На Бога живаго

На Бога живаго

И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго". (Матея 16:16)

И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго!" Ако върху този стих говори някой евангелски проповъдник, той ще раздали проповъдьта си на три части. Първата част на проповедьта ще се отнася до думит: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думит: Ти си Христос. Третата част – върху думит: Син на Бога живаго. Стон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мъни. Това показва, че от Симон трябва да се преверне в Петър. Симон е материалният човеж, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния сми-съл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тълото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нътцо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е чов-бкът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христосъ" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мъни. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго. Какво може да бъде тогава? Той може да бъде човек. И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена. При изпращането на тия деца от невидимия свят, майкитъ' и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа. Те трябва да работят! Всеки от вас е Симон Петър, облъ-чен в плът и кръв. Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана. Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш. Мко кажеш, че не искаш да живееш,

35

това е друг въпрос. Можеш да не искаш да живъеш на земята, можеш и да живъеш – свободен си, но кога? Свободен си бил, преди да си слъзъл на земята, но веднъж си слъзъл, сега вече ще живъеш и ще работиш.

Сега, аз говоря на онъзи от вас, които разбира^ закона. Когато някой казва, че не иска да живъе, той има пред вид да се прекратят страданията, мъчнотиите и изпитанията му. И обратно: когато н^кой казва, че иска да живъе на земята, той вече е близо до щастието, до благата на живота. Каже ли нбкой, че не иска да живъе на земята, аз го питам: защо не остана при майка си и баща си в невидимия свят, но слъзе на земята? Кога си дошъл на земята? Защо си дошъл и кога ще си отиваш? Никой не знае, кога е дошъл на земята, защо е дошъл и кога ще си отива. Вие се оплаквате от живота, искате да си отидете, отдето сте дошли, но като помислите за връщане, започвате да се плашите. Защо се плашите? Вие се плашите, защото не знаете, какво ви чака там; вие се плашите, защото не знаете, кое е същественото в физическия живот, и кое – в духовния. Днес аз говоря за същественото, което всички хора имат в себе си. Те трябва да се освободят от една вътрешна илюзия, от една вътрешна хипноза, наложена им отвън. Когато човек е минавал през пространството, тогава му наложили две хипнотически състояния. При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят, като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи с себе си, е празна работа и нт^ма да гс ползува на земята. Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърдчил и изгубил смисъла на живота. В този сми-съл, внушението е психическа сила, която верзва, ограничава човека. Колкото малък да е конецът на внушението, той все указва влияние върху човека, както паяжината указва влияние върху крака на мухата.

Един ден, една муха, която била царска дъщеря, завела дело против един паяк, от чиято паяжина кракът й се навехнал. Паякът се явил в ежда и започнал своята защита: Господа еждии, аз съм учен човек По-строих си една мрежа, с която исках да изучавам вселената Тази мрежа ми служеше като съобщително средство за наблюдаване. Мухата, като малко, безгрижно дете, обикаляла около

36

моята мрежа и, по невнимание, закачила крачето си на един от моите инструменти за научно изследване. Така тя навъх-нала крачето си, но какво съм виновен затова аз? Питамъг верно ли е оправданието на паяка, че с паяжината си гой изучавзл вселената? Не е верно, разбира се. И днес, ако запитате хората, какво правят, т ще ви отговорят, като паяка, че изучават -кивота. И ако някой човек, по невнимание закачи крака си на един от тяхните инструменти и го изкълчи, т че са виновни. Светт е такъв! Не, ние не сме дошли на земята да изучаваме живота по такъв начин, че да се осакатяваме едни-други. В същност, работата е много проста. Паякът седъл дълго време гладен и чакал, като рибар с мрежата си, дано мине нъжоя муха, да се закачи на паяжината му, да си хапне от нея. За паяка е безразлично, дали таз 1 муха ще бъде от прости родители, или царска дъщеря. Ако е царска дъщеря, още по-добре за него, ще бъде по-угоеничка, по-тлъста.

Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, било от дълбоко научно, или от мистично гледище. Човек трябва да разбира живота на външните промъни и живота на вътрешните промъни, които стават в душата му, и да ги различава. Да бъде облъчен в плът и иръв, като физическо същество, това е необходимост за човека, защото така, именно, той черпи материали за ^физическия живот. Чрез физическия свят протичат известен род сили, които човек непременно трябва да използува. Освен тева, необходимо е чов-Ьк да мине през различни форми. Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слъзат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от цругите сватове не могат да придобият. Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото т се намират под един и същ закон. Значи, всички същества, били т напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тбх помнят, отде идат, а други ье помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило н^що от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи. И на кинематограф може да се открие нещо. И в книгите се открива н^бщо. Всички тия открития, обаче, са недостатъчни за човека. На

37

човека е необходимо да се му открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слъзъл, и да види пътя, по който трябва да се верне. Само по този начин той ще разбере зжтрешната връзка на живота и ще може да се поучи от него.

