Човешка, ангелска и Божествена любов

ЧОВЕШКА, АНГЕЛСКА И БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ

Добрата молитва

Фир Фюр Фен

(Направихме следното упражнение. Двете ръце успоредно настрани с допрени пръсти. Лявата ръка движим по дясната, пред гърдите и настрани. Оставяме дясната ръка пред лявата с допрени пръсти. Движим лявата по дясната, пред гърдите и настрани. Правихме няколко пъти това упражнение.

Ръцете над главата хубаво изопнати с допрени пръсти. Сваляне на ръцете до темето над главата, като пръстите образуват права линия. Издигате ръцете нагоре с допрени пръсти. Няколко пъти.)

По два начина човек разбира от какво произтичат противоречията в живота. Някой път ги търсите в живота, търсите ги в хората. Донякъде е вярно. Че и Земята е приела нещо отнякъде. Земята не всякога е приемала слънчевите лъчи, тъй както трябва. Някога е имало раздор между Земята и Слънцето, голяма кавга е имало и този раздор е трябвало Господ да го примири. Сега виждате как хората се карат. Хората се карат за дребни работи. Запример едно дете се сърди, че майка му не му дала да яде. Сръднята може да е за някоя круша, за някоя ябълка, кавгата може да е за някоя слива, може да е за бучка захар. Някой може да се сърди за дрехи, може да се сърди, че шапката му не е както трябва, че обущата му не са както трябва. Синове и дъщери има, които се сърдят за дрехи. Бащата има всичкото желание да им купи, но няма пари. Децата не разбират и казват: “Защо е станал баща?” Прави са. Защо е станал баща? Като няма пари, да не става баща. “Защо той ни повика от другия свят и представи ни работата така? Дойдохме, изложи ни на такива страдания. Не е умно. Как така бащата да направи?” Бащата казва: “И мене така ме излъгаха. И моят баща, и той не беше сретен както трябва, така и аз съм”. Някой път ти си недоволен човек, сърдиш се на себе си, че не е тъй, както трябва да бъде. Какъв трябва да бъде човек? Те са колективни идеи. Ти влезеш между военните и веднага ставаш военен.

Разправяше ми един наш приятел, Голов, книжар беше, миролюбив човек. Казва: “Събрали се на едно протестно събрание и по едно време цялата тълпа се разбунтувала. Дойдоха стражари да утешават, но хората от тълпата взеха камъни да хвърлят на стражарите. Аз се увлякох, взех един камък да ударя и аз един стражар, и като хвърлих, ударих един от бунтовниците. Казах си: Тази работа не е за мене”. Като ще хвърляш камък да удариш стражарите, то не са един, не са двама, те са много стражари. Ние, по някой път, искаме да намерим някоя наша погрешка, да ударим с камък. Случва се, че удряме някоя наша Добродетел, пък стражарят седи настрана.

Този чертеж показва, че лъчите се приемат наклонени. Тия лъчи, които падат перпендикулярно, носят най-голямата полза. Светлинните лъчи – червените, портокалените, жълтите, зелените – са наредени според бързината. И светлината не пътува с еднаква бързина. Понеже лъчите не пътуват с еднаква бързина, образуват една дъга, нареждат се според степента на бързината. Най-бързите са най-отгоре, а с по-слаба бързина са отдолу. Червените лъчи пътуват по-бавно, по-малко трептения имат. По-бавно пътуват с няколко километра в секунда, да кажем половин километър или един километър в секунда. Ние не може да забележим, защото 300 000 километра изминава светлината в секунда. С един километър по-малко, туй нещо за нашето съзнание е незабележимо, никак не можем да го забележим. Сега вие всички сте се научили на лесните работи. Запример не знаете какво влияние имат червените лъчи. Има 7 вида червени лъчи, които действат върху човека. Някои от тях имат обратни движения, създават в човека едно неразположение, някой път създават цял скандал в него. Зависи как възприемате тези лъчи, как падат. Ако онзи, който хвърля камък върху гърба на някого, че този камък пада перпендикулярно на гърба, тогава ударът е най-силен. Животните знаят това и щом хвърлиш камък, навождат се, за да падне камъкът полегато, да е по-слаб ударът.

