Никодим

Никодим

„Имаше н^кой челов-Ьк от фарисеите, на име Никодим, началник юдей-ски. Той дойде през нощ при Исуса."*)

Съвременната наука, специално съвременната философия, разглежда условията, при които известни мисли мо-гат да се развиват, т. е. да се изясняват. Значи, за изясняване на известни мисли, за различнитте хора се изискват различни условия, защото всички хора не се намират на еднакво умствено и духовно развитие. В цитирания стих, например, се казва, че Никодим отишъл вечер при Христа, вследствие на което не могъл да разбере това, което Той му говорил. Никодим сам се чуди, защо не може да разбере Христовите думи. Яко беше отишъл при Христа през деня, той непременно щЪше да разбере, какво му говори Христос.

Мнозина запитват: Що е добро, и що е зло? Що е светлина, и що е тъмнина? – Встзко нещо, което дава условия за растене, е добро; всяко нещо, което спъва растенето в живота, е зло. Всбко нещо, което разкрива доброто, е светлина; всяко нъчцо, което разкрива злото, е тъмнина. Следователно, всеки трябва да избира такива условия, при които да има ясни схващания за живота. Всички нещастия в миналия, както и в сегашния живот на хората се дължат на факта, че т+з ис-кат да жизтбят добре, да придобиват блага, без да знаят начина, по който могат да постигнат тия свои желания. Умните светски хора, като по-практични от религиозните и духовните, казват: Човек трябва да се мъчи, да се труди, да приложи волята си, за да постигне своите желания. Питам: какво особено са придобили светските хора при своите големи усилия и труд? Каквито усилия да правят. в края на краищата, те ще се намЬрят в положението на онези англичани - лодкари, които цела нощ гребли с веслата си, и на сутриньта видели, че не с^ се мръднали от брега. Защо? През деня тези млади англичани посетили един египетски град, а през това

• ) Йоана 3. 1, 2.

194

време верзали лодката си на брЪга, та като се вернат, да продължат пътуването си. Като влезли в града, г пийнали повечко от всеки друг път и закъснели малко. В бързината си, т забравили да развержат лодката си, влезли в нея и започнали усилено да гребат, да стиг-нат на време за парахода. Какво било очудването им, когато се видтзли сутриньта пак на същото м^сто! Коя е причината за тяхното закъсняване? Тъмнината. В гази тъмна нощ т не забелязали, че лодката им била верзана за брЪга. Яко пътуваха през деня, на светло, т щтзха да видят, че лодката им е верзана, щтзха да я развержат и да стигнат на време за парахода.

И тъй, когато някой казва, че воля е нужна на съвременните хора, питам: тия лодкари н-Ьмаха ли воля? Те имаха воля, но лодката им бтзше верзана на бр^га. Ос-вен това, т пътуваха вечер, в тъмнина, и не знаеха условията, при които се движат. Религиозните хора пък казват: Господ ще ни даде всичко, Той ще оправи работите.

– Верно е, ние сме съгласни с първото положение, че хо рата трябва да правят усилия, да се трудят, да прило- жат волята си; съгласни сме и с второто положение, че Господ ще даде всичко. Обаче, ако отидете в н^коя банка, когато тя е затворена, какво ще вземете от нея? Или, ако, зимно време влезете в плодна градина, когато всички плодове са обрани, какво ще намерите там? Значи, човтзк трябва да вземе пред вид времето, когато ще предприеме никаква работа. Когато религиозният, или светският човек не постъпва съобразно законите на при родата, това показва, че той е неразумен човт^к, има ви соко мнение за себе си и казва: Ще се наредят работите! Нема защо да се безпокоим, добър е Господ! Да, ра ботите се нареждат, но как? Направиш една къща, без да предвидиш, доколко средствата ти ще стиг нат ; объркаш сметките си и се виждаш принуденъ да я продадеш. След това казваш: Нареди се работата!

– Нареди се работата, но след като хората взеха къщата ти. Качваш се на една кола, която сред пътя се счупва; ти оставаш на половината път и казваш: Нареди се работата. Трътеаш на път, но разбойници те хващат и обират. – Нареди се работата! Обаче, има и друг на- чин за нареждане на работите. Имаш да даваш никому голяма сума. Дойде при тебе приятельт ти, отвори ке сията, плати дълга ти вместо тебе – нареди се рабо-

195

тата. Значи, работите могат да се наредят по два начина. Ти си слаб, отиваш при лЪкар. Той ти препоръчва да се храниш добре. Ти изпълняваш съветите на лекаря, но затлъстяваш. Хване те н^коя болест, държи те четири-пет месеца, докато се освободиш от излишъците и после казваш: Нареди се работата. Тази бо-лест е дошла да те научи, как да спазваш законите на природата. Щом не спазваш нейните закони, тя дохожда, като бирник, взима половината тегло на гкпото ти и олек-ваш, ставаш като дете.

„Имаше н-Ькой человЪк от фарисеите, на име Ни-кодимъ". На времето си, Никодим беше един от учените хора, началник Юдейски; и днес да беше жив, пак щеше да бъде учен човек, като Кант, като Лайб-ниц, или поне като някой от сегашните учени естественици. Той познаваше естествените науки, знаеше закона за странствуването на душите, но запитваше Христа: „Може ли човек да се роди изново?" Човек само един път се ражда и умира. През това време той расте и се развива. Когато някой умре, хората казват: Всичко се сверши с този човек! Да се говори, че с смъртта на човека всичко се свершва, това подразбира, че след като е учил, например, десет години в н-Ькое училище, той свершва това училище. Дали се е учил зле, или добре, той излиза от това училище. Разликата седи в това, че ако е учил добре, получава диплом; ако е учил зле, никакъв диплом не получава. И двамата ще имат познания, но техните познания ще се различават. В това отношение, животът е училище. Хората могат да сверша» това училище по два начина: първият начин седи в получаване на диплом и докторат. Той се отнася до добрите ученици. Вторият начин седи в излизане от училището без диплом и докторат. Този начин се отнася до слабите ученици. Като не учат, професорите им казват: Достатъчно толкова. Сега можете вече да излезете в света, там да учите. Значи, който е дошъл на земята да живее, той трябва да знае условията на този живот. Някой казва : Аз искам да живея – нищо повече! – Право е това. Този е най-важният въпрос. Да живтзеш, това значи да учиш. Питам тогава: уверен ли си, че ако следваш философия, наприм^р, всичките ти работи ще вервят добре? Яко философията обърка ума ти, не ти даде потик да вервиш напред, учи тогава естествените

196

науки. Яко естествените науки не просветят ума ти, изучавай правните науки и дипломация. Яко и те не могат да ти помогнат при разрешаване въпросите в живота, стани земедтзлец. Яко и като земедЪлец не можеш да успееш, стани слуга. Яко и при това положение не на-учиш нищо, влез в нтзкоя болница, при най-видните лекари, и пожелай да те лЪкуват. За тази ц-Ьл, обаче, трябва да приготвиш пълна кесия с злато. Така л-Ькувзт лЪкаритт^, които са завершили с диплом и с докторат. Могат да те лЪкуват и лекари без диплом и докторат, но главата ти ще види и ще пати.

