Да станем едно

Да станем едно

Сряда, 5 часа сутринта

Отче наш.

„В Начало бе Словото“

Човешката реч е още много несвързана. Много идеи, прокарани и в Евангелието, ако се четат, ще добият съвсем друг характер в разбиранията. Думите, които сега употребяваме, не носят всякога една и съща идея. Ще ви прочета нещо от 19-та глава от Евангелието на Матея. Може вие да я прочетете цялата, от 10-ти стих нататък. Всеки да разбира както обича, но последствията ще бъдат едни и същи. (Учителят прочете главата до края. Изпяхме „Венир Бенир“.)

Прочетоха се темите: „Най-голямата и най-малката добродетел.“

Няма да оспорвам авторството. Този въпрос трябва да се развива. Вие всичките имате материал. Не е от лесните въпроси. Най-големият и най-малкият вегетарианец кой е? Едно положение статическо. Установеният свят, в който живеем, е статически. Ние се намираме в големи противоречия. За пример, една дреха изтъкана от материал, който не е хубав, и една дреха, изтъкана от хубав материал, като идете, цената не е една и съща. Простата дреха изисква малко да се плаща. За добрия материал много се плаща. Някой човек е обикновен, някой човек обикновени работи прави, обикновен става. Друг, учени работи прави, учен става. Добри работи прави, добър става. Всеки човек, каквото прави, такъв и става. Някой изучава животните, зоолог става. Някой изучава растенията, ботаник става. Някой изучава минералите, минеролог става. Всеки човек, каквото изучава, това и става. Онзи, който изучава животните, зоолог става ли? Много двусмислена дума. Сега разправят вестниците, [с] един англичанин се е случило. Взел си един питон, една змия от три метра, дълга. Веднъж в трите седмици се храни. Оставил го той, както англичаните обичат [забавното]. Туй в Лондон става. Отива той и един ден гледа тази змия изчезнала. Няма я в кошника. Пита се: „Къде ли е отишла?“ Вестниците започват да пишат: „Една опасна голяма змия изчезнала.“ И всички започват да виждат питона на разни места, на тази улица, на онази улица, ту при езерото. Върви един автомобил, прозорецът отворен и една жена казва: „Затворете прозореца, че питонът може да се хвърли.“ Три деня го търсят и не може да го намерят. И след три деня, като го търсили, намират го, намират питона, дето си бил, в кошницата. Къде е ходил, къде се е разхождал, не знаят. Ние търсим един питон, който се е отпуснал, който излязъл някъде и всички се плашим. Има нещо в живота, което ни плаши. Аз бих ви попитал, защо човек остарява? Всеки един казва: „Аз съм господар, свободен човек съм да мисля, да чувствувам, да постъпвам както искам.“ Хубаво, щом ти си господар, как тъй, ти допусна да остарееш? Казваш: „Така е отредено.“ Щом остаряваш, ти не си свободен. Щом твоята мисъл те състарява, ти не си свободен. Ако твоите чувства и те те състаряват, ти не си свободен. Казваш: „Ама то е така отредено.“ Щом е така отреденo, де е свободaта на човека? Какво разбираме ние под думата „свобода“? – „Да правиш каквото искаш.“ Вярно е, да правиш каквото искаш. Някой казва: „Аз не искам да ме отказват от някое благо. Кой може да ме лиши от благото?“ Тук има едно разсъждение. Някой път е хубаво да те лишат от някое благо. [По невнимание] ти си направил една погрешка, съдията определи да ти ударят 25. Е, ударят ти 25 или на ръцете, или на краката. Някои ги удряха на краката, а пък сега ги удрят на седалището на човека, на неговата благородна възглавничка. Сега не е ли хубаво да те лишат от 20, само да ти ударят 5. Казвате: „Как? Кой ще ме лиши от моите 20 блага?“ Не е ли хубаво, някой път, да ви лишат? Господ, някой път, не ви дава някое благо, за което ще ви бият. Казвате: „Как, Господ да не ми даде това благо?“ А и ще ти ударят най-малко 25 за това благо. Някой път е добре да ни лишат от някое благо. Защото някои блага не ги искаме. Вчера върви един и казва: „Защо са страданията в света?“ Казвам, страданието е Божието време. Само когато страдаме, отиваме при Бога. Ние сме непослушни деца. Когато сме щастливи, не Го търсим. Все ще дойде някое страдание. Като дойде страданието, ние започваме да мислим. Като няма какво да правим, ще идем при Господа. Тъй щото, всеки от вас, който страда, не питайте защо страдате. Туй време е предназначено да идем при Господа. Радвай се, че страдаш, че дошло време да посветиш на Господа това време. Защо страдаш? – Да посветиш това време на Господа. Боли те коремът. Ще се молиш, ще благодариш, че дойдоха тия страдания. Време е да посетиш Господа. Боли те главата – пак е време да се помолиш. Боли ви лявата или дясната страна. Щом дойде време за Господа, ще тичате. Една болка е, за да се освободи туй време и да го предадете. И благодарение на Божието време, което не го употребявате за Господа, не търсете някой лекар да ви освободи от болката. Отгоре ще му платят 20–50 лева да ви освободи от вашето коремоболие. Ни най-малко лекарят няма да ви освободи. Аз да съм, ето какво ще направя. Него ден, щом ме заболи коремът, как ще повикам моя лекар? Ще повикам някой закъсал бедняк. Какво да кажа? Да кажа неща, които не са верни! Като съм болен, ще сготвя едно ядене. И на този, бедния, ще кажа: „Ти ще ядеш, аз ще се моля на Господа.“ Него ден няма да ям. Повикайте бедния и на този, бедния, като дадеш яденето и ще оздравее коремът. Вие ще повикате лекар, който ще дойде с автомобил, ще те попита, ще те разпита: „Толкоз години какви големи престъпления направи, че тия болки идват до мен?“ Казвам: Ни най-малко не е престъпление. Него ден ще повикаш някой беден човек, ще го нахраниш, или някой брат, или някоя сестра, или някое малко дете. Не зная сега, като го боли коремът, кой ще повика някой беден брат и да го нагости по този начин?