Някой път, когато дойде някоя лоша мисъл, ние не се навеждаме да мине мисълта, а ние се изправим и гледаме. Гледах тук, когато бомбардираха английските аероплани, някои излизаха да гледат какво става, да видят как се пукат снарядите. През деня доста железни парчета намерихме. И ако едно такова парченце те хлопне, може да те удари лошо. Там, дето са гледали, имаше повече от 10-20 такива парчета. Двама души се карат, искаш да видиш как се карат. Казват си най-обидните думи. Като се върнеш дома, започват тия думи да идват в ума ти като по радио, чуваш целия разговор, какъвто е нецензурен, в ума си. Та казвам: най-първо човек трябва да има памук. Щом се карат двама души, затули ушите си. Ти искаш да знаеш какво ще си кажат. От хиляди години си казват все същите думи. Та казвам: трябва да се измени речника ви. Как ще изменим този речник? Тези едносложните думи – един съюз е турнат да свързва два глагола: пие и... Сега в българския език има е-просто, э-двойно*. В звука има едно различие – Э-двойно и е-просто. Някой път э-двойно пишете така: . Э носи страдание. Е-то е закон на разширение. Като обичаш е-то, разширяваш се, ще се разшириш. После ще влезеш в зоната на някой свой близък и той ще се нахвърли отгоре ти. Без да искаш, ще навлезеш. Други пишат Э – двойно като И с точка и ер голям. Не зная в сегашния правопис как го пишат? Българите нямат правопис и англичаните нямат правопис. В английския ще туриш две-три букви и те не се произнасят, но ще ги напишеш. Ще отвориш речника, ако нямаш речник, не може да ги напишеш. Казвам: онези, които са създавали езика, какво са имали предвид? Пие и ям. Как се пише ям? Турците казват – ир. Едно вътрешно побуждение има, липсва нещо. Първото побуждение ще се изрази с гласна буква, някой слог трябва да има, който ще даде потик. Туй, което събужда яденето, е поставено в слепите очи. Този център на яденето е тясно свързан с обонянието. Като усетиш миризмата на някое хубаво ядене, на баница или на нещо сготвено, в теб ще се събуди желание да ядеш. Който има добре развит нос, който е чувствителен, той има едно хубаво разположение за яденето. Когато обонянието се развали, тогава яденето не е така сладко. Ако яденето е приятно, човек е здрав. Щом започне човек да боледува, неприятно е, вгорчивява се на езика му. Не само това, но някой път известна литература нас ни интересува. След време тази литература ни стане отвратителна. Някой път обичаме религиозните книги, след туй стане пресищане, не искаме да ги четем. Някой път философски книги, но и те после ни стават тягостни. Някой път и в поезията. И много неща стават пресилени, стават ни тягостни.

Природата не обича еднообразие. В разните народи виждаме, в своето развитие, кой къде е работил. Тези турци, които дойдоха на Балканския полуостров, бяха с вирнати глави, личните им чувства бяха много развити, а милосърдието бе много малко развито у турците. След като дойдоха на Балканския полуостров, вземаха най-добрите гъркини и българки, образува се едно ново турско поколение. Челата на турците се повдигнаха. Значи провидението прати турците, да смеси кръвта с тази на българите и гърците, да се повдигнат челата им. Като се смеси българската и гръцката кръв с турската, челата им се повдигнаха. Ако разгледаме гърците и французите, те си приличат. На гърците хубаво са развити умствените способности, но моралните способности са много слабо развити. Горната част на темето е ниска.

В чертежа, човешкият свят е долу при ушите. Над него е поставен ангелският свят. Способностите, които са свързани с ангелския свят, те са Божествения свят. Още човек не е доразвит. Казвате: “Да влезем в Божествения свят”. Разните способности и чувства, Божествени трябва да ги развием, за да влезем. Човек още не ги е развил. Някой говори за религия, мисли, че е религиозен. Докато слуша, интересува го. Като замине, този, който му говори, казва: “Бабини деветини”. Който няма музикалност, музиката е бабини деветини. Който има тези ръбове на челото, челото трябва да бъде широко, ръбове да има. Някои казват, че това са бабини деветини. В какво седи животът, хората нямат никаква идея. Да се облекат, да се народят, после да спят, да идат на гости и туй се повтаря – обуване, събуване, четене на книги, после други книги. Ние всички сме свързани. Ние се намираме в положението на онези бърбъзънци. Виждал съм малките деца, хванали един бърбъзънец, свързали единия му крак с един конец, той хвръкне нагоре и като го дръпне конецът, падне долу на земята. После пак хвръкне, пак падне долу. Този бърбъзънец не знае, че е свързан с конец. Силата му не е така мощна, да скъса конеца. По-възможно е да скъса крака си, отколкото да скъса конеца. По някой път отива и кракът на бърбъзънеца.

