Ценностите в живота
Отче наш.
„В начало бе Словото.“
Имате ли тема? – (Нямаме.)
Пишете върху темата: „Органическа връзка между растенията и човека“. Трябва да бъдете умни ученици. Малкото, което ви се каже, трябва да разбирате. Животът е наука. Ще говоря върху ценностите в живота.
Имаш очи и не оценяваш какво нещо са очите. Ако ако разбираш цената на очите, ще добиеш тон, което ще ти бъде едно благо. Ти можеш да употребяваш очите си и да гледаш отрицателни неща: Двама се бият и ще отидеш да гледаш как се бият. Двама се карат и ще отидеш да видиш как се карат. Или някой счупил стомната и ще идеш да видиш как я е счупил. Някой е запалил къщата и ще отидеш да гледаш. Очите ти не са създадени затова.
Също трябва да разбирате ценностите на ушите. Да допуснем, че ти не се караш, но отиваш да слушаш какво са си казали двама души, които се карат. Трябва да разбираме ценностите на обонянието. Няма да миришеш нещо хубаво, но някои нечистотии. И след това ще философствуваш и ще говориш какъв е смисълът на живота.
Какъв е смисълът? Какъв е идеалът на една жена? Какъв е идеалът на един момък? Какъв е идеалът на един баща? Какъв е идеалът на брата? Какъв е идеалът на един учител? Какъв е идеалът на един свещеник, на един генерал, на съдията? Те все си имат по един идеал. Идеалът на майката е в детето; всичкият ѝ живот седи в това да си има едно детенце. На бащата идеалът е да си има едно синче и една дъщеря. Момата, сестрата иска да си има един възлюблен. Тя ляга, става и затова мисли. Тя като ходи на училище и като чете една книга, него вижда. И даже някой път вижда, че професорът е нейният възлюблен. Някой може да каже: „Защо да се вижда, че професорът е нейният възлюблен?“ Някой може да каже: „Защо да се говори това, да се говори за важни работи.“ Да ви говоря за най-важната работа в света, да ви говоря за яденето. По-важно от яденето няма. Но трябва да знаеш как трябва да ядеш. Устата са създадени най-първо за да ядеш. Първата функция на устата е да възприема храната. По-хубаво нещо от устата няма. Но и по-лошо нещо от устата няма. Ако възприемаш нещо неподходящо, веднага ще имаш някакво разстройство в стомаха. Вие мислите, че разбирате какво нещо е храносмилането. Чели сте много книги, писани. Разбирате какво нещо е дишането. От дишането зависи целият живот. Ако знаеш как да дишаш, можеш да станеш гениален и светия, но ако не знаеш как да дишаш, ще станеш един обикновен човек. Вие седите и мислите върху някаква ценност, казвате: „Да съм някой голям човек.“ Но като си голям човек, този големият човек трябва да има силни мускули, той трябва да дига големи тежести. Ако вие можете да дигате двеста, триста, 500 килограма, то дето минете, ще си изкарате хляба. Но ако сте един слаб човек, ще имате нужда да ви возят на колца като малките деца. То кажете ми: Колко бащи разполагат с колички да возят своите деца?
Във вашия ум седи идеята: Вие искате да бъдете развождани като княжески деца на колца. Малцина са развеждани така. Вие искате например да бъдете богати, да имате къща, градина, да имате средства да ходите навсякъде, в някоя библиотека, да имате инструменти, да свирите, да давате угощение на приятелите си. Хубави работи са те, но колцина от вас може да ги имате? Някои от вас, които желаете това, то може да ви дойде след хиляда години; за някои може да дойде след сто години, а за някои от вас след една година. Не мога да ви кажа след един месец.
Та трябва да разбирате ценностите в живота. Трябва да разбирате и от какво произтичат противоречията в живота. Всички нещастия произтичат от гърлото. Бог е дал един ларингс, една мека ципица, върху която е написал: „Бог е Любов“, и който произнася всеки ден добре, хармонично тия думи, всичко ще му тръгне добре.
Ти сега може да искаш да станеш силен човек. Всичко е в Словото. Когато Бог прати Мойсея, каза му да казва нещо. Когато Мойсей дигна тоягата си при Червено море, той каза нещо. И когато Бог създаде света, и от Неговото гърло излезе нещо. Той каза: Да бъде светлина, да стане светлина, да бъде това, да бъде онова. И ако Бог беше мълчал, то светът и досега не щеше да бъде създаден.