Вчера седя. Имаме тука един брат на 90 години, нарича се Георги Светията. Казва: „Всичко си е наред“ и никъде не продава яйцата. Казва: „Всичко е за Учителя.“ Искат му яйцата, казва: „Не може!“. Аз казвам, неговите кокошки, които снасят яйцата, са особени, дават за яйце по 5 лева, 10 яйца – 50 лева. Вчера, седи св. Димитър, понеже и той е светията на слугините и гледам какво е намислил. Намислил да прави хубаво на слугините. Казва: „Тази година господарите няма да ги стягат.“ Седя, слушам някой 90 годишен удря на вратата. Накой път, искам да отворя прозореца, да видя кой е така енергичен. Отварям – гледам св. Георги. Пък някой път, като отворя вратата, вземам ключа. Понеже е секретен ключът, та никой не може да отвори, пък съм оставил ключа отвън. Отвори и като погледне: „Няма го.“ Аз съм на прозореца, той търси – не ме вижда, отива вън, погледне. Търси ме той, защото яйцата друг не може да ги яде. Аз мисля, че съм свободен, сядам да разсъждавам. Той пак тропа. Вие сега ще ме запитате защо не стана, такива хубави яйца. Казвам, на св. Димитър, в един свети ден, не става да се купуват яйца. В празничен ден търговски работи не стават. Сега седя и си размишлявам, казвам: „Св. Георги е.“ Ще каже: „Учителят се крие някъде и не е в стаята си, не се обажда или го няма.“ Негово предположение е, но аз зная къде беше Учителят, аз съм авторитет. Зная, че в единия случай беше на прозореца, а в другия случай беше на масата и разсъждаваше за известни неща и не искаше да има работа със св. Георги. Ние минаваме за много добри хора. Та казвам, като разсъждение: Ако бях се освободил от него, да ида, да си върви, да му дам 50 лева и да си върви. Мене ми е толкоз приятно, че да дойде втори път пак да хлопа, защото музикално хлопа. Той е много енергичен, като млад човек. Казва: „Трябва да се изпълнява Волята Божия!“ Той ми се оплаква и казва: „Учителю, онези [не] оценяват яйцата.“ Един лев не иска за яйце. „Като дойда в кухнята, не ги оценяват, не може по един лев.“ Свети Георги казва: „Един чувал брашно ми трябва.“ – Хубаво, един чувал от мене. Един чувал от друга сестра. Трети чувал брашно. За колко време може да ги изяде? И прав е, разсъждавам, него му трябва брашно и нас ни трябва много брашно.