Имаме някой път илюзията, че някои сте много набожни, много справедливи. Справедливостта е много обикновена. Някой човек е честен, а мисли, че е справедлив. Някой човек не обича хората да говорят заради него. Това не са още морални чувства. Моралните чувства са твърдостта, там седи човешката воля. В моралните чувства влиза Любовта към Бога, влиза милосърдието, влиза вярата, надеждата, идеалността. Те са от Божествения свят. Ако в тебе вярата не е развита, ако ти вярваш само, когато имаш пари в банката, това не е вяра, това е знание, че имаш пари. Вяра е туй, да уповаваш на туй, което го нямаш. Запример един цигулар вярва на цигулката, че ще изкара нещо. Дето и да иде, може да изкара своята прехрана. Земеделецът вярва, като сее житото, ще изкара жито из земята. Вяра е, дето влезеш между хората, да си проправиш път. Аз се чудя по някой път на политиката на една котка, която има котешка обхода. Като влезе в един дом, тя има едно движение, че разполага. Ще мине покрай крака, ще се поглади, ще помърка, едно огъване прави. Вкъщи тя чувства кой е господар. Най-първо ще отиде при господаря, после ще отиде при господарката, после ще отиде при детето. При всичките ще отиде и ще се поглади. Всички се усещат разположени към котката, казват: “Късметлия е”. Може. Ако хората биха били така умни като котката, много неща биха се избегнали. Ще кажете: “Човек сега ще се глади?!” По някой път знае на кой крак да се глади, не отива на десния крак да се глади, но на левия крак. Знае слабата страна. А ако иде на десния крак, ще я ритне. Като иде при левия крак, помилва се, политика има в тях. Може да е инстинкт на едно Божествено чувство, на едно съзнание. Може да има туй съзнание, че като един аероплан хвърка разумно, не че аеропланът е разумен, но онзи, който кара аероплана. Аеропланът е разумно направен. Той хвърка разумно, слиза, качва се, но онзи, който е в аероплана, го кара. Та казвам: има нещо, което направлява нашия живот, на което ние трябва да се подчиним. Щом един аероплан не се подчинява на оня пилот, който го кара, случва се някое нещастие. Въпреки желанието на авиатора, по някой път ще функционира там, където не трябва, не стига на целта си. По някой път се случва, че не може да кацне на аеродрума, остават 200-300 километра. По-далече кацне, в чужда страна, арестуват го. Без позволение не можеш да се спреш, където искаш, трябва да имаш разрешение.

Сега всички мислите, че сте свободни да мислите, каквото искате. Ти си свободен да мислиш, но всяка една мисъл, за която си свободен, те ограничава. Зависи каква е мисълта. Ти си свободен да мислиш, каквото искаш, но щом създадеш тази форма на мисълта, тя вече се отпечатва на мозъка. И чувствата се отпечатват на мозъка и постъпките се отпечатват. Събират се мислите и може някой път, година-две да минат и да почнеш да чувстваш някаква тежест. Позволяваш си някой път десетина пъти да обидиш приятеля си или обидиш едного, втори, след туй ще се върнеш, неспокоен си. Нещо ти казва: “Не си прав, не трябваше да го обиждаш”. Ти казваш: “Те се обходиха с мене не добре”. Но и ти не се обходи с тях добре. Нашата погрешка е за нас и тяхната погрешка е за тях. Трябва да знаеш това. Ние не можем да извадим хората от техните погрешки, нито себе си можем да избавим от нашите погрешки, не можем да се избавим и от последствията им. От последствията ние можем да се избавим само по един начин, понеже има закони в света, които ни ограничават. Не можем да мислим, каквото искаме. Самата мисъл е обоснована на закони. Не можеш да мислиш, каквото искаш. За всяка мисъл, която си създал, ще дадеш отговор заради нея – защо я създаде, какви са били намеренията ти. Че вземЎте сегашните хора, които създават тия, огнестрелните оръдия – картечници, големите топове, гаубици, аероплани създават, подводници. Какви са намеренията им? Каква култура имат, какво благо носят на човечеството? Защо съществуват, кажете вие. Но тия гаубици са важни, отдавна съществуват. Дългобойните оръдия са в ума. Не е имало време, когато да не е имало дългобойни оръдия. Ами че имаме един език, който може да бъде гаубици, и дългобойно оръдие може да бъде, пък може да бъде и едно от най-добрите оръдия. За езика казват: “Кости няма, а кости троши и кости заздравява”. Най-хубавите работи езикът може да направи, но и най-лошите – езикът може да направи. Зависи каква служба му даваш, зависи от кой свят се влияе. От човешкия свят ли се влияе, от ангелския свят ли се влияе, или от Божествения. Защото три влияния главно има. Ако се влияеш от хората, злото е навсякъде. Ако се повлияеш от ангелите, злото и Доброто са отделени. Щом дойде светлината, веднага внася спокойствие в нас. Ние и да искаме да правим пакост, се отказваме. Щом стане тъмно, казваме: “Никой няма да ни види, може да се прави и престъпление”. Щом се влияеш от Божествения свят, умът е по-мощен и не можеш да правиш зло. В Божественото престават нашите и ангелските съображения.

