Илия вече дойде

Илия вече дойде

„Илия вече дойде." (Матея 17:12)

Съзнателният живот на човека се отличава с три положения: възприемане, разбиране и прилагане. Това, което човек не може да възприеме, не може и да го разбере; това, което не може да разбере, той не може и да го приложи. Следователно, за да се осъществи разумният живот, за да стане достъпен за всички хора, човек трябва да мине през тези три положения. Мнозина казват, че разбират живота. Тб разбират живота, а същевременно страдат. Какво разбиране е това? Има нещо, което липсва в разбиранията на хората. Т казват, че причината за тази липса се дължи на устройството на държавит, на обществата, на домовет. Дето и да търсят причината за страданията на хората, важното е, че нещо съществено не им достига. Запримър, купувате един килограм хлъб от някоя фурна и намирате, че брашното е пръсно, хлЪ-бът е добре опечен, но сольта не е достатъчна. Купувате хлъб от друга фурна и намирате, че сольта му е достатъчна, добре е опечен, но малко горчи, брашното не е било пръсно. И в първия, и във втория случай хлъбовет имат някакъв съществен недостатък. Много нъща има в живота, които горчат като старото брашно. Какво показва тази горчивина? Горчат само ония нъща, които са остаръ-ли, които са изгубили своята хранителност.

„Илия вече дойде." Какво означава този стих?–Този стих означава уравнение, съставено от няколко числа. За да се реши това уравнение, първо трябва да се разбира смисъла на числата, които го съставят. Значи, числата трябва да се разбират и прилагат. Запримър, изброяваме няколко числа: десет, сто, хиляда, десет хиляди и т. н. Какво разбирате от тия числа? – Нищо особено. Вие чувате само числа от различни голямини. Обаче, ако кажа на някого, че му давам пет хиляди английски лири, това число веднага ще придобие смисъл. Следователно, всяко число се осмисля и разбира, само когато има отношение към човека. Няма ли никакво отношение към човека, то

135

остава неразбрано. Щом Чуете, че нвкои човек ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас. Вие вече го осмисляте, разбирате и можете да го приложите в живота си. Това число е интересно за вас, но не и за другитв. Те казват: Щом ние нвмаме пет хиляди английски лири, това число не ни интересува. Същото нещо се отнася до идеите и мислите на човека. Всвка идея има смисъл за човека дотолкова, доколкото има отношение към него. Щом една идея няма никакво отношение към даден човек, тя остава безпредметна, тя не занимава неговия ум.

Христос казва: „Илия вече дойде." Илия представя за-конността в свята. Илия представя физическия живот, в който човек трвбва да се прояви. Илия представя формата, начина, по който може да се прояви грубото човвшко съзнание. Той представя грубото човвшко разбиране на живота. Всеки човек, който иска да си направи къща, да има жена, деца, той е Илия. Илия дойде на земята, направи си кжша, ожени се, родиха му се деца, които той изучи, станаха учени, но след време той остарв, погребаха го в гроба, опвха го, и всички негови ближни се провикнаха: Отиде Илия! Илия заминава за онзи свят, но остава кж-щата си на своите наследници, да се съдят помежду си, кой взел повече, или кой кого изиграл. След наследни-ците идат кредиторитв, които разкарват жена му по сж-дилища, докато вземат това, което им се пада. Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват да ги следват. Какво трвбваше да направи Илия, за да не се опропасти неговия дом, да не пострада Син Человвчески? Когато дойде на земята. Илия трвбваше първо да уреди работите си, за да не пострада Син Человвчески. Той дойде на земята, но не можа да уреди работите си, заради което Син Человвчески пострада. Ако в държавите няма законност, няма мир, и между гра-жданите не може да съществува добър, правилен живот. При това положение и царе, и министри ще треперят – външно и вътрешно. Каквито са отношенията на хората към външния свят, такива ще бъдат отношенията и помежду им. Каквито са отношенията на държавите към външния свят, такива ще бъдат отношенията им една към друга. Малките държави се страхуват от голвмитв, но и голвмите се страхуват от нещо. Има една по голъ-ма Държава и от най-голямата държава на земята,

