Ще оздравее

Ще оздравее

Рекоха учениците Му: „Господи, ако е заспал, ще оздравее".*)

„Ща оздоазее". Само здравияг човек е способгн за работа, гЛчо е болен, том ще бъде на лагло; ако е умрял, той ще бъде в гроба. При истинското здраве става правилнз обмена межцу всички удове на организма. Съвременните хора трябва да разбират правилно философията на здравето. Те имаг много агавистически възгледи върху живота, вследствие на което търсяг щастието там, дт^то го няма. Някой момък се влюби в една болна мома и очаква да бъде щастлив с нея. Болната мома не мзке да го направи щастлив. Изобщо, тя никому не може да донесе щастие. Гр+зшният, сиромахът, глупави-ят съдо така не мотат да донесат щастие на никого. Питам: какво носи умрелият? Умрелият носи само миризма. – Ями заспалият? – Заспалият носи безгрижие.

Казвам: много момци се влюбват не само в болни моми, но т+6 се влюбват и в парите. Обаче, парите са мъртви същества, мъртви моми, умрели от преди милиони години насам, и сега трябва да дойде някой, да ги възкреси. Не-кои от сегашнит^ хора са заспали, а други – -умрели, и за гЬх трябва да дойае н*Ькой, да ги събуди, да ги възкреси. Те са подобни на змийските яйца. Трябва да възкръснат някои мъртви или заспали неща, но човек трябва да знае кои н^ща да възкресява. Парите трябва ли да въз-коъсват? Покажете един човек в целата история на живота, който, като е възкресил парите, той сам да не е умрел! Койго е възкресил парите, той, рано или късно, е бил убит от некого.

• ) Йоана 11:12

297

Сега, като говоря по този начин, аз имам пред вид съвременната култура и цивилизация, на които съвременните хора са пълно отражение. Те немат нещо с.1 ое изработено, но жив^ят с възгледи и разбирания от минали култури и цивилизации и затова ще ги чуете и днес още да казвзт: без пари, без злато не може да се живее. гЛко това твердение е право, дайте на хората няколко тона злато, отнемете всичкото жито от хамбарите им и вижте, какви ще бъдат резултатите. Каго съпоставите нещата правилно, ще видите, че златото служи само за обмена, но не и като цел в жизота. Само по този начин чо-век ще се увери, че з живота има известни идеи, които са така необходими, както и житното зърно; обаче, г~ла и такива идеи, които слу-жаг само за обмъна, като златото. Те са мъртви идеи, т. е. идеи без живот.

Пигамъгкакзо се разбира под думата „смърть"? Под думата смърт се разб 1ра недиференцирано състояние на материята. Ако човек приеме храна, която не е диференцирана, т. е. в която не е вложен живог, тя ще му причини смърт. Дървото за познаване доброто и злото, за което се говори в Битието, било недифеоенцирано, зслед-<теие на което .плодовете му носели смърт. По тази причина, именно, Бог забранил на първите хора да ядат от плодовете на това дърво. Има огрози, от които само една капка е в състояние да предизвика моментална смърт за човека. Запример, достатъчно е да дойде нбкой при един религиозен човек, вярващ в Бота и да го отклони от този път, за да внесе в мего най силната огооза. Той може да му каже: слушай, никакъв Бог не същестеуза. Яж и Т1ий, за нищо не се безпокой. Удари нашироко, да знаеш пон^, защо си живел, Нема по-силна отрова^ по страшна смърт за човека, ако успее «екой да го отклони от Бога! Такъв чозек изпада вече в хипнотично състояние: дето отиде,

298

той в^е парите държи в ума си и за нищо повече не миспи. Питам: кой създаде париг? – Чо-векът. Започне ли човек да жив^е само за парите, за богатството, той търси вече лесния път. Който иска да жив"ве правилно, той не трябва да става роб на парит, но да ста^е т*Ьхен госпо-

