Славата човеческа
„Защото вие възлюбихте славата чо-вЪческа повече, нежели славата Божия." *)
В цитирания стих се изнася контраста, който съще-ствува между славата човеческа и славата Божия. Славата е външен израз на нещата. Този израз апелира към човешкия ум, към човешкото сърце и към човешката воля. Човешката слава, сама по себе си, не е нещо фиктивно, но тя не може да се сравни с славата Божия. Защо? Защото човешката слава подразбира човгзшкия живот, а Божията слава – Божия живот. Д понеже човешкият живот произтича от Божия, то човешката слава по никой начин не може да бъде по-голяма от Божията. Славата на един уд, на една част от т-Ьлото не може да бъде по-голяма от славата на цялото тЪло. Следователно, разум-ният човек, който разбира дълбокия смисъл на съпоставянето на явленията в живота и в разумната природа, ще постави всбко нещо на своето място. Само по този начин чов-бшкият живот може да бъде сносен. Същевременно той трвбва да бъде разумен и разбран. Всеки човек се стреми животът му да бъде сносен. Тъй както днес се проявява животът на хората, в него се включва и животинското. И наистина, повечето от съвременните хора не правят подбор в своитъ- мисли, чувства, постъпки и в своигб идеали. За тях не важи това, че затворили някого, или че го обесили, или че умр-вл н-якой. В обикновения живот, когато овцата има агънца, или когато свинята има прасенца, всички се радват, защото има какво да ядат. Когато някоя жена роди дете, мъжко или женско, всички се радват, защото един ден тези деца ще им бъдат полезни в нещо. Момчето ще порасне, ще стане войник, ще вземе участие в някоя война. Момичето ще порасне, ще помага на майка си. Такива с основанията на хората, които ги заставят да се радват.
„Вие възлюбихте славата човеческа повече." Тази слава мами, привлича хората, но тя е външна. Тази слава подразбира временен порядък. Тя трае толкова, колкото трае ролята на някой виден актьор, Той излиза на сце-
- ) Йоана 12 : 43
177
ната, представя цар, облечен с хубави, великолепни дрехи, с царска мантия и корона на глава; всички му се подчиняват, той дава заповеди, които после отмЪня, но всичко това продължава най-много три–четири часа. Като изиграе ролята си, актьорът слиза от сцената, облича се в своите дрехи и влиза в обикновения живот. Временна е тази слава. Щом слезе от сцената, актьорът се усеща уморен, измъчен. Този актьор играе ролята на цар, но в умовете на хората седи авторът, за когото всички се произнасят, че е на писа л нещо гениално. Той си мисли, че е цар, радва се на славата, но в същност славата принадлежи на автора, който е скрите нЪкъде. Казвате: Ние не искаме да бъдем автомати. – Явтомати няма да бъдете, но всички сте актьори. Всички играете чужди роли. Същото може да се каже и за писателите. В света не съществува нито един виден писател. Който автор и да цитирате, който писател и да си спомните, всички са преписвачи. Истинският писател никога не умира. Той заминава за онзи св-бт без да остави гроб на земята. Д всички ония писатели, поети, държавници и учители, които са оставили костите си на земята, тъ" са обикновени преписвачи.
Сега, като слушате да говоря така, вие не трябва да вадите прибързани заключения. Това показва, че човеш-кият живог не е завършен. Вие едва сега сте влезли в великото училище на земята да учите. Хиляди поколения са минали преди вас, и хиляди поколения ще дойдат след вас – всички с свои определени идеали и стремежи. Казвате: Каква ще бъде крайната цел на този 'ивот? – Един ден, когато всички се съберете заедно, гогава ще разберете, каква е била крайната цел на живота. Докато частите на едно цЪло са пръснати по четирите краища на земята, и една с една не се виждат и разбират, дотогава не може да се говори за никакъв край. Забележете, напри-мЪр, днес астрономите се занимават с петната, които се явяват на слънцето, правят най-щателни наблюдения, изучавания и каквото видят, всичко отбелЪзват: какви и по колко петна се явяват, големината им, формата им, бързината и направлението на тяхното движение и т. н. Тъ" Дават свои тълкувания, свои обяснения на всичко, което виждат с своите телескопи, но нито един астроном досега не е обяснил причините за явяването на гбзи черни петна в слънцето, както и тяхното предназначение. Слън-
178
чевите петна имат свое дълбоко предназначение. Обикновените учени наблюдават тия петна и казват, че имало петна на слънцето и изучават тяхната външна страна.
Истински учените, които минават за безсмъртни, навлизат в дълбокия смисъл за явяването на тия петна, изучават вътрешната страна на въпроса и вадят съвсем други заключения от тия, до които се домотеат първите учени. По положението, по посоката на движението на слънчевите петна, истински учените вадят заключение, че жителите на слънцето се разговарят с жителите на земята. На место да изпращат съобщенията си чрез тре-нове, чрез аероплани, или по друг някакъв начин, жителите на слънцето, от икономически съображения, си служат с тия петна по гЪх, като сигнали, да предупре-дят в нещо земните жители. ТЬзи петна са толкова големи, че в гЪх могат да се вмЪстят десетина земи, като нашата. За разумния човек, слънчевите петна са някакви сигнали, съобщения, и те се вслушват в тях. За обикновения човек, обаче, слънчевите петна са никакви природни явления, без особен вътрешен смисъл Ето защо, докато хората не разбират проявите на живота и явленията в природата в техния външен и вътрешен смисъл, дотогава крайната цел на живота ще остане за тех скрита.
Казвам: ако съвременните хора знаеха, какво озна-чават слънчевите петна, главите им преждевременно биха побелели от ужас. Мнозина пък биха изгубили ума си от ужас. Те щеха да се намерят в положението на един турчин, хамалин в Цариград, който спечелил на лотария един голям английски параход. Като го завели да види парахода си, той не могъл да поверва, че наистина е негов, и запитал: Мой ли е този параход? – Твой е. От радост, той започнал да играе пред хората кючек. Дълго време бил в такова опиянение, че всички го помислили за луд. Мисълта за парахода влезла в ума му, и той не могъл да издържи славата на този голям параход.
