Оскърбени
„Като оскьрбани,а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а всичко владeем."
Съзнателният живот представя една от великите задачи на целокупния живот. Има задачи временни, които разрешават временните нужди на човека; има задачи идейни, които се отнасят до вечния живот; те разрешават общите нужди на човека. Съзнателният човек иска не само да си обясни явленията в природата, но същеаременно той иска да си обясни законите, както и пътищата, по които се извършват тия явления. В първия случай той се явява само като зрител, като наблюдател на всичко онова, което става около него; във втория случай той взима участие в тия явления, понеже е свързан с живата природа. Щом е така, тогава и законите, по които се извършват явленията в природата, имат отношение и към самия човек. Доколкото познава природата, дотолкова човек може да живее с нея. Когото познаваш, ти можеш да живееш с него; когото не познаваш, не можеш да живееш с него. В този смисъл, животът започва с първото пробуждане на съзнанието. Пробуждането на съзнанието пък не е нищо друго, освен запознаване с живота. Мнозина влизат в живота, като че отиват на гости някъде, като че са поканени на сватба. Обаче, и за поканените на сватба има известни правила, които трябва да се спазват; престъпят ли тия правила, те ще се намерят вън от сватбата. Не само това, но и за посетителите на кръчмите има правила, които също тъй трябва да се спазват. Ако някой пияница влезе в една крьчма и престъпи едно от създадените там правила, той скоро ще се намери вън от кръчмата.
Казвам: трябва да знаете, че всяко начало е трудно. Как мислите, леко ли е положението на капел майстора, който е събрал около 50-60 музиканти или певци да дирижира? Той дига и слага своята тояжка по всички правила на музиката, но те още не го разбират, вследствие на което излиза цяла бъркотия. Той дава тон с камертона си, свири им със своя инструмент, но те пак не го разбират. Капелмайсторът разбира своите музиканти, влиза в положението им, знае, че те ще започнат да свирят, както той иска, и затова има търпение да дочака времето, когато музикантите ще го задоволят. Които слушат отвън, ще кажат: Тези музиканти за нищо ги не бива, нищо няма да излезе от тяхното свирене. Също така мнозина, като не разбират живота, прибързват в заключенията си и казват: Тази музика нищо не струва. Който се произнася така леко и прибързано за живота, той е случаен посетител; едва що чул първия тон от музиката и казва: Тази музика нищо не струва. Питам: при това положение, какво трябва да прави човек? Ще кажете, може би, че нищо друго не остава на човека, освен да умре. Кой от вас е бил в недрата на смъртта, да знае, какво тя представя? Ако смъртта е нещо толкова желано, което разрешава задачите на живота, тогава, нека всички хора пожелаят смъртта. В същност така ли е? Днес хората се плашат от смъртта, въпреки това, като се намерят в безизходно положение, пак към нея се обръщат. Всички казват, че няма по-страшно нещо от смъртта, а при това я желаят. Как ще се обясни това противоречие? Това противоречие произтича от неразбиране на вътрешните процеси на живота. Когато хората, даже и най-напредналите, се натъкнат на големи страдания и изпитания, те мислят, че и Бог престава да се интересува от тях. Ще чуете даже някой да казва за Бог, че Той не се интересува от страданията на хората, защото сам няма никакви страдания. Ако е въпрос за страдания, за неприятности и безпокойства, Бог има най-много от всички. Ако съберете на едно място страданията на цялото човечество, от милиони години насам, Бог прекарва повече от това само в един ден даже, но при това Той е винаги щастлив и доволен, Неговият мир никога не се нарушава. Ще кажете: Как е възможно това? Питам: мислите ли, че океанът не усеща всичката тиня, всичката кал, която се влива в него от хилядите мътни реки? Океанът усеща, чувства всичко това, но търпи, понася тия несгоди, като временни положения, защото знае законите. Той разбира процесите, по които тази нечистота може да се утаи, да се премахне, затова с търпение чака това време.
Сега, аз говоря за обикновения живот на всички живи същества, който се влива в Великото съзнание. Обикновеният живот пък представя сбор от всички мътни реки. Преди да пристъпя към съществената мисъл на тази беседа, ще направя няколко бележки върху разликата между съзнателния живот, или живота на праведния, на добрия човек и несъзнателния живот, или живота на грешния, на лошия човек. Животът на съзнателния човек е подобен на извор, водата на който, от единия до другия край на своето пътуване, е бистра, чиста, като кристал. И десет пъти на ден може да се цапа добрият човек, но достатъчно е да се докосне до своя вътрешен извор, за да се изчисти веднага; достатъчно е да доближи устните си до водата на своя извор, за да уталожи жаждата си; достатъчно е да пие една чаша вода, за да могат порите на тялото му да се отворят, и с това да облекчи положението си. Животът на несъзнателния човек, от единия до другия край, представя мътна река. Ако рече той да пие от водата на тази река, тя няма да уталожи жаждата му, нито ще отвори порите му. Какво е положението на такъв човек? Той престава да мисли, да чувства, да действа и е осъден на смърт. В това отношение, смъртта представя ограничение на съзнанието. Няма по-страшно нещо за човека от това ограничение и от невъзможността да се освободи от него! Няма по-страшно нещо за човека от това, да съгради къща, която утре ще се събори върху него, ще го затрупа, и след това няма кой да му помогне. В този смисъл, именно, смъртта е страшна за човека. За грешния смъртта е страшна, защото къщата му се събаря, преди още той да е излязъл от нея. За праведния, обаче, не е така. Той излиза от къщата си преди тя да се е съборила. За нашата къща, т. е. за нашето тяло, апостол Павел казва: „Нашето тяло е дом ръкотворен, но има дом неръкотворен, в който трябва да живеем." Това трябва да стане още приживе. Който разбере смисъла на този стих, той ще знае, че щастието на човека не е на земята, Няма човек на земята, който може да се нарече щастлив. Всички хора са търсили и търсят щастието на земята, но и днес не са го намерили. Елементите на щастието са на земята, но самото щастие, като нещо цяпо, не съществува на земята. Земята е рудница, в която човек е изпратен като рудокопач, да извади от нея някои благородни метали, скъпоценни елементи и съкровища, и да ги занесе на определеното за тях место. В края на краищата, той не задържа за дълго време при себе си своите придобивки. Задържи ли ги при себе си, в скоро време ще го оберат, и той ще остане пак беден, с празни ръце. Това всички са опитали. Всеки човек е видяп, как щастието бяга от ръцете му. Въпреки това, съвременните хора вярват, че ще намерят щастието и ще го задържат за себе си. За тази вяра те заслужават почвала. При всички страдания и нещастия, при катастрофите, които преживяват, всички живи същества се стремят към щастие на земята.
