Търпелив и добър човек

ТЪРПЕЛИВ И ДОБЪР ЧОВЕК

Сряда, 5.30 часа сутринта

(Времето е облачно, прошарено, хоризонтът е затворен, източен хаплив вятър духа.)

Размишление 15 минути

Ще прочета част от 8-а глава от Деянията на апостолите, от 20-и стих.

6.12 часа

Човешките работи обезсмислят живота. И обикновените работи обезсмислят човешкия живот. Най-голямата опасност седи в това, че съвременните хора се занимават с много обикновени работи. Има една наука, която показва с какво човек трябва да се занимава. Защото еднообразието принася полза едного, а вреда – другиму. Ако ти упражняваш само краката си в ходене, а ръцете си не упражняваш, ще се яви едно различие, ръцете ти ще отслабнат. Ако ти упражняваш стомаха си, а не упражняваш главата си, ще има едно различие, стомахът ти ще спечели, а главата ти ще изгуби. Ако ти упражняваш очите си, а не упражняваш ушите си в слушане, очите ще спечелят нещо, а ушите ти ще изгубят. Туй еднообразие, това неразбиране на живота не може да ви ползва. Вие вървите по една линия на човешкия живот. Например някой иска да стане музикант – от сутрин до вечер ще пее. Ти не можеш от сутрин до вечер да пееш – ще се умориш. Ти не можеш от сутрин до вечер да ядеш – ще се умориш. Ще ядеш до едно положение и ще спреш.

Сега този род разсъждения са необходими, защото това всеки може да го направи. Всеки от вас може да направи една каруца, да я нарисува горе-долу, да тури по две колелета отпред, по няколко оси. Не, работата е да се впрегне каруцата. Но и онази каруца, която дрънка, която не върши работа, пак майстор я е правил, но не истински майстор. А онази каруца, която не дрънка и върши работа, истински майстор я е правил. Питам тогава: вашите каруци не дрънкат ли? Дрънкат. Едно колело от каруцата скърца, дрънка и вие викате един лекар, втори, трети – да намажат каруцата. Мажат, мажат каруцата, но не върви. Някой път и умът ви не върви. Защо? Някои въпроси не може да разрешите философски. Царски син сте, от високо произхождение сте, царска кръв тече в жилите ви, но имате язва в стомаха си, не може да си помогнете. Вярвате в Иисуса Христа, вярвате в троеличието, всичко знаете, завършили сте четири факултета, но дробовете ви са заразени, не може да си помогнете.

Тогава аз правя следното възражение: защо е водата в пукнатите стомни? Може ли да остане в тях? Колкото пъти и да пълните една пукната стомна, водата все ще изтече. Аз вземам стомната, за да обясня мисълта си, да обясня една истина. Защото човек, като говори за себе си, трябва да се познава. Целият свят отвън е един обективен свят, или един предметен свят. С този свят ние може да си обясним външната страна на Природата. Защото онзи, който не изучава Природата, не може да изучи себе си. Най-първо вие не може да имате ясна представа за своите постъпки – какво трябва да правите. Онези, които живеят във фабриките, дето цял ден се въртят колелетата, машините, изобщо говорят много високо. И като излязат от фабриките, пак говорят много високо, като че имат работа с глухи хора: тъй са свикнали, те не могат да говорят тихо. Защо? Понеже при големия шум, който се дига по фабриките, за да ги чуват близките им, трябвало да говорят много високо – и като излязат вън, пак високо говорят.

Та казвам: от толкова време като сте се научили тук – кое е най-важното за днешния ден за вас? Нито един от вас не знае кое е най-важното за днес. Пишете числото 10 или числото 100 и всички имате ясна представа за тия числа. Добре, при какви условия може да ви послужи числото 10? Вземете например, че имате 10 лева или 100 лева, за какво могат да ви послужат тия 10 лева в джоба ви? Питам втори: „Колко имате в джоба си?“ – „Сто лева.“ Питам трети: „Колко имате в джоба си?“ – „Хиляда лева.“ Питам тия трима души де се хранят. Аз веднага вадя своето заключение и казвам на онзи, който има 10 лева в джоба си: „Ти можеш само веднъж да влезеш в гостилницата.“ На онзи, който има 100 лева, казвам: „Ти можеш да влезеш 10 пъти в гостилницата.“ На третия казвам: „Ти 100 пъти можеш да посетиш гостилницата.“ Питам: защо единият влиза един път, другият – 10 пъти, а третият – 100 пъти? Вие може да философствате, колкото искате, но ясно е: това се дължи на парите, с които те могат да си услужат. Единият е осигурен за един ден, другият – за десет дни, а третият – за сто дни. Казвам: туй е отношение на числата. Да допуснем, че числото 10 представлява 10 посадени дървета или 10 коня, или 10 братя и сестри. Питам: каква ще бъде разликата между тия десетки в трите случая? Разбира се, ще има различие, което ще зависи от степента на съзнанието. Едно е съзнанието на растението, друго е съзнанието на коня, трето е съзнанието на човека. Като казвам растение, животно или човек, това се отнася до разбирането, до съзнанието на тия същества. В животните сърцето е повече развито, отколкото у човека. Съзнанието на животното е малко по-високо от съзнанието на растенията. А съзнанието на човека седи по-високо от съзнанието на животното. След човека имаме една категория, още по-висока от съзнанието на човека – това е съзнанието на един ангел.

