк. Защо е тъжен? – Защото баща му умр%л. На другия ден го ср-вщате весел, разположен. Защо? – Защото му съобщили, че баща му не е умр-вл. Каква радост, какво щастие е това, което ту се явява, ту изчезва? Само положителното, само реалното носи щастие. Щастието се заключава в малките работи. Щастието се опред/вля от разумното съпоставяне ка нещата. Какво щастие можете да изпитате, ако при влизането си в родния си град срещнете човек, който ви показва пътя за влизането ви в този град? Никакво щастие н-вма да изпитате. – Защо? – Защото вие познавате всички кжтчета на този град. Обаче, ако сте се изгубили в една гжета гора и срещате човеж, който ви показва пътя да излезете от гората, вие ще изпитате голяма радост, ще се почувствувате един от най-щастливите хора в света. Докато се стремите към Божествения св-вт, трябва да знаете, че всичко, каквото срещате на пътя си, има отношение към вашия живот. Дали съзнавате това, или не го съзнавате, не е важно. Ако го съзнавате, ще се ползувате от всичко; ако не го съзнавате, ще търсите щастието, спасението извън вас. Следователно, търсете спасението си в Бога. Къде е Бог? – Бога ще нам-врите в Божественото начало у всеки човек, а Божественото начало, това е благородното, възвишеното у човека. Има моменти, когато Божественото се проявява и у животните.

Един човек минава през една гора. Дигнал глава нагоре, едва пристъпва, съзнава достойнството си като човек. В това време една мечка се изпръчва на пътя му. Той се уплашва и от страх не знае, какво да прави, на-къде да бъта. Като го видъчпа, мечката започнала да го плюе, но не го нападнала. Защо го плюла мечката? Тя искала да подчъртае неговата неразумност. Ако бЪше разу-

158

мен човек, той нямаше да ходи тъй захласнат из гората, но отдалеч още щъше да се отбие от пътя си и да остави мечката с мечетата свободно да минат. Ще кажете, че мечката е постъпила много жестоко, по животински, като си е позволила да плюе човека. Кой е постъпил по-неправилно, това е въпрос. Какъв човеж е този, който насочва пушката си срещу мечката и я убива? Каква култура е тази, която си служи с убийство? Разумният човеж се учи от всичко. Като види, че някой убива животно или човек, той веднага изважда никаква поука за себе си. Като се учи от постъпките на хората, разумният събира ред опитности в живота, които осигуряват щастието му. Ако човек не се учи от постъпките на другите хора, той сам създава нещастието си.

И тъй, колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-големи са възможностите да бъде щастлив. Уче-никът трябва да бъде всъкога буден. Един човек седи в стаята си и чете. В това време една муха бръмчи около него и го безпокои. Той не се запитва, защо мухата бръмчи. След малко повдига главата си нагоре и вижда, че мухата се оплела в паяжината на един паяк, който се готви да я изяде. Човекът поглежда към мухата, после към паяка и си казва: Нека я изяде паякът. Това е негова работа. За това, именно, той е направил паяжината си, да лови мухи и да се храни с тях. Бог го е съз-дал, и Той ще го ежди. Не е моя работа да му пртзча да лови мухи и да се храни с тях. Според мене, тази философия не е на място. Това говори за човешкото нехайство. Човеж, който има будно съзнание, не трябва да позволява на паяка да върши престжлления в неговата стая. С мисълта си той трябва да въздействува на паяка да не върши престжлления. Паякът е така нагоден, че дълго време може да прекара без храна. Ако паякът не го послуша, той има право да развали паяжината му и да го изхвърли вън. Когато паякът е вън, далеч от окото на човека, той е свободен да прави, каквото иска. Той сам ще носи отговорност за своите постъпки. Остане ли ра-внодушен към постъпките на паяка, човек ще носи отговорност за своето нехайство. От неговото нехайство ще пострадат хиляди хора. Един ден той ще плаща за страданията на своите братя.

