Лазаре излез вън!
„Лазаре, излез вън." (Йоана 11:43)
„Лазаре, излъз вънъ"! Това изречение има двояк смисъл. Ако кажете на някой ваш познат, или на някой ваш приятел, който ви е дошъл на гости, да излъзе вън, той непременно ще се обиди. Кой се обижда? Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т. е. само материалния жи-вот. Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот. Под „материа-лен животъ" разбирам външното изявление на живота, неговата външна форма, т. е. онзи живот, който всички хора разбират. Няма същество на земята, което да не разбира материалната страна на живота. И най-малките животни разбират тази страна на живота.
Другата страна на живота е духовният живот, който днес претърпява голяма криза. Думата „духовен животъ" губи вече своя смисъл. Духовният живот представя капи-талист, който е изгубил вече своето положение. Няма да мине много време, и тази дума в български език окончателно ще изгуби смисъла си. Тя вече е на фалиране. Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят. Думата „духовенъ" трябва да се замъсти с „съзна-теленъ". Казваме „съзнателен човекъ" вместо „духовенъ". Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. Също така и думата „нравственъ" или „морален човекъ" в български език е на фалиране. След време тази дума напълно ще се замъсти с думата „економически условия". И наистина, често слушате да се говори, че „економическите условия" на живота налагат това или онова. Тази дума замъства думата „нравствен, мораленъ". Следователно, когато кажем, че моралът, нравствеността налага нищо в живота, ние имаме пред вид, че економическите условия на живота го налагат. Това показва, чееко-номията е стимул в живота. Моралният живот подразбира
118
економия в постъпките на хората. Кое е по-важно: економия в живота, или економия в постъпкит? По-важна и по-силна дума е економията в живота.
Третата страна на живота е Божествени.а живот. Думата „Божествен животъ" днес е в възходеща степен. Слец сто години, тя ще стане обикновена дума, т. е. Божествения г живот ще стане обикновен; повечето хора и_е ео-дят такъв живот, именно. Днес всички хора се стремят към Божествен кчивот, защото той печели, а духовният губи. Економия га на живота печели, моралният живот губи. Съзнателният човек печели, духовният губи. Когато двама печелят, а един губи, тогава има култура в света.
Христос каза: „Лазаре, излбз вънъ"? Какво е кскал ка каже Христос с думите „излъз вънъ"? Само на съзнателния човет<, който мисли и разбира, може да се каже „излъз вънъ"! Безпредметно е да кажете на камъка да се махне от мъхтото си. Безпредметно е да кажете на дървото да се отстрани от пътя си Само на съзнателния човек може да се каже: излъз вън. махни се оттук, ела тук. иди там и т. н. Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия. Следователно, противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата. Много от съвременните хора не познават и не разбират своите интереси. Те не разбират економията на живота. Те не разбират и съзнателния живот. Много хора гледат на нещата през пръсти, като онзи турски кадия, който могъл да се подкупи с няколко златни монети и с гърне краве масло
Един богат човек отишъл при този турски кадия да разгледа дълого му. Преди да се разглежда дълото, бо-гатият извикал кадията настрана, дал му десет златни монети и казал: Ако решиш дълото в моя полза, ще ти донеса едно голямо гърне с краве масло. Кадията не от-говорил нищо, но като дошъл ред за дълото на богатия, той примрежил очи, направил се, че не чува обратната страна, и отсъдил дълото в негова полза. Обаче, богатият бил голтбм скъперник. Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидъло му и затова напълнил гърнето с старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста пръсно краве масло. Кадията срещнал богатия клиент и го загшталъ' Защо унижи моето достойнство? За какъв ме мислиш?–Ти сам унижи своето достойнство, и то още ка го прие парите. Също като кадията, много
119
хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с крзве масло като подкуп. След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им. Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото. – Там е погрзшката п. Ти повярва в парите, в гърнето с масло, а в мене не повярва, затова и аз те поставих на изпите, дадох ти добър урок. Лко не бях ти дал парите, ти нъмзше да повярваш и в маслото.
Питамъ' когато хората ви почитат за парите, тази чест, гази почите на вас ли се пада? На парите е тази почите. Когато ви почитат за науката, за знанието, което имате, тази почите за вас ли се отнася? Тя се отнася за знанието което имате. Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почите се отнася до службата ви, но не и до вас. Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно чсвек губи и почитта на хората. И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат. Такова е било естеството на чо-века от памти-века. Човек се е обиждал и в рая даже. Докато не бъха съгръшили, Ядам и Ева живъха в рая. Щом съгръшиха, Бог ги изпжди от рая, като им каза: „Излъзте вънъ"! Какво спечелиха като излъзоха от ра?? Те се изложиха на голями страдания и смърт.
Христос каза на Пазаря: „Лазаре, излъз вън!" Той каза на Лазаря същите думи, каквито Бог каза на Ядам и Ева. Думиг са същи, но смисълът им е противо-положен. Думите, които Бог каза на първите чозъци, означават излизане от живота, а тия, които Христос каза на Лазаря, означават влизане или въвеждане в живота Ла-зар бъше съзнателен човекь- той мислъше, разбирашз, чуваше всичко и само чакаше някой да му каже да стане и да излезе вън. Той бъше жив, затова сполучи, придоби живота. Законът за сполуките в живота има две страни. От човека зависи, коя от двет страни ще хване Мнозина из-искват от живота или природата всичко. Те очакват всичко на готово. Други пък работят, правят усилия, и по този начич предразполагат природата да им даде това, което са заслужили. Първите седят на едно място, нишо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нътпата не стават тъй, както ги желаят. Те пестъп-ват според разбиранията на туриите, които казвате „Ако е късмет, при краката ми да дойде!" Правило е1 всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали. Хри-
120
стос каза на Лазаря: „Лазаре, излъз вънъ"! След това Той застана пред гроба и следеше, какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака да дойдат хора, да го дигнат за ръцет и краката и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щъше да лежи в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота, и Христос казва: „Излъзте вън!" Гръб-ва ли, след като чуете тези думи, да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот. Кой извади Лазаря от гроба? Той сам излъзе. Други го туриха в гроба, но той сам излъзе вън. Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излъзете от тях. Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, той сам да дойде и ви извади от тях, дълго време ще чакате. Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва да излъзете вън, веднага излъзте, момент не губете след Неговите думи. Христос каза на Лазаря да излъзе вън, и той сам излъзе.
