Жлебът

Жлебът

„Аз сам изтъпках жлеба; и никой от народите не бе с мене." )

Езикът, на който са писали древните, библейски хора, или, както някои ги наричат, мъдреците, не се дължи на тяхното външно знание. Техният език е особен, повече в символи, в образи. Ако го сравните с западноевропейския, той би представял буквално предаване на фактиге. Предаването на нещата по буква губи своя дълбок вътрешен смисъл. Кой не знае, какво нещо е стъпкването на жлеба? Каква е целта на лозаря, когато обира гроздето? Той има предвид да стъпче гроздето, да извади от него виното и да го продаде. Има ли нещо лошо в стьпкването на гроздето? Какво представят зрънцата на гроздето? Те представят сили в природата, които трябва да се трансформират.

Съвременните хора живеят в свят, подобен на този, в който живяет лозените пръчки. В първо време лозените пръчки се радват, че растат; радват се, че господарят им е разумен, благороден човек, който по три пъти на ден чете молитви, ходи на църква, пали свещи, но един ден дохожда при тях, с нож в ръка, и ги изрязва по всички правила на модерното лозарство, като оставя чуканите им голи. Питам: ако лозата има съзнание, какво ще помисли за своя господар? И лозата има съзнание, но не като човешкото. Тя ще си каже: Неразумен бил моят господар! Не, разумен е този лозар, той иска да направи нещо хубаво от тази лоза, затова й оставя само по едно или по две очи. Колкото очи да остави на лозата, тя все плаче. Добре е да събирате този сок от лозите и да го употребявате против очеболие. След рязането, лозата започва отново да расте, и радостта й се възвръща. Тя се радва, че ще цъвне, ще верже и плод ще даде. Не се минава много време, господарят й пак дохожда при нея с нож в ръка и започва да реже един след друг гроздовете и, докато наново се окастри, оголее. Ако бяхте вие на положението на тази лоза, и ред

• ) Исаия 63:3

156

години имате същата опитност, какво разбиране ще придобиете за живота? Ще кажете, че сте културни хора, че не сте в положението на лозата. Наистина, вие не сте като лозата, но не сте и на по-безопасно положение от нея. И вас всяка година ви режат, на общо основание, взимат плодовете ви, докато ви окастрят. Следователно, и на човека предстои, като на лозата, година след година да расте, да цъвти, да вързва, да дава плод.

Всички хора си задават въпроса за смисъла на живота. Когато задават този въпрос, това ни най-малко още не значи, че те ще го разрешат, но поне ще се домогнат до някой конкретен въпрос, който, в дадения случай, ги интересува. Всеки иска да знае своята задача, като разумно същество във вселената, за да се нагласи в хармония с нея, да свърши дадената му работа и да вземе дял от общото благо на тази вселена. Какво ще ви ползва богатството на някой милионер, ако вие нямате пет пари в джоба си и гладувате? Какво ще ви ползват стотиците хлябове на някой фурнаджия, ако вие нямате пари да си купите парче хляб и гладувате? Богатствата и благата в света интересуват човека дотолкова, доколкото той може да вземе участие в тях. Благата на живота се осмислят за човека дотолкова, доколкото той може да се ползва от тях. Вие можете да получите само една ябълка или круша, само един грозд, или само една монета, но поне сте получили нещо. Иначе, всички блага остават за вас безсмислени, безпредметни.

Като четете 63. глава от Исаия, виждате, че той се намира в някакво противоречие и казва, че Бог сам създава противоречията, Той сам реже с ножа си, но разумно реже. В един от стиховете на Исаия се казва: „Защо си ни допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата си, да ожесточаваме сърцето си, да Ти се не боим? Върни се заради рабите си, племената на Твоето наследие." (–17 ст.). Значи, когато дойде при лозата, истинският лозар я погледне оттук-оттам и казва: Ти имаш 20 пръчки, а трябват ти само една-две. Той взима ножа, изрязва всички пръчки на лозата, като оставя само ония, които й са нужни. Като погледне сълзите й, той казва: Сега можеш да плачеш, колкото искаш, но след време ще видиш доброто, което съм ти направил. Добрият, разумният лозар е свързан с лозената пръчка. Значи, между лозаря и пръчката има вътрешна връзка, Това показва,

157

че между всички явления в природата има тясна, неразривна връзка. Това се обуславя от великия закон на Любовта. Когато Любовта срещне човека, тя му казва: Качи се на гърба ми да те нося! – Не, аз не искам да те измъчвам. Човекът се показва учтив, внимателен. Тогава Любовта му казва: Щом не искаш да те нося, не искаш да ме измъчваш, аз ще се кача на гърба ти. Тъй щото, или ти трябва да се качиш на гърба ми, или аз трябва да се кача на твоя гръб. Друго положение не съществува. Или аз нося, или мене носят. Аз не обичам да ме придружазат.