136

И тъй, за да не се заблуждава от външния свят, човек първо трябва да изучи същината на своя живот, отношението му кьм разумната природа, към реалността, която го обикаля. За човека не е важно, какъв е той по народност, българин, англичанин или французин. За него е важно, какви са отношенията му към разумната природа. Че някой бил българин, англичанин или французин, това нищо не допринася за неговото щастие. Името не прави човека щастлив, нито може да го спаси. Името може да спаси човека само тогава, когато в него има ред и законност. Истински човек е този, който има правилни отношения към природата. За такъв човек не важи, дали е българин, англичанин, французин или какъв и да е. Който няма правилни отношения към природата, той не е осигурен в живота. Хората се осигуряват по различни начини, но все неосигурени остават. – Защо? – Защото имат един неприятел, от когото не могат да се освободят.– Кой е този неприятел? – Смъртта. Никой не може да избегне от смъртта. Беден или богат, учен или прост, добър или лош, всички хора ще влъзат в обятията на смъртта. Т"б се стремят към безсмъртието, но още не са го постигнали. Като умре човек, дойдат. свещеници да го опъват, да му четат молитви, но нищо не помага. Умрълият иска да се молят за него, да му ос-вътят пътя, но никой не може да му помогне. – Защо? – Защото съвременните хора н^мат отношения към живата природа, към Първичната Причина на нъщата, към Първичното Начало, от което са излъзли. Съвременните хора нямат представа за Бога. Т Го опредълят по нъ-какъв начин, но това опредъляне е подобно на описанието, което дават, запримър, за българина. Т казват: Бъл-гаринът е човек, който има височина еди-колко си сантиметра, с черни или кафяви очи, с мургаво лице и т. н. Това е донякъде само външно описание на българина, което ни най-малко не характеризира същината на българина. Българин е онзи, който има абсолютно здраво тъло, свъ-тъл ум, благородно сърце, силна воля, възвишена душа и мощен дух. Българинът трябва да има здраво тело, което да благоухае, навевкъде да разнася своя аромат; умът му трябва надалеч да свети; той трябва да има такова сърце, което всички да сгръва; той трябва да има такава воля, че, дето, мине всичко да изправя; който няма тия качества, той не може да се нарече българин. Това,

137

което се казва за българина, същевременно се отнася до всички народности.

Сега, да оставим настрана този въпрос. Както и да го разглеждате, вие не можеге да намерите дълбоките причини на нещата. Ако речете да търсите причинитв, защо човек не е такъв, какъвто трвбва да бъде, вие ще се натъкнете на едно кардинално противоречие. Философите на миналото, както и тия на настоящето, правят опити да об-яснят причинит^ за човешкия неуспъх, но тия обяснения не са допринесли нищо за човечеството. Така и лекарите обясняват причините за заболяването, но болестта не се премахва. Те опредвлят диагнозата на болестта, но с това болестта не изчезва. От лвкаря се иска да излъкува болния. Щом го излекува, тогава има право да определя причините на заболяването. Всички хора страдат от една болест. Тя е наречена безлюбие. Най-опасната болъст в свята е безлюбието. Който иска да се излъкува от тази болест, той трябва да приложи в живота си закона на любовта. Любовта, това е същината на живота. Ние проповядваме на хората учението на любовта. И Христос е проповвдвал на хората учението на любовта. Който не разбира това учение, той нищо не може да разбере. Човек трвбва да разбере, какви отношения има към любовта и, като я разбере, да ги приложи в живота си. Щом разбере отношенията си към любовта, човек ще разбере същината на живота. За да запази равновесие и хармония в живота си, човек никога не трябва да се отделя от любовта. Ако някой помилва ръката ви, и вие тръгнете след него, добре ли сте постъпили? Мислите ли, че то: зи човек ви обича повече от онзи, от когото черпи сокове за своя живот? Чудни са хората, когато трътеат след вевки, който помилва ръката им. Ръка, която се отделя от тялото и трътеа след вевки, който я помилва, кучета ще я глождат. Когато ръката на човека не се мръдва от мъстото си, това показва, че истината е в него. Следователно, за да разбере истината и любовта, човек трябва да съзнава положението си като уд на Божественото тяло и никога да не напуща мъстото си. Какво ще придобият очите на човека, ако тръгнат след онзи, който ги похвали, че са хубави, че имат хубав цввт?–Нищо няма да придобият. Очите на човека ще придобият нещо само тогава, когато стоят на мъстото си. Всеки удъ

138

на човвшкото тъпо може правилно да изпълнява своята функция, докато стои на мъстото си.

Съвременните хора се занимават с въпроси, които не могат да разрешат. Запример, те се запитват, какво представя Бог, какъв е другият свят, защо идват страданията и нещастията в свята и т. н. Според мене, чо-ввк първо трябва да се занимава с въпроса за любовта, да я възприеме, да я разбере и да я приложи. Щом разбере и приложи любовта, той може да се занимава с всички останали въпроси. Ще кажете, че не можете да възприемете любовта. Ако не можете доброволно да я възприемете, тя сама ще ви се наложи. – Как? – Ще дойде стражарят и ще ви се наложи. Възприемането е съзнателен, а не механически процес. Само глупавият човек не може да възприема. Когато светлината влвзе в очите ви, вие трябва да я възприемете – нищо повече. Човек първо трябва да възприеме любовта; после – да я разбере и най-после –да я приложи. Щом я приложи, започва истинският жи-вот. В какво седи възприемането, разбирането и прлага-нето на житното зърно? Като вземете житното зърно в ръката си, това е равносилно на възприемането. Вие го приемате в ръката си и го предавате от ръка на ръка. Обаче, житното зърно е живо, има стремеж в себе си, иска да се прояви. Вие разбирате, че то се нуждае от почва, от святлина и влага и го поставяте при твзи условия. Посаждате го и следите, как става развитието му. Като израсте, житното зърно заверзва плод, който след време узрвва. Щом зърното узрве, вие сте в процеса на приложението, на ползуването. Вашият живот зависи от плода на житното зърно.