• дар. Такъв човек може да бъде богат, да разполага с пари, когато пожелае. Как ще стане богат? – Кахо развие своята чувствителност,
• свояга нервна система. Той ще вземе пржчицата си и с нея ше открие, дъ1 има заровени пари: ще ги разрови и ще разбогатее. Има ли смисъл такъв чозт^к да се моли на този или на онзи бан-кер за пари? Трябва ли такъв човек да се моли на светиите да му помогнаг да разбогатее? Едно трябва да се знае: светиите пари не дават. Тъ* сами нЬмат пари. Когато дойдоха при Христа да искат от Него данък, какво направи Той? Петър, без да мисли много, каза, че Христос ще плати данъка, защото и Той се подчинява на общия ред. Обаче, Хистос го запита: Петре, в Царството Божие кой плаща данък – синовег, или поданиците?- Поданиците. Значи, синовете са свободни. За да не гч съблазним, обаче, вземи мрежата си и я хвърли във водата. Първата риба„ която хванеш, извади я от мрежата, отвори. устата й и ще нам"вриш в^тр един скъпоцъ^ нен камък. Продай този камък и с получените пари плати данъка!

И тъй, в новата култура, в новите разбирания хората трябва да държат пътя на учените. Те трябва да се свержат с хората на експерименталната наука, а не само с тия на теорията. Ученият трябва да прави ред опити и изследвания, докато се добере до известни закони и правила. Истински ученият не очаква на никого, той не се моли на светиите да му помогнат,. но работи усилено, прави свои изследвания, търси закони, общи изводи и казва: Бог е поста-вил известни закони в живота, които аз не-

299

пременно трябва да изследвам и проуча. И той.-се моли, но неговата молитва представя само допитване. Когато някой човек не може да разреши един въпрос, той се допитва до никого, как трябва да разреши този въпрос. Способ-ният човек се задоволява само с едно малко загатване – по-нататък той сам работи.

Сега, например, като сте събрани тук, мнозина могат да ви запитат: защо се интересувате от новото учение? Наистина, всички заемате извъттно обществено положение, повечето от вас са женени, имате жена, дъща, наредени сте, осигурени сте материално, защо ви е тогава ново учение? Вие имате сгаро учение; защо ви е ново? Когаго хората се държет за старото, тъ1 се намират в положение подобно на това, в което се намират съвр-вменнитв родители и дъщг. Нтбкой баща има дъщеря, която много обича. Той е толкова приверзан към нея, че по никой на-чин не желае тя да се ожени. Ако не б^ше не-йн баща, юй би се оженил за нея. Той я обича тайно в душата си. Майка, която има син, по същия нзчин обича сина си и за нищо не би се съгласила да го ожени за н~бкоя мома. Ако не б1зше негова майка, тя би се оженила за него. Майката казза на сина си: синко, пази се от мо-мите! Нали виждаш, и аз се ожених, но нищо не придобих от женитбата. И бащата казва на дъщеря си: дъще, не се жени, не ти трябва беля на главата! Тук имаш и ядене, и пиене, каквото ти е нужне; защо трябва да напущаш нашия дом? Това са факти, които се срещат в живота. Облче, това може да се продължава до известно време, Докато бащата и майката са здрави, ттб не искат да женят дъцата си, но като^ остар-вяг, като почнат ръцъте и краката им да не дъожат, бащата казва вече на дъщеря си: няма какво, ти тпябва да си намериш Някой мо-мък, да го обикнеш, да помислиш и за себе:-си. Бог е наредил така. Майката, от своя стра-

зоо

на, казва на сине си: време е вече, синко, и ти да се задомиш. Намери н^коя добра мома, която да обикнеш и се оженете. Гака е наредил Гос-лод. Питам: какво се постига с такива женитби?

Същияг закон се отнася и до вярванията на хората. Съвременните хора имат някои свещени вярвания, от коиго не искат да се огка-жат по никой начин. Обаче, понякога условията така се измт^няг, че и те сами се чудя!, какво стана, че приеха новите възгледи, за коиго никога даже не са помисляли. Ззпримьр, някой не обича даден човеч и казва: кракът ми н"вма да стъпи в дома на този чов^к! Обаче, не сз минава много време, никаква нужда от пари заставя този чов^к да отстъпи от първото си решение и да огиде в дома на онзи, когото не искал да види. Някой син се сърди на баща си и казва: не искам да ям! Докога няма да яде? – Докато оглацнее. Гладът е такава сила, че е в състояние да измени възгледите на хората.