„Като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме, като че нищо нямаме, а всичко владеемъ". Такова е положението само на онзи човек, в когото съзнанието е пробудено. За да се пробуди съзнанието на човек, той трябва да започне с вътрешните процеси на живота. Само вътрешните процеси са вечни и неизменни. Дето става подпушване, там имаме нещо нереално; подпушването подразбира временен процес. Например, днес човек се чувства здрав, разположен, има апетите за ядене, но утре става някакво пресичане на апетита, стомахът му се разстройва, и той се оплаква от подпушване. Тъй подпушен, той прибягва до разстривки, до изпотявания, докато възстанови първото си разположение и апетите Значи, храносмилателната система на човека може някъде да се подпуши, през което време той се намира в нездравословно състояние. Щом се подпуши храносмилателната система на човека, едновременно с това се подпушва и дихателната система: дишането става по-бързо или по-бавно, неравномерно, а понякога съвсем спира. Когато човек престане да диша, и движенията в него спират. Ето защо, човек трябва да пази храносмилателната и дихателната си системи в пълна изправност. Само по този начин той ще бъде здрав, с добро разположение на духа. Под думата „хранене", в широк смисъл, се разбира процес на възприемане възприемане на живите сили в природата. Тези живи сили се възприемат чрез храната, чрез въздуха, чрез водата, чрез светлината и топлината, а най-после и чрез живата мисъл, Това са все среди, които трвбва да минат през човешкия организъм, за да може разумният човек да си послужи с тях. Ето защо, човек първо трябва да започне с изучаването на храненето и на разнити видове храни, с изучаването на въздуха, водата, топлината, светлината и човешката мисъл. Той трябва да знае, колко и какви са вибрациите на светлината и топлината и да извлече живите сили, които се съдържат в тях. Разумният човек има начини, методи, чрез които може да извлича живите сили от тия среди. Който познава въглерода, неговите свойства и съединения, той познава твърдата материя, и всякога може да извади живота от тази среда. Който познава водорода, неговите свойства и съединения, той познава течната материя, и всякога може да извади живота от тази среда. Който знае всичко за азота, за неговите свойства и съединения, той познава въздухообразната материя, и всякога може да извади живота от нея. Който е запознат добре с кислорода, с неговите свойства и съединения, той разбира огъня, и всякога може да извлече живота от него. Дойде ли човек до това положение, да влага живите сили в природата, да се ползва от тях, той няма да очаква външно щастие, няма да се надава да го кредитират някои банкери. Той ще знае, че животът не се влива отвън, но отвътре; прииждането на живота е вътрешен процес. В този смисъл, задачата на науката и на религията се заключава в придобиване на живота.
Казвате: Как можем да придобием живота? Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бог пък подразбира служене. Такава е била задачата на науката и на религията в древните времена, когато хората са били просветени; в по-новите времена, религията и науката са станали средства за превъзпитаване на хората, а в най-новите времена, науката, специално, е слязла в областта на стомаха, и служи главно за задоволяване нуждите му. Днес ученият работи, музикантът свири, художникът рисува, поетът съчинява, проповедникът поучава хората, но всичко това се върши с цел да се доставят средства за ядене и пиене. Кажете, кой художник не е продал своята картина? Кой проповедник не е продал своята молитва? Кой учен не е продал своята идея? Коя майка не е продала своя идеал? Когато майката жени дъщеря си, тя продава своя идеал. Когато дъщерята роди, това е нейният свещен идеал, но не се минава много време, тя търси човек, на когото да продаде своя идеал, т. е. своята картина. Като намери човек, какъвто търси, тя казва: Наредих дъщеря си добре, според волята Божия. – Ако това съчетание е станало по Бога, нямаше нужда от посредници. Всички процеси, които стават по Бога, са вътрешни. Те съществуват вечно. Всяка връзка, направена от Бога, е вечна. На земята тя само се проявява, а не се прави сега. Това трябва да знаят всички хора. Ако някой обича даден човек, тази любов не е създадена днес. Тази любов е вложена в душата на човека от Бог, а днес само се изявява. Следователно, нови връзки не се правят сега. Който се е опитал веднъж само да направи нова връзка, главата му знае, какво е патила. Днес хората могат само да се сдружават, но не и да се свързват. В този смисъл, женитбата е сдружение, не е свързване, нито съчетание. Защо се женят съвременните хора? От страх, че няма кой да ги гледа на стари години. Защо учи човек? От страх, че няма кой да го гледа, иска да се осигури. Не, човек трябва да учи от любов към знанието, като нещо Божествено. Стремежът към знание в човека е вложен от Бог, и затова той трябва да учи! Да учиш, това е Божествен процес; да служиш на Бога, това е Божествен процес; да бъдеш религиозен, това е пак Божествен процес.
Казвам: съзнателният човеч признава тия неща и ги разбира, а несъзнателният ги отрича. Той отрича съществуването на Бог, отрича съществуването на друг свят. Какво съществува тогава? Ще кажат, че съществуват общества, народи. Значи, хората приемат съществуването на тяло без глава. Бих желал да видя такова тяло. Може би някъде из музеите да съществува такова нещо, но не зная, дали може да се срещне в природата живо тяло без глава. В този смисъл, Бог съществува в нас като начало на всяко нещо. Всеки велик подтик, всяка нова идея, която ни кара да вървим напред, това е Бог в нас, проявен в миниатюр. Това не е човекът; това е нещо извън него, което съзнава, наблюдава, какво се върши наоколо. Казвате; Дойде ми една велика идея в ума. Тази велика идея не е нищо друго, освен Бог, Който се проявява във вас. Вие сте слушатели, ученици, а Той ви преподава. Бог е учителят на всеки човек. Той ви показва нещо, вие гледате. Той ви говори, вие слушате. Не смесвайте вашето виждане и слушане с това на Онзи, Който създава всичко. Ако смесвате тия неща, вие ще се намерите в положението на онзи българин Стоян, който тръгнал за града да продава магарето си. Това се случило през един летен, горещ ден. Като вервял дълго време, той се почувствал доста уморен и решил да легне под синката на една круша, да си почине. Легнал под крушата и заспал . За да не изгуби магарето си, той вързал юларя му за ръката си. Докато спал, няколко палави деца решили да му устроят една изненада: те се приближили тихо до магарето, полека извадили юларя,с който бил завързан за ръката на Стоян, а магарето взели със себе си и тръгнали за града да го продават. Като се събудил Стоян и видял, че магарето го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето си; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.
Сега, като слушате този пример, не е вахно за вас, дали можете да спечелите едно магаре, или да изгубите едно магаре. Ако спечелите, наприм-ер, едно магаре, какво особено има в тази печалба? Ако има нещо важно в тази печалба, тя седи в проучване хзрактерните качества на магарето, за да се ползвате от тях. От една страна магарето е крайно упорито, а добрата му страна е, че то пие само най-чиста вода. Ако искате да знаете, де има чиста вода за пиене, вървете след магарето. Щом ожаднее, то непременно ще намери чиста, хубава вода. Значи, преди хиляди години още магарето е изучило свойствата на чистата, на хубавата вода, и затова лесно я намира. То казва: Без чиста вода не мога да живея! Що се отнася до храната, магарето е много скромно; обаче, дойде ли въпрос до водата, то е много взискателно, винаги пие от най-хубавата, най-чистата вода. Никое друго млекопитаещо не спазва това поавило – винаги да пие чиста вода.
Казвам: В природата съществува един велик закон, който регулира силите. Например, отрицателното качество на магарето, упоритостта, се балансира с доброто му качество и способност да познава чистата вода и само от нея да пие. Ако запитате магарето, защо е толкова взискателно към водата, та всякога тьрси чиста вода за пиене, то ще отговори: Аз имам една лоша черта в характера си – твърдост, упоритост, която мога да смекча само с чистата вода. Значи, и твърдостта, упоритостта в човешкия характер се дължи на сухотата в неговия организъм. Никой не може да разубеди упорития човек в това, което той е намислил да прави. Ако разгледате главата на упорития човек от френологична гледна точка, ще видите, че центърът на твърдостта в него е силно развит. От какво се нуждае този човек? – От вода. Хора, които пиянстват, това показва, че организмът им се нуждае от повече вода. Който обича да пие, за оправдание пред другите, той често казва: Водата не е за хората, тя е за жабите. Обаче, ако вие успеете да убедите този човек да пие вода, вместо спиртни питиета, той ще престане да пиянства, и в скоро време здравословното му състояние ще се подобри. Казвате: Как може да се лекува пиянството? Заставете пияницата да изпива на ден по две-три кила вода, и той ще се излекува. В процеса на лекуването си той трябва да започне от най-малкото количество вода и постепенно да увеличава: първият ден да изпие една чаша вода, вторият ден – две чаши, третият ден – три чаши, после– четири, пет, шест чаши, докато достигне до 15-20 чаши на ден. Ако изпълнява тези наставления, в скоро време той ще се откаже от употребата на спиртни питиета. Когато пияницата обикне водата, той ще престане да пие вино и ракия. Той търси в тях онова, от което организмът му се нуждае. От какво се нуждае организма му?От вода. Следователно, накарайте пияницата да обикне водата, и той ще задоволи нуждата на своя организъм по естествен начин.
