Четирите елемента
Добрата молитва.
Пишете върху темата: „Взаимни отношения между въздуха и водата“.
Представете си, че ви зададат една тема „Отношението между водорода, кислорода, въглерода и азота“. Какво ще пишете? По видимому това не е сложна тема. Ако един химик би писал върху тази тема, той ще се различава от онова, което вие ще напишете. Все таки и вие ще напишете нещо. От водорода се ражда водата, от въглерода – твърдата почва; от кислорода се образува горението, а от азота се образува устоя на елементите. Значи, всеки човек, у когото има малко азот е неустойчив организъмът му. Често той заболява. Силите му се лесно изразходват, неразположен е духом. Той често изпада в неразположение. Значи всеки един от тези четири елемента допринася нещо. Те не са само основните и ние може да считаме, че вън от тези елементи има и други. Обаче, тези елементи са бащата и майката, а другите са внучетата и правнучетата. Може да има около десет основни елементи. Химията казва, че имало около 100 елемента. Значи има от първо до десето поколение. То е за да се разбере химията. Но и химията си има своите прераждания. Вие казвате съединение. Но химикът понякой път изучава свойствата на елементите и може да прави родове. Някога той изкарва тези родове. Той ще ритне два елемента и след това ще ги разедини. Като ги скара, те се разединяват и след това той търси нов начин да ги съедини, да ги примири, да ги тури на други места. Туй наричат химия, т.е. наука, която ту скарва, ту примирява елементите. Всъщност това не е така. Понякога дойдат хората, да кажем имаш желание да ядеш. Какво е желанието ти да ядеш? То вече е привличане. Въглеродът в тебе те примамва. Яденето е любовна работа, нищо повече! Като се наядеш, ако вземеш от Любовта повече, усещаш, че си се преситил, нищо повече! Яденето е любовна работа на стомаха. Стомахът трепери за въглерод. След като се влюбиш във въглерода, усещаш нужда и от други елементи. Запалва му се чергата, става горение. И след това при това горение трябва да притуриш друго нещо, иначе ще стане една голяма катастрофа. Трябва малко водород.
И тъй, това което ви говоря сега, някой може да вярва в това, може да не вярва, това е научно. Но всякога има една страна, която трябва да пазите. Щом ръцете се овлажняват много, имате повече водород, отколкото ви трябва. Щом имате сухота на ръцете си, имате кислород повече, отколкото ви трябва. Щом тялото ви започва да става много твърдо, имате повече въглерод, отколкото ви трябва. А щом ставате много устойчиви в своите възгледи и никой не може да ви измени, имате повече азот, отколкото ви трябва. Това са крайности. Хубаво е човек да бъде устойчив в своите възгледи. Възгледите ви може да не са прави. Например, всички говорите за Любовта. Казвате: „Любовта е нещо физическо“. Да, Любовта, в която има допирни точки на земята е физическа Любов. Любовта, която усещаш като топлина, тя е духовна Любов. А Любовта, която усещаш като светлина, тя е Божествената Любов. Казваш: „Имам Любов“. Ако един ден прегърнеш човека десет пъти, а почувствуваш само един път топлина и светлина, това е само физическа любов. Ако десет пъти го прегърнеш, а само един път усетиш топлина и един път светлина, ти имаш десет части от физическата любов, една част от духовната и една част от Божествената Любов. Ако никак не почувствуваш светлина, ти нямаш никаква Божествена Любов. Значи, физическата любов преодолява. Ти мислиш, че като срещнеш един човек, трябва да го прегърнеш. Казваш: „Трябва да прегърна и да целуна този човек“. Хубаво е и това, но утре този човек умре, как ще го прегърнеш? Ти вече не може да го прегръщаш. Сега аз ви говоря научно за отношенията. Вие имате още детински разбирания за Любовта. И казвате: „Той не ме обича“. Как ще те обича. Според мене обичта е нещо особено. Обичта се изразява в даден момент. Някой човек се дави. В това време аз съм на