Тъй щото, за постигането на тия дарби и способности, са били препоржчвани, па и до днес още препоржчват, разни методи. Някои, например, са препоржчвали да се отдалечи човек от света, да отиде в някоя гора и там да прекара в пост и молитва, в размишление. И наистин?, много хора са се отдалечавали от света, но и с това не са постигали и1ьщо особено. Други пък са препоржчвали богатството, знанието, като път на постижение, но и този метод не е дал голями резултати. Има един метод, който може да даде положителни резултати. Той е методът на любовта. Първото положение: човек не може да мисли, без да обича. Който иска да се запознае с въпроса за създаване на вселената, който иска да разсере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, богатство, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави любовта за основа на своя живот. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за онази любов, която създава спорове, недоразумения, състезания. За да се предизвикат тия неща между хората, има причини за това. Лошото не е в тия прояви на хората, но в тяхното изопачаване. Състезанието, съревнованаю са потици в развиването на човеке, но опасно е, когато тия потици се подхранват от неправилни мисли и чувства. Желанието на човека да бъде богат, силен, учен, са добри потици, но трябва да се поставят на положителна основа, да дадат сигурни придобивки Право е желанието на човека да има знания, но това знание трябва да има приложение първо в неговия живот. Той трябва да разбира законите на природата; той трябва да знае причините и последствията на всичко онова, което става в самия него. Защо? Защото всичко, което става в целия козмос, в всички планети и слънца, в целия живот, се отразява и в отдъл-ния човек.

Казвате: Ако всичко това влияе на хората, де остава тогава тяхният личен живот? Де ечовекът? Човек представя малка вселена, малък център в общата вселена. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на

38

физическия свят. Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на козмоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т. е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам пред вид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, т представят в него обширния Божествеч свят, т. е. външния, обективния свят. Докато живъе в съзнанието и самосъзнанието си, човек живъе и се движи в света на промъните – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза* той излиза от всички промъни, от всички противоречия. Щом се натъкне на нъ-какво страдание, той лесно го сменява в радост. Него-вият живот, сам по себе си, е молитва, т. е. непреривна, съзнателна връзка с Бога.

Съвременните хора се молят, но молитвата им няма резултат. Защо? Те още не са се научили да се молят, както трябва. Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т. е. събуждане на Божественото в него. И тогава, за каквото се моли и интересува човек, затова и Бог ще се интересува. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения! Обаче, щом хората не се интересуват от Божиите работи, и Той не се интереува от тяхните. В това седи всичкото нещастие на хората

Сега, аз говоря за онъзи от вас, които искат да придобият живота, да станат учени, да намерят пътя ча своето движение, да намерят мястото си в козмоса. Това може да се постигне слец хиляди години, но ще знаете поне, че вървите по опредъления за вас път, без никакви отклонения Като слушат да се говори по този начин, мнозина казватъ' Какво трябва да превим дотогава? Засега ще се грижим и работим за прехр!ната си, че като дойде време за отялъчени въпроси, тогава ще мислим. Не, ако считате, че първо трябва да се осигурите, а после да мислите за духовни въпроси, това е криво разбиране. Според мене, човек трябва да престане да мисли за н-учни въпроси, само

39

когато яде. Вън от това време, той всвкога може да мисли по всички въпроси, които го интересуват. Щом вземе хл^ба в ръка, той престава вече да се занимава с научни въпроси. Той взима хапка хл"вб на вилицата си, потапя я в чинията с ядене, поставя я в устата си и започва да дъвче. Съществата от невидимия св-бт го наблюдават и казват: Този човек прави някакви научни изследвания в своята лаборатория. И наистина, когато яде, човек минава от теоретическите към практическите проблеми на живота. Ще кажете, че е смъшно, като гледате, как човек дъвче храната си. Не, яденето е велик процес. ВсЬка хапка, която човек поглъща, представя цъл микрокозмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека, да увеличи обема на неговата вселена. Щом влъзат в неговия орга-низъм, тия малки вселени продължават своя живот За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно, той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. По същия начин и вие никога ще влезете в организъма на по-голями от вас същества, и като малки вселени, ще работите за тяхното растене и развиване. Какво ще мислите тогава? Ще мислите, че сте изчезнали, но сте взели участие, като градивен материал, в съграждането на по-велика от вас вселена. Едно трябва да знаете' В великата природа нищо не изчезва, ни^цо не се създава, но само се видоизменя. И тъй, идеята, която трябва да залегне в душите ви, е че като дойдете до Божествения св-бт, трябва да бъдете готови да живъете и по физически, и по духовен, и по 5о-жествен начин. Това значи: вие трябва да живеете и по форма, и по съдържание, и по смисъл. В Божествения свят се съдържат и физическия и духовния. Физическият свят е място, отдето се черпят материали- духовният свят е място, отдето се черпят сили. Божествяният свят пък представя съвокупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека. Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие. За тази цел, от най-стари времена още, хор?та са изучавали магията, като наука за човешкото щастие. Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието. Добродетелите са дреха, облъкло на щастието. Правите мисли пък сжркъщата,