И тъй, всвка идея, която можем да възприемем, раз-берем и приложим, дава плод, който осмисля живота. С други думи казано: Когато човек има правилни отношения към любовта, към Първата Причина на нещата, той става уд на Божествения организъм, от соковет на Който черпи и се развива. И в Писанието е казано, че трябва да бъдем удове на Божественото тъло. Когато някой пита, какво нещо е Бог, това показва, че той отдавна се е отдвлил от Него, вследствие на което Го е забра-вил. Щом е дошъл до това положение, той е осъден да го глождат кучета. Какво трябва да прави този чо-ввк? Той трябва да се обърне към Онзи, Който един-ствен може отново да го постави на мъстото му. Докато

139

човек е уд, отделен от Цялото, нищо не може да възприеме и разбере. Щом се върне на мвстото си и започне да функционира правилно, той може вече да възприеме, разбере и приложи любовта. – Може ли умръл човек да живее? Преди хиляди години още Господ е за-питал Иезекиила, един от еврейските пророци: „Тези кости могат ли да оживеят?" Пророкът отговорил: „Господи, Ти знаешъ".– Ти кажи на тези кости, че могат да оживеят. Щом казал така, костите започнали да се съби-рат на едно място и да оживяват. – Тези кости могат ли да се облЪкат в плът?–Господи, Ти знаеш. – Кажи на тези кости, че могат да се облекат. После ще дойде Духът, Който ще одухотвори тия кости.

Това е алегория, която има дълбок вътрешен сми-съл. Велика наука, велико изкуство е човек да може правилно да възприема, да разбира и да прилага нъщата. Мнозина казват, че трябва да се молят на Господа, да им даде нещо.– От какво се нуждаят хората? Всеки човек се нуждае от хлъб. Синът седи и се моли на баща си да му даде хлъб. Бащата е донесъл цЪла кошница хлъб, а синът се моли, иска от баща си обяснение, какво нещо е хлъбът. Защо трябва да се моли, когато хлъбът е пред него? Той трябва да възприеме, т. е. да вземе хлЪба в ръката си, да го разчупи, да тури едно парче в устата си и без да мисли много, ще разбере, какво нъшо е хлъбът. Щом го опита, той ще възприеме силата му и ще го приложи. А тъй, да седи пред хлъба, да го остави да мухляса и да се вайка, че баща му не е донесъл туй, от което се нуждае, това говори за неразбиране на живота.

Какво щастие можете да очаквате при такова разбиране на живота? Някои казват, че като умре човек, тогава ще бъде щастлив. – Не, човек може да бъде щастлив, само когато оживее. Други казват, че като се разболее, чов%к поумнява. – Не, човек поумнява, когато оздравее. В смъртта, в болестта няма никаква философия. Философията на живота седи в любовта. Който няма любов в себе си, той е мъртав. Любовта носи живот, а безлю-бието – смърт. Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава да живее и след смъртта. Като умре, той може да каже: Всичко е свършено вече. Това значи: аз изплатих дълговет си и съм свободбн вече от моите кредитори. Който е живъл в безлюбие, след смъртта си, той напълно се обезличава. Той не може да каже, че всичко

140

е свършено с него, защото Кредиторите му го следват и на онзи свят. Той не е свободен от своит- дългове, и отново трябва да дойде на земята да се разплаща. Когато изплати дълговете си, човек може вече да възприеме живота, да го разбере и приложи. Да възприеме, разбере и приложи човек живота, това значи да се сверже с любовта.

Сега ние говорим за съзнателния живот, който всички хора трябва да придобият. С стария живот нищо не може да се постигне. Какво може да направи човек днес с една банкнота от пет лева? Освен едно кило хлъб, с една банкнота от пет лева, човек нищо друго не може да купи. Следователно, животът на съвременните хора не е нищо друго, освен една банкнота от пет лева. Дето отидете с този живот, нищо не можете да придобиете. Казвате: Ето, и аз имам живот. – Колко струва този живот?– Пет лева. – Не, с този живот нищо не може да се постигне. Човек може да постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове. Такъв живот могат да имат само онези души, на които съзнанието е пробудено и които мислят сериозно. За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен. Той може да ги задоволи. Т са още деца, те не разбират живота на възрастните и на старит. Това, което децата разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, старитт± не разбират. И обратното е върно: това, което старите разбират, възрастните не разбират; това, което възрастните разбират, децата не разбират. Тъй щото, когато някой казва, че не разбира нещо, това показва, че е или дете, или възрастен, но не е дошъл още до положението на стария, на мъдрия човек в живота.