Сега допуснете, че вие страдате, имате разстроен стомах. Аз ви казвам от какво произтича болестта. Вие чувствате болките. Може ли да издържите един час да ви боли коремът и аз да ви говоря? Коремоболието е често, когато човек яде бързо. Една хапка глътне, втора хапка и приеме доста въздух, в стомаха влиза повече въздух. Това е лакомо ядене. Като влезе въздухът в стомаха, започва реакция в храносмилането, този въздух като се стопли, се разширява, после присъединяват се отровните газове и започне едно напъване. Ако стомахът не се измие, ще имате коремоболие. Затова трябва да вземете веднага рициново масло и всичките газове да се изхвърлят навън. Тогава да пиете топла вода, да ядете леко ядене. Бъдете внимателни, не туряйте въздух в стомаха си! Провидението казва: “Въздухът за дробовете, не за стомаха”. В стомаха колкото се може по-малко въздух. В ума колкото се може по-малко тъмнина. Голямата тъмнина произвежда нещастие. Повече светлина в ума; повече топлина, вътрешна топлина в сърдцето. Под топлина разбирам, вътрешно разположение, то е Божествената топлина. Щом тази Божествена топлина се намалява, ангелите имат друга топлина, хората и те имат друга топлина. Три вида топлина има. Божествената топлина носи живот, мир, радост и веселие. В ангелския свят като влезете, там има Добро и зло, и като дойдете в човешкото, всичко е разбъркано. Всичко туй трябва да се проучва. Срещате някой човек и вие казвате: “Този човек е чадо Божие”. Тъй не се говори! Всичките гениални картини са чадо Божие, но картините на всичките гарги, които са нарисувани, не са Божествени картини. Най-първо трябва да знаете, че един човек, който носи човешка душа, има друг образ, друго вижда, космите му са други. Върви друг човек, няма нищо човешко, един звяр е, нищо човешко няма в него. Вие често казвате – този е брат. Скоро се е обърнал. Такъв един брат ми казваше: “Я ми кажи кой билет да взема, че искам да спечеля 200000 лева, и ще дам 50000 лева на Братството”. Ако ние искаме пари, аз ще взема този билет, ние да спечелим. Това не е Добро, ти да дадеш тия пари, ти не си работил за тях. Ти искаш от лотария да спечелиш. То е друг закон. Лотарията разбира един закон, който разбира закона на числата. Ако ние искаме пари, при всяко теглене може да вземем по един милион. Най-малко три пъти можем да вземем. Защо ми са тия пари? Като взема трите милиона, ще изгубя. Три милиона ще взема, а ще изгубя 10 милиона. Защо ми са? Чудни са хората, когато искат да спечелят. Значи ще си раздадеш всичкото богатство, което имаш, после ще идеш при тези, на които си дал богатството си, да ти дадат и да се радваш на това, което те ти дадат. Няма какво да си раздаваш богатството. Вие искате да бъдете чада Божии. Трябва да виждате. Ако ти не можеш да видиш къде са заровени парите, ако ти не можеш да видиш къде са заровени скъпоценните камъни, не ми говори за Божествения живот. Оставете тия работи. Вие говорите за оня свят. Аз живея в оня свят и зная какъв е оня свят. Аз съм там, умрели хора няма. Мен не ме интересуват умрелите хора. На умрелите хора кракът им не стъпва в оня свят. Умрелите хора седят тук и като се научат да не умират, тогава отиват в оня свят. Оня свят не се нуждае от умрели хора. Господ каза на Адама в Рая: “В който ден ядеш от забранения плод, ще излезеш от Рая и ще влезеш в друг свят”. Който умира, отива вън от Бога, не отива при Бога. Казва: “Брат ни умря. Къде е?” Всичките са тук, разхождат се по Земята. Вие казвате, че е в оня свят. Целия ден седи и се оплаква. Жената казва: “Мъжът ми къде е?” Текат ў четири реда сълзи. Той плаче в нея. Казва: “Лошо ми е тук, нямам никаква работа, кажи ми какво да правя, помогни ми. Ти имаш тяло, пък аз нямам тяло, ръце нямам, крака нямам, по-рано имах автомобил, сега нямам, очи имах, сега нямам, ослепях. Помогнете ми”. Тя плаче и пита къде е мъжът ў. Рекох: “У тебе седи и плаче”.