Вие как мислите? Вие като мълчите ли, ще се създаде вашият свят? Ако държите една книга затворена, мислите ли, че ще научите нещо? Мнозина ученици има, които не учат и като дойде време на изпит, почват да се молят на Бога. Като ти дойде изпитанието, ти се молиш. Ти трябва да четеш книгата на живота, да се учиш и тогава е на място молитвата. В невидимия свят са много точни и много благородно постъпват. Щом те наблюдават, че си учил добре, ти като се молиш, те веднага ти показват, че еди на коя си страница, в еди коя си глава е писано това и това. Ще ти покажат страницата. А пък вие без да се учите, искате да ви турят високи бележки. Някои ученици, които не се учат, искат да подкупят учителя, като му донесат някое цвете. Ако е селско дете, ще му донесе кокошка, яйца и прочее, но не върви. Щом учиш, няма какво да го подкупваш. Учителят най-добре може да се подкупи като учиш. Най-добрият подарък, с който може да го подкупиш, е да учиш.
Ти казваш: „Аз го обичам“. Ти може да обичаш, но любовта няма да ти помогне ни най-малко в това. Ти казваш: „Аз много обичам моя мъж.“ Тя го обича, но не върши това, което той иска. Вие сте женени. Аз не говоря за вас, но аз не намирам в пълния смисъл женен човек. Сега се правят само репетиции на женитби. Но досега не съм срещал нито един оженен човек. Ако ти истински се жениш, жената ти никога няма да те напуска. Щом те напусне, тя е в театъра жена. И щом тя умира, вие не сте женени за нея. И щом ти умираш, и ти не си женен.
Когато истински са женени, то смърт няма вече. Аз не говоря за женитбата така, както я разбирате, когато казвате: „Да се оженим и да си имаме едно детенце“. Сега нали ги женят. Момиченцето е на 5–6 години и му донесат една кукла, и то ще я къпе в коритото, като че е едно дете, ще я облича. И вие казвате: „Приготвя се, та като стане майка, да знае да си гледа децата.“ Мислите ли, че децата, които са родени, са кукли?
Вие сега се събирате някой път и казвате: „Ние сме религиозни.“ Аз следя у вас, религиозността се отнася още до сърцето. Вместо да се увеличава взаимното уважение и почитание, вие като се съберете най-първо си виждате всички недъзи. Като се съберете, всеки гледа да види недостатъците на другия.
Най-ценното в живота не е да намериш недостатъка. Недостатъкът е нещо случайно. А ценното е да видиш дарбите, които Бог е вложил в него и доколко той ги е развил.
Например, като пее някой, виждаме доколко е учил той в пеенето, доколко е развил гласа си. Вие казвате: „То духът един ден ме направи такъв.“ Вярно е това. Но какво е предназначението на човека? Ако ти имаш постоянно поощрение за доброто отвътре и не го правиш, тогава кое е онова, което те спъва? Или в какво седят слабостите на хората? Те произтичат от неразбиране на ценностите. Всякога най-безобидните неща могат да произведат една съблазън, ако не знаете как да ги поставите. Аз казвам: Хиляда. Мога да подразбирам хиляда просени зърна, или хиляда песъчни зърна, или хиляда английски лири стерлинги.
Някой казва някому: „Аз много ви обичам. Не мога да спя вечерно време.“ Другият казва: „Ха, не можеш да спиш!“ Но щом кажеш: „Обичам те много, давам ти хиляда лири да си услужиш.“ – Той казва: „Много сте любезен.“ Този пример, който аз навеждам, не е валиден за всички условия. Той е вероятен при известна категория хора, а при друга категория не е вероятен. Ако кажеш: „Давам ви хиляда лири“ на един богат, той ще те отблъсне. Ако му кажеш, че му даваш сто хиляди лири, пак може да те отблъсне, но ако му кажеш един милион, ще ти благодари.
Хората си приличат. Някои се подкупват при хиляда лири, други при сто хиляди, трети при един милион. Подкупване става, когато не разбираме ценностите на нещата. Ако някой би ви подарил хиляда стерлинги, щях да видя с какво намерение ги подарява. Щях да направя следния опит. Щях да му кажа: „Дай ми парите. Ще ги прочета. Даваш ли ги?“ – „Давам ги от все сърце“. Ще взема чаша вода, ще измия в нея един наполеон, ще дам тая вода на един болен и ако той оздравее, ще кажа: „Много ти благодаря.“ Ако ли не, ще върна парите и ще му кажа: „Дай ги на друг, на който искаш.“ Ако един болен човек ти даде хиляда лева и е турил мисълта болестта да мине от него на тебе, то болестта ще мине в тебе. Ако този човек е порочен и ти даде пари, то неговият порок ще мине в тебе. И ако един шивач шие дрехи и има проказа или сифилис, то те ще минат в тебе. Ако един писател, чийто ум е покварен, напише една книга, то покварата му с книгата ще мине в тебе.
