ПРАВО РАЗБИРАНЕ
“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”
Размишление.
Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай” и обърнете внимание на контраста, който съществува между тях. В коя от двете песни има повече живот? “Давай, давай” трябва да се пее с движения. Когато дойдете до паузите в една песен, те винаги изразяват едно засилване. Паузата засилва съдържанието на песента. Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе. Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната публика, която е в самите вас. Ще пеете на себе си, докато сами бъдете доволни. Ще накарам да я изпее някой от вас, който пее хубаво, и друг, който пее слабо, който не минава за певец, да видим кой как ще я изпее. Всеки трябва да бъде свободен да пее, макар и да му се смеят. Музиката, пението са необходими за човека. Бъдещият говор ще бъде музикален, отмерен.
Сега ако искате да изговорите думата “любов” музикално, вие не бихте могли, защото ударенията на тази дума препятстват на самия музикален ритмус. Всяка дума има известен брой вибрации, известно количество трептения. Ако не чувства тия трептения, човек може да говори за Любовта, но ни най-малко няма да предаде идеята за Любовта. На същото основание човек може да говори за Мъдростта, за Истината, но ако не чувства техните вибрации, той няма да предаде идеята, която те съдържат в себе си. Един тон може да се вземе правилно, а може да се вземе и неправилно, криво. Следователно ако искате да живеете добре, т.е. да взимате правилно тоновете, вие трябва да се обичате, да живеете в мир, езикът ви да бъде музикален, да се подчинява на правилата на новата музика. Запример вие можете да извикате някого с висок, груб глас, а можете да го извикате тихо, нежно. И в двата случая изразявате две различни неща. Вие трябва да знаете, че при изговарянето на всяка дума, в мозъка стават известни промени. Според начина на произнасянето, думите произвеждат или хармонични, или разрушителни форми. Също така и мислите на човека или създават нещо, или разрушават. Ето защо в окултната наука на първо място се изучават законите на говоренето. Когато говори, човек трябва да бъде тих и спокоен. Това са качества, с които се регулират вътрешните сили на човешкото естество.
Прочете се резюме от темата: “Съществените качества на съвременната култура”.
Напишете на дъската една точка. Сама по себе си тази точка е жива. Под понятието точка ние разбираме едно малко съприкосновение с Божествения свят. Тя говори само за едно отношение с Божествения свят. За да има повече отношения, тя трябва да се прояви. В каква посока може да се движи точката? Коя е първата възможност за нейната проява? Точката трябва да намери свой полюс на движение. Щом се напише още една точка до първата, веднага ще се образува правата линия. Следователно правата линия представлява двата полюса на една точка, която иска да се прояви. Затова ние казваме: Право ходи, право мисли! И когато говорим за Правдата, ние винаги мерим нещата по права линия. В този смисъл правата линия подразбира отношение между две разумни същества. Тия две разумни същества са Бог и ти самият. Значи правата линия означава отношения между Бога и човешката душа. Който не разбира законите на правата линия, той не може да разбере своите отношения към Бога. Ако приемете, че в правата линия има една точка повече или по-малко, отколкото трябва, вие нарушавате равновесието на тази права. Всяка права линия се определя само от две точки. В науката определят правата линия като път, като следа, образувана от движението на точката в една посока. Обаче щом точката оставя известни следи, това е вече път на движение, а не права линия. Следователно под права линия трябва да разбираме отношението между две разумни същества. Тези отношения, тези закони са включени в правата линия. Щом разберете законите на правата линия, вие ще разберете законите на телата. Ако не разберете законите на правата линия, и останалите няма да разберете, те са по-сложни.
И тъй човек първо трябва да разреши какви трябва да бъдат неговите отношение към правата линия – към Бога. След това той трябва да определи отношенията си към своите ближни, да дойде до законите на плоскостта, до квадрата, дето има вече две измерения – към Бога и към своя ближен. И най-после, човек трябва да определи отношението си към Цялото, да дойде до законите на телата, до куба, който има три измерения. Един ден, когато човек пожелае да се върне към Бога, откъдето е излязъл, той трябва да изучава законите на четвъртото измерение. Четвъртото измерение представя връщането на човека към Бога по обратния път. Значи човек е дошъл някъде от пространството, минал е през света на трите измерения – физическия, сърдечния и умствения свят и сега трябва да мине в света на четвъртото измерение, да се върне към Бога – мястото откъдето някога е излязъл. В този свят човек ще вижда нещата от всички посоки. Той ще разглежда всички свои минали съществувания, ще види причините и последствията на всичко, което е преживял. Той ще има фотография на всички свои съществувания и ще ги изучава.