И тъй, чуете ли гласа на Христа, който ви казва да изл зете вън, веднага трябва да излъзете. Вие не трябва да мязате на онъзи деца, които се сърдят на майка си и на баща си и изискват от тях, т да им се молят, да ги карат да ядат и т. н. Някоя майка казва на детето си Излъз вън! То излиза вън, но се обижда, не иска вече да влъзе, накърнило се неговото достойнство. И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му да го викат да влъзе вътре да яде, да спи. Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влъзе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават? И родителите трябва да прегова-рят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влъзе вътре и да яде. С това, детето иска да им каже; Знаете ли, кой съм аз? Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е туй дете един ден да стане и прост овчар, или говедар. Няма защо това дете да изисква почите от родителите си, преди още да е станало някакво величие. При това, ако детето е величие, и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него. Тогава, кой пред кого трябва да от-стъпва? Все таки малкото величие днес се нуждае от гри-жите и помощта на по-голямите величия.
121
„Лазаре, излъз вън!" Кой и какъв бвше Лазарт.? Защо Христос отиде, именно, при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове, да вика мъртвите да излт^зат вън? По това време в Израил имаше само един чов-бк, който, след като умр-в, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвън. Този човек бъше Лазар. В цялата еврейска история, от времето на Лврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си да чува и да разбира, какво му се говори. Гова състояние окултистите наричат „четверто посвъщение". Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „ Лазаре, излъз вън!" И действително, в отговор на тези думи, Лазар излъзе от гроба. Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена. Как я нагласили? Христос казал на Лазаря да се престори на умръл, да преседи в гроба четири деня, и когато Той дойде и го извика, да излъзе вън. С това т ще убедят хората, че Христос може да възкръсява мъртви. По този начин, именно, съвременните хора обчсняват чудесата. Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика. Някой астро-ном погледнал през своя телескоп и видъл ьгбщо на слънцето. Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви пром-вни. Всички хора вярват в твърденията на този учен. Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления. Хората и на него вярват. След този учен идва трети, който опровергава втория. На кого да вярват хората? Не, това още не е истинска наука. От хиляди години насам хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма. Н"бкои учени казват, че на слънцето има огъи. Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това? Живот има в тази къща. Щом огъньт на огнището изгасне, и животът в тази къща изчезва. Учените пък казват точно обратното: понеже на слънцето има огън, според гбх, живот на слънцето отсжтствува, т. е. там няма живот. Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гжста материя, с гжста атмосфера. При това, всички виждат, че тази планета издава ярка светлина. Питаме как
122
е възможно, една планета, като Венера, да бъде обвита с такава гжста атмосфера, а да издава толкова голяма светли-на? Отде иде тази святлина на Вечера? Значи, твърдението на тия учени не може да се приеме за истинно.
Казвам: има известни проблеми, които тепърва тръбза да се проучават. Дко съвременните учени и досега още не знаят, а какво състояние се намират слънцето, планетите, дори и самата земя, на която живеят, каква е тази наука? Нбкои учени твърдят, че в земята има огън, други отри-чат то за. Каквото и да се говори, факг е, че в земята има огън. Тя има 54 кумини, през които излизат газовете и теччостите, образувани от този огън. Тези кумини имат отвори, широки по няколко километра б диаметър. Учените наричат тбзи кумини вулкани. В това отношение, земята прецстазя голям параход, с 54 кумини. Този параход се движи в пространството, отива някъде. Учените казват, че земята се верти около слънцето. Според мене, земята не се верти около слънцето, но слънцето се верти около себе си. Земята се верти около себе си, но и слънцето също така я верти около себе си, играе си с нея. Това са научни въпроси, върху които няма да се спирам.
Колкото и да избътеат противоречията, съвременните хора постоянно се натъкват на тях. Например, в обикновената математика се казва, че 2 X 2 е четири, обаче; в живата математика 2 X 2 не е четири. Ето едно противоречие. В живата математика числото едно, единицата, се е явила при създаването на мъжа, на мъжкия принцип в свъ-та, а числото две, двойката – при създаването на жената, на женския принцип. Като казвам, че 2 ч 2 не е четири, ичам пред вид следната идея; невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири. Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на тяхните мъже. Тъй щзто, 2 X ^ не дава четири, защото подразбира два мъжа и дзе жени, събрани на едно място. В обикновената математика 2X2=4, т. е. два килограма ориз по два килограма, правят четири килограма ориз. Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отялъчени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси. – Кое е реалното в жизота? Реално е само това, което не се мъни. Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни чай-малко не подразбира онова реално, което обикновените хора разбират. Положителните мисли и чувства, които човек
123
търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него. Ако една ваша ми-съл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли те да се нарекаг реални? Ако днес вярвате в Бога и сте готови всичко да жертвувате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую? Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана. Истинско вврую е това, на което, при всички условил в живота, може да се разчита. От памти-века и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някжце, ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят. По този начин тесе отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него на абсолютно нереална основа. Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време, и т ще се раз-очароват в своите верзания. Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота.
Представете си, че пред вас седи отворена книгата на мжцростта, и цели десет години вие я държите непречистена, потънала в прах. Тя ще се покрие отгоре с прах, и вие не ще можете да четете от нея. Следователно, необикновената книга на мъдростта ще стане отгоре обикновена. Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже т изнасят своите мисли и чувства на открито, т се покриват с прах и стават обикновени. Тази е причината, поради която красивото, възвишеното, \- ето е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл. При това положение, човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден дойде до пълно отчаяние. Понякога хората мислят, че ще стачат гениални, но като дойдат до 45–50 годишна възраст и видят, че не са постигнали това, т се отчайват и казват От нас нищо не може да излъзе. Питам: кое от двет вярвания е право? Едно е верното: има нъчцо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва.