„Той дойде през нощ при Исуса." Много от съвременните хора се намират в положението на Никодима: търсят Истината вечер, в тъмнината. Щом се намЪрят в голямо затруднение, те започват да търсят смисъла на живота. Да се търси смисъла на живота, това е последната фаза, последното стъпало. Първо чов%к трябва да мисли върху почвата на живота; после – върху формата на живота; след това – върху съдържанието на живота и най-после – върху смисъла на живота. Преди да дойдете до смисъла на живота, вие трябва да знаете формата и съдържанието на живота. Защо? Защото животът без форма и съдържание няма никакъв смисъл. Сжшото нещо ще забележите и при писането и говоренето. Когато нтзкой пише нещо, той първо трябва да познава елементите, с които ще си служи. Т^зи елементи са буквите. След това той трябва да знае, как да съпостави тия букви, да знае, как да ги нареди. Това зависи от любовта, която съществува между буквите. Той не може да ги нареди една след друга, по войнишки, а, б, в, г . . . – така и децата постъпват. С а, б, в, нищо не става. Това не е наука. Който пише, той непременно трябва да познава законите, по които буквите се съчетават. Основният закон, който ги съчетава, е законът на любовта. Според този закон, те се съ-единяват две по две. Следователно, човек трябва да знае, кои букви се съединяват помежду си и така да ги нарежда. Съгласните или меките букви, наречени още женски букви, показват, че жената има преобладаваше влияние в писмената реч. Гласните букви пък са наречени мъжки. Най-добро съчетание между буквите е, когато съгласни се съединяват с гласни. Това показва, че те имат помежду си по-голяма любов, отколкото, когато се съединяват две съгласни, или две гласни. Когато между две

19?

букви има любов, те започват да си пишат писма, да се разговарят, а това създава условия за тяхното растене и развиване. Като резултат на растенето е образуването на слоговете, на думите, на изреченията, а най-после и на цялата реч. Достатъчно е две думи да се наредят правилно, по един вътрешен закон, за да образуват ми-съл. Мнозина мислят, че за да говорят правилно, трябва да изучават граматика. И граматиката е нужна, но съществува и природна, естествена граматика. Яко човек спазва законите на тази граматика, мислите му ще се на-реждат правилно и хармонично. В това отношение, ще срещнете много учени хора в света, които не се ръко-водят от правилата на обикновените граматики, но пишат и говорят правилно. Те нареждат мислите си спо-ред законите и правилата на природата, които са неизменни. Какво виждаме в граматиките на човешките езици? Там постоянно стават промени. В български език, на-пример, често се сменя правописът: днес една дума се пише с е, утре – с е.

Сега, ни.е не се спираме върху формата на буквите, но казваме, че буквите, т. е. звуковете представят скрити сили в природата. Тъй щото, за нас не е важна само външната форма на буквата, например, буквата а, или друга некоя буква, но имаме пред вид още и вътрешното усилие, което се прави, за да се произнесе дадена буква. Това вътрешно усилие пък говори за съдържанието на буквата, което иска да се прояви навън. Това усилие крие в себе си известно течение на сили. И ако в даден случай не може да произнесе извее 1 на гласна или съгласна буква, човек ще си създаде некакво нещастие. И ако не знае, как да съчетава буквите в думи и в изречения, той пак ще си създаде некакво нещастие. Яко някой човек отиде в участъка и се изповеда пред власгьта, че е откраднал некаква сума, ще го похвалят ли за тази му изповед? Според мене, изповедват се само гениалните, а не глупавите хора. Някой казва, че не обича да се изповедва. –- Като дойде време за изповед, и без да обича, ще се изповеда. Тогава на сила ще го накарат да се изповеда. Да се изповедва човек, това подразбира да съзнае той в себе си, че не е постж-пил според законите на природата. Защо трябва да отива по участъците, да се изповедва, че обрал некого, когато може да срещне този човек и да му каже: Прия-

198

телю, аз откраднах от тебе еди каква си сума. Съ-знавам погрешната си и съм готов да верна парите ти заедно с лихвата. След това ще имаш ли н"бщо про-тив мене? Някой казва, че не верва в Бога, а друг казва, че втзрва. Каква нужда има да се изповЪдваш пред хората, че верваш, или че не в/Ърваш в Бога? Да вер-вам в Бога, това значи да запаля свтзщьта си и да отида с нея между хора, които се намират в голяма опас-ност, да им помагам. Това не значи, че ще нося тия хора на гърба си, но ще осветявам пътя им.

Често съвременните хора говорят за жертвата и каз-ват: Човт^к трябва да се жертвува! Какво разбират г под думата жертва? Двама приятели вервят по един и същ път, но единият от т-вх, по невнимание, пада в кладенеца. Тртзбва ли и другият да се пожертвува за него, като се хвърли в кладенеца? Не, вторият трябва да каже на приятеля си: Слушай, аз ще притърча до близкото село, да взема едно здраво вжже да те извадя от кладенеца. През това време ти се позанимавай малко, изследвай дъното на кладенеца, виж, дали н-Ьма никакво богатство заровено в него. Мз скоро ще се верна. Пи-там: има ли смисъл и вторият да се хвърли в кладенеца? Какво ще се постигне с тази неразумна жертва? Ако и той се хвърли в кладенеца, трябва да се чака дълго време, да мине някой човек, да донесе вжже и да извади и двамата. Никой плаче и казва на приятеля си: Ти не ми съчувствузаш, не плачеш с мене заедно. Единият страда от крак и плаче. Този плач има смисъл за него, но какво ще се ползуват, ако и двамата започ-нат да плачат? С плача си вторият няма да помогне на болния крак на своя приятел. Плачът на втория е подобен на услугата, която един минувач предложил на един турски кафеджия, но нито той спечелил н"Ьщо, нито кафеджията.

Един турчин изл"бзъл пред дюкяна си, който бил близо до джамията, да чука кафе. Турците имат обичай да чукат кафето си с дървен чук, в гол%ми, специални камъни; като вдигал и слагал чука, той се за-дъхвал и, при встзко слагане на чука в камъка, издавал нтзкакъв особен слог „ха." В това време покрай дюкяна минал един познат на турчина, спр^л се пред него и му казал: Слушай, приятелю, хайде да раздЪлим работата си. Ти вдигай и слагай чука, пък азъщеказвамъ

199

„ха." Турчинът се съгласил: вдигал и слагал чука, а другият казвал само „ха." Като правил кафета на клиентите си, най-после съдружникът му казал: Сега ние трябва да раздвлим печалбата си. Нали и аз ти пома-гах? Турчинът отговорил: Слушай, аз ще взимам парите за кафетата, ще ги турям в тенекиена кутия. Като падне парата в кутията и чуеш звука „дзънъ", това ще бъде твоята заплата. За твоето „ха" достатъчно ти е това

„дзън."

Много от съвременните хора постъпват, като този

случаен минузач, искат лесно да прекарат живота си. Като кажат „ха," те искат всичко да се нареди добре. Не, ще вдигате и слагате този чук по всички правила на изкуството и ще чукате кафето, както природата изисква. Яко не изпълните природните закони доброволно, живо-тът на силз ще ви застави да ги изпълните.

„Той дойце сред нощ при Исуса." Разговорът между Христа и Никодима е бил един от кратките разговори. Обаче, Никодим не е разбрал думите на Христа, понеже не е избрал благоприятен момент за посещение. Той е отишъл сред нощ при Христа, Който му казал: „Яко не разбирате земните, материалните работи, как ще разберете духовните?" Никодим вътрешно разбрал Христа, но бил заинтересуван от нещо лично, материално, та не искал да даде вид, че го разбрал. Преди години, един евангелски проповъ\цник попаднал в едно общество на младежи, които разисквали върху въпроси от новите течения. Проповедникът казал: Яз не вервам в идеите на новите течения. Между младежите имало един от неговите слушатели. Като се разо-тишли всички, проповедникът се обърнал към своя по-знат и казал: Яз вервам в новите идеи, но не мога гласно да се изкажа пред това общество, да не би моето началство да чуе отнекъде и да ме уволни от служба. Следователно, когато човек не иска да изкаже своето вътрешно убеждение пред хората, от страх да не изгуби положението си, или доброто мнение на обществото, той се отнася към категорията на Никодимовците. Всеки, който верви по пътя на Никодима, а същевременно иска да разбере живота, той непременно ще фалира. Не е достатъчно само да кажете, че имате добри условия в живота, но вие трябва да знаете, че в света съществува ве-лик закон, който регулира всички неща. Не мислете, че

