ВЗЕМИ ДЕТЕТО
„А след отиването им, ето, Ангел Господен явява се на сън Йосифу и казва: Стани, та вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и бъди там до когато ти река; защото Ирод има да потърси детето да го погуби.” (Евангелие от Матея, 2 и З)
Ще взема само няколко думи от 13 стих: „Вземи детето и майката”
Туй изречение се повтаря два пъти в същата глава. Първият път - да вземе детето и майката и да иде в Египет. Вторият път - да вземе детето и майка му и да се върне в Йерусалим, в Израил.
Да описваме известни събития, които са станали преди две хиляди години, като една история и да не можем да извадим някаква поука, то е само едно забавление, театрално забавление. Присъствувате вие на някой концерт, на някое представление; след като излезете от представлението, може да си дадете един отчет какво сте придобила Преди да идете на представлението се теглите на везни колко тежите, и като се върнете от представлението, пак се премерите на точни везни, да видите придобихте ли нещо или изгубихте. Ако искате да имате конкретна представа за придобивката, всякога когато човек трябва да придобие нещо на земята, той трябва да придобие един грам или една хилядна от грама, да има едно изменение в неговата тежест. Ние наричаме туй реалност. Представлението е било хубаво - вие сте доволни, нещо сте научили и има промяна в теглото ви. Друг път може да идете и да се върнете с една загуба - не ви е харесало, и парите са отишли, и времето е отишло. Казвате „съжалявам”, но пак се утешавате, че сте придобили една опитност. Опитността на онзи, който се е изгорил на печката, каква е? Той има белег на ръката, който всякога напомня, че печката, при всичката своя добрина по някой път, ако не знаеш как да се отнесеш с нея, малко по своему, като професор, дава уроци на онзи, който се занимава чрезмерно с нея. Някои хора имат навик, особено като отидат в село, постоянно да човъркат огъня; но това не е нещо важно, то си е тяхна работа. Че други ходят на представление, и то си е тяхна работа. Дали губят или печелят, то е тяхна работа.
Има едно взаимно отношение, което съществува в света, то ни интересува нас Може някое събитие преди хиляди години да е станало, но туй събитие е важно за мен, в дадения момент решава моята съдба Казвате: „Как така?” Много естествено, много проста работа Просто е* за онзи, който разбира, но сложно за онзи, който не разбира Води се едно дело от 25 години за 100 000 000 лева Ето последния момент, когато трябва да се реши туй дело. Мен то ме интересува, защото и аз съм един от наследниците. Може в началото да не ме е интересувало, но в края, понеже идат известни облаги за мен, казвам: От това дело зависи моята съдба
„А след отиването им...”. Когато този ангел се явява на сън на Йосифа и казва: „Вземи детето и майката и иди в Египет”, там думата на български е преведена „бягай”. Думата „бягай” е интензивна, много сериозна. „Иди” значи може да идеш, може и да не идеш. Като се каже „бягай” значи ще бягаш, нищо повече, ти не може да не бягаш.
В английския език има два спомагателни глагола, две частици за образуване на бъдеще време или за изразяване на намерение: „shall” и „will”. Някой англичанин казва: „I shall go” - значи: аз ще ида Може да иде, може и да не иде. Но ако каже „I will go” - значи, че непременно ще иде, иска не иска - ще иде. Разбира се всеки език си има свои свойства Езикът, то е разумното в човека Някой път ние казваме, че еди кой си човек не знае да говори правилно. Действително, човек трябва да знае да говори правилно, но три качества има, с които речта е свързана: права мисъл, право чувство и права постъпка; това значи право говорене. Не може човек да говори право, т.е. да говори перфектно един език, ако не мисли правилно. Ако в него има правилни чувства, правилни постъпки, той не може да говори правилно, езикът му не може да е изящен. Някой може да каже, че лошите хора говорят красноречиво. Не, един лош човек не може да говори красноречиво. Ония хора, на които музикалните чувства не са развити, може да говорят, но след като слушаш един човек да говори, след като каже няколко изречения ще знаеш мисли ли правилно, чувства ли правилно, може ли да говори правилно. Речта му, говорът му ще определи какво е неговото вътрешно състояние. Тогава този човек, каквото и да ти каже, или както казват българите, звезди да ти снема от небето, ти ще знаеш мисли ли правилно, или не. Българинът има едно качество: той преувеличава нещата, за да бъдат разбрани. Казва: „бяга като куршум”, „бяга като светкавица”, или „яйце да хвърлиш, няма къде да падне”. То има място много хиляди и хиляди яйца да паднат, но тъй казва. Туй чувство е развито у българина, едно чувство на учудване. Съществуват в главата ни два центъра наблизо, свързани с него, не са отпред на голата част на челото, но под косите са скрити. Туй чувство спада към тъй наречените морални чувства на човека. Ние се учудваме на величието Божие, на света, на звездите. Едно благородно чувство е то. Човек, който няма туй чувство, не е доволен. Той не може да преувеличава. Българина, колкото и да е силен в преувеличението, ако му кажеш: „Ти, който знаеш да преувеличаваш, кажи ми колко е голямо слънцето”, той ще каже: „Голямо е колкото цяла Европа”. То е едно умаление. В неговия ум Европа седи като нещо голямo.
