Ще хвърля мрежата

Ще хвърля мрежата

„По твоята реч ще хвърля мрежата!” (Лука 5:5)

Щастието и несполуките са две фази в живота на човека. Щастието е постижимо, и затова всеки се стреми към него. То представя един от великите импулси на човешката душа. Щастлив може да бъде само онзи, който има истинско знание. Мнозина могат да се противопоставят на това с думите на Соломон: „Суета на суетите, всичко е суета." Те искат да кажат, че Соломон, който имал всичкото знание на света, пак е счел всичко за суета. – Соломон не е авторитет. Той не може да бъде авторитет, защото е смъртен. И той умря, както умряха много велики хора на миналото.

Съвременните хора спорят върху въпроса, постижимо ли е щастието, или не. Щастието съществува в света. Има хора, които постоянно живеят в щастие; има хора, които постоянно живеят в несполуки. Ако питате, защо е така, ще ви отговоря по следния начин: Причината, поради която едни хора живеят постоянно в щастие, е тяхната безсмъртност. Те са придобили безсмъртието. Другите, които живеят в постоянни несполуки, са смъртни. Първите се раждат, за да не умират. Вторите се раждат, за да умират. Който се е родил, за да умре, каквото и да прави, несполуките ще вървят след него като сенки. Колкото и да уважават хората такъв човек, щом умре, той губи вече всичкото им уважение. Ние виждаме, как Симон – Петър, с изкуството си на рибар, цяла нощ е хвърлял мрежата си да лови риба, но нищо не уловил . Рибите представят щастието, което Петър искал да улови, но не могъл. Цяла нощ хвърлял мрежата си да го улови, но не успял. Така правят и българските малджии. С години наред те търсят някъде заровено имане, но не могат да го намерят. Интересни са тези малджии. Достатъчно е да чуят, че някъде има заровено имане, за да отидат там да копаят. Те копаят, ровят, заравят, но нищо не намират. И в края на краищата, те пак не се обезсърчават. Те изпадат до голямо суеверие, лековерие, и все вярват, че ще намерят това, което търсят. Някои хора са успели да намерят заровено имане, но всички не могат да успеят.

Ние поддържаме, че всичко в живота е постижимо, но при съвсем други условия от сегашните. За да се постигнат добрите желания на човека, за да се реализират стремежите на неговата душа, изисква се нов живот, нова наука, нови методи за работа. Обаче, аз не считам, че несполуките са никакво зло за човека. И в несполуките има поне малко щастие. В един свой разказ, заимстван от индуския живот, Толстой, със свои думи, разправя, как несполуките следват човека, както сянката му върви след него. В този разказ се разправя за един учен, който тръгнал по света да прави научни изследвания, с цел да открие нещо, с което да подобри положението на човечеството. Обаче, един бик попаднал в следите на този учен и започнал да го преследва. Бикът ни най-малко не искал да знае, че този учен тръгнал да прави някакви научни изследвания и, на общо основание, почнал да го гони. Ученият се принудил да бяга: той напред, бикът след него. Озъртал се натук натам, докато видял най-после на пътя си един сух кладенец, а в кладенеца шубръки. Бързо се хванал за шубръките и увиснал надолу. След това стъпил с краката си на един малък камък и така останал в кладенеца, докато бикът си отиде. Но бикът седял отгоре и очаквал учения да излезе вън. Той му казвал: Смей само да излезеш оттук! Ще се разговоря с тебе по особен начин. Ученият му казвал: Ти не мислиш ли, че препятстваш на моите научни изследвания? Не мислиш ли, че в кладенеца нищо не мога да науча? – Това не ме интересува – отговорил бикът. Както седял, по листата на шубръките, ученият видел капчици мед. При всичкото си нещастие, той се зарадвал и започнал да ближе меда по листата. Доволен, че поне от глад няма да умре, изведнъж забелязал, че две мишки гризели клончетата на шубръките, за които той се държал. Като се размислил за положението си, нов ужас го обхванал: ако мишките успеят да прегризат клончетата на шубръките, той ще падне на дъното на кладенеца, дето забелязал, че го дебне змей с отворена уста.

Такова е положението на всеки човек, който е дошъл на земята да умре. Такова е положението на смъртния: отначало бик го гони. Той успява да се скрие в кладенец, да се улови за шубръките в кладенеца. По листата на шубръките вижда капчици мед и се радва, че няма да умре от глад. Но после изкачат отнякъде две мишки, които идват да прегризат клончетата, за които той се е хванал и виси. И най-после, когато достига крайния предел на своя живот, той вижда, че долу го чака змей с отворена уста. – В младините си, хората виждат само бика над главите си и са недоволни, че не могат да проявят юначеството си. Бикът, кладенецът, змеят представят неблагоприятните условия на живота.