От това гледище, за да разбере живота, човек трябва да започне с изучаването на своя живот. За да изучи своя живот, той трябва да се занимава с три науки главно, които, обаче, не са признати от официалната наука. Тези три науки се обобщават от четверта наука, която също така не е призната, Това нищо не значи, Единъ
179
ден тия науки ще се признаят за официални. Първата от тия науки се нарича „хиромантия." Тя се занимава с човешката ръка. Мз наричам тази наука „наука за физическия, или за волевия човек." Който иска да изучава силата на човешката воля, способностите на човека и възможностите, които му се откриват чрез силата на волята, той трябва да се занимава с хиромантия. Втората наука наричам „ физиогномия," или наука за човешката душа, за човешките чувства, или за това, което човек преживява. Тази наука е най-достъпна за изучаване. По промените на лицето може да се съди за вътрешния живот на човека. Може да се каже, че физиогномията е наука за преживяванията на сърцето. Третата наука е „френологията." Тя се занимава изключително с устройството на мозъка. По промените, които стават с човешкия череп, може да се съди за умствените му способности. Значи, френологията е наука за ума.
И тъй, хиромантията е наука за волята. Физиогномията – наука за сърцето. Френологията – наука за ума, Метрологията пък е четвертата наука, която обобщава външните условия, при които човек се развива. Тя изучава влиянията на планетите върху човека. Значи, човек едно* временно се проектира в три света. Главата му спада към един свет, който не принадлежи на земята. Тя е устроена по съвсем други правила и закони от тия, които съществу-ват на земята. По никой начин човешката глава не може да се създаде при условията на земята. Ако се отреже главата на човека, невъзможно е вече да се създаде нова глава на земята. Някой казва: Защо да не снем-=ч главата на еди-кого си? Най страшното престъпление е да се снеме главата на човека. Главата е създадена в Божествения свет още в далечното минало. За създаването й са работили разумни, гениални същества, каквито на земята не се срещат. При това, човешката глава е построена въз основа на ред математически и геометрически начала, каквито и най-способният математик на земята не може да направи. Тази геометрия, която се занимавала с устройството на човешката глава, се нарича Божествена геометрия. Тя борави с строго определени пропорции и форми, всека от които представя строго определена величина, не само физическа, но още и сърдечна, и умствена. Напри-мер, ако вземете числото 37'5, което представя дължината на глава на човек с среден ръст, то означава нещо,
180
За мнозина, които не разбират Божествената геометрия, това число не означава нищо, то е никаква необяснена величина. Обаче, за онзи, който превежда величините на Божествената геометрия в обикновени величини, тази мЪр-ка говори за човек с силно развита съвест, или чувство на справедливост. Такъв човек мъчно може да се подведе, да направи никакво престъпление. Числото 37'5 е от-свчка от крива линия, отсвчка от кръга. Дко същата отсечка е 39 см., тя говори за твърд човек, който при никакви условия на живота не отстъпва. Твърдостта е силно развита в българина, за когото се казва, че за своите интереси той пред нищо не отстъпва. Всичко наоколо му може да пострада, но пред своите интереси той не е готов за нищо да отстъпи. При сегашните условия на живота, човешката глава наместо да расте, да се увеличава, тя се намалява. Мозъкът на съвременния човек е станал по-гжст, фибрите му са по-гжето набръчкани, вследствие на което не е тъй пластичен, не може правилно да възприема и предава идеите. И действително, човешкият мозък расте повече в основата си, отколкото по периферията си. Той става по-твърд към центъра си.
Следователно, когато казваме, че човек трябва да жив-Ье възвишен, благороден, т. е. Божествен живот, имаме пред вид неговата глава. Който иска да има добре устроен мозък, той трябва да жив-ве чист, морален живот. Моралността в човека е свързана с неговия мозък. Който не води морален живот, той има зле устроен мозък; като последствия на своя живот, той ще бъде изложен на чести заболявания. Няма да мине болест, която да го не засегне. Тогава можем да кажем и обратното: моралният живот изключва всички болести. Когато кажем, че светът е пълен с болести, подразбираме, че този свет е неморален. Когато се говори за Божествения свет, за по-висока култура, имаме пред вид човешкия мозък. Божественият св4т е организиран свет, вследствие на което в него почти не стават промени. Същото може да се каже и за човешкия мозък. Най-малките промени стават в мозъка на човека. Той не се изтощава, не се изразходва, както гблото. Веществото на човешкия мозък се отличава с голяма устойчивост. Най-голямият капитал е вложен в мозъка. Мозъкът пък е създал лицето. От лицето познаваме състоянията на мозъка. Също така и от очит, от ушит, от обонянието, от вкуса
181
познаваме състоянията на мозъка. Щом знаем състоянията на мозъка, ще знаем състоянията на цълото гбло.
Следователно, при най-малката анормалност в кое и да е от сетивата – зрение, слух, обоняние, вкус и осе-зание – причината се крие в известно неразположение на човешкия мозък. В такива случаи казваме, чесилит, или способностите на човешкия мозък не работят хармонично. Чов"бшкият мозък може да се сверже с почвата. Само в добра почва могаг да растат, да се развиват правилно плодни дървета. Дко в тази почва вир-вят паразити, т ще изяждат листата, както и клончетата на плод-ните дървета, ще образуват в тях каналчета, дето ще снасят яйцата си, и по този начин ще осакатяват самите дървета. Такива паразити съществуват и в човешкия мозък. На твх, именно, се дължат болестите на съвремен-нигб хора.
Новигб разбирания изискват на първо място хигиена на мозъка, но не тази хигиена, която днес се препоръчва на хората. Преди всичко, съвременните хора трябва да зна-ят, от каква храна се нуждае гбхния мозък. За тази цел, учените трябва да правят опити с деца, с млади моми и момци, с стари баби и д-бдовци, от 80 – 120 годишни, да видят, каква храна е нужна за различните възрасти. Когато се намЪри съответна храна за човешкия мозък, ще започне и обновяването на човешкия живот.