Казвам: всичко зависи от степента на вашето съзнание, от вашето разбиране за живота. Не е въпросът в многото, което човек има. Вие искате да направите едно добро някому, нали? Но никога не може да направите това добро при условията, при които сега живеете на Земята. Защо? При условията, при които сега живеете, вие никога не може да направите едно добро, ако не усетите една малка скръб. Да обясня мисълта си. Сега всички вие се оплаквате от скръбта си. Скръбта е една мярка, един признак за едно добро, направено някъде в света. Колкото скръбта е по-голяма, толкова и доброто, което е направено, е по-голямо.

Сега да пристъпя към доказателство. Ти срещнеш на пътя си един беден човек и в тебе се заражда желание да направиш едно добро. Този човек носи на гърба си един товар, но виждаш, че този човек е слаб, хилав: ти вземаш товара му, туриш го на гърба си и така го носиш половин километър. Питам: след като носиш този чувал половин километър на гърба си, какво ще усетиш? – Ще се изпотиш, ще ти стане малко неприятно. Имаш убеждението да направиш доброто, но усещаш тежест, от която отслабваш. Какво показва това отслабване? Че ти си употребил част от своята енергия не за себе си. Ти можеш да ходиш свободно, с бастунче в ръка, да си пееш „Горо ле зелена, водо ле студена“, без да усещаш някаква тежест. А с товара на гърба си си изпотен, отслабнал и никаква песен не пееш. Който те види, ще каже: „Какво е тръгнал този културен човек да носи този чувал на гърба си? Не може ли да вземе една каруца и да плати на човека?“ Казвам: не е лошо да хване каруцата, но все-таки конете ще изразходват известна енергия. Но все-таки това добро ще се раздели между животното и човека. Един ден, като отидеш при Господа и кажеш, че си направил едно добро, Господ ще ти каже: „Ти не го направи сам, и на коня трябва да се плати.“ Значи част от направеното добро се припада и на коня. Сега всички хора казват: „Ние направихме добро.“ – Не, трябва да се докаже това. Иначе пада се от доброто една част и на вашите коне, които вземат участие в това добро. Сега може да повдигнете въпроса защо и конете трябва да вземат участие? Питам: защо пък конете да не вземат участие?

Казвам: ти си цигулар, ходиш при болни, свириш им – направил си добро. Отиваш на хоро, свириш на млади хора да играят – направил си добро. Отиваш в другия свят: разправяш, че си направил добро, като си свирил на цигулка, но цигулката я нямаш. Господ казва: „Иди да си вземеш цигулката и тогава дойди!“ Питам: ако ви пратят от онзи свят да си донесете цигулката, как ще я занесете там? Я кажете? Много трудна работа е да си занесеш цигулката на онзи свят! Най-трудната задача е да намерите начин как да пренесете от този в онзи свят цигулката! Сега тази задача няма да ви я разреша, ще я оставя на вас: вие сами да си намерите начин да пренесете цигулката от този в онзи свят. Вие минавате за много учени хора: тогава дава ви се задачата да пренесете цигулката от този в онзи свят. Тази задача е на дневен ред. Сега всички трябва да мислят. Които разрешат задачата, ще получат една голяма премия! Сега всички ония от вас, които са учители, съдии, адвокати – каквато работа и да вършите, ако разрешите правилно задачата, ще ви се дадат най-малко 2 милиона долара, с които ще си уредите всички работи. И ще престанете да работите. Да, но трябва да решите как да се пренесе цигулката в онзи свят. Сега това е една гатанка, нека брата (дядо Благо) каже как може да се разреши тази гатанка. Какво разбирате под думата гатанка? Откъде е произлязла тази дума? Българска дума ли е? Гат – анка. Онези, които изучават филология, какво ще кажат?