брега и му подавам ръката си. Туй е обич. Ако го оставя да се удави, то не е обич. Срещам един човек, виждам, че е гладен. Дам му едно парче хляб. И това е обич, по отношение на физическото поле. Може десет пъти да го прегърнеш, но този човек има работа, той е професор, отива в университета. И ако за всяко едно прегръщане отиват десет минути, той ще изгуби времето си. Тази обич на място ли е? Този професор има 40–50 минути на разположение, чакат го студенти да им предаде своята лекция. Тази Любов е пречка за него, тя не е на място. Ти трябва да седиш на поста си, ако искаш да изявиш Любовта си, ще почакаш професора си, ще поклатиш главата си, ще му се поклониш. Това е достатъчно. Има един закон, който регулира отношенията на хората. Най-първо трябва да разбирате физическата любов. След това трябва да разбирате духовната Любов, да придадете топлина на човека и след това трябва да му придадете светлина. Така се образува цял един кръг. Най-първо е физическата любов, отношение към ближния. Там дето има физическа любов, има движение. Там, дето има духовна Любов, има топлина. Там дето има Божествена Любов, има светлина. Сега виждаме, че всички хармонични тела се движат в елипси, в кръгове. Някои тела се движат от една слънчева система в друга. Тях наричаме опашати звезди. Някои комети като се движат, влизат в една система и след няколко хиляди години, като се движат с голяма бързина, минават в друга система. Това са посредници, които свързват най-отдалечените системи. Те си имат някакво отделно предназначение. Сега ние правим едно сравнение. Някой път дойде една мисъл, която иде от една комета или от едно съзвездие. Тя прекръстосва вашия живот и вие се чудите защо е дошла тази мисъл и защо си отива. Защото идат както кометите в Слънчевата система. Хората казват: „Война ще има“. Отде дойде тази мисъл? Всички казват, че ще имало война в Европа, други казват, че нямало да има. Ако има, ще разбереш от звездите, ако няма, няма да има. Сега няма да питаш звездите. Отде е дошло на хората на ума, че опашката на една звезда ще досегне земята и ще предизвика война. Все има някакъв повод за това. Това са далечни обяснения. В света има различни мисли. Смисленото за човека не е смислено за паяка, смисленото за паяка, не е смислено за човека. Има неща в света, които са възможни за човека, има неща, които не са възможни за човека. Например, ако ви дадат темата: „Защо вълкът е станал месоядец“, какво ще пишете? Той е станал месоядец от немай къде. Аз четох един път един разказ. Един английски параход потъвал и двадесет английски моряци влезли в една лодка. След известно време храната им се свършила. Минават ден, два, три, четири, десет дни и у тях се явява желание да ядат. Започват да се гледат един друг. По едно време хвърлили око на едного от тях и считат, че той е виновен. Като го нарочили, нахвърлят се върху него и го разкъсват. Всеки взима парче и яде. След четири–пет дни пак нарочват някого. Наистина, това е една изключителна опитност. Някога вие се подлагате на такива изключителни условия, когато характерът ви се изменя. Вие намразите някого, физически го намразите и започвате да гледате на него, като че той е крив за нещо. Така (го) поглеждате. И после като дойдете в естественото си състояние, чудите се как сте постъпили по този назин, как сте могли да напакостите на този човек. Тогава, за да се оправдаете, ще кажете, че той е направил това и онова. Какво е виновен този човек, че не го обичате? Ще се нахвърлите върху него и ще го изядете. Важно е, че може да се нахвърлите не върху някой, който е заболял, който е болен, а върху най-тлъстия; мършавите остават да живеят. Това са изключителните неща в живота. Има китове, които след като родят своите китчета ги изяждат. Така постъпват и много котки, изяждат котенцата си. Най-първо майката ги пази, пази котенцата си от всички, а после сама ги изяжда.
