Ще оздравее момчето ми

Ще оздравее момчето ми

„Но речи само реч, и ще оздравее момчето ми." *)

Между многото процеси, които стават в живота, извершва се и един особен процес, наречен „растене." Едно от първичните качества на живота е разширението. Дето няма разширение, там няма и живот, В временния живот разширението е временен процес, а в вечния живот е в&чен процес. Често слушате някой да казва: Тясно ми е на сърцето ; широчина, простор искам! И действително, развитието, растенето седи в разширението. Значи, развитието на човека има отношение към разширението. Разширението пък изисква специални условия.

Думата развитие не е толкова съдържателна, колкото е съдържателна думата еволюция. Под „еволюция" подразбираме изминаването на дълъг път, на права линия. Движението по права линия подразбира растене. Ето защо, ако някой схваща живота в прост смисъл, само като продължение на нтзщо, че трябва да се живее, в такъв живот няма никакво растене. Този живот е механически, той представя една дълга, права линия, без никакъв растеж. А човек трябва да расте! Когато дойде процеса на растенето, мнозина сеспъват. В миналото, както и в днешнит времена, учени и прости, като разглеждат въпроса, трябва ли човтьк да вер-ва в Бога, най-после казват; Да верваш в Бога, значи да спре в тебе всякакво растене. Питам кога се радва майката,? Когато детето й расте. Майката не може да се радва, ако детето се сбабичаса в ръцег й и престане да расте. Значи, ако майката се радва, когато детето й расте, колко повече може да се каже същото за Бога! Яко в ръцет на майката детето расте, колко повече чов-Ьк ще расте в Бо-жиите ръце! На това основание, мнозина се стремят към малки идеи, а не към големи, защото знаят, че малкиг идеи растат и се развиват. Следователно, ако малката идея не расте и не се развива, като малкото дете, никой не би я търсил. Първият ден майката се радва на детето

Матея 8; 8.

24

си, вторият ден – също, но ако в продължение на една година детето не расте, майката ще почне да се смущава, ще се интересува, защо детето й не расте. По същия начин, и съвременните хора се смущават, като гледат на света. Те следят, дали светът еволюира, дали обществата се подобряват в морално отношение, и ако не намерят никакво подобрение, г започват да се без-покоят. Според мене, няма защо хората да се смущават. Ако е въпрос за морала на обществото, трябва да се знае, че моралът има отношение към растенето. Това, което е морал за едного, не е морал за другиго. Това, което млекопитаещиг не могат да направят, птициг могат да направят . Запример, ако един слон тръгне от Турция, мине през Сърбия и стигне до България, ще го оставят ли българите свободно да се разхожда из тяхната страна? За да може слонът свободно да се движи из България, иска се особено разрешение. Ако няма такова разрешение, ще го хванат и ще го поставят или в някоя менажерия, или в зоологическата градина в София. Обаче, това, което слонът не може да направи, щъркелът, или друга някоя птица, свободно може да направи. Щъркелът, без ничие разрешение, каца от дърво на дърво, от кумин на кумин и прави гнездото си, дето иска. Същото положение важи и за хората: ако сте слонове, ще искате разрешение, паспорти, да минавате свободно от една държава в друга; ако сте птици, никакво разрешение не ви е нужно, ще хверчите свободно из въздуха, без паспорт, без разрешение от когото и да е. В това отношение, светският човек е слон, а духовният – птица. Това, което измъчва светският човек, ни най-малко не измъчва, не ограничава духовния. Следователно, животът на пти-циг е по-добре уреден от този на млтзкопитаещит. Въз основа на това, вадя следното заключение: животът на онези, които растат, е по-добре нареден от живота на онези, които не растат. Само онзи човтзк расте и, се развива, в който умът постоянно работи. Здравето, богатството, щастието, честта и славата на човека зависят изключително от неговия ум. Чрез своя ум той ще се домогне до вътрешната, до положителната наука на живота, която ще подобри условията му, ще му създаде сносен живот.

СеГа, като казвам, че всичко зависи от ума, раз-бирам, че всичко зависи от възможностите, които Пър-

1Ь

вичната Причина е вложила в нашия ум. По-право, възможностите на нашето растене и развитие са вложени в нашата душа и в нашия дух, а се изявяват на-вън чрез нашия ум и чрез нашето сърце. Забелязано е, че колкото някои животни са по-умни, по - интелигентни, толкова по-добре живЕят. И обратно: колкото по-слаба интелигентност проявяват някои животни, толкова по-зле прекарват на земята. Същото може да се каже и за хората. Обаче, разумността, както и интелигентността са от различни степени: някои хора проявяват своята разумност само за даден случай ; други – за единъ-два деня, или за една-две години, а трети – за ц/бл живот. Последните предвиждат нещата отдалеч. Неразумните хора остават нещата да се развиват сами по себе си и казват: Днешният ден трябва да се използува, да се изживее с всичко, каквото носи в себе си, а за утрешния ден няма какво да се мисли. Дко днес съм здрав, и утре ще бъда здрав; ако днес съм богат, и утре ще бъда богат. – Верно е това, но при известни условия, а именно: ако днес си живял правилно, и утре ще имаш възможност да живтзеш така. Но ако днес си нарушил някои закони на разумната природа, утре по никой начин няма да имаш същит условия.

Отговори стотникът и рече Му: „Речи само реч, и ще оздрввее момчето ми." Този стотник се отличавал с голяма в^ра, а при това бил римлянин, а не евреин. Той се обръща към Христа с думите: „Не съм достоен да влезеш под стрехата ми." Тези думи говорят за тогавашните отношения между хората. Той продължава по-нататък: „Ето, и аз съм човек, подчинен на власт, имам и подчинени на себе си войни и казвам на тогози: Иди! – и отхожда. И на оногози: Дойди! – и дохожда. И на слугата си: Стори това! – и струва го. Така и на Тебе се подчиняват природните закони. Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." И като чу Исус, почуди се и рече на ония, които идеха след Него: „Истина ви казвам, нито в Израиля не съм намерил толкова вяра." Детето на този стотник беше онзи слон, когото държавата хваща и не му позволява да мине през нейна територия. Та, когато някой човек заболее, ние казваме, че той минава през чужда държава. Този закон е верен по отношение на човешкия ум и на човешкото сърце, както и -по отношение на всички живи същества в природата* Запример,

26

когато пренесете едно растение от едно место на друго, докато се аклиматизира, то боледува. Значи, то минава през чужда територия.