И тъй, под думата „моралъ" ние разбираме „хигиена на човешкия мозък." Тази хигиена е в зависимост от хармонията между чувствата, мислигб и постъпкитб на чо-въка. Като знае това, човек е длъжен да създаде в себе си тази хармония, за да осигури чрез нея благосъстоянието на своя мозък. За придобиване на тази хармония, съще-ствуват ред методи. Това е цЪла наука. Тази наука е само за високо учените хора. Он-бзи, които не я разбират, нека се радват, че в бъдеще ще станат учени. Всеки има възможност да стане учен. Учеността е придобито богатство, но преди да го е придобил, човек тр-ьбва да бъде трудолюбив. Учен или неучен, човек трябва да започне да работи върху своя мозък. Достатъчно е да съзнава необходимостта от тази работа. Някой път чов-бк усеща едно втвърдяване в себе си, като че не чувствува нищо, като че е бездушен. Това неразположение Се дължи на предната част на мозъка, дето се намира центъра на милосърдието. В този момент центърът на
182
милосърдието в неГб не функционира правилно Когато въображението в човека е извратено, изопачено, създава лоши образи. Ако този човек е женен, в въображението му ще изпжкват такива образи, които ще събуждат в него ревност, и той ще измъчва жена си, ще я подозира, ще й приписва различни неморални постъпки. Тези кр^ви образи са бентове в неговия мозък, които пръчат на правилното разпределяне на мозъчнитъ* течения. Центърът на ревността, както и другите центрове, са измерени чрез отсечки на кръга. Достатъчно е с един милиметър само да се намали този център, за да се намали и силата на ревността в човека. Ако не може да се намали този център, човек изпитва адско състояние. Страшно нбщо е ревността. Има случаи, когато жената на някой мъж, след като е живяла цъли 20 години с него чист, напълно морален живот, той пак й приписва различни престъпления. Смъшно е да се оеъжда човек без никакви факти. Съмнението, подозрението е недъг в човека, който се дължи на анормални образи в неговия мозък. За да се освободи от този недъг, човек трябва да развива в себе си милосърдието. Когато мъж ревнува жена си, нека отправи ума си към Бога, да се сверже с Неговата мисъл, с Неговото милосърдие и ще види, че след 5 – 6 минути ревността му ще изчезне. Има едно място в човека, дето Бог най-силно се проявява. Кое е това място, всеки сам трябва да намъри. Както човек живъе в главата си, а се проявява в тълото си, така и Божественият Дух има свое средоточие, дето се проявява.
Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината." Следователно, Божественото начало се проявява там, дето е Истината. От това гледище, като ставате сутрин, първо трябва да помислите за своята глава. Какво трябва да мисли човек за своята глава^ Той тр-Ъбва да мисли върху хигиената на своя мозък. Като мисли и чувствува правилно, той ще има добре устроена глава. Щом главата му е добре устроена, всичките му желания ще бъдат постижими. Ако главата на човека не е устроена по Боже-ствен начин, според Божествени правила и закони, за него всичко ще бъде непостижимо. Иначе, ходи ли по правилата и морала на света, нищо няма да придобие. Моралът на съвременния свет нищо не допринася за устройството на човешкия мозък.
Когато силите в мозъка функционират правилно,
183
ког^аго гк Сж в правилно съчетание, тогава Божественото най-силно се проявява в човека. Като погледнете този чов-бк, от лицето, от очите му излиза мека, приятна светлина. Тази светлина ту се явява, ту изчезва. Една госпожа разправяше следния интересен факт в нейния живот. Тя е женена за чов^бк, с тъмен, почти черен цвЪт на лицето. Той е см^всен тип от черната и балата раса. Обаче, когато се намирал в големи страдания, лицето му ставало съвсем б-Бло, светло, с приятен цвят. Тази светлина и този бЬп цвят траели кратко време и след това изчезвали. Жена му слушала, как той се молил в време на страданията си. Той се обръщал към Бога с думите: Господи, моля Ти се, просвети ума ми, да се справя с трудностите на живота си. Разбрах смисъла на Великия живот, разбрах временния, преходния живот и силно желая да следвам пътя, който Си ми опредЪлил. След тази молитва лицето му придобивало бЪл, чист, св-бтъл цв"бт. Разбира се, този цвЪт не може да се задържи за цЪл живот, но временно само, за няколко часа. Тази промяна на цвета се дължи на едно възвишено състояние, в което чов-бк изпада. Ето един метод за придобиване на красотата. Няма по-хубаво н"бщо от красотата в света. Свержете се с Бога и ще бъдете красиви.
Съвременните хора прибетеат до външни, козме-тически средства, за да станат красиви. И това не е лошо, но скъпо струва, пък и неестествено е, нищо не придава за вътрешния живот на човека. Представете си, че мъжът е беден, как ще достави тия козмети* ^ски средства на жена си? Който иска естествена козметика, нека се сверже с Великия принцип на живота; нека води духо-вен живот. Той ще има красиво, привлекателно лице, с подвижни, пластични мускули. Това лице е толкова подвижно, че изразява и най-тънките чувствувания и преживявания на човешката душа. Приятно е да видите такова красиво лице, на което да се отразява целия живот на една отворена, широка душа, свободна от всвкакви хитрини и задни мисли. Това се отпечатва и върху устните на човека. Когато мозъкът на човека е добре развит, и устните му са добре развити. Те имат строго определена величина. Художниците, които рисуват различни типове, имат до известна степен понятие, каква е мерката за нормалните устни. Ако устните на никого започнат да изтъняват, той
184
трябва да се моли, да работи върху себе си, да дойдат до нормалната величина. Мко очите на човека са много малки, това показва, че приемат малко физическа светлина, което е опасно за мозъка. Ако очите са много големи, те приемат физическа светлина повече, отколкото е потребна за мозъка. Това е друга опасност. Следователно, при малката светлина, мозъкът губи своята влага и изсъхва; при голямата светлина, той приема повече, отколкото трябва влага, вследствие на което в него става гниене. Очите на човека трябва да бъдат нормално големи, да приемат нормално количество светлина. От количеството на светлината, която очите приемат, зависи и доброто, или лошото състояние на мозъка. От това гледище, намираме, че мисълта на човека е в сила да създаде, каквато глава желае. Човешката глава не трябва да бъде съвършено кръгла, нито съвършено продълговата. Само хората на новата раса, които ще дойдат в бъдеще, ще имат идеална глава. Само при такава глава ще могат да се развият всички скрити способности в човешкия мозък. Всека друга форма на главата, по-далеч или по-близо от идеалната, указва известна съпротива при проява на умствените сили и способности в човека. Дко костта при математическата способ-ност на човека е дебела, тя указва известна съпротива при развиването на този център. Дка костта на това место е тънка, тя указва благоприятно влияние при развиване на тази способност. В това отношение са правени ред наблюдения и изчисления. Там, дето мозъкът е проявил голяма деятелност, костта е тънка. Онези центрове, в които деятелността на мозъка е слаба, там костта е по-дебела. Дебелата кост е препятствие за проява на известна мозъчна деятелност. На първо м^сто човЯк трябва да работи с чувствата си, да изтънчи костите си, да ги префини, да ги направи по-пластични да се подават на неговата мисъл. Същевременно той трябва да продължи мозъчните нишки. Колкото по-дълги са тия нишки, толкова по-благородна е човешката мисъл.