Всякога при употреблението на една дума може да се роди спор. Не се изисква много, за да се роди спор. Ако кажем например някому: „Ти си много добър човек!“, веднага на лицето му ще се яви една усмивка. И макар да си кажете в себе си, че не сте толкова добър човек, все пак ще се засмеете. Става ви нещо приятно под лъжичката. Ако му кажете: „Много лош човек си“, той ще ви погледне и ще иска да знае сериозно ли говорите. При думите: „Много лош си“, ще се яви спор, ще кажете: „Не съм толкова лош.“ Ако кажете на някого, че е много добър, спор няма да се добие.

Сега нещата могат да се разрешат по два начина. Който има да взема, той може по два начина да разреши въпроса. От тези двамата сега – А и В, как мислите, кой е онзи, който дава, и кой е, който взема? Те се движат в две противоположни посоки. Кой дава от двамата? Ако едната стрелка представлява дъжда, който слиза долу – А, той дава. Ако другият представлява растение, което се развива нагоре – В, той излиза нагоре и взема, черпи от земята. Следователно растението взема, а дъждът дава. Тогава онзи, който дава, и онзи, който взема – какви промени стават между тях? Какво може да стане с дъжда, който пада на земята? Ако пада на някоя камениста почва, той ще бъде чист, няма да се окаля. Но ако пада на някоя почва чернозем, веднага ще изгуби своята чистота. Какво от това, че дъждът е изгубил своята чистота? После питам: какво може да е станало с растението, което е израснало? И с него могат да се случат известни промени, известни противоречия. Помислете, кое е най-голямото противоречие, на което може да се натъкне дървото?

Най-първо вие трябва да разбирате себе си. Като станете сутрин, трябва да разбирате коя част на вашия организъм е отрицателна и коя е положителна, от коя част на вашия организъм ще дойдат благословенията? Някой път благословението може да дойде от ръката ви, друг път – от езика ви, трети път – от окото ви, от ухото ви, от краката ви, а някой път благословението няма да дойде отникъде.

Та казвам: животът е училище. И ученият човек трябва да разбира посоките на движението, посоката на тия движения. В живота има две различни движения – противоположни, както е движението на тия колички по въздушните линии. Едните отиват пълни, другите се връщат празни. Празните са отрицателни – отиват да се пълнят. А пълните са положителни – отиват да се празнят. Тези два процеса стават и в Природата. Някой път вие сте бременни с една идея: изхвърляте онова, което не ви трябва – празните се. А някой път отивате да се учите: възприемате – пълните се.

Сега при обикновените разисквания на нещата вие можете да слушате, както може да слушате на един концерт някое парче от някой музикант. И вие мислите, че разбирате. Но в музиката има една вътрешна страна. Вие не сте употребили музиката като средство за лекуване, вие не сте употребили музиката за повдигането на една ваша способност, вие не сте употребили музиката да произведете сила в себе си. Вие вземате цигулката и свирите. Нито един от вас не е правил опит да премахне обезсърчението с музиката. Слаб си, болен си, чакаш да дойде лекар, а при това сам можеш да си помогнеш, да оздравееш. Как? Ще вземеш един тон и ще почнеш да пееш. Ще изпееш един, два, три, четири, пет пъти тона и ще извадиш часовника си и ще следиш: една секунда, две, три, пет, десет, после една, две, три … минути – да видиш за колко време ще имаш резултат. След това ще вземете друг някой тон, след него цяла гама – и след като изпеете цялата гама, ще видите, че болестта ще се смекчи или ще се измени състоянието ви. Заболееш ли, започни да пееш.

Ако един певец е обран, взели са му 20 хиляди лева, трябва ли той да ходи, да търси кой го е обрал, да се оплаква? Това е дълга и широка работа. Той трябва да си каже: „Чакай, ще дам един концерт.“ Като започне да пее, веднага ще дойдат 20-30 хиляди лева и ще напълнят джобовете му. Този човек, като пее, той осмисля парите. Казвам: и на вас парите са откраднати, но не знаете как да си ги доставите. Певецът си ги доставя с пеене, а вие как ще си ги доставите? Някои хора са правили такива опити: като им откраднат 20 хиляди лева и не знаят да пеят, започват да удрят на масата и да си тананикат: „Да ми донесат парите, да ми донесат парите, да ми донесат парите!“ Тъй тракат сто пъти. И парите им се връщат. По едно време отвори се вратата, влезе някой и казва: „Господине, намерих тези пари!“ Като тракате така, няма да искате да ви ги донесат, но ще си казвате: „Каквото Господ каже.“ Като работиш по този начин, Господ казва: „Да се даде на този човек нещо!“ А като не работиш, Господ казва: „На този да не се дава нищо.“ Като учиш, Господ казва: „Да се даде на този човек знание!“ Когато не учиш, Господ казва: „Да не се дава на този човек знание!“ Когато ядеш хубаво, Господ казва: „Да се даде на този човек нещо!“ Когато не ядеш хубаво, Господ казва: „Да не му се дава нищо! “