Много от съвременните хора, които признават сж-ществуването само на физическия свет, са толкова издреб-нели, толкова изтъркали, че казват, какво човек не трябва да се занимава с никакви високи идеали. Питам: тогава с какво трябва да се занимават хората? Те казват, че трябва да се занимават с въпроси от физическия свет, който единствен е реален свет. Такива хора са в положението на търговци от „битъ-пазар," които имат за цел да купуват стари стоки, колкото може по-евтино, да ги изчистят и поправят добре, и после да ги продават, колкото може по-скъпо. Казвам: както и да поправяте старото, в края на краищата, то пак си остава вехтория. Днес много европейски платове са изтъкани все от такива вехтории, и не се минава година, те вече са протрити, Много съвременни книги са написани все от такива вехтории. Запример, една от тия стари, изтъркани фрази е следната: Човек трябва да верва в Бога! – В кой Бог? Тази дума днес е много неопределена, тя е изгубила своето първично значение. Като говоря за Бога, аз нямам пред вид онзи Бог, когото съвременните хора разбират. Какво са направили те за своя Бог? Някой беден отива при един банкер, но последният веднага извиква: Изпждете този навън! После, той отива при някой сиромах, който веднага започва да се оплаква, че н^ма пет пари в джоба си, не може да го приеме. Най-после, той отива при един свещеник, който бърза да го посъветва: Вярвай в Бога, и положението ти ще се подобри! Ако след всичко това анализираме вярата на съвременните хора, ще видим, че те немат онази положителна, абсолютна вяра, която издържа иа всички изпитания. Те верват в некакъв Бог, когото сами не познават. Свещеници, учители, лекари и много други хора верват в Бога, но ако се докоснете до джоба им, или ако им покажете неколко златни монети, всичката им вяра пропада. Жената готви, меси хляб на мъжа си, защото верва, че той ще й купи нещо. Това не са идеи, но отношения само. Това не е никакво развитие, но натрупване само.

Ако хората продължават да вервят по този път, в който са тръгнали, те ще се намерят в положението на мързеливата жена, за която се говори въ

27

една от нашигк приказки. Тя била млада, красива мома, от знатен, голям род, но забележителна между селяните с големия си мързел. По едно време тя се омъжила, но и при това положение пак си останала мързелива, нищо не работила. Мъж й често казвал: Жена, трябва да ра-ботиш, защото скоро ще оголеем, ще се окъсаме. – Ти не се безпокой! Обаче, в скоро време думитв на мъжа се сбъднали. Дошло време да се жени брат й. И те били поканени на сватбата, но как ще отидат? Дрехи намали, н-вмало с какво да се облекат. Жената била хитра и до-свтлива. Тя намислила следното нещо, което съобщила и на мъжа си: Слушай, ти впрегни колата и да тръгнем за село, при майка ми. Като дойдем до началото на селото, аз ще остана в колата, а ти ще отидеш при майка ми, ще поискаш нови дрехи за мене и ще ми ги донесеш, да се облека. Мъжът се съгласил с нейното предложение. Обаче, като наближили селото, той решил да се пошегува малко с жена си, да й устрои н-бщо, което да я вразуми: спрял колата и тръгнал пеш към селото, а жена му се скрила в един голям кюп в колата и останала там да чака, докато мъжът й донесе новите дрехи. Като стигнал в къщата на баба си, бабата веднага го запитала: Де е дъщеря ми? – Д, тя не е толкова проста, да дойде сама тук. Каза ми, че ще дойде на сватбата, само ако излязат девери и зълви, с музика и п-бсни, да я посре-щнат. Тя чака в началото на селото да я посрещнат тържествено, иначе, няма да дойде на сватбата, ще се верне назад.– Виж, каква била моята дъщеря! Току тъй не дохожда. Тръгнали всички сватбари, с тъпани и зурли, с пъхни, веселби да посрещат сестрата на младоженика. Като чула отдалеч музики и пъхни, като вид-Ьла толкова хора да отиват към нея, жената изкочила веднага от кюпа и хукнала към дома си. Като не я намерили в колата, сватба-рите~ се вернали в селото и направили сватбата и без Зълвата. Вечерьта, като се вернал дома си, мъжът започ-нал да вика жена си, но тя не се обадила. Влязъл вж-тре, и какво да види? Жена му седнала в един жгъл на стаята, засрамена, с хурка и къделя в ръка и преде, очи не вдига от работата.– Ела, жена, да ядем! – Не, каша на рамо! Н-вмам време за ядене.

Казвам: страшно е положението на съвременните хора! Защо? Защото, кюпът, в който са влезли, един ден ще се счупи, и тъ* ще излязат от него голи и засрамени.

Тогава, какво се изисква от тия хора-? Нов, устойчив морал. Яко и за в бъдеще останат с сегашния морал, тте постоянно ще се разколебават: днес ще верват, утре няма да верват. Сегашните хора мислят, че невидимият свъ"г, с своя ред и порядък, мяза на техния. Не, този свет не е като света, в който хората на земята живЕят. Там има вечно растене, там има съвершена красота, там има абсолютен морал и непоколебима вяра.

„Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми!" Тези думи показват силата на човешката реч, както и силата на човешката мисъл. Само онзи може да каже една дума, която да има сила и мощ в себе си, който разбира законите на природата. Всеки може да каже една дума, но ако тази дума се придружава с велика мисъл, с сила в себе си, тя е Божия дума. Когато Мойсей беше в пустинята, дето пасеше овце, той вид, че къпината гори и чу глас, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мъхтото, на което седиш, е свето!" Сила имаха тия думи! Какво означава събуването? Събуването подразбира процес на ра-стене. Когато семето започне да израства, то първо се съблича. Значи, в събличането, в събуването се включва процес на растене, на развитие. Мойсей беше виден адепт, разполагаше с всичкото знание на Египет, с египетската мъдрост, но не разбра значението на тези думи и ги прие в буквален смисъл, затова събу обущата си и остана бос при къпината. Защо човек трябва да се събува? За да влезе в връзка с невидимия свет и да възприеме оттам Божията Любов, Божията благодат. Докато е с обуща, той ще бъде изолиран от този свет, без да възприема неговите сили и влияния. Що е благо-датта Божия? Благодатта представя благоприятните условия за живот, за работа, за растене и развиване. Някои казват, че по благодат човек може да се спаси. Не, по благодат човек расте само, но не се спасява. След като човек мине през много вярвания, най-после по благодат му се дават велики условия, т. е. особени материали, особени сили за развиване на ума и сърцето му, за да почне да расте. Само при това положение, Божественото в човека ще проговори: „Събуй обущата си!" Бог каза на Мойсея: „Чух воплите и страданията на моя народ, и затова реших да те изпратя при фараона, да искаш неговото освобождение. Като го ссвободиш от тежкото роб-, ство, ти ще му покажеш, по какъв начин може да расте."