Ще ви приведа още един пример из живота на хората, който говори за неблагоприятните условия, в които те често попадат. Един български съдия отивал един ден да прави някъде оглед. Трябвало да мине през една гора. Това се случило през един зимен, студен ден, когато земята била покрита със сняг. По пътя го настигнала глутница вълци. Той хукнал да бяга и едва успял да се качи на една голяма круша: мислил, че така ще надхитри вълците. Като го видят на дървото, те ще обиколят един два пъти около него и ще се разбягат. Обаче, не излязло, както мислил. Вълците налягали около дървото, и така прекарали цялата нощ. Съдията се принудил да прекара нощта на дървото, дето почти замръзнал. На сутринта вълците се разбягали, и след това дошли хора от близкото село да го спасят. Те едва могли да разтворят вкоченясалите му ръце, с които бил заловен за клонищата на дървото, за да го свалят на земята и спасят от явна смърт. Това е едно изключително събитие в живота на човека, което почти изглежда като анекдот.

Ще приведа още един подобен пример. Един млад виртуоз, но беден, неизвестен още на света, тръгнал със своята цигулка да дава концерти. Като пътувал от град в град, и от село в село, трябвало един студен зимен ден да мине през една гъста гора сам, от никого не придружаван. Дебел сняг покривал земята. Както вървял, от гората някъде излезли няколко вълка и го последвали. Като се видял в това положение, той разбрал, какво то очаква и си казал: И така смъртта ме дебне, но поне ще извадя цигулката си да посвиря. Започнал да свири и да върви. И вълците вървели след него. Наблизо в гората селяни секли дърва. Като чули, че някой свири, те се отправили по посока на звуковете и видели младия цигулар, следван от няколко вълка. По този начин, те го спасили от дебнещата го смърт. Какво показват тези примери? От тези примери се вижда, че и при най-неблагоприятните, и при най-нещастните случаи в живота на човека, все пак ще дойде отнякъде светлина, все ще дойде отнякъде спасение.

„Но по твоята реч ще хвърля мрежата." Когато първият път хвърли мрежата си, Петър нищо не улови; след думите на Христа, той отново хвърли мрежата и улови толкова много риби, че мрежата се късаше от тежестта им. И напълниха две ладии с риба. Ще кажете, че вие не се интересувате от това, колко ладии били пълни с риба. Много рибари има, на които ладиите са пълни с риба. Какво от това? Какво щастие могат да донесат тия риби на човечеството? Колко пъти по две ладии са пълнили хората с риба от две хиляди години насам? Ако погледнете през очите на вегетарианците, това ловене на риба дори не е много похвално. Те ще кажат: Как е възможно, велик Учител, дошъл на земята да спасява хората, да помага на учениците си в ловене на риба? От това ще възникне цял спор, дали трябва хората да ловят риба, или не трябва. Обаче, какъвто спор и да се води, хората ловят риби и ги ядат. – Ама хората трябва да бъдат вегетарианци, да не ядат риба и месо. – Това е друг въпрос. Засега и месоядството съществува, и вегетарианството има право да съществува. И двата вида хранене имат свои психологически причини, които оправдават тяхното право за съществуване. Онези, които се занимават с научната страна на тези въпроси, знаят, какво е било устройството на човека от най-ранните времена досега – какви са били зъбите, какъв е бил стомахът на всички животни – месоядни, тревопасни и плодоядни, като стигнете най-после и до човека. Това, обаче, се отнася до външната страна на живота.

Сега, да дойдем до щастието, или сполуките на живота. Щастието представя идеалния израз на живота. Под думата „щастие”, ние не разбираме онова мимолетно щастие – някой да ти свири, а ти цяла нощ да играеш. Истинското щастие подразбира онова състояние, при което умът, сърцето и волята на човека са в пълна хармония. При това положение, човек е напълно доволен, както от своя живот, така и от окръжаващата среда. Това е Специфично Състояние. Щастливият човек не е в разрез с живота. Той не се смущава от противоречията в живота, или по-право, противоречия за него не съществуват. Всички хора се стремят към това щастие. Този път на щастието се намира най-мъчно. Защо? По единствената причина, че хората искат да придобият своето щастие по физически начин. Например, слушате някой да казва: Да съм богат човек! – Богатството, обаче, не е щастие, то е условие за придобиване на щастието. – Да съм силен човек! – Щастието не седи и в силата. Силата е само условие за придобиване на щастието. Силата е външен процес. – Да съм учен човек! – Щастието не седи и в учеността на човека. Учеността е външен процес, едно от условията за придобиване на щастието. Щастието е велик закон, за постигането на който човешката душа трябва да се съедини с Първичната Причина, от Която е излязла.