Съвременните хора говорят за човещина, за разумни, правилни отношения, но как трябва да бъдат изразени тези отношения, и те не знаят. Ще ви представя алегорично, какви трябва да бъдат отношенията между разум-ните същества от една страна и между разумните съще-ства и природата – от друга страна.

Един господин си направил хубава, голяма градина, в която насадил множество ароматни цвътя, които разнасяли благоуханието си далеч някъде, вследствие на което привличали към себе си работните пчелички. Една от пчелите започнала да хверчи от цвят на цвът и весело

141

бръмчала. След това тя влязла в един цвят, скрила се дълбоко в него и казала: Бжт! –Какво правиш там? – запитал я гзсподинът.– Почивам си. Хверках от цвЪт на цвят, пЪх им свои песни, а сега влЪзох да си почина. Обаче, пчеличката използувала разумно своята почивка. Тя се възползувала от гостоприемството на цвтзта, взела си н-вщо слаАко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове. Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пЕе им своята песен. Отново влезе в някой цвЪт и каже: Бжт!– остане известно време на почивка. И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си с своите ближни. Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попЪх му малко, и той щедро възнагради моята птьсен. Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин.– Защо? –Зима е вече. Тя остава на топло в кошера и чака да дойде нова про-л-бт, да посети градината, да попее на познатия господин и ца се разговори с него. Тя си философствува по един начин, той – по друг начин. Но и при това положение ТТ5 се разбират и взаимно си помагат.

Такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества помежду им; такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества към природата. Пчелите представят хората, а господинът – чов"бкът представя природата, от която хората черпят. Хората са певците, които посещават природата заради благлоуханните й цввтя, п^вят й песни, разхождат се, кацат от цвтт на цвет, докато се скрият н-вкъде да си починат, а същевременно да вкусят и да вземат н%що от сладкия нектар на цвЪ-та. Каквото вземат от цветовете, те го занасят в кошерите си, дето остават на топло до следната прол-вт.

Как ще разберате тази алегория? За да я разберете, от вас се иска сериозна работа, съсредоточена, концентрирана мисъл. Ср-вщам един господин, здраво обвер-зан с едно дебело въже. Той едва – едва се движи, пъшка, плаче и се моли: Дай ми някакъв съвет да развержа това въже, да се освободя от него. – Късно си се евтил. Ти требваше да дойдеш при мене за съвет още в началото, когато си бил верзан само с един конец. Ти постепенно си се обверзвал, конец след конец, докато днес се намиращ в невъзможност да се освободиш.

142

Обаче, и от това положение има изход. Както си се насно-вавал конец след конец, така можеш да късаш ко-нец след конец, докато скъсаш и последния и спокойно въздъхнеш. Който сам се е обверзал, той сам трвбва да се разверже. За това се иска от човека сериозна работа и здрава, положителна мисъл.

Съвременните хора мислят, че могат да постъпват свободно, както намират за добре, без да носят нв-каква отговорност. Те смми се заблуждават. Невъзможно е човек да мисли, да чувствува и да постъпва по нвкакъв начин, без да изпита отношението на своите мисли, чувства и действия към самия него. Като знае това, щом възприеме една идея, човек трвбва да я разбира и прилага в живота си. Всвка идея, правилно възприета, разбрана и приложена, ще бъде съдбоносна за човека, но в добър смисъл. Не е ли добре разбрана и приложена, тя пак ще бъде съдбоносна, но в лош смисъл. Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват човека, се дъл-жат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеитв. По отношение на идеите и мислите, които ви посещават, вие често проявявате известно нехайство. За-пример, дойде ви нвкоя святла идея на ума, но вие отлагате реализирането й за по-благоприятни условия, с което я изгубвате. Тази идея втори път няма да ви посети. Благоприятни условия са сегашнитв, а не бжцещитв. Щом една идея ви е посетила днес, това е най-благоприятното време, най-благоприятното условие за нейното възприемане. Не из-пущайте този момент.