Скъсването на Любовта към Бога е причина за смъртта. Ние искаме да обичаме хората. Докато не възстановим първата Любов към Бога, ние не можем да обичаме другите. Адам, когато беше създаден, към кого имаше Любов? Чудни са хората, когато искат да обичат другите. Адам, като видя Бога, той не почувства Любов към Бога. Той каза: “Високо същество е, знание има. Такива работи знае”. Адам беше доволен, че е самичък и тогава Ева се създаде. Тя изучаваше не Любовта към Бога, но Любовта към ближния. Адам беше нейният ближен. Имаме втори закон – Любов към ближния. И този закон стана причина за грехопадението. Не Любовта към Бога, но Любовта към ближния стана причина за това. Като дойде онзи, черният адепт, каза им: “Вие не сте разбрали Бога. От този плод като ядете, няма да умрете, но като ядете, като Господа ще станете”. Сега вие сте поставени като Адама при Дървото. Чудни сте? Една жена казва: “Как да взема да ям от плода”. Гледам, духовна жена е, тя е женена. И Ева беше женена. Родена от Адама беше Ева, дъщеря му беше. Адам женско роди. Бог създава първия човек мъж, а вторият е жена. Сега една жена като види двама мъже, единият е по-красив, и тя се чуди кого да обича от двамата в дадения случай. Всякога мъжът си трябва да обича повече. Някой път жената не обича мъжа си, а обича другия. Другият я погледне и казва: “Ако ти ме обикнеш, няма да бъдеш слугиня, но царица ще бъдеш при мене. Ако ме обичаш, няма да бъдеш в туй положение. Ще заповядваме на целия свят”. Тя казва: “Тъй ли ще бъде?” Тя мисли, че той не я лъже и почват ихири-михири. Започват да пишат писма, лъжи и най-после, освен че като Бога не стават, но и из Рая навън излизат. И туй, което имат, се изгубва. Не мислете, че нещата отвън могат да се добият. Отвън съществуват Божествените условия. И всеки може да ти бъде за Добро и за зло. Туй трябва да го знаем. Не трябва да се сърдим. Доброто е възможно за нас. Да разбираме трите вида Любов.

Ние страдаме от неразбиране качествата на човешката Любов, от неразбиране качествата на ангелската Любов и на Божествената Любов. Не е лошо да обича човек като човек. Човешката Любов има добрите страни, ангелската Любов има добрите страни, а Божествената Любов е съвършенство. Ти не можеш да дойдеш при ангелите, докато не си минал човешката Любов. И при Бога не можеш да идеш, ако не си минал при ангелите и човека. Едновременно трябва да минеш, то е право на човека. То е едно вътрешно състояние на сърдцето, едно вътрешно състояние на човешкото съзнание. Ако не разбираш тия неща, колко майки има, които страдат от дъщерите си, от синовете си, колко господари страдат от слугите си, страдат от неразбиране. Защото трептенията на една Любов не съответстват на трептенията на твоята Любов, това е страдание. Това са философски работи.

Линията 1 и 2 донякъде изразяват хармоничната Любов, допълват се, но третата линия изразява една Любов, която не се допълва с другите, отблъскват се. Усещаш, че нещо те отблъсква от този човек. Да кажем, двама души сте, ако се обичате, онзи, когото обичаш, даваш му преднина. Ако избираш ябълки, даваш му той да избере. Ако и двамата сте еднакво положителни, тогава искаш ти да бъдеш пръв и той иска да бъде пръв. Веднага ще дойде стълкновението. Той казва: “Аз имам право”. И ти искаш да имаш право. Кой има правото? Правото в света е само на силния. Силният човек кой е? Силният човек е добрият човек, разумният човек, красивият човек, чистият човек. Той е силен от Божествено гледище. Всеки човек, който е силен и неразумен, той употребява силата си не тъй, както трябва. То той ще употреби силата си за своя сметка. Онзи, който е силен и разумен, ще употреби най-първо тази сила за Бога. В света най-първо трябва да имаме Любов към Бога, от там трябва да изхождаме.