Какво представя нещастието? Какво представят несполуките в живота? Това, което наричаме нещастия, несполуки, не са нищо друго, освен утайки, накопления в човешкия организъм. От хиляди години насам, със своя, лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки. Тежко на онзи, който попадне в тия утайки! Съвременните хора наричат това наследственост. Например, някой е наследил лоши навици от баща си, или от майка си, като кражба, лъжа, подлост, пиянство и т.н. Това са утайки от лошите мисли не само на едно поколение, но на хиляди поколения преди него. Щастието, обаче, има съвсем друг произход. Нещастието и несполуките са образувани във време и пространство, а щастието и сполуките – извън времето и пространството. Следователно, произходът на щастието е от далечното минало и представя вътрешен процес на битието. Писанието казва: „Дето е Духът Божи, там е щастието." В този смисъл, казвам: щастлив може да бъде само онзи, който е в съприкосновение със същество, по-разумно от самия него. Който е в съприкосновение със същество, което седи по-долу от него, той е в несполуките на живота. Това същество изисква само да му се слугува. Вие можете да приведете ред доказателства от живота, че на физическия свят господарите карат слугите си да работят. – Каквото и да говорите, трябва да знаете, че тези господари са смъртни същества. Истински господари са ония същества, които седят по-високо от човека, и в душата на които цари доброта, истина и любов. Ние ги наричаме същества на любовта, същества, в които живее Светия Божи Дух, същества, от които излиза благото за човека. Тия същества се стремят да направят другите щастливи като себе си. Богатите хора на земята нямат желание да направят другите хора богати като себе си. В това отношение сиромасите са по-щедри. Сиромахът е готов да раздаде сиромашията си на всички около себе си. Когато е сиромах, човек отваря душата си и е готов на всичко. Той казва: Да съм богат, и църкви ще правя и училища ще правя, и на бедни ще давам, и на болни ще помагам. Щом се обърне този лист, и стане богат, той прави това, което не е мислил като сиромах. Там е нещастието на хората, че като сиромаси говорят едно, а като богати вършат друго. Сиромасите пишат история, как трябва да живеят хората, а богатите не работят, не живеят според тази история. И ако светът днес не задоволява хората, това се дължи на богатите, които не живеят тъй както са говорили едно време, като сиромаси, и не работят. Спорът между богати и сиромаси се заключава в това, че и едните, и другите не знаят, какво е тяхното предназначение като същества, дошли на земята. Всеки човек трябва да знае своето предназначение.

Следователно, всяка клетка от човешкия организъм трябва да знае своето предназначение: клетката, която е в мозъка, трябва да знае, че нейното предназначение е да мисли; клетката, която е в белите дробове, трябва да знае, че предназначението й е да диша, да поема въздух; тази, която е в стомаха, трябва да знае, че нейното предназначение е да мели храната, да разбира законите на храносмилането, но не и законите на мисълта. Няма защо да се занимава тя с тази висша философия, с която се занимава клетката в мозъка. На същото основание, и човек трябва да знае, на кое место се намира той във Висшия Божествен организъм, като клетка – дали в мозъка, в белите дробове, или в стомаха. Това са три различни функции. Ако човек живее в умствения свят, въпросите там се разрешават по един начин; ако живее в света на белите дробове, там въпросите се разрешават по друг начин; и най-после, ако живее в стомаха, там въпросите се разрешават по трети начин. Тия три светове заедно представят един свят.

„По твоята реч ще хвърля мрежата.” Апостол Петър се намира на физическия свят, в третата категория. В древността индусите са имали три философии за живота: първата философия подразбира постигане на щастието чрез усилия, чрез волята; втората философия – чрез сърцето, а третата – чрез ума. Това са три специфични пътища за постигане на щастието. Обаче, и досега, нито по един от тия пътища индусите не са постигнали щастието. В своите усилия да разрешат този въпрос, те са разрешили ред органически въпроси, но главния въпрос – щастието – и до днес още не са го разрешили. Ето защо, те очакват вече да дойде някой отвън, да им покаже, как да постигнат щастието. Те са дошли до една точка и очакват някой да им помогне в разрешаването на този въпрос.