Знаете ли каква е разликата между първото и четвъртото измерение? При първото измерение човек излиза от Бога, слиза надолу и се отдалечава от Него. При четвъртото измерение той се вглъбява в себе си, но същевременно се качва нагоре, към Бога. Значи има слизане и качване. Първо човек трябва да дойде до правата линия, да определи отношенията си към Бога. Мнозина запитват, какво нещо е Бог? Казано е в Писанието: “Бог е Любов”. – Какво нещо е Любовта? Аз взимам Любовта в най-малката й проява. Да желаеш благото на другите, както го желаеш за себе си, това е Любов. Ако разберете Любовта в тази й проява, вие ще имате прави отношения както към себе си, така и към ближните си. Ти и ближният ти образувате базата, върху която може да се гради. Който не може да постави правилна база на живота си, той ще вземе крив път. Някой иска да стане велик. Как ще стане велик, ако не се движи по права линия? Прав трябва да ходи човек! Колко хора днес ходят, мислят и чувстват право? Повечето хора не ходят, не мислят и не чувстват право, вследствие на което образуват все криви линии и казват, че светът се е изкривил. Разбира се, че ще се изкриви светът щом се изкривяват правите линии. Когато се нарушават законите на правата линия, образуват се кривите линии, а това не е нищо друго, освен лъкатушене в живота.
Следователно когато човек наруши великия закон на правата линия, Господ го поставя в един кръг, където той непрекъснато се върти. Той е затворен в този кръг, както е затворено пилето в яйцето, и живее там без идеали, без разширение, без свобода. Защо е затворен човек? – Защото няма послушание. Някой казва: Аз съм свободен човек, мога да правя каквото искам. Не, ти си затворен в една малка черупка, в твоя мозък, и мислиш, че си свободен, че много знаеш. Ти знаеш толкова, колкото разработени способности имаш в този един и половина килограма вещество, поставено в твоята малка глава. Ти си правиш илюзии, че всичко можеш, че си в положението на някакъв цар, който знае само да заповядва. С един и половина килограма мозък човек се мисли за много учен; той мисли, че може да оправи света, да тури ред и порядък, да постави нови закони как трябва хората да се женят, как трябва децата да се възпитават, какви църкви трябва да съществуват, какви здания да се правят и т.н. Въпреки това ние виждаме, че от памтивека всичко, което човек е създал, съградил, все се разрушава. Защо? – Защото в човешките творения няма вътрешна архитектура, няма вътрешен устой. Достатъчно е един ангел да мине покрай някое човешко здание и да го засегне слабо с крака си, за да стане моментално то на прах и пепел. Нека хората не се заблуждават в себе си; не са те, които ще създадат света и формите в него. Правилните форми са вече създадени. На хората не остава друго, освен да копират създадените вече форми. Те трябва да отидат в Духовния свят, там да изучат строежа на тия форми, оттам да възприемат новата култура, та като се върнат на земята, да приложат онова, което са научили.
Съвременните хора са подложени на изпит, опитват ума, сърцето и волята им. Бог е вързал хората един за друг, да не бягат. Някой седи в центъра и мисли, че е свободен. Не, и той не е свободен, и другите, които са по периферията, не са свободни. Защо не е свободен поне онзи, който е в центъра? – Защото с него са свързани всички ония, които са по периферията. На него не остава друго, освен да разглежда въжетата, с които е вързан и да търси начин как да се развърже. За да се развърже от тия въжета, за да се освободи, човек трябва да изправи отношенията си към Бога, т.е.да изправи линията на своя живот, която сам той е изкривил. Как ще се освободи? – Като реже въжетата. Днес ще отреже едно въже, утре – друго въже и по този начин ще се освободи от връзките на своя живот, които го спъват. Ако един човек се освободи от връзките си, много още остават неосвободени, но който веднъж се е освободил, той ще проповядва на другите как могат и те да се освободят, ще им посочи начин, по който трябва да извоюват своята свобода. Някой казва: Не режи това въже! Не, ако е дошло време за рязане, режи въжето и не мисли. В този случай е по-добре въжето да се отреже, отколкото да остане неотрязано.