Сега аз питам съвременните хора: какво предпочитате – любовта да ви носи на гърба си, или вие да я носите? Какго зиждам, сегашните хора са много деликатни. Те ще кажат на любовта, че не искат да я измъчват, не искат тя да ги носи на гърбз си. Тогава, не остава друго, освен любовта да се качи на гърба им, и те да я носят. Качи ли се любовта на гърба им, те ще имат големи мъчнотии и страдания. Много естествено е това! Колкото лека да е любовта, все има некаква тежест. Кой чозе« на земята не е бил наскърбен от любовта? Кое същество в света не е останало огорчено от любовта? Следозагелно, ако питате, защо човт^к скърби, каз-вам: човек скърби, защото е отказал на любовта да го носи, а се наел той да я носи. Закон е: Силният трябва да носи слабия, а не слабият да носи силния. Правилно е силният да носи слабия на гърба си. Тогава ще има щастие на земята. Става ли обратното, идат нещастия и страдания в живота на човека. Качи ли се веднъж любовта на гърба на човека, тя вече не слиза. Това е велик закон, който всеки трябва да знае, за да се справи с трудностите в живота. Тъй щото, който не иска да бъде носен от любовта, той ще я носи на гърба си. Той ще я носи, а тя ще го учи, Като слезе от гърба на човека, тя казва: Благодаря ти, задето ме носи. Ти си отличен човек.– Ти си благодарна, но аз не съм благодарен.– Щом не си благодарен от това положение, аз съм готова да изправя всичко. Сега ще направим обратното: ти ще се качиш на мене, и по този мачин ще придоби-еш всичко, каквото имам. Моето знание, моето богатство, моето щастие ще бъдат и твои. Тогава ти ще разбираш живота, както аз го разбирам.

Съвременните хора страдат, вследствие неразбиране

158

на живота. Това неразбиране се дължи главно на недостатъчното светлина на ума. Тази светлина пък е в зависи-мост от тяхното умствено развитие. Много майки се рад-ват, че децата им се развиват добре, че се интересуват от въпроса за слънцето, за звездите и от много още велики въпроси. Казвам: тия ваши синове и дъщери, които се интересуват от велики въпроси и загадки в живота, един ден ще носят любовта на гърба си, вследствие на което много ще страдат. Истинската фалософия на живота седи в това, да не се занимава чов1ьк с разрешаване на великите въпроси. Оставате любовта да ви качи на гърба си, и тя да се занимава с великите въпроси, а вие – с малките въпроси. Който е придобил безсмъртието, само той може да се занимава с разрешаване на вепики въпроси, а обикновеният, простосмърт-ният човек може да се занимава с малки, дребни въпроси. Той е силен в науката иа страданията, в науката на разрушенията. Вземете, например, колко хубаво е опи-сан адът от Данте. Колкото по-нагоре се качва той, описанието бледнее. Човек не може да описва нтбщо, което не е видял и опитал. Това е достъпно само за истински гениални хора.

„Аз сам изтъпках жлеба". Като изтъпкал жлеба, той пръснал и боядисал дрехата си червено. Следователно, всички хора, на които лицата са малко червени, са здрави. Защо? Защото, който тъпче, той яде. Да тъп-чеш нещо, това подразбира ла влад-Ьеш нещата, да изл-взеш от пасивното си положение. Да бъдеш паси-вен, това значи, да селиш на едно място и да решаваш въпросите, защо съществува гртзхът, защо едни хора са богати, а други – бедни. Ние се нуждаем и от богати, и от бедни хора; ние се нуждаем и от пълни, и от празни торби. За условията, при които сега жив-вем на земята, ние се нуждаем от планини и от долини, от гори и от пустини, от реки и от морета. Според вас, какъв трябва да бъде животът на земята? Представете си, че при сегашните условия нямаше страдания между хората. Знаете ли, какъв щеше да бъде животът? Не, живот без страдания не може. Страданията са необходимо благо за живота на земята. Чрез страданията хората изкупват прегрешенията си. Страданията са необходими още и като условия за повдигане и развиване на човечеството. Докато е на земята, човек трябва да развива всич-

159

ки свои центрове и способности, вследствие на което той

трябва да мине през разни положения и изпитания: той трябва да бъде и богат, и беден; и учен, и прост и красив, и грозен. Чов+зк трябва да мине през всички положения на живота, за да достигне пълно усъвершенствуване. Като богат, човтзк развива само един център в себе си – стремеж за събиране, за трупане на богатства. Този център не е никак развит в кокошката. Оставете една крина жито пред кокошката и вижте, какво ще прави. Гя ще се качи на крината, ще хапне нтзколко зоънца жито, и останалото ще разпръска с кракага си. Защо? Защого кокошката не мисли за утрешния ден.

В това отношение, много хора мязат на кокошката ; т ядат и пият, не мислят за утрешния ден. Като се сверши крината, те казват: Лоши времена настанаха. Да, настанали са лоши времена, но само за т~бзи хора, а не и за ц*блия евтбт. Дайте повечко ортзхи на нтькоя катеричка, и гледайте, как тя ще постъпи. Катеричката ще хапне, колкото тртзбва, а останзлит ортзхи ще скрие чькъде, за бъдещето. Защо кокошката постъпва по един начин, а катеричката – по сьзсем лруг начин? Кокошката произлиза от висок род, гя има царско произхождение. Баща й бил цар. Тя яла и пила, живЪла в изобилие, и за утрешния ден никога не е мислила. Катеричката, обаче, произлиза от бедно семейство; тя е живяла в оскъдни условия, в големи лишения, вследствие на което всякога има'ла грижа за утрешния ден. Като говоря така, богатият ще каже: Дз кокошка ли съмъ^ – Кокошката и катерицата са символи, но вие не трябва да разглеждате неща*., буквално, да не изпаднете в противоречие. Бог се обръща към Якова с думитт: „О, червей. Якове!" Това не значи, че Якоз е червей, но червеят се взима за символ. В червея няма никаква злоба, никаква умраза. В това отношение, червеят е в елементарно състояние. По характер кокошката е щедра. Като дойде нтзкой при нея, тя веднага го поканва на ядене, като казва: Хайде, днес да ядем и да пием. Като свершим, Бог ще даде още една крина. Казвате: Може ли да се жив-ве с такава вяра? – Не е въпросът там, но важно е, кой е на правия път – кокошката, или катеричката. Яко питате бедниттз, т ще кажат, че кокошката е на прав път, защото е щедра и обича да дава и на беднигьч Яко питате богатиттз, те ще кажат, че катеричката е на прав път, защото мисли за

160

утрешния ден. Кокошката може да жертвува. Тя жертвува не само крината си, но и животът си даза за другиг.