Питам: Какво е потребно сега на вас? Потребно ви е да имате едно правилно отношение към Бога, към Божията Любов, която се проявява. Та изучавайте Любовта като едно здравословно състояние. Това наричам аз хигиена. Божествената Любов е онази хигиена, онова хигиенично състояние, което човек може да изживее. Божествената Любов се отличава по това, че в нея няма недоимък. В нея всичките отношения между хората са определени. В Божествената Любов ти си свободен да ставаш видим и невидим, да се изявяваш когато искаш и не искаш. Там не може да се караш с никого. Защото, ако в тебе се яви желание да се караш с някого и двамата ще изчезнете. След десет хиляди години ще се срещнете, а в това време много е минало, много сте изгубили. Ако обикнете някого, вие веднага се привличате. Ако се обичате, ще се привличате; ако не се обичате, ще се разедините. Разединението е дошло, когато сте се скарали. Когато хората се приближават много, те веднага се скарват. Аз гледам някои хора вървят в пътя и току се блъскат, без да искат. Единият като се блъсне, другият му казва: „Стой малко настрана“. Законът е такъв. Човек трябва да върви право. И който не върви право, като стъпи, образува една крива линия. Ти мислиш, че вървиш право, не, не вървиш право. Казвам: Стой половин метър на разстояние, за да не стане крива линия, за да не се блъскаш в другия. Стой настрана от него. Та казвам: Понякой път вие говорите за вашата душа, а не знаете какво нещо е душата ви. Душата в човека представя чисто Божествения свят. Тя е реалното в Божествения свят. Реалното се представя от душата и от духа. Духът е онова Божественото, което представя Божествената сила. А нашият ум, туй е вечното отношение, връзката която съществува между хората. Сърцето обаче сега се организира. Човек сега е започнал да мисли. Животните сега започват да чувстуват. Растенията също сега се учат да чувствуват. Човек трябва да се научи да чувствува болките на своя близък. Един човек е гладен. Отдели нещо от себе си. Не направиш ли това, то е престъпление. Гледаш го, минаваш, като че не виждаш. Това е престъпление. Гледаш отвисоко на него. И това е престъпление. Ти мислиш, че той е престъпник. Той може да не е престъпник. Докато гледаш така на нещата, ти се намираш на голяма опасност. Като наблюдавам хората, виждам какъв страх изпитват. Те се оглеждат отляво, отдясно, като че някаква опасност ги очаква. Те мислят, че от двете страни има опасност. Като вървя, аз гледам напред пред себе си. Зная, че отвсякъде мога да бъде прицелен. Обаче разглеждам нещата научно, геометрически. Двете страни – това са двете линии, между тях може да се постави перпендикуляр, който показва направлението, по което вървиш. Може да си мислите и друго нещо. Например, ако А представя една мечка, а В един тигър, ти може да застанеш в С, което е спасителното положение. Добре, ако А е една овца, която може да бъде при тебе, а В един кон, който иде при тебе, питам: В какво положение ще се движиш? – Отляво до овцата, отдясно до коня. В дадения случай ще се яви търговско отношение в тебе и ти ще вържеш А, и ще се качиш на коня и ще ги изведеш към С, като им покажеш как трябва да живеят. Ще кажеш: „В това училище ще бъдеш“. Коня ще го туриш в обора, а овцата в кошарата. Сега ще направя една аналогия. Имаме една мисъл, къде ще я поставите? Една мисъл ще поставиш, едно чувство ще поставиш в своя слънчев възел. Едно действие ще поставиш в мускулите си. Ако искаш да се движиш, това ще зависи от силата, която си вложил. Тази сила ще се прояви. Ти не може да спираш една Божествена сила. Ако спреш една Божествена сила, която трябва да мине през тебе, ти ще осакатиш ума си. Ако спираш едно Божествено желание, ти ще осакатиш сърцето си. Ако спреш една Божествена постъпка, ти ще осакатиш тялото си.