И тъй, много от недъзите на нашия живот са станали наследствени качества по необходимост, а не като естествени прояви на живота. Всички подпушвания, които се явяват в организъма на човек, не са нещо реално, нещо естествено. Например, ако подпуши храносмилателната и дихателната си системи, човек изпада в една нереална, недействителна област; ако подпуши мислите и чувствата си, човек пак изпада в нереална област. Попадне ли в такава област, той губи своето разположение, губи всякакъв дух за работа. Коя е онази реалност, дето нищо не може да се подпуши? Тази реалност се крие във великата наука на живота. Докато дойде до тази наука, човек ще мине през ред страдания: първо ще мине през страданията на стомаха, дето ше познае глада и жаждата; после ще мине през страданията на дробовете, дето ще познае, какво значи подпушване на чувствата; най-после ще мине през страданията на мозъка, дето ще познае, какво значи подпушване на мислите. Като мине през тези състояния, човек ще дойде до реалния живот, в който няма вече никакви подпушвания. Каквото и да се случи на човек в този живот , той всякога ще е готов да служи на Бог. Човек трябва да знае тези неща, за да различава своите състояния, да познава себе си. Наблюда-вал съм състоянията на много хора, и виждам, колко мъчно е човек да познае себе си. Дойде някоя сестра при мене, вдъхновила се от нещо и върви права, смела, казва: Аз съм готова да нося страданията на целия свят. Тя дигнала знамето нагоре, развила го, ще победи света. Не се минава половин час, гледам, знамето свито, никакво не се вижда, главата й увиснала надолу, върви напред, но едва пристъпва. Питам: сестра, де е знамето ти? – Остави се, голямо страдание ми дойде до главата. – Какво ти дойде до главата? – Казаха ми една обидна дума.– Колко тежи тази обидна дума? Претеглихте ли я? Преди всичко, досега още не са намерени такива чувствителни везни, с които можете да претеглите една обидна дума. Малка е тежестта на обидните думи. Както виждате, тази обидна дума, която за физическия свят е почти нереална, понеже няма тегло, в умствения свят, обаче, произвежда голям ефект. Достатъчно е една обидна дума да падне върху човешкия мозък, за да предизвика някакъв удар. Там тя носи своите последствия. В умствения свят тя има свое тегло, свое движение.
Питам: щом обидните думи имат такъв ефект върху мозъка на хората, трябва ли да им се създават страдания с изказването на такива думи по техен ад-рес? Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си, и по този начин той ги обезоръжава. Забележете, когато лошият човек се разгневи, той започва да говори всичко, каквото му дойде на ума, и като мине известно време, поолекне му малко, и тогава казва: Стига вече! Казах си всичко, което бях събрал от толкова време в себе си. Този закон се потвърждава навсякъде в живота. Ако имате някой неприятел, който говори лоши думи по ваш адрес, ще дойде ден, когато ще ви стане най-добър приятел. Обаче, той непременно трябва да изхвърли всички ония снаряди, които е приготвил срещу вас. Такъв пример имаме в Писанието за апостол Павел, който отначало е гонил Христа и Неговите последователи. Един ден Христос го срешна на пътя, бутна го от коня му, и той ослепя. От тогава апостол Павел стана най-добрия приятел на Христа. Той беше учен човек, но същевременно и голям фанатик, готов беше докрай да се бори за своите убеждения. Преди да срещне Христа, Павел имаше високо мнение за себе си, но като Го срещна, той казваше: „ Всичко считам за измет, да позная Господа Исуса Христа". Той искаше да познае Христа, да познае великата Божия Любоз. Христос внесе в него новия живот.
Следователно, всеки трябва да падне от коня си, да ослепее, за да познае Христа. С възгледите, които съвременните хора имат, не може да се познае Христа. Поради техните възгледи, опасно е да им се говори за новото, за великото в света. Ако говориш за семейството, ще обидиш семейните хора; ако говориш за науката, ще обидиш учените хора; ако говориш за религията, ще обидиш религиозните хора. Каквото и да се говори на съвременните хора, все ще се обиди някой. Питам: ако се говори истината на хората, трябва ли те да се обиждат? Истината никога не обижда. Като се говори за науката, от гледището на истината, учените не трябва да се обиждат. Има хубави неща в науката, но могат ли да се нарекат добри, полезни неща откритията на учените, които се употребяват за унищожаване на хора и на добитък? Какво ще кажете за бомбите, които се хвърлят от аеропланите? Какво ще кажете за далнобойните оръдия, с които си служат във време на война? Какво ще кажете за отровните и задушливи газове, които произвеждат своя ефект върху човека пет – шест месеца след като ги е погълнал? Едно време, когато науката не е била толкова напреднала, хората си служили с отрови, които действали бързо, както действат отровите на змиите, но днес, при голямата ученост, хората си служат с отрови, които действат бавно. Под действието на тия отрови, човек бавно линее, докато един ден умре. Страданията от тия отрови са продължителни. Казват за някой виден човек, когото неприятелите преследват, че както вървял на улицата, станало му зле и умрял. Хората ще кажат, че минавал някаква криза, а лекарите ще констатират отравяне. Ето защо, често такива видни политически личности носят в себе си противоотрови. Техният живот се намира в голяма опасност. Питам: при това положение на нещата, можете ли да бъдете щастливи? Някой мъж не живее добре с жена си, иска да се разведе, да се освободи от нея, но развод не му дават. Какво да прави? Той се влюбил в друга жена, иска да се ожени за нея. Най-после започва да търси начин, по-скоро да се освободи от жена си. Решава да тури няколко капки отрова във водата, която ще пие жена му, и мисли, че никой няма да открие престъплението му. Някога пък жената се влюбила в друг мъж, иска да се освободи от своя мъж. В този случай, тя замисля някакво престъпление.
Питам: на какво се дължат тия противоречия в живота? Противоречията се дължат на факта, че хората търсят щастието там, дето то не съществува. Никоя жена не може да даде щастие на мъжа, и никой мъж не може да даде щастие на жената. Това всички хора трябва да знаят. Така е в съвременния свят. Туй, което хората търсят на земята, съществува в друг свят, извън земния. Който иска хората да го обичат, той сам трябва да бъде съвершен. Само съвершенните неща могат да се обичат. Може да бъде обичан само онзи, който има нещо особено в себе си. Кой учител е обичан? Учениците обичат само добрия, само разумния учител. Следователно, обича се само великото, разумното, идейното, което съдържа в себе си чистота и знание. Ти ще обичаш онзи, който познава живота ти, който те разбира и може да ти даде от своя живот, както Бог дава. Какво иска Бог от нас? Нищо не иска. Той иска да ни убеди, че Неговата Любов, по отношение на нас, е вечна и постоянна. През каквито изпитания и страдания да минем, в края на краищата, ние ще се убедим, че няма същество в света, което ни обича като Бог. И при най-лошите условия да изпаднем, Той работи за нашето освобождение и повдигане. За този Бог, именно, трябва да се проповедва, а не за онзи, когото познават болшинството от съвременните хора и общества. Божиите мисли, чувства и желания не са като нашите. Неговите закони не са като нашите. И най-после, Неговата Любов не е като човешката. Бог, за Когото проповядвам, живее във всеки човек. Той се изявява в форма на някакъв скрит вътрешен идеал, вътрешна светлина в човека. Чрез тази светлина човек познава, що е добро и що е зло. Чрез тази светлина той разбира, каква трябва да бъде истинската любов.