„Аз сам изтъпках жлеба." Когато се ражда човек, всеки се интересува, канва ще бъде неговата съдба. И българите се интересуватъ' от съдбата на сзоите деца, или от онова занятие, на което тте ще се предадат. По тази причина тъ1 имат обичай, когато малкото дете проходи, да му мътят питка, а заедно с това да псставят на една малка маса ножче, перо, монета и рало и гледзт, към кое от гбзи четири нлзща детето ще пристъпи. Ако детето посегне към ножчето, военен ще стане; ако вземе перото, писател ще стане; ако вземе монетата, търговец ще стане; ако вземе ралото, земед-Ьлец ще стане. И в действителност, този закон е в^рен. Щом се роди човеж, той е хванал вече нтзщо. Докато не хване нъчдо, чов"вк не може да се роди. Щом хване нт^що, той вече се ражда. Ако наблюдавате развитието на детето в утробата на майката, ще видите, как постепенно се сформируват костит, мускулите, кръвоносната система, пищеварител-ната, докато най-после се сформируза и дихателната система. Щом се образува дихателната система, детето излиза вече от утробата на майка си, т. е. от бащиния си дом. Тогава майката казва на детето си: Понеже ти бутна едно свещено мтзсто, което не тртзбваше да пипаш, затова ще излЪзеш вън. Това бутане е съгртзшазане, заради което детето излиза от утробата на майка си. Щом се роди, детето започва да плаче, че тр-вбза да напусне рая. Майката казва: Няма защо да плзчеш. Като жизтзеш по Бога, ти пак ще се вернеш в рая,

Мнозина питат: Защо човек плаче? Казвам: чо-втзк плаче, защото е пипнал едно свещено мтзсто. Той е пипнал без позволение едно свещено мтзсто от „дървото за познаване на доброто и злото." Затова, именно, майката казва на детето си: Докато си в утробата ми, само аз имам право да дишам. Ти ще дишаш чрез мене. Щом искаш да дишаш самостоятелно, ти си бутнал вече свещеното мтзсто на „дървото за познаване на доброто и злото," и трябва да излвзеш вън от рая. Такъв е законът. Този закон има приложение и в цялата природа. Само Бог има право да диша. Ние ще дишаме чрез Него.Обаче, недоволни от това положение, ние искаме ^а стз-нем като Бога, вследствие на което се докосваме до „дървото за познаване на доброто и злото," за което излизаме от рая,

161

– Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? – Който иска да бъде свободен, да прави всичко по свой ум, той трябва да напусне рая, да излезе в широкия св"бт. Като излезете от рая, вие ще се намерите на онзи жлеб, дето Бог тъпче хората. Защо ги тъпче? За да извади от гЬх онези сокове, които са необходими за подържане на великия живот. Изтъпканият жлеб представя народите, които са минали под Божията нога. Кои са тия народи? Всички ония, които не са живели в съгласие с Божиите закони. И съвременните народи са поставени в този жлеб да се тъпчат. Ето защо, всички сегашни държави, общества, управници, учени, философи, свещеници се замислят по този въпрос и се запитват: Какво трябва да се направи, за да се подобри положението на човвчествого? Каква трябва да бъде новата култура, която ще донесе мир и разбирателство между народите? От хиляди години насам са съществували безброй култури, ^о в края на краищата, всички са изчезнали. Де остана египетската култура и цивилизация? И тази култура изчезна. На какво се дължи това? В Египет дохождаха хора от различни народности – асирийци, вавилоняни, гърци, с цел да се запознаят с египетските тайни, но злоупотребиха с тях. По този начин, те внесоха едно разслабване в египетската култура.

Следователно, чов"вк е в правия път само тогава, когато изучава великите Божии закони и верви съобразно с тбх. Чов-ьк е на прав път само тогава, когато изучава небето, слънцето, звездите, планетите, планините, реките, изворите, растенията, както и устройството ь земята. Щом се откаже от тази наука и пожелае да си поживее малко, той вече е на крив път. Египтяните не требваше да издават тайните си. Те продадоха своите тайни. При тогавашните жреци идваха ученици от разни шкопи, които по различни начини ги подкупваха, за да издадат тайните си. И днес много англичани отиват в Индия, с цел да се домогнат до знанията на индусите, но те, срещу никакви подкупи и заплашвания, не издават знанията си. Те знаят законите и строго ги пазят. Онези англичани, които искрено търсеха знанието, требваше да се отка-жат от своите традиции, да влезат като ученици в тези тайни общества, за да придобият най-малкото знание. Индусите не изнасят своите знания навън. Един англичанин станал член на един индуски орден, кой-

162

то го заставил да прави такива неща, които били про-тив английскит традиции. За тази цел англичаните в Индия го затваряли три пъти, при строга охрана от де-сет души стражари, да не избяга, но като влизали в затвора, не го намирали там. Как ставало това, и г не могли да разберат, но предполагали, че индусит му помагали по някакъв начин. За да се освободят от всякакво подозрение, г го завели в Лондон, дето го затворили, но и там се повторила същата история. Тогава този англичанин казал на своит съотечественици: „{Леля ви се, престанете да ме затваряте. Мене затвор не ме хваща. Оставете ме свободен да сверша работата, за която съм изпратен." Това може да изглежда като приказка от 1001 нощ, но фактът е на лице.