29

До това време евреитте правеха кирпичи, тухли на египтя-нитъч Т" събираха слама, която беше нужна за правене на кирпичитъч Питам: има ли растене в събирането на слама? Ако някой студент по цтзл ден ходи да събира материал, т. е. слама, кой какво казал, и от него прави разни комбинации, т. е. кирпичи на египтяните, какво е при-добил от това знание? Истинско знание е само онова, което умът може правилно да възприеме и асимилира, за да стане полезна храна на човека. Когато мозъкът на човека възприема истинското знание, в него едновременно се извершват два процеса на разширяване: единият про-цес се отличава с отделяне на топлина, а другият – с отделяне на светлина. И двата заедно пък указват влияние върху човтзшкото съзнание, което започва да разбира нещата ясно.

И тъй, от това гледище, всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот. Той трябва да знае, при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пж-тища може да постигне своит желания. Какво правят хората днес? Някой млад човек свершва университет, и първата му работа е да иска служба. Той подава заявление до някой министър: Господин Министре, учтиво Ви моля да ме назначите на никаква служба из Вашето ведомство. Свершил съм еди-каква си специалиост. Уче-ник иска да постъпи в някоя гимназия и подава заявление: Господин Директоре, най- учтиво моля да бъда приет за ученик в Вашата гимназия. Слуга иска да постъпи в някое учреждение, и той подава заявление до началника на това учреждение. Всички се молят да получат нтзкаква служба. Като получат известна служба, тте заемат местата си и започват да работят. Това не е процес на растене, но процес на слугуване. Какво означава думата слугуване? Може да се слугува само на здравия, на разумния човек. Това всички хора трябва да знаят! Според законитъ" на великата природа, човек може да служи само на Бога. Защо? Защото Той е най-силният, най-разумният, най-благият, най-великият. Хората смесват думата служене с помагане. Запример, на болния може да се помага, но не може да се служи. Някой казва, че иска да служи на болни хора. Ако иска да помогне на някой болен, той по никой начин не трябва да му слугува. Щом видите някой болен, накарайте го той да слугува на здравия. Ако

30

искате да знаете, защо днес има толкова болни хора в света, трябва да имате пред вид следното обстоятелство: докато здравите хора служат на болните, винаги ще има болни хора в св+зта. Засега учените слугуват на невежите, добрите – на лошите, здравите – на болните, но това е крив начин на действие. Това не е в реда на нещата. Тъй щото, кажете ли, че трябва да слугувате, аз подразбирам слугуване на разумния човек.

„Не съм достоен да влЪзеш под стрехата ми, но кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." Това значи: Не съм достоен още за Твоето учение. За в бъдеще ще Го имам пред вид, но сега, кажи само реч, и ще оздравее момчето ми. Аз в-врвам в силата на Твоите думи. И почуди се Христос и рече: „Нито в Израиля не съм намерил олкова втзра." Абсолютната вяра е сверзана с онзи велик закон, който предсказва бъдещето. Днес има ред науки, които предсказват бъдещето на хората. Всички майки и бащи трябва да познават тези науки, да ги изучават, за да могат да опредЪлят способностите и дарбите на своите деца, да знаят, какво може да излезе от тех. И родителите трябва да познават тези науки, а също тъй, и синовете, и дъщерите трябва да ги познават, да се занимават с тех. Ще кажете: Какво да правим ние, които не сме запознати с тези науки? – Това се отнася до младото поколение, както и до всички ония, които искат да растат, били те млади или стари. Не е въпро-сът, какви сте били в миналото ; важно е, какво можете да направите сега. Всички хора имат в себе си ред дарби и способности, които са в спяще състояние. Те трябва да работят, да ги развият. Много хора умират, без да са засегнали тия свои дарби и способности. Те умират, без да знаят, какви богатства са носили в себе си. За да събуди дарбите и способностите на хората, раз-умният свет ги поставя на големи страдания и мъчнотии. В това отношение, страданията представят очистително средство за човечеството. Страданията идат, като условие за развиване на човешкия ум, за пробуждане на човешкото съзнание. Умът на човека се развива само при големи мъчнотии и страдания. По този случай, българите употребяват поговорката: „Накарай дявола на работа, т. е. тури го на тесно, и той ще те научи, какво да правиш."

Какво виждаме днес в света? – Точно обратното. Съвременните хора искат синовете и дъщерите им да

31

бъдат добри, умни, да бъдат истински християни, а при това търсят охолния живот, да прекарват като рентиери. Това е несъвместимо с Божиите закони. Умният, добри-ят човтзк е подобен на птица. С мисълта си той може да пътува навсЪкъде. Неговата мисъл се движи с бързината на светлината. Яко мисълта на обикновения учен се движи с скоростта на най-бързия трен, той ще стигне до слънцето за 200 години. Обаче, ако умният, до-брият човек реши да направи разходка до слънцето, той ще пристигне там само за осем минути. Тъй щото, работата, която сегашните учени извершват за 200 години, умните, добрите хора я свершват за осем минути. Като изследват различните микроби, учените казват: Знаете ли, какво нещо са тия малки микроби, които ние изучаваме? Казвам: какво особено има в тия микроби? Всеки чо-век е минал през формите на микробите, на растенията, на животните, докато най-после е дошъл до човешката форма. Следователно, всички тия форми са в него. Достатъчно е той да се концентрира, за да проследи в сеое си развитието на всички живи форми в природата, като започне от най-малките и сверши до най-големите. При това положение, не е нужно човек да изучава тия форми външно. Всеки може да направи този опит, но при условие, да се освободи от своя критически ум. Казвате: Значи, чозек не треЗза да мисли. Не, логика се изисква от човека, и то Божествена логика! Кои неща наричаме логични? Възможните неща са логични, а невъзможните – нелогични. Всеко нещо, което може да стане, не само че е вероятно, но още е и възможно. В света има много вероятности, има и много възможности. В всеки даден случай, обаче, човек трябва да разбира процеса на расте-нето, което бива външно и вътрешно. Освен външният и вътрешният процес на растене, има процес и на почивка. Запример, когато н4коя мисъл престане да се развива, това не показва, че умът е спрел своята функция, но умственият процес, т. е. соковете на мисълта временно са се съсредоточили в сърцето, т. е. в чувствата на човека. В развитието си, сърцето и умът трябва да вервят паралелно, но ако при това положение даже сърцето е достигнало своята най-висока точка, неговата деятел-ност минава в ума. Казват за някой човек, че е студен. Този човек не е студен, но в него се извершва външен процес на растене, вследствие на което образу-

32

ваната топлина при този процес се разнася из пространството и не се усеща. Когато казват, че някой човек е горещ, това показва, че в него се извершва вътрешен процес на растене, вследствие на което образуваната топлина се задържа в самия него. Значи, първият човек расте умствено, а вторият – сърдечно. Едновременно човек расте в сърцето и в ума си, т. е. в чувствата и в мислите си. Когато расте сърдечно, той развива добродетели, които съграждат характера му. Когато расте умствено, той развива своите дарби и способности. Сърдечните материали са едни, умствените – други, но разумният човек, който разбира законите на природата, изважда и едните, и другите от светлината.