Които не разбират този закон, т лесно ще се опра-рдаят, като кажат, че паякът прави паяжината си, за да

159

лови мухи и да се храни с тях. – Не, първоначално паяжината имала съвсем друга цел. От паяжината на паяка хората изучавали, как е бил създаден светът. Първоначално е съществувал само един център, и постепенно са се създавали различните светове, които са се движили около този център. Учените, които разбирали това нищо, използували паяжината на паяка за разни изчисления около създаването на света. Обаче, сегашните учени изгубили това знание, вследствие на което паяжината няма вече онова значение, което никога е имала. Като няма онова велико предназначение, каквото е имала в миналото, днес паяжината служи на паяка изключително за ловене на мухи. Като хване някоя муха в паяжината си, паякът й казва: Епа при мене да ти предам една лекция за създаване на света. Щом започне да предава лекцията, той изпраща мухата на онзи свят, да провери всичко онова, което й говорил.

Сега, като слушате тия работи, ще кажете, че не са върни. Ще ви се види чудно, как е възможно, между паяжината на паяка и създаването на света да съществува известно отношение. Често, между някои явления в живота или в природата, съвършено случайни и независими едни от други, съществува известно съотношение. Запримър, двама студенти, добри приятели, следвали едновременно в един университет. Като наближило време за изпит, т се уговорили да си подсказват, но мълчаливо, само с известни знаци. Един от професорите, при когото требвало да се явят на изпит, бил много строг. Много от студентите, които се явили при него преди двамата приятели, пропаднали на изпита. Когато един от приятелите се явил на изпит, другият влъзъл в аудиторията да слуша, как професорът изпитва. Когато приятельт му за-почнал да отговаря на зададения от професора въпрос, вторият, който слушал, започнал да се почесва по главата, опоред предварително условените между тях знаци. Професорът забелязал, че когато студентът, който седЪл на чина и слушал, как другарят му отговаря, се почес-вал, последният давал добри отговори. Защо става това, той не знаел, но забелязал известно .съотношение между отговорит- на изпитвания студент и почесването на другия по главата. С почесването по главата си, което единият от приятелите правил, умът на втория се прояснявал, и той отговарял добре на зададените въпроси. Двамата студен-

160

ти си послужили с нтзкои условни знаци, и по този начин взаимно си помогнали. Които не разбират значението на условните знаци, те ще кажат, че това е никакво съвпадение. Това, което за някои хора представя съвпадение, за двамата студенти представяло условни знаци. Следователно, това, което хората наричат съвпадения, не е нищо друго, освен условни знаци, с които някои същества си служат. Когато някой се почеше отгоре по главата, това напомня за съществуването на Великия Божи закон, който не трябва да се престъпва. Престъпи ли човек този закон, нещастията ще го следват. Ако човеж се почеше отзад по главата, това показва, че не тр-Ьбва да мисли много. Както и да се почеше чов^к, ако разбира тия движения, той ще намери в тях известен смисъл.

Съвременните хора са изгубили смисъла на движенията, вследствие на което не могат правилно да ги използу-ват. Н-вма човек в св-вта, който, като се е почесал по тила, да не е обезсмислил живота си. За да разберете смисъла на движенията и да се ползувате от тйх, правете наблюдения, как се отразяват различните движения върху психиката ви, или върху състоянията ви. Значението на движенията може да се забележи главно при случаи, когато чо-в^бк е в лошо разположение на духа. Вземете една тетрадка и като направите едно или друго движение или по-чесване по главата или телото си, записвайте, как се отразява това движение върху разположението ви. Ако разположението ви се измени и се почувствувате добре, ще знаете, че еди-кое си движение или почесване е правилно. във вевко правилно движение действуват разумни сили.