След всичко това хората започват да мислят, че с смъртта на човежа всичко се свършва. Кой от вас е ходил на онзи свят, или кой е проникнал в в-ъчността, да знае, че като умре човек. всичко с него се оършва? Това е верно физиологически, т. е. че след като умре човек, сърцето му престава да бие. Обаче, клетките на същото това
124
сърце, което е престанало да пулсира, и което се е разложило вече, свободно живЕят в пространството. Също така и клетките на мозъка, на дробозет, на всички удове продъл-жават своя живот и след смъртта на човека. Значи, след смъртта си, човеж не умира, но продължава още да живт^е, при което заема по-голт^м обем, и се храни с съв-сем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано. Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце. Какво представят куклите за гол-вмата мома, която има вече възлюбен на своето сърце? Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце? Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си, и да не може с него да мръдне крачка напред или назад? Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си да расте и да се развива, или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива? Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла? Има кукли, които плачат, които отварят и затварят очите си, но това става по прину-ждение, а не доброволно. Онъзи, които не разбират живота, природата ги залътеа с кукли и с кончета, като малките момченца и момиченца; а онт^зи, които разбират живота, природата ги учи, праща ги на училище. Следователно, природата залътеа простите, любознателните учи, а на дарови-тит-б, на мъдрите поверява своите тайни.
„Лазаре, изл"бз вънъ"! С тия думи Христос възкръси Лазаря, защото той б'Ьше единственият човек по това време в Израиля, който бъчле минал четвертото посвещение. В прочетената глава се казва, че Лазар имал две сестри, Марта и Мария. Казва се, че Христос обичал Марта и сестра й Мария, и Лазаря. Умна била Марта, макар че под името „Марта" се разбира човек, който се занимава с физически, с домашни работи. Христос обича умни, а не глупави хора. Когато чу Христовите думи „Лазаре, излез вънъ" – Лазар веднага излезе от гроба, т. е. верна се от онзи свяг. Лазар беше тръгнал по работа за другия св-Ьт, но когато Христос го извика, той веднага се верна и каза: Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти.–Кой човеж, след като е тръгнал за
\2у
небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява да остане на работа на земята, би останал? Докато б-вше в гроба, очите на Лазаря бяха приверзани с кърпа. Тази кърпа на очите на Лазаря напомня Темида, богиня на правосъдието, която нъ-кои художници рисуват с затворени очи; това т тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно требвало да бъ-дат затворени, за да не вижда, какво се върши по света. Питамъ' какво е това правосъдие, чиято богиня е с затворени очи? Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само че не трябва да бъде с затворени очи, но тя трябва да има четири очи. Какво означават затворените очи? Когато покажат пред съдията кесия с златни монети, той преверзва очите си и с затворени очи, да не вижда очи с очи правдата, започва да разглежда дълото и казва: Този човек не е виновен и трябва да се освободи. Значи, когато в ръцет на съдията турят златни монети, той разглежда далото с затворени очи; когато нищо не турят в ръцет му, той разглежда дълото с отворени очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си опредъ-лят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда. Когато човек направи някаква погръш-ка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят. И при това положение, ако според тази Вксша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, тсй сам ще го увеличи на де-сет. Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава. Такъв човек има будна съвест. Ако този човек направи някакво добро, според Висшата Правда, той трябва да получи известно възнаграждение.
Съвременната съдба, или правосъдието на с^ременните хора се отнася само до престъпленията им. Например, ако нт^кой човек направи едно престъпление, веднага идват стражари, хващат го, турят го в затвор и против него се завежда д-бло. Обаче, ако направи никакво добро, никой не го търси да му даде известно възнаграждение. За да бъде съдбата правилна, трябва да съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора. Щом някой праведен човек извърши едно добро дело, веднага трябва да го уловят, да го затворят, докато се заведе дело против него. В съда ще се явят адвокати да разискват, в какво се заключава доброто, което е направил, и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т. н. И в сегашнит
126
държази се спазват тия закони. Лко н^кой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размър, или го възнаграждава по друг начин. Това е един сериозен въпрос, и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат да извадят криви заключения. Едно е важно за човежа' да се вслушва в гласа на природата. Защо? Защото природата е пър-вият фактор, който действува върху душите на хората. Когато иска да въздействува върху нбкоя душа, Бог си служи с природата. Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътоешната негова природа. Природата и душата са два живи, вечни принципи, които ра-ботят всъжога заедно и помагат, както на човежа, така и на всички около него. Когато човек пожелае да се разшири като природата, от една страна, и като Бога, от друга страна, ражда се гр-вхът, създават се погръшжите. Защо става така? Защото чозъж не разполага с такава разумност, с такива знания, с каквито природата оперира.