Съвременната наука е дошла до положение да разлага светлината на седем различни цвета или краски, но светлината съдържа в себе си още и 12 течения, от 12 различни извори. Значи, светлината е съставена от 12 вида материя, необходима за създаване на човешките добродетели. Запример, който иска да бъде милосърден, той трябва да извлече от светлината точно тази материя, която е необходима за съграждане на милосърдието. За съграждането на известна добродетел се изисква и съответна материя. Това може да постигне само онзи, който разбира законите на светлината. Иначе, лесно е да се каже, че слънчевата светлина се състои от седем цвета; лесно е да се каже, че земята се движи, слънцето се движи, но това още не е наука. Както слънчевият лъч е сложен, също така сложни процеси са и движението на слънцето, на земята. Земята, например, е обвита с 12 обржчи или сфери, които представят особен род трансформатори на слънчевата енергия. Всеки обржч пречупва светлината по свой специфичен начин. Това показва, че тия 12 обржчи не са в едно и също положение. Същевременно всеки обржч е направен от особена материя, много тънка, през която проникват съответни за нея сили. Тия сили пък са сверзани с възвишени светове, които работят върху хората, както и върху всички живи същества. Чув-ствителният човек долавя тия влияния върху себе си. За да разберете добре тия 12 течения, както и тяхната посока и движение, трябва да имате на разположение ред картини, като на кинематограф. Яко червеният цвет, наре-чен от астролозите марсов цвет, влияе в голяма сте-пен върху някой човек, той ще се проявява по особенъ

33

начин. Какво представя червеният цвет? Той е цвет на страстите, т. е. влиянието на страстите върху човека. Когато Марс е в неблагоприятно съчетание с Сатурна, тогава се явяват такива стечения на обстоятелствата, при които човек, лишен от опитност и разбиране, може да постави главата си между гЪх, както мишката туря главата си в капана. Много хора попадат в тия неблагоприятни условия, както някои апаши – в ръцете на полицията.

Един от апашитъ" в Дмерика слушал да се говори за грамадните богатства на един американски милиардер и решил един ден да отиде в дома му, под н^какъв особен предлог, да се опита, не би ли могъл да задигне нещо от него Милиардерът схванал намерението на този апаш и намислил да го изненада по особен начин, да му даде добър урок. Той му посочил два златни цилиндъра и му казал: Хвани тия цилиндри! Тте ще те ползуват, защото са от чисто злато. Дпашът хванал цилиндрите с двете си ръце, а милиардерът, през това време, ги скачил с електрическа батерия. Дпашът за-почнал да се свива ту на една, ту на друга страна, да прзви разни конвулсии. Милиардерът го запитал: Ще отиваш ли друг път при такива хора, като мене, с намерение да ги обираш? – Моля ви се, пуснете ме! Втори път нема да помисля подобно нещо.

Сега, и аз ще задам въпроса: учен човек обира ли се? Онзи, когото могат да оберат, или да излъжат, не е учен човек. Онзи, когото могат да оберат, да излъжат, не е морален човек. Срещате човек, който нема никакъв морал в себе си, а се възмущава, че не-мало добри, морални хора в света. Така не се говори. Всички трябва да знаете, че земята е место за учене, за правене на опити. Земята е училище, в което има ученици, но не и учени хора. Тя е нещо подобно на университетите. Ако отидете в някой университет през учебната година, ще видите, че той е пълен с студенти. Обаче, отидете ли през ваканцията, университетет ще бъде празен. Де са студентите през това време? Те са отишли по домовете си. По същия начин, като си легате вечер, и вие напущате училището, т. е. земята, и отивате по домовете си. Всеки човек е дошъл в този университет да се учи. Той е временен университет. Като прекара в него от 1 – 120 години най-много, той го напуща и отива в своя

3

34

дом, при баща си и майка си, да им покаже, какво е научил. Привилегия е за човека, ако той може да прекара на земята ц-бли 120 години, колкото най-много му е определено днес да живее. Като говоря тия неща, мнозина не в-врват в тях и казват: Това са хипотези, недоказани истини. Като говорите на слепия човек за светлината, и той ще каже, че това е хипотеза. Обаче, за онзи, който вижда, който не е слЪп, светлината не е хипотеза. Нужно ли е да дойде при вас някой учен да ви доказва, че светлината имала толкова билиона трептения в секунда, за да повервате в нея? Какво нещо е светлината, как се разпространява, от колко цвета се състои и ред още научни положения, могат да се дават само на слепия, а той да седи и да слуша, но онзи, който има здрави очи, не се нуждае от тези обяснения. Достатъчно е той да отвори очите си само и да види вече и светлината, както и всичко онова, което тя разкрива пред неговия поглед.

Казвам: има един начин за виждане на нещата, съвсем различен от вашия. Яко можете да се ползувате от него, ще видите, че това, което говоря, не е хипотеза, но действителност. Като се срещате, вие се поусмихвате малко, отваряте очите си, навеждате малко главата си, после пак я дигате, поглеждате се направо в очите и мислите, че така ще се изучите. Има един красив начин за изучаване на хората, по-правилен от сегашния. Методът, с който си служат съвременните хора, за да се изучават едни други, не води към правилни заключения. Запример, срещнете един човек, бутнете го малко, и той пада на земята. Вервите по-нататък, виждате човек, паднал на улицата. Този човек е паднал, без да го бута някой. Защо е паднал тогава? Защото е бил пиян. Който не знае причините за падането на тия двама души, казва, че и двамата са пияни. Верно ли е това заключение? – Не е верно. То не почива на никакви научни данни. Първият човек требваше да бъде умен, предвидлив, да заобиколи оттукъ-оттам, да не се оставя на хората да го бутат. Умът му не е бил концентриран, разсеял се е нещо, и затова паднал. Вторият пък се подал на сърцето си, на желанието да пие, и той паднал на земята. И първият, и вторият си пукнали малко главите. Значи, при две различни причини, имаме два еднакви резултата – падане и пукване на главата. Единият ще каже, че друг някой го

35

бутнал, затова паднал. Другият ще каже, че бил пиян, затова паднал. Обаче, онзи, който гледа външно на нещата, той ще каже: За мене не са важни причините на вашето падане; важно е, че се намирам пред два съвершено еднакви резултати.