Казвам: едва сега хората са се докоснали до вели-кит мистерии в св^та. Животът на цялото човечество представя област, която трябва да се изучава. Вие трябва да изучавате закониг, на които почива животът, както и ония, които го управляват. За да бъде човек беденъ* или богат, има ред причини; за да бъде човек учен или невежа, пак има причини; за да бъде човек силен или слаб, за да бъде философ, поет или художник, и за това има причини. Нищо в света не е произволно. Следователно, ако човек е нещастен, нека пази душата си от огорчения, да не мисли, че еждбата му е виновна. Съдбата на всеки чов-Ьк е такава, каквато той си я създал. Чо-вЪк сам кове съдбата си. За да бъде някой поет, му-зикант или художник, това се дължи на факта, че мнозина го обичат. Този човек е любимец на много хора, които с любовта си му помагат да се издигне. За да бъде човек учен, пак същото положение. Учен чо-вЪк, в прав смисъл на думата, е онзи, който разбира живота и знае, как да приложи своята наука. Значи, щастието на човека зависи от това – да бъде той обичач. Щом изгуби тази любов, той е вече нещастен. И наистина, най-голямото нещастие за човека се заключава в това, когато той престава да обича, и когато другиг не го обичат. Когато някой се оплаква, че никой не го обича, казвам: щом никой не те обича, ти ще обичаш. Едно от двет* положения: или тебе ще обичат, или ти ще обичаш. – Защо никой не ме обича? – Защото ти носиш любовта на гърба си. – Защо хората ме обичат? – Защото любовта те носи на гърба си, – Защо стра»

163

дам? – Защото ти, слабият чов^к, искаш да носиш любовта на гърба си. – Какво да направя, за да се освободя от страданията? – Като дойдеш до последния вж-зел, ще свалиш любовта от гърба си и ще й кажеш: Аз съм доволен, че те носих дотук. Сега, обаче, ис-кам да ме поносиш ги; не ми се ходи вече пеш. – На драго сърце ще сторя това. И аз искам малко да те понося на гърба си.

И тъй, ако разбирате великите закони на живота, вие ще придобиете онова знание, което ще ви помогне да се справите с мъчнотиите в живота. Много от вашите мъчнотии ви спъват да вервите напред. И въпросът за храненето представя по никога спънка в живота ви. Чрез храната човек може да трансформира енергиите си, но тъй, както днес се храни, той може само да се спъне. Запримт^р, преследват нтзкой човек за идеите му, затва-рят го и му казват: г\ко не се откажеш от идеите си, ще те оставим да умреш гладен. Силният, който разбира дълбокия смисъл на яденето, ще каже: Гладен ще умра, но5 от идеите си не се отказвам. И наистина, този човтзк издържа пред глада. С 80 дневен пост един ирландец направи това, което Гладстон с волята си не можа да направи. След 80 дневния пост на .този ирландец, Янглия се изпълни с ангели, с светли и разумни същества, които издъно разклатиха умовете на англичаните, като им казаха: „Или ще дадете свобода на ирландците, или ще понесете последствията на вашето упорство." Англичаните са умни хора. Като разбраха този закон, г веднага отстъпиха и дадоха свобода на Ирландия. Който не разбира тия неща, той ги обяснява по свой начин, обаче, това показва, че разумни закони действуват в света. Животът се управлява от ред закони, които чо-вЪк трябва да спазва, за да може да изверви своя опре-дЪлен път.

Един руснак разправяше една своя интересна опит-ност. Една вечер, срещу Рождество, няколко души се събрали на гости в едно семейство, да си хапнат и пий-нат. След яденето/ попели, поразговорили се малко, но пропуснали определения час за прибиране по домовете си. Според тогавашните наредби, всеки закъснтзл пътник тр-Ьбвало да пролежи останалото време от нощта в полицията, и на сутриньта го пущали да отиде дома си. Това положение не се харесвало на закъснелите потници и те били

164

готови да дадат н%каква сума на стражарите, само да мо-гат да се вернат по домовете си. Това лесно им се отдало, защото стражарите имали малки заплати и срещу известна сума, те оставяли пътнициг свободно да си вервят. Като закъснЪл, този господин бил готов да даде на стражаря 10–15 рубли, за да продължи пътя за дома си. На първия стражар той дал десетина рубли и могъл да продължи пътя си, но за да не стане нужда да дава и на другите стражари, които могли да го срещнат, първият стражар му казал: Колкото стражари срешкеш по-ната-тък, на всички ще кажеш думата „кукуригу." Тя означава, че ти си платил веднъж и можеш свободно да се движиш по улиците. В случая, думата „кукуригу" е сим-вол, който служи като пропуск в живота на човека. При слизането си на земята, невидимият св-бт е дал на всеки човек по един пропуск, с който да може свободно да пътува. Яко забрави своя пропуск, той е осж-ден на големи мъчнотии и страдания. Казвате: Не сме толкова прости хора, че да употребяваме думата „кукуригу." – Като показвате личната си карта на този и на онзи стражар, тя не е ли същото това кукуригу? Мко на петь-шест места ви спрат, да искзт личната ви карта, вие ще изгубите много време. А тъй, ще кажете „кукуригу" и ще си заминете. С едно кукуригу лесно ще свершите работата си. Който разбира смисъла на това „кукуригу," той разбира и вътрешния смисъл на живота. Вж-трешният смисъл на живота се заключава в любовта, в нейното приложение, като пропуск, като динами-ческа сила.