200

великиг хора на земята са велики и на небето. Колко от великитте писатели и поети на земята са последни на небето! Много ог нашиг велики поети не са приети в невидимия сз'бт, даже и в първи клас на гимназията. На колцина видни философи на земята ще срещнете името записано между философите в невидимия свят? Там никой не познава философията на тия учени хора от земята. Колко светии, признати от хората за такива, пред лицето на Бога не миназат за никакви светии! Другояче гледа Бог на ра-6отигб. Ще кажете, че някой чов^к е благодетелен, защото пожертвувал 20 милиона лева за бедни. – Бог гледа другояче на тази работа. Този човт^к одрал кожите на хиляди животни, събрал на готово житото на десетки и стотици земеделци, ползува се от техния труд, а след това ще прави добрини с чужди пари. „С чужда пита помен не се прави/'

Ще приведа един примт^р за подобни благодеяния, които правил един милионер американец. Един ден този американец умръ\п и, като се видъл в онзи св-бт, първата му работа била да потърси рая. Посочили му рея, и той започнал да търси вратата, която води в райската градина. НамЪрил вратата и се запътил направо за там. Пред врагота на рая стоял свети Петър, който го спртзл, като му казал: Не можеш да влЪзеш в райската градина.– Как да не мога? В един американски град ст-градих една църква. – Записано ли е името ти за това благодеяние? – Записано е. – Щом е така, платено ти е вече. – В еди-кой си град построих голямо училище за сирачета. – Записано ли е името ти там? – Записано е. – И за това ти е платено. Помисли си, направил ли си никакво добро дъ\по, за което никой да не знае, нито пък името ти да е записано в книгата на добродетелните хора на земята. Иначе, ще бъдем заставени да те вернем в ада. Той се почесъл по врата, позамислил се и по едно време се сЪтил, че един ден, като отивал за бърза работа в града, срещнала го една бедна вдовица, спряла го и започнала да му разправя положението си, че имала няколко децз, слаби, гладни и боси, и н-ьма кой да й помогне. Понеже бързах за работата си, аз се обърнах към нея с молба, да не ме спира в пътя ми, но тя вер-в-вше след мене и настояваше да й помогна, защото децата й умирали от глад, Най-после, за да се освободя от нея, бръкнах в джоба си, извадих един долзр и

201

й го подхвьрлих. Този е единственият случай на малко благодеяние, за което никой вестник не е писал. – Тази работа е малко по-особена, не зная, как да я реша, затова ще отидем и двамата при Господа, да видим, какво Той ще каже. Само Бог може да разреши правилно този случай. Свети Петър разказал всичко това на Господа, Който му отгозорил: Дайте два долара на този човек и го пуснете да си верви. Той още не е готов за рая.

Казвам: условията, при които живеете днес, пред-ставят нещо велико за вас. И ако не схванете тези условия този момент на живота и не ги използувате разумно, много ньщо ще изгубите. На всвка стъпка в живота си, вие ще срещнете философи, учени, религиозни, които за-лътеат хората, както лтзкарът залътеа болния. Лекарьт дойде до леглото на болния, прегледа го, предпише лекарства и си излезе. Близкит^ на болния задържат лекаря и го питзт за положението му. Той казва, че болни-ят ще оздравее, благополучно ще мине кризата. Но като излезе вьн, лекарьт си казва: Я оздравее, я не. Ви-кат втори, трети лвкарь–всички казват едно и също нещо, но положението на болния не се подобрява. Какво трябва да с- прази? Лъкарьт трябва да каже на болния истината. Той трябва да му каже: Слушай, приятелю, ако в продължение на 24 часа не изправиш своите мисли и чувства, ти непременно ще заминеш за онзи свет. Само Истината ще освободи човека от ограничителните условия в живота. Какво по-големо ограничение от смъртта?

Ще приведа един пример, да видите, как действува истината върху човека. Една богата американка заболела сериозно, и всички лекари се произнесли, че болестта й е неизцЪрима. Некои от лекарите, които я лекували, били по-смели и направо й казали да се готви за другия свет. Тя извикала мъжа си да се прости с него и почнала да плаче, да го милва, да го целува. Най-после се обърнала към него с думите: Слушай, какво ще ти камо. Досега сьм те обичала много, живела съм добре с тебе и сега искам само едно обещание, Готов ли си да ми дздеш това обещание? Мъжът отгозорил: Докато не чуя, какво искаш от мене, нищо не мога да ти обещая. Дко е нещо, което влиза в кръга на моите възможности, обещавамл ти, че ще го изпълня; ако не е в кръга на възможностите ми, никакво обещание не мога да ти дам. – Слушай тогава, какво обещание искам от тебе:

202

дай ми честната си дума, че след смъртта ми ти няма да се ожениш за друга. – Виж, такова обещание не мога да ти дам. Ти знаеш, че аз обичам истината и затова казвам: След твоята смърт аз ще се оженя. Болната била много ревнива. Като чула думите на мъжа си, събрала последните си сили, скочила от леглото си и казала: Тъй ли? Да знаеш тогава, че аз няма да умра! В този момент в организъма й станала никаква вътрешна реакция, един подем на силигб, и в продължение на 24 ч. тя се почувствувала по-добре. След една седмица била напълно здрава и се движила из стаит-, изпълнявала задълженията си. Идея имала тази жена! Тя не позволявала друга жена да влЪзе в нейния дом, макар и след смъртта й. Понякога една негативна мисъл може да спаси човежа.

Съвременните хора казват, че истината не тртббва да се говори. Има една истина, която не трьбва да се говори, но тя не е Божествената Истина. Божествената Истина спасява, освобождава човежа. Тя носи свтзтлина за човешката душа. Следователно, от тази истина чозъж не тр~вбва да се плаши. Божествената Истина оживява, възкръсяза човека. Тя е н*бщо велико, следователно, и непостижимо. З живота си, човек трябва да се домогне до онзи метод, който ще го доведе до тази велика Истина. Само онзи може да дойде до тази Истина, в душата на когото цари Любовта. Любовта е огнената колесница, с която може да се достигне света на великата Истина. Значи, без Любовта и без Мъдростта не можете да приближите до царството на Истината. Само по този начин човек ще разбере отношенията между всички живи същества.

„Ако се не роди нъжой изново, не може да види Царството Божие." И аз подържам мисълта, че човек може да се роди изново. Това зависи от неговите мисли и чувства. Всъжа мисъл, която се ражда в ума на човежа, може да бъде положителна или отрицателна, вследствие на което води след себе си известно течение на сили, положително или отрицателно. Ако е отрицателно, то може да бъде толкова гжсто, толкова отровно, че да поквари кръвь-та на ц-блия организъм. Нтьма да минат петь-шест месеца, и тази мисъл ще укаже своето вредно влияние върху организъма. Яко мисълта е положителна, по същия начин тя ще укаже благотворно влияние върху организъма. Всъжа светла, положителна мисъл може да се отрази благотворно даже и върху туберкулозен човеж. Тя е в сила

203

Да го спаси. Като знае това, човек трябва да се пази от отрицателните мисли и чувства. Той трябва да се пази и от религиозните вярвания. Защо? Защото религиозните вярвания са подобни на стари, скъсани дрехи, които непременно трябва да се смЪнят с нови.

Сега, аз говоря за истини, които могат да се приложат. Запример, говоря за любовта, за доброто, за братството. При какви случаи двама души могат да бтадат братя? За да се нарекат двама души братя, първото условие е да имат една и съща кръв. Второто условие е да бъдат родени от един баща. Значи, те могат да бъдат родени от една или от две майки, но непременно от един баща. Тъй щото, най-важното условие, което опредъля братството между двама души, екръвьта да бъде еднаква и чиста. Щом кръвьта на двама души е еднакво чиста, това показва, че тя е произлязла от един извор; това условие вече определя братството между тия двама души. Яко кръвьта им не е еднакво чиста, това показва, че е произлязла от два различни извора, вследствие на което тия двама души не могат да се разбират помежду си като братя. Нечистата кръв носи нечисти мисли. Разгледайте кръвьта на нбкой престъпник, да видите, колко отрови се съдържат в нея. Лицето му е деформирано, представя неправилна геометрическа фигура. Обикновено лицата на престъпкицит са широки. Лицето не трябва да бъде нито много широко, нито много гбсно. Що се отнася до лицето, природата е определила една нормална мтзрка, която всички трвбва да имат пред вид. Същото нещо може да се каже и за очите, и за носа на човека. Дали очите на човека са по-далеч или по-близо до носа, това показва живот, поставен по два различни начина. Широко отворените очи на някой човек показват, че той се е родил през нощта, вследствие на което възприема много впечатления. Затова, именно, умът на този човек се разсейва. Той е зает с много неща, с много мисли. Въпреки това, обаче, всички тия мисли, всички тия идеи не могат да се реализират.