Но и доброто, което има писателят, ще мине в тебе. Още когато ще говори някой, ти трябва да знаеш какво да слушаш и какво да не слушаш.
Вие сега ще кажете, че мъчна работа е това. Питам: Колко години има, откак се учите да спите? Защо си лягате да спите? Вземете го за тема: „Защо спя?“ Спането е почивка. Ако знаеш как да спиш, ще си починеш. Ако не знаеш как да спиш, няма да можеш да си починеш. И от съня зависи дълголетния живот на човека. Ако не можеш да спиш добре, тогава животът ти ще бъде кратковременен. Ако лягаш да спиш, ти да си спокоен или да ти е приятно, че ще спиш. Някой път спането е по-хубаво от яденето. Някой път човек така му се спи, че да му предлагат печена кокошка, той ще каже: „Нека да си поспя.“ Този сън действува здравословно.
В тебе трябва да се роди едно желание, чрез пеенето да възпитаваш своя глас. Аз съм седнал някой път в стаята си, човек има при мене. Иде една сестра и хлопа отвън. После хлопа друга сестра. Та казвам: Тази няма да влезе в рая. И за другата казвам същото. Още като хлопат, казвам така. Тя казва, че много бързала. Оплаква се, че някой е болен. Казвам на сестрата: Той е ял печена кокошка и кокошката не е била здрава. Да не яде вече кокошка. Тази кокошка е крадена. Да не яде крадена кокошка.
Ти, когато се жениш, ще питаш момата каква е майка ѝ, какъв е баща ѝ. Ако не питаш какъв е баща ѝ и каква е майка ѝ, после главата ти ще побелее. После, когато се жени мома, отиват да питат дали тя знае да готви, да шие и др. Това ви казвам, понеже всички се готвите да се жените. И няма нито един от вас, който да не се готви за женитба. Някой търси да се жени и като не намери тук, търси го там, иска да умре. Който се ражда и той идва да се жени. Когото викат тук, викат го да го женят. Бащата и майката викат тук сина и дъщерята, за да ги женят. Казва се в Писанието: „Които са от онзи век, няма да се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат като равноангелите!“ Но тук се разбира, че те ще имат друго разбиране, а не разбирането на сегашните хора.
Сега да оставим това. Какво представлява едно представление? Едно представление представлява едно наподобяване на живота. В представлението могат да се представят някои нови работи, но каквито и да са новите работи, то животът се представя там такъв, какъвто не е. Нито в драмата, нито в комедията, нито в трагедията. Вземете една опера. Защо да не излизат с естествени неща, а се червисват. Нека да намерят най-хубавите артисти, а пък сега се гримират, правят лицата им по-червени. Защо? Това е измама. Мнозина ми се оплакват от артистите: „Дотегна ми да се гримирам и после да се измивам.“ Искаш, не искаш, трябва да се гримираш. И никой не може да бъде артист, ако не се гримира. На сцената трябва да се покажеш такъв, какъвто не си, да не те познаят. На един млад човек на 20 години ще му турят брада и мустаци, да изглежда 60-годишен. Защо не вземат един стар с брада и мустаци? Трябва да има стари актьори с бради. Защо ще турят на младия дълга брада?
Някой път искаш да се покажеш по-сериозен. Някой иска да се покаже, че е сърдит. Че той е на сцената. Ако се разсърдиш, какво ще направиш? Казваш: „Знаеш аз какво мога да направя?“ Какво можеш да направиш? Можеш само да снесеш едно яйце. Щом кажеш една дума, то е снесено яйце. Да кудкудякаш малко и ще се свърши работата. Някоя сврака ще чуе, че си снесъл яйце, ще го изяде и ще се свърши въпроса.
Не си хабете вашите енергии за непотребни неща, понеже живеете в един разумен свят. Смешно е. Аз седя тук, на Изгрева, и виждам, че някой на всяка попара мерудия става. Някой, който нищо не разбира от музика, се меси, когато дойде някой професор по музика и говори. Ти си мълчи. Показваш своето невежество. Онзи професор разбира от музика. Ти като говориш по музика, смесваш октави, гами и други. Колко октави има? Има седем октави. Колко гами има? Какво е отношението между една октава и една гама? Гамите са за тоналностите – тонални отношения на тоновете, които следват един подир други по известен ред, образуват гамата. Там си има известни закони. Ти казваш „до мажор“. Знаеш ли какво е „до мажор“? Или казваш „ре мажор“. Знаеш ли какво е „ре мажор“? Даже музиканти има, които знаят „ре мажор“, но не знаят какво нещо е гама. „Ре мажор“ показва движението на живота. Ти не можеш да накараш живота да се движи, ако не знаеш „ре мажор“. Не можеш да туриш мекота в живота, ако не знаеш „ре мажор“. Трябва да изучаваш тоналността на „ре мажор“. „Ре мажор“ има особени трептения. „Ре мажор“ не прилича на „до мажор“. Това са сега философски работи. Тези неща не ги изискват в сегашната музика. „Ре мажор“ има съвсем друго значение. В тоналността, когато една песен минава от една гама в друга, има преходни пунктове.