Сега, да се вернем към съществената ми-съл от прочетения стих; „Ако е заспал, ще оздравее". Изобщо, спещите хора се разглеждат като такива, на които мислите и чувствата с разсеяни. Те водят почти обикновен живот и жи-веят само днес за днес, без да сверзват миналото с настоящето, и настоящето с бъдещето. Здрави хора пък се наричат тези, които живеят в настоящето, използуват миналото, а .имат пр^д вид и бъдещето. Спещите хора същевременно с и болни хора, защото сънът е -болезнено състояние за човека. Сънът не е естествено състояние. Ангелите, например, не спят; светиите не спят. Обаче, хората, като болни, спят. И затоза те казват: не може без сън. Да, докато чозък е болен, той ще спи. Малките деца спят по 10 – 15 часа на ден, обаче, колкото повече растат, часовете на съня в тех ..намаляват. Старите хора спят малко, в изключи-

3011

телни случаи само спят много.

Казвам: н^кои хора се интересуват само от физическата страна на живота и признават за работа само физическата. Духовният живот не ги интересува. Те се интересуват главно от обикновения живот, който носи най-големите изпитания, страдания и мъчения. Питам: защо трябва да си създава човека ненужни страдания? Запри* мер, Някой не в-врва в Бога, не в-врва в разумните същества, в напредналите братя, които работят върху него и по техен адрес говори лоши думи. По този начин той си създава ненужни страдания. Казвам: всеки трябва да има пред вид, че разумните, възвишените същества са добри, но когато хората се опълчават срещу Истината, тогава и те са безпощадни, никому не прощават. Някой казва: съседът ми е сърдит. Питам: кой е виновен за това? Ако твоята дъщеря слънчаса, слънцето ли е виновно за това? Често хората се страхуват от слънчевите лъчи, да не почернеят. Какво лошо има в почерняването? Който чернее от слънцето, трябва даже да се радва, защото това показва, че той е здрав човек. Ако човек не изгаря, не почернява от слънцето, това показва, че той не е здрав, и затова слънцето не може да му въздействува, не може да го лекува. Следователно, ако човек изгаря от слънцето, той трябва да се радва, защото слънцето може да го лекува. Има хора, които слънцето не може да лекува. Между слънцето и човека трябва да става правилна обмена. Чернота, предизвикана от слънчевите лъчи, показва, че слънцето е извлекло от организма на човека всички утайки, нечистотии, всичката гжета материя. гАко човек не почернява, тази гжета материя остава в организма му и впоследствие създава ред болезнени състояния. В духовния човек тази гжета^материя излиза на поверхнината, и той се чисти, а в обикновения човек тя остава вътре. Обикновените хора вътре-

са жестоки, а отвънъ – меки, добри. Често хората .си служат сг израза: „Крокодилски сълзи". Какво подразбира този израз?

В един анекдот се разправя, че когато крокодилът иска да глътне жертвата си, той {плаче върху нея, да я намокри, за да я глътне по-леечо. По същия начин постъпват и някои хора. Те плачат за нб-чого не защото този чс-вък е ум.оъл, нито защото го обичат, но понеже искат да го изядат. Те плачат, за да мо-'Гат по-лесно да го глътнаг, Казвате: това е жестоко. Пигам: когато заколите ео,но агне и го сготвите, нали го намазвате отгоре с масло? Защо го намазвате? – Да го глътнете по лесно. По-сл, туряте отгоре малко лук, магданоз, това-оноза, да стане по-вкусно.

Каззам: злото не седи в това, че чо-вък изял една овца или кокошка. Това не е .нито грях, нито пресгжпление, но то тоъбза да стане по любов. гЛко една овца се влюби в човека, той непременно грабва да я изяде. Защо? – Защото животът не е нвщо обективно. Човек не може да даде живота си другиму, ако на влъ-зе да жизъе в него. И Бог даде Сина си жертва заради нас. Казано е: „г\ко не ядете плъть-та ми и не пиете коъзъта ми, нвмате живот в себе сл". Значи, ако обичаме Бога, ние трябва да -яцем плътта му и да пием кръвъта му. Това значи: ако обичаме Бога, непръменно трябва да абсорбираме Словото Му, което е Неговата плът, и тогава ще имаме живот в себе си. Обаче, 1 мнозина разбираг този стих буквално, и каз-ват, че не трябва да ядем месо. Да не ядем месо, това подразбира дз не се удоволствуваме. Да се удоволствуваме, това подразбира да вер-шим грях, т. е. да ядем храна, за която ор~ ганизъмът не е готов. Ядем ли такава храна, тя служи като отрова. Това пък е най-голямото зло, което можем да извършим със себе си. Месната храна съдържа най-силната отроза за човеш-