Мнозина разглеждат движенията като несъщественй процеси в живота на хората, вследствие на което не им отдават нужното внимание. Те не са прави. Движенията имат свой дълбок, вътрешен смисъл, заради което тр-вб-ва съзнателно да се изучават, Следователно, ние различаваме два вида процеси: механически или несъзнателни и съзнателни. Като наблюдавате хората, ще видите, че мнозина от тях нямат установен поглед. Като ви погледне нЪ-кой, виждате, че погледът му блуждае. По погледа ще познаете, дали даден чов-вк мисли, или не. Ако мисли правилно, той е човеж; ако не мисли, а чувствува само, това показва, че в този чов^к преобладава животинското. Обаче, можете да срещнете чов-вк, у когото погледът е отправен нагоре, към великото и възвишеното в св-вта, Този човежъ

161

е развил в себе си Божественото. Следователно, по погледа можете да познаете, кое в човека преодолява: животинското, човвшкото или Божественото. Ако в него се изявява Божественото начало, този човек може да се нарече Син Божий. Що е животно? – Животно е това, което не разсж-ждава, но верви по пътя на своите чувства. Що е човекът?

– Човек е този, който мисли, който верви по пътя на ми- съльта. Що е ангелът? – Ангелът верви по пътя на ввч- ната светлина. Какво представя Синът Божий? – Синътъ Божий верви по пътя на необятната Божия Любов.

„Духът ще ви научи". Когато ви поставят на известни изпитания, изкушения или лишения, Духът ще ви научи, що трвбва да речете, за да издържите изпита си. Мома обича един момък. Това е изпит за момата. В същото време друга мома се влюбва в този момък. Първата мома се нахвърля върху втората, започва да й се сърди, как смве тя да обича нейния възлюбен. Тя счита момъка за нейна собственост. Това е ревност, която разваля отношенията между младитв. Как трвбва да постъпи младата мома и какво трвбва да рече на другарката си, която обича нейния възлюбен? Тя трвбва да й каже: Ако моят възлюбен те обича, аз го отстъпвам и съм готова да гла-сувам за тебе. И другата мома трвбва да каже същото. Каже ли и тя същото, въпросът е решен. Защо трвбва твзи моми да се карат, да двлят момъка помежду си? Хората казват, че момъкът трвбвало да избира момата.

– Не, никой никого не може да избере. Когато два вола се впрегнат на работа, кой ги избира? Когато две струни се поставят на цигулката, кой ги обтяга? Когато срещнете дама облъчена с хубава, модерна рокля, кой я облича? Ще кажете, че тя сама се е облвкла. – Не, модата е заста вила тази дама да се облвче така. И след всичко това ще се говори за свобода на волята.

Какво нещо е свобода на волята? Само онзи човек има свободна воля, който носи любовта в себе си. Който няма любов в себе си, той не може да бъде свободен. Ние съпоставяме свободата с любовта. Значи, свободата седи в любовта. Свобода без любов не съществува. Любовта трае само един кратък момент, а не часове или дни, както нвкои мислят. В този момент, именно, човек се запалва и започва да святи. – Кой го запалва? – Запалва го едно същество, но кое е то, никой не го вижда. Щом запали човека, това същество веднага се скрива нвкъде