Следователно, между човешките мисли от една страна и между моралните, обществените, личните и самосъхрани-телните чувства от друга страна, трябва да съществува пълно равновесие. Преди всичко, личните чувства трябва да се подчиняват на Божествените и на моралните чувства. Моралните чувства пък трябва да имат за съветник интелектуалните способности в човека. Костите на черепа,
№
главно на предната част, на способните хора са тънки, за да могат да възприемат лъчите, които идат от слънцето. За развитието на всъка умствена способност от слънцето идат специални лъчи. При това, гбзи лъчи не идат вевкога, но от време на време, затова и развитието на известни способности верви периодически. Затова, именно, много хора губят условията за развиването на своите умствени способности. Съвременните хора не развиват толкова способностите си в предната част на мозъка, колкото центровете в слЪпоочнитъ- области. Повечето от откритията на съвременната наука, например, в химията, в физиката, стават главно в полуинтелектуалните способности на човека, затова човешкият мозък се развива анормално. По тази причина, именно, се явяват много мозъчни заболявания. Като съзнават това, възпитателите на народите искат да им дадат нова насока на живота. "Тб искат да им дадат морално възпитание. Те не знаят, как и отде да започнат. Като дойде н-бкой учен да им посочи нов път, нов метод на възпитание, те казват: Ние искаме да вервим по стария път, не искаме нови методи, които не познаваме. – Кой е старият път? Коя е старата истина? Когато влезе в Божествения свят и работи само за своята глава, човек не трябва да допуща в ума си абсолютно никакви престъпни мисли. Има един живот, който допуща в себе си отрицателни, престъпни мисли, но той няма нищо общо с Божественото. Дко в ума ви влезе една отрицателна мисъл, това не трябва да ви смущава. Тя може да гостува у вас десетина деня, но ако вие се съгласите с нея 1 й дадете место в вашия ум, в вашето сърце и в вашата воля, тя непременно ще ви изгори. Значи, всеко престъпление започва с влизането на една престъпна мисъл в ума на човека, отдето тя слиза в сърцето му, в волята му, докато се реализира и прояви на физическия свет. Според Божествения живот, който е отхранил в себе си такава идея, той ще плаща всички разходи за нейния живот. Мислите живеят в човека. Има хиляди мисли, добри и лоши, които от години живеят в човека, хранят се, ча-кат момента на своето раждане.
„Защото възлюбиха славата человеческа повече, нежели славата Божия." Славата на човека се заключава в неговата глава, която е устроена по особен начин. Човек се отличава от всички животни по своята глава. Тя пред-
186
ставя първия свЯт. Вторият негов свЯт започвй бт шията, обхваща цЯлия гржден кош, с сърцето, бЯлитЯ дробове и част от стомаха. Третият свЯт започва от стомаха надолу и обхваща чървата, черния дроб и бъбреците. Черният дроб представя човека на сърцето, или чувственият човЯк. По форма човЯк е конусообразен: горе, при раменетЯ е по-широк, а долу е по-тЯсен. Това показва слизане на човека в физическия, т. е. в материалния свЯт. Долната част на тялото му е по-тЯсна, понеже той е слЯзъл в гъстата материя. И грждният кош на човЯка се е образувал при специални условия. Съвремен-нитЯ хора още не живЯят в своята глава. Че е така, виждаме по това, че каквото мислят, едва едно на хилядата от него е вЯрно. Обаче, от това, което чувствуват, по-голямата част е в-врно. В областта под лъжичката се намира тъй наречения стомашен мозък, който е свързан с симпатичната нервна система. Забелязано е, че каквото човЯк почувствува в първия момент, 95% от него е вЯрно. Каквото почувствува в втория момент, процентът на вЯрността се намалява. В това отношение, още древ-нитЯ учители на човечеството са казвали, че пространството е пълно с безброй живи форми – мисъл форми, които се движат, и като по радио се предават и възприе-мат от хората. ЦЯлото пространство е жив проводник на тия мисли. Това, което сега говоря, веднага се възприема по радио-вълнитЯ в пространството и в 24 часа най-много може да обиколи цЯлата земя и да се верне там, отдето е излЯзло. Не само моитЯ думи се предават чрез пространството, но и на всЯки, който говори. Разбира се, за правилното възприемане и предаване на ммслитЯ от значение е и интенсивността им, както и устройството на радио^възприемателя. От значение е също така и посоката, от която идват вълнитЯ. Следователно, както човЯшкитЯ мисли се предават чрез пространството, така също се предават и мислитЯ от невидимия свЯт. Тия мисли представят цЯл свЯт. ТЯ се наслояват в пространството на дебелина от 1–2 с. м. Чувствителният човЯк 'веднага възприема тия мисли, вследствие на което понЯкога разположението му се повдига, а нЯкога – понижава.
Като знаете този закон, вие лесно ще се справяте с настроенията си. Щом изпаднете в лошо настроение, ще знаете, че тази мисъл, която ви измъчва, не е ваша.
187
Тя е кукувиче яйце, кйето кукувицата е турила в вашето гнездо да го измжтите. Тогава, ще вземете това яйце от вашето гнездо, ще го занесете на кукувицата и ще й кажете: Според Божествения закон, не е позволено да оста-вяш яйцата си в чужди гнезда, други да ги мжтят! Когато някоя птичка измжти нвкое кукувиче яйце по лю-бов, това е друг въпрос. Обаче, ако птичката не иска да мжти кукувичите яйца, с право може да ги хвърли на земята. Всека чужда мисъл, ако е силна, тя е в състояние да измени благородните мисли и желания на човека. Някой казва: Едно време имах благородни мисли и желания, но не зная, защо сега съм толкова огрубял. – Огрубял си, защото си измжтил едно кукувиче яйце, Какво да правя тогава? – Ще оставиш кукувичето яйце настрана, а ще започнеш да мжтиш своигб благородни мисли и желания. Казвате: Позволено ли е да се изхвер-лят кукувичите яйца навън? – Щом кукувицата е вл-взла в вашето гнездо без позволение, вие имате право да изхвърлите яйцата й навън. – Не е ли грубо това? – – Нищо грубо няма в поведението ви по отношение на кукувичите яйца.