Та казвам: В ангелската Любов се съгражда човешкото сърце чрез топлината. Човешкото сърце има отражение в симпатичната нервна система – в новата столица, а то има свое специфично място и в мозъка. Това са далечни работи. Трябва да ви представя кое е това място в мозъка, в центъра на мозъка, отдето излизат нишки във всички направления. Следователно, ангелската Любов служи като почва, дето Божествената Любов може да расте. Човешката Любов става почва на ангелската Любов. Значи човешката Любов се контролира от ангелската Любов. Ангелската Любов се проява в твоето сърце. А животинската Любов е почва за човешката Любов. Казвате: „Това е животинска Любов!“ Ако няма животинска любов, човешката не може да се види. Ако човешката Любов не е почва за ангелската, и последната не може да се види. Ако ангелската Любов не е почва за Божествената, и последната не може да се прояви. В човешката Любов материята е по-гъста; в ангелската, материята е по-рядка; а в Божествената не само че е рядка, но е хармонизирана. Тъй щото между частиците на тази Любов, няма никакъв раздор. За да се възпитат силите в човека, те трябва да са в съгласие. Той трябва да знае как да примирява противоречията. В човека има два екватора, единият е около неговите уши, дето се раждат и добрите и лошите работи. Ако се тегли хоризонтално една линия. Това са противоречията, които могат да се родят в човека. Дойдем ли до Любовта, това е Божественият екватор. Ако този екватор у тебе не е правилно развит, добрите неща не могат да се проявяват. Следователно, когато този екватор е правилен, главата расте нагоре, на височина. Ако разглеждате всички животни и измерите разстоянието от челото нагоре, ще видите, че тяхното лице е сраснато с врата. Това особено се забелязва в змиите. Затова най-ужасна от всички е змията, в нея няма никакво милосърдие. Като хване една жаба, тя я нагълта. Колкото и да кряка, и да вика, тя я нагълта цяла. Жабата кряка, плаче и се моли. На този плач змията не обръща внимание, с толкова по-голяма сила я нагълтва. Жабата плаче, моли се. С това тя прави молитва на своите страдания. Законът е верен: Ако вие много страдате и викате от вашите страдания, змиите ще ви нагълтат. Веднъж нагълта ли те злото, и да викаш, да ходиш да се оплакваш, ще знаеш, че ни глас, ни услишание. Какво трябва да правиш при това страдание? Започни да мислиш разумно. Първо, започни да мислиш защо страдаш. И ако в дадения случай ти може да събудиш в себе си Божественото, Бог ще ти помогне, ще дойде да те освободи. Страданията не са най-големите нещастия в света. Страданията, които ние имаме произтичат от една вътрешна лакомия. Някои не искат да носят товара си. Казвате: „Аз не съм хамалин да ме товарят“. Ако някой благородник му турят чувал с 20 килограма злато, ако няма никой около себе си, той ще вземе чувала на гърба си и сам ще го носи. Обаче, ако му дам 20 килограма пясък, няма да го носи. Защо носи златото? Защото мисли, че в златото е неговото благо. Колко прави 20 килограма злато? – Два милиона лева. Значи четири хиляди наполеона. Като ви платят четири хиляди наполеона, вие сте готови да ги носите на гърба си. Не сте от глупавите хора. Казвам: Всяко добро, което ми направите в живота си, считайте, че то носи своите добри последствия. Има един закон в света: Единствената сила в света, която не се подчинява на никакъв закон, това е Любовта. В Любовта не може да кажеш, че обичаш едного повече, а другиго по-малко. В Любовта – в най-голямата Любов и в най-малката Любов силата им не е еднаква. Силата не е еднаква по отношение на времето и начина. Любовта е огън, от който хората се запалват. Например, ти цъкнеш силно една кибритена клечка. Има клечки, които не произвеждат един и същ резултат. Това е въпрос на времето. Една кибритена клечка ще произведе същия резултат, като една лопата огън, но се изисква повече време. Обаче, някой път е за предпочитане кибритената Любов, отколкото лопатената. Защо? – Защото кибритът е по-безопасен. При лопатената любов трябва да вземеш ръчка, да се не изгориш. Лопатената любов е опасна. Кога? – Мога да ви приведа един пример. За да приведа един пример, веднага ще ви изложа. Например, ти казваш, че някой не те обича. Добре, в какво седи в дадения случай