Сега Невидимият свят изисква от всички хора, на които съзнанието е пробудено, да изправят отношенията си към Бога. Ако имате две разумни същества А и В, какви отношения ще имат помежду си? Първо те ще имат една и съща посока на движение, ще се движат нагоре. Някои казват, че А ще бъде равно на В. Значи те ги съединяват със знака равенство. Обаче съединени със знака равенство, те не могат да се движат. Дето има равенство, там движение нагоре не може да съществува. Други пък събират тия същества. Но и това е невъзможно. Две живи същества не могат да се съберат на едно място и да се турят в една крина. Знакът равенство подразбира движение, но движение на две успоредни линии. Да събереш парите в една кесия и да не ги мърдаш, това не е движение, това е смърт. По същия начин ако събереш двама души на едно място, и това е смърт. Когато казваме, че хората са се събрали на едно място, ние имаме предвид, че те са се събрали да обменят помежду си мисли, чувства. В мислите, в чувствата на хората има движение: техните мисли не остават на едно място, както парите в касата на скъперника, но пътуват, движат се из пространството. Ако някой иска да се събере с даден човек и да остане на едно място с него, и двамата ще умрат. В това събиране няма никакво движение. В природата покой няма. Който иска да се успокои, той ще се натъкне на най-големите противоречия и нещастията ще го следват едно след друго.
И тъй всички трябва да знаете, че няма покой в света. Всичко в живота е във вечно движение. Човек може да измени само посоката на движението си, но по никой начин той не може да спре това движение. Мнозина искат да въздействат на Бога, да им даде почивка, да не страдат вече. Това е неразбиране на закона. Значи тези хора искат да се съберат с Бога, да уредят работите си. Човек може моментално да уреди работите си. Как може да стане това? – Много лесно. Представете си, че вие сте беден човек, но имате сила, знание, с които можете да произведете електрически ток с температура 500 хиляди градуса. При тази температура вие можете моментално да превърнете въглена в диамант. Дават ви парче въглен, тежко един килограм. Взимате въглена в ръката си, държите го само пет минути и той се превръща в диамант. При това положение ще бъдете ли беден човек? Днес всички хора искат да бъдат силни, да имат знания, но всичко това да дойде отвън, по някакъв механически начин. Не, силата, знанието ще дойдат отвътре, като резултат на усилие, на вътрешна деятелност в човека. Силата, която иде от Бога, действа по права линия. Ето защо когато казвам, че човек трябва да има връзка с Бог, разбирам, че той трябва да върви по права линия.Който се свързва с Бога по права линия, той може да разполага с онова, което Бог съдържа в себе си. Който няма тази връзка, той ще бъде обикновен човек: ще се ражда и умира, ще събира и изважда, във всичко ще се превръща, но от него нищо няма да излезе.
Казвате: Толкова години вече, откак живеем на земята, нима нищо досега не сме свършили? Ако някой пътник е изминал 500 хиляди километра, а пред него стоят още хиляди и милиони километри да изминава, трябва ли той да спре и да мисли, че е свършил нещо? Наистина този пътник е изминал много километри път, но много още го чакат. – Ами като измина и тях, какво ще постигна ? – Ти извърви този път, че тогава ще мислиш. Като минаваш този път, ти ще придобиеш нови опитности, чрез които ще разрешиш поне една от най-малките задачи на космоса. Най-малката задача ще се заключава в това, да решиш на какво е равно А+В. Като решиш тази задача, ще ти дадат по-сложна, да намериш на какво е равно (А2+В2)2. Какво означават скобите? При първото действие няма скоби, а при второто – има. Скобите показват, че едно вещество или дадена материя е турена в твърда черупка като яйцето и това вещество трябва да реши задачата как да излезе от твърдата черупка, как да излезе от неблагоприятните условия на живота. Представете си, че в една пура са затворени някои вещества и хвърлят пурата от земята към луната. Какво ще стане с тия вещества, ако отворят пурата, преди да е стигнала до луната? Има смисъл да се отвори пурата само когато тя стигне на луната. Това подразбира яйцето. Яйцето е изпълнило своето предназначение, само когато се отвори черупката му при пристигането на луната. В този смисъл яйцето не е нищо друго, освен пушкало, с което разумните същества отправят известни клетки от Слънцето към Земята. Също така от Слънцето изпращат някой философ, който дълго време е мислил по известни въпроси. По-лесно е на някои духове да слязат на Сириус, отколкото на земята, дето материята е много гъста. Когато в Невидимия свят говорят за земята, на всички им настръхват космите. Казвате: Тогава ние сме големи герои, щом сме дошли да живеем на земята. Не сте герои вие, но преждевременно сте отворили вратата на вашето яйце. Оттук ще ви наведа на следното положение, което всички трябва да знаете: съзнанието на човека е обвито в една черупка като в яйце, в която се крие неговата душа. Тази обвивка, тази врата трябва да се отвори точно на определено време. Пъпката трябва да се отвори точно на своето време, при благоприятни за нея условия.