„Дз сам изтъпках жлеба." Само онзи може да тъпче вашия жлеб, който ви обича. Значи, който ви обича, само той може да тъпче. Нема по-страшен и по-велик човек от този, който ви обича. Защо? Защото той всичко тъпче. Любещият вади нож и излиза на среща ви. Всички работи в света стават все от любов. Зад всичко в свтзта седи великата, мощната сила – Любовта. Бог тъпче всички хора, за да ги освободи. Българите разбират смисъла на тъпченето и често го практикуват. Когато някой човек страда дълго време от треска, накарат го да легне на земята и оставят мечка да го тъпче. Мечката е много магнетична, и като потъпче малко човека, с това тя му придава от своята магнетична сила. Не само болни хора оздравяват от мечка, но тя се отразява благопри-

165

игно и върху лоши, своенравни хора. Една благородна дама отишла с мъжа си на курорт в нъжое планинско мтзсто, но понеже не живеели добре, постоянно се карали, нищо не разбрали от почивката си. Един ден се спртзч-кали толкова лошо, че жената казала: Дотегна ми вече този живот! Предпочитам да отида в гората, там да живЕя, отколкото да остана при тебе! Една вечер тя напуснала дома си и избътала в гората. На пътя й се изпречила една мечка и започнала да я плюе: Ти не знаеш ли, че аз имам малки мечета, които грижливо пазя, та си тръгнала по това време да ги плашиш? Тя се уплашила от мечката и се вернала при мъжа си. – Защо се верна? – Мечка срещнах в гората. Значи, и мъжът е лош, но има нещо по-страшно от него. Тази жена казвала: Пази, Боже, мечка да те плюе! С плюенето си, мечката искала да й каже: Защо бъташ от дома си? Защо напу-щаш мъжа си? Вземи урок ог мене. Виж, как аз се грижа за своитъ* малки! Верни се дома при своя мъж, и се грижи за него, както аз се грижа за малкитте си. Жената се вернала у дома си с един велик урок от мечката и си казала: Сега разбрах смисъла на живота. При това положение, и аз мога да живтзя добре с своя мъж.

Следователно, да би срещне мечка и да ви плюе, значи да ви постигне н1зкое нещастие. И тогава, не бътайте от нещастието, но вземете урок от него. То непременно ще ви научи нъчцо. Нещастията носят добри уроци за хората. Зад мечката, зад нещастията се крие велика наука. Тъ* предста-вят Свещената книга на живота, която все К И С 9 М ~п гртзбва да чете. Зад тази книга пък седат миналите поколения, хиляди разумни същестза, които са взели участие в написването й. Когато обикновен човек я чете, тази книга е обикновена, проста форма. Когато просветен, разумен човтзк я чете, тази книга буди съзнанието му, и той се сверзва с съзнанията на всички разумни същества, които са жи-втзли преди него. Силата на книгата се крие в онтззи същества, които са я писали. Т и до днес са живи. Съвремен» ните хора не признават това, и както да им се обяснява, тъ" казват: Духове не съществуват. – Духове не същест-вуват, но съзнания съществуват. Ако влтвзете в духовния евтвт, ще видите, че съзнанията на хората от физическия и духовния свят са така преплетени, както се препли-тат дърветата на физическия свет. Яко тия съзнания са

166

хармонично преплетени, хората жив-кят добре; ако съзнанията не са хармонично преплетени, хората не жив-бят добре. Съзнанията на хората са преплетени както нишките на чорапитъч Следователно, от тях зависи, как тия съзнания ще се оплетат, и как ще се разплетат.

„Дз сам изтъпках жлеба; и никой от народитъ-не бе с мене." Това значи, че всички хора, които не -са разбрали този закон, не са били с Господа. Следователно, вие можете да разчитате на любовта на ония велики души, които всякога са с Господа. Тъ" ви обичат и взимат участие в вашия живот. Тези велики души ще срещнете из цтзлия евт^т: и в Янглия, и в Америка, и в Германия, и в Франция, и в Япония и Китай – на-вс+зкъде. Тте са истинскигъ* човещи, и от тт^х светът се нуждае. Велик е онзи човеж, който взима участие в страданията на своитте ближни и желае да им помогне. Връзката между хората се дължи на Божия Дух и на Божественото съзнание, които работят върху ума, сърцето и волята на човека, с цел да го пробудят, ца вземе участие, както в рацосгигБ, така и в страданията на ближните си. Участието седи в помощта, а помощта се изразява даже и в една блага дума. Мко ученикът отиде при учителя си, и последният му каже, че от него нищо няма да излезе, тази дума може да спре развитието му. Обаче, една блага дума от страна на учителя, може да повдигне духа на ученика. Учительт може да каже на силния уче-ник, че от него нищо няма да излезе, за да провери, доколко силно е желанието му да учи. Обаче, на слабия ученик той ще каже, че от него може да стане н"бщо. Ако при учителя дойде някой богат ученик, натоварен с много теории, с много знания, той ще вземе чука и ще почне да изглажда, да шлифува знанията му. Тогава той ще му каже: Натоварени камили в училището не се приемат. Ти ще оставиш навън всичкитъ* си теории, всичкото ненужно богатство и ще влт^зеш в школата празен, за да възприемеш новото, което се преподава. Като излЪзеш от училището, пак можеш да се нато-вариш с своит% знания и да отидеш с т^х в света. За свъча тия знания са необходими, но за школата са излишен товар. Когато влиза в добре организира н свет, пълен с храна, с облъжло, с всички необходими пособия за подържане на живота, богатият непременно трЬбва да се разтовари. Засега ние носим вода, защото

16?