Сега ще приведа друг пример. Срещам чов"бк, който казва, че в^рва в Бога, но главата му е пукната малко. Срещам друг, който не втурва в Бога, но и неговата глава е пукната. Питам: каква полза от вярата на първия и от безверието на втория, когато главите и на двамата са пукнати? Срещам други дмама: единият втзр-ва в Бога, но кракът му е парализиран. Другият не в"врва в Бога, но и неговият крак е парализиран. Съ-берат се тия двама души и започват да се морализи-рат, кой от тях е на правия път в живота. За мене е важно да зная причината, защо и двамата са болни. Причината е страхът. И двамата са страхливи, вследствие на което не растат. Спри растенето в човека, и парали-зията ще дойде; спри растенето в човека, и престъпле-нията ще дойдат. Следователно, всички болести, всички недоразумения, всички престъпления между хората се дъл-жат на спиране процеса на растенето в т"бх. Мнозина подържат старите учения в живота, не приемат нови учения. Казвам: свершено е вече с старите форми, с старите учения и възгледи! Те не носят никакво откровение, в т%х нтбма никакво растене. Некои от старите учени подържат, че светлината, че земята, че слънцето и днес са такива, каквито са били преди две хиляди години. Каквито са били в времето на нашите дЪди такива са и днес. – Не е така. Какво знаете вие за вашите деди? Де са д-бдите ви днес? Яко ги срещнете на пътя, ще ги познаете ли? – Моят дтздо беше с голяма, бела брада. – Знаете, ли преди всичко, какво значение има голямата брада в кабалистиката? В Откровението е казано, че около престола на Бога седят 24 старци. Всбки старец е представител на една завершена епоха или раса. Значи, тия 24 старци показват, че от времето на Христа до днес са се изминали ц-бли 24 епохи. В бъдещето Откровение, което новите хора ще пишат, броят на старците ще се увеличи с още един, ще бъдат 25 старци. Какво ще кажете на това? Който се придържа в буквата на нещата, той не може да допусне това нещо, но който се заема да пише новото Откровение, щом види, че стар-

36

цитъ* са 25 на брой, той казва истината. Това показва, че е станало растене, разширение на чов1зшкиг души. Изобщо, в цтзлото човечество е станало известно разширение, което говори, че всичко в света е подложено на растене, на развиване. Запримтзр, днес хората са по-големи оптимисти, отколкото са били нтзкога. Днес имат по-го-лЪма вяра, отколкото едно време. Верата на съвременнитъ-хора е с няколко градуса по-високо, отколкото в миналото.

„Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми". Яз взимам момчето като символ на човешкия ум. Значи, стотникът се обръща към Бога с думит: „Яз, про-явеният човек, Те моля да кажеш на момчето ми, т. е. на моя ум да мисли и да в-Ьрва. Щом му кажеш това, той ще оздравее. И тогава няма аз да му служа, но той ще ми служи. Сега човек служи на своя ум, а не умът на човека. Остане ли ние да служим на нашия ум, работата ни е свершена. Остане ли мъжът да служи на жената, или жената на мъжа, къщата ще отиде. Защо? Защото мъжът и жената са две равни сили, две равни величини. В този смисъл, нито мъжът може да слугува на жената, нито жената може да слугува на мъжа. Какви трябва да бъдат тогава новитъ* условия? – Служене на Бога. Само на Бога може да се служи! И тогава, първото положение, което се поставя за основа в живота на разумния човтзк е следното: Внеси Любовта в себе си! По този начин мъжът ще има вяра в жена си, няма да купува всеки ден, каквото й е потребно, но ще остави касата си отворена, да взима пари, колкото й са нужни. И жената, от своя страна, ще укаже пълно доверие на мъжа си, ще го остави свободно да се проявява, както любовта му диктува. Ако мъжът или жената искат доброволно да си служат, това е друг въпрос. Но при това положение, нито мъжът, нито жената ще се оплакват, че служат един на друг. Който се оплаква, когато служи нъжому, непременно трябва да му се плати. Идеални отношения тртзбва да се създадат между мъже и жени, както и между всички хора, изобщо,

Какво виждаме в отношенията на съзременните хора? Като слугува ц-Ьл ден на мъжа си, жената казва : Цъ\па робиня станах на този мъж! – Ями мъжът не е ли роб? Той пък казва: Заробих се за тази жена! – Ями жената не е ли робиня? В съвременния живот и мъжеттз,

37

и жените са роби, вследствие на което момчето им боледува. Като заболее момчето им, жената казва на мъжа си: Стояне, дошъл е в града ни един пророк, иди да му разкажеш за нашето момче, дано оздравее. – Остави, жена, каквото даде Господ, това ще стане. Всички хора казват: Каквото даде Господ. Какво дава Господ? – Момчето умира, и с това комедията се свершва. Държавата се разсипа, и всичко около нея изчезва. Защо се разсипа държавата? Защото момчето й умре. Държавата уморява всички добри, разумни младежи, които й служат, но тя трябва да плати за тях. Хората трябва да се превъзпитат в духа на новото, ако искат да имат добри държави, добри държавници, добри граждани. Бащата трябва да даде свобода на сина си, но да му каже, че трябва да учи. При това, и той не трябва да се заробва за сина си. Когато отива на училище, си-нът не трябва да иска пари от баща си, но да остави на него, той сам, доброволно, да го подържа. Когато си-нът сверши учението си, бащата не трябва да очаква на него; ако синът доброволно пожелае да гледа баща си, това е друг въпрос. Това са максими, правила на новия морал, на новия живот, към който всички хора се стремят.

Христос казва: „Нито в Израиля не съм нам^рил толкова в-вра." Верата е необходима на човека, като условие за растене. Само по този начин той ще разбере законите, при които живее. По този начин той ще се освободи от заблужденията, които го спъват, и ще даде ход на окултните науки в живота си. В англосаксонската раса, Например, окултните науки имат приложение почти в всички области на живота. Американците, особено, използу-ват тия науки навсЪкъде в живота си. Ако нЪкое американско семейство иска да вземе слугиня в дома си, заве-ждат слугинята при някой френолог и му плащат, колкото е необходимо, за да им каже предварително, дали тази слугиня ще им бъде полезна. Когато н+^кой учеиик иска да следва музикална школа, той отива при някой френолог, да се произнесе за неговите музикални способности. Ако френологът каже, че този ученик е музика-лен, тогава и учительт го приема за ученик. Иначе, той се залавя за друга работа, в която ще има по-добри резултати. Затова, именно, работите на американците вервят добре. Окултните науки идат днес да ни покажат, че

38

ако разбираме законите на природата и вервим съобразно тях, ще можем и най-неблагоприятните условия да пре-вернем в благоприятни, и по този начин да подобрим живота си. Преди всичко, човек трябва да развива в себе си търпението. Материалите, които са необходими за развиване на търпението, съществуват в природата, но чо-в-бк трябва да знае, де да ги намери и как да ги използува. Това, което съвременните хора наричат търпение,не е истинско търпение; то е повече неволя. Който иска да му предам уроци по търпение, той трябва скъпо да плати за т%х. Всичко друго мога да пропов"ьдвам даром, но дойде ли до търпението, аз обирам човека по всички правила. След това ще го запитам, доволен ли е от този урок. Ако не е доволен, ще му верна парите. Значи, ще давам и ще взимам. Търпението може да се уподоби на онази красива царска дъщеря, която била открадната от разбойници, с цел да печелят от нея. Че била много красива, това не ги интересувало, но колко ще зземат за нея, тази била техната задача. Те определили за нея десет хиляди златни таланта. Започнали да се изреждат един след друг млади, красиви мог/.ци, всеки искал да я купи, но като чувал, че трябва да плати десет хиляди златни таланта, въздъхвал си и се врьщал наскърбен, че немал толкова пари. Дойде един, погледне я – хубава, красива мома, но пари нема. Дойде втори, погледне я – влюби се в нея, но въздъхне, ьвма толкова пари. Пита я: Не мо-жеш ли да избегаш по некакъв начин? – Не мога, пари искат за мене. Събират се всички тия млади момци на едно место, разчекват, търсят начин, как да я осво-бодят, но нищо не помага. Разбойниците я хванали здраво и не я пущат. Само срещу десет хиляди златни таланта могат да я освободят.