Следователно земята претърпява известна метаморфоза, вследствие на благоприятните и неблагоприятните условия, на които се натъква. Казано е в Писанието: “Търсете Ме, докато Съм близо!” Това подразбира: използвайте благоприятните условия, докато са близо до вас. Щом благоприятните условия се отдалечат от вас, колкото да викате и да се молите, те няма да се върнат вече. Когато се казва, че всеки може да бъде спасен, това е вярно в смисъл, че условията за това спасение се дават общо за всички, а от човека зависи как ще ги използва. Специални условия в света не съществуват. Та когато казваме, че Бог работи, трябва да имаме предвид, че Той работи едновременно и за частите, и за цялото.Бог работи в целия космос и всяко същество трябва да се ползува от силите, които се съдържат и в частите, и в цялото.Ето защо, всяка промяна, която става в цялото, едновременно с това, тя се отразява и върху частите. Чувствителният човек всякога възприема промените, които стават в Природата. Ако някъде се разрушава една планета, това разрушение ще се почувства от много хора на земята. Много от страданията и радостите на хората се дължат именно на някакви промени в космоса или на страданията и радостите, които други същества преживяват, а те ги възприемат. Който не живее в Божественото съзнание, той не може да разбере причините на тия страдания и радости и ги приема за свои. Един ден, когато Висшето съзнание се пробуди в него, той ще разбере вътрешния смисъл на Божествения живот. Към това се стремят всички хора. За това апостол Павел казва: “Сега знаем отчасти, а тогава ще виждаме лице в лице”.
Сега аз взимам правата линия като закон в живота. Представете си, че вие сте скарани с всички ваши приятели; искате да се примирите с тях, но не знаете как да постъпите, не намирате изходен път. Как ще се примирите? – По пътя на правата линия. При това примирението трябва да стане вътрешно, а не външно. Според законите на правата линия ти не можеш да обичаш кого и да е, ти не можеш да се примириш с даден човек, докато не почувстваш, че в него живее Божественото. Щом почувстваш Божественото в човека, ти ще се отвориш за него и той ще се отвори за тебе. Докато не се е проявило Божественото в човека, ти гледаш на него като на жива статуя; щом се прояви Божественото, между тебе и него веднага настават известни отношения. Тогава човек съзнава, че за Бога всички хора са еднакво ценни. Ако всеки човек гледа на ближния си като на същество, в което Божественото живее, между хората ще има пълно разбирателство. Според мене правилно е човек първо да уреди отношенията си към Бога, а после към хората. Ако постъпи по обратния път, той ще изгуби много време, без да постигне някакви резултати. Ако отидете в Америка без да знаете английски, ще почувствате колко сте далеч от хората; ще поискате да влезете във връзка с някой американец, но като не знаете езика му, той ще махне с ръка и ще ви отмине. Обаче ако Божественото съзнание е пробудено у вас, този американец ще ви погледне, ще се спре пред вас, ще ви проговори и ще пожелае да ви заведе у дома си. Няма да мине дълго време и вие ще започнете да говорите английски език. Закон е: когато обичаш някого, ти можеш да говориш на неговия език; ако този човек те обича, и той ще говори на твоя език.