няма кой да ни носи; ние носим храна и си готвим, защото няма кой да верши тази работа. Но ако влЪзем в един добре организиран свет, в който има всичко необходимо за живота, трябва ли да водим своиг натоварени камили? Този свет не се нуждае от нашит багажи, от нашите криворазбрани теории. Когато казвате, че човек трябва да се роди, а после да умре, ето, какво разбирам: да се роди човек, това значи да стане бо-гат. Смисълът на раждането се заключава в забогатяването. Да умре човек, това значи да осиромашее, т. е. да раздаде богатството си на бедниг. Смисълът на умирането се заключава в осиромашаването. Раждане и смърт предсгавят две смЪни в живота на чозЪка. Следователно, в даден случай, при дадени условия, едни хора ще бъ-дат богати, а други – сиромаси. Който разбира този за-кон, той правилно ще се развива. Който не го разбира, той ще разглежда богатството отделно от сиромашията, или сиромашията отделно от богатството, и по този на-чин ще води ненормален живот. Яко някой е богат, без да е бил сиромах, това е само една идея; или, ако е сиромах, без да е бил богат, това е друга идея. Обаче, с една идея само човт^к не може да съществува. За да съществува, той непременно трябва да има две идеи. Двойствеността се срт^ща навс&къде в природата. Запри-мЪр, човек има две очи, две уши, две ноздри, два крака, две ръце и т. н. Казвате за никого, че е оглушал. – Това е друг въпрос вече. Това е анормално положение за човека. Вие ще познаете човтзка по това, как слуша той. Яко е добър, умен човек, той насочва дЪсно*о си ухо напред, с него слуша. Яко не е добър, не е умен, той слуша с лявото си ухо.

Питам: защо сегашниг хора се поздравяват с дЪсната, а не с лавата ръка? В лавата ръка, в лЪвата страна на човека е скрито всичкото му богатство, всички-ят му капитал, който трябва да се пази. В такъв случай, д-Ьсната ръка на човека служи за охрана на това богатство. Тя го пази. Затова, именно, дясната ръка излиза на лице, а лавата се крие. С дясната ръка се поздравяват грт^шниг хора, а с лавата – праведнигк С десницата си Бог хваща гр-Ьшниг хора. Един ден, когато човек стане праведен, с лавата ли ръка ще хваща, ще поздравява? Човек подава едната си ръка, само когато иска да спаси нЪкого. Разбойникът също тъй хваща съ

168

една ръка. Когато приятельт хване едната ти р*ка, и това има сзоиг причини. Как ще се поздравяват хората в бъдеще? В бъдеще, умът, сърцето и душата на човека тртзбва да взимат участие в поздравленията на хората. Следователно, правилно поздравление е това, в което умът, сърцето и душата на човека ззимат участие. Вън от него, всяко поздравление е временно и подлежи на промяна. Значи, в бъдеще хората няма да се поздравяват с ръкуване. Защо? Защото любовта изключва всЬкакво докосване, всякакво пипане. Да се усмихнеш на любовта – позволено е; да говориш на любовта – позволено е. Дойде ли, обаче, да я пипнеш, това тя не позволява. .Защо? Защото невъзможно е да пипате любовта. Когато нъжой пожелае да пипне любовта, с това той нарушава чистотата и красотата на любовните отношения. Любовнитте отношения между хората се разва-лят, вследствие тяхната невъздържаност. Н^ма нищо лошо в пипането, но съвременните хора не са готови още да пипат любовта. За да пипне нтзкой любовта, ръцегъ" му трябва да бъдат абсолютно чисти, да не остане нтьщо от тЬх върху нейната дреха. Обикнеш ли нтзкой човек, не го пипай. Обикнеш ли ньжой човеж, кажи му онази истина, която да му донесе светлина и да го направи свободен! Дай му парче от онзи хлъб, който може да го нахрани. По-нататьк нищо не му говори. Това подразбира истинска свобода. А тъй, да нахрапим езмо човека и да го заставим да мисли като нас, това не е обич. Да обичаш човека, това не значи, че той трябва да има ум, сърце и душа като теоите и да мисли като тебе. Н1зма два еднакви момента в природата ; н*Ьма двама еднакви хора в евт^та, които да мислят, чувствуват и дейстзузат по един и сдщ начин. Рто два еднакви момента се срещнат в природата, те непременно ще на-рушат нейната хармония. Този, когото обичаш, по харак-тер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно. В това седи свободата на хората.

Що е свобода, и качво изисква свободата? Свободата подразбира, встьки човтзк да се проявява така, както се подтиква отвътре. И при този зжтрешен потик, свободата изисква от човежа придобиване на любовта, мъдростта и истината. Няма по-гол1змо нешастие за човека от това, за момент само да зърне любовта и после да я изгуби. Нта^а по-голтзмо нещастие за човека от това,

169

да срещне онзи, който го обича, и той да отвори за мо-мент само очите си пред него, да пролее няколко сълзи, и след това отново да ги затвори. Какъв смисъл има в затворените очи? Щастието на грешните хора седи в затворените очи, а на праведните – в отворените. В живота очит ни всякога трябва да бъдат отворени. Великото в живота седи в отворените очи. Само онзи чо» в"бк може да верши воляга Божия, очите на когото са отворени. Значи, задачата на човека не седи в това, да бъде той добър, или да бъде праведен, но да верши волята Божия, да изразява Неговата Любов. – Ама не мо-жем да не правим грешки. – Това е друг въпрос. Яко някой подаде рт?ка на брата си, да го спаси, може да направи нЪкаква грешка в гова; важно е, обаче, доброто желание, което го подтиква да помогне па по-слабия от себе си. Човекът е в това, как схваща и изявява нещата в даден случай, и какво е неговото разположение: има ли единство между мислите, чувствата и постъпкиг му. В този смисъл, праведен, добър човек е онзи, в когото всички най-разнообразни енергии се хармонират. Докато енерг-нпе на човека не са в единство помежду си, той не може да се нарече праведен.