Сега във вас три вида Любов съществуват. Но вие по някой път се държите за човешката Любов, някой път се държите за ангелската Любов, някой път се държите само за Божествената Любов. Не ги отделя[й]те. Те са три основни цвята. Човешката Любов е червеният цвят, жълтият цвят е ангелската Любов, а синият цвят – това е Божественото. От тия трите основни цвята, още четири други производни има. Казвам: червеният цвят е на човешката Любов, тя създава формите на живота и движението създава. Жълтият цвят създава формите на разумността, на човешкия ум, онази област, в която човешката мисъл може да се прояви. Синият цвят дава свобода, туй, което наричаме разумното, волята. Човек в Божествената Любов става волев. Няма воля в човешката – той прави нещата тъй, както не трябва. Разумността, разумната воля представя Божествения свят. Та казвам сега: вашата опитност не да оставите, но да я коригирате, защото във вас има много заблуждения. Вие имате заблуждение. Вие не знаете коя усмивка е Божествена, коя е ангелска, коя е човешка и коя демонска. Има четири вида усмивки. Някой път човек те погледне с Божествен поглед, някой път с ангелски, някой път с човешки, а някой път с демонски поглед. Аз говоря за неща, които съществуват. Опити се правят. Трябва да се опознаят нещата. Когато влезем в Божествения свят, ние ще се освободим. Писанието поддържа, че ще се избавим от смъртта. Ние не можем да се избавим от смъртта дотогава, докато не разберем законите на Божествената Любов, да изчезне всяко колебание. Христос казва: “Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога”. Казват: “Всички ще умрем”. То е друг въпрос. “Ще умрем, ще се изпарим”. Ако по този път вървим, ще влезем в света на противоречията, няма съмнение. Ако се решим да познаем Бога, в 17-та глава казва Христос: “Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”.

Ако вие искате Божествената Любов, направете следното упражнение. Най-малко три пъти на ден направете упражнението – както обичате, може да го направите според вътрешното разположение. Може да хванете палеца за най-долната част, за основата му и да го погладите отстрани от основата до върха три пъти. После погладете палеца отгоре три пъти, от горната страна на ръката. После го погладете три пъти от долната страна на пръста. След това погладете палеца на дясната ръка. Много глупави работи сте направили, защо да не направите и това глупаво. Вас ви се вижда това глупаво. Направете още едно глупаво нещо. Вземеш една хапка, туриш я в устата си и бързаш да се наядеш. Онзи, който разбира закона на яденето, яденето е разумен акт. В старо време, когато са искали да обезсилят някого, са отрязвали палците. Божественият свят е създал палеца, дръж се за него. Когато в човека почва да отслабва неговата воля, той си свива ръката на юмрук и скрива палеца вътре. То е отслабване на нервната система. Божественото тогава не работи, а човешкото и ангелското го защитават. Като свиеш ръката на юмрук и палеца отгоре – свободен. Като дойде една лоша мисъл и ти искаш да се бориш, ще проектираш ума си през Божествената воля и казваш: “Първо Божественото”. Тогава всички лоши духове отстъпват. Ако свиеш ръката си и нямаш Божественото отгоре, тогава можеш да бъдеш бит на общо основание.

Казвам: онова, което Бог ни е дал, трябва да разчитаме на него. Ще пазиш палеца си! Ще бъдеш внимателен да не изкълчиш палците си. По възможност да не изкълчиш първия си пръст, нито палеца. То е най-голямото богатство, което имаме. То е голямо богатство, което Бог ни е дал. Казвате: “Един ден ще умрем”. Ако не сме изпълнили Волята Божия, ще умрем. Ако изпълним Волята Божия, няма да умрем, ще се съблечем. Има хора, които събличат дрехите си, като змията. Много хора събличат дрехите си, не умират, те наново са родени. Родени са нови хора. И всичките хора около него са радостни. Този човек, който умира и всичките негови хора са радостни, той си отива. Има някои, които умират и всичките скърбят наоколо заради него. Той е тръгнал по друг път. Сега тази работа е трудна. Показвам ви един скъпоценен камък, изведнъж не може да го имате. За този скъпоценен камък Христос казва, че онзи, който ходил да търси един скъпоценен камък, продал всичко заради него. Човек като намери Божествената Любов, всичко друго е постижимо. Другите неща лесно се добиват. Ние влизаме в естествения път на развитието. Когато Божествената Любов в света не функционира, тогава идват всичките катастрофи, както сега в християнския свят. Ако тия хора имаха Божествената Любов, не биха се били. Сега те имат Любовта на хората, имат и Любовта на ангелите. Те са разделени и искат да победят. Божественото е останало на заден план. Казвам: Божествената Любов е необходима, за да разрешим въпросите на човешката Любов и ангелската Любов. За да разрешим въпросите в тия, двете области, трябва да имаме онова Божествено знание. Защото в Любовта ние трябва да се подмладим, в Любовта ние трябва да се просветим, в Любовта трябва да се облагородим, в Любовта ще ни се дадат всичките възможности, за да живеем така, че да сме доволни от нашия живот. Ако аз не съм доволен от своя живот, аз още нищо не съм постигнал. Аз зная, че ще дойдат някои нещастия и ще минат, зная, че тия неща не зависят от мене. Те се дължат на минали поколения. Има поколения, с които сме свързани. Тогава ще дойдем във връзка с ония поколения, които са били в хармония с нашите и ще започне нов живот. Когато дойде Христос, искаше да изведе хората от света и да ги въведе пак в Рая. Християнството не е нищо друго освен приготовление да влезем в Рая, както черният адепт влезе в Рая и приготви хората да влязат в света. Като влезе човек в света, непремено ще излезе из Рая. Който е ял от забранения плод, в света влиза. Христос учи хората на покаяние. Що е покаяние? Да не ядеш вече от забранения плод. Или в какво седи покаянието? Най-първо да слушаш – както Бог ти е говорил, не някой друг какво ти е говорил. Да има нещо, на което да разчиташ, което никога не те е лъгало. Да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало ума ти, да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало сърдцето ти, да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало душата ти, но всякога е пращало светлина. Това е Божественото в нас!