Но казвам: Животът си има своите гами и своите октави. Вие в живота едва сте влезли в първата октава. Има още да изучавате шест октави. Колко гами има в музиката? Ако от всеки тон се образува по една гама, тогава ще имаме седем мажорни гами, седем минорни и седем хроматически. Три по седем прави 21. Удвоени, правят 42 гами. А пък колко гами има сега? – 32 гами. Децата, като влезат в първо отделение, в смятането достигат до определено число – броят до сто. Във второ отделение увеличават броя.
Аз като съм изучавал гамите, за мене всякога те са представлявали известни мъчнотии. Теоретически да разбереш една гама е лесна работа, но да разбереш вътрешния смисъл на гамата е много мъчно. Аз понякой път изучавам гамите, по които са построени хората. Изучавам известен характер. Ако ти музикално не го изучиш, няма да имаш правилно разбиране за човека. И онези, които изучават астрология и други съвременни окултни науки, ако не ги изучават музикално, няма да имат ясна представа за тях. Например, някой човек е енергичен. Той е построен по „ре мажор“. Някой човек е алчен, иска много. Той е „фа мажор“. Той трепери за парата. Някой мисли, той е „ми мажор“. Трябва да проучваме основната гама на човека и ще видим може ли да минава от една гама в друга, за да излезе неговата работа. И самата постройка на човека е създадена по този начин.
Има „до мажор“ обективен. Има „до мажор“ субективен. Има „до мажор“, който обуславя вътрешния живот и „до мажор“, който обуславя външния живот. Има „до минор“, който обуславя външния живот и „до минор“, който обуславя вътрешния живот. Но тази работа за вас е съвсем неразбрана. То е цяла наука, как да се приложи това. Както ви казвам сега, това е една теория, която няма никакво приложение. То е все таки, когато ти кажат: „Аз ви давам хиляда лева след една година“, но след една година условията за това да ги няма. Ти отлагаш за една година, а пък с отлагане не става. Един лев сега струва повече, отколкото хиляда лева след години. Това малко, което ще учите сега, струва повече, отколкото многото след много години.
И любовта се изучава музикално. Ако една добродетел не я приложиш, ти не си я изучил. Кой е основният тон на доброто? Няма да го кажа. Кой е основният тон на милосърдието? Или кой е основният тон на любовта? Затова сте дошли, за да научите това. И след като страдате дълго време, вие ще научите какво нещо е любовта. Кога ще научите любовта? След като сте страдали дълго време на земята и някой ви помогне, едвам тогава ще оцените любовта. Ако сте гладували дълго време и някой познат човек ви приеме и нагости, вие ще познаете какво нещо е една добра обхода. Ако не сте минали през тази опитност, няма да разберете. Има много неща, от които вашият ум сега трябва да се освободи. Вие сега седите и казвате: „Как ще преживеем днес?“ Вие мислите дали ще имате хляб да ядете, дрехи, обуща. Много добре, но един ден ще станете на 120 години и трябва да заминете за другият свят, дето редът е друг. Тогава питам: Удобствата, които сте имали на земята, ще ви помогнат ли за другия свят? Удобствата, които детето е имало в първо отделение, ни най-малко няма да му помогнат за второ отделение. И удобствата на второ отделение няма да му помогнат за трето и т.н. Всяко отделение си има свои специфични удобства, които трябва да се проучават.
Вие говорите за Бога. Кажете ми, каква е вашата идея за Бога. Ти казваш: „Аз вярвам.“ Вярата е само един път. Любовта в един момент е само едно проявление, статически, но тази любов трябва да бъде непреривна. Ти казваш, че обичаш Бога и не можеш да учиш. Имаш ли тогаз любов към Бога? Казваш: „Когато аз стана добър човек.“ Без любов към Бога ти не можеш да станеш добър. До онзи момент, докато не съзнаеш, че си роден и си излязъл от Бога, и следователно имаш отношение към Него, ти не можеш да бъдеш добър. Трябва да съзнаеш, че си излязъл от Бога и че всичко онова, което Той ти е дал, трябва да го употребяваш за Бога. Тогава Го обичаш. Бог те е изпратил на земята и те обича. Той вижда, че се интересуваш от нищо и никакви работи. И даже си Го забравил. На една година едва ще Му пишеш едно писмо. И на другата година пак ще Му пишеш едно писмо. Казваш: „Бог, Който е направил света, защо ме е забравил?“ Забравил те е, защото ти си Го забравил. И Писанието казва: „Понеже вие ме забравихте, и Аз ви забравих.“ По човешки говоря. Вие сега ще го вземете другояче.