Съвременните хора са дошли до пълно обезверяване: те не вярват нито в себе си, нито в ближния си, нито в своя Създател. Който вярва във Великото Начало на живота, той ще вярва и в себе си, и в своя ближен. И обратното е вярно: който не вярва в Бог, той в никого не вярва. В това седи дълбокият смисъл на живота, който води към реалността. В това отношение, човек, в истинския смисъл на думата, е онзи, който с нищо не може да се опетни, от нищо не може да се подпуши. Реален живот е онзи, който от нищо не се опетнява. Кое наричаме чисто, реално нещо в живота? Всяка река, колкото малка да е, която не се подпушва, е чиста; водата на тази река може да изчисти, да изпере, да измие и най-нечистите неща. Река, която се подпушва, е нечиста. Мнозина желаят да бъдат като праведните хора. Който иска да бъде като праведния, той трябва да мисли, да чувства и да постъпва като него. Ако мисли, чувства и постъпва като грешник, а иска да мине за праведен, той няма да успее. Щом живее живота на грешник, ще бъде като него – нищо повече. Праведният не може да познае грешника, ако не слезе на неговото ниво и не живее като него. Грешникът не може да познае праведния, ако не се качи до него и не мине през неговия живот. Знаете ли, колко е опасно да слезете до нивото на грешника и да живеете като него? Голяма е дълбочината, в която грешникът живее. Ако на тази дълбочина слезе някой неподготвен човек, за дълго време неговите пътища и съобщения ще се прекъснат, докато един ден дойде някой велик дух да го извади оттам. Някой казва: Аз искам да опитам този живот.–Можеш да го опиташ, но ако отговаряш на качествата, които се изброяват в стиха: „ Като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а всичко владеем". В този стих апостол Павел е дал метод, как да се превръща скръбтта в радост. Той познава този метод, както рудокопачът може да превръща рудата в нещо ценно, и да отделя от нея потребното от непотребното. Той е употребил огъня и ред други средства, докато най-после сам е научил изкуството да превръща енергиите, което е изказал в Цитирания по-горе стих.
Много от съвременните хора стават религиозни, само за да подобрят материалното си положение. И обратно, много религиозни, много вярващи стават безверници, като казват: Толкова години вече, как се подвизаваме, вярваме в Бог, но работите ни от ден на ден вървят по-зле. Сега вече ще заживеем по светски, дано така ни тръгне напред. Това показва, че хората не се ръководят от един вътрешен принцип. Следователно, всеки трябва да знае за себе си, кои са подбудителните причини, които го заставят да бъде вярващ или безверник. Някой казва: Аз вярвам в Бог, аз търся истината. Питам: кое е заставило този човек да вярва в Бог и да търси истината? Можете ли с веруюто, което сте приели, да издържите на своя идеал, при всички мъчнотии в живота си? Ако при известни мъчнотии вие се откажете от своя идеал, това показва, че още не сте дошли до истината. Когато намерите истината, вие ще се освободите от всички страдания и противоречия. Ученият, който се е домогнал до великата наука, която му разкрива свойствата на въглерода, водорода, азота и кислорода, както и на техните съединения, той може вече да се освободи от страданията в живота. Този човек в затвор не влиза, от огън не изгаря, във вода не се дави и от храна не може да бъде лишен. Много от вас сте вярващи, но знаете ли свойствата на въглерода така, че като го стиснете в ръката си да го превърнете в диамант? Ако знаете свойствата на въглерода, последен бедняк да сте, ще вземете едно парче дървен въглен, ще го стиснете в ръката си и ще го превърнете в диамант. При това положение, можете ли да бъдете беден? Сегашните учени превръщат въглена в диамант, като го подложат на голямо налагане, обаче, те не знаят вътрешния, духовния начин за това превръщане. Едно от свойствата на въглерода е, че той гори. Горенето пък се дължи на отсъствието на вода. Дето има вода, там горене не става. При това, колкото по-голямо е количеството на водата, толкова по-малка е възможността за горенето. Ученият адепт, който знае това нещо, ще вкара по някакъв начин повече вода във въглена, след което ще го нагрее при силно налагане, докато се стопи. По този начин въгленът ще се преверне в диамант.
И тъй, ако вашите идеи при нагряване изгарят, това показва, че имате малко вода в себе си. Ако вашата вода е замръзнала, това показва, че топлината ви е малко. Днес много хора в духовно отношение са замръзнали. Защо?
Малко мислят. Между съвременните хора и досега срещаме такива, които са останали от предпотопни времена, Те са обвити в своите ледове, и ако се извадят оттам, ще видите, че месото им е съвсем запазено, каквото е било преди хиляди години, но живот няма в тях. И досега в света съществуват мисли и чувства, останали още от предпотопни времена, но живот няма в тях. Защо ви са такива мисли и чувства, които не носят живот? Защо ви е такова верую, което не може да внесе мир в душата на човека? Защо ви е такава наука, която не може да покаже истинския път на хората? Нека съвременните астрономи покажат на хората, какъв е смисълът на вселената! Те изучават слънцето, както и другите планети, но не са в състояние да обяснят дълбокия смисъл и предназначение за съществуването на тия слънца и планети. Те казват, че топлинната и светлинната енергии идат от слънцето, но как се образува тази енергия, и те положително не знаят. Какво има на слънцето, не знаят. Има ли живот на слънцето, както и на другите планети, и това не знаят.
Съвременната наука изучава всички явления в природата, но всяко за себе си, без известна връзка, без някаква зависимост между тях. Физиолозите пьк изучават главно функциите на органите в човешкия организъм. Те знаят, каква е службата на стомаха, на белите дробове, на червата и т. н. Обаче, какво ме ползва това знание, ако едновременно с него не зная, как да се разговарям с моя стомах, и как да го заставя да ме слуша? Понякога стомахът става господар на човека и му казва: Аз имам на разположение десет милиона работници, все специалисти, хора амбициозни, които по никой начин няма да насилваш да работят. Те искат малко почивка, и ти ще задоволиш тяхното желание. Ако употребиш насилие срещу тях, те ще обявят стачка, и ти по никой начин не можеш да ги заставиш да работят. Учените точно определят времето, необходимо за смилане на храната. Стомах, който изисква четири часа, зз да смели храната, не е нормален. Във функциите на такъв стомах има някаква аномалия. Всъщност, колко време е нужно за храносмилането? Природата е точно определила времето, необходимо за смилане на храната. Едно е важно: храната да бъде абсолютно чиста! Сегашните хора бързо ядат, бързо приготвят храната си, без да държат на това, дали е добре измита, или не, като за оправдание цитират ред стихове. Те казват, че външната чистота не била толкова важна. Човек трябвало да обръща внимание главно на вътрешната чистота. Храната, която днес се употребява, е толкова нечиста, че стомахът трябва да употреби известна част от времето само за изчистването й. След това вече той пристъпва към смилане на храната. Ако се случи част от тия сокове да прони-кнат в кръвта, тя става нечиста.
Казвате: Как можем да познаем, коя храна е чиста, и коя – нечиста, както и това, каква храна съответства на даден организъм? В човек има едно чувство, с което той познава, коя храна е за него, и коя не е. Ако не можете да намерите съответна храна за вашия организъм, по-добре не яжте. Почакайте ден, два, но да намерите съответната храна за своя стомах. Който яде навреме, той ще научи този закон и ще се благослови; който не яде на време, той ще изгуби добрите условия на живота и преждевременно ще замине. Когато човек се научи да яде правилно и да си избира съответна храна, той е научил вече законите на физическия свят, които постепенно ще приложи и към своя вътрешен живот. Физическите закони имат отношение и към духовните, т. е. към вътрешния живот на човека.Мнозина казват, че преди всичко важна е вътрешната, а не външната чистота. Обаче, понякога външната нечистота съответства на вътрешната, и вътрешната нечистота съответства на външната. Външният живот трябва да бъде израз на вътрешния, и обратно: вътрешният живот трябва да бъде израз на външния. Така е в живата природа. Закривените нокти на сокола и на орела, например, показват тяхната мисъл. Кога, именно, орелът е научил закона, по който да изкривява ноктите си във вид на кука? Изкривените нокти на орела, на сокола и на ред още грабливи птици говорят за една от техните характерни черти. Въз основа на същия закон, ако човек остави ноктите си да растат свободно, и те ще се завият надолу, във вид на кука. Когато ноктите на човека се завъртват надолу, това показва, че и той някога е бил в положението на орел. В този смисъл, праведен човек е онзи, ноктите на когото никога не се завъртват надолу. Щом ноктите на човек се завъртват надолу, това показва, че в характера му се създава нешо хищническо. В живота на този човек е станало някакво вътрешно отклонение. Първоначално този човек е решил да води чист и свят жи-вот, но като се е намерил в затруднение, казал: Не може да се живее с чистота, с честност; така не върви, ще се отклоня малко от този живот. Щом се отклонил от правия път, ноктите му започнали да се изкривяват надолу. Изкривените нокти на човека показват, доколко той се е отклонил от диаметъра на своя живот.