Та казвам: най-първо вие трябва да се освободите от старите предубеждения, да не се сравнявате помежду си. Някой човек мисли, че знае много. Хубаво е да мисли човек така, но трябва да се спре върху неща, които знае. Например някой казва: „Аз съм много търпелив.“ В какво седи голямото търпение? Досега в България аз срещнах само един човек с голямо търпение. Един ден аз му казах: „Много лош човек си, голям калпазанин си!“ – „Тъй е, както казваш, но отде да зная аз това? От толкова години търсих едни учител да ме научи как да стана добър. Я ми покажи един начин – как да стана добър. Каквото ми кажеш, ще го направя!“ Казвам: ето един умен човек. Той не казва: „Как може да ми кажеш така? Знаеш ли кой е баща ми, кой съм аз?“ – „Право имаш, научи ме сега как да стана добър.“ – „Е, ще намериш някой.“ – „Че де ще го намеря сега, я ми кажи ти как да стана добър човек. Искам да бъда добър човек – нищо повече!“ И след това, за да изясня работата, казвам му: „Не, аз исках да те изпитам, ти си много добър човек.“

Всеки човек, който не изпълнява нашите желания, е лош. Така е според вас. Имаш един слуга, който не изпълнява работата, както ти искаш – той е много лош човек. Каквото му кажеш, не изпълнява. Но това е относително зло. Така е, господарят може да бъде лош човек. Слугата казва: „Много лош е моят господар.“ – „Защо?“ – „Защото не ми е платил, както трябва.“ Тогава кой е добър и кой е лош? Когато господарят плаща тъй, както слугата иска и когато слугата иска, те минават за добри. Туй е относително правило.

Но питам: коя е вашата максима според вас, по която познавате дали известни неща са добри, или лоши? Вие може да ми дадете едно обяснение, но изисква се практическо правило, по което да различавате кога човек е добър в постъпките си и кога не е. Не е въпросът дали той е роден добър, или лош, но аз не говоря за родени добри хора. Всеки човек е роден с възможности да направи добро и зло, важни са резултатите на това добро и зло. Казвам на една жена една дума, която може да бъде добра или лоша. И думите могат да бъдат добри и лоши. Ако една дума мине през твоята уста и тя е лоша дума, твоята уста вече се е окаляла. Ако сте допуснали само една лоша мисъл, умът ви е вече опетнен. Ако пък си допуснал една добра мисъл – по същия закон умът ти вече носи последствията на добрата мисъл. Всяка добра или лоша дума или мисъл, която е минала през вашите уста, оставя последствията във вашата уста. И ако вие бихте решили да си служите с лоши думи, устата ви и езикът ви биха се деформирали. Ако вие направите един опит: само за един месец да говорите само добри думи, ще видите каква промяна ще стане в лицата ви. Наблюдавайте се в огледалото, след като сте казали една лоша дума – ще видите какъв израз оставя на лицето ви. Вие веднага ще забележите един дисонанс: или че лицето ви е малко потъмняло, или че очите ви са малко премрежени. Всякога, когато човек каже една лоша дума, той не може да бъде тих и спокоен. Когато каже една лоша дума, главата му се отклонява на една или друга страна – голям товар вече носи той. Тогава той казва: „Не ми трябваше да казвам тази дума!“ Тогава кой е казал тази лоша дума? – Това са неразумните същества, които са се втурнали в тебе. Туй, което казваш, не е твое. А съвестта казва: „Туй, което казваш, не е право.“ – Туй не е право, онова не е право. Отдето минеш, всички вестници телеграфират: „Туй, което си направил, не е право.“ Какво трябва да направите сега? Ще отидете да се извините, понеже погрешките в света изобщо принасят вреда на всички.

Когато хората от Содом и Гомор правели престъпление, Господ слязъл на Земята да провери това. Шумът, който се произвеждал от лошите мисли и от престъпленията на тия хора, се чул в Невидимия свят и Господ изпратил да видят дали тези хора ще се изправят един ден. Той изпращал веднъж, два, три пъти и най-после слязъл сам. И като слязъл Той сам, знаете ли какво станало? В разказите на Битие се казва, че тези хора се намерили в Мъртвото море. Сега на нас не ни трябват Содом и Гомор, нас не ни интересува и адът, понеже адът е царството на дявола. Господ казва: „Ти в царството на дявола нямаш работа!“ И там имат дипломати, учени, и там имат свои дипломатически посланици, свои училища, закони, но навсякъде насилие съществува – там никой не е свободен. Там законът е абсолютен. А Царството Божие е друго Царство. Там законът е закон на Свободата! Там всички са свободни. И сега между тези две царства има война. Но и между тях има отношение на учтивост. Посланикът на държавата на дявола, като се види победен, отива в другите царства и моли да го простят. Отвън той е много учтив, външно не може да познаете кой от коя държава е. Дяволът е много учтив, той е префинен. Той казва: „Много ми е приятно, заповядайте!“ Той ще ви вземе под ръка като някой кавалер от Земята, ще ви хване като някоя дама и ще ви се кланя.