40

в която щастието живее. Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облъчен с красива и мощна мисъл Само онзи човеж може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т. е. разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл.

Казвам: правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека. Човеж е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и см"Бни всички отрицателни състояния в положителни, това е човежът И затова, когато някой каже, че е човеж, отрицателните му състояния веднага трябва да се превернат в положителни, и противоречията му да изчезнат. Всичко криво в човежа трябва да се изправи! Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Пе-тър, и Христос, и Син на Бога живаго. Такова нещо е правата мисъл. Ако един талантлив човеж вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човеж, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика. Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек. В дадения случай, любовта на богатия човеж е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел. В този случай, дръж мотиката, а не перото. Тази мотика е дошла временно в ръката ти, а не за цъл живот. Мотиката може да послужи на човежа само да го запознае с нъжоя душа, която го обича. *Тя служи само като средство да сближи две души. Ако иглата на шивача може да го запознае с една душа, която го обича, заслужава да шие. Ако училището може да запознае ученика с една душа, която го обича, заслужава да се учи. Значи, задачата на човежа е да намъри онази Божествена душа, която го обича, и която той обича. По-велико нещо от това н"Ьма. И наистина, всвки търси Божественото Де ще Го намъри, то е друг въпоос. Който не търси Божественото, той не разбира смисъла на своя живот, а оттам и на целокупния живот. От сутрин до вечер, човек непрекъснато трябва да търси Божественото. Какво прави той? До едно време търси Божественото и после престава да Го търси. Не, постоянство се изисква от всички хора. Щом е въпрос за Божественото, ще Го търсите безспирно, с пълно съзнание и любов.

В това отношение, вие трябва да приличате на онзи царски син, който искал да се ожени за най-красивата мома в света, и требвало дълго време да я търси в царството

41

на баща си, докато най-после я намърил. Между тогавашните царски дъщери в целия свят нямало такава, каквато той търсил. Най-после му казали, че някъде, на края на света, съществувала такава мома, но тя оила овчарка. Царският син обл-вкъл прости дрехи, взел тояжка в ржиа и торба с храна, напуснал бащин дом, напуснал царството и тръгнал по света да търси най-хубавата мома, за която душата му копнъела.

Питам: умно ли е постъпил царският син, като тръгнал по света да търси красивата овчарка? Умно е постъпил. Ако една овчарка може да задоволи своите овце, тя ще може да задоволи и своя възлюбен. Ако тази овчарка не може да пасе овцет, не може да се справя с тях, тя няма да задоволи и своя възлюбен. Това се отнася и до овчарката, и до царската дъщеря. Следователно, когато искате да познаете един човек, да разберете неговия характер, дайте му да пасе овце. Там ще го познаете. Искате ли да познаете българина, наблюдавайте го, как храни кокошките си. От това, как държи крината с жито, как го хверля, какви отношения има към кокошките си, ще познаете и неговия характер. Лошият човек взима крината, подхверля житото, без да обръща внимание на кокошките си, и гледа по-скоро да се прибере з къщи. Добрият човек, обаче, взима крината, извиква внимателно кокошките си, поглежда ги, поприказва им и тогава им хверля малко жито. Докато ядат, той ги наблюдава, мисли си нещо, не бърза. Като изядат това, което им е хверлил, пак им подхверля. Този човек е дхгьр, благороцен. Той храни и отглежда кокошки, защото ги обича, приятно му е да ги наблюдава; хване една кокошка, но тя се опитва да избъга. Той я потупва малко по гърба и й говори- Не се страхувай! Аз нямам намърег' -5 да ти сва лям дрешката, да те турям в тенджера. Нагротив, докато си при мене, дрешката ти ще става все по-хубава. След това хваче втора, трета, докато всички кокошки запзчнат да го познават и да му се радват.