Следователно, всички недъзи, които съществуват между хората, трябва да им послужат, като мерки, по които да съдят, доколко са се отклонили от правата посока в живота. Като видите някакъв недостатък, било в себе си, било в другите, това е придобивка, за която трябва да се радвате. Този недостатък показва, де сте се отклонили, и какво отклонение е станало във вашия живот. В това отношение, недостатъците на хората не са техни съществени качества, но са временни отклонения само, които предстоят на изправяне. Кой банкер няма да се зарадва, когато му се обърне внимание, че при сметките си той е дал някому десет хиляди лева повече, отколкото е трябвало? Значи, има известни погрешки в живота на човека, за които, ако му се обърне внимание, той се радва и бърза да ги изправи. Тези грешки вървят във възходяща степен. Намирането или посочването на тия погрешки винаги носи известни придобивки. Добре е, когато човек види погрешката си и е готов да я изправи. Опасно е, обаче, когато не иска да я види, или когато се заблуждава в нещо и не може да го види, още повече да го изправи.
Сега, като говоря за заблужденията, срещам религиозни хора, които се заблуждават, като мислят, че ще се домогнат до любовта на Бог и на ближния си по лесен начин. Не, докато не изпълняват волята Божия, те никога няма да имат Божията Любов. Защо е невъзможно това? Ще обясня мисълта си със следния пример. Ако някой одере кожата ви, и след това ви накара да се изложите на силно слънце, какво ще изпитате? Това слънце ще ви милва ли? Не, то ще ви причини големи болки, големи страдания. Целта на слънцето е да ви помогне, да заздрави одраната кожа, и вместо нея да образува нова; докато стане това засъхване, вие ще минете през големи страдания. За положението, в което се намирате, слънцето може само по този начин да ви помогне. Следователно, грешните хора ние наричаме хора с пропукана аура, или хора с одрана кожа. Може ли да се нарече ваш приятел онзи, който е одрал кожата ви? Може ли да се нарече права мисъл онази, която разрушава вашия морал и ви отклонява от пътя, който ви е предначертан? Какво виждате в живота на някои хора? Някой човек е щастлив, доволен, но изведнъж става нещо в живота му, което го отклонява от неговия път, и той изгубва своята радост. Питам: може ли радостта да се губи? Има ред закони в природата, които, ако следвате, никога не можете да изгубите радостта си. Например, докато живеете в закона на любовта, никой не може да отнеме радостта ви. В който ден се усъмните в този закон и кажете, че никой не ви обича, вие изгубвате радостта си и се намирате в закона на подпушването. Често слушате някой да казва: Едно време Бог ме обичаше, и тогава аз Му служех; сега вече Той не ме обича, и аз се отказвам да Му служа. – Ако това е зърно, де е погрешката тогава? Да мислят хората така, това показва, че те са несправедливи. От хиляди години насам, хората живеят в благодатта Божия, а при това казват, че никой не ги разбира. Кой човек е дал на Бог онова, което Той изисква от него? След всичко това, съвременнитте хора искат животът им да се изправи. Казвам: върнете това, което не е ваше! Нека художникът престане да продава картините си! Нека ученият престане да продава знанието си! Нека свещеникът престане да продава молитвите си! Нека всеки постъпва според закона на любовта – даром приема, даром да дава. Ще кажете, че е невъзможно днес да се живее без пари. Нека дойде един учител да ми преподава от любов и да остави на мене, аз да му се отплатя с любов. Когато учителят работи с любов, и ученикът ще му отговори с любов. Той всякога ще му бъде благодарен и ще знае, как да му се отплати. Обаче, ако учителят постави ученика си в известни материални условия, един от двамата непременно ще бъде изигран. Има случаи, когато ученикът свършва училище и измества своя учител. Значи, ученикът е излязъл по-хитър от учителя си. Обаче, видният музикант никога не може да бъде изместен от своя ученик. Виден музикант е онзи, който работи с любов. Ако ученикът може да замести учителя си, това подразбира, че в света е имало място само за един учител. Сватът е толкова широк, че за всеки учител, за всеки музикант има определено място, което никой не може да отнеме. На музиканта, който работи с любоз, ще му се каже: Ето твоето място, което от хиляди години те чака. Седни и свири! Същото се отнася до учителя, до учения, до проповедника, до всички хора, изобщо, които работят с любов. Тъй щото, когато работите по закона на любовта, вие няма да се нуждаете от пари. При това положение, парите не могат да играят роля в живота. Защо? Който ви обича, той ще каже: Влезте в градината ми и си откъснете колкото плодове искате и от което дърво искате. Понякога ще пожелаете вие сами да си откъснете плодове от моята градина, а някога ще искате аз да ви откъсна. За предпочитане е някога аз да отворя касата на своя приятел и да туря, или да взема от нея, колкото искам; някога е за предпочитане той да отвори касата си и да ми даде, колкото иска. Това е въпрос на взаимно доверие.
Питам: какво се изисква затова? Високо съзнание. Затова, именно, апостол Павел казва: „Ние, като ученици на Божествената Школа, като хора с високо съзнание, можем да се справим с мъчнотиите в живота и да намерим това, което търсим. Който не може да се справи с мъчнотиите и противоречията в своя живот, той ще остане във временното, в преходното, т. е. в обикновения живот. Всеки сам трябва да се справя с противоречията, защото те са последствия на негов минал живот. Всяко нещо, което човек веднъж е пипнал, остава следа от него; всяка мисъл и чувство, които са минали през човека, са оставили следа, по която могат да го познаят.
За изяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Тези дни имаше в стаята ми една чиния с пресен, хубав мед. Няколко оси го помирисали и влезли в стаята; те намерили меда, кацнали на чинията и почнали да смучат. Влизам в стаята си, и те веднага ме поглеждат и казват: Ти си добър човек, няма да ни изпъдиш. – Добър човек съм, но преди да ядете от меда, вие трябваше да искате позволение. Аз не исках да ги гоня, но взех един чист лист хартия и захлупих с него чинията с меда. Осите веднага се разбягаха и взеха да обикалят около чинията. Като видяха, че не могат да ядат от меда, те веднага дойдоха около мен, взеха да бръмчат над главата ми, да настояват да дигна хартията, с която съм закрил меда, защото, по следата, оставена ог мен, разбраха, че аз съм турил хартията. Значи, каквото пипне човек, той остава върху него своите следи. Каквато мисъл мине през ума на човек, добра или лоша, и след като се отдалечи от него, тя пак носи неговите следи; каквото чувство мине през сърцето на човека, добро или лошо, и след като се отдалечи от него, то пак носи следите му. Това показва, че от мислите и чувствата, които се носят в пространството, може да се познае и човекът, от когото са излезли. Като знаем това, ние трябва да оставяме своите добри влияния в света. Ние сме пратени на земята да работим и, от своите добри мисли и чувства, да създадем нещо хубаво. Всички наши мисли и чувства ще останат на земята, за да влезат един ден в общия строеж на човечеството.