162

и започва отдалеч да измерва, каква е температурата на неговата любов. Като започне да гори, човек казва: Не зная, какво стана с мене, но сърцето ми гори. Влюбил съм се н^къде. – Когато сърцето на момъка гори, това не показва още, че той люби. Момата, която е предмет на неговата любов, първоначално е мълчалива, скромна, нищо не иска. Обаче, ако той за момент само забрави за нея, тя веднага започва да му изрежда, какво иска да й купи. Той се чувствува щастлив, че тя иска нищо от него, и веднага изпълнява желанията й. Отначало тя иска дребни, малки работи от него, после – все по-гол^ми, докато един ден иска той да пожертвува живота си заради нея. Колкото повече желанията на неговата възлюбена се увеличават, толкова повече и огънят му се увеличава. Не се ли увеличава огънят, любовта е слаба. Докато огънят между две любещи същества се увеличава, тй са. подложени на наблюдение, на измерване температурата на техния огън. От този огън, именно, може да се заключи, какво горение става, пълно или непълно, съществено или несъществено. Какво н-Ъщо е любовта? Любовта носи безсмъртие, здраве, щастие; любовта носи богатство, слава и почести; любовта включва в себе си интелигентност, разумност, мекота. Изобщо, каквото човт^к пожелае, ще го намери в любовта. Любовта включва в себе си всичко красиво и възвишено. Въпреки това вевки се оплаква от любовта. ВсЬки казва, че сърцето му изгор-вло от любов. Един дъдо се разговарял с един момък: Синко, любил ли си? Ако не си любил, пази се от любовта. Опасно нещо е тя. Досега три пъти съм любил, но сърцето ми е вече изгорило. – Не е достатъчно човтьк само да гори, да се превърне на въглен, но той трябва съвършено да изгори. Който е горъл от любов, но не е доизгоръл, той трябва отново да се запали, да изгори напълно. Тъй щото, и за дЪдото има възможност да гори и четверти път, докато напълно изгори. Колкото и да се оплаква от любовта, щом му кажете, че може да залюби някоя млада мома, той веднага се изправя, усмихва се и казва: Божия работа е това. – Наистина, и това е Божия работа. Щом дъ\цото е готов и четверти път да люби, това показва, че не е разбрал любовта, както трябва. Дядото продължава да разправя, че когато се влюбил за пръв път, бил много неопитен. После поумн-Ъл малко, но все още не е достатъчно умен. Много още има да учи от любовта.

163

Съвременните хора говорят за любовта, но внасят в нея качества, каквито тя не съдържа. Когато любовта посети човтзка, тя внася в него мекота, разширение и светлина. Това осмисля живота на човека, и той се ободрява, става смъл и решителен и започва да се проявява, да вижда, че и от него може да излезе нещо. В любовта има само една опасност, да не се приверже човек към една форма и с това да изопачи чувствата си. Щом чувствата на човека се изопачзват, той се подава на низши влияния, вследствие на което любовта го напуща. За да не дойде до това положение, човек предварително трябва да се пречисти, да освободи ума, сърцето и душата си от наслояванията на своето минало. Истинският човек е из-вън ума и сърцето си. Той живве в душата си, която има правилни разбирания за любовта. Който живее в душата си, при пръв поглед още, той може да познае, у кого преобладава животинското, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой човек е истински човек, т. е. Син Божий. Когато животинското в човека има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човвшкото. Ако иска да се качи на по-високо стъпало, в положението на ан-гел, човек трябва да ходи в пътя на светлината. Ако иска да се качи на още по-високо стъпало, да стане Син Божий, човек трябва да следва пътя на любовта. Любовта е основа на Божествения свьт, но без нея не може нито човешкият, нито ангелският свят. Дръжте тази идея в ума си, ако искате да се повдигнете. Днес всички хора търсят любовта в разни форми. Т са я търсили в миналото, но ще я търсят и в бъдеще. В миналото старите алхимици са я търсили под названието „жизнен елексиръ" – носител на Въчния Живот. Това не е нищо друго, освен Божията Любов. Следователно, всеки, който търси Божията Любов, той е алхимик. Щом се домогне до тази любов, той става безсмъртен. Да вер-ва човек в Бога и да Го люби, това не е обикновена любов. Това е една от задачите на Въчния Живот.