Вие се смеете, но като ви наблюдавам, и вие сте все такива актьори. Някоя сестра, като дойде при мене, седи тъй, свита, уж с благоговение, а друга се понадуе. Аз ги гледам: коя от кое царство е. Отвътре е всичко. Отвън ще бъдеш такъв, какъвто ще бъдеш отвътре. Сега вие се смеете на външното, но важни са тайните работи, които носите отвътре. Носите едно бреме, но никой не ви плаща за него. В царството на противоречията все ще ви кажат: „Ако направиш туй нещо, ще ти платим нещо.“ Но като го направиш, никой нищо не ти плаща. Злото е там, че нищо не ти плащат. Ти си един гарант на злото, за което нищо не ти плащат. Доброто е добро затова, че ти се плаща. Като направиш зло, нищо не ти плащат. Поставят те в положение да направиш зло, даваш гаранция, а след това плащаш с хиляди години. Турците имат една поговорка за случая и казват: „Който иска да стане гарант, трябва да брои пари, да отвори касата си.“

Сега да се върнем назад – това е едно малко извлечение. Някои питат: „Ние от кои сме?“ Човек може да върви нагоре, а може да слиза; той или ще взема, или ще дава: моментът е такъв. Щом си взел, трябва да дадеш нещо. Сега взехме музиката като средство, за да се избавите от неразположенията, от болестите. Щом си неразположен, вземи един тон. По този начин ще се нагласиш. Някога тонът може да бъде миньорен, някога – мажорен. Ако си много весел, ще вземеш един миньорен тон, ако си много скръбен, ще вземеш един мажорен тон. Що е мажорната и що е миньорната гама? Те представляват малки и големи трептения. Мажорните трептения са 1, миньорните трептения са 2 – обратни на мажорните. А имаме и хроматическа гама – 3. Едните вълни са нагоре, другите са надолу. Или в едните налягането е отвънка, а в другите налягането е отвътре. Та казвам: вие трябва да вземете пеенето като наука, с която да урегулирате вашите вътрешни състояния. Ако един ученик в гимназията или студент в университета не може да разреши една задача, нека си попее две-три минути и ще види как лесно ще разреши задачата. Не да бъде един необикновен певец – ще бъде като обикновените певци.

И в Писанието е казано: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето.“ Всички са чели туй нещо. И християните казват: „Възпявай Господа в сърцето си!“ Като пееш и възпяваш Господа в сърцето си, ще имаш известни постижения. Сега от горните две кое е положително и кое е отрицателно? Кое е изток и кое е запад? (Надясно е изток, наляво е запад.) В дадения случай отрицателни са краката, положителни са ръцете. Но едновременно единият крак е положителен, другият е отрицателен. И по отношение на ръцете едната ръка е положителна, другата е отрицателна. Вие с кой крак ходите? (С десния.) Тогава коя ръка се движи? (Дясната.) Значи едновременно се движат десният крак и дясната ръка и обратно. Левият крак е положителен, той излиза напред. Десният крак е отрицателен. Дясната ръка пък е в съгласие с левия крак, тя е назад. Дясната ръка е положителна, а левият крак е отрицателен. Тогава имате лявата ръка с десния крак. И дясната ръка с левия крак. И така, като си изменят движението, изменят се силите. Това, което е било отрицателно, става положително; и обратно: в другия момент – другото движение. И тогава вие се намирате в затруднено положение и казвате: „Не зная какво да правя.“ Казваш: „Ще се уреди работата.“ Щом кажете, че ще се уреди работата, трябва да тръгнете напред. Но ако вземете нещата буквално, нищо няма да се уреди.

Във всяко движение има една вътрешна разумност. Ти не можеш да направиш едно движение, ако туй движение не е в съгласие със съзнанието на всички висши същества. Нашето движение е резултат на разумните същества, които са над нас. А движението на по-нисшите същества от нас е резултат на нашето движение. Следователно, като се движиш, ще знаеш, че туй твое движение е в съгласие с разумни същества, които се интересуват от вашите движения. Ако ти вървиш разумно, тия същества ще се погрижат за тебе, но ако ти не вървиш и нямаш никаква връзка с тях, твоето движение няма да има никакъв резултат за самия тебе. Например говориш – трябва да знаеш, че и говорът е резултат. Ти искаш да говориш разумно, но за да има твоят говор някаква придобивка в света, ти трябва да знаеш, че и той е резултат на тия разумни същества. Ако твоето съзнание е будно и ти си във връзка с тях, като говориш, твоята реч ще бъде резултат на тези разумни същества. И тогава никой не може да ти отнеме това, което си придобил. А припадащата част от това, което си придобил, се дължи на тях. Та мислите ли, или говорите, или ходите ли, или пеете – туй е резултат на разумните същества.