Хрлстос каза на Никодима: „Ако се не роди човек изново, не може да влвзе в Царството Божие." Новора-ждането подразбира второ раждане, т. е. раждане по дух. Когато се роди по първия начин, т. е. по плът, човек не познава майка си и баща си и ги търси; когато изново се роди, по дух, той познава вече своята майка и своя баща

204

и по име ги зове. При първото раждане и майката, и бащата, и сестрите, и братята умират. При новораждането никой не умира. Там и майката, и бащата, и сестрите, и братята на човека вьчно жив-бят, Това се разбира от стиха, който Христос е казал: „ Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е."

„ Никодим дойде през нощ при Исуса." Питам: Кога тр-вбза да отие^ човек при Христа? Много християни отиват вечер при Христа, Казвам: по този начин Истината не може да се нам1ьри. Като наблюдавам небето вечер, не виждам никакъв трен за пътуване, не се продават никакви билети, няма отворени дюкяни. Изобщо, навсъжжде ще намтзрите затворени врати. Който попадне по това време там, той ще се намери в чудо, няма да знае, какво да прави, де да отиде. Обаче, ако денем влтззе в небето, и то не в празник, а д-блник той ще разбере и научи много неща. Казвате: Дотук всичко б1вше добро, но защо тр-Ьбва да се говори за онзи сзът? Вие не знаете, че онзи св~бт е пак около вас, и затова се плашите. Когато съзнанията на поети, художници, музиканти, учени, писатели се съединят в едно и влияят върху съзнанието на хората, не е ли това пак онзи свет? Онзи свьт представя красивия, великия сзтзт около нас. Физическият сз-бт е свят на формите, а духовният – свет на съдържанието. Кое е по-зажно: формата, или съдържанието? Съдържанието е по-важно, но де ще се постави това съдържание, ако н"ьма форма? Значи, за физическия св&т формата е толкова необходима, колкото е необходимо съдържанието за духовния свтбт. Не е лошо, че формитте съществу-ват, но всъжа форма трябва да бъде толкова голтзма, колкото е нужно, ни по-голяма, ни по-малка от определената й м~врка за даден случай. Запримвр, тълото на човека не трябва да расте много, защото ще погълне силите на ума. Човек трябва да бъде здрав, силен, но гблото му по никой начин не трябва да поглъща енергиите на ума. Такъв човек прекарва повече растителен, отколкото умствен живот. Какво печели този човек? Той ще се мъчи повече. Като дойде смъртта при него, той ще се превива, ще охка, ще плаче, не може да предаде душата си на Бога. И той ще се измъчи, и олизките наоколо му ще се измъчат, и смъртта ще се измъчи с него. Обаче, когато смъртта дойде при нтзкой слаб човеж, ще го мушне с ножа си на две-три мтзста и ще го отнесе с себе си.

205

Чов^к с голямо т^ло е гол^м сом; чов-Ьк с малко т^ло е малка рибка. Обаче, и гол^мият сом, и малката рибка излизат от житейското море и отиват в друг, непознат за гЪх свет. Съществата, които са над нас, си служат с водици и ни вадят от морето на физическия свет по същия начин, както ние ловим рибите. Понякога е опасно човек да се разхожда покрай бреговете на духовното море, да не го уловят преждевременно и да не може да се верне на земята. Като ходеше край морето, апостол Петър хвърли няколко пъти мрежата в водата, но не можа да улови нито една риба. Христос му каза: „Хвърли още веднъж мрежата си!" Той хвърли мрежата в водата и улови много риби. Питате: Защо трябва да се ловят рибите? Трябва ли хората да ги ядат? Мнозина казват, че рибите, които Петър уловил, били определени да станат в бъдеще хора. Ако това е верно, не струза ли днес една риба да се пожертвува, за да стане никога човек? Истината се заключава в това, че и като хора, и като риби, всички са осъдени на изяждане. Обаче, има начин, по който човек може да се освободи, да не бъде изяден. Тогава се явява въпроса за месоядетвото: трябва ли човек да се храни с месо, или не трябва? Въпросът за месоядетвото не е само за земята. Този въпрос съществува и в духовния свет, дето има напреднали същества, ангели, които някога с паднали, и днес, като месоядци, изсмукват соковете на хората. Когато н1ькой от тия ангели хване детето ви, той ще изсмуче кръвьта му и ще си замине. Казвате: Защо Бог позволява на тия същества да уморя-ват хората? Яко е позволено на комаря да забива хобота си в телата на хората и да смуче кръвьта им, защо да не е позволено същото и на падналит ангели? Днес един ангел ще смуче от кръвьта ви, но утре, когато сте на смъртно легло и се обърнете към Бога, ще дойде друг ангел, който ще ви даде от своя чист и светъл живот, и нема да забележите, как ще преминете кризата и ще влезете от смърт в живот.

Днес всеки човек живее н,а земята, но животът му още не е правилен. Защо? Защото не е дал место на любовъта в живота си. Запример, някой е вегетарианец, но същевременно дава пари с лихви. Наистина, той не трови кръвьта си, както месоядецът, но затова пък трови душата си. Истинският вегетарианец трябва да се храни, освен с чиста храна, още и с чисти мисли, чувства и постъпки. Едно треб-

206

бва да знае месоядецът: каквото и да напише, като поет или писател,или каквото предприеме, като общественик или държавник, всичко ще бъде нбщо обикновено. Той не може да даде на света нещо гениално, н"бщо безсмъртно. Всички велики хора, имената на които са написани на небето, са се хранили само с плодове. В нектара на плодовете се крие великото, красивото и възвишеното. Като говоря за плодната храна, аз немам пред вид начина по който съвременните хора се хранят. Да опечете една ябълка, това още не е плодна храна. Начинът, по който я печете, не е толкова препо-ржчителен, защото хранителните й сокове излетяват. Преди всичко, вие не знаете, как са живели, как са се хранили великите хора. За Канта, напримьр, се казва, че в действията, в проявите си той е бил точен, като часозник: всеки ден излизал и се връщал по едно и също време. Обаче, как се е хранил, не се знае. Едно е верно; всички поети, писатели, учени, които са създали нещо велико, са били хора на Божествената Любоз. Физическа храна те са възприемали малко, понеже са владали един особен за-кон, според който са приемали храна, чрез поритв си, направо от въздуха. Като не владеят този закон, да се хранят чрез порите си, съвременните хора употребяват много храна, вследствие на което и много се трудят и работят. Много от страданията и мъчнотиите на хората днес се дължат все на липса на ядене. Всички работят, трудят се и се мъчат все за яденето. Ето защо, ония хора, които искат да напредват и да се развизат правилно, трябва сериозно да се заемат с изучаване на разумния живот.