И тъй, когато се говори за любовта, за Бога, това подразбира възвишен, а не обикновен живот. Който не е намърил Бога и не е разбрал любовта, той не може да разбере и живота. В такъв случай, той е оежден на раждания и прераждания, докато един ден дойде до положение да разбере любовта и познае Бога. Който познава Бога и разбира любовта, той разбира не само физическия

164

свят, но и всички останали сватове, които може да посещава, както прави посещенията си на хората на земята. Той лесно излиза от тялото си, прави обиколките си и, когато пожелае, отново се връща на земята. Той може да се разговаря и с човещите, и с ангелите, и с Сино-вете Божии, защото знае тбхните езици. Днес всички хора се стремят към небето, но не знаят небесния език. Ако мислят, че могат да говорят на български, на френски, на н-бмски, на английски или не ДРУг някакъв език и да ги разберат, те се лъжат. Който отива на небето, той трябва да знае небесния език?- Затова, именно, апостол Павел казва: „Ако говоря на человЪчески и на ангелски езици, а любов нямам, т. е. незная Божия език, нищо не съм. Или, ако зная всички тайни под небето, а нямам любов, нищо не съм." Зад рсички тайни седи Божественото начало.

„Духът ще ви научи, ще трябва да речете." Слизането на Духа върху човека е само момент. Духът слиза върху човека, когато се намире в най-голяма скръб, страдание или мъчнотия. Щом Духът го озари, в съзнанието му проблясва св-втлина, и той ^ижда нъщата ясно. Духът, който посещава човека от вр^ме на време, е подобен на искра, която подържа свещеник огън на човешката душа. Без тази искра този огън е <>съден на изгасване. Когато се казва, че трябва да лгобим Бога, ние имаме пред вид силата на любовта. Дето е любовта, там смъртта отстъп-ва. Дето е любовта, там всич<° отрицателно изчезва. Любовта не знае, какво нищо е страдание, сиромашия, болести, грях, невежество, безсилие- Обаче, безлюбието познава тия нЪща. Следователно, когат<> Духът или любовта посети чов-вка, той минава от смтРт в живот, от човешко-то в Божественото. Като се движи между тези два полюса, той ще нам-ври истината. Истината е граница между смъртта и живота, между човтзшкото и Божественото. Моментът, в кейто човек минава от човтзшкия в Божествения свят, не се забелязва. Който «ивее в безсмъртието, той минава между хората незабелязано, като^обикновен човек. Обаче, тъкмо се разговаряте с него, той изведнъж изчезва пред очите ви. Къде е отишъл, не знаете. В това отношение той минава между хората за привидение. Като не могат да си обяснят това явление, хората казват, че Бо-жественият свят представя никаква илюзия или фантазия. Въсъщност, хората на земята живеят с фантазии, съ

1бз

илюзии, а Божественият свят представя нещо съществе-но, реално. Като умре някой от вашите ближни, вие казвате, че той зтишъл на онзи свят, при Бога. Къде е онзи свят, не знаете. Къде е Бог, не знаете. Как можете да говорите зз нъща, които не знаете? Какви по-голями илюзии може ца има от тьзи? Когато говорим за Бога, ние разбираме онази малка, но постоянна св+зтлинка в съзнанието ни, която никога не загасва. Тя постоянно свети. Дали човек преживява съмнения, колебания, отчаяния, тази малка светлинка в съзнанието му постоянно свтзти и го напътва, корегира действията му. Тази светлина представя Божественото начало у човека. Когато не е в съгласие с Божественото в себе си, човек изпада в голями противоречия и страдания. Щом е в съгласие с Божественото начало в себе си, животът на човека е в пълна хармония. Трябва ли човек да възстава срещу Бога? Трябва ли той да корегира Неговите действия? Дойде ли до Божиите работи, човек трябва да знае, че Бог е промислил за всичко и е наредил нъщата правилно и хармонично. Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да изпълнява волята Божия и да следва пътя, който Бог отначало още му е начъртал.