Ще приведа един прим-вр, да видите, защо хората гръчцат. Един гръцки поп живъл заедно с един светия. Той обичал масло и често си купувал, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислил, че светията го яде скрито от него. Затова попът решил да избъта от светията. Преди да се раздели с попа, светията намислил да му даде един добър урок, и затова тръгнал заедно с него на път. Като вервели известно време, тъ" замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом да преношуват. Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите1 Детето ми е болно. Моля ви да му помогнете. – Добре, ще се опитам да го излекувам. Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън. Светията затвсрил вратата и започнал своята работа. Свещеникът остангл при него на работа и наблюдавал, какво ще прави. Светията взел нож и отр-Ь-зал ръцег и краката иа детето. После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре- Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал да събира всички части от гблото му, да ги поставя, всъка на своето място. Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и си помислил: Каква е тази работа? Докато исках да се освободя от една неприятност, нападнах на друга. Не зная, как да излаза вън, да не ме държат отговорен за това, което светията върши. Той се озъртал,
127
поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че да из-лъзе вън. В това време светията поставил всички части от тялото на детето на мястото иуг, духнал два пъти, и детето се съживило, но вече здраво и весело. Като видъл всичко това, свещеникът си казал? Доволен съм сега, че научих поне един занаят. Отсега нататък няма вече беднотия, няма папазство, лесно ще печеля. За тази цел той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва да си отида. Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал да тръгне на печалба с новия си занаят. Сбогувал се с светията и поел сам пътя. Като дошъл до най-близкото село, отбил се и потропал на една от крайните къщи. Излъзла домакинята на къщата, и той я запитал: Имате ли болно дете? – Имаме. – Дайте го, аз мога да лекувам. Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника. – Дайте сега коритото с чиста гореща вода. Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излъзла вън. Като останал сам в стаята, той пристъпил към операцията по същия начин, както постъпил и светията- взел ножа и отръзъл ръцет и краката на детето; после, рззпорил корема, иззадил чървата навън, и всички тия части измил внимателно с гореща вода. След това започнал да поставя всъка част на своето място. Какга била изненадата му, когато видъл, че частите не прилепвали към тълото. В ужаса, в който изпаднал, той си спомнил последниг думи на светията: Синко, когато се намъриш в някакво затруднение, обърни се към мене, аз ще ти помогна. Той започнал да вика на помощ светията, да го избави от това трудно положение.
И съвременните хора често изпадат в положението на този гръцки свещеник. Като виждат, какво прави природата, т искат да й подражават. Започват и т да ръжат ръцет и краката на болното дете, вадят чървата му, измиват ги с гореща вода, но после тия удове не се за-лепват. Лепят ръцет, лепят краката, но нищо не пости-гат – детето остава наръзано на парчета. Тогава т се ооръщат към този, към онзи светия, да им дойде на помощ. Хората трябва да знаят, че това, което природата върши, т, по никой начин, не могат да направят. Те нямат ония знания с които природата разполага. Защо нямат тези знания? Защото са се отделили от Бога. Тяхната вяра не е абсолютна, не е положителна. Те вярват
128
в себе си, но и тази вяра не е положителна. Природата поставя всеки човек на изпите, да види, доколко той може да издържа страданията в живота
Един французки офицер се подложил на един опит, да види, колко може да издържа на страдания. Кое му дало повод да направи този опит? По това време в Франция бил издаден някакъв закон, според който, всбки, не-желаещ да се подчини на този закон, щъл да бъде строго наказан. Този офицер не искал да се подчини на закона и предварително знаел, че ще бъде строго наказан. За да се увери в силите си, той намислил да се подложи на такъв опит, от който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щъла да му наложи, или няма да може. За тази цел, той извикал един от своите прия тели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник. Ще удряш, докато ти кажа да спреш. Приятельт му го по-гледнал и си помислилъ' Да не е мръднала дъската на този човек? – Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опите. Приятельт му взел сабята и започнал силно да удря. Като го ударил известно число пъти, офицерът казал: Достатъчно! След това станал от земята, изтърсил праха от дрехите си, съвършено спокойно, като че нищо не е било, и започнал да разправя, защо се подложил на този опит.
Питам: колко души такива познавате, които, след толкова много удари, могат сами да станат от земята, да из-търсят дрехите си от праха и да започнат да се разгова-рят с приятеля си, като че нищо не се е случило с тях? Ако накажат някого от вас по този начин, той ще се обезсили, ще започне да се оплаква, че го осакатили, че го оне-правдали и т. н. Геройство ли е това? Истински герой е онзи, който може да търкули нч земята всбки, който, без причина, се хверля върху него да го бие.
Няколко души отишли един ден при един светия да го бият Първият дошъл при светията, ударил го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята. Дошъл вторият, ударил три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята Дошъл третият, ударил няколко пъти светията, но и той паднал на земята. Така се изредили десетина души, но като дошъл рец на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този човек. Аз се отказвам от тази работа. Тогава светията ги запитал:
129
Има ли още някой да ме бие? Втори път ще биете ли
светия?
Какво правят съвременните хора при подоони случаи? Достатъчно е само дз докоснат един човек, за да започне да вика, да плаче. Той се обръща към Господа и пита: Де си, Господи, не виждаш ли страданията ми? – Празна работа е тази, казва Бог. Защо ме търсите вън н-вкъде? Аз съм вътре в вас Потърпете още малко! Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение да понесеш и това страдание!" Хората не могат да носят страданията, защото ми-слят, че Бог е далеч н-вкъде, на небето, в другите свъ-тове. Обаче, едно трябва да знаете: Никой не може да бие човека, в когото Бог живъе. Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живъе, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолите, т излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носвха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия. Няма случай, когато някой да е ударил светия и да не е по-страдал. Да вдигнеш ръка върху светия, това значи да вдиг-неш ръка върху Господа. Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал с суха ръка. Който е ритал с крак Господа, той е останал с сух крак. Който е ка-зал лоша дума против Господа, той е останал с сух език. Законът е безпощаден. Не е позволено нито да се каже лоша дума против Господа, нито да се посегне върху Него. Да биете Господа, това е равносилно да влезете сред океана и да биете с пръчка водата. Ако сте н=: бръга, от-там можете да биете водата с пръчка, но невъзможно е да влъзете ср-вд океана и да биете водага с пръчка.