Някой ще каже-- Малко работа имам, че с кокошки ще се занимавам. – Който може да помилва кокошка, той може да помилва и човека. Ако той не може да помилва кокошка, на какво основание очаква Бог да го помилва? Какво особено представя човек? Пред Бога, човек не е още нито кокошка, той е само лозова пръчка. Дълго време още трябва да го обрязват, докато даде плод. Един ден, когато лозовата пръчка даде плод, тогава само ще се яви желание в Бога да преверне тази лозова пръчка в чов-бк.

42

Следователно, правата мисъл представя магическата пръчица. Който владъе правата мисъл, той е маг. Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае. Вие гледате и се чудите, как става всичко това. И малкото дете не знае, как една кибритена клечица, запалена и поставена в сламата, произвежда цял пожар. Малка е кибритената клечица, но чудеса прави. Тя е магическата пръчица в ръцете на мага. М малкото дете е магът, който манипулира с тази малка пръчица. Като го питат, кой запали сламата, то мълчи. Като го пигат, защо запали сламата, то отговаря: Вие не се нуждаете от слама, т. е. от плъва. Вие се нуждаете от съно. Нека плъвата гори! Тя не ви е потръбна. – Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че децата си играят с кибритената клечица и за-палват плъвата да гори, а с нея заедно отива и плевнята. Питамъ' какво е придобило животното, което през всичкото време сге хранили само с слама? Всички съвременни пропоеъди, всички теории, всички философски системи, Които вна-сят раздвояване в умовет и сърцата на хората, са също такава слама, която трябва да се запали, да изгори. Вие сте опитали вече тия учения и философски системи, и т са произвели върху вас такова действие, че и ребрата ви могаг да се четат.

Казвам? да се храните с слама, това подоазбира най-бедните условия, при които човек е поставен. Време е вече да се откажете от тия услозия, да ликвидирате с старото, което ви е довело до положение ребрага ви да се четат. Всички престъпления, всички отрицателни прояви, като злоба, умраза, съмнение, безверче. заблуждения, се дължат все на тази старовековна слама. Щом ликвидирате с старото, вие ще разберете, че и най-простият занаят, който прилагате, не е нищо друго, освен възможност да се срещнете и запо знаете с онъзи хора, които обичате, и които ви обичат. Някой човек става професор. Защо? Да срещне и да се запззнае в университета с някои души. Те ще постъпят в университета като студенти, той ще им преподава цели четири години. По този начин ще направи връзка с тия души Заслужава човек да посвети целия си живот в университета, за да срещне ония души, които обича. Заслужава човек да стане народен учител, за да срещне ония души, които обича. Това са малките дечица, които той ще учи и възпитава. Заслужава човек да бъде шивач, готвач, ка-къв и да е, само да срещне тия души, които той обича, и които

43

го обичат. Тези души представят неговото щастие, неговото богатство. Те-бзи души ще бъдат най-много три. Бог се проявява на човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Яврама? При Авоама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излъзе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги на-гости. Сега и иие сме дошли на земята да се запознаем с тези три ангела- с Симон Петър, с Христа и с Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всъкога иа земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много ръдко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго, освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи ,,възходещи периоди" в човешкия живот. През това време човек се усъща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му олика радост и веселие. Паралелно с този пе-риод настъпва и друг, низходещ, в който се случават големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използува първия, възходещия период, той ще попадне в втория, низходещия, и ще преживъе ред нещастия, страдания, несполуки и т. н. Първият период наричаме „зазоряване, день", а вторият – „залъзване, нощ". За тези два периода на човешкия живот, Христос казва' „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи".

Казвам: пътт, по който сте тръгнали, е прав. Вервете по него без колебание. Прав е пътт, но от вас се изисква усилие, труд и работа. От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влъзе в двореца нт един княз. Това момче дълго време обикаляло къщата на княз;, дано по нъжакъв начин успъе да влъзе вътре. Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по никаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влъзе вътре. Как да влезе? Да поиска от н"Ькой препо-ръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по н-вкакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на

44

княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влъзе при княза. Един цен, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. /Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало' Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си. Кн (зът бил вътре и чул всичко, което детето разправило. Погледнал към него и видъл в погледа, на лицето му нълдо особено Заедно с детето, князът изл-бзъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат-*-. От този момент детето влъзло в двореца при княза. Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да вл"Бзе в двореца.