Казвате: „Защо ще си губя времето?“ Щом си губиш времето, ти не знаеш какво правиш, щом не си губиш времето, ти си един изпълнител на един велик закон, който действа в света. Сега някой казва: „Аз съм свободен човек!“ Свободата е резултат на същества, които са над тебе. Твоята свобода е резултат на тяхната мисъл. Ако ти си свободен, тяхната мисъл е изразителят. И е реализирана във физическия свят. Ако не си свободен, трябва да се стремиш да се освободиш. Как ще се освободиш? – Ще се научиш как да говориш, ще се научиш как да мислиш, ще се научиш как да пееш. Няма по-красиво нещо от това, да се научите всички да говорите хубаво! Под хубаво говорене аз разбирам да няма нито една спотаена отрицателна мисъл, нито някое желание, спотаено от самия тебе. И от всяка твоя постъпка, която направиш, да си доволен от нея. Също тъй да си доволен от всяко чувство, което прониква в тебе. Това е правилният живот!

Ти трябва да опиташ хубавото в себе си. В дадения случай ти вървиш по известен път и сам можеш да си определиш дали ти е приятен, или не. Ако пътят е каменист, ще се преместиш. – „Ама дали това е Волята Божия?“ Волята Божия е всякога да вървя по един гладък път, без да си повредя краката. Някой казва, че пътят бил тесен. Тесният път има съвсем друго значение. Тесният път за мене не е препятствие, а е една идея. Казват някои: „Широкият път!“ В широкия път има възможност да дойдат страдания, много злини, а в тесния път има възможност за всички добрини. В широкия път нищо добро не можеш да постигнеш. Каквото постигнеш в широкия път, всичко ще бъде зло. Каквото постигнеш в тесния път, всичко ще бъде добро. Ако искаш добрите последствия на живота – търси тесния път! Там каквото искаш можеш да постигнеш. В широкия път ще дойде една криза, от която всички богатства ще изгубиш. Ще останеш последен сиромах и най-после ще те погребат на държавни разноски. Ако вървиш по широкия път, ще научиш много неща, но в края на краищата ще плачеш. Ще бъдеш пръв и богат, но ще свършиш като последен сиромах. А в тесния път ще бъдеш беден, но ще умреш като милионер. В тесния път всичко ще се превърне на добро. В тесния път всичко ще придобиеш – богатство, знание. А в широкия път всичко ще изгубиш.

Сега аз искам да ви освободя от една идея, че само с вяра не става. Вярата подразбира, че трябва със своята мисъл да работя, да тръгна в правия път. Да допуснем, че някой те е обидил и ти не можеш да се примириш. Това е широкият път. Това е една спънка. Ти ще мразиш този човек и като го мразиш, пак ще постигнеш нещо, пак ще имаш някаква цел. И като обичаш някого, пак имаш някаква цел. Не е лошо това. Но какви ще бъдат постиженията в единия и в другия случай? Ако мразиш този човек, дълго време ще носиш в ума си този грешен човек. Той ще ти причини най-големите пакости, а ти нищо няма да печелиш. Какво трябва да направиш? Тури в ума си мисълта: „Няма да се занимавам с него. Ще му простя!“ Само така можеш да се освободиш от него – той сам да си ходи. За тия случаи се отнася максимата, която Христос е дал: „Любете враговете си!“ Това е един закон, който съществува в света. Ако ти не обичаш окръжаващите хора, ти не можеш да прогресираш. Този закон съществува в света.

Ако ти вземеш една хапка хляб и я намажеш с малко плюнчица, с това, с онова: ще я дъвчеш, ще я дъвчеш, ще я позагладиш малко, ще й говориш малко мекичко – и тогава тя ще влезе вътре. Ако речеш тъй, без плюнка, да я туриш вътре, знаеш ли какво ще стане. Тъй щото, както и да постъпвате в живота си, ще постъпвате тъй, както с яденето. Яденето е един метод, един процес на мисълта. Който правилно дъвче, той правилно и мисли. Който бързо ходи, той бързо мисли. Някой върви бавно, заплеснал се е някъде. И всякога противоречията в живота произтичат от факта, че между чувствата и мислите няма хармония. Онези хора, които прогресират в света, имат особен ход. Онзи човек, който ще стане учен, има особен ход. И онзи, който не може да стане учен, и той има особен ход. Даровитият, ученият върви съсредоточено, а невежият си върти главата натук-натам. Няма какво да си въртите главата: някой път мислите, че въртенето на главата е с някакъв смисъл. От това въртене нищо не става. Ще вземеш една поза, както когато свириш.