Имаме само един пример с Илия. Той беше смел, изкла пророците, отслаби се и избяга. Даде му Господ едно изпитание. Появи се буря, но Бог не беше в бурята. И огън дойде, но не беше в огъня Бог. Най-после Илия чу тихия глас на Божествената Любов. Покри лицето си. Казвам: тихият глас, е гласът на Божествената светлина. И мъртвият като чуе тоя глас, оживява. Казвате: “За бъдеще”. Не, за днес! Ти като мислиш за него, ще се промениш. Като се промениш, не ходи да разправяш на хората. След като се промениш и станеш здрав, помагай на хората. Съвременният свят има нужда от хора да помагат. Съвременният свят има нужда от майки, бащи, учители, добри хора. Навсякъде от тях се нуждаят. Сега искам туй от вас. Казвате: “Светии можем ли да станем?” Аз не искам от вас да станете светии, но малко да близнете поне с крайчеца на езика си от Божествената Любов и да имате една опитност. Днес близнеш, утре близнеш, ще се зароди едно желание, и докато туй желание стане голямо, да надмогне всичко. Как се образува дебелото въже? Най-първо един конец, после още един, още един, няколко хиляди като съединиш, ще направиш едно въже. Казвам: в нашата мисъл като се турят ред мисли, които вървят успоредно, хармонират си и тези мисли стават мощни. Когато допуснем една лоша мисъл, дойде обезсърчението в живота. Когато допуснем едно лошо чувство, то действа обезсърчително. Та сега, ако вие обичате, всеки може да помогне. Гледам, някой път правя опит. Върви някой, навел глава надолу, мисли: “Аз ще го науча него”. Казвам: “Иване, как си?” На съзнанието му казвам: “Мисълта, която имаш, не е Божествена, тя ще ти създаде големи страдания. Ти както си решил да постъпиш, хиляди хора са си счупили главата. И ти ще си счупиш главата, твоята глава не е по-яка”. Не мислете, че като кажете някому нещо, ще го поправите. Всичките казвания в света са напразно. Само Божествената дума, ако Господ ти каже някому, иди да му кажеш. Ако Господ не ти казва, не се меси в чужди каши. Аз не ви препоръчвам да ходите да примирявате хората. Виждал съм мнозина, които са примирявали другите, а после те сами се карат. Мъж и жена отиват да примиряват другите, а след това те започват да се карат помежду си. Тия трептения остават в тях, приемат ги и сменят своето състояние. Ако не сте голям извор, не ходете с малки извори да примирявате хората. Опасна работа е. Много искат да лекуват. Че вие като лекувате, пущате в себе си едно болезнено състояние и се свързвате с болния човек. Искаш да учиш някого. Неговата мисъл минава в тебе, става понижение. Казвате: “Да го излекувам, да се обърне към Бога”. Христос казва: “Кой Ме бутна, сила излезе от Мене?” Като лекуваш някого, ще излезе сила. Мнозина гледам, искат да се прочуят. Водят ми някой и казват: “Учителю, да го излекуваш”. Нямам нищо против, но водите един човек да се лекува, който няма Любов. Събудете Божественото в него, да оздравее. Защо ще оздравее? Един лош човек е хубаво, че е болен. Нека боледува 3-4 месеца. Защо да не боледува? Откъде накъде аз да му плащам дълга? Нито жена има, нито деца има, наперил мустаци, иска да оздравее, да ходи да лъже момите.