Когато огрубяват, някои хора считат това за геройство. – Геройството на човека не се заключава в неговата физическа грубост и сила, но в неговия ум. Не е герой онзи, който проявява кралимарковската си сила в хвърляне на боздуган на няколко километра разстояние. Ако е въпрос за геройство, нашите съвременни военни хвърлят боздуганите си на няколко километра по-далеч от този на Крали-Марко. На колко километра е хвер/мл Крали-Марко своя боздуган? – На един, най-много на четири пет километра. Некои от съвременните Крали-Марковци хвърлят боздугани, пълни с пироксилин, на 40–50 клм. разстояние. И като паднат на земята, тия боздугани раз-равят едно пространство от четири-пет километра в дължина и широчина. Питам: каква култура могат да внесат тия боздугани в света? Тези дупки могат неко-га да се употребят за насаждане на плодни дървета, но те могат да се използуват само впоследствие.
Казвам: силата на човешката воля зависи от един добър малък импулс. Който иска да възпитава волята си правилно, той трябва да дойде в първото си положение, за което Япостол Павел говори в 5. глава към Корин-тяните: „Плодовете на Духа са любов, радост, мир." . ,
188
Това е храната на мозъка. Ти не можеш да храниш, да
развиваш мозъка си без любов. Твоят мозък не може да расте без любов. Твоят мозък не може да бъде силен без мир. Значи, любов, радост и мир ст* необходими, за да може мозъкът да се развива, да расте и да бъде силен. Любовта е естествената храна на мозъка. Казвате: Да се любим! – Любовта е храна за мозъка, и който яде от тази храна, която произтича от Духа, той люби. Който се храни с любовта, той твори своя мозък. Който храни мозъка си с любов, радост и мир, неговата глава, неговият мозък се развиват симетрично. Симетричната глава има главно три мЪрки. Едната от гЬх е физическа. С тази м-врка всеки може да работи. Следователно, човек трябва да се храни с любовта. Любовта е сила, която се възприема от човека като с антена. Когато някой казва, че е изгубил любовта си, той е прекъснал връзката, антената с радиото на любовта. Той лесно може да възстанови изгубената любов. Как? Ще вземе ключовете на любовта, ще прекара през гбх жицигб, според дължината на вълнитб, и радиото на любовта отново ще почне да действува. Но човек тр-вбва да знае, от кое място да възприема любовта. Първо той трябва да възприеме милосърдието, което се намира отгоре, на предната част на главата. Милосърдието спада към ангелския св"бт, който е по-низък от Божествения. Тук ангелите развиват своето милосърдие, бла-гост и търпение, а хората – вера, кротост и въздържание. Ангелите не се нуждаят от в-вра, кротост и въздържание, но главно от милосърдие. В св-вта Бог проявява своето милосърдие чрез ангелите. Бог има един план, който иска да реализира на земята, а именно: Той иска всички хора да имат добре устроена глава. За тази цел, ден и нощ, Той работи върху човешката глава, корегира я. В края на краищата, всички хора ще имат добре устроени глави. Бог работи за това, разумните същества работят, и вие трябва да работите. Който не се подчинява на Божиигб закони, той ще мине през ненужни страдания. И като не разбира причините на гбзи страдания, той ще се чуди, защо му е този живот. Днешните хора не разбират любовта, вследствие на което дохождат до големи крайности. Млад момък обича една мома и си казва: Голямо геройство, е, след като обичаш тази мома, да убиеш и себе си, и нея, да покажеш, че я обичаш.
189
– Де е геройството тука? Според мене, ако обичаш една мома, дай й условия да се развива, а ти стани неин слуга. А тъй, да убиеш човека, да го унищожиш, никаква любов не е това. Да убиеш, да унищожиш човека, това е равносилно да унищожиш своята глава, своите дробове и своята костна система. Докато има глава, чов-Ък мисли, че произлиза от Бога, т. е. че е от високо произхождение.
Като знае своя Божествен произход, човек трябва да се стреми да разработи своята глава, да я закръгли, да й даде хубава форма. Главата на човека не трябва да бъде плоска, като покрив, но добре закръглена, като кубе на храм. Бъдещите здания, бъдещите храмове ще се строят по нов начин. Прозорцит-Б ще бъдат така направени, че светлината няма да пада под прави линии, да образува ъгли на падането и ъгли на отражаването, но ще пада по криви линии. Бъдещите храмове, дето хората ще се молят, ще са откритото небе: вечер, когато луната и звездите светят, а сутрин, когато слънцето изгрева. В този храм ще има безброй картини, които ще се отнасят към по-широк, по-възвишен свет от физическия. В този храм всеки ще се интересува от великите картини, които ще се разкриват пред неговия поглед.
Когато се говори за идеален живот, ние разбираме човешката глава. Това се отнася за бъдещия живот. Се-гашният живот пък определя миналия. По него еждим за хората на миналото. За миналия живот ние не сме отговорни, но ще носим отговорност за бъдещето поколение. Чрез настоящия живот ние корегираме грешките на миналия и създаваме добри условия за бъдещия. Ако ми-съльта ни е права, тя може да обгърне целия свет. Който е могъл да корегира правилно една своя мисъл, той е записан на небето. Тук никой може да не знае, какво е направил, но в невидимия свят е хроникирано. Там всичко се пише. Като отворите книгите на невидимия свет, ще прочетете, че еди-кой си българин, с такъв и такъв ум, е проектирал правилно една своя мисъл в пространството, с което е принесъл голяма услуга на човечеството. Дали този българин е министър, владика, учи-тел, или някой прост човек – безразлично. Името му ще бъде написано в небето. Следователно, всека хубава мисъл, която проектирате в пространството, ще ви обгръща, ще носи вашето щастие. Това подразбира да има
190
човеж благоволението на Сатурна, на един от най-недо-волнитъ1 и критични богове. Той гледа на човечеството с голямо недоверие, с подозрение и седи пред тях с голям боздуган, или с голямо копие и ги следи. Като види, че нъжой грЪши, той го мушне с копието си, или го удари с боздугана си и му казва: Да мислиш там! Друг иска да покаже силата си, разпери ножа, но Сатурн веднага го мушне с копието си: Какво си се разперил там? Скрий ножа в ножницата си и повече мисли! Като види някоя красива жена, добре разположена, и нея мушне. Той не обича красивите жени. Единствено към Венера показва слабост. Като види, че Марс се влюби в нея, той казва: Какво да правиш? Тук е малко снизходителен, поусмихне се едва забелязано, но след това пак хване копието си и се понамръщи малко. Като види, че малко се е понамазала, той я мушне с копието си и казва: Какво си се намазала? Знаеш ли, че ще пратя при тебе майка ти и баща ти да видят, какво правиш? Обаче, същият този бог, достатъчно е да види, че някой човеж е проекти-рал една добра мисъл в пространството, и той написва една линийка на ръката му. Тази мисъл създава линията на щастието, или сатурновата линия. Който има тази линия на ръката си, той никога е проектирал една добра мисъл в пространството. Нека се радва на тази линия! Който няма тази линия, да гледа сега да я направи.