Едно от заблужденията на съвременните хора, което ги спъва в живота, е мисълта, че са млади или стари и не могат да вършат една или друга работа. Младият казва, че е млад и не може да върши работата на възрастните и на старитв. Щом е млад, нека върши работата на младитв. Възрастният трвбва да върши работата на възрастните. Старият трвбва да върши работата, която старите вършат. Изобщо, в работата си вевки човек трвбва да бъде на своето мвсто и време. Старият мисли, че трвбва само да седи, да почива, а младите да му прислужват. И ако не става така, той страда, счита се нещастен. – Не, това не е стар човек, това е инвалид. Да бъдеш стар е едно нещо, да бъдеш инвалид е друго нещо. Не емвс-вайте твзи две понятия в себе си. Природата не признава никакви инвалиди. И младият, и възрастният, и стариятъ

143

са в природата. Тя не изключва човека от себе си, на каквато възраст и да е той. Обаче, гръхът, злото, нещастията са последствия на неправилния, на неразумния човешки живот. Тези нъща са извън Божествения живот, извън природата. Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа. Така е за всеки, който разбира нещата правилно; който не ги разбира, той ще живее в заблуждения, докато някога ги разбере. Гръхът носи смърт. Следователно, всяко нещо, което носи смърт, е извън Бога. Всбко нещо, което носи безсмъртие, живее в Бога. Единственото реално нещо в живота е любовта. Всяко нещо извън любовта не може да живее в Бога. Отнемете любовта от кое и да е живо същество, то веднага ще престане да живее. То веднага ще изчезне, ще се разруши, ще се разпадне.

И тъй, ако човек може да разбере същината на новите идеи и ги приложи в живота си, в него ще настане голям преврат, коренна промъна. Той ще се намъри в положението на човек, лежал от тежка болест, но из-веднъж оздравъл. Докато изворите на неговия живот са били прекженати, той е бил болен. Щом изворите на живота му отново бликнат, той вече е здрав човек. Нко не дойде някой човек отвън, да сверже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може да оздравее. Какъв трябва да бъде този човек? Той трябва да бъде сверзан с любовта, с живота. Никой друг не може да помогне на болния. Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпЪта. Той трябва да замине за другия свят, т. е. да напусне земята. След всичко това ще разправят, че еди-кой си човек умръл, отишъл при Бога. Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога. Може ли празната каса да отиде при господаря си? Касата отива при господаря си, само когато е пълна. Само онзи човек може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и гръхове, който се е сверзал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в себе си. За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира. Всеки друг, който се отделя от тълото си и носи с себе си своите гръхове и престъпления, той не се освобождава, но умира. Той се освобождава само от бол-ките на физическото тЬло, но не и от своите гръхове,

144

от своите отрицателни мисли и чувства. Невъзможно е този човек да отиде при Бога. Той може да отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният човек може да върне париг, които е взел от приятеля си на заем. Един ден, когато Божественото съзнание в този човек се пробуди, той ще изправи погрЪшкитъ' си, ще се сверже с лю-бовьта и ще отиде при Бога. Това значи пълно оздравяване. В първо време този човек е бил в положението на болен: органите му били разстроени, животът му обез-смислен, близките му – чужди за него. Изобщо, той се е намирал в положението на лист, преждевременно от-къснат от дървото и оставен на произвола на вътъра. Щом болният възстанови връзката си с любовта, животът в него започва да тече: органите му правилно функционират, животът му се осмисля, всичко около него събужда интереса му, и той става от леглото си моментално, съвършено здрав и бодър.

Следователно, всеки трябва да работи съзнателно върху себе си, да използува всички условия, благоприятни и неблагоприятни, за да се пробуди в него висшето, Божественото съзнание. Щом висшето съзнание в човека се пробуди, той се освобождава от вътрешния си страх. Той става смЪл и решителен, готов да служи на Бога. Той се сверзва с Него и Го разбира не външно, а вътрешно. Мнозина схващат процеса за пробуждане на висшето съзнание като външен, механически процес. В същност, той е дълбок, вътрешен процес. Които го разглеждат като механически процес, т се молят на Бога и очак-ват Божието благословение да дойде отвън нт^къде. – Не, Божието благословение иде отвътре. И зверът, и раз-бойникът огстъпват пред вс^ки човек, у когото Божественото съзнание е пробудено. Това значи проява на великото Божие благословение. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да срещнете звт±р в гората, и той да ви стори път, или да срещнете разбойник на пйчТя си, и той да сложи оръжието си пред вас и да ви покани да спод-Ьлите с него придобитото богатство? Раз-бойникът ще отвори торбата с парите си пред вас и ще каже: Братко, заповядай, седни при мене да сподй-лим благото, което придобих. Ще те помоля да ме посъ-ветваш, как да употребя спечеленото богатство. Вие ще тръгнете с него и от къща на къща ще обиколите всички сиромаси, всички ония, които разбойникът някога е

145

ощетил. По този начин ще го освободите от товара му, от тежкото бреме на живота му, от неговета карма. След това този човек ще ви благодари, че сте му дали възможност да прави добро. Пък и вие ще разберете, че и в разбойника има нещо добро, и в него Божественото се проявява. Обаче, трябва да знаете, как и къде да го пипнете. Когато Божественото в човека проговори, той е готов да изправи погрвшките си. Докато Божественото в него не е проговорило, той е в положението на раз-бойник, който граби, обира и убива хората.