Докато Любовта не дойде между хората, те ще говорят помежду си на чужд, непонятен за тях език, вследствие на което ще се нуждаят от речници да превеждат. Запример чувате да се говори: понятие, концепция, есенция, еквивалент, куб, плоскост, пентаграм, шестоъгълник – думи все непонятни за хората. Какво нещо е шестоъгълникът, това са обяснявали още от най-стари времена. Според тези обяснения шестоъгълникът представлява две по две успоредни линии, които се движат в противоположни посоки. Следователно когато шест различни същества се движат две по две в две различни посоки, те образуват шестоъгълник. Това наричат слизане и възлизане на Духа. От философско гледище безсмислено е да се говори, че Духът слиза и възлиза. Защо е безсмислено? – Защото Духът не заема никакво място и пространство. Тогава как е възможно това, което не заема никакво място и пространство да слиза и възлиза? Значи Духът работи едновременно и в гъстата, и в рядката материя. Гъстата и рядката материя представят посоки на движение, два полюса на живота. Тези две посоки се наричат още положителна или потенциална и отрицателна или кинетическа енергия. Когато Духът минава от едната енергия в другата, образуват се две противоположни движения. Питам: какво става, когато кинетическа енергия минава в положителна? Например внасяте един запален въглен между незапалени въглища. Какво става с незапалените въглища? – Положителната енергия от незапалените въглища минава в кинетическа или отрицателна и по този начин неразгорелите въглища се разгоряват. Значи тук става смяна на енергията от положителна в отрицателна. Да бъдеш положителен, това подразбира да се пълниш; да бъдеш отрицателен, това подразбира трансформиране на енергията, т.е. изпразване, изливане на енергията навън. Кинетическата енергия е закон на изпразване, а потенциалната е закон на пълнене. Доброто е пълнене, злото е изпразване. Който се изпразва, той се освобождава от злото. Следователно когато човек се изпразва от злото, той нищо не губи от това, а печели.
Като наблюдавам живота и разбиранията на съвременните хора, виждам колко мъчно е за тях, даже и за учените, да схванат и приложат новия морал в живота си. Например според законите на самосъзнанието, когато хората придобиват, те мислят, че са изгубили нещо. Ако е въпрос за загуба, истинска загуба е, когато човек не се пълни с доброто; истинска печалба е, когато човек се празни от злото. Обаче в пълния смисъл на думата загуба в света не съществува. Запример дали губиш пари, или печелиш пари, това не е загуба, нито печалба, защото тази загуба или печалба не изменя твоя характер. Парите, силата, учението не придават никаква цена на човешкия характер. Богатството, силата, знанието не могат да увеличат, нито да намалят добротата на човека; те представят само методи към намиране и придобиване на доброто. Истинското богатство е Добродетелта в човека, т.е. пълнежът с кинетическа енергия. Доброто е общо, колективно притежание. Никой не може да каже, че Доброто е негово притежание, вследствие на което е неделимо. Както Добротата, така и Любовта, Мъдростта и Истината са колективни; те са общо притежание. Никой не може да каже: Тази Любов е моя, тази Истина е моя, това знание е мое или тази мисъл е моя. Мисълта, която ти считаш твоя, преди да дойде до тебе, е минала през милиони глави. Много хора са мислили като тебе, но никой още не е могъл да разреши задачите на своя живот. Някой казва: Аз измислих нещо. – Нищо не си измислил. Ти само си хванал някоя мисъл в пространството и считаш, че е твоя. Който разбира този закон, той ще се радва, че е дошъл в такова състояние да схване мислите на някои висши същества. Значи той е могъл да влезе във връзка със същества от по-високи светове. И затова казвам: работете върху себе си да развиете своето радио, с което да влизате във връзка с мислите на по-напреднали от вас същества. Само по този начин човек може да се добере до такива истини, които иначе не би могъл да придобие.
Казвате: Как се предава мисълта от едно по-напреднало същество на друго по-ненапреднало? Първо мисълта се предава в съзнанието на даден човек като импулс да направи нещо. Тогава той казва: Аз искам да се проявя, да направя нещо. Той ходи натук-натам, ляга, става, има някакъв импулс да извърши едно добро дело, иска да направи нещо, но не знае как да постъпи. Питам: как ще направите това добро? Импулс, сили, желание имате, но начин нямате. За тази цел вие трябва да влезете във връзка с това същество, да научите езика му. Това ще постигнете, като премахнете от пътя си всички препятствия. Грехът е най-голямото препятствие, което пречи за връзка между хората и възвишените същества. Когато някое разумно същество дойде при вас, то ще ви запита: Можете ли да премахнете всички препятствия в живота си, за да започнем една разумна работа? За да отговорите на това същество, вие трябва да поставите ума и сърцето си в положение на две успоредни линии, т.е. в пълна изправност. Щом умът и сърцето на човека са в пълна изправност, той има вече първото условие да влезе във връзка с напредналите същества и да се ползва от техните мисли и чувства. Да бъде човек изправен в своите мисли и чувства, това подразбира да върви по законите на правата линия. Някой човек е пръв министър в България. Ходи, работи, мисли все за отечеството си. Един ден Висшето съзнание се пробужда в него и той вижда, че първото отношение, което има в живота си, е отношението му към Бога. Веднъж съзнал това, той веднага се отказва от министерския си пост като заявява, че не може да служи едновременно на двама господари. Закон е: човек не може да бъде едновременно обичан от света и от Бога. Ако светът го обича, Невидимият свят няма да се интересува от него; ако Невидимият свят се интересува от него, светът ще го ненавижда. Защо Невидимият свят не се интересува от човека, когато светът го обича? – Понеже светът е богатство, Невидимият свят не иска да лиши човека от това богатство, не иска да раздвои съзнанието му. Да си свързан със света, това подразбира да станеш член на една бахчеванджийска кооперация, да работиш цяла година усилено и на края на годината да видиш, че всичко е очукано, избито от град, отнесено от наводнение. Погледнеш натук, погледнеш натам, нищо няма: ни зеле, ни лук, ни картофи, ни боб. Ти се чудиш какво да правиш. Едва сега виждаш, че всичко това, на което си разчитал, било илюзия.