Казваме в същото положечие се намират и съвретен ните хора. За да влвзат в Царството Божие, все гръбва да се счупи коака на някого. Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре. Молите се, плачете, дзно се отвори някак тази врата. Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се гидхлъзвз, пада с стомните си и "чупаа крака си Какво трябва да направите? Вземете стомничките нт този спуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги в^тре и съобщете на господаря на това Царство че един от негозите слуги е пострацал, да прати хора да му помогнат Не се ли случ нъ-гакво нещастие ^ едного от слугите на Царството, вратата на това Царстез за винаш ще остане затворена за вас. Значи, струва слугата на княза да счупи крзка си, за да може даро-виттго дете да влъзе в двореца. Даровитото момче представя любещето дете, с~_ което се заверзват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете. Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза. Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето. Детето пък е дозолно, че мо^ло да влъзе в двореца на княза. Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които ръдко се случават. Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва" Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора -ия епохи не се съвпадат: когато някой е ща-

4Ь>

стлив, друг е нещастен. Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастяива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува. Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непре-ривна връзка с Бога. Права мисъл, будно съзнание е необходимо за човека, за да може да върви в своя път оез отклонения. Щом върви правилно, гой разумно ще използува щастливата епоха на своя живот.

И тъй, всички искате да уредите своята вселена, теоя вътрешен свят, но не знаете, как можете да постигнете това. Ето, ще ви дам няколко правила, които всъкога трябва да имате пред вид. Когато в дома ви дойде н^кой лош човек и започне да ви проповъдва нови, лъжливи учения, кажете му* Ти си свободен да проповъдваш, каквито щеш учения, но аз имам своя дъожава, с свои закони и наредби, на тях ще се подчинявам. Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да на-пуснеш държавата ми. Аз не ти позволявам да наруша-ваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък. Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Пре-стъпления в моята държава не позволявам да "е вършат! Безредие в моята държава не може да същестьува! Затвори в моята държава не могат да съществуват! Казвате- Как могат да се премахнат затворите в света? Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, поемахнете затворите, насилието вътре в себе си. Запримър, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро. Това е насилие над самия човек. След всичко туй този човек ще проповъдва на хората, какво изисква Бог от тях. Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората? Говорил му Бог. Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън. Само хората гово рят помежду си външно. В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заго-

46

вори, човек престава да мисли за себе си и се сверзва с всички живи същества. При това положение, неговият и гбх-ният живот се сливат в обшия, в цълокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си. Не, тогава, именно, човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога. Това значи да живъе човек в вечна хармония, в хармонията на Божествения живот. "^Следователно, лесно се постига това, но мъчно се задържа. Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение. Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза в обикновения живот. Кой е обикновеният живоп? – Обикновеният живот е вестникарският. Например, нашите вестници пишат, че Троцки отишъл в Цариград. Кога отиде Троцки в Цариград? Оттам, дето е сега Троцки, за да отиде в Цариград, нужни му са най-малко две недели, а нашите вестници за три деня го изпратиха там. После, четем в вестниците, че Троцки още не е заминал. – Де ще отива? Сега пък в Германия щъл да отива. Вестникарска работа! Вестниците го изпращат ту в Германия, ту в Цариград, а той още за никъде не е заминал. Това са забавления в живота, но Божественият живот не може да се развива по този начин.

И т>й, в живота на човека има епохални периоди, които той трябва да разбира и правилно да използува. Какви са тези периоди и с какво са забележителни? Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда. Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде Някой казва, че Бог му е говорил, Питамът сигурен ли е в това? Ако туй е истина, какво въздействие е указал този говор върху него? Ако човек не се преобрази от този говор, значи друг някой му е говорил, а не Бог. Много цигулари свирят на цигулка, но цигулката на всички тия цигулари не може да говори като човек. Слушали ли сте вие някой виден цигулар, цигулката на когото може да говори като човеж? Ако бихте чули такъв цигулар. той би произвел чудеса върху човека. Казвате: Възможно ли е* това? – Ако грамофонната игла може да пъе, да свири, да говори.защо цигулката, върху която свири човегика ръка, да не може да проговори? Едисон накара иглата на грамофона да проговори. Той направи това, което и видните цигулари не могат да направят с своите цигулки. Грамо-

47

фонната игла още не е усъвършенствувана. Тя е малко дете, което се учи да говори. Един ден и тя ще порасне, ще стане гол1зм човек, който ще говори, ще пъе много хубаво. Ако кажа, че и цигулката може да говори като човек, ще кажете, като турцит: „И с очи да видиш, и с уши да чуеш, не вярвай!" Трябва да се яви такъв цигутар з света, който да покаже на хората, че цигулката може да говори. Цигу-ларят трябва да изучава свойствата на тоновете. Вълните на тия тонове трябва да бъдат къси, а не дълги. Освен това, между тях тр-ъбва да има особено вътрешно преливане. Същевременно, цигуларят трябва да изучава и трептенията на човешкия глас, за да може да ги възпроизвежда чрез цигулката. Ако някой виден цигулар е научил изкуството да свири, не му остава нищо друго, освен да научи цигулката си да говори. И тогава, цигулката на френския цигулар ще говори френски; цигулката на германския цигулар ще говори на германски; цигулката на българския цигулар ще говори на български и т. н.