Съвременната наука верви по един правилен път, но много бавно. Двама учени американци се заели да пре-теглят земята, защото, според тех, в първоначалното число, което било дадено за земята, имало малка погрешка. Според изчисленията на учените, земята тежи шест хиляди трилиона тона, или шест квадралиона килограма. Представете си, че земята трябва да се пренесе от едно место на друго. За колко време ще се пренесе? От изчисленията, които са направени, намерено е, че тя може да се пренесе след четири хиляди милиони години. При това, ако за пренасянето на материалите, от които е направена земята, се впрегнат всички тренозе по света, и всеки трен да е съста-вен от сто вагона, които да работят непрекженато цбли сто години, едва ли щеше да се пренесе земята от едно

201

мтзсто на друго. Това показва, че земята е тежка, голяма, не се подава на местене. Оттук може да се види, какви са били тия същества, които са взели участие при създаването на земята. Т" имали ум, имали мисъл, имали воля и мощен дух. Тия разумни, гениални същества работили под ръководството на Бога. Ние наричаме тия същества ангели, арахангели, и всички заедно съставят козмичния човек. Тъй щото, когато човек се ръководи от нЬкаква амбиция в живота, нека тази амбиция не се отнася до постигането на някой министерски пост, но да дойде човек до положение да взима участие в създаване на вселената. В това само ще се види великата слава Божия. Какво по-красиво желание от това, да види човек славата Божия! Д тъй, да се стреми човек да стане пръв министър в своята държава, и нъжолко години след това да бъде оплют и подигран, то е равносилно на игра с кукли. Какъв смисъл има това желание? И след всичко това казват, че религиозните хора не били умни. Колкото са умни с^Ътскит хора, толкова са умни и религиозните. Разликата между едните и другите седи в това, че религиозните хора искат да спасят душите си, а светските – искат да спасят телата си. Душата нт^ма нужда от спасение, тя е безсмъртна. Яко се оставите на душата си свободно, тя ще ви ръководи. Що се отнася до тялото, то е направено от такъв материал , който, в края на краищата, ще се разруши. Следователно, не мислете, че можете да задържите тътюто си на земята повече, отколкото има възможност да издържа. Вие ще живеете в тялото си като в курортна къща, за четири-пет месеца :амо. Щом дойде зимата, ще напуснете тази къща и ще отидете да живеете на друго место. Значи, смъртта не е нищо друго, освен зимата в живота.

Когато Никодим запита Христа за смисъла на живота, Той му отговори: „Докато не се роди изново, човт^к не може да разбере смисъла на живота." Следователно, докато не се роди изново, чоз&ч не може да разбере великия идеал, който тръбза да следва в живота. Мнозина си по-ставят за идеал в живота желанието да вл^зат в рая и да слушат там пьсеньта и музиката на ангелите. И това е хубаво, но не е висок идеап. То е все едно да слушате нт5кой велик музикант, на когото липсва нЬщо. Казват за нтбкой музикант. че имал техника и добро изпълнение, но дълбочина нямал. Така е, на земята моретата са плитки,

208

нтзмат голяма дълбочина. За да бъде н-вкой истински музикант, от него се изискват особени органи, особени инструменти; душа се изисква от музиканта, за да разбира и чувствува музиката в нейната пълнота. Докато мувикан-тът сзири за хората, той още не е истински музикант. Истински музикант е онзи, който свири идейно, за Божественото в себе си. Който не е музикант, той не може да вл"Бзе в небето. Щом отидете в рая, там непременно ще ви накарат да изпеете никаква п+зсен. Яко не можете да я изпеете, както трябва, няма да ви приемат. Като българи, ще ви накарат да изпеете, „цвЬте мило, цз-Ьте красно," или никаква народна п^сен. Яко искате да бъдете приети в рая, вие трябва дз бъдете готови, да изпеете нъжаква идейна песен, и то добре, по всички правила на музиката. Българските народни .тбсни крият известна идея в себе си. Дали разбирате това, или не, то е друг въпрос. Запример, каква е идеята в пт^сеньта „Стоян, мама си, думаше?" Когато синът се разговаря с майка си, това показва, че той иска да сподели нбщо с нея. Синът се е влюбил в н"бкоя мома и я описва на майка си, като я пита, харесва ли я за снаха. Майката отговаря: „Стояне, синко, Стояне, понаже вечер си харесал момата, не е, синко, булка за тебе. Ти тртзбза денем да видиш своята избранница, да видиш, как вода носи, как хл"вб мтзси, как лозе копае и как се с майка и с татка обхожда. Твоята избранница, синко, от род знатен и богат трябва да бъде." Такъз е бил разговорът между майката и сина. Следователно, първоначално нпроцните п^бсни са били идейни, одухотворени, но след каго са агЪзли на физическия св-бт, те са изгубили своята духовност. Първоначално хората са жизЪли в пълен мир и съгласие помежду си, но станала е нъжаква голяма катастрофа между тях, вследствие на което тте са се отклонили от истинския жизот. И днес навсЬкъде, от на^-малките до най-гол-вмите същества, виждаме само войчи и изтребления. Питам: как ще се разреши тази война? Тъй както военните разрешават този въпрос, тв" са се отклонили от правия път. Тъй както духовенството изпълнява своята служба, и то се е отклонило от правия път. Тъй както ученитв разбират науката и й спужат, и г са се отклонили от правия път. Тъй както поетит"Б пишат, и то са се отклонили от правия път. Днес всички хора са се отклонили от правия път, Защо? Защото осьта на на-

209

шата земя се е отклонила на 23°. Не е малко това отклонение! При това отклонение на земната ос е станало го-лтзмо бълникане, голямо раздвижване. И всеки, който се е отклонил на 23° от правия гшт на своя живот, изпитва също такова бълникане в себе си. Числото 23 е число на размирие. Числото две и три, взети по отделно, са добри числа, но едно до друго, като число 23, това е число на бълникане, на раздвижване, на размирие.

И тъй, не е въпросът, как започваме нещата, но какъв е гбхният краен резултат. Значи, важен е ре-зултатът, който ще стабилизира положението на нашето ттз-ло,на нашите кръвоносна и нервна системи. Всичко това дава условия за засилване на нашия ум, за облагородяване на нашето сърце, за развиване на нашата душа и за укрепване на нашия дух. Всбки трябва да носи тази идея в себе си! За да реализира тази идея, чов-Ьк се нуждае от знания. В това отношение, хората могат взаимно да си по-магат. За тази цел съвременната наука трябва да се постави на друга база: тя не трябва да се занимава с недъзите, с отрицателните страни на живота и на хората, но като им посочва отклоненията от правия път, да ги напъти към онтззи сили, закони и принципи, чрез които т могат да се изправят и да се вернат към първоначалния си живот. Заприм-Ър, н-бкой чов"бк се е родил там, дето не е требвало, или се е родил 23 деня по-рано, или по-късно. Такова раждане не може да изведе човека на добър край. Той е тр-Ьбвало да се роди точно в момента, който природата му е определила. При това положение, той трябва да намери в науката такъ метод, който да му покаже, как да изправи това нарушение на законите. Не изправи ли това нарушение, той е осъден на смърт. Същият закон се отнася и до идеите. Дко некоя идея се роди 23 деня по-рано, или по-късно от определеното за нея време, тя ще донесе нещастие за човека; обаче, ако една идея се роди точно на време, тя ще внесе в ума и в съзнанието на човека нова светлина, от която той ще разбере, че се е родил изново, т. е. точно на определеното за него време. Това подразбира си-лен човек, с характер, подобен на Христовия. Той ще носи кръста си само до едно место, после ще го захвърли и ще каже: Не искам повече да нося този кръст!

Сега, като говоря за страданията, не мислете, че съм за тех. Яз подържам страданията дотолкова, доколкото

210

човтзк може да прояви чрез тях своето геройство. На кого дават страдания? На кого дават кръст? – На героя. На малодушния не дават никакви страдания, него оставят спокоен, докато се засили. Щом се засили, и той минава през страданията. Когато Христос дигна кръста си, 500 милиона хора Го последваха. Голямо влияние е упражнил Христос върху човечеството! Питам: колко души днес могат да носят този кръст? Лесно се носят кръстове по вратовет, но мъчно се носи кръста на страданието. Това не е за обида, но човек трябва да разбере вътрешния смисъл на кръста, както и вътрешния смисъл на страданието. Христос казва: „Който не вдигне кръста си и не ме последва, той не може да наследи Вечния Живот." Аз взимам кръста като символ, като буква от азбуката на великия живот. Встзки трябва да знае, де е този кръст в неговия живот и как да го носи. Една баба казала на един млад чов^к: Синко, ако искаш, нека ти бая, като те срещне мечка, да не се плашиш. Ще ти кажа, как да направиш кръст срещу нея, да не те напада. Младият човтзк казал: Бабо по-добре ми бай, да ме не среща мечка, а не да ме не напада. Аз не съм герой, да устоя на такава среща. Не искам нито кръст да правя, нито мечка да ме среща. Какво показва това? Това показва, че вие искате да бъдете здрави, силни богати, щастливи, и всичко това да постигнете по лесен на-чин, без мъчнотии и страдания. Това е незаконно желание. Само законнит желания могат да се постигнат. Ако законниг желания не се постигнат, животът на чо-вЪка е изгубен.