„Лазаре, излъз вън!" Вяра се изисква от хората. Вярата се заключава в веруюто, което хората имат. Напри-мър, някой казва, че Господ му говорил. – Господ му говорил, а той е последен сиромах, и се оплаква от положението си. Господ му говорил, а боледува. Господ му говорил, а работите му не вервят добре. Каква е тази вяра? Господ му говорил, но той не слуша този глас. По-право той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат разговор с Бога, не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание. Запитвамътвзи, които казват, че Бог им говорил, какъвъе Божият глас, и теказват, че бил като
9
130
гбхният. Не, Божият глас не е като човешкият. В гласа на Бога има нещо особено Той е глас на В^чността, глас на Абсолютното. Който веднъж само е чул Божия глас, той никога н+зма да го забрави. Някой касва: Господ ми говори всеки ден. – Възможно е; обаче, аз зная, че Гсспод говоръше всеки ден само на Адама, когато бъше в рая. Тъй щото, всички ония, ксито казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая. Според мене, т сами си говорят. Някой седи, мисли и се запитва- Слушай, от тебе чов-ък ще стане ли? – Ще стане. – Ще ликвидираш ли някога с сиромашията? – Ше ликвидирам Аз съм слушал хора, които сами с себе си се разговарят. Ако вер-ват в духове, т ще кажат, че духовет им говорят. Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори. Не, Бог не говори на хората. При това, сегашните хора н-ъмат още онъзи органи, чрез които да възприемат Божия глас направо. За да се възприеме енергията от Божия глас, гой трябва да мине през девет сфери, т. е. през девет превода. Не се разбира лесно този глас! Вземете, например, стиха от Евангелието1 „Любете враговет си!" Не е лесно да се разбере този стих. В какво седк мъчнотията на разбирането? Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище, този човеж ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова Той взел книжните ви пари, за да ги смъщи с златни. Така тръчЗва да гледате на враговег си. Онбзи врагове за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това? Едва ли ще се намери един човеж, който може да поверва на думите ми. Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар. Това не значи, че нямате вяра, но вие още не сте дошли до онази фаза, когато, както и да ви посрещне онзи, който ви обича, да не се съблазните.
Вярата на съвременните хора почива повече на материална почва Ако един ден мъжът на някоя жена не укаже към нея това внимание, което вевки ден й указва, тя веднага ще се усъмни, ще помисли, че той е харе-сал друга някоя. Среща един човек свой приятел, който му дължи нъжаква сума, но приятельт му се превива от болки в стомаха, не иска да се спира с никого, търси лъкар да му даде първа помощ. – Защо бъташ от мене? Не се стеснявай, парите сега не ми трябват, аз ис-
131
кам да те видя, да си поговорим малко. – Човекът се превива от болки, не може да се изправи, а той му говори за н-вкакви пари и задължения. Питам: при такива разбирания, може ли да съществува приятелство между хората? За да има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва да зависят от окръжаващите, но от природата. Човек има нужда от въздух. Трябва ли той да очаква на приятеля си да му вдъхне въздух в устата? Какъв въздух ще бъде този? Като казвам, че не трябва да очаквате на хората и да не се нуждаете от т-вх, имам пред вид, че сами трябва да приемате въздуха нтправо от природата. Какво ще спечелите от въздух, който веднъж е бил в дробовете, или най-малко в устата на нтбкой човек? Не, човек трябва да бъде направо сверзан с природата! Обаче, природата спазва великия закон на економията и, за да не хаби своята енергия, тя е създала чозъшката реч. Следователно, като говори човек, с нечистия въздух заедно, из-лизат навън чисти думи, които го дезинфекцират Ако устата на някой човек мирише, той трябва да каже на събеседника си: Моля ти се, стой на известно разстояние от мене и слушай само думите, които излизат от устата ми, но въздухът недей мириса.
И тъй, отношенията, които съществуват между хората, трябва да почиват на идейна база. Това, което т хранят в своите чувства и мисли едни към други, е реалното, а не хлъбът, който си дават. Хлъбът, който давате на човека, може да го ползува дотолкова, доколкото е проникнат от хубави и чисти мисли и чувства. Ако всичко, което хората вършат и говорят, е проникнато от Божественет ч Любов, болните около тях лесно ще оздравяват, неразположените ще придобиват разположение. Това може да не стане из-веднъж, но постепенно.
„Лазаре, изд-бз вън!" Когато Лазар чу Христовитъ-думи, той веднага отговори: „Чувам, Господи"! Христос продължи по-нататък: „Махнете превръзките му"! Това значи- освободете го от мъчнотиите на живота! И тъй, първо човек трябва да повярва в себе си, в гласз, който от-вътре му говори. Някой заболъва и вика лъкар да му помогне. Лъкарьт казва: След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят. Ако повярва в думите на лъкаря, той наистина ще замине. Но в такъв случай, в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: Ти ще оздрав^еш.–Повярвайте на този глас! Казвате: Какво трябва да правя? – Стани от
132
леглото си и излъз вън! Преди години, в Америка е станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цели 12 години. Лъкарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравъе, и за винаги ще оста не инвалид. Един ден, в ръцет на тази жена попаднала една книга, наскоро изаъзла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение", и тя внимателно я прочела. Скоро след това тя чула в себе си тих глас да й говори: Стани от леглото си! Тя веднага станала и се почувствувала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря. С всички хора може да се случи същото, но т трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовет и сърцата им. Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва? Гласът на Господа не мя-за на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава потик, импулс да върви напред. Подчини се на този по-тикъ1 Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрите се произвежда цъл пожар. Такова нещо е Боже-ственият глас. От малка искра той създава цъл пожар.
Всички велики, учени и идейни хора са слушали в себе си този глас и са се подчинявали на него. Откритията на учените. на великите хора не се дължат на тях. Всяко откритие не е нищо друго, освен Божествена идея, която е проникнала в ума на някой учен, и той я е възприел и изнесъл на света. Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта си в дадено направление, и оттам е получил нужната светлина. И наистина, ние виждаме, че след дълги усилия, след упорита работа върху известни въпроси, ученият дохожда най-после до нъ-какво откритие. Този учен не казва на хората, че е получил откровение отгоре, защото ще го нарекат смахнат, побъркан, но той казва: След дълга и упорита работа върху еди-кой си въпрос, най-после аз дойдох до известни научни заключения. След всичко това, хората наричат този чов"вк учен.