303

а<ия организъм. Тя символизира „дървото за познаване доброто и злото". Ева внесе първото животно в райската градина и го закла. Бог каза на гЛдама: „От всички животни и птици, които оставям в рая на твое разположение, нито едно н-^ма да заколите. Ще късате само от плодовег на дърветата и с т^х ще се храните". Обаче, един от чернитв- адепти вл^зе в рая и каза на Ева; ако ядете плътта на животното и пиете кръвъга му, вие ще поидобиете вечен живот. Въз осноза на това, Христос казва, че чов1ьк е станал человекоубиец, т. е. той пръв е вне-<ъл в живота убийството.

Следователно, жената първа внесе месояд* ството в света, И сега, за да изкупи този грях, тя е опредъ\лена да ражда децата си с мъка и да ги кърми със собственото си мляко. Всички дъ-ца, които сега се раждат, пръ^дстазят ония избити, заклани души в миналото. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че Господ е наредил, жените да раждат, но защо и за какво, не знаете. Не е така. Както днес раждат и кърмят съвр-еменниг жени, това е за изкупване на тях-нигк грахове. Вижте, например, как се разви-ват растенията и дърветата. Вземете една с&м-ка, боднете я в земята, и след време тя израства и започва самостоятелно да се развива. За нея майка не се грижи: нито я кърми, нито в пелени я повива, нито в корито я къпе. Тя само израства нагоре и дава плод.

Сега, като се гозори така на съвр-еменните хооа, някои от гЬх миназат за учени м каз-ват: и така може, но и по друг начин може. И Ева разсъждаваше така. Тя казваше: не мога ли да постпя и по друг начин? Не съм ли господарка на себе си? Не мога ли да заколя това жизотно? Да, тя може да направи, каквото пожелае, но в едно от своит^ пр^раждания тя пак ще се роли жена, ще се ожени, ще роди един нехранимайко, когото ще кърми със собственото

304

и

си мдяко. Нейният син е животното, което тя е заклала в едно от своите пртьраждания, и сега е длъжна да му даде живот, да работи за неговото подигане. Тези неща не са ясни за вас, но ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, каква верига от минали проявления сл*Ьдва настоящия ви живог. Сега, като не виждате това, нищо не знаете. Заприм-вр, вие не знаете, защо сте събрани тук, дъ" сте били в миналото, дъ4 сте се сгеща-ли, какви отношения сте имали и т. н. Казвате* сега сме братя и сестри, навярно и в миналото сме имали добри отношения, Какво сте били в миналото, не се знае. Теоретически е така, но трябва да сте ясновидци, да видите и разберете всичко. За тази цъл вие трябва да бъдете свободни, да разбирете отношенията между хората и правилно да ги използувате.

Най-първо човек тръбза да подбира своят? храна, тъй щото при процеса на храненето д' създаде в себе си здрави и положителни възгледи за живота. Моята задача досега е била да внеса в умовете на хората поне един правилен* възглед за любовта, в нейните основни, нови форми. Ако съвр-вменните хора бъха разбрали любовта, пр^стлшността между-тях щеше да се намали, умът им цтеше да се просвети, а сърцето имъ – да се облагороди. Преди всичко, чо~ век тр-вбва де знае, че н1зма здрава, положител- на наука без любов; няма дом, няма общество без любов. Любовта е вътрешна връзка въ-животе. Н"вма пч любов, в^трешната връзка ще почива върху свещения егоизъм. Обаче, там,. д-бто егоизъмът цари, вевкаква връзка се раз-кжева. Ето защо, само Любовта е в сила аа създаде връзки. Мъдростта затъта тези връзки, а Истината им дава свобода и ги реализира. Пр-ез. цялата вечность^ любовта е била и е единствената връзка, която се хвърля в морето, в света,, да лови риби. Какво ще прави с тези риби? Вие какво правите с рибит? – Печете ги. Обаче, тря-