Питам: ако такъв цигулар се яви на някоя сцена, кой не би го слушал? Това показва, че човешката душа може да се изрази чрез цигулката. Ако това се постигне, за човечеството е дошло зазоряването на шестата раса. В шестата раса цигулките вече ще говорят. Днес цигулката не може още да изрази вътрешни, нбжни чувства и трепети на душата. Тя още не може да изрази и любовните чувства на човешкото сърце. За сега цигулката е дошла до положение да изразява само грубите човешки чувства, като страх, трепет, вълнение, буря, сътресение и т. н. Ако се намъри цигулар, който може да имитира поне нежните чувства на сърцето, той е постигнал много нещо. Аз съм правил много опити с моята цигулка и съм дошъл до заключение, че съвременните хора не са готови още да слу-шат и да възприемат най-нъжните тонове на цигулката. Един ден направих опит с един мой познат: започнах да свиря на цигулката си, да предавам н-бжните тонове на душата. Като послуша малко, той спр ръката ми и каза* Моля ти се, не свири повече. Не зная, какво ми става, но не мога да издържам тия тонове. Изсвири ми някое българско хоро. Има нещо страшно, нещо силно в тия тононе. Казвам: в вевко ново н-бщо, на което хората още не са привикнали, има нещо страшно и опасно за тях. Ако на тъжния човек свирите нещо тъжно, вие ще увеличите тъгата му. Обаче, ако му изсвирите нещо весело, вие можете да смъните състоя-

48

нието му, да го превернете в радост. Тъжн ггб, скръбните хора всякога ооичат да дружат с весели, с радостни хора. Днес скърбите, с града даята са повече, отколкото радостите. Въкът е гакъв. За ца преодолъе тия неща, човеж трябва да вложи повече в"вра, повече упование в Бога. Когато Христос запита учениците си, з~ кого мислят да е, с това Той искаше да им обърне внимание на вярата, да имат вяра в Бога Петър отговори: Ти си Христос, Син на Бога живаго. Значи, хорага се нуждаят от абсолютна в^ра, която отг нищо" да не се разколебава. Дойдете ли до никакво страдание, кажете си Аз зная, че всичко, което се случава в ж шота ми, е за мое" добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам. Любовта, обичьта изключва всъкакво съмнение. Тя почива на абсолютно доверие между хората. Щом някой човек ви говори, той вярва в Бога. Щом вярва в Бога, той вярва и в вас. Само по този начин може дз се образува вътрешна връзка между хората. Веднъж създадена тази връзка, те трябва да престанат вече да се занимавгт с отрицателни мисли. Който ви обича, той всякога желае вашето добро, както желае и своето. Когато вие успъвате, той се радва, когато не успявате, той скърби. На същото основание, понеже Бог ни обича, Той желае нашето добро, нашия успъх. Някой иска да да бъде учен, да има силна памет, каквото прочете, да запомни. Питам: ако този човек помни и доброто, и злото, което хората са му причинили от ред години, от ред прераждания, защо му е тази памет? Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които шрата са му причинили. Затова, именно, Бог е зали-чилг- всичко от паметта ви, да не помните, кой, какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпите, когато Бог ще дигне завесата на вашето минало, ще ви покаже, какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тбх, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите, както трябва, ще минете през четвертото посвещение. Тази е задачата, върху която окултните ученици трябва да работят.

49

Днес повечето хора се намират пред третото посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те-б се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от гбх. Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички. Тогава Бог ще вземе четката и ще залкчи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи. Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвертото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подадате взаимно ръка и ще заживъете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука Докато не простите на онъзи, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Напротив, тия неща по-скоро ще бъдат нещастие за вас, отколкото да ви направят щастливи. Казвам: тежкият чук в ръката на малкото дете носи нещастие за него, но в ръката на маистора-скулптор, той е мощно оръжие. Някой казва, че е едно с Бога.– Едно с Бога е, но още лежи в затвора, с букаи на ръцете и на 1 раката си. Едно с Бога е, но сиромашията постоянно тропа на вратата му и пет пари няма в кесията си. Кажеш ли, че си едно с Бога, букаите от ръцете и краката ти трябва да паднат, а едновременно с това трябва да излъзеш от затвора. Кажеш ли, че си едно с Бога, сиромашията трябва да те напусне и вмъхто нея да дойде богатството. – Кога ще стане това? Христос е казал: .Който иска да придобие Вечния живот, нека продаде имането си, да го раздаде на сиромасите, а след това да ме последва". Докато не може да прости, човек никога маг не може да стане. За да стане маг, той трябва да има права мисъл. Докато дели нещата на възможни и невъзможни, човек маг не може да стане. Кое е невъзможно за чоз-вка? Невъзможно е за човека, напри-мер, да не прости. Ако някой казва, че не може да прости,