Сега, като засегам различни въпроси, без да искам, некои се обиждат. Запример, за кабаретата аз имам особено мнение» а не както мнозина мислят. Аз зная, че там влизат хора, които работят, по цели нощи свирят, за което им плащат. Благодарение на тяхната музика, мчого убийства, много скандали, спорове и недоразумения се изботеат. Но има хора, които прекарват тг^ч времето си леко, безгрижно. Не е ли същото и в живота? Едни хора работят, а други се веселят, удозолствуват се. Тъй щото, ако си беден, влез в кабарето да свириш и да спасяваш хората. Ако си богат, излЪз вън от кабарето, отвори кесията си и започни да раздаваш. Около 1ебе моментално ще се съберзт безброй хора, между които и бедни музиканти, които ще свирят, ще те веселят. Дай едно богато угощение на тия хора, да те помнят за вечни времена. Какво по-големо кабаре от това? – Може ли светът да се спаси по този начин? Може, разбира се, Добрата воля, доброто разположение на хората един към друг е в сила да им помогне. Страданията на хората ст& на место, и трябва да се носят. Който е поканил веднъж любовта да се качи на гърба му, той трябва да

170

я занесе до края на нейния път. Колкото и да тбжи, не правете опити да я хвърлите от гърба си, защото тя ще ви създаде по-голямо нещастие. Ще я носите, ще почивате, пак ще я носите, докато най-после тя сама слезе от гърба ви. Докато краката ви държат, ще я носите. Щом съвершено изнемогнете, тя сама ще ви освободи. Любозьта ви разбира, тя влиза в положението ви и никога няма да остави да паднете под нейната тежест. Един ден, когато тя ви тури на гърба си, ще ви изнесе, докрай без никакво недоволство и роптание. Любовта никога н^ма да ви хвърли от гърба си. Тъй щото, ако сте направили една погрешка, да турите любовта на гърба си, не правете втора погрешка – да я хвърлите от гърба си. Издръжте до край.

Това е една отялечена теория, която трябва да се приложи. Щом я приложите, животът ви ще се подобри. Не я ли приложите, никой не може да ви помогне. Любовта е най-важният въпрос в живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто характер и да са те – личен, семеен, обществен или общочовешки. С разрешаването на този въпрос, човтзк ще намери и своето место в природата. Значи, човек първо ще разреши своите лични въпроси, а след това ще дойде до семейните, обществените и общочовешките. Спо-ред мене, геройство се изисква от човека, който се наема с разрешаването на въпроси от семеен, обществен и общочовешки характер. Този чов^к трябва да бъде един от най-учените, най-чистите и най-богатите хора в света. Човечеството се нуждае, именно, от такива хора. Слабият пък, за да уякне, да се засили, първо трябва да се занимава с въпроси от личен, индивидуален, душе-вен и Божествен характер. Само по този начин той нема да влезе в стълкновение с никого.

Казвам: когато някой се оплаква, че е нещастен, причината за това е, че той носи любовта на гърба си и ще я носи дотогава, докато тя желае. Когато се умори, изгуби съзнание, изгуби надежда в живота и мисли, че всичко с него е свершено, любовта ще слезе от гърба му, ще му направи превръзка, ще му даде от нектара на живота и ще каже: Достатъчно вече! Видех твоята добра воля, но толкова можеш да ме носиш. Качи се ти сега на моя гръб, аз да те понося! Той ще се качи на гърба на любовта, сърцето му ще се отвори, а душата му ще се разцъати, като роза, която никога не вехне. Това наричатъ

171

икдусит-в „лотос." ЛотоСът цъбти саМо на гърба на любовта. ВсЬки чов"бк трябва да се качи на гърба на любовта, за да цъвне. Любовта е едно от най-великите и светли същества. Тя познава дълбочините на душата, разбира стремежите на духа. Каквото пожелаете в нейно име, ще придобиете. Тя казва: Аз ще ви дам всичко, каквото умът, сърцето и волята ви желаят. В това, именно, се заключава животът. Не е въпросът да се откаже чов"бк от живота, но той трябва да живее правилно, да има прави разбирания.