Един ден, когато напуснете земята, ще видите, колко от вашите мисли и чувства са създадени по Божествените правила. Ако те са се развивали по тия правила, вие ще се намирате в положението, за което апостол Павел говори: „Като че нищо нямаме, а всичко влад-еем". Този закон се проверява в отношенията на хората, на всички живи същества, изобщо. Например, когато обичате някого, или когато вас обичат, вие сте готови да дадете всичко. Затова не се изискват много молитви. Когато ученик обича учителя си, колкото последният да е коравосърдечен, той е готов да отвори душата си за своя ученик и да му даде от богатството си, от своето знание. Така постъпват и нашите напреднали братя спрямо нас; те са готови още повече да дават, да ни помагат, ако и от наша страна има разположение към тях.
И тъй, първото нещо, което се изисква от всички, е чистота. Аз не говоря за онази чистота, получена чрез филтриране на мътната вода. Под думата „чистота", аз разбирам онази първична материя, от която е било създадено човешкото тяло. Тази първична материя указва влияние върху мислите и чувствата на човек. Под думата чист живот, разбирам онова течение на сили, което излиза от Първичния Извор и се влива в живота. Само този живот е в състояние да изчисти нашия живот, и да внесе в него вътрешна светлина и доволство. Апостол Павел имаше тази опитност, която изказа в следните стихове: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата; в слава и безчестие, в хулене и захваляване; като прелъстници, а истинни; като непознати, а познати; като на умиране, а ето, живеем; като наказани, а не умъртвявани."
Прочетете тези няколко стиха от 6 гл. II Послание към Коринтяните и правете опити с тях. Съвременните хора прекарват големи изпитания, вследствие на което дохождат до отчаяние, до умопомрачаване, и никой не може да им помогне. Някой се влюбил в парите си, но случва се, че ги изгубва, и той се отчае; друг някой заема видно обществено положение, но го обвинят, че направил някакво злоупотребление, а всъщност не го е направил. На тези хора може да се помогне, само когато те сами дойдат до закона на чистотата. Вие трябва да знаете, че извън вашия свят има и други светове, с по-напреднали от вас същества, които знаят работите по-добре от вас. И затова, като се намерите в трудно положение, обърнете се към тия същества за помощ. Какво правят в такива случаи съвременните хора? Те се обръщат за помощ към Петко, към Ивана или Стояна, като казват, че Бог бил високо, не ги чувал; ангелите били ефирни същества, не могли да влязат в положението им, а светиите били заняти, не могли да им се отзоват в помощ. Не, съществува един свят, толкова възвишен и чист, толкова отзивчив и чувствителен към страданията на хората, че при най-слабото апелиране към съществата от този свят за помощ, веднага се получава отговор. Ето защо, всички трябва да апелираме към този възвишен свят. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бог". Действително, само онзи ще открие лицето си пред нас, който истински ни обича. Който не ни обича той никога няма да открие лицето си пред нас. Казано е още: Не можеш да видиш лицето ми и да останеш жив". Защо Бог е казал така на Мойсей? Защото той си позволи да убие един египтянин и да скрие тялото му в пясъка. Дълго време Мойсей не можа да изкупи своя грях. Бог му каза: „ Понеже твоите ръце са изцапани с кръв, ти няма да видиш лицето ми, докато не се изчистишъ". Мойсей мислеше, че с убийство ще може да освободи израелския народ. Той извърши убийство, но не видя божието лице. И всеки християнин, който мисли, че като изцапа ръцете си с кръв, ще види Вог, той се лъже, Докато хората не изчистят ръцете си от кръвта на братята си, те никога няма да видят лицето на Бог.
Сега, и на вас се проповядва чистота! На кои вас? На онези, на които ръцете не са изцапани с кръв. Мнозина от вас имате малки и големи недъзи, но за да се справите с големите недъзи, първо трябва да се справите с малките. Ако не можете да се справите с един малък недъг в себе си, по никой начин не можете да се справите с големия. С какво се отличават съвременните автомобили? С голяма подвижност. Също така и човек трябва да бъде гъвкав, подвижен, навсякъде да ес върти и обръща,но никога назад.Той трябва да минава през всички пътища, без да причинява пакости. Това значи разумен човек! Разумният лесно се справя с големите мъчнотии в живота си.
Казвам: всеки трябва да изучава великата наука на религиите, която води към придобиване на новия живот, който ще разреши личните, семейните и обществените въпроси в живота. Всеки трябва да се стреми не към дълъг, но към безсмъртен живот, да разбира елементите на този живот. Например, хващат някого, турят го в затвор, бият го, изтезават го, а той плаче, моли се на Бог, да го освободи. Ако този човек е праведен, той трябва да се справи лесно с това положение. Дошло е време, когато праведният не може да бъде бит! Дошло е време, когато праведният не може да бъде измъчван! Дошло е време, когато праведният не може да бъде разпъван! Като говоря за праведния, аз разбирам ония благородни, възвишени души, които приличат на чисти извори. За такива праведни хора, именно, е дошло време да не бъдат бити и измъчвани. Всеки човек може да бъде праведен, да се издигне над обикновените условия на живота, над дребнавостите. Как може да се постигне това? Като престанете да се оплаквате от вашите болки и страдания. – Ама стомах ме боли. – Престанете с болките на вашия стомах! – Ама ревматизъм имам. – Престанете да мислите за вашия ревматизъм! – Главата ме боли. – Престанете да се занимавате с вашето главоболие! – Условията на живота са лоши. – Престанете да вярвате в лошите условия! – Баща ми умрял. – Престанете да вярвате в смъртта! – Война ще има. – -Престанете да вярвате във войните! – Светът ше се свърши. - Престанете да вярвате в свършването на света! – В другия свят ни чакат големи мъчения. – Престанете да вярвате в мъченията на онзи свят! Престанете да вярвате във вашите къщи, които носят хиляди нещастия в света! Вярвайте в Божественото, което всеки момент се проявява! Вярвайте в малката светлинка, в малката радост, която се проявява в душите ви! Вярвайте в Бог, тъй както Той се проявява във вас! Бог е създал света, и Той сам е определил отношенията си към всяко живо същество. Щом е така, никога не заставайте между Бог и кое и да е живо същество. Всеки човек трябва да се постави на своето място! Клетките на стомаха не могат да се съединят направо с клетките на мозъка, между тях има ред други клетки. Ако си клетка от стомаха, първо ще се организираш със стомашните клетки, а после с останалите; ако си клетка от краката, първо ще се организираш с клетките на краката, а после с останалите. Следователно, първата задача на човека е да намери своето място в природата, и оттам да намери пътищата и съобщенията към великата мисъл, която работи в света.
„Като наскърбени, а то винаги сме радостни." Радостен е онзи, който е разбрал смисъла на живота. „Като че нищо нямаме, но мнозина обогатяваме." Богат е онзи, който, след като е мислил, че нищо няма, повярва, че всичко има в себе си. Богат е онзи, който може да вярва като дете, че всички богатства в природата са и негови богатства. Една от проявите на истинската вяра е вярата на детето. Ще приведа един пример за чистата детска вяра. Това се случило някъде в България. Една майка казала на детето си: Хайде, мама, днес ще те заведа на площада, дето ще има молебен за дъжд. Детето се приготвило да върви с майка си, но първата му работа била да си вземе чадър. – Защо ти е, мама, чадър? – Ами нали ще вали дъжд след молебена? – Не ти трябва чадър, остави го дома. – Не, не искам да се мокря, Дъжд ще вали! – отговорило детето. Значи, майката не вярвала, че ше вали дъжд, а детето повярвало. Такава трябва да бъде вашата вяра! Щом се молите за нещо, трябва абсолютно да вярвате в него. Вяра без съмнение се изисква от всички хора! Дойде някой студент при мен и ме пита: Ще издържа ли изпита си? – От вярата ти зависи. Ако вярващ, ще издържиш изпита; ако не вярваш, няма да го издържиш. – Искам сигурно да зная, ще го издържа, или не. – Щом се съмняваш, ще те скъсат. Когато Божественото говори, то говори само веднъж, никога не повтаря едно и също нещо. Следователно, ако Бог ти казва нещо, ще повярваш, и втори път няма да задаваш същия въпрос. Някой е болен и запитва Бог, ще оздравее, или не. Ако Бог му каже, че ще оздравее, той трябва да повярва. Хиляди хора могат да твърдят противоположното, но той трябва да вярва на Божиите думи. Бог е Онзи, Който върши чудесата в света. Хората не вършат чудеса. Вярвай в Бог и ще видиш Неговите чудеса. Той ще ти бъде учител, а ти – Негов ученик. Ние трябва да бъдем като малките деца, да вярваме в Бог, като в свой Баща. Заблуждение било да се вярва в Бог. – Покажете ми един човек, който да е свободен от заблуждения! Ако е въпрос за заблуждения, съвременните хора са хипнотизирани от своите заблуждения. Учени и прости, богати и бедни, учители и ученици, родители и деца, всички се намират под влиянието на своите заблуждения, вследствие на което се явяват ред страдания, нещастия, болести, разочарования и т. н. В това отношение, съвременните хора не могат още да се нарекат истински вярващи.