305

5за да знаете, как да печете. Ако пъи имате ецно семе, трябва да знаете, как да го посадите. После ще дойде мъдростта, да ви покаже, в каква почва да го посадите. Най-после ще дойде истината, да обере плодовет"Б. Следователно, чр-вз любовта, мъдростта и истината ще се дойде до вътрт^шния смисъл на живота. Забележете, понякога у човека се явяват прояви, каквито у месоядните животни. Ако обидите някой чов-вк, той е готов веднага да се нахвърли върху вас с нож. Така постъпваха и английските жени6 суфражисткит-в, когато воюваха за правата си, Ив носеха на шапките си големи игли, л който се приближаваше до гбх, тя го бодоха. Това принуди английските държавници да забра-няг на жените да носят такива игли на главите си. Те не искаха да им дадат праза, но с ~^>ва още повече ожесточиха жените и ги заставиха да си послужат с разни средства в борба за свободата.

Питам: отде се яви това желание у човека, да мушка своя неприятел с нож, или с друго никакво орждие? Не е ли по-добръ\ щом н"в-кой иска да се побори с неприятеля си, да се упражнява известно време, да развие силата си и да излезе срешу него на борба? Така поне физически ще се развие. Трябва ли брат брата да убива за нищо и никакво? Мушкането с нож е изкуство, което мъжете прилагат. Жените пък си служат с верзване с вжже. Какво прави жената, когато иска да постигне нещо, за което мъжът не е съгласен? Тя ще приготви хубава баница, ще купи винце и ще го покани да яде и да пие. Той ще си хапне добре, ще си пийне и

Е

от действието на виното ще заспи. Като заспи, тя ще го заверже с едно здраво вжже за коака-та и за ръцете и като са събуди, ще му се засмее и ще каже: сега, ще се съгласиш ли да изпълниш това, което искам? Ако не се съгласи, тя ще започне да го налага по всички прави-

306

ла. Тогава, ще не ще, той ще се съгласи да направи това, което тя иска.

Казвате: никакъв морал не е това. Питам: какъз морал е този, когато една майка цели 20 години е възпитавала сина си в религиозен дух, карала го е да ходи на черква, учила го е да ве-рва в Бога, да бъде честен и добър, но един ден той се влюбва в една мома и заради нея зарязва всичко. Той не се интересува вече от майка си, от баща си, на чеоква не ходи, към хоаата е невнимателен и т. н. Това от убеждение ли е? Не, той прави това от страх, гледа да угоди на момата, да не я изгуби. Когато за-творят н-ъкого в участъка и го бият, за да се откаже от своите убеждения, питам: коя е причината, дето той се отказва от своите убеждения? Убеди ли се в друго нещо, или се отказва от страх? Той се отказва от страх, да го не бият повече. Често хората се отказвават от своите свещени убеждения от страх, да не стра-дат.

Сегашният живот, със своите мъчнотии и насилия, е в състояние да разруши хубавото и красивото у човека.

С това аз не искам да изнасям противоречията, които съществуват в живота, но говоря за атавистическите мисли и чувства, събрани от хиляди години насам в живота на човека. При дадени условия тези мисли и чувства се про-явяват, развизат се, и по този начин разруша-ват хубавото и възвишеното в човека. Запри-меп, казват за некого, че откак се влюбил, разбил живота си- Какво лошо има в това, че се е влюбил? Любовта трябва да бъде чиста и света. Истинска любов аз наричам тази, при която момъкът, който се е влюбил в момата, даде пълна свобода на чувствата, на вярванията й и каже: Господ, в Когото ти вярваш, е свещен, както за тебе, така и за мене. И ако ти се откажеш от Него заради мене, тогава и аз ще

307

се откажа от тебе. Момата пък трябва да каже на своя възлюбен: заради мене ти не трябва да се огкажеш от майка си и от баща си. Тази е идеалната любов между двама млади. Майката и бащата, от своя страна, трябва да кажат на двамата млади, че преди всичко, тъ" трябва да останат верни на идеала, койго Бог е вложил в душите им. Не кажат ли така, няма идеа-лизъм в живота. Ето защо, в живота се изисква вътрешна идейиост, а не да се налагат хората един на друг, според обстоятелствата. Само по този начин човек може да бъде здрав. Само по този начин ще има пълно разбиране между всички хора.