Съвременните хора се намират в постоянни противоречия, благодарение на разочарованията, които срещат в своя път. Противоречия съществуват и в домовет, и в училищата, и в науката, и в религията. Кога хората ще се освободят от противоречията? – Когато намърят истината. Влизате в едно семейство, но чувате, че мъжът и жената се карат. – Защо се карат? – Защото мъжът бил милосърден, обичал да дава на бедни повече, отколкото трябва. Като не може жена му да го убеди в това, че не трябва да разпилява толкова много пари, синът и дъщерята започват да му правят бележки, да не дава голями помощи на сиромаси, за да не лиши тях от сред-ства за живеене. Ако не вземе тия думи във внимание, най-после идат роднините да го съветват, първо да мисли за семейството си, а след това за ближните си. Ближните му намират, че е тръгнал в крив път.– Какво криво има в човека, когато върши волята Божия? Каква вина има ръката, която излиза от голям извор и криволичи на много страни? Изворът ли съдържа ръката, или р-Ъката – извора? Щом изворът включва в себе си ръката, той

166

има право да раздава от Изобилието си на всички. Ръката пък трвбва да се влве в океана.

Следователно, задачата на всички хора е да се слвят с Бога. Какво разбирате под думите „сливане на човека с Бога"? Да се слве човек с Бога, това значи да придобие той реалността.

Съвременните хора живвят в нереалността, вследствие на което са изложени на страдания, на сиромашия и болести. Понеже не са доволни от живота си, те искат да напуснат земята и да отидат на небето, там да намв-рят щастие. Това е неразбиране на живота. Хората търсят щастието на онзи свят, без да знаят, че там има ангели, които са нещастни. Те не смеят да се оплачат, не смеят да кажат, че са нещастни.– Защо? –Защото там цари ввчна хармония. Те са нещастни, защото искат нещо, което на небето не могат да намерят. Като гледат живота на хората, тия ангели пожелават да бъдат на твхно мвсто. Обаче, щом елвзат на земята, те започват да страдат, че са напуснали своя широк свят и са дошли в свята на ограниченията. Те отново започват да мислят за онзи свят. Ограничението на земята се дължи на без-любието на хората. Свободата в онзи свят се дължи на любовта, която съществува там. Всвко живо същество първо трвбва да опита ограничението, за да разбере свободата. Всвко живо същество трвбва да мине през противоречията. Противоречията са задачи, които трябва да се разрешат. Няма по-голвмо благо за човека от това, правилно да разрешава задачите на своя живот. Сиромах си

— това е задача; грвшен си – това е задача; праведен си — — това е задача. Когато грвши, човек губи капитала си; когато става праведен, той намира изгубения си капитал и започва да мисли, къде да го вложи. — Мнозина казват, че грвх не съществува в свята. – Не, гръхът съществува, но хората трябва да бъдат разумни, да не правят грвхове. Много кладенци съществуват в свята, но човек трвбва да ги запушва, никой да не пада в тьх. Всвка грвшка, която човек прави, представя изкопаване на нов кладенец. Всвко изправяне на погрв-шката е запушване на един кладенец. Оттук вадим заключение, че всвко нвшо, което Бог е създал, има свои далечни причини. Защо съществуват долините и планини-тв, това и учените хора даже не знаят. Те знаят само, как и кога приблизително са били формирани, но не зна-

167

ят причинигк за създаването им. Защо е създаден чо-ввкът, и това не знаят. Ако човек разбираше естеството си, ако знаеше, защо е създаден, ако знаеше меркитв, по които е създаден, той би могъл сам да си предскаже, какво му предстои да мине в живота. Меркитв, по които е създаден човек, показват, какво може да постигне той в сегашния си живот. Едни от тия мерки са ирацио-нални числа, а други – рационални. Че наистина мерките опредтзлят характера на човека, виждаме по езика, с който хората си служат. Запримър, често се казва: Дълга е ръката на този човек. Това показва, че този човек обича да краде. За друг казват, че има малка глава. Малката глава има отношение към тълото, или към мозъка на човека. Когато кажат за нвкого, че има лукова глава, това подразбира човек с малка интелигентност, с слаба умствена деятелност.