Христос казва: „Ако се не родите изново, не можете да влтззете в Царството Божие." „Ако се не родите изново," подразбира „ако се не родите от Дух и вода." Никодим не разбра Христовит думи, защото си служи с отрицателния, а не с положителния метод. От друга страна, той отиде при Христа вечер, а не през деня. Следователно, при събирането и изваждането, две отрицателни величини не дават една положителна. Или, два отрицателни метода не дават един положителен. И да измените знака в положителен, методът не е положителен.

Казвам: вярванията на съвременните религиозни и светски хора тр-Ьбва да се измЪнят. Вярата на хората в науката също трябва да се измени. Аз нямам нищо против религията, нито против науката, по г не са въ

211

сила да помогнат на хората. Защо? Защото един ден, когато отидете при Бога, з невидимия свет, вие ще бъдете съвсем сами. Всички ония хора, в които сте 'втзрвали до това време, нт^ма да дойдат с вас. Всички теории, в които сте вярвали, ще останат на земята. Какво ще правите тогава? Затова, именно, Хрисгос е казал: „Който се отрече от мене, и аз ще се отрека от него. Който ме последва, аз ще бъда с него до скончанието на вика." Ето защо, следвайте Христа за да не бъдете сами нито в този, нито в онзи свет. И след всичко това, хората ще говорят за гонение на сектантиг. Гонение ли? Дайте светлина на хората, и тази светлина сама ще прогони това, от което се плашите. Трябва ли да се плашите от вълка? Трябва ли да го стреляте? Щом видите вълка, свтзтнете му, и той ще изб-вга. Вълкът бЪга от светлината. Нищо друго не е в състояние да го прогони. Нямате ли светлина, плашите ли се от него, той ще ви нападне. Каквото човек мисли, това става: той мисли, че вълк ще го изяде, и наистина вълк го изяжда; той мисли, че сиромах ще стане, и става сиромах; той мисли, че ще се разболтзе, и се разболява ; той мисли, че не може да сверши училище, и не свершва. Обаче, ако разумно втурва, Бог ще благослови всичко, в което втурва, и то ще стане. Всички живи същества имат свой идеал, който те преследват. Яко в-врват в своя идеал, г ще го постигнат. Яко Бог украсява дърветата, които са временни, с красиви цветове и плодове, колко повече би украсил и благословил хубавото, благородното и възвишеното в човека!

Като говоря по този начин, аз искам *:мо да ви осветля, без да очаквам нещо от вас. Казвамъви, че в пътт, по който вервите, ще ви натъкна на известни мъч-нотии, на хора, с които ще изживеете ред неприятности и т. н. Вие тр-Ьбва да знаете всичко това, за да избегнете ония н"вща, които ще ви спънат в живота. Яко срещнете един хиромантик, или физиогномист, той ще ви каже всичко, каквото ще ви се случи в живота, от най-малките до най-гол"Бмите нт^ща. Трябва ли да съжалявате за това? По линиите на ръцетв и по чъртиг на лицето, те ще ви кажат, че еди-кой си ден, час и минута, като минавате покрай нЪкое здание, ще падне някоя греда от него и ще ви нарани силно. Или, еди-коя си година, като пътувате с трен, ще стане дерайлиране на трена, и ако вие не елтззете на някоя по-предна гара, ще пострадате. Лошо ли е да

212

знаете всичко това предварително? Дко сте разумни и държите връзка с Бога, всичко това може да се избегне.

Ще приведа един прим-вр на такова предсказване. Преди години, в околността на Бургаз, в водит на Черно море потъна един параход. Същият ден един каракачакин, придружаван от кучето си, отивал на пристанището да си купи билет за пътуване с този параход. Обаче, кучето му го хванало за дрехата и започнало усилено да го тегли. Той погледнал към кучето си, позамислил се, но направил няколко крачки към гишето и си купил билет. Кучето пак започнало да го тегли за дрехата. Най-после той си казал: Ще послушам кучето, може би чрез него ме предупреждават. Възможно е да ми се случи никакво нещастие. Той отложил пътуването си за друг ден. И наистина, същият този параход потъна. Каракачанинът и кучето му избегнаха катастрофата, която сполег парахода и неговия екипаж. В дадения случай кучето беше астролог. То казваше на господаря си: Господарю, послушай ме, аз съм ясновидец. Ви-ждам, че този параход ще потъне. Ако вл~взем в него, и ти, и аз ще потънем. Вярвай в моята астрология! Не се срамувай от формата ми! Каракачанинът послуша кучето си, но после постоянно казваше: Моето куче спаси живота ми.

Казвам: ние трябва да слушаме вськи, който може да ни спаси, независимо това, дали той ще бъде човек, или н-Ькое животно. И като ни спаси, ние тртзбва да му благодарим, че имал добро желание да ни помогне. Сега и аз казвам : не се качвайте на този параход, защото ще потъне, а заедно с него и вие ще потънете. Не се качвайте на този параход, защото той ще потъне толкова навътре и далеч от бр^га, че никой не ще може да ви помогне. Отложете пътуването си за друг ден, за следния параход, който се нарича параход на Божията Лю-бов. Капитанът на този параход се нарича капитан на Божията Мъдрост. Качете се на този параход, ако искате да преминете океана и да отидете в своето отечество. С този параход косъм н%ма да падне от главата ви. Мислете върху тЬзи въпроси, за да си изясните всичко онова, което става в живота. При най-малкото свободно време, мислете върху Божията Любов, върху Божията Мъдрост и върху Божията Истина. Мислете върху отношенията, които съществуват между всички живи същества. ВсЬки трябва

213

да знае, че Бог го е пратил на земята, и затова всбки ден трябва да прави по едно малко добро, от никого не-видено и незабелязано. Всички добрини, които не се виждат, се отбелязват в невидимия свет. Т се отбеляз-ват не само в невидимия свет, но и върху човешкото лице, както и на очиг, и на устата на човека. Не мислете, че това добро не се вижда и не се отпечатва. Всичко е отбелязано на човека: на главата, на лицето, на ръцет, на краката, на ц-блото му гбло, както и в движенията му. Това е наука, която трябва да се изучава.

Казвам: който иска да изучава живота, той трябва първо да изучава себе си, а едновременно с това и хората, тяхкит движения, тяхните прояви. Има учени, които изучават хората по лицето, по ръцет, по краката, по движенията им. Запример, апашит, разбойниците се позна-ват по това, как се обличат и събличат, как турят и свалят шапката си, как обуват и събуват обущата си и т. н. По тези неща вие ще различите апаша от бла-годетелния човек. Учени хора са посветили десетки години от живота си, за да изучават хората по тбхните външни движения и са се добрали до ценни данни из тази об-ласт. В това отношение, съвременните хора имат по-голяма светлина от тази на миналите поколения. Бъдещит хора пък ще разполагат с още по-голяма светлина от сегашните, докато дойде ден, в който няма да има скрито-покрито. Хората на бъдещето няма да вершат престъпле-ния. Защо? Преди да извершат престъплението, ще дой-дат при тях добри хора, които ще виждат мисълта им, и ще кажат: Това, което сте намислили да правите, не е добро. Трябва да се откажете от мисълта, която храните, защото ще носите нейните тежки последствия. Следователно, за всбко зло дтзло човек ще бъде предупреден. За всбки човек е определено, какво трябва да направи и кога трябва да го направи. Например, когато някоя мома стане за женене, започват да се явяват кандидати за нея. Дойде един момък, работата не става; дойде втори, трети, пети – пак не се нарежда работата. Изредят се десетина момци, докато най-после момата се съгласи да се ожени за един от тях. Родителите й се чудят, какво става, че не се нарежда работата. Казвам: не е дошъл още онзи момък, който е опред-влен за момата. Той няколко пъти е минал покрай нея, но тя не е обърнала внимание на него, защото е чакала друг никой. Тъй щото, който иска да се