4

50

защо да не каже и обратното, че може да прости"? „Мога" и „не мога" едновременно не стават. В даден случай, или можеш, или не можеш. Тогава, щом можеш да кажеш, че не прощаваш, кажи и обратното, че прощаваш. Затова казвам: аз не мога да не бъда богат. – Сиромах не можеш ли да бъдеш? – Сиромашията оставям за тебе. – Не мога да не бъда учен. – Невежа не можеш ли да бъдеш? – Невежеството оставям за тебе – Не мога дя не бъда свят човеж. – Грешник не можеш ли да бъдеш?

– Грехът оставям за тебе. Така трябва да се говори наонзи, който иска да ви спъва, да ви препятствува в живота,

И тъй, магът трябва да знае, как да постъпва, как да отговаря. Н-ъма по-красиво положение от това, да слушаш, как съдбата се разговаря с мъдреца, с мага. Съдбата се отнася и с мъдреца така, както и с обикновения човеж. Когато лошата съдба дойде при мъдреца, да му донесе най-голЕМите страдания, той става на крака, усмихва се, посръчца я любезно, учтиво и я пига: Какво обичате? Тя е сериозна, обикаля около него, ходи натукъ-натам, дава му наставления, а той работи, рисува с четката си. След това тя преглежда работата му, и ако случайно намери нъжакъв косъм, останал от четката му, казва: Този косъм не може да остане тук!

– Добре, ще го махна, ще направя, както желаете. И най-после, като го прекара през ред изпити, тя отваря една врзта и му казва: Заповядай, свободен си вече. – Вие ще дойдете ли с мене? – Не, аз имам работа. Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе. След лошата съдба, при мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него.

Казвамъ* ако и вие, не сте готови, като мъдреца, да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея. И мъдрецът се намира под ударите на съдбата, както и обикновеният чозъж. Съдбата е един от най-строгитъ\ най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погръчлка, и за най-малкия косъм на картината му. останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът й казва- Ще ме простиш, станала е нъжаква погрешка, ще я изправя. И мъдрецът прази погр%шки, но лесно ги изправя. Щом изправи погръшките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай! Сега, едно е важно за

51

вас: да се изяви Любовта Божия към всички хора, да вървите напред, да влезете в Царството Божие. За това се изисква силна мисъл, която по никой начин да не се огъва от външните условия. Тя може да се огъва, но да не се троши. Тя трябва да бъде като пружина, която, щом се огъне, пак да се верне в първото си положение. В сегашния свят се забелязват ясно два периода, две епохи, които имат свои представители. Който живее още в старата епоха и нвма условия да се развива, нека мине в новата епоха. За тази цел, гой трябва да се откаже от всички стари, от всички непотръбни мисли и желания на досегашния живот. Когато Христос казва на учениците си да се отрекат от себе си, Той има пред вид да се отрекат от старото, от навиците на стария живот, за да бъдат готови да прие-мат новото, красивото, което иде в света. Вратата на новата епоха се отваря вече, и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе с себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа. Нима мъдре-цът не носи навсъкъде своята мъдрост, своите добродетели? И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т. е. катастрофи. Времето, коего сега иде, ще ич покаже, че тб са изгубили добрите условия и нвма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че еветът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но чозъшкият живот ще се обнови изцбло. Днес и богати, и бедни са неврастеници. Богатите казват, че са станали неврастеници от мчого мисъл. Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашиг на живота. Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат. Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му. Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те ми-слят, че външнит-б условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измъни живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота. За това се изисква послушание. Още първият човек даде пример на непослушание, като яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Я после, като го изгониха от рая, пред вратата на рая седеше ангел, с меч в ръка, да не би Ядам да се верне, да яде от плодовет на „дървото на живота", и като яде, да придобие безсмъртие, Сега вече иде друга епоха, когато на избраните ще се каже тъкмо обратното' „От никой друг

Ъ2

плод да не ядете, освен от плодовет на „дървото на живота".