Съвременните хора се натъкват на противоречия, на нещастия в живота си и постоянно се питат, защо съще-ствуват тия неща( кой ги е допуснал в свята. Има неща в живота, за които човек никога не трвбва да пита и не трябва да му се отговаря. Запример, никога не питай защо трябва да ядеш. Яж и не питай. Речеш ли да питаш, защо трвбва да ядеш, ще те сполетят най-големи нещастия. Никога не питай, защо трвбва да живееш. Ако река да ви отговарям на тия въпроси, ще ви заведа в една специфична област на ума, отдето няма излизане. Не питайте за неща, на които не може да се отговаря. Някой се дави в морето. Отивам да го спася, но виждам, че на гърба му виси торба с 50 кгр. злато. Бързо откачвам торбата от гърба му и я хвърлям в морето. – Стой, не хвърляй златото във водата! – Не може. Или тебе само мога да спася, или златото. Едно от двете ще избереш. – И двете неща искам.– Не може. Щом искаш и тебе да спася, и златото ти, ще видиш дъното на морето. – Защо? – Сега не е време за питане и за отговаряне.

Има случаи в живота, когато човек трвбва да се откаже от всичко, каквото има: от богатството си, от кж-щата си, от нивите и лозята си. Като се откаже от всичко това, ще се намери в още по-трудно положение: жена му и децата му ще го напуснат. Той ще се огледа съвсем сам в свята, без пет пари в джоба си. – Възможно ли е това? – Както е възможно да се отнеме торбата с златото от гърба на давещия и тогава да се спаси, така трябва човек да се освободи от всички връзки на земята, от всичкия товар на гърба, ако иска да спаси душата си. Който няма никакъв товар на гърба си, той лесно ще се спаси. Обаче, който има товар на гърба си, той ще мине през голвми страдания, докато се освободи от връзкитв, от ремъците на своя товар. За да се освободи от тия

146

връзки, човек ще мине през ред опитности. Само така той ще разбере реалността на живота. Като казваме, че човек трябва да се откаже от нещо, трвбва да знаем, от какво именно да се откаже. Ако се откаже от животинския живот, за да приеме човвшкия, това е в реда на нъщата. Да се откаже от човвшкия живот и приеме ангелския, това е в реда на нещата. Да се откаже от ангелския живот, за да приеме Божествения, това е в реда на нъщата, това е в съгласие с законите на природата. Обаче, да се откаже от човешкия живот за сметка на животинския, или от ангелския за смътка на човвшкия или от Божествения за сметка на ангелския, това е извън реда на нъщата, извън законите на разумната природа. Не може да се жертвува висшето заради низшето. Божественото съдържа всичко в себе си: в него влиза и ангелското, и човешкото, и животинското; в ангелското влиз само човешкото и животинското; в човешкото пък влиза само животинското.

Следователно, когато н-бкой казва за себе си, че е човек, това подразбира две естества: човешко и животинско. Ангелското естество е изключено от него. Той няма такава висока интелигентност, каквато ангелът има. Той се ражда, живее, без да знае, какво го очаква утрешният ден. Умният човек трвбва да знае, отде е дошъл, къде отива и какво го очаква. Срвщам един човек, и той започва да се хвали, че бил високо интелигентен, че написал нв-какво философско съчинение и т. н. Питам го, отде е дошълъ– не знае. Кои са били първите му родители, пак не знае. Къде ще отиде, не знае. Той предполага, че ще отиде на онзи свят, но какво нещо е онзи свят, не знае. Предполага, че онзи свят е нвкакво състояние, че не заемал никакво време и пространство. В същност, какво представя онзи свят, и той не знае. Той говори само думи, сми-сълът на които и за него остават непонятни. Онзи свят заема и мвсто, и време; в него съществуват идеи, чувства, мисли. Духовният свят е нещо велико. Който влвзе в този свят, той сам не се познава. Ако на земята е хранил умраза, завист, неразположение към някого, в духовния свят всичко това изчезва. В духовния свят извира само чиста, кристална вода. Там всички се обичат. Ако някой влвзе в духовния свят с най-малка умраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно нераздълно

147

цъло. Щом изхвърли умразата от сърцето си, всички хора ще изл-взат вън от него, ще го заобиколят и ще му се радват. В духовния свят няма условия за умраза, няма условия за нищо отрицателно. Следователно, когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят. Когато мрази, той е на физическия свят. Обаче, животът не седи в умразата, но в любовта.