Може би у вас има едно притеснение. Вие се намирате като пред един гадател. Отивате при някой да ви врачува на кафе, на боб, или пък на восък, или пък на някоя мида, разни гадатели има. Вие искате да знаете какво ще ви каже гадателят. Очаквате да ви каже нещо много хубаво. Но всеки като иде при гадателя, има едно скрито желание: дано да му каже това, което той си мисли. Преди десетина години две сестри от Братството бяха ходили при един гадател й след като им врачувал, най-после им казал: „Ние имаме едно дружество, подарете 500 лева на нашето дружество”. Не е лошо човек да ходи при гадатели, но той и сам може да си гадае. Гадател всеки може да стане. Ако ти сутрин ставаш рано, можеш да си гадаеш. Ето как може да си гадаеш, аз да ви кажа-едно просто гадание. Излез и виж слънцето на ясно ли изгрява, или зад облак. Ако изгрява на ясно, няма никакво облаче, целият ден работите ще ти вървят добре; ако има черни облаци, ако е намръщено, него ден работата ти ще мяза на небета. Или като излезете сутрин и има вятър, вижте откъде духа. Ако духа от изток, ще има спънка. Ако е студено, пак ще има спънка. Ако няма никакъв вятър, работите ще вървят добре. Ако духа зад гърба, ще има попътен вятър, работата ще бъде още по-добра Тогава като тръгнете по пътя, ще гледате кого ще срещнете. Ако срещнете млада мома и тази мома е красива, работите ви ще вървят добре; ако срещнете някоя грозотия, работите ще се оплетат. По всичко може да се гадае. Ако срещнете една баба с патерица, и вашата работа ще бъде такава. Срещнете някой дядо, натоварил колата - и работата ви ще бъде по същия начин, и вие трябва да напълните колата Като работите, да мислите. Но колата трябва да се напълни. Ще си гледате сами. Гледате - порой завлякъл моста, отдето трябва да минете. Тогава времето ви казва: „Ще чакаш, времето за твоята печалба не е дошло”. Ще наблюдавате колко време ще мине, докато направят моста - толкова време ще чакате, докато спечелите това, което мислите. Това са правила за гадаене, сами да си гадаете. Пък ако отивате при някой гадател, да знаете, че той някой път може да не си нареди бобовите зърна както трябва. Аз съм гледал как някой гадател не знае да нарежда зърната геометрически и затова не може да ви каже точни работи. Има линии ефимерни, отражения, и ако по линията на лъжата върви и нарежда зърната, а не по реалните линии, и заключенията му не са права. Или пък хвърля карти, но и това хвърляне има известни закони, а той не знае как да нарежда картите; той не е бил в школата на гадателите, научил нещо от дядо си, от баба си, но те не са знаели хубаво, нито дядото, нито бабата не са имали това изкуство. Хвърля гадателят картите, но. на 100 предсказания едва 10 се сбъдват, 90 не се сбъдват. Така е и при астролозите: на 100 астрологически предсказания едва 10 се сбъдват. Има нещо крива. Не че самата наука не е права, но ония данни, с които борави, всички трябва да се преобразят. Астрологията е цяла наука. Може да се предсказва какво има да става в живота с голяма точност, но не всеки знае. Майката може да знае какво има да става с нейното дете, тя може да знае и историята му. Най-добрата гадателка, това е майката. Ако тя си записва всички свои състояния откакто е бременна докато се роди детето, тя ще знае историята На туй дете и какво ще стане с него. Това е когато съзнанието е будна. Ако тя като бременна си записваше и своите сънища, и те щяха да й предскажат. Всеки човек, който не е вещ в тези науки, ще изпадне в суеверие. Суеверието е заблуждение, незнание, невежества. За пример ти винаги искаш гадателят да ти каже нещо хубава