Сега тук четем в Евангелието какво е задължението на мъжа към жената. От дълбоката мисъл, важно е твоето отношение към твоите мисли, към твоите чувства, към твоите постъпки. Задължението на мъжа към жената е такова, по-добре е човек да не се жени. Ако задължението е такова, по-добре да не се ражда. Но, ако човек не се роди, на земята да дойде, какво ще прави горе в небето? Представете си, ако вас ви дадат един избор, да слезете ли на земята или без слизане. Вие не знаете какво ви очаква на земята. За пример, всякога може да обичате, който е щедър и богат човек, [който] дава. Веднага ще го обичате. Естествено е, но онзи, който не дава, няма да го обичате. Представете си, че един богат човек, той има богатство събрано, но вижда, че парите са на категории. Няколко хиляди той ги счита от една категория, други няколко хиляди от друга категория. Мене на тази мисъл ме наведе мисълта на един свещеник. Разправя той: „Аз, когато взема пари като кръщавам децата, турям ги в една кутия. Когато венчавам някой, за тях имам втора кутия. Когато [опявам], друга за умряло – друга кутия имам. За умрелите, колкото взема, турям ги в друга кутия. Във втората кутия слагам онези пари, които взимам за венчавки, а в първата кутия – за новородените.“ И казва: „От тези пари, които взимам за умрелите, аз за себе си не ги употребявам. На някоя вдовица, на някой беден ги давам. Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти? Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените? Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа?“ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност. Всяко нещо, което направите без любов, губи цената си. Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря. Тропа като капелмайстор. Най-първо по-слабо, после по-силно. Аз мълча, удря по-силно. Аз пак мълча, още по-силно удря. Казвам, той ако е на моето място и аз на неговото, как ще удрям? Сега навярно и аз така ще удрям. Седя и [наблюдавам] себе си. И той иска да каже: „Не знаеш кой е тук! – Св. Георги. Трябва да ме приемеш, нищо повече.“ Обаче, аз не го приех, понеже той иде с една голяма препоръка, да препоръчам яйцата, да ги назнача на служба. Пък аз нямам отворено място. Казвам, днес няма да приемам никого за назначение. Нито уволнение, нито назначавам. Пък какво трябваше да кажа? – Някой пример, който не е измислен. Казвам, добър е тоя пример. Размишлявам как ще хлопам. Като удари, той има право да удря, аз го извинявам. Понеже той е глух, той удря силно, щото трябва да го чуе. Понеже той ме слуша, едва го чух. Аз имам много развит слух и чувам. Казвам, то е понятието, разбирането на свети Георги. На 90 години е и моето разбиране се различава само по обстановката на ушите. Та казвам, аз, като отида на райската врата, как ще хлопам? Казвате: „Още ли да се хлопа?“ – Предполагам. Дали ще хлопам или не, но предполагам, че и аз отивам като св. Георги. Имаш право ти да хлопаш. Ти мислиш, с твоята мисъл ти хлопаш. Щом мисля, аз вече хлопам на райските врата. Моята мисъл може да бъде приета или неприета. Чувствувам нещо, пак е хлопане. Правя известни постъпки, пак е хлопане. Някоя моя мисъл ще бъде благоприятна на Господа, а някоя моя мисъл ни най-малко няма да бъде благоприятна. Зависи от степента каква е. Може да няма място за моята мисъл в небето. Мислите ли, че всичките ни молитви, с които се молим, че те отиват? Много малко от тях отиват. Някой може да каже: „Толкоз години аз се моля и Господ не ми е дал.“ Господ ви е дал за вашите молитви. Ами животът, който ви е дал, храната, която ви е дал, очите, които ви е дал, ушите, които ви е дал, вашият ум, вашето сърце, вашето разбиране. Това са неоценими богатства. Та казвам: [Има] една Любов, която не пресеква – онази, постоянната Любов. Има една любов статическа в света. Светлината за пример, в която живеем, е статическа. Тази статическа светлина произтича, че като се върти земята около своята ос, постепенно земята се огрява. Тази част на земята, която е обърната към слънцето, се огрява. И като се върти, другата част остава неогрята. И всякога страданията идат в неогрятата страна. В огрятата страна на светлината никакви страдания не може да дойдат. Казвате: „Как?“ Един вълк, който [краде] една овца, той се намира на неогрятата земя. Всичките престъпления стават в тъмно. В Божествената светлина никакви престъпления не може да станат. Всякога в човека има страх, когато на човека потъмнее умът. Защото, тази тъмнота, тя взема? Ние всякога правим погрешки, когато е тъмно, ще направим някоя беля. Вчера иде един господин, учител по изкуствата, с големи идеи, художник. Иска да бъде полезен, започва да рисува картини из българския живот – за старините, за опълченците. За това рисува, за онова, никъде картините не ги приемат. Работите не вървят. Пита ме той, защо е тази несрета, защо хората не оценяват неговите картини? Аз седя и не му казвам нищо. Разправя той, че този и онзи не оценяват, казват: „Картините са хубави, но сега нямаме параграф, бюджетът се намалил, заради бюджета.“ Аз седя и размишлявам: Твоите картини не са приети, за да дойдеш при Мене. Ако бяха приети картините ти, ти нямаше да дойдеш. Ако ти не се намериш натясно, при Господа няма да идеш. Като започнеш да умираш, ще кажеш: „Господи!“, ще се размислиш, че денят на умирането е ден да отидеш при Господа. Казвам, ако ние мислим по този начин, страданията – това са най-хубавите опитности, при които можем да оценим една Божия добродетел. Радостите – това са добрите условия, при които можем да приложим една Божествена добродетел. Радостта е за приложение, а пък скръбта е да оценим. В скръбта ние оценяваме колко струват, а в радостите ги прилагаме. Ако в [радостта] бихме прилагали всяка добродетел и ако в страданията бихме оценявали добродетелите, нашият живот щеше да има съвсем друг резултат. Сега вие какво искате?