Аз сега не ви съдя. Аз разглеждам въпросите така многостранно, че когато намеря някой човек да носи престъпно богатство на гърба си, не го съдя. Вие носите една мисъл, без да знаете какво ще донесе тя. Не знаете и кой я турил. Вие знаете, че тя носи известни блага, но какви ще бъдат последствията, не знаете. Аз ви съжалявам, защото виждам, тази мисъл е съвсем чужда. Не опитвайте онези мисли, които не са излезли от Бога. Най-първо опитайте Божествените мисли, научете се да ги прилагате. Без това няма успех в света. Доколкото вие възприемете Божествените мисли в себе си, дотолкова ще бъде вашият прогрес, дотолкова ще бъде и вашето здраве, дотолкова ще бъдете и вие умни. И всичкият ваш живот ще се определи от онова положение на Божествените мисли, които сте възприели в себе си. То е толкова вярно, както е вярно и правилно, че каквато храна приемеш, такъв и ще станеш.
Целият физически живот зависи от храната, която възприемаш. И целият човешки живот се определя от онези Божествени мисли, които ще възприемеш. Ти сега мислиш да спечелиш с някой лотариен билет, аз доколкото виждам на вашата ръка, ако вземете билет, по-рано от десет години не може да ви се падне билет с печалба един милион. Ако не вярвате, направете опит. Моите изчисления са, че едвам след десет години ще ви се падне един милион. Но да седя аз и да чакам един билет! Всичко, каквото става в света, е на мястото си, но то не е заради вас. Ти, ако възприемеш една Божествена мисъл в себе си, тя струва не един милион, тя струва милиарди. В бъдеще, тя ще е едно грамадно богатство. Вие не сте направили опити досега. Знаете ли в какво отношение трябва да се направи опит? Имаш едно неразположение. Не търси никакъв лекар. Не търси никого, мисли: „Защо аз страдам?“ Или пък не те обичат хората. Мисли: „Защо не ме обичат хората?“ Има някои причини. Или не стават (работите), както ти искаш. Защо? Ти мислиш, че причината е вън от тебе. Не, причината е вътре в самия тебе. Аз съм забелязал, има си причини отпреди толкова хиляди години за това.
Хората си влияят един на друг. Аз седя някъде сериозен и строг, и онзи покрай мене стане такъв. Даже онзи седи настръхнал и ще те погледне малко кръвнишки. Аз постепенно изменям моята физиономия и я направя по-усмихната, и онзи се изменя. По-рано ме поглеждаше начумерено, а сега другояче. Всякога, когато някой направи гримаса, аз зная, че това е маска. Няма нищо сериозно. Или някой се покаже по-добър. Аз зная, че това е прийом. Някой казва: „Не знаете ли, че аз имам нужди, мене ми дотегна това унижение. Ще взема един револвер и ще утрепя някого.“ Той чака сега да му кажа: „Чакай, чакай“! Той иска да му дам пари, за да не убие някого. Аз зная, че той е страхлив. Някой казва: „Мене ме обидиха, ще се откажа от това братство.“ От кого ще се откажеш? В главата ти седи една неоформена идея. Казваш: „Аз ще се откажа от живота.“ Че като се откажеш от него, какво ще добиеш? Казваш: „Този живот е лош.“ Къде ще намериш по-добър живот? Бог ще те доведе до всички положения: Това, което ти не обичаш, Той ще ти го даде.
Ако искаш да те почитат хората, почитай ги. Ако искаш да те обичат хората, обичай ги! Ако искаш да ти пеят, пей! Законът е: Възприемай Божественото. Постъпвай по същия начин, както Бог постъпва. След като си направил много престъпления, не ги прави вече. И тъкмо те е очистил Бог, пак дойде старото, пак паднеш, пак се окаляш. Бог ти казва: Няма нищо, пак стани. И пак те очиства. Както падналите деца, които падат и стават, падат и стават.
Аз сега не ви препоръчвам един морал да ви измъчвам. Всякога гледайте да изправите погрешката. Бог е, Който изправя погрешките. Работи с Него заедно. Бог е, Който изправя нашето естество. Той знае. Не сме ние, които работим върху себе си. Следователно, когато Той работи в тебе, ти работи с Него. Ти сега си неразположен. Имаш някоя идея отвън. Очакваш някой да ти дойде на гости. Казваш: „Защо да уча музика?“ Кой ще отиде да пее на хората? Учи! Тези пари, които ще изкараш с пеене, струват повече, отколкото парите, които ти остави земният ти баща. Може да ти остави и може да не ти остави.