Аз да ви кажа: В основата на всяка душа Бог е вложил нещо много хубаво, без изключение. Но животът отпосле се е развалил. Аз имам една максима. Тя е следната: Миналите добродетели са настоящи престъпления, и настоящите престъпления са бъдещи добродетели. Това е един закон. Някой дойде и казва: „Еди кой си е извършил едно голямо престъпление”. Казвам: Извършил е едно престъпление по силата на своите добродетели. Тия престъпления за в бъдеще пак ще се превърнат в добродетели. Всяко престъпление, което е продиктувано от една добродетел, то е последствие, причината е доброто за едно лошо последствие. Туй последствие за в бъдеще, като се върне при своята причина, пак ще има същите резултати. Има един закон в Писанието, който казва, че всичко, което се случва на онези, които любят Господа, ще се превърне за добра.
Вие ще кажете: Как може да бъде нашите минали добродетели да са сегашни престъпления? Да ви приведа един пример. Представете си, че до четири поколения, или 500 години назад, кой да е от вас е бил майка, имал дъщери и синове; вие сте ги обичали тъй добре, нежно, че сте били образец на окръжаващите, сочат ви и казват: „Това е майка!”, всички ви похваляват. Обаче с течение на времето майката остарява, умира, и децата умират. След четири поколения като дойдеш на земята, твоите деца не се раждат в твоя дом, но се родят в друг дом; син ти и дъщеря ти са станали вече 20-годишни, красив момък и красива дъщеря в някое друго семейство. И ти си красива. Като влезеш в този дом, тебе ти мръдне сърцето като видиш този момък. В теб има желание като майка да го прегърнеш. А бащата и майката на момъка казват: „Какво играят очите на тази изедница”. И после става цял скандал, един небивал скандал, цяла история.
Значи любовта на миналото е престъпление в настоящето. Защото материалните условия са се променила Измират тия хора. И те бяха красиви, и онези бяха красиви. Как стана това? Но да не ти дава Господ. След едно поколение цялата тази фамилия идва отново, тази мома е пак майка, събират се нейният син и нейната дъщеря, събират се бащата и майката, и тези, които казваха, че е изедница, стават нейни дъщери и синове. Тя ги прегръща, милва - примиряват се. Онзи, който знае, ще каже, че големият скандал на любов се превръща, сега се прегръщат, гощават се. Невежите философи, които нищо не знаят, казват: „Това може ли да бъде така?” Това за глупавите не може, за учените може. За онези, които знаят истината, може; за онези, които, не знаят, не може. За онези, които знаят мъдростта, може; за които не знаят, не може.
Въпросът е дали човек се преражда или не. Смисълът на живота е в прераждането. Вземете го в буквален и в преносен смисъл. Някой казва: „Аз не искам да се прераждам”. То не зависи от теб. Друг казва: „Аз не искам да гледам”. Но гледането осмисля живота. При силната светлина ти си затваряш очите. Но смисълът на живота е да имаш очи. Някой казва: „Аз не искам да слушам”. Но смисълът на живота е в слушането. По някой път може да затвориш ушите са Хората материално са заинтересовани от гледането. „Ако човек се преражда, тогава напразно е дошъл Христос да умира заради хората”. То е крива философия. Ти не разбираш защо Христос е дошъл на Земята, ти не разбираш защо човек се ражда, не знаеш защо Бог е създал света така. Това не е произволен закон. Това е законът на Битието. В света всичко се преражда без изключение, и не само веднъж, но милиони пъти се преражда Някой пита: „Като се прероди един човек, той ще прилича ли на същия човек от миналия живот?” Жабата като се прероди вол, няма да бъде жаба, на вол ще мяза. Волът като се прероди в човек, на човек ще мяза. Човек, ако се прероди на вол, няма да мяза на човек, но на вол ще мяза, и обратното.