Мнозина ще кажат: Сериозно ли ни се говори, или ни залътеат само? – И залътеането е наука. Каква разлика има между майката, която залътеа детето си, и про-фесорът, който преподава на студентите си? Никаква разлика. Майката напише едно педагогическо правило, но детето казва: Не е така. Тя напише друго педагогическо правило, но детето пак казва: Не е така. Майката се намира в чудо от това дете, не знае, какво да прави. Тя изпада в положението, в което се намирал един лекар, на когото била дадена задача да забавлява няколко часа малкото си детенце. Този лъжар е вече в другия свет. Той разправяше следната своя опитност: „Една ве-чер жена ми отиде на театър и ме остави да гледам малкото дете. Никога до това време не бях се занимавал с малко дете. Случи се, че жена ми малко закъсн, и детето започна да плаче. Какво не правих с него? Люлях го, на ръце го носих – нищо не помага. Колкото и каквито лекарски методи знаех – всички употрЪбих – не
191
помагат. Колкото педагогически правила знаех, и гЬх употребих – не помагат. Най-после ми дойде на ум да се обърна към Бога. Никога до това време не бях се молил на Бога, но видЪх се в чудо с това дете. Обър-нах се към Бога с думите: Господи, моля Ти се, изпрати ми ангели, добри същества от небето, да укротят това дете! Каква бЪше изненадата ми, когато, скоро след това, детето престана да плаче и заспа?" Казвам му: детето е искало да ти каже да не го занимаваш с празни работи, но да го научиш на Божиитъ* пътища.
Казвате: Кои са човешки пътища и кои Божествени? Кои са човешки и кои Божествени работи? Всички по-стъпки и събития в живота на човека, които спужат за облагородяване на неговия ум, сърце и воля, които обра-зуват вътрешни връзки, които отварят душите за възприемане на Божествената светлина, които дават възмо-жност на човека да се храни с любов, да бъде радостен, да има мир в душата си, да развива в себе си вера, кротост и въздържание, от една страна, милосърдие, бла-гост и търпение – от друга страна, това е велик идеал, който тепърва чов-Ьк трябва да развива. Това са качества на напредналите същества.
Когато добие гЪзи Божествени качества, лицето на човека започва да св^ти, а в очитъ" му се забелязва мека, приятна светлина. Можете да направите опите да проверите това. Вземете едно огледало и се гледайте известно време, но като че друг човек гледате. Ще видите, колко е страшно никога човек да се самонаблюдава. Като се оглеждате, следете погледа си, дали е тих \* спокоен. Обаче, не се гледайте дълго време, защото можете да заспите. Докато човек се страхува от своя поглед, това показва, че в него има нещо неуравновесено. Мко човек се страхува от своя поглед, може ли да изисква от дру-гитъ- хора да го гледат спокойно, без страх? Следователно, погледът на човека трябва да бъде мек, приятен, и който го срещне, да разбере, че в този човек се крие Божественото начало и може да сподели с него мислите и чувствата си. Като говорите с такъв човек, той е го-тов да ви изслуша, да влЪзе в положението ви и да ви помогне. Той никого не критикува, в никого не търси дефекти и не се занимава с тях. Той знае, че дефектитъ* на хората се дължат на нещо недоразвито, необработено у тях. Когато костите на човека са груби, това говори за
192
груб, низш живот. Костите на хора, които са водили добър, възвишен живот, са по-тънки, гледжосани отгоре и по-фини. И кожата на гбзи хора е по-деликатна, с по-ситни пори. Космите им са тънки, меки, като коприна, Дебелите и корави косми са лоши проводници, лоши въз-приематели. Съвременните хора се нуждаят от тънки, меки, гладки косми. Такива косми са добри проводници на слънчевата енергия, както и на Божествените мисли. Чрез храната си, човтьк може да измени, в емисъл да подобри, космигб си. Каквато е храната, такива ще бъдат и космигб му. Каквато е храната, такива са и чувствата, и мислите на човека. В странство, в Франция, например, когато н-бкой актьор трябва да представи нъкаква любовна сцена, известно време той се храни с овче месо, за да смекчи, да облагороди малко чувствата си. Същото може да се каже и за вълка, който обича овцете и ги напада. Ако запитате вълка, защо се храни с овце, той ще каже: Понеже по характер и по чувства съм груб, жесток, аз трябва да се храня с овче месо, за да смекча и облагородя калко чувствата си. Овчето месо облагородява характера на хищните животни. Тази е причината, задето тб, изобщо, се хранят с тревопасни животни. Я последните, понеже не са тъй груби по характер, се хранят с трева. Това показва, че вевки се стреми към хубави мисли, към благородни чувства.
„Защото вие възлюбихте славата челов-вческа повече, нежели славата Божия." Външната слава, това е човешката слава. Кое бихте предпочели: ц-бл св-бт да ви слави, всички вестници да пишат хубави работи за вас, но никой да не ви обича, или само един приятел от Божествения св-бт да ви обича и да мисли добре за вас? Добрият приятел е вевкога за предпочитане. Българите казват: За предпочитане е да имаш десет души неприятели, но разумни, отколкото един неразумен приятел. Често хората страдат, измъчват се, разочароват се, без да се спират върху едно важно положение: гб трябва да изучават себе си за да видят, че каквото се крие в гбх, това съще-ствува и в другите хора. С паталогическата страна на живота си не се занимавайте, но изучавайте здравословния живот. Паталогията е вметнато н"бщо в живота на човека. Че някой страдал от некаква болест – това е наследствено. Добрите работи не се унаследяват, човек вечно ги носи с себе си, Бог е вложил доброто в чо-
193
вЪка. То представя неговата същина. Синът носи качествата на баща си, но бащата не е внесъл гЬзи качества в сина си. Качества, които се унаследяват, претърпяват известни кризи. Яз не отричам наследствеността, но тя има влияние върху човека, само докато е на физическия свет. Щом човеж напусне физическия свет, и наследствеността губи вече своето влияние върху него.