214

жени, той ще чака деня и часа, да дойде онзи, който му е опредтзлен. Който иска да вземе министерски пост, той ще чака деня и часа, който му е опред-Ьлен за това. Доколкото зная, нито един от българските министри не е дошъл на своя определен ден и час. Всеки министър е заел поста си 23 деня по-рано, или по-късно. Като се проследи живота на България, в политическо отношение, виждаме, че тук, както в никоя друга държава, са избити много от нейните държавници. Също така, нито един свещеник, нито един учител не е дошъл на своя опре-дЪлен ден и час. И след всичко това ще христианизи-рат младежьта. Не, не е този пътт, по който трябва да се работи върху младото поколение. С това аз не напа-дам религията. Преди всичко, религията не е нито българска, нито на кой и да е народ. Религията е Божествено нещо. Следователно, да нападам религията, значи, да не я считам Божествена. Обаче, когато видя, че нещо не е нито Божествено, нито човешко, аз го изнасям на разглеждане.

И тъй, помнете следното нещо: човек дава малко, дяволът – много, а Бог – нищо, или всичко. Като даде много, дяволът снима и двете кожи от гърба на човека, а след това го заробва за гри-четири поколения. Бог или нищо няма да му даде, или всичко, но го оставя сво-боден, като царски син. И затова, казвам: не се заблуждавайте от малкото, което човек дава! Не се подкуп-вайте от многото, което дяволът дава! Дръжте се за нищото, или за всичкото, което Бог дава! Това са правила, които трябва да спазвате в живота си. Освен тЬх, пазете и следните правила: Не ставайте точило! Не ставайте нож! Не ставайте и голтзм чук в живота си! Направете си по едно малко чукче и по едно малко ножче, с което да режете хляба си, и го носете в левия си джоб, а не в десния. Носите ли го в десния, може да се разгневите никога и да мушнете с него н^кой човек. Като го носите в левия джоб, вие сте вън от тази опас-ност, защото лавата страна представя мекия, женския прин-цип. Едно време жените носеха на шапките си големи игли. Те требваше да ги носят на левата си страна, да не мушкат хората с тех.

„Той дойде през нощ при Исуса/* Какъв урок трябва да вземем от посещението на Христа от Нико-дима? На онзи, който отива при Христа, душата трябва да е изпълнена с единственото желание–да се учи. И Нико-

215

дим требваше да отиде при Христа, като ученик, и да каже: Учителю, аз съм учил нещо, но идвам при Тебе за нова светлина, за ново знание. Каквото ми кажеш, ще приложа в живота си. Обаче, Никодим отиде при Христа, като гол^мец, и започна да му задава философски въпроси. На всички негови въпроси, Христос отговори: „Ако не се родите изново, няма да влезете в Царството Божие." И вие понякога отивате при Христа, като Никодима, и казвате: Господи, не знаеш ли, че аз страдам? – Когато страдате, отивате при Христа да се оплаквате. Когато бла-гувате, не отивате при Христа да споделите благата си. Благородството на човека изисква да отива при Христа и в единия, и в другия случай. При това, страданията на хората още не са много голями. Един ден отивам на Витоша и правя наблюдения върху всичко, което се из-прЪчва на пътя ми. Достигна ме един селянин, препасан с пушка през рамо; верви и мисли нещо. Както вервеше, спъна се в нещо, падна на земята, охлузи единия си крак. В този момеит той съзр нЪкъде в шубръ-цит заек; скочи веднага, прицели се и го рани в двата крака. Каззам: и той пострада, и заекът пострада, но не е право да се убиват зайцит. Ще възразите, че заекът е животно, не чувствува като човека. Ако направите едно статистическо изчисление, ще видите, че никой стрелец, или ловджия не е придобил никакво благо с своята пушка. Който умишлено счупи крака на заек, или на друго животно, той ще получи своето възмездие до четверто поколение. Нито едно престъпление не е останало безнаказано. Това е доказано с ред примери ;з живота. Едно дете, от габровските села, видяло пет малки лЪстовички в едно гнездо и решило да си поиграе с тях. Качило се на дървото, взело лЪстовичкиг в ръцет си и слязло на земята. После му дошло на ум да отреже езичетата им. Извадило ножчето си и извершило, каквото намислило. Като се вернало дома си, детето разправило на майка си, какво направило с лЪстовичкиг. Майката се засмяла и нищо не казала. Като видяла една от комшийките си, тя казала: Знаеш ли, какво направи днес моят Иванчо? НамЪрил пет малки лЪстовички в едно гнЪздо и на всички отрЪзъл езичетата. Отде му дойде на ум да направи това нЬщо? Майката разправила този случай на съседката си и се засмяла на геройството, което нейното дете проявило. Обаче, това дете расло, порасло, станало го*

216

л"бм момък. Един ден този момък се оженил и му се родили пет деца. Каква била изненадата и отчаянието на този баща, когато всичките му деца се родили н-вми! Ще кажете: Защо са н-бми тези деца? Защото преди години тьхният баща отр-взал езичетата на пет малки лтзстовички. Това показва, че съществува един велик закон, велик морал, който регулира всички явления в живота и в природата.

Един кръчмар, от село Чатма, разправяше следната случка. На една от гредите в кръчмата му, две л"бсто-вички си правили гнвзда. Едната от тях, в продължение на две нед4ли, ходтзла да събира кал, сламки, да направи гнездото си. Отивала, връщала се, но забелязвала, че мате-риалът й все недостигал. Какво ставало, кой взимал материала от гнездото й, не могла да разбере – все продължавала да събира и да пренася калчица за гнездото си. Обаче, другата лЪстовичка дебнала, когато първата отивала да търси материал за гнездото си, и в това време се отправяла към гнездото й, взимала от готовия материал и го занасяла в своето гнбздо. Един ден, като се вернала първата лЪстовичка, с сламки в устата си, заварила другата л-встовичка в нейното гн-вздо, че краде от нейния материал Едва сега тя разбрала, кой бил крадецът. Хвърлила се върху нея и се започнала борба. В тази борба двег ЛТ5СТОВИЧКИ паднали на земята. Като вид-Ъла това нещо, котката на кръчмаря се спуснала към л-бстовичките и задушила едната от тях. Кръчмарьт следил ц-влата история, и какво било неговото очудване, когато вид-ьл, че задушената лт^стовичка била онази, именно, която на готово взимала калчица и сламки от другата л-встовичка.