Казвам: такова нещо е бахчеванджелъкът. В него има труд, мъчения, усилия, но главното няма – благословението. Не е достатъчно човек само да работи. Ако някой свири и свиренето му не се благославя, какво се ползва той? Ако мислите и желанията на човека не се благославят, какво се ползва той от тях? Всяко нещо в живота има смисъл, когато се благославя. Всяка мисъл трябва да се придружава с велика радост, да въодушеви човека, от когото е излязла. Някой казва: за мене никой не се грижи. Не, това не е право мислене. Кажи в себе си: Досега аз никога не съм мислил за Господа; отсега нататък ще почна да мисля. Дойде ли в човека някаква отрицателна мисъл, че е нещастен, изоставен от всички, нека обърне знака от отрицателен в положителен и да каже: Аз се отказах от Бога, затова съм нещастен. Обаче от днес аз се отказвам от всичко онова, което ме е спъвало в живота и се обръщам към Бога, на Него да служа, на Него да се подчиня. Това е закон за трансформиране, който трябва да се изучава и прилага в живота както на отделния човек, така и в живота на обществата и народите.
Във всяка окултна школа трябва да се изучават законите на живота. Запример хората често казват един за друг: Съдбата му е такава или, той е човек без вдъхновение. Питам: какво нещо е съдба и какво – вдъхновение? Човек е вдъхновен тогава, когато има едно същество, което го люби, което се интересува от него. Няма ли някой да го обича, той изгубва вдъхновението си. Това същество, което ви обича, може да бъде на физическия свят, може да бъде в духовния свят, и най-после, може да бъде в Божествения свят. Ако това същество престане да ви обича, вие ще изпитате в душата си небивали страдания. Та когато Невидимият свят хлопа на сърцата на хората, той има предвид да събуди техните сърца, за да започнат умовете им да работят и волята им да се приложи в живота. По този начин те ще влязат във връзка с онези същества, които ги любят. Човек среща в живота си много противоречия, но те идат в услуга на неговото развитие. Чрез противоречията човек ще разбере себе си, ще разбере и другите хора. Според индуското учение Господ слиза на земята на всеки триста милиона години да освободи човечеството от неговата карма, от натрупалата се гъста материя. Той трансформира тази гъста материя, преработва я и така освобождава хората от нея. Оттук виждаме колко е велико Божието търпение!
И сега въз основа на този закон, Бог впряга хората на работа, като им дава част от тази гъста материя те сами да я преработят. На този дава едно кило от тази материя, на онзи – две кила, на трети – десет кила, на четвърти – сто кила – всекиму според силите. Бог не оставя никого без работа. Той впряга на работа всички същества, от най-малките до най-големите. Който мисли, че може да прекара живота си без работа, той е на крив път. Колкото и малко да е някое същество, било то някакъв пълнеж на енергия, било някой елемент, било някой микроб, непременно ще работи. Нищо в света не е в покой. И Светлината всеки момент върши някаква работа. Мислите ли, че положението на Светлината е леко? Аз съм виждал как Слънчевите лъчи плачат, сълзи ронят. Те не плачат като хората, но по особен начин. Когато един Слънчев лъч изгуби своята първична енергия, т.е. когато деятелността му се намалява, той усеща голямо безпокойствие в себе си. Колкото и да са ефирни Слънчевите лъчи, в тях влизат разумни същества, пътуват като в трен. Слънчевите лъчи се разговарят с тях, носят ги в пространството. Кой може да повярва, че в един Слънчев лъч наистина има разумни същества, които пътуват из цялата вселена? Мнозина ще кажат, че това е заблуждение. И аз съм съгласен с вас, че това е заблуждение. Какво означава думата заблуждение? Тя означава нещо забулено, закрито, неразрешено. Значи всяко неразрешено нещо е заблуждение.