Като четете разни теории в науката, вие се произнасяте: Тази теория е материалистическа, този учен е мате-риалист и т. н. Кой човек е материалист? Влизате в една гостилница, и срещу вас излиза гостилничарьт, човек
133
пълен с благоутробие, с лице кръгло, като месечина, с весели 'засмъни очи, и казва: Заповядайте, господине! Какво обичате"? Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате в листа, какво е приготвено за ядене. Като види златната монета, гостилничарьт още повече се вдъхновяза и започва да обикаля около вас, иска да ви услужи, както трябва. Защо? Златната монета го привлича. Това значи ма-териалист човек. Тр-вбва ли да говорите на този човек? Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере. Той разбира цената на златото и го различава от другите метали. Ако вмясто златна монета, вие извадите една м-ъдна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарьт веднага ще каже: Излъз вън! – Защо? – Кесията ти е празна. – Влъз вътре! – Защо? – Кесията ти е пълна. „Лазаре, излъз вънъ"! Когато влъзе в гроба, кесията на Лазаря бъше пълна. Когато изпразни кесията си, Хри-стос дойде пред гроба му и каза1 „Излъз вън!" Това значи: няма ядене и пиене, няма вече слава и почести от хората. Лазар трябваше да се освободи от всички връзки, от всички неджзи и заблуждения и да излезе вън. Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излъзете от гроба. Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и неджзи, които по наследство носим от своите майки и бащи?– Ако дядо ти и прадъдо ти преди четири поколъния са пили, тръб ва ли ти днес да станеш пияница и да се оправдаваш с наследствеността? Човек може да изправи своите лоши наследствени чърти, както може и да разработи добрите наследствени чърти. Той трябва да знае, по какъв начин да работи за изправяне на лошите наследени чърти и но какъв начин да разработва добритъч Това, което окулти зъмът нарича „четверто посвещение" не е нищо друго, освен задача на човека, да намъри начин за изправяне на своит^ лоши чърти, унаследени от неговите родители и прародители. И на светиите е дадена задачата, не да спасят хората, но да ги освободят от лошите им наследствени чърти и да ги направят щастливи и безсмъртни. Същият принцип подържаше и Христос, като казваше: „Който вярва в мене, той ще придобие живот веченъ". За вас е важно да се освободите от своите лоши чърти и да чуете вътрешния глас, който ви казва „Излъз вън!" Пи-там: докато едно дете не излъзе от бащиния си дом, може ли да стане учен човек? Докато не чуе гласа на баща си „из-
134
лъз вън!" – синът не може да стане учен човеж. Бащата казва на сина си- „Излъз вън!" – и се нагърбва с годени да го подържа в странство, да стане учен човеж. Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава. Вътрешният глас ви казва: „Излъз вън!" Това знгчи: напусни тази служба! Който послуша този глас и напусне службата си, той ще получи по-висока от първата. Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята, Защо? Земният цар утре ще умре и ще го детрони-рат, а безсмъртния човеж е цар на живота. Той е придсбил това, за което царьт не може и да мисли. Ще кажете, че това ех празни работи, т. е. неща, които днес са непостижими. – Ние не гледаме на нещата като обикновените хора. Ако гледа <ме на живота като тях, и ние щъхме да бъдем нещастни. Какво ще бъде положението на вярващия, ако на края на жигота си каже: Дали съм спасен, или не? Следователно, вие трябва да различавате източниците на знанието, да нг изпадате в заблуждения. Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога. – Там е въпросьт Този глас коренно се различава от гласа на обикновените хора. Дойде заминалия ви дъдо при вас и започва да ви говори: Синко, едно време и аз живъх като тебе, но нищо не постигнах. ТрьчЗва да се измени този начин на живеене! – Това е гла-сът на дъ\цо ти. Спед него ще се изредят баба ти, пра-баба ти, и всички ще пеят една и съща песен, че никога живели като теое, но така не се живъе. Как тр-ьбЕа да се живъе, и т"б не знаят. След т"Ьх ще дойде чичо ти, братовчед ти, и като си отидат, ще кзжешъ* Главата ме заболи от т+ззи приказки. – Това не е Божественият глас. Бог никога не говори на хората така. Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, да различава тхзи гласове от Божествения. Езикът на разумния човеж коренно се различава от този на неразумния Дойде някой неразуме при вас и казва: Знаеш ли, колко много те обичзм? – Може ли разумен човек да говори така? Разумният никога не говори за любовга Той знае, че Бог е Любов. Само онзи може да каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо себе си Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите? Пристъпвате към доброто и нищо повече. Слагате на господаря си да яде и му услужвате. Питате господаря си: Какво желаете, господарю? – Хлъб, ядене. – После? – Тури яденето в устата ми! – Доволни ли сте от яденето?
135
– Не съм доволен. – Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене. И така изреждате едно ядене след друго, докато господарьт се задоволи. Господарьт заповядва, а аз, който го обичам, изпълнявам с любов, с разположение, без да говоря н-бщо. Значи, дойде ли някой ваш приятел на гости в дома ви, вие го поканвате да седне и започвате да му успужвате. Тази е идеалната любов. Такава бъше любовта на Христа към Пазаря.