Следователно, законът на Великата Правда следи за всичко, което сгава в света и, според дтзлата, въздава всЪкиму заслуженото. Никой няма право да си играе с този Божествен закон! Никой няма право да рЪже езичетата на лт^стовичкитв! Нито лтзстовичката има право да краде материала, който друга лт^стовичка събира за гнъздото си. Какво ще кажете тогава за онЯзи, които крадяг не калчица и сламки, но много по-големи нЯща? Ново възпитание тр-ьбва да се даде на младото поколение! Само новата мисъл, новата светлина може да направи човека здрав, да събуди в него великото, идеалното, което е вложено в душата му. – Как ще постигнем това? – Към старото прилагайте новото и, както растенията, пре*

217

връщайте мъртвата материя в жива. бъдете творители на бъдещит форми. Ние сме творители в свита; ние гра-дим, ние създаваме великото, красивото в света. Докато ние сме в България и работим, българите могат да бж-дат сигурни за своето съществуване и благоденствие. В който ден ние напуснем България, от нея нищо няма да остане. България ще се преверне в пустиня. Това всички трябва да знаят! Нека се напишат тия мои думи в Божествената книга. Всички трябва да знаят, че това дтзло е Божие. Ако българите не изпълнят волята Божия, т ще изпитат на гърба си закона на непослушанието. Мнозина искат да докажа това. Няма какво да доказвам. Вие ще бъдете свидетели на това време, ще видите, какво ще стане, и тогава ще си спомните, че моите думи са били втурни. Тогава всички ще разберат, че Божиит закони не се измтзнят. ВсЬки трябва да служи на висок идеал! Като служи на този идеал, той ще приложи закона на любов-та и към своя народ. При това положение, всеки може да бъде патриот, всеки може да бъде министър, или ка-къв и да е, но като човек с власт, той няма да убива, няма да беси, няма да затваря хората в „Обществената безопасност," няма да изнасилва никого. Който още продължава да верши тия н"Ьща, той сам ще н^си последствията им. Никой да не се лъже с мисълта, че както никога Христос понесе гртзховет на хората, така и днес ще бъде. Не, сега законът е друг. Днес всеки сам ще понесе последствията на своит грахове и престъпления. За тази цел ще му се дадат условия да изкупи своит грахове и престъпления. *– Как? – Като възприел- Божията Любов. Това значи: само Божията Любов е в сила да заличи гртзховете и престъпленията на човека, но при условие, че в душата му е станал преврат, и той бъде го-тов в името на тази Любов да се прости и примири с всички хора. В името на Божията Любов всички хора – мъже, жени, деца, учители, свещеници, държавници, – трябва да си подадат ръка. Тогава всички хора ще бъдат здрави; на земята ще настане плодородие, и заемът ще дойде. И сега може да се направи заем, но как? Америка ще даде заема на Англия, която ще задържи известна комисионна. Янглия ще го даде на България, която също ще задържи известна комисионна. Кое е по-добре за България: да получи заема направо от Америка, или посредствено? Следователно, между Бога и човешката душа не трябва да

218

застава никакъв човек, никакъв поср-Ьдник. Това значи свобода. Обаче, ако някой пожелае, да вземе с себе си даден чов-Ьк, той трябва да го постави или наляво, или надясно от себе си, но по никой начин пред себе си. При това, ако е жена, трябва да я постави от лавата си страна; ако е мъж – от дясната си страна.

Едно трябва да знаете: вие сте дошли на земята да вершите волята Божия. Който верши волята Божия, той може да разчита на помощта на всички добри и разумни същества. Който не верши волята Божия, той не може да разчита на ничия помощ. Това не значи, че никой не иска да му помага, но стомахът на този човек е слаб и не може да носи. Яко му дадете да пренесе няколко килограма жито, той не може сам да ги пренесе, ще търси или човек, или кола, или нЪкое товарно животно. Не, всеки трябва да верши това, което е по силите му. В света съществува един вътрешен, велик морал, който всеки трябва да спазва в живота си. Запример, впрягам коня си и излизам на разходка. Като дойда до никаква височина, слизам от коня си и трътеам пеш. Не е Божествено да измъчвам коня си да ме носи по височините. Като дойда на равно место, аз пак се качвам на коня и продължавам пътя си. Като ме заведе до определеното место, слизам от коня, потупвам го и му благодаря за услугата, която ми е направил. Казвам: ако трябва да благодарим на коня, на вола за сторената ни от ттзх услуга, колко повече всеки момент трябва да благодарим в душата си и за най-малкото добро, което някой чов^к ни е направил! А колко повече трябва да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал и направил за нас! Който възприеме Божията Любов, той ще оправи всичкит си работи –лични» семейни, материални; той ще има помощта на добрите хора не само в България, но и от невидимия свет. Божията Любов изключва всички недоразумения, всички обиди, всички огорчения. Трябва ли да нападате хората? Яма някой казал нещо лошо за вас. Какво от това? Когато говорят за мене лоши работи, казвам: това са комари, които кацат върху носа ми. Ще махна с ръка и ще се освободя от гЪх. Вервя из улиците и насреща ми иде един вол, който маха опашката си налево-над-Ьсно. Какво трябва да направя? Ще се отбия от пътя си» Животно е той, ще му сторя път да мине.

219

Разумният чов"бк не трябва да си служи с метода на Никодима, на този горделив дух.

„Той дойде през нощ при Исуса." Значи, не трябва да се отива при Христа вечер, както Никодим направи. Идете при Христа през деня и не Му разправяйте страданията си, но помолете Го да ви помогне. Обърнете се към Христа като към някой богат и добър човек, с молба да ви помогне. Следователно, не разправяйте на хората за своите страдания, но помолете се, ако могат, да ви помогнат. – Ама ще могат ли да ни помогнат? – Оставете съмнението настрана, то няма да ви помогне. В много хора съмнението е пуснало дълбоки корени; тъ-нека сами се разправят с съмнението си. Въпросът е до онтззи хора, които имат жива втзра. "Те са младитъ" хора, за които е дошло вече време да се повдигнат. Под думата „младъ" аз разбирам всеки човек, бил той млад или стар, който мисли по новия начин, и на когото сърцето е пълно с топлина, умът – с светлина, а волята – с живот. Днес времето тече бързо, а с него заедно и мисълта. Според новит разбирания на хората, Бог не живЬе вън, на небето нЪкъде, както едно време са мислили, но Той живЪе в сърцата, в умовете, в ду-шитте и в духа на хората. Един е Той! Философите казват: Не търсете Бога на небето! Той не е там. Не Го търсете и на звездите. И там не е. Не Го търсете в силнитъ1 и в учениг хора! И там не е. Не Го търсете и в физическите сърца на хората, които постоянно се промънят! И там не е. Търсете Го, обаче в онова сърце и в онзи ум, които се намират в човешката душа! Там е Той. И когато ви проговори само една дума, тя е толкова мощна, толкова велика, че ще бъде в сила да ви възкръси.

И сега, на онтззи хора, които са наскърбени, които са изгубили смисъла на живота, казвам: Направете един малък опит с Божията Любов, да видите, какви резултати ще имате. Ще срещнете хора отчаяни, които отиват да се давчт, да се бесят, да вершат престъпления. Спрете ги и се разговорете с тях. Запитайте ги, защо искат да се самоубиват. Един ще ви каже, че има да дължи никому и не може да изплати дълга си» Друг ще ви каже, че жена му го напуснала. Спрете се при единия и му помогнете, както и с каквото можете. Спрете се при другия, поговорете му малко, кажете му да се помоли*

220

Най-после помогнете му и вие с н"вщо. Ще видите, че тия хора ще се насърдчат, ще се откажат от мисълта за самоубийство. По този начин вие печелите приятели, създавате красиви връзки помежду си. Това изисква новото учение. Този е Божественият път. Обаче, никой не трябва да знае, какво сте направили. Досега аз съм имал само един подобен случай в живота си. Срещнах ед-ного, който отиваше в гората да се беси. Спртзх го и го запитах: Де отиваш? – Остави се, много ми е тежко, дошъл съм до пълно отчаяние, решил съм да туря край на живота си. – Защо? – Жена ми избъта от мене и ме напусна. – Не бой се! Ти си добър човек; искаш да направиш нещо много силно, да се обесиш ьот любов към жена си. Не се безпокой, тя ще се верне. Тя се е пошегувала с тебе. Яз разбирам тази работа, и зная, че ще се нареди добре. След това срещнах жена му и я посъветвах да се Бърне при мъжа си, при децата си, да гледа къщата си.

Днес Божествената Любов ви ср-Ъща и казва: О, Израилю, хора на 20 вЪк, вернете се от кривитъ* си пж-тища! Каквото пожелаете в името Божие, ще ви се даде. Откажете се от кривитв си мисли и чувства, от неправилните желания да се самоубивате! Откажете се от стария си навик да се одумвате! Дайте мтзсто на Божията Любов в душите си, и ще приемете Божието благословение!

20. Беседа от Учителя, държана на 22 януари, 1928 г., София. – Изгрев.