„Илия вече дойде". Докато не може да уреди материалните, физическите си работи, човек не може да уреди и духовните си работи. В този случай духовните му работи ще бъдат толкова объркани, колкото и физическит. Когато материалните работи на човека не са уредени, той започва да си служи с хитрини, дано някак ги нареди. Не успее ли и при това положение, той се отчайва от живота и търси причините за неуспеха си в обществения строй, в условията. Той изважда заключение, че за да нареди ра-ботите си на физическия свят, човек трябва да се огъва пред този, пред онзи.–Не, в сгъването няма никаква философия, никаква наука. Не е мъчно човек да се огъне. Всбки, който харчи повече, отколкото силите му позволя-ват, той се огъва; който яде повече, отколкото тр-вбва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира. Ще кажете, че рибата не умира. От каквато височина и да хвърлите риба във водата, тя няма да умре, защото знае да плава. Ето защо човек първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата. Човек трябва първо да научи изкуството да хверчи, и тогава да прави опити да хверчи из въздуха. Съвременният човек хверчи из въздуха, но не тъй изкусно, както птицит. Птицата никога не може да падне тъй главоломно, както човек пада от аероплан. Никога досега не се е чуло да стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на чов-вка, с аероплан, ста-ват много катастрофи. Това показва, че в хверченето на човека из въздуха липсва нещо. Това изкуство не е дошло още до своето съвършенство. Човек иска да завладее въздуха по механически начин. Съвременната наука не е дошла още до положение толкова да намали теглото на чов-вка, че, като падне от аероплан, да не се повреди. Възможно ли е това н-бщо? – За онзи, който разбира за-коните на смаляването, това е възможно. За онзи, който не ги разбира, това е невъзможно. Той ще се качи на аероплан и при никаква повреда ще падне на земята и ще

148

счупи главата си. След това ще доидат свещеници да го погребват, да държат речи, че едикой си велик авиатор паднал на земята и пострадал. Не е положителна, обсо-лютна наука тази, чиито изобретения убиват своите изобретатели. Съвременните учени и духовни хора знаят много н-Ьща, пропов-вдват на хората, но като се намЪрят в трудно положение, и т не могат да се справят. Много вярващи, много духовни хора, като се намтзрят пред последния час на живота си, и те се разколебават. И Толстой, с своята велика философия, на смъртното си легло се раз-колебал за момент, не могъл да си отговори, какво ще стане с него. След смъртта си, обаче, веднага се почув-ствувал доволен, че се освободил. Като се срещнал с един познат в невидимия свят, казал му, че искрено желае хората до поумн-вят по-скоро, да престанат вой-нитт и изтребленията между тях. Значи, желанието на Тол-стоя било да поумнеят хората.

Сега, като говоря за невидимия, за духовния свят, за мнозина това е 1егга тсодпНа, никаква чужда, непонятна об-ласт, или отялечена философия.– Не, това не е отялечена философия, но въпрос на опит, въпрос на възприемане, разбиране и прилагане. Някои искат да знаят, как трябва да се отнасят с своите заминали за онзи свят.–Много просто. И с заминалите си ще се отнасяте, както с хората на земята, които вие наричате живи. Когато искате да се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото мбсто, давате картичката си да ви приемат и след като ви приемат, започвате да се разговаряте. Същата процедура се извършва, когато искате да влезете в съобщение с същества от невидимия свят. Лко пожелаете, можете да се срещнете и с Толстоя, да се разговорите върху известни въпроси. И в невидимия свят Толстой е видно лице. Той и в невидимия свят ратува за благото на хората, както е ратувал на земята. Когато волът умре, в невидимия свят той ще бъде без рога, без копита, в съвършено друга форма, но пак ще има добро, търпеливо сърд-це, каквото е имал на земята. Той там ще се застъпва за животнит, да не ги измъчват. По това, именно, ще познаете, че на земята е бил вол. Следователно, благородното, което Толстой е проявил на земята, ще го занесе с себе си и на онзи свят. Същото може да се каже за всички заминали души.

149

И тъй, най-главнбто, което се изисква от човека, е да има вътрешна връзка с Бога. Тази връзка не се прави само веднъж. Човек трябва да прави връзка с Бога всеки ден. Щом стане от леглото си, първата работа, която му предстои, е да направи тази връзка. Тя трае от изръването до запазването на слънцето, но при будно съзнание от страна на човека, за да не се прекъсне през деня. На другата сутрин той пак трябва да направи връзката си. Само по този начин човбк ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде. Освен външно знание, човек придобива и вътрешно знание. Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното – по вътре-шен път. Вътрешното знание внася в човека сила, ра-дост, мир, но външно не може да се предава. Как ще говорите на хората за любовта, ако тб я нямат в себе си? Както водата не се задържа в счупена стомна, така и любовта не седи в пробито сърце. Ако любовта влтззе в пробито сърце, тя веднага ще изтече навън. Любовта търси здрави сърца. Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта си в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън. Хората се страхуват от любовта; тб казват, че са наплашени от нея. Защо се страхуват от любовта? Любовта се отличава главно с две качества: тя всъкога дава. Тя е извор, който непрекженато блика, тече, на всички дава. Любовта дава много, взима малко. Второто качество на любовта е, че дето влъзе, тя разширява. Който не разбира това качество на любовта, той започва да се плаши и бъга далеч от нея. Като дойде любовта в човека, той трябва правилно да я възприеме, разбере и приложи, за да не се роди в него желание да вземе повече, отколкото може да обработи. Всеки трябва да взима от любовта само толкова, колкото му е необходимо за дадения момент. Вземе ли повече, отколкото му трябва, той всичко ще изгуби. Когато друг някой взима повече от тебе, не внасяй в себе си мисълта, че на тебе се дава по-малко, защото си неспо-собен. На всяко живо, на всбко разумно същество се дава толкова любов, колкото може да възприеме и обработи. Усъмните ли се в този закон, вие сами се натъквате на страдания. Започне ли човек да се оплаква от живота си, това показва, че той е получил повече, отколкото може да обработи.