Съвременните хора трябва да бъдат много внимателни в думите, в езика си. Говори ли човек, особено пред общество, той трябва да изпитва, да проверява думите си, да следи, каква сила и значение влага в тех. Защо? – Защото всека дума може да се тълкуве двояко. Говори ли човек лично, той трябва малко да говори. Всека дума, която изговаря, предварително той трябва да я прецеди през девет решета и тогава да я пусне в обръщение. Забелезано е, за-пример, когато човек иска да каже нещо идейно, той тогава, именно, мълчи; когато говори лично за себе си, много неща разправя. Когато човек изнася неща от своя личен живот, той може да създаде цел роман. Друг пък, като разправя за себе си, увлича се и най-поел казза, че всичко това видел на сън. Казвам: това не е нито сън, нито ясновидство, но въображението му рисува тези картини. Той иска още да убеди хооата, че отгоре му диктували тези неща. Който разбира законите, той знае, отде идат тези истории. Ще дойде някой да ми разправя, че доне-съл тази вода от еди-кой си извор. Казвам: аз съм открил тази вода и съм я опитвал много пъти. Трябва ли да ми разправяте това, което аз зная?

308

Казвам; любовта образува първата връзка. Тя дава топлина, начало на живога. Дойде ли любовта в човека, в него се явява мощ, сила и той казва: сега вече аз мога всичко да направя. Човекът на любовта е богат, той не се нуждае от нищо. Какво е умора, упадък, той не знае. Любовта никога не отпада. Това е едно от нейнит^ свещени качества. Колкото повече време минава, любовта все повече и повече се усилва. За любовта препятствие н^ма. Явят ли се никакви препятствия, тя ги преодолява. Лю-бов, в която стават промени, показва, че почвата, теренът, върху който животът се гради, е слаб. И тогава нищо друго не остава, ос-вен да се изучат свойствата на твердата материя. Мз съм изнесъл пред вас много неща, но има много още, които нем?. да изнеса, защото те са тверда храна. Днес всички знаят, че твердата храна не е за децата. Тя е само за възмъжалите. Чесго се говори, че човек не трябва да се жени. Тази е една тверда мисъл, която не е за децз. Тя се отнася само за съвършените. За несъвършените казвам: човек трябва да се жени, колкото пъти иска. – Колко пъти трябва да се женя? – Жени се 9) пъти по девег. Дойде друг, пита: колко пъти трябва да се жен1-.? – Ти ще се жениш още 85 пъти. На трети казвем: ти ще се жениш още 80 пъти. Най-после, на четверти казвам: ти ще се жениш още веднъж.

Следователно, който се жени, той се учи от жена си. За да дойде човек до закона на съвършенството, той трябва да е минал през ' 93 професори. Жената не дохожда на земята да готви на мъжа си, но тя се явява като негова про-фесорка, да му държи лекции. Когато жената – професор иска от мъжа си да й купи нещо, с това тя иска да му каже: ако ти не си способен да платиш за уроците си, аз нема да те уча. Може ли той да намаже колата с малко масло, всичко трътеа добре. Така е поставен днес въ-

309

просът за женитбата не само за българите, но за всички хора на земята. Разбере ли човек физическия живот, той ще разбере и духовния. Сж-щото се отнася и до идеитъч Човек трябва да има такава идея в живота си, която за нищо да не отстъпва от него. Запример, най-първо той трябва да обича Бога и да знае, как да Го обича. Някой казва: аз никога не съм виждал Бога; тогава, как мога да Го обичам? Питам: с виждане ли се проявява любовта? Чудно не-що! Ако трябва да виждате Бога, за да Го обичате, какво ще кажете тогава за слепите хора? В същност, има слепи, които любят Бога повече от онъзи, които виждат, В историята на човечеството има случаи, когато слеп чов-вк люби повече от този, който вижда. Някои слепи по-знават любещигъ* хора само с докосване до тях. Като се докосвате до хората на любовта, т% излъчват особена топлина, особени трептения, които чов-вк никога не забравя. Между хората на любовта се създава вътр*вшна връзка. В душата на човека, любовта представя готова клада за запалване. Тя е огнище, на което са поставени дърва или въглища. Достатъчно е само да се докоснете до него с запалена клечка, и огънят се запалва. При това, колкото времето минава, толкова повече огъньт, любовта се разраства.