От човека зависи да измени условията на своя жи-вот. Той може да подобри състоянието на своя мозък, на дробовете си и на стомаха. Дробовете му са създадени от ангелите. Ангелският свят е взел участие при създаването на човешките гърди. Затова, именно, интелигент-ността на човека е вложена в неговото сърце. Значи, сърцето мисли. Под лъжичката, в симпатичната нервна система се крие знанието на сърцето. Каквото разположение чувствува чов1зк под лъжичката си, то е верно. Затова, именно, той не трябва да се поставя на резки промени в чувствуванията си. Той трябва да се стреми към мир в душата си. Че бил болен, че три деня не ял – той трябва да благодари. Че работите му не били уредени, както трябва – пак да благодари. Човек трябва за всичко да благодари – от това зависи неговото вътрешно благосъстояние. Ако вътрешното чувство в човека е развито, пътт му навсЬкъде ще бъде отворен. Ако това чувство в него не е добре развито, той ще се намира в положението на пътник, който блуждае всред мъгла. Следователно, когато казвам, че човек не трябва да се безпокои, имам пред вид това съзнание. Сърцето на човека постоянно трябва да работи. Същевременно и м ^зъкът му постоянно трябва да работи. Въз основа на това, човек трябва да върши това, което вътрешното му чувство го съветва. И тогава, заключенията на някой учен върху из-вестен въпрос ще бъдат дотолкова втурни, доколкото той се вслушва в това свое чувство. Някой болен сънува, че за да оздравее, трябва да вземе известно лекарство. Лекарите му препоржчват други лекарства, но те не му помагат. Той взима от лекарството, което е сънувал, и оздравява. Значи, има лекарства, които повишават трепте* нията на човешкия мозък, вследствие на което той оздравява. Болестит, работоспособността на човека зависят от трептенията на неговия мозък. Докато трептенията в човешкия мозък съществуват, той е способен, работ-лив човек, Щом тия трептения се изгубят, той престава
194
да работи и казва: Не съм учен човек, не мога да работя. Нищо не мога да направя. Майка ми и баща ми нищо не са вложили в мене. – Това е човешко мислене.
„Вие възлюбихте повече славата человеческа." Да мислите по човешки, значи да очаквате слава от хората. Да търсите славата Божия, значи да сте готови да слушате това, което Бог ви говори, да развивате това, което Той е вложил в душите ви. Колко хора може да намерите днес, които са готови да ви направят добро, или да ви насърдчат? Това не означава, че хората са лоши, но Н"вмат условия в себе си да проявят доброто. Често, без да знаят истината по известни въпроси, г бързат да дадат мнението си, но като им се обясни, казват: Извинете, ние имахме криви понятия, криви разбирания по тия въпроси. – Щом знаете това, няма защо да се сърдите на хората. Те живЕят с ред предубеждения. И вие имате предубеждения за Божествения свет. Достатъчно е за пет минути само да влезете в Божествения свет и да се разговаряте с едно от съществата на този свет, за да измените съвършено мнението си за гЪх. Който иска да бъде учен, той непременно трябва да влезе в връзка с напредналите същества в Божествения свет. Много от тия съще-ства са видими, живЕят на земята и работят между учените хора. Н"бкои пък се явяват рЪдко на земята. За разумния човек всичко това съществува, било на земята, било в невидимия св^т.
И тъй, започнете с вашата глава, т. е. започнете да работите с Божествения св%т! Всички съвременни хора, призвани да работят в света, трябва да започнат отгоре, от главата, от Божественото в себе си. Големите мъчнотии, на които хората се натъкват, се дължат на многото знания, които са придобили. Това знание няма приложение в техния живот. В бъдеще това знание ще се оформи и ще се приложи, но за днес то остава неизползувано. Много от сегашните знания внасят в живота на хората големи противоречия. Наприм-вр, въпросите за произхода на човека, за съществуването на друг свет, за наследствеността и т. нм внасят в ума на човека ред противоречия. Например, според съвременните учени, унаследените от родителите чърти не могат да се из-менят. Това значи: за да се изменят унаследените чърти в човека, в неговото естество трябва да стане коренна промена, Я това е възможно. Преди години, Американското
195
правителство, се бЪше нагърбило с задачата да превъзпита някои индийци. За тази цел, г взеха няколко от най-способните между тях, млади момчета, и ги възпитаваха по тяхни методи, свършваха тяхни училища и университети. Обаче, като се връщаха в родните си м^ста, след десет години най-много, т изгубваха всичката американска култура и започваха да живЕят пак по старому. Значи, тази придобивка, тази култура, това възпитание е било външно. То не е могло да произведе в тях вътре-шен преврат. Обаче, онЪзи индийци, които възприемаха Христовото учение, и след връщането си в своето отечество, т устояваха на това, което са придобили. Значи, единствено Христовото учение е в сила да произведе вътрешен преврат в човека. Само Христовото учение е в сила коренно да нзмЪни естеството на човека.
Следователно, в чувствата на човека трябва да станат дълбоки промени. От дълбочината на чувствата за-висят и преобразованията, които могат да станат с човека. ВсЬка идея, която не разтърсва човека от дълбоко, не да го отчае, но да проникне дълбоко в душата му, не може да се реализира. Значи, след чувствата, идат идеи-т на човека. Същевременно човек трябва да развива своята вера, кротост и своето въздържание. По отношение на храната в Божествения свет, човешкият мозък се нуждае първо от любов. Сърцето пък се нуждае от търпение. Търпението е храна за сърцето. Търпението е най-приятното нещо за човека. То е качество, сила, която е достояние за най-разумнит, за най-силните същества в свита. За човека на физическия свет е нужна * Ьра. Вярата се нуждае от любов и търпение. Тези три качества са необходими за правилното развитие на човешкия ум. Който няма вера, любов и търпение, той спъва своето умствено развитие. Затова, именно, човек трябва да изучава всЬки предмет с любов. Без любов той не може да учи. Каквато наука и да изучавате – физиогномия, френология, хиромантия, астрология, естествените науки, математика, геометрия – без любов вие никога не можете да проникнете в гЬхния дълбок вътрешен смисъл. Геометрията е най-старият език, с който човечеството някога си е служило. Който разбира геометрията, той разбира езика на природата. Природата говори с геометрически фигури. Когато иска да покаже, кой е разумен човек, природата туря на челото му две успоредни линии. Такъв човекъ
196
може да се справя с всички хора. Когато иска да покаже, кой е честен, взискателен човек, природата туря на челото му само една линия. Тази линия същевременно показва и критическо разположение на ума на даден човек. Дето природата е турила трижгълник на челото, това показва равновесие и правилност в функциите на мозъка.