Около мене се бяха насъбрали стари братя. Както във времето на Христа, ще ги пратя да проповядват. Те питат: „Кога ще дойде Духът, Петдесятница?“ Казах: Петдесятница става веднъж. Сега тази Петдесятница трябва да се поддържа. Сега, да отидеш да проповядваш, трябва да имаш любов, няма да чакаш Духа. Сега чакат Духа и някои от тях заминаха за другия свят. Вие сега очаквате да имате особено посещение.
Някои питат: „Дали ще се познаем на другия свят?“ Чудна работа! Тук не ме познават, а пък там ще ме познават! После ти не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Иначе познание не може да има.
Казвам: По какво ще ме познаят сега? Ако съм една свещ, ти чети на тази свещ и ще благодариш. Но ако аз не съм свещ и ти не четеш, тогава как ще ме познаеш? Бог се проявява чрез всички хора, и ние трябва да проучваме колективното проявление на Бога. Бог се проявява и чрез тебе. Ти казваш: „Само той ли може да пее?“ Можеш и ти. Добре, пейте и двама. Ако някой пее по-добре от тебе, слушай го. Всички хора трябва да изучаваш, понеже ако се запознаеш само с един човек, това значи да познаваш само един тон. Но каква музика ще учиш тогава? Например пееш само тона „до“.
Започни от този тон, от който по-долен не може да вземеш. Например, долно „сол“. Какво означава „сол“? В сегашната музика „сол“ е най-тържественият тон, величествен и тържествен. В него има едно изобилие. Когато едно цвете се разцъфтява и изпуща своето благоухание, това е „сол“. Когато една работа хубаво се завършва, това е „сол“. А пък когато едно яйце се снесе, то е „до“. Когато се снесе яйцето и има кудкудякане, това е „до“. Който иска да изучи „до“, да се вслуша в кокошката, когато кудкудяка. Пилето е излюпено – „сол, ла, си, до“. Взема се горно „до“. Ще смесиш долно „до“. Много мъчно може да се подражава на една кокошка. Вие можете да кажете „кудкудяк“, но не е така. И в кукуригането на петела има нещо специфично, което много мъчно може да се подражава. Ти, ако можеш да кукуригаш правилно, като някой петел, то всичките си работи ще можеш да наредиш. Щом ти се случат някои неприятни работи, кажи: „Кукуригу.“ Ще кажеш: „Като петел ли ще пея?“ Ти тъкмо си неразположен, обидил те някой. Петелът казва: „Кукуригу.“ Значи казва: „Ще се оправи тази работа.“ Изгубил си парите. – „Ще ги намериш“. Болен си, ще оздравееш. „Кукуригу.“ Та ви казвам: Всеки трябва да има по един петел. Ти вървиш и петелът ти казва: „Кукуригу.“ С това иска да каже: „Неразположен си, но ще мине.“
Петелът кукурига веднъж, дваж, триж. Аз му гледам очите, сериозен е. Аз се спрях, казах си: Я още веднъж. И той кукурига. И казах му: Благодаря, много хубаво кукуригаш. Аз виждам работите как стават. В този петел има всичко, добро желание, едно благородно чувствуване. Той си пее по един много естествен начин. Петелът казва: „Всички неприятности в живота, които се случват на хората, Бог ще ги оправи. Кукуригу!“ Затова не е лошо човек да си има един петел да му кукурига. Аз обръщам на малките неща внимание. Понеже обичам Господа и виждам онази мъдрост, с която е създал тези птици. Виждам един Божествен план във всяко нещо, което чета. В шарките на петела, в неговото облекло, в неговия гребен, в клюна му, в очите му, в опашката му аз чета. На опашката си той има една крива линия. Наблюдавам как са задните пера на петела. Те са написани. Има смисъл в написаното. Там, дето се пробуди твоето съзнание, всяко нещо има свой смисъл. Например, има смисъл в едно цвете, което е цъфнало. Като минаваш покрай него, се пробужда твоето съзнание. Това цвете е предметно учение за тебе. Прочети го. Всеки един от вас е едно цвете, което трябва да цъфне. Като цъфне, като минават покрай това цвете, могат да го смачкат, но то после пак ще цъфне. Та справяйте се с мъчнотиите, както цветята.
Ние много мъчно се справяме с тях. Оценявайте вашето сърце, дето са вложени всички условия, оценявайте онова, което Бог е вложил във вас. Чистотата зависи от човешкото сърце. Аз разглеждам сърцето от друго становище. Ще видите, че биенето, пулсирането на сърцето се изменя според условията. Някой път аз изпитвам пулса на своето сърце и забелязвам, че когато мисля по един начин, изменя се пулсът ми. Когато мисля много хубаво, пулсът ми е много ритмичен. Изобщо, пулсът на някои хора средно е 72 пъти на минута, а на някои 74, на други 68, 69. У някои хора сърцето бие с два–три бързи удара и после има известно спиране. Значи има неправилност. Има едно прескачане. И това зависи от едно противоречие. Тогава аз зная, че има противоречие между разума и сърцето. А някой път пулсът е много бавен.