Изобщо, като погледнете човвшкото тъло и удовете му, емвло можете да кажете, че няма нищо скрито-покрито в природата. Без да разбира, какви трябва да бъдат мерките на нормалния човек, някой погледне очит, уши-тв, носа, устата си и намира, че не са хубави, не е дово-лен от себе си. Той погледне ушите си, вижда, че са малки и казва, че не е доволен. от тях. По ушите на човека може да се опредвли, колко години ще живее, каква е неговата интелигентност, каква е неговата честност. Всичко това се опредъля по извивките на ухото. Всеки човек има специфично ухо. Не само отделният човек, но и всеки народ има специфично ухо. Като разгледате ушите на всички народи, ще имате представа за цълото човечество. Когато ухото на човека е нормално, и чувствата, и мислите му са нормални; ако ухото му не е нормално, чувствата и мислите му са ненормални. Ухото представя плос-кост, върху която светлината пада под различни ъгли; тя се отразява, пречупва по различни начини, от което зави-сят възприятията на човека.

И тъй, от ъглит, под които падат слънчевите лъчи върху човешкото ухо, както и върху целия човешки орга-низъм, зависи използуването на тия лъчи. Когато иска правилно да използува слънчевите лъчи, човек трябва да изложи гърба си под известен наклон. Измъни ли този наклон, той няма да се ползува ог разумните лъчи на слънцето. Той ще се пече, ще чернее на слънцето, но няма да се сверже с неговите разумни, интелигентни сили. Като

168

говорим 33 блънцетб, Ние нямаме пред §иД само физическото слънце, но и духовното слънце, като проява на интелигентни, разумни сили, като проява на същества, носители на любов и мъдрост. Когато казваме, че слънцето е носител на живота, ние имаме пред вид духовното слънце. В бъдеще, когато хората съзнаят това, ще се лтзку-ват само с слънчевите лъчи.. Те ще знаят, кои лъчи срещу какви болести и недъзи могат да се използуват. Бъдещите майки ще лЪкуват и ще възпитават децата си изключително с слънчевите лъчи. Днес майките лесно се оправдават за лошите постъпки на децата си. Като проявяват известни слабости, те казват: Деца са, глупави са още. Често техните деца влизат в чужди бостани и късат зелени дини, пъпеши. Като ги разрежат, виждат, че са зелени и ги хвърлят настрана. Сърдят се на децата, че правят пакости, като късат преждевременно плодовете, а те сами правят същите погрешки: те преждевременно откъсват своите хубави желания и ги захвърлят настрана. По този начин те спират развитието си. Като срещнат известни спънки при реализиране на своите желания, те казват, че желанията им са непостижими, че идеите им не могат да се реализират и т. н. – Не, за разумния човек всичко е постижимо. Той живее в Божествения свят и прилага Божествените закони. В този свят всичко е постижимо. Когато иска да влезе в Божествения свят, той трябва да постави десния си крак на-пред. Влезе ли с левия крак напред, ще го спрат още пред прага. Който влиза с левия крак в Царството Божие, той нищо не може да постигне. Влезе ли с десния крак в Царството Божие, всичките му работи ще вървят добре. Оттук можем да извадим следното заключение: всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които нямат за основа любовта, се считат за престъпления. Ето защо, каквото мисли, чувствува и върши човек, все-кога трябва да е подтикнато от любов. Всичко, което любовта прави, е добро; всяко нещо, което не е направено с любов, не е добро. Затова апостол Павел казва: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм."

В света съществуват два вида хора: едни, които слу-жат на Бога с любов и други, които служат на Бога без любов. Първите работят по закона на любовта, а вторите– по закона на страха. Дето е страхът, там е без-

Ш

любието. Щом Страхът изчезне, веднага любовта дохожда. Христос казва: „Духът ще ви научи, що трябва да речете". – Кога идва Духът? – Духът може да дойде всъ-ки момент у човека, без той да го очаква. Първото условие за идване на Духа у човека е той да се е освободил от страха. Когато Духът дойде, човек трябва да има готовност да направи всичко,, каквото Той му рече. Духът влиза в хора с чисти умове и сърца, които могат да отправят към човека чист, безкористен поглед. Казвате за някой човек, че има игриви очи, а за друг – че-има премрежен поглед. И двата погледа не са добри. Пепелянката има премрежен поглед, като че не вижда, но тя може крадливо да издебне човека и да го клъвне.