Та вие трябва да дойдете до трезвата мисъл в живота. Не е въпросът до заблуждения, но съзнанието на човека трябва да се разтърси, той сам да види с какво знание разполага. Вие трябва да се готвите, да работите върху себе си, защото един ден ще ви поставят на тежък изпит и ако не сте готови, ще дойдете до отчаяние. Мнозина мислят, че никой не се грижи за тях и затова казват: По-добре да заминем за онзи свят, тук никой не се интересува от нас. Да се мисли така, това е самозалъгване. Как ще отидете на онзи свят без билет? Там без билет не пущат, още на първата гара ще ви върнат назад. Всичко в живота е разумно. Който иска да замине за онзи свят и да има отворен път, той трябва да бъде послушен. Вратата на онзи свят се отваря само за послушния ученик. Послушание, смирение, чистота, Любов трябват на ученика! Смелост трябва на ученика! Като дойде до страданията, той трябва да бъде готов да страда. За какво трябва да страда ученикът? – За Истината. Ама нямал пари. Още по-добре; и без пари се живее. Стисни в ръката си един въглен и виж в какво ще се превърне. Ако превърнеш въглена в диамант, ти ще имаш пари колкото искаш.
Сега представете си, че ви кажа да отидете на Витоша, дето ще намерите една златна английска лира. Колцина от вас ще повярват? Ще ви кажа така: идете на Витоша и на еди-каква си височина ще видите един голям плосък камък. Спрете се пред този камък и турете дясната си ръка върху него,насочете ума си към него, силно концентрирайте мисълта си и пожелайте да намерите под ръката си една златна монета. След това ще дойдете в състояние на заспиване и като се събудите, под ръката си ще намерите една златна английска лира. Как ще си обясните това явление? Ще кажете: Вярно ли казва Учителят, че под ръката си ще намерим една златна монета? Представете си, че не намерите никаква монета, какво ще кажете тогава? Ще кажете: Учителят ме изпрати да гоня Михаля. Ако е въпрос само за една златна монета, аз можех да поискам от някой приятел. Не, ако вие имате вяра без никакво съмнение, достатъчно е да турите ръката си на този камък, за да намерите златната монета. Щом нямате вяра, никаква монета няма да намерите. Най-малкото раздвояване в съзнанието прави опита несполучлив. Ако някой беден човек отиде при онзи, който живее в Божественото съзнание и му поиска помощ, той още при първото бъркане в джоба си ще извади точно толкова пари, колкото бедният иска. Човек, у когото Божественото живее, той не носи пари в джоба си, но когато му поискат, всякога има.
Питам: ако живеете в Божествения свят, сиромашия може ли да съществува? Ще кажете: Не, ние не можем да се залъгваме с такива работи. Ако бащите ни са богати и ни оставят наследство, разбираме. А тъй да турим ръката си на някой камък и да намерим под него златна монета, не вярваме. По-възможно е за нас да отидем в някоя банка и оттам да изтеглим известна сума. Казвам: и в банка да отидете, пак трябва да турите ръката си. Иначе и там не дават тъй лесно. Аз ви навеждам на тия мисли, за да се създаде у вас силна вяра. Всичко в живота е възможно и постижимо само при разумния живот. Златото се ражда в земята, то не се натрупва само по себе си. Следователно колкото по-добри и разумни стават хората, толкова повече злато се ражда в земята. Златото расте и зрее, както плодовете. Колкото по-лоши и неразумни стават хората, толкова повече се намаляват златото и скъпоценните камъни в земята. Тази е една от великите Истини на Живота. Човек сам трябва да внесе богатството в душата си. Има ли първичните идеи в ума си, той ще придобие вътрешно богатство на своята душа.
И тъй най-важното за вас като ученици е, да имате прави отношения, прави разбирания за Невидимия свят. Следователно който иска да живее в новото съзнание, да си създаде характер, той трябва да влезе във връзка с Невидимия свят. Някой казва: Аз да си поживея, че после лесна работа. Не, още сега трябва да направите тази връзка, а не като остареете. Когато остареете, когато изгубите всички жизнени сили и станете неспособни за работа, тогава нищо не можете да направите. На каквато възраст и да сте, вие трябва постоянно да се подмладявате. Не мислете за старост! Постоянно подмладяване! Този е законът на Вечния Живот. Всеки ден трябва да работите за своето подмладяване. Тази идея ще внесе нещо ново във вашия живот. Който държи в ума си идеята за подмладяване, той всеки ден ще получава по нещо ново от Невидимия свят.