И тъй, при сегашниг условия на живота, всички хора се нуждаят от здрави възгледи, с които да надраснат възгледите на съвременното общество. Младият трябва да люби и да знае, защо люби. Който се жени, той пък трябва да знае, защо се жени и да люби като женен чо-век, т. е. като човек, който се е сверзал вече в името на любовта. Който умира, трябва да знае защо умира; той трябва да люби като умрял. Който заспива, и той трябва да има любзв. Буд-ният пък, който седи около заспалия, когото обича, тр-вбва да знае, кога да го събуди. Така направи и Христос, като събуди Лазаря. Ка-

310

зва се в Писанието за Христа, че Той обича Марта, обичал сестра й, обичал и Лаззря, Р не го обичаше, щеше ли да го възкръск? Г вателно, първото н-вщо, необходимо за е вие да обичате Бога, и Той да ви оби> обичаше Мария, Марта и брата им, Ла^арл, _ щото и т-б Го обичаха. Вие казвате, че ще възкръснете, а същевременно питате: обича ли ни Господ? Как ще ви възкръси, ако не ви обича? Да се задава такъв въпрос, то е все едно да сте в положението на мома, кояго женят. Тя се запитва: обича ли ме този човек? Казвам: пипни ръката му и ще разбереш! Ако от неговата топлина се запалят дърветата на твоята клада, той те обича. Не те ли обича, ти, ще умреш от студ; твоят огьн няма да се запали.

Значи, вие трябва да имате нови, свьжи, правилни възгледи за любовта. Любовта носи физически, духовен и умствен живог. Изопачи ли се любовта, в човека се явязат ред отрицателни състояния. Тъй щото, упадъкът на човека се дължи на изопачаването на любовта. Затова, именно, в новата култура, в новите вярвания любовта трябва да се внесе като нова фаза на живота. Това може да се постигне при условие, да има човек пълно доаерие към всеобемаща-та любов, към Бога. Обаче, животът на съ-временниг хора е пълен с подозрения. Защо трябва да подозира човек? Нека стане яснови-дец, да провярява всичко. Човек трябва да вер-ва само в онова, което вижда. Подава ли се чо-век само на онова, което чува, което му нашеп-ват отвън, той ще има постоянни смущения в ума и в сърцето си. Защо трябва чов+зк да се смущава? На онзи, който се смущава, казвам: спри се, концентрирай ума си и провери всичко, което виждаш и възприемаш! Само по този вж-трешен начин човек може да се домогне до Истината. Що се отнася до думит- на този – на онзи, това нищо не значи. Питам: ти сам видя

311

ли това нещо? – Видях. – С кои очи: с физическите или с духовните? Да виждаш нещата с физическите си очи, това не е истинско виждане. Някой хванал ръката на некого, друг це-лунал никого, това още нищо не значи. Никой не знае вътрешните потици или намерения в душата на човека. Вие не знаете още, когато мо-мък целуне некоя мома, какво може да направи той с нея след 10 – 15 години. Вие трябва да бъдете физиономисти, или френолози, за да познавате човека.

Един богат американец изпраща портрета на един млад момък до един знамените американски физиономист със следната молба: моята дъщеря се е влюбила в този момък. Ис-кам да ми кажете, след като видите и нейния, и неговия поотрет, ще мотат ли тия двама души да водят един хармоничен живот, да се раз^ират помежду си. Физиономистът отговаря категорично: по никой начин вашата дъщеря не трябва да се ожени за този чов^к. Ако те се оженят, след две години той ще я убие. Той е престъпен тип. Дъщерята отказва на този момък. Той се оженва за друга мома. След две години, обаче, той убива жена си.