Вие, като ученици на окултната школа, изучавате окултната наука. Без любов окултната наука не може да се изучава. Трябва да знаеш кое трябва да обичаш в човека. Четири неща има, които можем да обичаме в човека. Можем да обичаме неговото сърце. То е емблема. Сърцето е, което изпраща кръв навсякъде. Венозната и артериалната зависят от сърцето. Венозната и артериалната кръв показват пътищата, по които човек трябва да върви.
Обичате един човек за неговия ум, за неговия мозък. Обичате един човек и имате предвид целия човек с главата, тялото. Това е неговата душа. Обичаш някого и затова, което се проявява чрез неговия ум, сърце и тяло.
Обичам някого за неговото сърце. Онзи, който има правилно сърце, не можеш да не го обичаш. Аз съм изучавал хората, изпитвал съм ги. Като видя някои хора, приятно впечатление ми правят, обич се ражда в мене. И питам го: Мога ли да видя пулса ти? Към някои хора не съм разположен, изпитвам пулса им и виждам, че не е правилно биенето на сърцето, пулсът. Сърдечният пулс предразполага хората, дали да те обичат или не. Ако не е правилен, няма да те обичат.
Когато някой човек пее, ти казваш някой път: „Дано млъкне.“ (Учителят пее: „Станке, мома хубава, колко си хубава, хубава, още и здрава, гиздава, още спретната, спретната още напета.“)
Искам да бъдете свободни, да накарате сърцето си да тупа добре. Седнете по десет минути да размишлявате и да добиете едно хубаво разположение. Всеки ден мислете за Господа. Не какъв е Той. Само да мислите за Него, понеже като мислите за Господа, ще дойде нещо хубаво във вас. Оставете тези богословски тълкувания за Бога. Само мислете за Господа. Той е най-добрият, Той е образ на Любовта, както слънцето, което изгрява. Не мислете, че Той ще ви съди. Иди при Него и кажи: „Ще мисля за Господа, за да се науча на нещо.“ Помисли за Бога, дали ще ти отговори или не, то е друг въпрос. Но ако всеки ден вие си спомняте за Него, веднага ще влезе във вас нещо, което ще тонира сърцето ви. Щом се тонира сърцето ви, после ще се тонира и вашият ум, и вашата душа, и вашата сила.
Аз гледам, че си препятствате едни други. Някой иска да пее, други не са разположени да го слушат. Някой говори, а другите казват: „Този много високо говори.“ Аз ще му кажа: Колко хубаво пееш, хубав глас имаш. Или, ако говори високо, ще му кажеш: „Много хубав глас имаш.“ А пък вие не искате да търпите. Ако аз не мога да търпя другите хора, аз правя пакост на себе си. Когато някой планински ручей слиза надолу, че се пени и дига шум, лош ли е поради това ручеят? Не, турен е там, какво има да го съдиш. Той казва: „Ще обърнете внимание, че когато слеза долу на полето, ще стана малко по-добър.“ Той се пени горе и като слезе, ще се укроти. Някой слиза горе от планината и кряска. Не, аз поетически гледам на работата. Слиза той от планината, дига шум, пени се. Коя вода не се пени? Отгоре слиза човек и се е запенил.
Ти не осъждай, понеже с осъждане никой не печели. Не подценявай Божиите работи. Правете на себе си една преценка, на всяка една ваша постъпка. Критикувайте постъпките си, но себе си не критикувайте. Нарисувал си една картина. Критикувай картината, но не себе си. Дарбата си не критикувай! Вземи направи друга картина и се коригирай. Всяка една постъпка можеш да я коригираш и да я критикуваш, но за себе си никога не казвай: „Аз съм бездарен човек“ Или: „Аз съм лош човек.“ Можеш да кажеш: „Постъпката ми може да е лоша в дадения случай, но аз не съм лош. Картината ми може да не е добра, но това не показва, че аз съм бездарен. Не съм обърнал повече внимание.“
Някой път казваш: „От мене нищо няма да излезе.“ Не, защо ще кажа, че от вас няма да излезе нищо? Ако вървим по пътя на някои наши постъпки, няма да постигнем нищо. От всяка постъпка може да се ползуваме. Кое е по-хубаво: някой кон не рита, не хапе, но е толкова слаб, че едва носи себе си. А пък има друг кон, който рита и хапе, но носи сто килограма. Аз бих предпочел хапливия кон. Разбира се, аз бих искал този кон да не хапе. Французинът казва: „А ла бонйор“. Какво значи на български? – „На добър час.“ Ако вземете първата буква на френски, „А“ е човек, който е натоварен. Буквата „Л“ показва, че този човек има всичкото, да изнесе този товар.