„Духът ще ви научи, що трябва да речете. За да може Духът да дойде у човека, той трябва да има будно съзнание. Будно е съзнанието на човека, когато не гръши. Гръхът прекъсва съзнанието на човека и по този начин внася мрак в него. Щом доброто влъзе у човека, съзнанието му отново светва, и връзката на човека с Бога се възстановява. Усъмни ли се човек в Бога или в пътя, по който верви, съзнанието му отново се прекъсва. При най-малкия неуспъх в работите си, човек започва да се съмнява, дали е в правия път, или не. Щом се усъмни в пътя, по който верви, това показва, че той е изгубил истината в живота, а с нея заедно е изгубил и свободата си. – Покажи ми правия път и ме убеди, че като вервя в него, ще бъда добре. – Няма какво да те убеждавам, нито доказвам. Предлагам ти една чаша вода от тази, която пия и казвам: заповядай, пий от тази вода и после се произнеси. – Какво е твоето мнение за тази вода? – Каквото и да е мнението ми, то се отнася до мене. Що се отнася до тебе, като пиеш от тази вода и я опиташ, тогава ще имаш думата. Като опиташ водата и придобиеш здраве, и двамата ще се разберем. Когато двама души едновременно разберат Божия закон, т не се питат, как са го разбрали, но започват да го прилагат в правене на добро. Какво значи двама души едновременно да пра-вят добро? Това подразбира, и двамата да се превърнат в котли, в съдове за носене на чиста, хубава вода. След това ще дойде красивата мома, ще тури котлите на кобилицата си и ще отиде с тях до извора, да начерпи от него чиста, кристална вода. Момата, която е турила на рамото си кобилицата с двата адепти, превърнати в котли, има

170

висок идеал в себе с^. Адептите Сж се превърнали в котли с единственото желание да изпълнят волята Божия.

– Кога се превръщат на котли? – Когато свършат ми сията си, за която са слезли на земята. Кой как види кра сивата мома с тия котли, спира се да я гледа, да се радва на хубавите й котли. Заедно с водата тя носи щастие на хората. Който няма такива котли, той е за съжаление. Всб- ки дом, всеки чов"бк трябва да носи в себе си такива котли, чр-вз които да раздава живот, щастие на своитъ' ближни.

„Духът ще ви научи." – На какво? – На онази дълбока мисъл, че всичко, което Бог е опредЪлил да стане, е добро. Като мислите така, вие ще приемете нещата с отворени сърца, ще примирявате противоречията в живота си и на всичко ще се радвате. Разумният осмисля и любовта, и умразата, и грЪха. Той никого не мрази; той гр-вх не прави, но от всичко се учи и помага на бли-жните си. Мнозина искат да знаят, какво ше стане с тях, след като придобият съвършенство. – Много просто,

– котли ще станат. За обикновения човек думата котелъ е обикновено н-вщо, но за адепта тази дума съдържа нешо велико. За българина думата „лъвъ" е нещо физическо, жи вотното лъв; за англичанина, обаче, същата дума предиз виква трепване. Той разбира, че се говори за н"бшо възви шено, велико. На английски думата „лъвъ" означава любов. Англичанинът разбира тази дума по-добре от българина. Българинът я туря като символ за сила на знамето си, а англичанинът – в сърцето си. Следователно, разбирайте любовта по английски, а не по български, т. е. дръжте лю бовьта в сърцето си, а не на знамето си, всички да я виждат.

23. Беседа от Учителя, държана на 28 юлий, 1929 г. София. – Изгрев.