Думата „щастие" трябва да се разработи, т. е. да се освободи от своя материален характер, от своите ограничения. Ето какво се разбира под думата освобождаване. Когато едно мл^копитаеще, надарено с известна интели-гентност, си изработи здраво гЪло, то е щастливо от своето положение. Обаче, тази изработка, това гбло по никой начин не трябва да съблазни окоъжаващиг, че и т да пожелаят неговото богатство. Питам: при сегашните условия, кой господар не се съблазнява от своята красива кокошка, или от своето красиво агънце? Има нещо в тия красиви животни, което съблазнява тяхния господар. Съблазъньта лишава тия ст; тества от тяхното щастие.

И тъй, това, което се отнася до животниг, се отнася и до живота на хората, които, по същия закон си причи-няват едни-други нещастия. Например, ако проследите психологията на българит, както и тази на останалите народи, малко хора ще срещнете, които да са доволни от щастието на другиг. На тях всбко щастие се вижда анормално, и гб ще подложат щастливия човек на изпитания, да проверят неговото търпение, неговата вера и любов, неговото милосърдие. Например, ще дойде някой да иска пари на заем от него няколко пъти наред и, ако най-после той излЪзе от нетърпение, веднага ще му се каже: Дз мислЪх, че ти си от търпеливит-в хора, но и ти си имал слабости, като всички други. Боже-

206

ственият закон не позволява на никого да изкушава своя ближен. Когато Христос прекара 40 деня в пустинята, при Него се яви изкусительт, който познаваше тай-ните науки и Му каза: „Ако, наистина, си Син Божи, до-щъл да повдигнеш човечеството, ти трябва да знаеш основния закон, чрез който да превернеш тия камъни в хлЪб." Христос му отговори: „Щастието не се заключава само в този хлЪб, Всички хора, които са яли от хлЪба, произлЪзъл от камъниг, са умр-Ьли; но всички ония, които са се хранили с Словото Божие, и до днес са живи." След това изкусительт качи Христа на храма и Му каза: „Ако си Син Божи, хвърли се от този храм. Защото, знаеш, че е писано: „На ръце ще те повдигат, да не препънеш в камък ногата си." Христос му отговори: Въпросът за хверкането, за спущане отгоре, отдавна е разрешен от птицигк. ВсЬка птица се спуща от високо, без да счупи краката си. Някой казва: Направи едно го-лЪмо предприятие. – Ако си птица, можеш да направиш едно голямо предприятие, да скочиш от високо. Но ако си човек и направиш такова предприятие, както птицата, това е риск. Затова е казано: „Да не изкуша-ваш Господа Бога моего." В какво седи изкушаването? Поставят някой човек на високо и го карат да скочи оттам. Обаче, Христос казва: „Не скачай от високо, понеже този въпрос е разрешен от птицит." Това, което египтяните разрешиха чрез своята философия за странствуването на човешкия дух, е влизане, а не скачане. Не е въпросът за скачане сега, но Христос каза на изкусителя: „Да не изкушаваш Господа Бога твоего." Най-после изкусительт му казал: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички царства, които виждаш пред себе си." Христос му отговорил: „Махни се оттук, сатана!" Под думата „махни се," се разбира, че човек трябва да пожертвува всичко само за Бога и само на Него да се поклони. Не може човек да предпочете славата на хората пред славата Божия.

И тъй, щастието, което хората желаят, може да се придобие от всички разумни същества, от всички вярващи. Он-Ьзи, които търсят Бога, трябва да знаят, че г не могат да Го намЪрят, докато са смъртни. Смъртта е свързана с плътта, с закона на умирането, на раждането и на прераждането. Смъртта е свързана с закона на постоянните промени, който държи човека далеч отъ

207

Първичната Причина, Която носи неговото щастие. Лко човек, който носи в себе си щастието, влезе между обикновените хора, той ще преверне техния живот в райска градина. Голямо е влиянието на щастливия човек. Преди години, в Америка се случило нещо особено, което ми разправяше един познат свещеник. Ц-Ьли гори там били атакувани от особен род гжсеници, които в кратко време ги изсушавали. Американците се принудили да по-лЕят тия гори с газ и да ги запалят. Така изгорели т-Ьзи гори и се превернали в пепелища. Какво било очу-дването им, когато непосредствено до тия гори се зеленеела една малка местност. Те се чудили, коя е причината, че тази месност е останала запазена от нападането на гжсениците. И какво намерили^ В тази местност имало много мравуняци, които изяждали гжсениците, и по този начин я запазили от тех. Тези мравки били стражари на тази местност. Това показва, че и в човека има из-вестен род сили, които могат да го запазят от външните нападения, и по този начин да осигурят неговото благосъстояние.