Аз сега не защитавам истината не си позволявам да я защитавам, аз изнасям истината Една истина, която се нуждае от моята защита, тя е стара баба. Истината няма нужда от защита. Истината е най-силното нещо в света Всеки, който иска да прогресира, трябва-да се развива за себе си. Човек трябва да разбира истината, не да я защитава Аз като човек другояче не мога да раста Истината за мене е едно условие, за да раста правилно. В туй отношение, ако се откажа от нея, аз ще осакатя себе си, пък ще осакатя и своите ближни. Затова именно трябва да говоря истината За какво ще защитавам светлината? Тя сама се защитава Тази светлина е тъй необходима за моето растене, какво ми коства да кажа, че светлината иде от слънцето? Някой ще ме убеждава, че светлината иде от свещта, че тази светлина, която имам, била от лампите. Само на мен не може да ми каже, че тази светлина е от лампите, тя от лампите не може да дойде. Светлината идела от лампите, от огъня, от свещите. Излиза от тях някаква светлина но тя не иде от лампите, светлината иде само от едно място. Следователно тази светлина има свой проводник; може да има хиляди и милиони отражения, то е друг въпрос То е светлината на отраженията, тя не е онази истинска светлина. Истинската светлина оживява човека. Тази светлина, ако падне върху мъртъв човек, той ще оживее. Тази светлина, като падне върху ума, човек започва да мисли. Като падне тази светлина върху сърцето, ти веднага чувствуваш, че си в Царството Божие, светлината е вътре. Според светлината, която хората имат, е и философията им. Западните народи мислят, че са по-умни от източните. Източните народи в някои отношения са по-умни от западните. Източните народи съгрешиха в друго. Те не се водиха според светлината, която имаха, но когато придобиха знанието в тази вечната светлина, в тях се роди най-големият егоизъм, яви се факирството, йогийството, поискаха да станат йоги, адепти, учители. Ако идеш на Изток, ще видиш цели общества от факири, чудесии правят според европейците. Пък то какви чудесии, няма никакви чудесии. Чудесиите на един факир се равняват на какво? Ако аз взема една гумена ластична топка и я надуя, тя стане голяма, но като излезе въздухът, тя спадне; онзи, който не знае може да мисли, че е някакъв фокус. Но във факирството никакви чудесии няма. Просто ще напълниш питката с въздух и тя ще се увеличи. Тия чудесии, които ги правят факирите, това са сенки на реалността.
Реалността има три качества, които вървят с нея. Реалността носи живот, носи светлина, реалността носи и свобода. Всяко едно явление в света, от какъвто и да е характер, което не носи тия трите качества, то е фиктивно, то не е реално. Някой човек те увещава: „Аз след 10 години ще имам голямо наследство и на теб ще дам един милион”. Как ще познаеш дали това ще стане? Аз зная, че след 10 години той няма да има 10 милиона, това са въображаеми неща Аз считам реално само туй, с което в даден момент разполагам, а не това, с което за в бъдеще ще разполагам. Не считам за реални и тези неща, с които съм разполагал в миналото. Това са относителни неща. Реалността е нещо, с което сега разполагам, туй, което никой не може да ми го вземе в даден случай. То е тази Божествена реалност в света, с която мога да оперирам. „Стани, та вземи детето и майка му...”' Детето, това е реалността. Туй дете е човешкото „аз”. В момента, в който съзнаваш, че си „аз”, едно живо разумно същество, туй дете в теб се е родила. Това е новият човек. Ти ако не съзнаваш в себе си новото, новият човек не е роден. Не е въпрос имаш ли душа или не. Ти мислиш, че душата е вън от теб. Всяко нещо, което е вън от теб, то не е реално. Твоята къща вън от теб ли е? Тя не е реална, понеже е вън от теб. След време ще се разруши. След година, две, три, десет, двайсет, трийсет, сто, двеста години самото време ще я разруши и нищо няма да остане от нея. Ще дойдат други, ще преустроят твоята къща; ако дойдеш след 400 - 500 години, няма да има нищо. Даже тялото, което имаш, и то не е реално. Виждаш, твоята къща се изменя. Малкото дете е все около майка си, после расте, расте и ето го момък, ще му израстват мустачки. Ако мустачките са вирнати нагоре, това е добър признак, този момък е здрав. Ако мустаците са надолу, той е загазил вече. Ако е мома, косите й ако са дълги до петите, тя е здрава, пълна с чувства, тази мома е с богати чувства. Щом започнат да осиромашават чувствата, косите почват да намаляват.