Някой път цигуларят седи прав, но някой път трябва да седне. Досега не съм срещнал учител по музика, който да е дал едно положение на ученика – как трябва да си държи краката, когато свири. Някой седи тъй изправен, като войник, някой си държи левия крак напред, друг – десния крак. После, ученикът трябва да знае към каква посока трябва да гледа: дали на изток, или на запад, или на юг. Всичко това трябва да се знае при музиката. Като се свири на нашето пиано, което е на североизток, ще има един резултат. Ако пианото се обърне само към изток, ще даде едни резултати при свиренето, ако се обърне към юг – други, ако се обърне към запад – трети. Все има едно вътрешно различие, понеже теченията са различни. От север към юг има положителни течения. Северът е положителен, югът е отрицателен, изток е положителен, а запад е отрицателен. Следователно някога можеш да свириш или към изток, или към запад, или към север, или към юг. Значи един пианист трябва да има четири пиана: едно да бъде обърнато към изток, другите – към запад, към север и към юг. И като започне да свири, ще си избере, каквато посока иска. Ако аз бих нареждал една музикална академия, тъй щях да наредя пианата. Разбира се, не в една стая. В една стая ще наредя пианата все на изток, в друга стая – на запад, в трета – на север, и в четвърта – на юг. Някой ще каже, че това са дребнавости. От тия дребнавости зависи човешкият успех.

После, не дръжте ръцете си така затворени, сключени. С така сключени ръце работата не се оправя. Как ще се оправи работата? – Ще се опретнеш да работиш – ще хванеш мотиката и ще работиш. А тъй, само да гледаш мотиката, нищо не става. Седнал някой, сключил ръцете си и казва: „Да не ме ограбят!“ – „Кой ще те ограби?“ – „Дяволът.“ И после, турил си краката един върху друг, затворил си се. Затварянето на краката има една хубава страна.

Питам: какво се постига в този център – О. Имате горе плюс, долу минус. Това е уравновесяване. Вие имате едно движение в кръг. И вие може да вършеете един харман. Но ако нямате какво да вършеете, нищо не се постига. И тъй, аз засягам един метод за самовъзпитанието. Но вие сте толкова възрастни сега, та ще кажете: „И ние хора ще станем, като се занимаваме с тия малки работи?“ Та в какво седи сегашното изкуство? Защо не се наемете дрехите си да ги оправите – още утре тия парчета ще се разшият и ще търсите някой да ги зашива. Например колцина от вас имате по една игла и конец? Колко от сестрите и колко братя имате игла и конец? Всеки от вас трябва да носи по една игла и конец. (Във време на екскурзия носим.) Трябва да се предвиждат малките работи. Като ставате сутрин, трябва да знаете с коя дума да започнете. (Казвали сте ни.) Какво съм ви казвал? („Бог е Любов, Бог е живот, Господи, дарувай ни сила!“)

Аз съм ви казал тази формула, но с вас може да се случи същото, каквото с онова момче, на което бабата давала съвет как да се пази от мечка, като го срещне в гората. Тя го учила да каже нещо, като го срещне мечката, но то й казало: „Няма какво да казвам това и онова, че тя да се отклони, но по-добре ми бай да не ме срещне мечка!“ Та и вие казвате: „Бог е Любов“, но като дойде злото, всичко забравяте. Та ще се качите на крушата. Това е право. Значи искате да вземете от Божията сила. Като се качите на крушата, ще запитате дървото как се е освободило от мечката. Защото и то е било при мечката и се е освободило. То е победило всички мъчнотии. И постоянно черпи от земята. И когато страхливият се качи на едно дърво, и той черпи. Като слезеш от дървото, ще кажеш: „Много ти благодаря, че ме освободи от мечката!“ Като се освободиш от мечката, какво трябва да направиш? Ще вземеш три стомни и ще полееш дървото. Тогава и то ще ти благодари. Ще каже: „Много ти благодаря, че ме поля!“ На колцина от вас, като сте се качили на туй дърво, то ви е благодарило, че сте му направили една услуга.