Казвам: такова нещо е търпението. Десет хиляди златни таланта трябва да платите, за да го придобиете. А това е възможно. В Писанието се говори за един слуга, който дължал на господаря си голяма сума, и като не мо-гъл да я изплати, решил най-после да зароби живота си, но господарьт му простил дълговете и го освободил, Тъй щото, ако искате да придобиете търпение, трябва да платите за него лесет хиляди златни таланта. Не се придобива лесно търпение. Ако искате ла придобиете знание, и за него трябва да платите десет хиляди златни таланта. И знанието не се придобива лесно, Еквивалентни величини се

$9

изискват. В природата съществува един велик закон на равновесие. Човтзк не може да придобие и най-малкото благо, ако не даде за него нещо, съответно на неговата стойност. Ако не пожертвувате, ако не дадете от себе си нещо, еквивалентно на търпението, на знанието, природата никога нема да ви накичи с тия венци.

Христос казва: „Нито в Израиля не съм намЪрил толкова вт^ра ". Това значи: Нито в Израиля не съм намтбрил човек с такъв ум, като на този езичник. И по-нататък Христос продължава: „Мнозина от изток и от запад ще дойдат и ще насвдат в Царството Божие". „Ще дойдат и ще насвдатъ" – Христос говори за бъдещето, понеже, според индуската теория на прераждането, сегашните хора, както и тия на миналото, ще се преродят. Дали вие ще приемете тази теория, или не, това е друг въпрос. Важно е, че животът на земята продължава. Много пъти е дохождал човек на земята, и много пъти още има да дохожда. Защо? За да се реализира Великия Божествен план. Онтззи, които дойдат в бъдеще, тте ще насвдат заедно с Яврама. Яврам е бил един от първостепенните адепти. Я мързеливите, догмати-цитте ще бъдат изпждени навън. Както виждате, невежите, както в миналото, така и сега, страдат и търсят щастието си по болниците. Онтззи пък, които са достигнали известно развитие, трябва да се ползуват от знанието, което са придобили на времето си, и към което всеки ден прибавят по нещо ново.

Сега ще ви дам следното правило: като ставате сут-рин, проникнете се от онази абсолютна, положителна втзра, каквато имал стотникът и си кажете: Господи, кажи само една дума, само една реч на момчето ми, т. е. на моя ум, и то ще оздравее. Повервате ли в това, което казвате, нова светлина ще дойде в ума ви. Вие не сте опитвали силата на това правило. – Дали ще ни чуе Го-спод? – Не е въпросът, дали Господ ще ви чуе, или не, но вие трябва да направите този опит. Яз мога да приведа ред примери, да видите, как Бог отговаря на молитвите на хората, но не искам по този начин да ви убеждавам да в-врвате. Не е въпросът на сила да заста-вям хората да втзрват в Бога, или да верват на моите думи. Яз съм против всекакво насилие, и затова каз-вам: Ела и виж! Когато искам да убедя некого да верва в Бога, нема да му говоря, че Бог съществува,

40

че Той е такъв, онакъв, но ще го поканя у дома си на-гости и ще го угостя добре. На другия ден пак ще го поканя, пак ще го угостя. Така ще продължавам цъ\па година наред: ще го угощавам, ще се разговарям с него приятелски, но за Бога нищо няма да говоря. Така разбирам аз проявлението на Великия. Той не е нещо външно. Няма защо външно да се говори за Бога. Достатъчно е да живЪем в Него и заради Него, за да Го проповядваме на хората. Нашият живот и външно, и вътрешно трябва да бъде израз на Великата Божия Лю-бов. Когато н^кой ме пита, има ли Бог, или не, аз ще му кажа: За себе си мога да ти говоря, колкото искаш, но за Бога нищо не мога да ти кажа. – Защо? – Защото този въпрос е личен, и всеки трябва да го разреши за себе си. Н^кой запитал Япостол Павла, какво трябва да прави, за да се спаси. Той му отговорил: „Повярвай и ще намЪриш спасението в себе си!" 8 този смисъл, всеки може да се спаси, като разработи онова, което Бог е вложил в него. Мнозина се спират върху стиха „Повярвай в Господа Исуса Христа" и го разглеждат буквално, като казват: Яко пов^рваш, ще бъдеш спасен; ако не повЯрваш, ще отидеш в дъното на ада. – Не е така. Ние виждаме днес, че и който вЯрва, и който не вЯрва, са изложени на големи мъчения. Ето, хората вЯр-ват, но тЯхната вЯра не ги спасява. Това не е истинска вЯра. Това, което внася недоразумения, съмнения, обиди, огорчения между хората, не е вЯра. Истинската вЯра подразбира най-великото, най-възвишеното и благородното, което може да се прояви в отношенията на хорага. Наблюдавайте, каква голЯма вяра има майката в своето дете. То грЪши, прави пакости днес, утре, други ден, но тя верва в него, прощава му и казва: Ще се изправи това дете. Има чЪщо хубаво, вложено в неговата душа, познавам го аз. И наистина, в каквото верва, това става. Защо? Защото в ума, в сърцето на тази майка няма с%нка от съмнение и колебание. Тя верва в своя син или в дъщеря си и казва: От моето дете чове*к ще стане! Не се минава много време, и не само тя, но и дру-гит около нея виждат, че от детето й човек е излЪзъл. Обаче, има майки, които не верват в децата си и казват: От моето дете нищо не може да излезе. И наистина, както мислят, така става.