Чувствата на човека са свързани с неговите коси. Неговата интелигентност е свързана с гладкостта на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова този човек е по-умен. Това помете. Колкото лицето е по-грубо, толкова неговите мисли са по-груби. Колкото косите му са по-груби, толкова той е неодялан. Богат е той, но и чувствата му са такива. То са общи работи. Дългите коси показват богатството на чувствата, туй е правило. Чувствата при един отличен ум могат много добре да се разберат. При това зависи, красивото лице когато е хармонично съпоставено, тогава и умът, и сърцето добре са работили. За пример ако са доставени добре, съразмерно бузите, веждите, устата, очите, ушите - всичко това показва вътрешната доброта на човека. Всеки човек е основан на нещо разумно. Няма линия в човешкото лице, която да е излишна. Всяка линия, точка, размер, цвят на човешкото лице говорят за качества или недъзи, за вътрешен живот. Някои линии са неподвижни, понеже съответните способности, съответните чувства не са започнали да функционират. Но щом почнал да функционират способностите и чувствата, тия линии стават подвижна Има линии на лицето, които са подвижни. Когато хората са много чувствителни, близо около устата им има едно едва забележимо движение. Когато някой е много чувствителен, едно мърдане има на устата. Или когато някой е нервен, има мърдане на лицето, има свиване или разпущане на лицевите мускула Аз съм забелязал много пъти музиканти, които учат музика; учат добре, но и те, и професорът им правят такива гримаси, които са неприятни. Има движения, с които може да4се изрази нещо велико, идейно, но без да се правят гримаси. Някой цигулар си чупи тялото, наведе се надолу, после се изправи, прави всевъзможни движения с тялото и главата, прави гримаси; може да е добър цигулар, не го отричам, но с такова свирене не може да даде концерт между ангелите и светиите. Те ще кажат: „Иди най-първо да се научиш главата как да си държиш, после цигулката си как да държиш и лъка как да го теглиш”. Има едно теглене на лъка, което е специфично за добрия цигулар. Казвам: Има връзка между майката и детето. Магията на цигулката седи в лъка, после седи в тона. Роденият цигулар знае как да тегли лък, прави едно особено движение на лъка така, че цялата публика е във възторг. Но туй движение на лъка съответствува на неговия ум. Ако той не знае как да движи лъка, тоновете не са правилни. Аз правя опити по музика, да видя какво влияние има лъкът. Не искам да дам своето изкуство. Взимам човешката ръка. Всеки един човек е артист. Аз взимам цигулката в широк смисъл. Дясната ръка, това е лъкът, лявата ръка, това е ръката която свири, ще даде израз на тона. Ако ти не знаеш как да движиш ръцете си, ще загазиш. Много нещастия в света зависят от неправилното движение на ръцете. Много щастливи случаи зависят от махането на ръката. Онези, които са изучавали науката за движението, а това са индуските учени и адептите, имат такива движения, че като са между свирепи животни, само с едно вдигане на ръката по известен начин, без да говорят, стъписват се животните. Махането на ръката трябва да образува едно особено движение, което е в съгласие с Природата Щом махнеш по този начин, ти предизвикваш всичките силови линии и те по този начин ти помагат. И ти имаш цялата разумна Природа на своя страна. Някой от вас ще каже: „Защо трябва да живея?” За да знаеш, как да ходиш отмерена. За пример: вие не сте изучавали отмерения ход на краката. Едно дете като го пращате на училище, още с тръгването, от първите три, четири, десет крачки може да разберете ще има ли успех този ден или не. Не че това е нещо злокобно, но в него вече съществуват тия движения на неговата мисъл. Детето върви несъзнателно, естествено, но вътре в него вече е заложено какво ще бъде днес положението и то се движи според вътрешните импулси. Ако с излизането от вратата почва да тича припряно, няма да има успехи. Туй дете може да го спаси само някой добър човек, добър учител, който да му обърне внимание. Ако не се яви такъв човек, така ще се свърши денят без придобивки.