Да минем към въпроса [за числата]: 1, 2, 3, 4, 5, 6. Тъй, както са означени цифрите, какво означават? В статическо положение тия цифри нямат никакъв смисъл. Едно статическо положение може да изтрие тези цифри. Щом си изтрил този прах, така както е написана единицата, къде ще иде? Колко милиона частици има за изписването на единицата? Тук има няколко милиона частици, които съм турил. Един ден, като опитате къде отишъл тебеширът, какво ще кажете? Представете си, че този тебешир се оценява. Къде е отишъл тебеширът? Ако напишем тази буква и тя не изпълнява своето предназначение, къде отиде този материал, къде се е дянал? Единицата, ако разбираш закона на единицата, ако ти си слаб човек, ще станеш силен. Пиши единица, за да станеш силен. После, ако нямаш никаква работа в света, пиши две, за да ти тръгне. Не ти плащат никъде, работиш и не ти плащат – пиши 3. Най-после, нямаш каса къде да си туриш парите – пиши 4. Не знаеш как да направиш добро – пиши 5. Не знаеш как да говориш хубаво – пиши 6. Но най-първо ще намериш един човек, който мяза за единица. Има хора, които са родени на единицата, има хора, които са родени на двете, на трите, на четири, на пет, родени са в тия числа. И трябва да намериш тия, живите числа. По друг начин не може да придобиеш. Вие, както сте събрани тук, всеки човек, с когото се срещаш, той е жива единица, която носи известно Божествено благо. Туй благо, само от този човек може да придобиеш. Само при един дрехар може да купиш дрехи. Или само от един дрехар може да си вземете хубави дрехи. Само от един бакалин може да вземеш парите, които ти трябват. А понякой път вие нямате дори представа за хората. Казвате: „Този брат, той няма разбиране.“ Вие тогава не оценявате. Най-последният наш брат струва повече, отколкото всичките породи говеда, всичките коне, всичките риби на морето. Да ги продадеш, не струват толкоз, колкото вашият брат, когото вие не оценявате. Следователно, вие за 1000 лева бихте продали един брат. Нови възгледи ви трябват. Оценявайте човек по неговата същина, а не по неговата външна форма. Външно, както го оценяваме, неговото жилище не е направено, както е той. Но в жилището се крие една душа, която е излязла от Бога. Ако ти разглеждаш човешката душа, как е излязла от Бога и какви възможности има…!? Дойде един човек и той казва, че гладен не иска да ходи. – „Аз не се нуждая от този хляб!“ Няколко думи му кажи, тъй да се нахрани. Някой път, човек се нуждае само от една дума, но когато ще му кажеш тази дума, тя трябва да е най-хубавата дума, която искаш на тебе да я кажат. Сега пак ще си послужа с един пример. Седи някоя млада мома и пише на някой млад момък. Сега считат туй, постъпката: как младата мома смее да пише на един млад момък или как един млад момък смее да пише на една млада мома! Това са ваши разбирания. Може да ме попитате, как смея да погледна на слънцето, не може да гледам дълго време. Че то е законът на турците. Съществувал закон в миналото, в древните времена, жените, туркините са се криели и ако ти погледнеш, на смърт си осъден. Само че си погледнал да я видиш, смъртно наказание ще има. Четете, когато Мойсей искаше да види лицето Божие, Господ му каза: „Не може някой да види лицето Ми и да остане жив.“ Някои от вас сте много смели, казвате: „Аз искам да видя Господа.“ Ако искаш да видиш Господа, да стане в тебе една промяна, да посветиш живота си за благото на всички онези, които Бог създал. То е на място. Но ако искаш само да Го видиш и да си послужиш, животът ти е осъден на смърт. Младата мома, като пише на младия момък, тя иска да види неговото лице и момъкът иска да види нейното лице. Но виждането на лицето всякога не носи едно благо. Тя, като види неговото лице, ще се разочарова, някой път. Отиват двама, една млада мома и един млад момък, в планината. Пусти били. Младата мома искала да опита младия момък дали той я обича. Тя му казва: „Много ще ми бъде приятно да имам един от тези алпийски еделвайси.“ На едно опасно място, имало еделвайси, дето животът бил в опасност,. Отива момъкът, качва се там, донася един еделвайс. Дава ѝ еделвайса, но след това ѝ казва „сбогом“ и си отива. Човекът не иска втори път да бъде изложен на такава опасност. Един опит е достатъчен.