Сега, аз говоря за вярата принципно. И ако вие повярвате в Божествената Истина, като дете, моментално ще съблечете старата си дреха и ще се облечете в нова, както змията съблича старата си кожа. Ако не можете да направите това, вие сте в положението на влечуго. Идват при мене наши братя и ми казват за един брат, че бил много болен, щял да замине за онзи свят. Отивам при този брат, гледам го, лежи, пъшка, не може да стане, да се пораздвижи. Казвам му: по този начин ти няма да оздравееш. Толкова дни вече, как лежиш. Трябва да станеш от леглото си и да ходиш! – Не мога да се държа на краката си. – Нищо от това, ще станеш, с риск даже да паднеш. Ако паднеш, ще започнеш да пъплиш по земята, като малко дете. – Не съм животно да пъпля. – Така е дошло сега, ще носиш и това положение, докато излезеш вън от стаята. Ще попъплиш малко, ще спреш, ще подигнеш мисълта си към Бога и ще кажеш: Господи, благодаря, че ми даде възможност и това да направя. Помогни ми сега да се изправя на краката си! Смирение се иска от вас! Ако някой човек е в последния час на живота си, той може да се възверне отново към живот, като повярва в Бог и се предаде в ръцег Му, Той да работи върху него. Остави ли се напълно в ръцете на Бога, без никакъв страх, без съмнение, без всякакви лекарства, но с абсолютна вяра, той ще види силата на Бог.
Ако искате някакви лекарства, било като лечебни средства, или средства за чистене, ще ви препоржчам следните: изпивайте на ден по два-три килограма чиста гореща вода. Ако сте на крак, носете сами вода. Носенето на вода се отразява благотворно върху организма. Освен това, правете дълбоки вдишвания, да разширите дробовете си. Болният трябва сам да кладе огън. Много болни не оздравяват лесно, защото очакват всичко от своите ближни. Болен ли си, стани полека от леглото си, донеси малко вода и си почини. После, наклади огъня, тури вода да се вари; като заври водата, пий няколко чаши гореща вода и пак си почини. След това направи няколко дълбоки вдишки, да поемеш въздух с целите си дробове. Само по този начин болният може да се лекува. Човек трябва да бъде слуга първо на себе си. Когато е здрав пък, той сам трябва да се грижи за прехраната си, сам да работи земята, да изкарва и за себе си, и за ближните си. Това не значи, че всеки трябва да стане земеделец. Тъй както днес се прилага земледелието, според мен, това е лакомия – всеки се стреми да изкара, колкото може повече. Достатъчно е всеки човек да изкарва по 20-30 кг. жито за себе си.
И тъй, всички трябва да се върнем към Бог. Всеки труд, всяка работа, която вършим за Бог, е свещена. Дали работата ни ще се отнася до изучаването на твърдата материя, на въздухообразната, на течната или най-после ще изучаваме огъня, тя е свещена работа, щом е за Бог. Ако не работим за Бог, с каквото и да се заемем, тази работа не е свещена. За кого трябва да работим, да учим и да се трудим? – За Бог. Каквото Той ни говори, каквото Той ни учи, трябва да Го слушаме. Срещате някой хиромантик, той вземе ръката ви, погледне я, и по нея определя вашия характер. Казвам: само това не е достатъчно. Истинският хиромантик трябва да чете на ръката миналото, настоящето и бъдещето. Такъв хиромантик може да определи на човека, след колко години точно ще замине за онзи свят, кой ден, кой час и коя минута; какъв ще бъде денят на заминаването му, слънчев, мъглив, или дъждовен – всичко това той може да предскаже с най-големи подробности. Един хиромантик адепт среща едного и му казва, че след 20 години ще замине за онзи свят. – Как така? Аз съм съвсем здрав човек.– Това нищо не значи. По това време ще се отвори война, и ти ще вземеш участие във войната. Една граната ще падне близо до теб, ще се пукне и ще те задигне за онзи свят. – Какво да правя тогава? – Ако не вярваш, ще провериш думите ми; ако повярваш, има възможност да се измени съдбата ти. – Как? – Като повярваш в Бог, с вярата на детето, и изпълниш Неговата воля. Само Бог е в състояние да измени съдбата ти. Иначе, ще опиташ думите ми.
Следователно, ако вие не искате тази граната да падне пред вас и да отнеме живота ви, ето пътят – абсолютна вяра във Великото, в Безграничното! Сега е най-благоприятното време. Това говори Бог в нас. Аз не говоря за онези богове, които са заблудили и заблуждават хората, които са ги измъчвали и терзали, но говоря за Единния Бог, Който е говорил на душите ни и в миналото, говори и в настоящето, ще говори и в бъдещето. Той внася в човека твърдост, издржливост, Той внася и мекота. Той внася в умовете светлина, а в сърцата – топлина. Той внася в душите на кората всичко възвишено и благородно. Отличителното качество на Бог е, че всичко дава, а нищо не взима. Онзи, който само взима, той е меситинът, т. е. посредникът при покупко-продажбите. За да разбере Бог, за да Го познае, човек трябва да се свърже с Него, и тогава ще види, какви блага Той му е дал, какви заложби е вложил в душата му. За тази цел, човек трябва да приеме в себе си Божията Любов, Мъдрост и Истина. Щом ги приеме, той ще се свърже с Великото Начало на живота. Мнозина се съмняват в думите ми, и затова вратата към този възвишен свят остава за тях затворена. Щом повярват , вратата се отваря, и душата им почва да се пълни с благата на този свят. – Щом Бог ви е създал, вие трябва да работите върху себе си, за да развивате всичко онова, което Той е вложил във вас. Казвате: време ли е да започнем тази работа? – Вие сте закъснели даже. – Няма ли ла се ограничим от тази работа? – И без нея вие сте се ограничили вече, а тази работа ще ви освободи от ограниченията. Обаче, вие сте свободни да вярвате, или да не вярвате, да работите, или да не работите.
Често слушате някой мъж да казва: Аз не искам да бъда мек, като жена. Жената пък казва: Аз не искам да бъда твърда, настойчива, като мъж. – Това са човешки измислици. В даден случай мъжът трябва да бъде мек като жена; в друг случай пък жената ще бъде твърда като мъж. Половете се сменят. Жената и мъжът са форми, които могат да се менят. Днес някой е мъж, в бъдещия си живот ще дойде в женска форма. И обратно: в друг живот жената може да дойде в мъжка форма. Когато дойде до великите Божии принципи, човек ще разбере, че между всички форми, които съществуват на земята, има тясна връзка, чиято същност трябва да се знае. Човек може да носи рокля вместо панталони, и обратно: той може да носи панталони вместо рокля. В този смисъл, като човек, ти трябва да бъдеш мек, подвижен, като водата; да се разширяваш, като въздуха; да бъдеш твърд, устойчив, като въглерода и най-после, да имаш светлината и топлината на огъня. Човек трябва да развива тези качества в себе си. Това са елементи, които се съдържат във всеки човек, но от него се изисква работа, за да ги развие. Защо трябва да ходите при другите хора, от тях да купувате светлина и топлина?