Любовта? Отде познаваш, че не те обичат? Ти може да чувствуваш Любовта на този човек като топлина. Това показва, че той е отдалечен от тебе. Следователно, той не може да развива толкова топлина, колкото ти искаш. Слънцето има най-голямата Любов към нас. Любовта на звездите е най-малка, а тази на месечината е още по-малка. Ако речем да живеем с Любовта на месечината, всички ще измръзнем. И при месечината има Любов, но тази Любов се боядисва. Като види някоя мома, която много хубаво се облича, с хубава шапка, аз наричам тази Любов на месечината. Утре като се ожени, вижда, че тази боя не струва. Като се ожени, вече с тази шапка ни най-малко не може да се докарва. Докато играе на хорото, тя гледа да хване този момък, но като го хване веднъж, повече не се спира. Аз наричам тази Любов, Любов на рибаря към рибите. Той туря мрежата си във водата и вади риби. Казва им: „Много ми е приятно, че ви видях. Колко ми е приятно да се запозная“. И тъй държи мрежата си. Като дойде рибата близо до мрежата, той я разтърси. Като я хване, какво мисли? Взима ножа си, разпаря я, изважда нечистотиите ѝ и я туря на пиростия. Тя започва да цъцри. Той казва: „Аз те приемам в себе си“. Но тя цъцри на огъня. Това е жененето. После всеки казва: „Да те пази Господ!“ Че какво да те пази? Господ ли те накара да направиш това? Този ум от Господа ли ти е? В случая аз взимам страната на жената. Казвам: Това е мъчение. Като дойде Господ да наблюдава как живеят хората, казва: Този хляб е хубав. Мъжът не може да търпи като го пече жената. А той я пече. Казвам на мъжа: Търпи, докато ти побелее главата. Ако те изпече хубаво, благодари, че ставаш ценен. Но ако те прегори, кажи ѝ, че не знае как да пече. Когато печете мъжете, ще ги печете, без да ги прегаряте. Сега и аз казвам: Когато печеш ума си, опечи го както трябва. Опечи ума си хубаво. Опечи мисълта си хубаво, не я прегаряй. Опичането означава узряване. Тогава изобщо мисълта сама по себе си има ценност. Това е философията на живота. Казват: „Пече го жена му“. Отлично е, но да не го прегори. Ако тя го е прегорила, а той отиде на училище, трябва да отиде при такъв, който не е прегорял. Той трябва да отиде при някой професор, който знае колко огън да тури, да не прегори.
Та казвам: При сегашния живот вие изучавате само свойствата на Любовта. Вие искате като видите някого, още на пръв поглед да има към вас много добро разположение. Знайте, че в природата, в човешката Любов промените са много. Тя е много променчива. Това не е лошо, но трябва да знаете, че човешката Любов е променчива. В духовната Любов има два полюса едновременно, две страни. Едната страна на Любовта е тъмна, а другата е светла. А Божествената Любов е най-устойчива, в нея няма никакви промени. В човешката Любов не считам, че като се променил някой, че има нещо лошо в това. – „Ама той не обръща внимание на мене“. – Че как ще ти обърне внимание, той спи. Ако в съня си той те държи, това ще бъде едно нещастие за него. Коя е причината един човек да те държи постоянно в ума си? Това ще бъде нещастие за него. Бог, Който едно време ни е държал в Своя ум, сега ни е изпратил вън от Себе си, да бъдем свободни и да работим за Него. Сега всички сме вън от Божествената мисъл. Едно време сме били в Бога, но сега като излязъл човек от Божията мисъл, той е придобил свое тяло, свой организъм. Сега Бог ни е пратил да се занимаваме, да учим на земята. И сега като искате да ни обичат другите, и вие ще ги обичате. И те ще ви обичат дотолкова, доколкото може да им бъдете полезни. Колкото сте им полезни, толкова по-малко ще ви обичат. Сега вие трябва да знаете, че слабите растат и се усилват, а силните отслабват. Бог е направил така, че слабите да се усилват, а силните да отслабват. Тъй щото онзи силният, който ви притеснява, един ден ще стане слаб. Затова именно (на) слабите ще правите добро. Законът е турен така, че праведният на праведния може да прави добро. Навсякъде законът е един и същ. Един учител е добър и главно за онези, способните и силните ученици, които мислят добре и се учат. За тия ученици, той е готов да помага, да им разправя. А на онези, на които съзнанието не е пробудено, той няма разположение към тях. Той не обича ленивите. Те трябва да минат под друга дисциплина.