Та казвам, ние, които сме на земята, какво сме извършили? Седим понякой път и разсъждаваме: „Аз съм толкоз пострадал, че съм страдал, страдал съм.“ Няма някой, който да не е страдал, но питам: Господ, Който създаде света, не страда ли? – Страда. И Писанието казва: „Аз съм като натоварена колесница на Израил.“ Всички ония лоши мисли, ропотът, всичко туй отива при Господа. Ние Го смущаваме. По някой път Господ седи и ни гледа за всичката ни неблагодарност, че за всичко, което е създал, ние вдигаме ропот. Господ, като те гледа, казва: „Я го доведете при Мене.“ Праща ангел – задигат те от земята, лишават те от всичко. Казва: „Нека дойде при Мене.“ Тогава, като идеш в оня свят, при Господа, как ще бъде? Христос дава един пример: Някой имало, един беден Лазар, който седял като страж пред вратата на един богат човек. Умира Лазар и отива в лоното Авраамово, да гледа лицето Божие. Умира богатият и отива в ада. Богатият вижда Лазара в Рая и казва: „Отче Аврааме, нека дойде Лазар и с кръста си да ми намаже гърлото.“ Този не иска да види лицето Божие, не иска и да види лицето на Лазара. Казва му Авраам: „Не може.“ Сега всичките казвате: „Туй не се отнася до нас.“ Какво трябваше да направи богатият? Богатият не викаше Лазара според моята норма, която ви казах. Трябваше да повика Лазара, да сготви, да яде Лазар и той да го гледа. Когато беше болен, богатият трябваше това да направи, а той всякога ядеше, пиеше и викаше обикновените лекари. Обикновените лекари го пратиха в ада. И сега в ада викат друг да дойде. Казват му: „Не може.“ Сега, другото заключение, това е един пример. Адът съществува във всинца ни. Ние сега очакваме да умрем и да идем в оня свят. Ние сме вече в оня свят. Още имаме вземане-даване с този свят, но какво трябва да правим? Писанието казва: „Прощавайте!“ Ако вие намерите една златна монета, какво казвате, какво трябва да правим? Казвам, ако намерите златна монета, която е оцапана, какво трябва да правите с нея? – Ще я очистите. После вие ще се ползувате от всяка намерена монета. Да кажем, някаква стара монета имате, [ако] е от новите, ще търсите нейния стопанин. Но една златна монета, преди хиляди години заровена някъде, и сега я намерите, на кого ще я дадете? Сега държавата има право. Наполовина богатството трябва да го дадеш, понеже държавата участвува. Но казвам, ако намериш една стара монета, какво ще я направите? Нали Мойсей е писал и после Христос казва: „Да възлюбиш Господа!“ Това е една стара монета – преди толкоз години! Тази стара монета: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего“, какво ще правиш с тази стара монета? Този закон ще го очистиш и ще го употребиш за себе си.