Питам: коя сила е в състояние да запази човека от външното зло и да осигури щастието му? Доброде-тельта е първият елемент, първата сила в човека, която му помага да добие щастието. Като не разбират тази сила, мнозина казват, че не струва човек да бъде добър. Те имат криво, изопачено понятие за добродетельта. Те ми-слят, че добрият човек е малодушен, неразумен, не-интелигентен и т. н. Не, човешкото щастие трябва да започне с доброто, в широк смисъл на думста, а не с външното положение на човека да се представя добър. Крайжгълният камък на живота е доброто, добродетельта. Човек трябва да верва в доброто и да не се страхува от хората. Вера се изисква от всички хора. Казвате на некого: След като си повервал, имаш ли щастие? Или, след като си повервал, станал ли си по-добър? Такива и ред още въпроси се задават между съвременните хора, но с това задачите на живота не се разрешават. Ако е въпрос за доброта, аз зная, при какви условия човек може да бъде добър. Едно е важно: да се създаде връзка между Първичната Причина и човека. Всеки може да направи опит, да види, дали има връзка с Първичната При-чира. Често Първичната Причина може да заеме по отношение на нас такова поведение, като че от нищо не се

208

интересува – дали правим добро, или зло, тя остава чужда към нас. Това е външно, привидно отношение. Има случаи, обаче, когато това отношение не е привидно, и тогава, каквото и да вършим, нашити постъпки са оеждени на вечно разрушаване. Затова, именно, Христос е казал: „ Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени." Ще дойдат външни условия – бури, ветрове, гжее-ници, които ще го изкоренят. „Всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще расте, ще се развива и плодове ще даде." Ако искате да опитате този закон, можете да насадите плодни дървета и да видите, какви резултати ще имате. Направете този опите много пъти, 99 пъти най-малко, за да се уверите в неговите резултати. Може да правите опити с ябълки, с круши и с други плодове. Ябълката е щестлавна,тя обича похвалиг. Чувствата в нея са силно развити. Крушата пък е повече интелектуална. Когато имате добро разположение ча ума си и отидете при н^коя круша, вие ще влезете в връзка с нея и ще можете да се разговаряте помежду си. Ако турите ръката си на круша, която има вече зрЪли плодове, една от най-хуба-вив круши ще падне близо до вас. За да не мислите, че това е станало случайно, турете ръката си нЬколко пъти на нея, и ще видите, че при всЬко докосване, пред нозег ви ще падне едне зрЪла, хубава круша. На другия ден, ако нямате добро разположение на ума, направете същия опит. Идете при крушата, турете ръката си върху нея, и ще видите, че нито една круша няма да падне от дървото. Колкото пъти повтаряте опита, все същото положение ще имате. Разбира се, ако започнете да бруляте крушата, плодовет й ще падат, независимо вашето разположение. Значи, при добро разположение на ума, от докосване на ръката ви до дървото, плодовег му ще падат. При лошо разположение, нито един плод доброволно няма да падне пред нозег ви. От тези опити ще видите, каква интели-гентност се крие, например, в крушата. Индусите са правили такива опити с много животни и са достигнали добри резултати. Т са правили опити с много страхливи животни и са успЪли да ги привлЪкат при себе си.

Следователно, ако имате връзка с Първичната Причина, вие ще можете да извикате при себе си заека, който е известен с своя страх. Този страхлив заек ще се приближи при вас и ще легне пред краката ви. Само едно докосване на ръката ви до заека е в състояние да

209

го успокои. Ако на другия ден изгубите доброто си разположение, колкото и да викате заека при себе си, той няма да дойде. Индуситъ- казват, че имало никаква тайна в това Да, има някаква тайна, и тя се заключава в връзката на човежа с Първичната Причина. Който не разбира това, казва, че хора, които сваляли плодоветъ* от дърветата само с едно докосване на дървото с ръката си, имали никаква хипнотична сила, имали силен поглед и т. н. Не е така. Правете тези опити, да видите, имате ли връзка с Първичната Причина, или нямате. Ако плодоветъ" не падат пред нозете. ви, и ако заекът бъта от вас, това не значи, че сте лоши хора, но се намирате при обикновени условия на живота. Това ни най-малко не тр-Ъбва да ви обезсърдчава. Ако първия ден не успеете, направете опита още няколко пъти наред докато един ден видите, че сте господари на положението. Вие можете да направите същия опите и с нъжой човеж. Представете си, че искате да започнете нъжакво предприятие, за което ви са нужни сто хиляди лева, но нямате пет пари в джоба си. Какво тр-Ьбва да направите? Първо влезте в връзка с Първичната Причина, и след това идете при някой банкер да му поискате тази сума. Ако имате тази връзка, банкерът ще извади от касата си сто хиляди лева и ще ви каже: Заповядайте, господине, услужете си! При това, той няма да ви иска никаква полица. Обаче, нарушите ли връзката и пак отидете при същия банкер за нов заем, той ще ви каже: Изплатете първата сума от сто хиляди лева, и тогава пак елате да искате пари.