Сега да дойдем до положителната страна, до това, което може да се приложи, до това, което е необходимо за вас. Вие се готвите за другия свят, да отидете между ангелите. Но ангелите са съвършени, разумни, интелигентни, чисти същества! Голямо благоухание излиза от тях! Един човек не може да влезе между ангелите, защото от него излиза едно нечисто ухание. Вие трябва да седите дълго време на Земята, да се миете, да се чистите. Като отидете на онзи свят, там има бани, в които ще ви окъпят най-малко 10 пъти, та да бъдете чисти, като влезете в Небето. Илия го взеха в огнена колесница, но го изгориха там, очистиха го, подложиха го на аутодафе. Знаете ли какво значи тази огнена колесница? Тя е закон на чистене. Вие мислите, че като отидете в Небето, при ангелите, там ще се чистите. Там нищо няма да ви кажат, но един ангел, който разбира законите, той ще бъде невидим за вас, защото не иска да изпита вашите лоши мисли и желания. Ако ви срещне, в него ще се роди една лоша мисъл, отрицателна мисъл, и той ще изгуби своето спокойствие. И ще избяга от вас и ще каже: „Далече от вас!“ Та първото нещо е – трябва човек да се изчисти.

Задачата, която я дадох за една седмица, да не се поздравявате, вие не я разбрахте, както трябва. Вие разбрахте това, което не трябваше да се разбере. И по този начин показахте вашия стар аристократизъм. Мнозина казваха: „Това са глупави работи!“ Кого ще поздравиш? Ти ще поздравиш доброто в човека, Бога в човека, и на Него ще кажеш: „Добър ден!“ Какво ще ядеш? – Хубавата круша, хубавата ябълка. Гнилия плод яде ли се? Казвате: „Ама нали се познаваме, как да не се поздравим?" – Като се познавате, ще се поздравявате. Аз не казвам да не се поздравявате, да не се обичате.

Казвам: търпелив човек е онзи, който изслушва всички. А добър човек е онзи, който не се възмущава от злото. Търпеливият изслушва всички. Вятърът бучи, духа, шапката ти дига, космите ти в очите ти хвърля, но преспокойно го изтърпи. Знай в душата си, че този вятър има една отлична служба. Бъди търпелив час, два, три, четири – да не се интересуваш от нищо. Като изтърпиш вятъра, след това ще дойде дъждът, който ще те намокри, но пак ще бъдеш търпелив. След това ще дойде третото положение – ще имаш скъсани дрехи, ще гледаш наоколо си хора, облечени с хубави нови дрехи, но ще бъдеш търпелив. Не са ти дали ядене – пак ще бъдеш търпелив. Изобщо, ще бъдеш търпелив, докато ти се даде туй, което искаш. Та казвам сега: на вас две неща ви са необходими – търпение и добро. Търпение – да издържаш на всички противоречия, да изслушваш всички. А добро – да не се възмущаваш от злото. Сега всички вие сте нетърпеливи, всички се възмущавате.

Като говоря, някой казва: „Всякога, като говорите, като че мене имате предвид! Колкото пъти съм бил на беседа, все като че мене имате предвид.“ Не, аз разбирам нещата принципиално. Какъв трябва да бъде добрият човек. Доброто в света се цени. Ти носиш едно име. Твоето име не трябва да има никакво петно. Щом се опетни името ти, ти трябва да го промениш, щом се опетни тялото ти, трябва да го промениш. Всичко в света трябва да се промени!

Та първото нещо е законът за свободата. Търпението вие ще го придобиете. И доброто ще го придобиете. Доброто е Бог в света. За Него се казва, че е дълготърпелив. Ако Бог имаше нашия характер, Той би унищожил света. Той изслушва всичко, което си направил. Всичко, каквото говориш, мислиш – Той те изслушва. Вие не можете да изнасяте страданията. И казвате: „Аз ли съм най-грешният човек?“ Най-първо трябва да имате търпение. Не отрицателно търпение, но положително търпение!

Сега едно упражнение ще направим: Ръцете напред, малко нагоре, с дланите надолу. Пръстите с върховете се събират накуп във вид на цвят и се отварят и затварят няколко пъти. (Всички правим това упражнение прави.) Това упражнение представлява една хубава картина. Свиваш ги към себе си и ги отваряш към Бога.

Сега второто упражнение: Ръцете напред, с дланите надолу, после се обръщат с дланите нагоре, като се отварят малко настрани. Туй се прави няколко пъти. И двете упражнения се правят най-първо бавно, постепенно се ускорява движението, колкото се може по-бързо, и след това постепенно се забавя движението. Това упражнение ще го правите цяла седмица сутрин и вечер по пет минути. След това ще ви дам и една формула, която да произнасяте при упражнението. Сега при упражнението оставяте съзнанието си свободно.

Добрата молитва

(Всички на поляната направихме упражненията, без музика.)

7.05 часа сутринта

Девета лекция на Общия окултен клас

22 ноември 1933 г.,

София, Изгрев