Казвам сега: В живота трябва да имате мекота. Тази мекота ще ни даде водорода. Някой път угощението ще ви даде кислородът. Някои се стремят към пълнота. Тази пълнота ще ви даде въглеродът. Устоят на вашия характер ще ви даде азотът. Щом сте неустойчиви, вие сте без азот. Като нямате нужната пълнота, това показва, че се нуждаете от въглерод. Щом нямате мекота – нуждаете се от водород. Щом нямате чувството на топлина – нуждаете се от кислород. Сега от какъв характер се нуждаете? Някъде може да имате повече от някой елемент. Тогава от този елемент, от който имате повече, ще давате и на другите. Някои считат някого за баща, че са произлезли от него. Това не е според сегашната химия. Това е алегория на нещата. Тогава ние имаме човешкия Дух, той е най-устойчивия. След това имаме човешката душа, имаме човешкия ум, имаме и човешкото сърце. В човешкото сърце се явява волята. Тя се явява като резултат, като отношение между ума и сърцето. Защото под думата да направиш нещо, разбираме проява на волята. Само ако желаеш нещо, може да го направиш. Онова, което привлича нещата, това е човешкото сърце. Чувствата във вашето сърце неизменно функционират. Ако привличате много работи, вие ще си създадете ред неприятности. Това е по единствената причина на сърцето. Например, имате хиляди навици, хиляди желания. Искате да имате повече храна, но не знаете, че някоя година ще има суша. И тогава, като нямате достатъчно храна, може би половината от вашите овце ще измрат. Измирането на вашите овце ще ви създаде известни нещастия. Така и човешките желания понякога претърпяват известна криза. Някога желанията са повече, отколкото трябва. И тогава в човека се създават ред кризи.
Казвам: Тези социални въпроси създават противоречията. Тези противоречия пък се дължат на борбата за храна. Всеки народ се нуждае от храна. Когато у един народ се яви желание да вземе повече земя, пак се създават противоречия. Ако тази земя я няма на разположение, пак се явяват кризи, както в човека. На същото основание и в човека се явява желание за много знание. За да се постигнат тези знания нужни са условия, обаче в дадния момент ти искаш да постигнеш тези желания. Обаче трябва да различавате кои знания могат да се постигнат. Същото е и с желанията. Има Божествени желания на Божественото поле, има духовни желания в духовния свят, има и физически желания на физическия свят. Всички ще се реализират на съответното място. Ако на физическото поле имаш десет желания, деветте са Божествени, ти ще реализираш само физическото желание. Ако в ангелския свят имаш десет желания, само едното може да ти се реализира, а деветте не могат, не са Божествени. Не мислете, че всичко онова, което човек желае, може да се постигне. Вие може да желаете да станете милионер, но същевременно тези милиони ги желаят няколко хора, милиони хора. Могат ли в дадения случай тези милиони хора да станат милионери? Колко милиарди хора има в света? Питам: Ако един човек стане милионер, какво ще му се придаде? Той ще има повече злато. В него ще има само едно нещо, по което той ще се различава. В него ще има един творчески ум, отправен към поддържане на стяженолюбието. В него се е създало по-силно чувството да печели повече злато. Затова злато обаче хората няма искрено да го обичат. Ще го обичат привидно. Във всеки се ражда желание да вземе част от неговото злато. Така в хората ще се роди желание, ако могат доброволно да му вземат нещо. Ако могат доброволно, ще му го вземат, ако не, насилствено ще му вземат. Разправяха ми вчера един пример за един българин, който заболял. Писали му едно писмо: „Ще туриш двеста хиляди лева на еди кое си място. Ако не туриш тези пари, или детето ти, или някой от вас ще бъде отвлечен и ще се свърши с него“. Е, ти забогатееш и получиш едно писмо, че ако не туриш двеста хиляди лева, ще бъде отвлечено детето или ти сам. И в Америка има отвличане. Знаете ли каква грамадна сума е двеста хиляди долара? Казвате: „Да бъде човек богат“. Да бъдеш богат, но да те не знаят. Ако си богат и те знаят, ще имаш големи мъчнотии. Но да дойдем до положителното. Любовта е една сила, която трябва да изучавате, как действува тази Любов във вашия мозък, във вашето сърце, във вашата воля, във вашата душа и в духа ви. Ако пуснете