Следователно, същестеуват. дзе категории хора. Първата категория хора се занимава с въпроси от личен, индивидуален, обществен и Божестеен характер. Втората категория се занимава с въпроси от семеен, обществен и общочовешки харакгер. Повечето хора се намираг в последната фаза на първата категория. Боже-ственият живот ще ги сверже с втората категория. Време е ве *е да влт^зат в тази категория. Ако пропуснат това време, много още има да чакат. Някои ще кажат, че не се имтересуват нито от обществени, нито от религиозни въпроси. Не е въпросът клерикали да стават, но те трябва да носят любовта в душата си. Друг ще каже, че не иска да бъде военен. Той може да не бъде военен, но непременно трябва да носи светлината в ума си. – Ама не искам да цъкам с пушка. – Ако не ис-каш да цъкаш с пушка, ще цъкаш с огнивото си, да запалиш огъня. И това е военщина. Който цъка огнивото, да запали огъня си, той е военен; който пали свещ, той е военен; хирургът който прави операции, пак е военен. – Аз не съм военен. – Как да не с военен? Толкоза хора промуши с сабята си. Вие трябва да бедете такива военни, че като замахнете с ножа си срещу човека, нищо да не засегнете в него: нито един кръво-носен съд, нито една артерия, нито един капилярен съд да не прережете. Военният трябва да прави операциите си, както природата ги прави. За всеки хирург, който разкисва кръвоносни съдове при операциите си, казваме, че е новак в своята област. Ние трябва да бж-дем носители на любовта и пак да сме военни. Когато трябва да правим операции, майсторски ще ги правим. Някой казва: Аз направих една погрешка, но искам да я изправя. Това значи: имам един абцес в себе си, който искам да пробия; всичката нечистотия от него да излезе вън от тялото ми. И наистина, всека направена

172

погрешка не е нищо друго, освен обцес в организъма на човека. За да изправи погрешната си, той трябва да вземе нож, да направи една хирургическа операция, да изхвърли всички нечистотии вън от тялото си. Правете операции, но не като онзи хирург, който извадил сърцето на един болен и с това го уморил.

„Сам изтъпках жлеба си". Когато любовта дойде в човека, тя сама ще стъпче жлеба. Всичко егоистично, всичко користолюбис о, което е създало нещастията и страданията в съвременната култура, трябва да излЪзе навън! По този начин хората не могат да влЪзат в Царството Божие. Този егоизъм, това користолюбие създава противоречията в живота. За да се освободят хората от тия противоречия, любовта тъпче днес всички народи, да из-лтззат соковет^ им навън. По този начин всички хора трябва да отслабнат, за да може любовта да ги поеме на ръцете си и да ги тури на гърба си. Този е начинът, по който свтзтът може да се оправи. Иначе, докато хората носят любовта на гърба си, в света всЪкога ще има противоречия: едни ще бздат богати, други – бедни; едни ще бъдат учени, други – прости. Когото любовта тури на гърба си, той се намира вече в хармонични условия на живота.

„Яз сам изтъпках жлеба." Тъпкането подразбира страдания. Страданията в живота могат да се разрешат само чрез закона на любовта, а той е най-разумният начин за разрешаването им. От хиляди години насам хората разрешават въпроса за страданията, но и до днес още не са го разрешили. Защо? Защото т още носят любовта на гърба си. Вследствие на това цЪлата земя е покрита с гробища. Гробищата говорят за неразрешени г въпроси в живота. Нт^кой човтзк е богат, но неговото богатство става причина да го убиваг на бойното поле. Нтзкой е учен, но като прави опити с задушливи газове, става жертва на тия газове. Н-Ькой е виден архи-тект, гради кткщи на хората, но като не спази един от законит на архитектурата, една от тия къщи се събаря, и той пада под нейнитв развалини. Добре е да се градят големи къщи, но да не се събарят. Добре е човтзк да бъде богат, но богатството му не трябва да се губи. Богатството представя артериалната кръв на човека. Всички клетки на организъма трябва да се ползуват от тази кръв, Следователно, всички хора трябва да се ползуват от богатството. Що се отнася до сиромашията, тя пред-

17$

ставя едно от приятните състояния в живота на човежа, Сиромашията е почивка. От сиромаха нищо не се иска ; той няма никакви задължения, спокоен е, и затова седи и почива. Като почине добре, той казва: Господи, досега бях в почивка. Можеш вече да ме натозариш с н^що. Казвате: По-добре е човек да бъде богат, отколкото сиромах; по-добре е да бъде учен, отколкото прост, Така е, но тръбза да знаете, че скръбьта предшествува радостта. Да ореш, да свеш, това е скръб; да съби-раш житото от полето и да го туряш в хамбара, това е радост. Две скърби предшествуват една радост.

И тъй, човек първо трябва да разбере индивидуалния живот, за да не се спъва. Казвате: Ние сме правили много усилия. – Усилията, които чозъж е правил и прави, допринасят нвщо за него. Всичко, каквото е изработил, е негова придобивка. Богатството, знанието, силата, които човек е придобил, остават за него. Излишькът, който не може да прибере, не може да обработи да реализира, е Божестзен капитал, който ще му се Еземе. Следователно, зз да се справи с положението, до което е достиг-нал, човек тръбза да се стреми към вътрешното разбиране на живота. Хората искат да се осзободят от заблужденията си, но те не знаят, че при дадени условия тия заблуждения са благо за тях. Запримтзр, добре е никога човек да не знае, че е изгубил богатството си; добре е някога да не знае, че е болен. Защо? Защото той н"Бма знания, с които да изправи положението си. Обаче, разумният човек трябва да има правилни разбирания за жизота. Той трябва да разбира моментите и условията, в които жив-Ье.

Сега, аз ви оставям на последната спирка, дето лю-бовьта ще дойде, ще ви вземе на ръце, ще ви пригърне в обятията си, както майка пригръща детето си, и ще ви тури на гърба си, да ви носи. Оставете любовта да ви носи, и ще видите, колко лесно ще се разрешат всички злободневни въпроси, които ви смущават. Посвйте семето и го оставете само да расте. Помогнете на извора да си пробие път и го оставете свободен. По-нататък той сам ще проправи пътя си. Следователно, оставете Божественото в вас само да се развива. Не пречете на развитието му. По този начин вие ще добиете свободата, която търсите.

18. Беседа от Учителя, държана на 8 януари, 1928 г., София. – Изгрев.