Значи, отношенията на хората едни към др/ги гово-рят за вътрешнитъ- отношения, които съществуват между тбх и Първата Причина. Казвате, че богатите хора са лоши, затова не услужват на сиромасите. Яз пък каз-вам, че нито богатит, нито сиромасите, нито ученитъ- хора са лоши, но всички тия хора са в диехармония с Първичната Причина. Какво виждаме днес в света? Приятел с приятел не могат да живЕят. Брат с брата си не може да живЪе. Защо? Не са в съгласие с Първичната Причина. Истински приятел е онзи, който е готов, като види приятеля си в нужда, да му направи нЪкаква услуга, или да се пожертвува за него. Истинският приятел никога н-вма да изложи приятеля си на опасност. Една богата французойка обичала едного, но го поставяла на различни изпитания, да провери неговата любов. Един ден, като

210

били на разходка из Алпите, тя му казала: За да дока-жеш, че ме обичаш, иди на онази височина там, да ми откъснеш от онова алпийско цвете. Височината била много стръмна, опасна и мъчна за изкачване. Всяко изкачване по нея било свързано с риск за живота. Той по-гледнал към възлюбената си и започнал да се изкачва към определения връх. С големи усилия и мъки, той стигнал верха, откъснал цветето и слязъл в подножието на планината, дето го очаквала неговата възлюбена. Той й подал цветето, поклонил се, свалил шапката си и си заминал. Повече не се явил пред лицето й. С това той искал да й каже: Понеже ти нямаш връзка с Първичната Причина, аз не съм за тебе.

Всички хора търсят щастието, но те трябва да зна-ят, че щастието е извън времето и пространството. За да се домогне до него, човек постоянно трябва да се тонира. Това е наука, изучаването на която ще отнеме цял жи-вот. Каквото и да мисли, каквито науки и да изучава, чов%к трябва да знае, че науката за щастието е една от великите науки, с която могат да се разрешат всички въпроси в живота. Философ си, искаш да разрешиш някой философски въпрос – чрез тази наука ще го разрешиш; поет си, искаш да напишеш нещо поетично – само тази наука ще ти помогне; баща си, майка си, учител си, искаш да възпитаваш деца – само в тази наука ще намЪриш методи за възпитанието; общественик, държавник си, искаш да възпитаваш обществото, народа си – само чрез тази наука ще го просвънгиш. Най-после, в тази наука има закони за справяне с сиромашията, с болестите, с неджзите на хората и т. н. Природата има статистика, от която се вижда, кои и колко хора тя сама е направила сиромаси. Тези сиромаси тя нарича „щастливците в живота." Останалите сиромаси сами са станали такива. Тях тя нарича „човешки сиромаси." Също така, има хора, които природата сама е направила богати; има хора, които сами са станали богати. Има учени, които природата е направила учени; има учени, които сами са станали такива. Има хора, силни по дух, които природата е създала; има хора, които по други причини са станали

силни по дух.

Всички дарби, които природата е дала на хората, пред-ставят благословение за гЬх. Богатите хора, които природата е създала такива, ние наричаме благородни, въз-

211

вишени души. За он-взи богати, които сами са станали такива, е казано в Писанието: „По-лесно е камила да влъзе през иглени уши, нежели богат – в Царството Божие." И бедните, които са от същата категория, т. е. сами създадени бедни, също така не могат да влЪзат в Царството Божие.