Та казвам: в Новото Учение не ходете по стария начин. Не искам да се осъждате. Всеки ден да постъпваме справедливо. Когато видя, че хората се обичат, радвам се. Когато се лъжат, говорят си лъжи двама души, забавляват се, там не се меся. Казвам: не играйте на зарове в Любовта. Всяка Любов с лъжа се наказва строго. Не моментално, може да мине ден, два, три, месец, година, но строго се наказва. Всички наказания в света, все за Любовта са. С Любовта не си играйте! Нито с човешката Любов, нито с ангелската, нито с Божествената Любов си играйте. Едно правило: не осмивайте Любовта. Любовта, като човешка, не осмивайте, тя е отражение на Божествената. Има една Любов, която не е човешка, но е сянка. Има една Любов на ангелите, която е сянка. Има една Божествена Любов, която е сянка. За сенките е друг въпрос. Когато говорим за човешката Любов, за ангелската Любов и когато говорим за Божествената Любов, показваме степените, през които човек трябва да мине. Ако бихте вървели по правия път, можехте да се освободите от много страдания, които сега ги имате. Едно правило в човешката Любов: не товарете човека повече отколкото трябва. То е човешка Любов. В ангелската Любов: не вземайте повече от товара върху себе си. Тури върху себе си толкова, колкото можеш да носиш. Вземи толкова, колкото ти можеш да носиш. В Божествената Любов си готов да служиш на всички, по това се отличаваш. Дойдеш до човешката Любов, не товари хората повече, отколкото трябва. При ангелската Любов не товари себе си повече, отколкото трябва. Казваш: “Аз го обичам”. Обичай го! Самата Любов задължава. Онзи, който ме люби, той ме задължава с Любовта си, Любовта ме задължава. Като вляза в едно течение, онзи, който ме е поставил в течението, той ме е заставил да ме носи водата, но самото течение ме носи. Щом вляза в течението на Любовта, тя ме носи. Онзи човек, който ме хвърля, казва: “Аз го хвърлих да се научи”. Не че той ме е научил. Аз в туй течение ще се науча да гледам. Той, като ме е хвърлил, може да остане неучен. В Любовта може да се науча да гледам хубаво. Той ще каже: “Аз го научих. Ако не бях го хвърлил, не щеше да се научи”. Аз можех и сам да се хвърля, няма какво да ми казва, че ме е хвърлил. Много хора има, които сами се хвърлят.

Ценете човешката Любов. Ценете ангелската Любов. Ценете Божествената Любов и я прилагайте всеки ден. За ангелската Любов хванете първия пръст. За човешката Любов хванете кутрето. За Божествената Любов хванете палеца. И така, хванете палеца, първия пръст и кутрето. Кутрето е човешката Любов. По някой път обича да човърка, съгласява се, няма какво да прави. Човешката Любов без него не може. Ако си цигулар, ще видиш каква роля играе малкият пръст. Сега вие ще кажете: “Да идем в оня свят”. В оня свят да идем, трябва умът да е готов, сърдцето и душата да са подготвени, да бъдем здрави хора, да видим красотата. Аз ви казвам: едно дете, докато не стане на 9 месеца в утробата на майка си, да не излиза навън, да седи там и като дойде последния ден, да излезе и да каже: “В-я-я-я”. Човек трябва да се роди. Казвам: вие като почувствате Божествената Любов, вие сте родени. Човешката Любов е зачеване в Любовта. Зачеваш три месеца. Три месеца е ангелската Любов и трите последни месеца е Божествената Любов. В последния ден на Божествената Любов, ти ще се родиш. Щом влезеш в човешката Любов, ти си заченат. Щом влезеш в ангелската Любов, ти вече се развиваш. Щом влезеш в Божествената Любов, оформяш се. В последния ден на Божествената Любов, ще започнат да функционират дробовете, ти ще се родиш, ще излезеш навън, ще се освободиш от ограниченията на майчината утроба, ще станеш свободно същество. В този свят ние наближаваме да се родим. Аз говоря за раждането. Ние сме в последния ден на Божествената Любов. Гледайте да не прибързате! За мен нещата не са така бързи, но систематично вървят по един път. Да не изгубим нито един ден, нито един час, нито една минута, навреме да се родим. Като излезем, тогава ще ни посрещнат хубавите ръце на онази Божествена майка и ще усетим какво нещо е човек да бъде хванат от ръцете на Любовта и погладен от тях. Да чуеш първата дума: “Моето детенце”.

Отче наш

24 -та лекция от Учителя, държана на 3.III.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.