Приложете Любовта за подмладяване в света. Аз наричам подмладяване в човека, когато всичко е младо. Сега идват хората при мене и ми казват какво аз зная. Още като идват, гледат ме от главата до краката. Разглеждат, как съм облечен, гледат обстановката. Аз седя тихо и спокойно и си съставям едно понятие. Виждам какви са. Някои намират, [в] тази обстановка, излишни работи намират. Гледат възглавници натуряни, казват: „Защо са му?“ Една сестра нямала пари, даде ми една възглавница да я продам. И досега още никой не я [е] купил. Друг дойде, донесе друга възглавница и наредил една, две, три, четири, пет възглавници. Казвате: „Защо са му тия възглавници?“ – За продан. Ако ги продам по 3–4 хиляди лева, много искам. Казва: „Учителю, продаде ли се моята възглавница?“ Гледа ме той. После, някой като дойде, намира, че не съм го посрещнал както трябва, не съм казал нещо, все ще намери. Някой път, остане доволен, някой път, остане недоволен. Казвам, всеки човек, онова, което мисли той, е право. Казвам на този: „Ще извините моя автомобил. По някой път, шофьорът, който кара автомобила, не е толкоз предвидлив. Ако времето е кално и бързо кара автомобила, ще извините, ще изскочат няколко капки кал на дрехата ви, ще ви поокалят.“ Сега ние много пъти се сърдим за погрешките на автомобила – минавал бързо, паднали няколко капки. Казвате: „Той мисли.“ Какво мисля аз? Тъй както гледам, аз наблюдавам. Аз мисля и той си мисли, че започва да ми проповядва. Трябва да напуснем да проповядваме на хората. „Да изпълним Волята Божия.“ Иска да каже: „Ти защо седиш тук, защо не идеш да проповядваш? Стани, вземи си тояжката, иди от село на село.“ Аз седя, пък го занимавам, казвам: „Какво да се прави, толкоз деца имам. Не съм ги оженил. Като ги оженя, като ги настаня, пък имам една баба и тя е ревнива, ще каже: къде ще ходиш по другите баби.“ Направих една погрешка, че ме наредиха. Като тръгна аз да проповядвам и децата с мен ще проповядват. Аз ще проповядвам, бабата ще проповядва, децата ще проповядват. Ще идем в някой дом и всички ще проповядваме. Ами когато отиваше Христос, 12 души водеше със себе си апостоли. Ако дойде Христос сега, в сегашния културен свят, с 12 души, как ще влязат вкъщи? Вие сте беден човек, едва за едного имате да го нагостите. Казвате: „Христос трябва да носи със себе си.“ Той очаква вие да намерите. Толкоз време сте Го очаквали, да дойде със своите ученици, нямате обед да Му дадете, тогава какво убеждение имате вие? Вие всички мислите, че сте много сиромаси, в туй отношение сте грешни хора. Думата „грях“ за мене е оцапана. Казва Давид: „В грях ме зачна майка ми.“ То е съвсем друга идея. Душата, която излязла от Бога, душата, която е в нас, в нас има един копнеж, всички трябва да отговаряме на този копнеж – да служим на Бога. Не само от любов, но при всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво.“ Сиромах си – да благодариш. Пари нямаш – да благодариш. Скъсани са ти обущата – да благодариш. Нямаш какво да ядеш – да благодариш. Дойде изобилие – да благодариш. Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога. Казвам, ако по нов начин не тръгнем да живеем! Аз не изисквам вие да живеете, както аз живея и вие не трябва да изисквате аз да живея като вас. Аз считам, че вие, както живеете, е много хубаво. Всеки един от вас е един особен екземпляр, на всеки е дадено туй, което му трябва. Вие сте недоволни от положението, което имате. В какво положение искате да бъдете? Ако бяхте един цар имате корона, скиптър, щяхте ли да бъдете щастливи? Ако бих имал вашето съзнание, че вие, като цар може да сте осъдили най-малко 100–200 души. Осъдени са. Дават ви присъда да подпишете, вие не сте прегледали дали туй решение е правилно или не. Гледам, тук много сестри казват: „Виж какво разправят за еди-коя си сестра. Тръгнала по широкия път.“ В какво седи? Понапудрила се, духовните не се пудрят, а тя сега се пудри. Казвам, че когато вие мажете вашите къщи, вие не се ли пудрите? Къщата отвън измазахте, че какво лошо има, че се понапудрила? Казва: „Да ми изпратите хубава помада, от най-добрите.“ Аз не съм ни най-малко против помадите, но една помада веднъж, като се намажеш, през цял живот да ти остане, а не всеки ден да се мажеш. Ако се пудриш всеки ден, и пудрата, и помадата не е хубава. Всичките тия неща аз вземам по следния начин. Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят. В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество. Трябва да се държат най-хубавите мисли. Ние сме дошли в света като градинари. Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си. Та казвам, да се яви в нас онова чувство на благодарност! Знаете ли колко мъчно е човек да благодари? Често ние фалираме. „Не съдете, да не бъдете съдени“, „С каквато мярка мерите, ще ви бъде възмерено.“ Да съдим с онази мярка, която Господ има заради нас. Понякой път мислите, че не сме такива. Няма какво да роптаем, вземете един плод, който зрее, и в най-ранната възраст ще видите, че е стипчив. И после добива една сладчина в себе си. Мнозина от вас сте още неузрели плодове на туй дърво на живота. Ако някой преждевременно [ви] откъсне, няма да имате такъв характер, както вие очаквате. Вие, всичките, един ден ще узреете и ако ви вземат тогава, вие ще бъдете един плод, който ще бъде благоприятен на Господа. Сега, тия плодове трябва да пазите. Трябва да пазите вашите мисли от бръмбари. Дойде някой и казва: „Какво си пожълтял?“ Радвай се, че си пожълтял. Жълтият цвят показва, че си започнал да мислиш. Друг дойде и ти казва: „Защо си почервенял?“ Радвай се, че си почервенял, понеже червеният цвят е на живота. Друг дойде и ти казва: „Защо си посинял?“ Радвай се, че си посинял, синият цвят е цвят на вярата. Някой казва: „Защо си позеленял?“ Радвай се, че си позеленял, защото зеленият цвят е на човешкия растеж, на богатите хора. Хубаво нещо е, че си пожълтял, хубаво е, че си почервенял, хубаво е, че си посинял, хубаво е, че си позеленял. Тия неща ние ги вземаме в съвсем друг характер. Всичко, каквото ни се случва, е за добро за мъдреца. Онзи, който не е мъдрец, всякога ще бъде позеленял. Отрова има в неговата душа, позеленял е. Или пък, когато има син цвят, някой път синият цвят дава. Този човек, когато почернее, може да го видим. Като беше светия, не можем да го видим. Сега, като почернял, можем да видим какво е неговото лице.