Когато някой човек се интересува от новитъ- течения, от новите възгледи за живота, близкитъ1 му веднага го запитват: Ти защо се отрече от убежденията си? – Какво е било неговото убеждение? В света съществува само едно убеждение, и н*вма защо да се отрича човек от него. Щом е така, може ли човек да се отрече от своето убеждение? Отива един българин в Франция и му каз-взт: Понеже Франция воюва с България, ти или трябва да напуснеш страната ни, или да се отречеш от своята българщина, от България. Може ли българинът да се отрече от българщината? И да се отрече, пак българска кръв продължава да тече в него. И да се отрече на думи, българска кръв тече в него. Колкото французинът може да се отрече от своята кръв, толкова и българинът уоже да се отрече от българската кръв. Казвате н-вкому: Откажи се ог своята наука, или от своята вера, или от своитъ- убеждения. – Как мога да се откажа от нъща, с които съм роден? Казвате: Яз накарах еди-кого си да верва. – Ако вие можете да накарате н*бкого да в-врва, той е човек от втората категория. Човек трябва да е роден с вера, а не отпосле да става вер-ващ. Когато говоря на хората за истината, подразбирам онази истина, в която тъ- са родени. Когато : воря на хората върху известни религиозни въпроси, считам, че тъ-се интересуват от тях, само че аз ги разглеждам от едно гледище, а тъ- – от друго. Изобщо, човек не може да се отрече от това, което Бог е вложил в него. Да се отрече от онова, което Бог е вложил в него, значи да се хвърли той от една висока скала и да изгуби смисъла на живота. От какво трябва да се откаже чов-вк? Някой млад момък нам-врил своята половина в света, влюбил се в нея, но майка му започва да го съветва: Синко, откажи се от тази мома, тя не е за тебе. Ако не се откажеш, ще те лишим от наследство. – Н-бкой момък може да се откаже от своята любима, но друг предпочита да се откаже от майка, от баща, от наследство, но от своята възлюбена не се отказва. Питам:

212

кой от двамата е прав – който се отказва, или който не се отказва? Едно тр%бва да знаят всички: човеж никога не може да се откаже, нито да изм-Ьни на това, което е вложено в душата му.

Сега ще приведа един пример от българския живот, който ми разправяше един свещеник от село Николаевка, варненско. Една млада, красива мома, дъщеря на богат чорбаджия, се влюбила в един беден, но до-бър и разумен момък. Родителите на момата по никой начин не й позволявали да се ожени за този беден момък и на сила я заставили да се ожени за друг, когото тъ* искали, Десет години след това този момък умр-вл. Като остар-вла тази жена повикала свещеника и му казала: Искам да изповЪдам пред Бога един свой гр-вх. Преди години, когато не 6-бх още женена, обичахме се с един млад момък, когото родителит-б ми не искаха, понеже бил беден. Тъ* на сила ме ожениха за друг, когото не обичах. От него имам три момичета и две момчета, но откак се ожених, животът ми не б*вше лек. Най-голямата ми мъка седи в това, че не обичам този човеж. И него мразя, и децата си мразя, а това ме силно измъчва. Толкова години вече, аз не мога да се справя с това чувство на умраза, а не мога да забравя и своя възлюбен. Снощи го сънувах, че ядем заедно с него и любовно се разговаряме. Да ме прости Господ, че не мога да го забравя и като женена. Питам: има ли н-вщо грЪшно в това? Казвам: колкото години и да минат, любовта не се изглажда. Ето, тази стара жена, станала вече на 80 години, още не може да забрави своя възлюбен; тя сънувала, че яде и пие и любовно се разговаря с него. Значи, нищо не е в сила да скъса връзкит-в, които съществуват между две души, свързани с любовта. Тогава свещени-кът й казал: Сестра, не се безпокой. Любовта е от Бога. Щом се обичате, Бог е с вас. Той ще оправи работигБ ви, ще уреди всички въпроси. След това старата жена продължила: Дано по-скоро ме освободи Бог от връзките ми на земята с мъжа и с децата ми. Дотегна ми вече да живЕя при гбзи условия! Искам да отида горе, да се видя с моя възлюбен и с него да си поприказвам на свобода.

Казвам: всички хора, учени и прости, богати и бедни, ще се намЪрят в положението на тази стара жена и ще кажат, че всичко в живота им е дотегнало и час по-

213

скоро искат да отидат при онЗи, когото обичат. Следователно, човек не може да се отрече от това, което е вложено в него. Кое е вложено в човека? Любовната връзка. При тази връзка той изпитва разширяване в душата си и в-вра, че може да направи всичко, каквото желае. Какво може да желае такъв чов-бк? Той желае да даде възможност на възвишеното и благородното в себе си да се прояви.