Божествената Любов в духа ви, вие ще придобиете сила, но силата е светлината, която се движи. Ако Любовта действува във вашата душа, тя ще ви даде топлина, а топлината е най-хубавото, тя е необходима, понеже при топлината всичко расте и зрее. Без топлина човек не може да расте и зрее. После идваме до положението, когато Любовта се проявява в човешката мисъл и в човешкото сърце. Засега най-малката светлина, най-малката Любов приема сърцето, затова именно то изучава нещата. Сърцето в човека е най-малкото и въобще малките правят погрешки. Малкото дете прави такива погрешки, за които хората заборчляват. Някога детето току хване книгата и разкъса листата ѝ. На другия ден направи друга погрешка. Каквото намери, веднага къса. А майката казва: „Дете е“. Но това дете като израстне, бащата трябва да плаща. Има неща, които ти знаеш, но някои неща не знаеш. Но в природата има закон. Трябва да плащаш. Най-първо го глобява, праща му болест и казва: „Не, миличък не прави това нещо“. Но после бащата плаща за всичко. Така практикуваха този закон. Един ден като научиш урока си, казват: „Дай си ръката“. Ние говорим за много работи, за същественото. Кои са съществени неща? – Мекота, водородът. После сухота или огън – кислородът. После плътност, трябва да имаш въглеродът. Ако човек няма плътността, лесно може да го отвлекат, той ще хвръкне нагоре. И най-после трябва да има устой. Ако станеш много лек, не може да седиш на земята, ще те отвлече нещо нагоре. Значи трябва да имаш известна плътност. Също трябва да имаш азот, устой в себе си. Това е цяла химия. Ако разбереш съединенията, които образуват водородът, кислородът, въглеродът и азотът, ти си разбрал много нещо. Като се съедини кислородът с водорода, образуват вода. А пък кислородът и водородът във въздуха не са съединени. Ако се съединят, ние не можем да дишаме. При това рибите живеят без кислород. Те си имат един апарат, чрез който като прекарват водата, разединяват я и изкарват кислорода, който им трябва. И рибите разбират нещо от химия. И ние сега ще разединяваме кислорода от азота. Но, добре че във въздуха кислородът е в свободно състояние. Като заминете за другия свят, там ще бъдете още по-добре. В онзи свят кои елементи ще бъдат необходими? Каквото е отношението на рибите към въздухообразните същества, такова е отношението на въздухообразните същества към (тези), които живеят в етера. Това е важна мисъл. Как да ви представя сега живота в другия свят? Той не може да се представи. Каквото и да мислите, вие всякога ще си представите онзи свят като живота на земята. Вие си представяте онзи свят така, като че отивате с дробовете си. Като влизаш в онзи свят дробове няма да имаш, пък и стомах няма да имаш, пък и черва няма да имаш. Ще имаш нещо подобно на червата, нещо подобно на стомаха, на дробовете, но не е това, което е на земята. В онзи свят като ядеш, няма да има излишъци. Няма да намериш клозет в онзи свят. Там няма помен от клозет. Ако в онзи свят някой търси клозет, пращат го на земята долу. Щом видят че търсите клозет, ще ви дадат билет и ще ви изпратят на земята. Като се изчистите, ще ви изпратят пак в другия свят. Казвам: Невъзможно е това нещо, но добре, че е така.
Казвам: Някой път ние говорим за Любовта и считаме човешката Любов за Божествена. Тя е Божествена не по своето съдържание, не по своята форма, но само по облекло е човешка. Но дрехата на човешката Любов остарява. Аз съм слушал някой мъж казва: „Е, не те обичам вече. Това топло чувство, което имах, изчезна“. Но има защо да не я обича. Изчезнало е чувството. Това е Любовта на промените. Аз разбирам, че ти си обикнал друга някоя. Това е най-възможно. Така поставям въпроса. Всеки закоравял хляб като мине двадесет дни, мухлясва. Пред него седи един топъл сомун и той казва: „Не те обичам“. – „Защо?“ – Много естествено, обича този, топлия хляб. – „Как, мога ли да обичам еднакво мухлясалия и пресния хляб? Ако няма друг хляб, искам не искам, ще го ям, но при топлия хляб, не мога“. Следователно, не ставайте корави. И като остарееш трябва да бъдеш мек, че като те пипнат, никакви кокали, но да лъха от тебе едно ухание. Знаете ли като вадят хляб от фурните и ти минеш колко хубаво е това ухание на печения хляб. Казваш: „Ех, да имам един!