Употребявайте Любовта за подмладяване и не се ограничавайте. Бъдете свободни, не ходете да се човъркате в живота на другите хора. Нито човъркайте в Живота. За какво мислят хората? Точно за това, за което и вие мислите, като дойде някой, как го научавате? Като дойде някой, зная за какво мисли, за каквото и аз мисля, за това мисли. Най-първо мисли за водата и аз пия вода, най-първо. Мислиш за яденето и аз ям. По някой път мислиш за обуща, аз, като тръгна някой път, мисля за обущата. Аз вървя с онези сандали. Казват: „Учителю, не става сега. Сега се носи друго, по-модно.“ Казвам, практични са. Няма да ги закопчавам. Като ги туря, няма нужда от закопчаване. За мене – като обувам обущата, мисля каква ще бъде моята добродетел. Като турям ръкавици, мисля каква ще бъде моята справедливост. Ако турям очила, мисля истината, каква ще бъде. Или за ушите си, искам да ги измия. Казвам, да измия моите уши, че да слушам по-хубаво. Измивам си очите, за да мога да виждам Божия свят. Всичко, каквото пипам, аз турям Божествена мисъл, виждам на място е. Божиите работи са пасаж в Божествената книга. В човешките очи, човешките уши, устата и всичко, каквото имаш, това са пасажи. Ще прочета всеки ден. Не ти вървят работите. Някой път си подигате косите, че коси, които падат, те са неблагоприятни условия, които запушват. Подигни косите зад ушите, че нека ушите да се огряват от слънцето. Казвате: „Ще ходя да се занимавам с ушите.“ Ти се занимаваш с по-лоши работи. Седиш и казваш: това нямам, онова нямам. Казваш: „Ще направя една баница, но много масло трябва.“ Казвам, колко масло се туря? Ако в една баница не можеш да туриш масло от себе си, ако ти месиш и в един хляб не можеш да туриш една микроскопическа част от мисълта си, ако в яденето не можеш да туриш част от твоите чувства и постъпки, туй ядене не е на място. Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар. Ти угощаваш Господа. Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа. Не оценяваме онова, което [е] излязло от Господа. Оценявайте човешката душа! Да обичаш един човек, да носи той едно възпоменание, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък. Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта. Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа. Да кажем, да идете при нашите, да занесете много здраве. Кажи, че си здрав и читав, живееш в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост и в Божествената Истина. Казвам, тогава какъв щеше да бъде Изгревът? Тук имаме лампи. [Такива] лампи щяха да имат най-малко няколко милиона. Бедни хора нямаше да има. Преди няколко деня иде един брат и казва: „Закъсала една сестра, няма обуща. Нямаш ли някои стари обуща?“ Казвам: „Ще помисля.“ Казва: „Ако намеря някои хубави обуща – модни, ще ѝ направя. Ако не, нека носи старите обуща.“ Някой път едни обуща [са] направени от кожата на Добродетелта, не от камилска кожа. Нека да ви кажа: Употребявайте Божията Любов. Освобождавайте се всеки ден от вашето подозрение. Във всинца ви има едно подозрение, от което трябва да се освободите. Аз наричам подозрението нещо унаследено от миналото. Много пъти са те обирали разбойници. Като влезе някой, казваш: „Да не е той от тях.“ Като дойде най-големият светия, казвате, да не е някой от тия големите разбойници, които идват да ви направят някаква пакост.

Като св. Георги хлопайте. Продавайте яйцата си само за любов. Един човек, който няма любов към вас, нито едно яйце не давайте. Ако има любов, дайте му две яйца. Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувство да произтича от един подтик. Като дойде Христос, какво ще прави в света? Христос изисква хубави умове. Христос изисква хубави сърца. Христос изисква хубави тела, [в] които да дойде и да живее вътре и вън и ние да живеем в Него и Той да живее в нас. Той и ние да бъдем едно. Той да работи заради нас и ние да работим заради Него. Да живеем заради Него и Той да живее в нас. И тогава ще кажеш: „Аз живея в Господа и Господ живее в мене.“ Да вярваме, че Господ живее във всинца ни. Тогава да станем едно!

Добрата молитва.

Бъдете верни на вашата Любов, която отначало сте имали.

6 Лекция от Учителя, държана на 9 ноември, 1938 година София, Изгрев