„Ще хвърля мрежата си." Мрежата представя метод, начин за постигане на нещо. Та сега и вие, с вашата вера, се самозаблуждавате, че можете да постигнете щастието. С вярата, която съвременните хора имат, тр-вбва ден и нощ да разсъждават, за да разрешат въпроса за щастието. За да разрешат този въпрос, тъ1 тр-вбва да направят поне в най-малък размЪр връзка с любовта. Само тогава тъ* ще разберат, че тази връзка по никой начин не се къса. Който почувствува тази връзка в себе си, той разполага с сили, психически и морални, за да преодолее всички мъчнотии и страдания, които се изпр-вчват на пътя му. Всички противоречия, страдания, мъчнотии, индуситъ" разглеждат като въпроси на кармата. Според тях, Този, Който е създал света, на 365 милиона години слиза един път на земята да очисти хората от грЪховете им, да снеме кармата от гърба им, да ги освободи от противоречията им, да им даде нов жи-вот и да им каже: Живейте сега според новия закон на любовга и не грешете повече! След това Той се оттегля. Мко хората още продължават да гр-вшат след 365 милиона години Той пак ще слЪзе на земята. <ато чуят, че Бог слиза на земята на всеки 365 милиона години, т*б ще се изплашат. Казвам: н-вма защо да се страху-ват. Те не знаят, колко години са се изминали от тия 365 милиони. Може би са останали само още няколко години, или няколко деня. Пръв път Бог е слязъл на земята, когато е създал човека по образ и подобие свое. Втори път предстои да слезе сега, когато хората са създали много грахове и престъпления на земята. Понеже няма кой да ги избави, Той се е наел с тази грижа. А това е период от 365 милиони години. Щом отезе на земята, Бог тъй ще огрее света, че всички гр-вхове ще се стопят и ще изчезнат. Всички хора ще се стоплят, и моментално ще се създаде нов обществен строй, какъвто никога не е съществувал. Тогава между хората ще се създаде такава

1\А

любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували. Когато Божественото работи в света, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията. Обаче, всичко, което става днес в света е приго-товяне за идването на Бога на земята.

„Ще хвърля мрежата си." Сега и на вас казвам: Хвърлете мрежитъ- си в живота! Досега вие още нищо не сте уловили. Сегашният живот е живот на несполуки, на нещастия. Като не разбирате законите на живота, казвате: Побъ\пЪхме, остаряхме, животът н%ма смисъл, няма щастие в сверта.

Христос казва: „Хвърлете мрежитъ- си в житейското море!" Рибата, която уловите в мрежитъ' си, е Божественото, към което човек се стреми. Той мисли по чо-вЪшки, а говори за небето, какво ще прави, като отиде там и т. н. Това е физическо щастие. Небето е навсЬкъде, дето има любов, дето има разумен живот. Дето лю-бовьта отежтетвува, там е адът – нищо повече. Дето е разумността, там е щастието, там са поетите, там са музикантите, там са великитт хора в евтта. Дето разумността отежтетвува, там хората вервят по закона на израждането. Тъй щою, бъдете емели, като българинът, да не се отказвате от своята българщина. Българинът е благороден, както и хората от всички нации, заради това, че Бог е вложил Божествена душа в него. Ако в неговата душа не е вложено Божественото, той не е никакъв българин. Като говорим за Божественото, разбираме любов към Бога. Казвате: Как да Го любим? – Такъв вьпрос не може да се зададе. ВсЬки сам знае, как да люби. Любовта не се заключава в целувкит. Каква целувка е тази, след като целунеш нтбкого, да триеш устата си, да си недоволен? Веднъж дадена, истинската целувка, никога не се забравя. Тя е чист нектар, благоухание, което човек запазва през цЪлия си живот. Свещената целувка прави хората светии. Знаете ли, защо светията е живЪл цЪли 20 години в пустинята? Той е жи-в*бл в пустинята, само да придобие една свещена целувка. Щом получи тази целувка, той слиза в света, между хората. Ангелът, който носи огъня на човешката душа, ще се яви при него в вид на млада, красива мома, ще го пригърне и целуне. Тогава той напуща своята колиба, слиза долу, между хората, и започва да проповядва за любовта. Той казва като онази сгара жена; Не ми трябва мъж, не ми тряб-

215

ват деца, ще отида на небето, да живЕя с моя възлюбен. Светията казва: Заслужава да живЕя цЪли 20 години в пустинята, за да придобия тази свещена целувка, която ще остане паметна за всички времена и епохи. Тази е свещената целувка, за която казва Дпостол Павел: „Целунете се с свето целование!"

„Ще хвърля мрежата си.

30. Беседа от Учителя, държана на 9 април, 1928 г., София – Изгрев.