За да разбере живота, човек тр-Ьбва да разбира своя ум, своето сърце, своята воля. Следователно, когато гово-рим за славата Божия, ние разбираме всички възможности, които Бог е вложил в човека. В бъдеще човек ще влЪзе в един широк свет, с широки възможности. Той ще се освободи от смъртното, от временните черупки и ограничения, в които сега живЪе и ще му се дадат безсмъртните възможности и богатства на природата, за да може да работи и да строи тъй, както сега разбира. Днес и малките деца имат великата идея, че могат да вдигат голям товар, но като се опитат, виждат, че тяхната форма е слаба да извърши това, което мислят. Та когато мнозина от вас мислят, че са добри, това се отнася до живота на гЬхната глава. Т са добри и могат да бъдат добри, но щом слЪзат на физическия свят, злото веднага ги завладява. Злото е сила, течение, което лесно завладява човека. Достатъчно е десет лоши хора да ви срещнат на пътя, за да могат с мисълта си да из-мЪнят вашето състояние. И обратно: достатъчно е десет добри хора да ви срещнат, за да измЪнят с мисълта си вашето състояние. Хората се намират под постоянно внушение, било на книги, било на приятели, на познати и непознати, на окръжаващата среда и т. н.
Един английски писател разправял една своя опит-ност за силата на внушението. Той си купил от Кавказ една хубава кама, изработена с злато. Колкото пъти погле-ждал към камата, винаги изпитвал желание да мушне нЪкого с нея. Той се чудил, отде иде това желание в него. Впоследствие разбрал, че с тази кама бил убите човек. Значи, мисълта, която е вложена в предмета, с който е извършено известно престъпление, се предава и на други хора, чрез закона на внушението. Ако носите пръ-стен от човек, който е станал жертва нЪкъде, той може да ви повлияе, в смисъл, че и вие, като него, да станете един ден жертва. Затова, колкото ценен да е този пръ-стен с камък върху него, хвърлете го, не го носете на ръката си. От това гледище, всички неща трябва да се
197
Чистят, да се оСвобождават о? лошите влияния, които са останали върху тях. Затова, именно, ако ви дават дрехи от умрели, от болни хора, не ги носете. Носете само такива нЪща, които ви създават разположение. г\ко вашата баба, или вашиятъдЪдо са били свети, благородни хора, носете т-Ьхните пръстени, като светиня. Обаче, ако т не са били добри хора, нищо не носете от тюс. ВсЬко нещо, което не ви създава разположение, не го носете. ВсЬка Божествена мисъл, всЬко Божествено чувство, като влЪзе в вас, създава добро разположение на духа ви. Т имат специфична форма, своя красота. Зад всЪка Божествена мисъл седи едно разумно същество. Щом тази идея проникне в ума ви, едновременно с нея се привлича и разумното същество. Значи, идеята е домът, стаята, в която разумното същество ще влЪзе да работи заедно с човека.
Първо човек трябва да преобрази ума и сърцето си, за да може да го посети Великият, Който е създал цЪлия свет – небето и земята, цЪлата наука, всички изкуства. Той ще внесе в човека безсмъртния живот – животът на възкресението. Това посещение ще трае само една секунда, но никога няма да се забрави. Ехото му ще продължава в вЪчността. Казвате: Само една секунда! Това е толкова кратко. – Знаете ли, какво нещо е да ви посети светлината само за една секунда? За една секунда светлината изминава разстояние от 300,000 клм. път. За колко време можете да изминете този път? Достатъчно е Бог да ви посети само за една секунда, за да ви остави живот от хиляди години. Ако вие задържите в себе си богатството, което Той ви е оставил само в една секунда, ще се ползувате от това богатство хиляди години. Колко работа ще ви създаде това посещение! Бог само ще ви погледне, и ще усетите, че товарът ви е снет от гърба. Ще олекнете като ангел, и ще бъдете готови да разперите криле, да хвръкнете из пространството и да кажете: Сега раз-брах, какво нещо е животът. И тогава, каквато работа започнете, каквато наука заловите, всичко ще свършите с успЪх. Само така ще разберете думит: „За Бога всичко е възможно." Но затова се изисква търпение. Много добродетели има у вас недоразвити, а г трябва да се развият.
Христос казва: „ Търсете слава Божия, а не слава человЪческа!" Славата Божия е вътрешна слава, а славата человЪческа е външна слава, Съвременният свет жертвува
19Й
славата Божий За славата человЪческа. бздещат/а. раса щ$ отдаде предпочитание на Божията слава. Тогава ще имаме Божествена култура. Само тогава ще се реализират вашитъ1 мисли и желания. Само новото, което възприемете, ще бъде в Сила да подобри сегашния ви живот. За тази цел, отсега още вие трябва да започнете да се миете, да се чистите, да хвърлите старите си дрехи, да се освободите от дълговете си. Като дойде новото време, всички разумни хора ще бъдат готови да подемат живота отново. Тогава всички ще бъдат млади. Стари хора между вас няма да има. Хората на новата култура няма да остаряват. Щом н-бкой стане на 120 години, той ще извика приятелите си, ще им даде угощение и ще каже: Аз заминавам. В новата култура няма да има никакви гробища.
„Търсете славата, която иде от Бога'" Сега аз оста-вям тази мисъл в умовете ви. Работете върху вашия мозък! Работете върху вашето сърце! Само така ще придобиете мир в душата си и ще работите за развиване на милосърдието, както и на интуицията в себе си. Само така ще се домогнете и до положителната наука. Работете върху мозъка си да го преустроите, да възприемете светли, възвишени идеи. Възвишена идея е тази, която обхваща ц-влата земя. Тази идея е Божествена. Дко една идея обхваща само една държава, тя не е още възвишена, не е Божествена идея. Радиото, например, показва, че мисълта се предава по цЪлата земя. Мисълта се предава по цътюто пространство.
„Търсете славата Божия'" Работете върху вашия мозък, върху вашата глава, ако искате да се подмладите. Този е най-правилният начин за подмладяване. Работете за славата Божия, а не за славата человЪческа, ако искате да се повдигнете, ако искате да повдигнете ближнитъ* си. Работете за славата Божия, работете за своя мозък, ако искате да влезете в новата култура, която сега иде в света.
29. Беседа от Учителя, държана на 1 април, 1928 г., София, – Изгрев.