Сега за новата година желая помежду ви да се въдвори мир! Желая всички да бъдете кротки не само външно, но и вътрешно – кротки по сърце. Христос казва на едно място в Писанието: “Елате при Мене, защото Съм кротък и смирен по сърце”. Ученикът трябва да бъде кротък и смирен, да разработва в себе си вярата, надеждата, да ги усилва, за да бъде готов на всички страдания. Той трябва да бъде готов да го поставят в реторта да го трансформират, да се преобрази. Той трябва да развива в себе си възвишени и красиви чувства, да устоява на всички изпитания без никакви колебания. Ако вървите по пътя, по който съвременните хора вървят, нищо няма да постигнете. Хиляди години могат да минат, но нищо няма да придобиете. Казано е в Писанието: “Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат”. Това подразбира: на смирените, на разумните деца Бог дава прави разбирания за живота. Следователно смирените се радват, а горделивите се мъчат и скърбят. Смирените мязат на онези моми, които имат естествен цвят на лицето без козметика, без външни червила; горделивите мязат на моми, които се червят и пудрят, но винаги остават недоволни. Кое е по-хубаво: да бъдеш естествено красив или да си служиш с разни козметически средства и всеки ден да губиш тази красота?
Мнозина от съвременните хора имат неправилни разбирания за живота. Те мислят, че ангели трябва да слязат от небето и да ги задигнат, като Илия, в огнена колесница. Колкото и да чакат, с тях не може да стане това. Илия беше минал през ред посвещения, заради което трябваше да го дигнат на Небето с огнена колесница. Обаче когато повторно дойде на земята, той трябваше да мине през още едно тежко изпитание: по желанието на Иродиада трябваше да отрежат главата му и да й я поднесат на блюдо. Като Илия той мислеше, че светът може да се оправи с насилие. На Небето обаче той разбра грешката си и реши да се върне пак на земята да изправи погрешката си и да научи хората да живеят правилно. Той слезе на земята като Йоан Кръстител и опита закона: “Око за око...” И наистина Йоан плати с главата си, за да изкупи сторената погрешка, която направи като Илия. Сега и Христос ще дойде на земята да покаже на хората, че с плюене, с поругавания, с разпъване на кръст светът не се поправя. Когато човек направи някаква погрешка, той трябва да се разговаря с нея като с разумно същество, докато я изправи. Например някой човек задигнал от брат си пари повече, отколкото може да носи и отколкото съвременният морал позволява. В този случай ето как трябва да постъпите. Кажете му: Братко, товарът ти е много тежък, не ще можеш да го занесеш до определеното място. Ако искаш, дай другиму част от товара си, да ти олекне. Ако някой човек има на разположение цели тонове злато, а хората около него едва насмогват да задоволят нуждите на своя живот, той трябва да им каже: Братя, вземете торбите си, извикайте своите ближни и елате при мене да разделим богатството си. Който не познава този човек, той ще каже: Лаком човек е този, задигнал е всичкото богатство за себе си.
Питам: могат ли да се крадат парите? Или може ли да се краде Словото Божие? Кражба в света не съществува. И злото в този смисъл не седи в открадването на нещата, нито в укриване на някои материални неща, но в маскиране на Истината. Злото седи в това, когато проповядваш на някой човек за Бога, обещаваш, че ще му покажеш пътя на Светлината, а ти го водиш в тъмнина. Злото седи в това, когато изпразваш сърцето на човека, когато взимаш най-ценното от него, а в замяна на това нищо не му даваш.
И тъй ако искаме да имаме добри отношения с ближните си, първо ние трябва да имаме прави отношения към Бога. Тогава ще придобием вътрешен мир, вътрешна радост и веселие. Ако човек не се примири със себе си, той не може да живее в мир с ближните си. Следователно който иска да живее в мир с ближните си, той трябва първо да живее в мир със себе си. Животът и отношенията ви с ближните са основани на същите закони, на които почива вашият живот и отношенията ви към самия себе си.
“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”
16 Лекция от Учителя, държана на 5 януари, 1927 г. София