Христос каза: „Лазаре, излъз вън!" С тези думи Христос искаше да каже на .Пазаря, че е готов да му услужи. С какво му услужи? Като му верна живота. Ла-зър пък мина през четвертото посвещение, след което бъше абсолютно готов да се подчини на Божествения глас. Ако не бъше се подчкнил на този глас, Лазар и досега щъше да лежи в гроба. Днес Христос стои пред вашите гробове и казва: „Излъзте вън!" Този въпрос стои пред вас, и вие сами трябва да го решите. Ако питате този онзи, какво трябва да правите, да излъзете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота. Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва да изггкзе, как да излъзе и т. н. Той разбра смисъла нл тия думи, и веднага излъзе от гроба. Този е човекът на четвертото посвъщение. Когато Павел, който бъше в първото си посвъщение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гониш?' Христос го бутна от коня и му отговори- „Аз съм Христос, Когото ти гонишъ". И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва да прави. Лазар, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Ка<во ще заповядаш, Господи?" – Излъз вън! И той веднага излъзе. Лазар слушаше, разбираше гласа и из-.тълняваше всичко, каквото му казваше. Гласът му казваше: Иди! – и той отиваше. – Ела! – и той дохождаше. Ще кажете, че това е военна дисциплина. Не, който сбича, и когото обичат, разбират, какво нещо е любов и са готови всичко да из-пълняват. Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях. Какво става дкес в света? Двама млади се съби-рат на едно място и започват да си гугуцат. Те чакат щастието да ги посети. Докато любовта не дойде между гбх, те не могат да бъдат щастливи. Любовта, това е проява на Бога в живота. Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т. н. Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко. Любовта е магическата то-
135
яжка, която разрешава всички въпроси. Днес хората разре-шават въпросите си според степеньта на своето развитие, кой дето е стигнал. Това е правият път за тях. Това е пътт на обикновените хора, който коренно се различава от този на съвършените. Сега, аз говоря, какви трябва да бъдат съвършените хора. Несъвършеният се стреми към съвършения; ученикът се стреми към професора си, или към учения. И това е хубаво. Малкото знание е за предпочитане пред невежеството; малкото богатство е за предпочитане пред сиромашията.
Едно се иска от съвременните хора: тб трябва да из-пждят страха вън от себе си, и да дадат място на лю-бовьта. Само при това положение, т"Б ще бъдат готови да се подчинят на Христовия глас, който ще им каже: „Излез вън!" За н-бкои Христос е дошъл вече и хлопа на вратата на гбхния гроб. За други още много време ще мине, докато дойде да хлопа на вратата на тяхния гроб. Това зависи от степеньта на тяхното развитие. Който е чул гласа на Христа, той е вече вън от гроба. Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година съзнанието на човека се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пък създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена. Но Бог тръбза да проговори на човека. Щом един път му проговори, той ще срещне един човек, който ще го обикне; ако два пъти му проговори, двама души ще го обикнат; ако три пъти му проговори, трима души ще го обикнат; ако четверти път му проговори, той ще бъде в гроба; на петия път вече той ще бъде на небето, и оттам ще помага на хората. За такъв човек земният живот изгубва своя смисъл.
Казвате: Какво ще бъде тогава нашето положение? Какво ще стане с нас? Питам: вие били ли сте в духовния, в съзнателния живот, да знаете, какво представя той? Да живеете в този свят, това подразбира да живеете едновременно в всички тъла и да ги чувствувате като свои. Като излъзете от едно тъло, ще влезете в второ, в трето–всички тъла на хората ще бъдат на ваше разположение. Това състояние е подобно на положението на хора, които нчвмат своя къща и се мъстят от една в друга, по свое желание.
137
Това значи да живъе човек в съзнанието на другите хора. Някои ще кажат, че това е залътеане. Питам: когато четете философиите на разни учени, не се ли залътеате с тях? Какво допринасят тия философии в вашия живот? Ще кажете, че т разширяват съзнанието ви. Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, т би трябвало да внесат в него някакъв нов елемент. Ако някой учен или фило-соф е могъл да внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи да разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете да превръщате желъзото в злато. Този учен е могъл да внесе този нов елемент, с помощта на който можете да подобрите живога си. Истинска наука е онази, която, като жизненият елексир, продължава живота на хората. Ако науката може да преверне 120-годишния ста-рец в млад момък, това е истинска наука. Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря. Тези думи са в състояние да превернат стогодишния старец в млад момък. И когато питат, де е старият човек, младият момък ще каже- Старият замина за странство, а вмясто лего останах аз да продължа неговата работа.
Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви! Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно норма-лен, здрав човек. Божественото, именно, ще заговори на душите ви с глас, какъвто никога не сте слушали. За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени. Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излъз вън!" Науката е за учените хора, а за обикно-вените хора – обикновени работи. Ум се иска . т човека, за да разбере, например, езика на математиката, на геометрията. Този език е един от старите езици, които са сж-ществували досега. В геометрията се говори за линии, за ъгли, за фигури, за тъла и т. н. Какво нещо е ъгълът? Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души. Ъгълът е противоречие, което съществува между мъжа и жената. Колкото ъгълът е по-голям, толкова и противоречието е по-голямо. Увеличаването на ъгъла започва от един градус и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса. След това той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което двет рамене на ъгъла образуват права линия. При това положение, противоречието изчезва. Тогава, мъжът и жената, които до
138
това време не са се разбирали, подават ръцет си за при-миряване и взаимно изправят погр^шките си. Такова нещо е противоречието, според езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък коя е причината на недоразумението между тях, но те тр-вбва, като ученици, да измъ-рят ъгъла, образуван между тях, да видят, на колко градуса е равен. Голямината на този ъгъл показва, какви отношения съществуват между двама души. Щом двама души се карат, т започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после–до 180 градуса; като дойцат до 180 градуса, г образуват права линия и подават ръцете си за примиряване. Правата линия е път на прощаване, на примиряване. Тя е магическата прж-чица в ръката на еждията, който казва: „Простени бъдете!"
И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които човек може да изправя своите псгръшки. По същия начин учените геометрици изправят погръшките си. Ако статическата геометрия разполага с методи за изправяне погръшките на човека, колко човече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия! Живата геометрия е наука на бъдещето, според която, ако работи, човек ще на-мъри начини за изправяне на своите погръшки. Като изправи погрешките си, той ще чуе гласа на баба си и на дъ\цо си, които ще му кажате Сега постъпи добре. – Обаче, това още не е Божият глас. И днес, когато някои казват, че са чули този глас. в същност, не са го чули. За он-бзи, които не казват, че са чули този глас, вероятността, да са го чули и да го чуят за в бъдеще, е по-голяма. За предпочитане е вие да сте от вторите, отколкото от първите, които се самоизлътеат. Бог казва: Ако всички пророци, които твърдят, че са пратени от мене, говорят истината, даже и да не са пратени от мене, аз ще им простя.