Сега, и вие трябва да учите, да придобиете тази положителна наука: като вярвате, да знаете, защо вярвате; като обичате, да знаете, защо обичате. Освен това, каквото човек има, той трябва ла го цени. Само по този начин между хо-оага могат да се създадат правилни отношения. Ако и ние имаме същите отношения помежду си, каквито светът има, по какво се различаваме от тех? В същност, само онзи, който живее в любовта и я прилага, той има един плюс в себе си. Човек може да не съзнава, в какво седи този плюс. но той трябва да влезе дълбоко в живога, да проникне дълбоко в себе си, да оцени всичко, каквото има. Човек трябва да се постави на големи противоречия, за да оцени

312

онова, което му е дадено. Понякога човек ^. .бва всичко да изгуби, за да го оц^ни. Запр ^,някой казва: бт^ден съм, нищо нямам. ас-

ми е това голо здраве? В варненско н^Ктг имало един млад, здрав момък, ноуто се ;г ричал Стоян. Той често казвал на майка мамо, здраве, сила имам, но беден съм! Защо ми е това здраве? Случило се, че Стоян тежко забол^л, три години боледувал. При това положение, той казвал на майка си: мамо, нищо не искам, освен здраве. Ако ми помогне Господ да оздравея, ще ценя само здравето си. И с камъни да ме товари, ще се радвам на здравето си и доволен ще бъда. За този Стоян се говори в българските народни песни.

Казвам: като знаем цтвната на здравето, и ние трябва да искаме от Бога главно здраве, жи-вот, пълен със светли мисли и чувства. Имаме ли това, и с камъни да ни товари, ние ще бж-дем радостни и доволни. Вземете, запример, живота на първиг християни. Те+з бяха подлагани на мъки, на изтезания, но всичко претърпяха, всичко понесоха с радост за своя идеалъ – Христа. С това, обаче, ге спасиха живота на хиляди хора, като ги обърнаха към Бога. Така е било, и така ще бъде всякога за човек, който живее по Бога. Пътт на този чов%к е винаги отворен.

Мнозина се оплакват, че нямат пари. Един поп ми казваше: ти пропоЕядваш хубаво, но пари нямаш. Освен това, и одежди нямаш. Като чета н*Ькоя молитва, аз веднага си турям епи-трахил. Без епитрахил работата не верви. И ти трябва да четеш с епитрахил. Казвам: д^-до попе, и аз имам епитрахил. Изваждам от джоба си едно мзлко шишенце, пълно с една особена течност и казвам: този е моят епитрахил. Достатъчно е, като отида някъд-, да сипя само три капки от тази течност, и всички из-питвт нейното благотворно действие. От тази

313

«е июс.|р болни оздравязат; страдащи се просветя-заг; недоволни се задоволяват. При това, никакво възнаграждение не искам от никого. Обаче, млечната баница ме чака Свещеникът ме запитва: можеш ли да ми кажеш, каква е тази гечност? Казвам: няма защо да я знаеш. Ти имаш епитрахил, с ксйто си служиш. гЛко искаш да придобиеш тази течност, ела с мене, да ме придружаваш.

Сега, да се вернем към основната мисъл. От всички се изискват трезви идеи. Ние не сме за аскетизма, но за правилните идеи. Ние не сме за вътр^шнит-в ограничения, за изтезанията, но за правилниг, за идеалнитъ" отношения между хората. И ако човек търпи, ако люби, ако търси истината и славата Божия, един ден той ще има свещен д%л във всичко това. Дко е заспал, |той ще се пробуди. В този смисъл, първото не-що, което ви пожелавам, е да бъдете здрави, в широк смисъл на думата. Само по този начин могат да се възстановят между хората правилни отношения. Без здраве нищо не се постига.

Следователно, за да се постигне това, което душата желае, изисква се усилена работа. Вземете, наприм"Бр, за да посветим две минути от времето си за работа за Господа, за възстановяване мира между всички хсра, между всички общества и народи, требваше ред приготовления. За приготовлението отиде повече време, отколкото за работата, която свършихме. Всбки трябва да знае, че красотата и смисълът на постиженията седи повече в приготовленията за тях, отколкото в самитъ1 постижения. Двъ^ге минути, които посветихме в работата за Бога, представят идейното, ксето твори и създава. Приготовлението представя обработване на идейното. То може да се обработва пр-вз цъ\пия ден. Разберете ли така живота, той ще стан? лек и приятен. Ако определят цял час за молитва, всички ще се

314

уплашат. Определят ли само дв- мин молитва, както беше днес, те са като въздух, като хубавата вода и като твердата чва, на която седим.

35. Беседа от Учителя, държана на 19 юний, 1927 г. София.