И тъй, не се съмнявайте в възможностите на чове*ш-

41

ката душа! От всички хора ще излезе нт5Щ0, но време се изисква за това. И вие, като стотникът, трябва да придобиете такава положителна вяра. Съвременният св^т минава през голтзма криза – и в ума, и в сърцето, и в волята; за да се предпази от катастрофа, трябва да му дойде нтзкаква сила на помощ. Преди години, един американски машинист по треновете полудтзл, т. е. изгубил равновесие на ума си, и в един момент на щестлавие, той се качил на един трен и го пуснал по една от линиите, с бързината на експреса. В една от близките станции видели, че експресът пристига от Чикаго, но се почудили, защо иде без никаква тарифа. Това внесло голямо смущение между персонала на тази станция, защото наскоро очаквали да мине експреса, и по този начин неизбежно предстояла катастрофа. Като видели, че машинистът на този трен развЪвал знаме и викал: „Да живее Америка!" – те разбрали, че имат работа с болния машинист. В това време двама смели машинисти от тази станция се качили на друг експрес и дали най-бърз ход на трена, за да стигнат болния машинистъ-Скоро усптзлм да го стигнат. Единият от ттзх се прехвърли л в трена на лудия машинист, хванал го за ръцег и започнал с него усилена борба, която продължила половин час. Най-после той заверзал здраво рж-цете на болния машинист и го направил безопасен. Докато борбата продължавала, другият машинист усп-Ъл да спре и двата трена и разчистил пътя на експреса, който требвало да мине след пет минути.

Питам: какво ще стане с вас, ако и вашият об-ективен ум, като този луд машинист, развее знаме,пусне трена по линията и започне да вика „Да живее България!" Какво ще стане и с експреса? Значи, за да се избегнат катастрофите, човтзк трябва да бъде разумен, Казвате: Човещина се изисква! Човещината пък е разумното начало, което трябва да вземе надмощие в човека. Такъв човек ще може да живее и за Бога, ще може да живее и за общото благо. Само онзи може да живее за Бога, който носи любовта в себе си. Любовта пък е първото условие за реализиране на живота. Реализирането на живота подразбира постигане на някакъв идеал. Кой е този идеал?Този идеал е Истината. Следователно, Любовта е условие за реализиране на идеалите в живота. Един от мъчно постижимите идеали е Истината» Мъдростта пък е главната

42

цел в живота. За постигане на всичко това, съзнанието на човека трябва да дойде в помощ. Само по този на-чин той ще се домогне до положителното знание, което носи щастие. Има ред учени в Днглия, в Америка и другаде, на които е достатъчно да покажете само единия си пръст, през някоя дупка, задаопишат с най-голями подробности, не само характера ви, но и всичко онова, което предстои да се случи през целия ви живот. Дко отиде н+зкой търговец при един от тези учени, той ще каже, дали търговията му ще верви добре, или не. Яко отиде при него нт^кой млад момък, който е намислил да се жени, той ще му каже, дали ще бъде щастлив в женитбата си, или не; ако момата е болна от никаква бо-лест, и това ще му каже. И каквото каже, това става. Ще кажете, че това е никаква приказка от „Хиляда и една нощ". Който не втурва, той може да провери думитте ми. Нека отиде в Лондон при един от гЬзи учени, и ще види, дали говоря втзрно, или не. Може би ще питате, как са дошли тези хора до такива познания. Наука е това! Тя почива на ред наблюдения, правени върху лицето, главата, ръката на човека. Тия наблюдения са били придружавани с ред измервания и изчисления, докато най-после се оформили в положителна наука. Който владее тия науки, той може да предотврати, да се избави от много нещастия и страдания в живота си, които, иначе, неизбежно биха го сполетели.

Сега, в съзнанието на хората се крият ред причини, които спъват тяхното растене. Растенията, в това отношение, водят по-правилен живот от хората, но ако днес и т% страдат, боледуват, това се дължи на хората, които не спазват природните закони. Тъй щото, растенията не боледуват по свои собствени причини, но вследствие неправилния, нечистия живст на хората. Мко се качите на Витоша и оттам погледнете София, ще видите, че тя е заобиколена с нечиста материя. Цъчпата атмосфера около София е пълна с нечисти мисли. Това не е само в София, но и в всички по-гол%ми европейски градове. – Какво трябва да се направи? – Трябва да дойдат повече добри хора, които да пречистят тази атмосфера. Как ще я пре-чистят? С добритъ* си мисли. Добриг мисли представят вентилации, с които се дезинфекцират нечисти мътта. И вие можете да направите такъв опит. Когато времето е ветровито, а небето – мрачно, мъгливо» съберете се 100 –

43

200 души на едно мъхто, отправете своята светла, чиста мисъл нагоре и наблюдавайте, какво ще стане. Няма да мине половин час, и небето ще почне да се изяснява, вЪтърът ще престане. Религиозните хора трябва да пра-вят такива опити, а не само да се събират в църквиг и там да разискват, коя църква е по-права, кое вт^рую е истинно и т. н. Яко тия хора са истински вярващи, нека по единия пръст само на нтзкой човек да опред-ьлят неговия характер, неговия бъдещ живот и т. н. Досега в България е имало само една ясновидка, от Сливен, която имаше знание, подобно на тия учени в Янглия, в Америка. На всеки, който отиваше при нея, тя казваше в-Ьр-ни н"вща. Тя казваше, например, кой какви дЪла има, как ще се разрешат тия д"вла, какво е материалното положение на човека, колко души са в даден дом и т. н. Тя не гледаше на ръцете на хората, но туряше пред себе си икони и така предсказваше. Като влъзе между невежи хора, тя изгуби яснозидството си. Защо? Защото се намери в положението на топло гбло, поставено между няколко студени. Топлото т"вло непременно ще изгуби своята топлина. Следователно, всички съвременни хора се нуждаят от положително знание за човвшкия живот, от положително знание на законите, по които става растенето. Тъй както сега живЕят хората, по никой начин те не могат да се доберат до това знание, до тази положителна наука. Преди всичко, нещастията, страданията, които сега съще-ствуват, трябва да се премахнат. За тази цел учението на Христа трябва добре да се разбере и приложи. Христос не бтзше философ, като съвременнитъ* философи, но Той внесе известни принципи, известни закони, които непременно трябва да се прилагат. Силата на тия принципи седи в приложението. Без приложение те нт^мат резултати. По тази причина, именно, и до днес още християнството не се е подигнало като наука. На времето си още Христос не е изнесъл цълата наука. В сравнение с това, което ноевше на времето, Христос даде малко на тогавашнитте хора. Тте не бяха готови още за много наука. Нъжои от учениците запитваха Христа, защо не говори на хората направо, да Го разберат, но им говори в притчи. Христос казваше, че не е време да им се говори открито. Обаче, на ученицитте си Христос е обяснявал много нъчца за живота, като им казвал, че за да разберат Неговото учение, тъ1 тр-Ьбва да минат през голям огън, през го*

44

лЪми изпитания. Само по този начин ще дойде новата епоха.