Тогава започнете с първата буква на вашето сърце. Бог е вложил във вашето сърце всички условия за по-добър живот и за чистота. Трябва да се прояви сърцето на човека. Доброто, което е в човека, трябва да се прояви, а това добро само чрез сърцето може да се прояви. И законът на любовта започва със сърцето. И ако ти със сърцето си не можеш да се родиш, и с ума си не можеш. Най-първо ще работи сърцето и после умът. И щом се изяви умът, ще дойде душата, ще разбираме душата. А щом разбираме душата, ще разберем и Духа. Той е цял един процес, по който трябва да върви сегашното възпитание.
Та най-първо трябва да се образува една хармонична атмосфера. Защото когато започнете да пречиствате една стая, ако е много отоплена и отворите прозорците, веднага ще се образува едно течение. И в природата е същият закон: образуват се две течения; топлото отива нагоре, студеното надолу. Ако няма във вас две течения, не може да се образува движение. Един човек е неразположен. Той е студен. Друг е топъл. Съберете ги. Между тях наредете другите хора и те ще се ползуват от това проветряване. Да кажем, че някой човек е гладен. Ти да му кажеш: „Виждам, че си пътувал дълго време.“ Ти му носиш хляб и малко вода. Моментално става една промяна в душата му. Посрещнете човека и му дайте едно насърчение. Едни други се насърчавайте. Писанието казва: „Молете се един за друг.“ Пожелайте си хубави неща един друг. Като видиш някого, моли се да се усили дарбата му. Който е забогатял, още повече да забогатее. А който е осиромашал, още повече да осиромашее. Смисълът на богатството е в сиромасите хора. Сиромасите оценяват какво нещо е богатството. И богатият само като осиромашее, оценява какво нещо е богатството. Също така и невежият оценява какво нещо е знанието. Никога не туряйте в ума си, че всичко знаете. Всякога да има нещо, което да не знаеш. Можеш ли да знаеш какво е състоянието на един ангел, какво чувства той? И какво чувства един съвременен цар. Вие сте бедняк и се явявате пред него. С какво ще обърнете вниманието му? Изпейте му една песен и той ще спре колесницата си.
Вие искате да знаете какво нещо е музиката. Магия без музика няма в света. Първата форма на магията е музиката. Първата форма, с която се започна животът, е музиката. И ако ти не си музикален, не можеш нищо да направиш. Ти отиваш при някой банкер, седни на стола и пей. Не вярвайте в нещо, което не виждате и не сте опитали. Сега щях да ви свиря на цигулката, но няма да свиря. Някой път не е разположена цигулката да свири. Някой път аз отивам вечерно време в 12 часа, турям на цигулката сурдинка и свиря, правя своите опити в музиката, свиря пет–десет минути. Аз поставям някои тонове, изменям своите трептения, своите енергии и веднага виждам какъв ефект се произвежда. В природата всичко има ритъм. Вие говорите за природата. В природата мелодията върви по хоризонтален път, а хармонията върви по отвесен път. Грамадна е разликата. Най-първо, ти трябва да се научиш какво нещо е мелодията и да дойдеш до ритъм. Хармонията не е нищо друго освен едно съчетание на мелодии. Изобщо, в мелодията е застъпен първият глас, а в хармонията са застъпени няколко гласа едновременно.
Най-първо ще проучваме нашия живот. Ние изучаваме себе си. То е закон на мелодията. Когато изучаваме закона на ближния, той е законът на хармонията. Ако ти мелодията не разбереш, как ще разбереш хармонията? Ако аз в себе си не разбирам мелодията, не мога правилно да пея, как ще разбирам хармонията, когато четири гласа едновременно пеят?
Казвам: Любовта – това е мелодия. Любовта, Мъдростта и Истината едновременно, това е хармонията. Само любовта, това е мелодия. Можеш ли да пееш на любовта, мъдростта и истината – това е хармония.
Та сега почнете с изучаване на мелодията. Изкарайте мелодично гамата „до мажор“. Да я изпеете хубаво. (Изпяха се тоновете „до“, „сол“, горно „до“, горно „сол“ и после цялата октава. Учителят изпя думите: „Обичам, обичам, обичам, знаете ли вие, аз обичам!“)
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. (Три пъти.)
XVII година. 2 лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 6 октомври 1937 г., сряда, 5 ч. с. София – Изгрев.