“ Щом изгубите уханието, вашата топлина и вашата светлина, с тях заедно и Любовта изчезва. Но всичко това показва, че животът се оттегля сам по себе си. Остава само една форма, която показва какво е било състоянието на човека едно време. Това се вижда в лицата им. И сега е хубаво. Едно време си бил красив и сега се чете известна светлина в човека. Ако това виждаш на лицето, ти си доволен. Но като станеш недоволен, явява се една тъмнина, сгъстява се материята и най-после светлината в твоето лице изчезва. След това и лицето се деформира. Тогава човека няма желание да работи. Той пита: „За кого ще работя? Едно време работих за децата, за мъжа си, а сега нямам мъж, нямам деца, не искам вече да работя“. И съжалява, че няма за кого да се работи. Това е Бог, Който ни е дал всичко. Ние сме работили за всички, но сега ще се впрегнем да работим за Онзи, Който ни е дал всичко. И като се научим да обичаме Бога, ще дойде новата Любов. И от тази нова Любов на Бога, излишното ще го предадем на другите. Така трябва да започнем и ще благодарим на Бога, че ни е дал един нов начин да работим, да се молим. Вие досега четете изкуствени молитви. Ето как трябва да се молите. Ще влезеш в стаята си, ще се съблечеш и ще кажеш: „Господи, благодаря Ти за това, което ми даде. Благодаря ти за доброто, което ми даде. Благодаря Ти за краката, за ръцете, за очите, за ушите, за носа, за устата, за сърцето, за всичко, което ми даде“. За всичко ще благодариш. Тъй ще пипнеш телото си и ще легнеш да спиш. И сега казваш: „Господи, благодаря Ти?“ Но за какво Му благодариш? Ще благодариш за краката, за ръцете си, за всичко което ти е дадено. Ще благодариш за устата, която ти е дадена, че можеш да изказваш тези сладки думи. Ще благодариш и за езика, с който изказваш тези сладки думи. Имаш един хубав мозък, благодари и за това. Чуваш, че някой пее хубаво, благодари, че имаш уши да слушаш. Благодари, че имаш очи да виждаш. Благодари, че можеш да вкусваш. Благодари, че отдалеч може да помирисваш, за да отидеш чрез краката си да си вземеш от това нещо. Ти искаш да бягаш от някого, ще благодариш за краката си. Разправят за едного, че прегърнал една мома. Тя му казала: „Защо ме прегръщаш?“ – „Трябва да благодариш на Господа, че ми е дал ръце да те прегърна. Аз сега прегръщам твоята дреха. Не казвай, че съм те прегърнал“. Изобщо вие прегръщате само дрехите си. Той обича само дрехата ви, а не самата вас. Като не знаеш това, ти кряскаш, сърдиш се. Това е само една дреха. Ти имаш нежност, подвижност, но това е само външната страна. Казвам: Щом не искате да ви прегръщат, стойте надалеч. А щом те е прегърнал, това се отнася само до тялото ти. Каква е вината на този, който те е прегърнал? Колкото е виновен той, толкова си виновен и ти. Щом момата седи близо, ще я прегърнеш, а после се оплаква. Казвам: Колкото е виновен момъкът, толкова и момата. Ако тя беше далеч от него, той ще прегръща въздуха. Нека прегръща въздуха. Стой надалеч, един километър надалеч. Оттам ви предава една целувка. Нека ти предава целувките си през въздуха, от един километър разстояние. В предаването на въздушни целувки няма никаква опасност.
Та казвам: Като ученици на мистическата школа вие трябва да разбирате Божиите пътища. Всякога, когато човек върши една постъпка, която е Божествена, той усеща светлина и топлина в себе си. Той усеща мекота и устой. Той се радва, че има нещо хубаво в него. Знаете ли коя е добра постъпка. Щом направиш нещо, което не е правилно, нещо ти казва отвътре: „Не постъпи както трябва“. Ти се извиняваш. – „Не, не постъпи добре“, нищо повече! Казвам: Хубаво е да слушаш онзи Божествен глас. Ти казваш: „Трябва да постъпвам добре, да слушам“. Слушай тази Божествена дума: Добре постъпи. И всеки има това съзнание. Като направиш нещо добро, изпитваш радост в себе си. Казвам: Изучавайте закона и Бог ще ви проговори. Тогава да сте в съгласие с вашия Дух, с вашата Душа, с вашия ум и с вашето сърце. И като сте в съгласие отвътре, това съгласие да се яви и отвън. И ако вие не сте в съгласие със себе си, не можете да бъдете и в съгласие, и с другите отвън.
Какво заглавие да има? Хайде да оставим без това.
Отче наш.
XVII година. 40 лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 14 септември 1938 г., сряда, 5 ч. с. София – Изгрев.