И тъй, всеки човек може да бъде връзка, проводник между Бог и хората, да им помага, да улеснява техния път. Такъв човек може да се нарече приятел на човечеството. Когато Христос е казал, че трябва да обичаме ближния си, като себе си, Той казва, кой, именно, е нашият ближен. Нашият ближен не е ли онзи самарянин, който може да ни помогне в нужда? Не пренебрегвайте човека, който може да предизвика във вас мекота, или чувство на състрадание. Ако някой човек затъпи сърцето си, невидимият свяг ще изпрати при него болни, бедни, немощни, да събудят в него мекота. Затова, той не трябва да презира тези хора. Мекото сърце, мекият отговор, мекият поглед спасяват човека от много злини. Когато някой човек е станал твърд повече, отколкото трябва, той е изгубил мекотата на сърцето си.
Сьвременните хора препоръчват труд, тежка физическа работа, за да затвърдят мускулите си. Аз пък не препоръчвам твьрдост на мускулите, но пластичност. Работата е упражнение; дишането е упражнение; храненето е упражнение. Де е животът тогава? В любовта. Когато в сърцето на човек се яви първия лъч на любовта, едва тогава той започва да живее. А в света е точно обратно. Когато някой започне да люби, хората казват: Опасна е работата на този човекъ! И започват да философстват: любовта е илюзия, любовта е фантазия и т. н. Според мен, единственото най-безопасно нещо в живота, това е Божията Любов. Като говоря за любовта, аз нямам пред вид вашите разбирания за любовта; аз говоря за първия момент, в който любовта се проявява в душата на човека и го заставя да обикне всички хора, да ги почувствува като братя и да каже. Господи, благодаря Ти за първия лъч на Любовта, с който ме огря. Който веднъж само е изпитал тази светлина и топлина в душата си, той разбира вече другите хора и се радва, че и преди него е имало такива, които са сочили на хората пътя към вечната светлина и знание. Изпиташ ли тази благодарност към Бог, едновременно с това ти я пренасяш вече на общия олтар на човечеството. След теб още много твои братя ще дойдат на този олтар да принесат своя дар.
Казвам за да ви огрее първия лъч на любовта, вие трябва да се освободите от всички болести и заблуждения, които днес ви измъчват. Болестите са вашите барометри. По тях се съди, доде сте стигнали и какво ви липсва. Докато минавате още през болестите, благодарете на Бога и молете се да ви помогне, да разберете, какво ви липсва. Засега те представят отрицателната страна на вашия живот. Един ден, когато се справите с вашите болести, ще дойдете до положителната страна на живота. Казва някой: Здрав бях, но хората ми отнеха здравето. Не, никой не може да отнеме здравето на човека; никой не може да отнеме храната, въздуха, водата, светлината, топлината, както и мисълта и чувствата на човека. Те са негови съществени, необходими елементи, дадени му още от създаването на света. Христос казва: „Аз съм живият хляб, и който ме яде, никога няма да огладнее. Аз съм живата вода, и който ме пие никога няма да ожаднее." Значи, хлябът и водата са единствените реални неща в света, без които не може да се живее. В който момент съзнаете, че имате живия хляб и живата вода в себе си, вие ще влезете в Вечния Живот, дето душата се пълни с радост и веселие. При това положение само човек може да каже: „Като че нищо нямаме, а всичко владеем". Щом съзнавате, че Бог живее във вас, вие ще можете да помагате на бедни, да лекувате болни и да се радвате, че Бог се проявява чрез вас. Когато срещна човек, който мисли право, аз се радвам. Някой говори, иска да ме убеди, че е прав, че мисли право. Всеки познава правата мисъл и правото чувство. Ако не вярвам в теб, като в душа, която Бог е създал, аз не съм на правата страна; и ако не те лознавам такъв, какъвто си създаден от Първата Причина, аз не сьм на правата страна. За да бъдем на правата страна, ние трябва да се познаваме такива, каквито първоначално сме били създадени.
Сега, на всички се препоръчва чистота. Молете се да ви освободят от всичко нечисто, което ви опетнява. Ако влезе някой във вашия двор и изнесе навън всичката смет, направил ли ви е никакво зло? Ако влезе някой в дома ви, отвори касата ви и обере всички крадени пари, от векове насам, направил ли ви е никакво зло? Този човек не само че никакво зло не ви е направил, но добро ви е направил, защото, вместо крадените пари, той е турил от своите пари, придобити с чистота и святост. Не само това, но ако дойде някой и съвершено изпразни касата ви, без да тури нещо в нея, и в този случай даже не ви е направил зло. Защо? Защото касата на човек трябва съвершено да се изпразни, за да дойде върху него Божието благословение. Ако стомахът ви не се изпразни, можете ли да вложите нещо ново в него? Ако дробоветтз ви не се изпразнят, можете ли да вложите в тях чист въздух? Красиво е човек да се празни. Живите хора са всякога празни, а умрелите са пълни. Какво разбираме под думата празнота? Под думата празнота разбираме възприемане на нещо от Божествения свят. Празненето означава правилна обмяна между Бог и човек. Само така ще разберете Божията пълнота.
Желая ви сега да имате празни стомаси, празни дробове, празни каси, за да ги пълните с Божествени блага! Желая понякога и умовете, и сърцата ви да бъдат празни, да се пълнят със светли мисли и благородни чувства! Само чрез празнене вие ще имате непреодолим копнеж към придобиване на вечното. Докато умът ви е пълен, вие ще мислите, че всичко имате и всичко знаете. Щом умът ви се изпразни, ще имате копнеж за велики и светли мисли. Днес се търсят хора с празни умове, с празни сърца, с празни стомаси и дробове, с празни каси. Празни от какво? Празни от стари, нечисти неща. Когато лекарят дойде при някой болен, първата му работа е да даде на болния очистително, да изпразни стомаха и червата му. И природата има определен ден за изпразване. Разумните хора трябва да изпразват съзнанието си. Когато се говори за покаяние, разбираме изпразване на човешкото съзнание от всичко онова, което му е причинявало болки, страдания, разочарования. Пълнотата на съзнанието, с която човек е разполагал досега, е била бреме за него. Това бреме трябва да падне! Бремето на човешкото съзнание индусите наричат карма; освобождаването от това бреме, те наричат благодат. Само Божията Любов е в сила да освободи човек от това бреме. С товар ли, или без товар е по-добре? Без товар е по-добре да се живее, отколкото с товар. Щом е така, за в бъдеще човек няма да товари стомаха си толкова много, както днес прави. Той ще бъде като пчела. Ще близне малко мед и ще се задоволи. Следователно, има начин за лесен живот. Той се заключава в носене на малък товар, на малко бреме. Този живот се отнася до съзнанието на човека. Първо той ще го приеме в съзнанието си, после ще го живее вътрешно, а след това вече ще го изрази навън. Тогава праведните ще се хранят даром. „Като оскърбени, а то винаги сме радостни". Желая ви от днес да имате тази радост в себе си, тази абсолютна вяра, че Бог е вложил доброто във вас! Вярвайте и ще имате това благо! Ако искате да бъдете добри, учени хора – вярвайте! Ако искате да бъдете богати, силни, красиви хора – вярвайте! Каквото добро пожелаете – вярвайте, че ще го постигнете! Не туряйте никакви пречки, никакви граници на Божиите блага и ще ги придобиете!
4. Беседа от Учителя, държана на 26 септември, 1927 г., София. – Изгрев. ) ІІ Посл. към Коринтяните 6:10.