Друг пример: когато се направи някоя бомба, този, който я е направил, я е направил така, че при най-малко експлозив да направи известна пакост. Значи тази бомба е силна, когато се докоснеш до нея. Ученият човек, умният човек може да обезвреди тази бомба, като извади от нея запалителните, взривните вещества. Във всеки един човек по някой път се складират известни взривни вещества и той, без да знае това, се чуди, че някоя бомба някой ден за дребно нещо е експлодирала. Може никой да не види, но вие с години не можете да забравите нещо, което сте преживели. Не само отвън, но и вътре стават силни експлозии. Или решиш в себе си, в своята мисъл, да поправиш нещо; години минават, не можеш да поправиш живота си, въпреки, че мислиш и искаш да оправиш някой недостатък. Истинската наука, Божествената наука има път, по който може да се постигнат положителни резултати, добри условия за земята и за небето Само тази Божествена наука може да ни изправи, че даже в този неустойчив вътрешен живот ние може да използуваме пътя на тази наука. Тук човек може да уреди своя живот, ако, бъде крайно разумен. Ние живеем в един свят, дето съществува най-разумното Същество, но пред лицето на Бога всеки ден какви ли глупости не вършим. Тези глупости, които хората не виждат, има други същества, които ги изваждат на яве и ни коригират. При това в нас не се заражда желание да се изправим, но си правим оглушки. Това е в реда на нещата.
Да допуснем, че вие седите така. Някои от вас, както виждам, имате една поза много неестествена. Някои от вас ще ме разберат много криво. Срещат един стар българин, който не дочува, и го питат: „Дядо, къде си ходил?” - „Купих си нов калпак.” „Къде отиваш?” - „Хубав, лош - купих го вече, ще го нося.” Той е съсредоточен в калпака, той мисли, че го питат за калпака. Другият дори не подозира, че дядото си е купил нов калпак. Онзи, който е измислил калпака, философия е имал. Защо турят хората калпак или шапка на главата? Жените носеха шамии [* шамия /ар.-тур./ - тънка женска кърпа за глава] понеже разбраха че с шамии тази работа няма да стане - това означава подчиненост - започнаха да носят шапки като мъжете. После почнаха да си стрижат косите. Дългите коси показват подчиненост, подчинени трябва да бъдат. Но мъжът криво разбира подчинението, и жената го разбира криво. Човек разумно трябва да се подчини, не глупаво да се подчинява. Ти ще се подчиниш разумно. Един чувал от 100 килограма не можеш да го вдигнеш, да го пренесеш, ще повикаш някой силен човек; ще отстъпиш, този-човек ще го вземе на гърба си. Ти ще благодариш, че той е силен и може да го носи. Ще благодариш, че той в дадения случай ти помага, че носи чувала. Може да ти каже: „Малка е силата ти.” Ще признаеш, че е малка. Ако този юнак вдигне чувала, то е за негова слава. Ако той с един юмрук те простре на земята, питам, неговата сила на място ли е? По някой път ние идваме до друга философия. Казваме: „На силния трябва да се създаде нещастие, за да не простре другия на земята.” Много добре, съгласен съм. Някой път пожелават да полежи една-две години на легло; след като е бил някого, битият ще каже: „Господи, три години да лежи, да знае той кога е бил юнак.” Ако искаш някой слаб човек, който няма тази сила, да лежи на гърба си три години, няма никакъв смисъл в това. Слабият трябва да стане силен” а силният трябва да стане разумен. Слабият най-първо трябва да стане силен” когато стане силен” той трябва да стане разумен. Щедрият трябва да стане първо богат” после да стане щедър. Богат като стане, в богатството ще се прояви неговата щедрост. Онзи, който трябва да се научи на закона на икономията, трябва да стане сиромах. Защото сиромашията ще го научи на великата икономия, от малкото в даден случай да може да пести така че добре да живее. Някой казва: „Аз не Съм научен,” Ще се научиш. В богатството няма нужда от икономия, но в сиромашията има нужда от икономия. Когато богатият стане икономист, когато сиромахът стане щедър, то не е в реда на нещата, но външният свят е обърнат с главата надолу. Сиромасите хора сега на теория са много щедри, те дават. Всеки един от вас знае, че мнозина казват: „Да стана аз богат, това ще направя, това ще направя”, това, онова, какво ли не правят. Но щом станете богати, вземете друго правило, обръщате друг лист, казвате: „Другояче трябва да се живее.” Човек, когато стане богат, тогава трябва да дойде тази идея в него, тогава той трябва да дава Ако не дава богатият, ще му се случи най-голямото нещастие. Всичките богати хора, които страдат, страдат по единствената причина, че не дават. Всички сиромаси хора страдат по единствената причина, че не икономисват. Ако сиромахът не икономисва и ако богатият не дава, и двамата еднакво ще пострадат.