Сега, всички трябва да кажете като Христа: „Отче, дой-дох да изпълня Твоята воля, а не моята." Защо трябва да кажете така? Защото само Бог верши всичко в света. Когато хорага говорят за светли, възвишени мисли, за доброто в света, т тртьбва да знаят, че Бог е единственият, Който мисли, Който прави добро, Който същевременно подтиква хората към мисъл, към правене на добро. Следователно, ако искате да имате добри резултати в живота си, оставете Бог да действува чрез вас. Оставете настрана въпросиг, какво н"бщо е Първата Причина, какво сте вие, какво пред-ставят мъжа и жената и т. н. Щом влезете в света на хармонията, тогава ще разберете гЪзи въпроси. Докато не влЪзете в този свтзт, вие ще разглеждате, например, мъжа, като проява на ума, а жената, като проява на сърцето, обаче, това обяснение още не е пълно. Мъжът и жената съставят две части на едно цЪло. Дветтв части заедно съставят един човек, с едно съзнание. Каквито противоречия и да възникват между мъж и жена, в края на краищата, т сами ще се оправят. Аз имах случай да видя, как мъж и жена се карат. Това бт^ше в Варна. Мъжът биеше жена си, а тя му казваше: Бий ме, колкото искаш! И да ме убиеш, аз не искам да те видя. В това време влиза в къщата им един ттзхен познат, и като вижда, че мъжът бие жената, хвърля се върху него. Обаче, жената, от своя страна, се нахвърля върху гостенина и казва: С какво право се бъркаш в нашитте работи? Ние сме мъж и жена, ще се караме, ще се бием и пак сами ще се примирим. Казвам: каквото и да говорите, както и да философствувате, мъжът обича жена си, и жената обича мъжа си. Тте могат да се карат, да се бият и пак ще се сприятелят. Такъв е днес човешкият живот. Ако влъзете в едно стадо от свине и ударите една от тях, колкото и да с били разпръснати преди това, всички заедно ще хукнат да бътат. Същото може да се каже и за хората: колкото да с разединени външно, между тях съществува едно общо съзнание, което ги сверзва. По същия начин и Великият Бо-жествен живот действува между всички хора. Тази мисъл трябва да проникне в съзнанието им, да внесе в гЪх нова светлина.

Сега, всички тр*вбва да правите опити с светлината, да

45

знаете, за всеки даден момент, в кой цв-Ьт се намирате: дали в червения, в синия, в жълтия, в зеления и т. н. За вас не е важно да живеете в краските, в цветовете на светлината, но в енергиите на тия цветове. Цветовете указват пасивно действие върху човека, тте само го залътеат. Който иска да преобрази живота си, той трябва да се сверже с самата светлина, да се ползува от нейните енергии. Казват за някои, че се кланяли на слънцето. Кой не се кланя на слънцето? От памти - века още хората са се кланяли на слънцето, като източник на енергия. Кой не е излагал гърба си на слънчевите лъчи? Не, съвременните хора не са глупави да се кланят на слънцето. Въпросът седи другояче: Слънцето е богата каса, която вс^ки може да използува. Следователно, ако Бог е внесъл известно благо в слънцето, всеки човек има право да се ползува от това богатство в вид на топлина и светлина. В това отношение, всеки може да прави опити. Яко някой земледелец има десет декара земя и може така да концентрира мисълта си към слънцето, че да отправи енергията му към земята си, по този начин тя ще се оплодотвори много по-добре, ще даде по-добри резултати, отколкото, ако би я наторявал. Умният човек може да натори нивата си с своята мисъл само много по-добре, отколкото, ако би я наторявал по физически начин, с некакви соли, или с други некакви средства. Казвате: Щом е така, нека човек се опита да насоли боба си, например, с своята мисъл. – И това е възможно. За едни хора е невъзможно, а за други – възможно. Мисълта е сила, която твори. Следоватегю, каквото човек мисли, това става. Тъй щото, с мисълта си земле-делецът може да привлече слънчевата енергия и да я препрати на нивата си, отдето растенията ще я използу ват. Поколебае ли се в силата на мисълта си, всичко е изгубено. Щом правите такъв опит, не разправяйте на хората, какво мислите да вершите, но отправете молбата си към Бога, и като успеете в опита си, ще Му благодарите.

И тъй, лесният път в живота седи в служене на Бога. Служенето на Бога пък подразбива възприемане и предаване на Божията Любов, в която влизат два разумни елемента: светлина и растене за душата. Всички хора сега се намират пред големи мъчнотии, и като слу-шат да се говори за Божията Любов, казват: Тия работи

46

сега не ни интересуват. – Трябва да се интересувате от Божията Любов, защото няма да мине много време, и вие ще се натъкнете на големи мъчнотии, в които тази Любов само ще ви помогне. Тогава спомнете си моиг думи и използувайте силата на мисълта си не само за подобрение положението на вашит ниви, но и за подобрението на вашия живот. Колкото повече слънчева енергия приемате в себе си, толкова по-голяма мекота и магнетичност ще се развие в вас. И тогава, в който дом влезете, всички ще ви обичат. Защо ще ви обичат хората? Защото, с влизането си в някой дом, работите на този дом тръг-ват добре. Българиг верват в „полЪзване." И наистина, такива хора носят нт^що хубаво в себе си. Т са добри, чистосърдечни, в всичко верват. Аз наричам гЬзи хора „разумни деца." Бъдете и вие като гЪзи разумни деца! Каквото и да ви се случи през деня, кажете си: Господ е добър, Той ще преверне всичко в добро. За тази цел и от човека се изисква любов. Ама времето било облачно, дъжд валяло, буря имало, хората се карали помежду си – нищо от това. Вие ще отправите ума си към Божествения свет. Веднъж признавате съществуването на този свет, вие трябва да приемете, че за да стават тия неща в света, за да има толкова страдания, нещастия, има никакви разумни причини, които само Бог знае. Щом приемете това положение, всички трябва да се спретнете на работа на Божията нива.

„Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." Какво отговори Христос на стотника? – Да бъде според вярата ти! На всички, които верват, и които не верват, и аз казвам: Обърнете се към Господа и помолете Го да помогне на момчето ви да оздравее. Щом оздравее момчето ви, вие ще прославите Господа, и работит ви ще тръгнат напред. Силна, кощна е Божията дума! Когато Бог каже само една дума, момчето ви ще оздравее. Имайте втфа, като тази на стотника. Положителна вт^ра се иска от всички хора. Тази вяра води към великата наука, с която трябва да започне по-нататъшната работа. За усилване на вярата трябва да започнете с микроско-пически опити, които след десет месеца ще дадат малки резултати, а след десет години – по-голями. Тогава ще забележите подобрение в здравето си, в умственото и в духовното си развитие, а също така и подобрение в ц-Ьлия ви дом. Жената, децата ви също така ще бъдатъ

47

по-здрави, по-весели, по-добри и разумни. Това значи да служи човек на Бога! Този е пътт към постижения. „Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." Желая всички да имате тази положителна вяра, че като се обърнете към Христа с тези думи, и Той да каже: „Нито в Израиля не съм намЪрил толкова вяра."

12. Беседа от Учителя, държана на 27 ноември, 1927 г., София. – ИзгрЪв,