Следователно, за да не се страхува от любовта, чо-

156

вък трябва да измени своето разбиране За ней, за Божественото начало в човека. Човек трябва да възприема, да разбира и прилага нещата правилно. Не възприема ли и не разбира ли нтьщата правилно, той неизбежно ще страда. Затова е казано в Писанието: „Илия вече дойде, и не го познаха, но сториха с него, каквото щъха. Така и Син Человечески ще пострада от тях." Същото става и в домовет. Когато бащата дойде в дома си и не го познаят, и той ще пострада, и окръжаващите ще постра-дат. Тъй щото, ако чов-вк нареди вътрешнитт си работи, той ще нареди и външните. Обаче, за да дойде до това положение, човек трябва да има духовно разбиране за живота. Без духовно разбиране на живота, той ще се натъква на голями противоречия. Не разбира ли нещата по духовен начин, никакви проповеди, никакви философии не могат да му помогнат. За да дойдете до духовното разбиране на нъчцата, вие трябва всеки ден да правите връзка с Бога.

Мнозина слушат, какво говоря, но малцина разбират. Всичко това им се вижда невъзможно. Тогава аз се на-мирам в положението на човек, който ви предлага да си купите лотарийни билети, които са скъпи наистина, но обещават голями печалби. Най-малката печалба е от 800,000 лева; по-голямите печалби са от един милион нагоре, до пет милиона. В тази лотария има много билети, които нищо не печелят. Значи, парите на много хора ще пропаднат. Едно трябва да знаете: аз говоря истината. Предварително ви казвам, че има билети, които печелят, и други, които не печелят. Всеки билет, който се възприема, разбира и прилага, той непременно печели; всеки билет, който не се възприема, разбира и прилага, той не печели. Най-малката печалба е от сто английски лири – сума, която дон-вкъде може да осигури живота на човека.

„Илия вече дойде". Илия е дошъл в миналото нъ-кога, но не го познали. Сега въпросът се поставя другояче: Когато Син человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вера между хората? Хората се спират пред този стих и се питат, какво искал да каже Христос с тия думи? Т се оправдават с обществения строй, с църквата, с училищата, с семейния живот и казват, че не могат да излъзат вън от условията на този живот. Т са прави, старото ще си верви по старому: старият обществен и държавен строй така ще си отиде. Волътъ

151

ще умре като вол; чов-вкъ–като човек. Старото не трябва да се стълкновява с новото. Новото ще се посади на ново мвсто, при съвършено нови условия. Когато слвзе на земята човек не влъзе в стълкновение с животнит. Той имаше свое определено място за живвене. По същия на-чин, когато новото дойде в свята, няма да влвзе в противоречие с старото. Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина. Нови-ят човек, който ще дойде на земята, също така ще бж-де поставен на специално място. Той няма да влЪзе в стълкновение с стария. Може ли малкото дете да влЪзе в стълкновение с стария човек? Детето излиза на двора, п-ве, играе, скача, а двдото седи вътре и почива. Като се наиграе, влъзе вътре, запитва дъдото, какво прави, иска ли нещо да му донесе и пак излиза на двора. Дъдото седи и си казва: Дано пак дойде детето, да ми донесе една-две крушки, да наквася устата си. Детето е вън, дъдото е вж-тре. Кой от двамата е по-свободен? – Детето е по-свободно от д-бдото. Дъдото чете една к&ига и се възхищава от нея, от автора й, че много нещо знаел. Детето влиза в стаята при дъдо си и казва: Двдо, излЪз вън! Много е хубаво на двора: птичките пеят, цвътята благоухаят.–Така е, дъдовото. И аз едно време, като дете, играх и скачах, но сега съм стар, краката ми не държат.

Кой е д-вдото в живота и кое – детето? Дъдото представя Илия, който никога е слъзъл на земята. Сега той разгръща книги, чете и казва, че животът е тежък. Детето представя Син Челов-вчески. Когато Син Человечески дойде на земята, всички хора ще бъдат млади, в положението на деца, които ще излъзат вън да пеят, да ска-чат, да играят – да славят Бога.

22. Беседа от Учителя, държана на 21 юлии, 1929 г. София. – Изгрев.