Следователно, всичка трябва да се научите да различавате тия плодове Всички имате желания и мисли, които днес не можете и не трябва па реализирате. Защо? Защото т не носят щастието ви. Обаче, има мисли, от реализирането на които зависи вашето щастие. Те ще внесат в вас новия живот. Човек е дошъл на земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае човека на свободата, както и Божественото начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се сверже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсвкъде в живота. Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минаватъ-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява- Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо? Защото любовта го е погледнала. До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне. Щом царският син минал покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми. Аз вярвам абсолютно в него. И наистина, от този ден лошите условия за това момиченце се измънили.

Казвам: по същия иачин, като момиченцето, и човешката душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи и да желае Той да я погледне и обикне. От този ден ще настане за нея мир и радост, и тя ще може да учи. Мнозина от вас нямат тази опитност, но могат да я имат. Тази опитност не идва изведнъж, но постепенно, както зората настъпва постепенно. Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент той е намърил магическата пръчица в своя живот.

Сега, всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна взра, в която се съединяват надеждата и любовта. Япостол Павел е поставил тия три добродетели да действуват едновременно: дето е вярата, там са надеждата и любовта; дето е надеждата, там са вярата и любовта; дето е любовта, там са вярата и надеждата. Те

53

трябва да действуват едновременно. В миналото т са действували отделно, но са намали големи постижения. Днес т трябва да действуват едновременно, ако искате да ииат резултат. Вярата действува в физическия свят, надеждата – в духовния, а любовта – в Божествения. Кой в каквото положение и на което място се намира, трябва да благодари за това. Защото, като дойде момента за пробуждане на съзнанието, не е важно, кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просек, или учител, или министър – не е важно това. Божественото ще дойде и ще огръе съзнанието ви като слънце. И тогава, вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви И босият, и гладният, и богатият са души, излъзли от Бога, които играят своята роля на сцената. Като изиграят ролите си добре, каквото спечелят, ще го д-блят братски. Тъй щото, външната страна не трябва да ви смущава. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да бъде доволен от положението си, не за целия си живот, но само за дадения момент. И тогава, кой как по гледне на положението си, да каже* За този момент сьм доволен.– Този момент е извън времето и пространството. Благодари на Бога за положението, в което си поставен. Той те е поставил при тази обстановка, за да те изпита. Щом бъдеш доволен и издържиш изпита си, положението ти моментално ще се подобри, но пак за даден момент. В това именно, седи красотата на жизота, че нещата не са постоянни, и ние живъем в вечно разнообразие. Човек минава през разни положения, през разни фазр ч за всичко трябва да благодари, да се поучава. Колкото и да се оплаква от своето бреме, никой не може да му го отнеме. Кой може да отнеме бремето на целия свят? Кой може моментално да премахне болестите и недоразуменията между хората? Казвате: Бог може да направи всичко това. – Бог може да премахне всички болести, нещастия и страдания между хората, но не ги премахва. Защо? Докато хората казват, че нищо не могат да направят заради Господа, и Той се отказва да направи нещо за тях. В който момент т кажат, че са готови всичко да направят за Господа, и Той ще каже, че е готов всичко да направи за тях

Съвременните хора страдат от едно вътрешно безверие, което не тоъбва да ги смущава, но да гледат да се осво-бодят от него. То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пръчи на развитието им. Ще дойде ден, когато хората

54

ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си. Време е хората да зара-ботят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък. Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате. Де не сте били досега, иа коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили? Но още има да учите. Съдбата, която сег? иде, ще ви научи на много неща. Чрез еждбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят. Които са готови да простят, т ще огидат надътно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце. Които не са готови да издържат, т ще отидат наляво, ще се отделят като козе от стадото, и дълго време след това ще трябва да учат.

Сега, пожелавам ви, като дойде Христос, да минете отдъсно, да познаете Бога, да познаете Сина Божи, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението. Тази е задачата ви на земята. Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате еждбата. Щом я видите, отдалеч още да й станете на крака, да й се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е еждбата! Като дойде до човека, тя прониква навевкъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е еждбата. Като дойде при вас, ще ви запитаме как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине еждбата, новият живот ще дойде. И тогава, всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството. Всеки ще има желание да помага на бедните, на страдащите, а с това ще принесе н"бщо за изправяне на света.

Казвам: всички трябва да се готвите за този изпите, за идването на еждбата. Той е третото посвещение. Като минете този изпите, Христос ще ви запита: „За кого ме мислите да съм?" И всички, като Петра, ще отговорите: „Ти си Син на Бога живаго."

2. Беседа от Учителя, държана на 10 февруари, 1929 г. София. – Изгрев.