Сега аз не искам да се обезсърдчавате, да губите куража си от това, което говоря. Това е наука, която постепенно ще разберете. Когато учительт по математика предава на учениците си, в първо време някои от т"бх не го разби-рат, но впоследствие се ориентират и започват добре да решават задачите си. Мъчните, неразбраните неща са научни, а лесниг, разбраните са обикновени. Неразбраните неща интересуват човека, защото т представят почва. условия за неговото развитие. Неразбраните области са пред-мет на науката. Дето хората не се разбират, там си мя-
139
зате дето се разбират, там не си мязат. Разумните хора, които не се разбират, си мязат, Казват за никого: В този човек има нещо тайнствено, нещо загадъчно – талант има той. Значи, вниманието на хората към някой човек се съсредоточава, именно, към това, което е неразбрано за гбх. Кое е неразбраното в човека? Божественото е неразбрано. Божественото всъкога ще остане неразбрано за човека. Защо? За да има към какво да се стреми. Един ден, когато чуе гласа на Божественото в себе си, човек ще излъзе вън и ще придобие живота, както и Лазар го придоби. Ако при днешните трудни условия, ако при днешната криза, която хората минават, чуят гласа на Бога и излъзат вън, т ще се освободят от всички терзания и смущения. Които разполагат с пари, с къщи, с имоти, т нямат поне тези материални терзания, но които и това нямат, т знаят, какви терзания и мъки преживъват.
Ще приведа един пример за един светия и за един богат човек. Светията живъл в планината. Един ден богаташът, облъчен в топли, здрави дрехи, а отгоре и с кожух, тръгнал за планината и се отбил при светията. Богаташът щбл треперъл от студ. Погледнал към светията, но какво било очудването му, когато го вид-ъл спокоен, стои изправен на едно място и държи пръчка в ръка. – Какво правиш? – Топля се. – Как се топлиш? Богаташът се приближил до светията, хванал пръчкага, която била в ръката на светията, и веднага отскочил настрана, кожата му изгоръла. Светията спокойно държал в ръката си горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея, и ръката му изгоръла.
Казваме това е веруюто, което проповъ^ваме. И вие можете, като светията, да хванете тази пръчка в едната си ръка и да се топлите с нея. Огън има в тази пръчка! Сила 1а на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през иълия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капител, който човек има в себе си, и с ксйто всвкога може да разполага. В това се заключава неговото спасение. Казвам: на тази почва, именно, един ден Бог ще застане и ще кгже: „Лазаре, излъз вън! Понеже на малкото си бил доволен, влъз с него в благоволението на свс я госпо-дар!" Аз съм за онова малко, за ксето се казва Писанието, че то било едно малко камъче под езика. Езикът представя Словото Божие. На това малко камъче било напи-
140
сано името на човежа. Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека, като малък зародиш, който очаква своето развитие. От него ще излезе съзнанието на бъдещия човеж, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта.
„Лазаре, излез вън!" Сега и на вас казвам: като ви турят в гроба, при големите мъчнотии, при неразрешените задачи, кажете си: Ще дойде Христос и при мене и ще ми каже, като на Лазаря „излъз вънъ". В това седи силзта на хората с високо съзнание. СъвременнитБ религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии. Ако някой казва, че е Син Божи, а не чуза гласа на Бога, какво показва това? Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил. Достатъчно е Бог да е проговорил веднъж на човежа. Ако два пъти му проговори, той губи. Изобщо, колкото повече пъти Бог еговорилъна човека, толкова по-зле за него. Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно. Он"бзи пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда. Значи, достатъчно е веднъж само Бог да запали свещьта на човека, за да продължава тя в"бчно да гори. Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена св-бщ от Бога, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално Той е вложил в човежа дихание на живот, т. е. Божественото начало, което, поради непослушание, е за-трупал с материя и, в края на краищата, заровил в гроба. Старите идеи и вервания умъртвяват Божественото в човежа и го заравят в гроба. Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба. Значи, Бог, в своето динамическо проявление, иде днес да спаси човечеството, да реализира неговото възкресение. Божественото, вложено в човежа, трябва вечно да живее, защото све-тът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него.
Сега мога да ви пожелая да не се смущавате. Като слушате да се говори за възкресението, казвате: Дали това е в-Ьрно, или не? – Ако вярвате, верно е; ако не вярвате, не е верно. – Ама можем ли да носим това нещо? – Ако сте силни, можете да го носите; ако не сте силни, не можете. Едно трябва да знаете: новото учение няма за цел да за-
141
бавлява хората. В света има много забавачници, няма защо и ние да отваряме такива. Който иска да постъпи в забавачница, аз ще му кажа, де има такива; който иска да учи, ще му покажа, в кое училище да постъпи и при кои професори да се запише.
Давайте цена на Божественото и не казвайте, чеБог говори само на този или на онзи. В същност, Бог говори само на себе си, т. е. само на Божественото. Като вид-б невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумн-вха, Той започна да им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене. Значи, Бог първо е го-ворил на хората чрез духовет, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина си, а най-после и Той сам ще им проговори. Знаете ли, какво ще стане, когато Бог проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се пре-вернат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко промънчиво ще изгони, а мислите и чувствата на чо-века ще се видоизм-внят. Под свършване или изгаряне на света се разбира ликвидиране с всиччи криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще раз-берат, че са братя, а Бог – тяхен Баща. Тогава всички ще разберат, че земята е създадена за благото на живите същества, а вселената – за научни изследвания. Он-бзи, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин.
„Лазаре, излъз вън!"
б. Беседа от Учителя, държана на 10 март, 1929 г. София. – Изгрев.