Сега, да направим една вътрешна връзка. Всичко в света си има свой вътрешен смисъл. Казва ангелът: „Вземи детето си.” За Христа казваме, че Той е пратен от Бога, но Христос е един символ, или един идеал за човека, за онова Божественото, което ще се роди във всяка душа. Душата един ден ще бъде майката, тя ще роди едно дете. Няма да остане никой бездетен. Онези, бездетните хора са осъдени на смърт. Помнете това нещо. Някой казва: „Аз няма да се женя.” Оставете вашата женитба. Ти ще раждаш! Няма да се жениш, сватба няма да има, попове няма да те венчават, но ще раждаш. Бащата няма да го има. Без баща ще родиш. Вие във вашата мисъл ще кажете: „Къде е бащата?” Майката е там, бащата го няма. На онова, което се роди, ние не търсим бащата, важно е онова, което се роди, каква благост ще донесе в света Къде беше бащата на Христа? Когато Му казват, че майка Му и баща Му се смущавали, Тай казва; „Аз зная кой е баща ми. Баща ми не е тук на Земята.” Ако мислиш, че твоят баща и твоята майка са тук на Земята, ти живееш в една лъжа. Ако баща ти и майка ти ги няма, ти си в Пътя на Истината. Баща ти и майка ти не могат да живеят на едно място, да вдигат скандал. Но пак ме разбирайте добре, да не влезе в ума ви една крива идея. Под думите „майка” и „баща” всякога се разбира една вътрешна целокупност. Бащата и майката са на едно място и двамата
Ангел Господен явява се на сън на Йосифа и му казва: „Вземи детето и майка му и иди в Египет.” Когато ти слушаш вътрешния глас, то гласът на твоя Баща е, Който говори.
Майката е тук. Всичките хора наоколо представляват твоята Майка. Това, което изпитваш в себе си, то е онзи невидим Баща, Който говори, и когато хората слушат Неговия глас, Той ги благославя. Когато не Го слушат, тогава им дава най-големите страдания. В Него- няма лицеприятие. Най-малката погрешка, която може да направиш, веднага дойде този глас отвътре и може да ти каже: „Ти си направил това, но няма нищо, така трябва да бъде!”. Не, не. Има един живот, който трябва да бъде идеален, върху който се обуславя нашето бъдеще. Направиш ли погрешка,, веднага ще я изправиш. Ако пък ти си щастлив, направи така, че и другите да са щастливи. Този живот, който го имаме, ще го изгубим. Няма да се минат 30, 40, 50 години, всичко ще изгубим. Питам тогава, каква е реалността на сегашния ваш живот? Опитността, която ще имате. Всички възвишени същества са преживели това. Някои от вас може да имат тази опитност. Тази опитност - да направите другите щастливи, да ги зарадвате с нещо - да бъде едно ръководно правило за вас. Ние някой път се самозаблуждаваме от временните нещастия, които ни сполетяват, от временните страдания, които идват, но всичко ще дойде и отмине, живеем в един свят преходен. Не сме само ние в света, не е само нашето благо важно в света, но благото на толкоз. Милиарди същества, които може да вземат участие в нашия живот, както и ние в техния. След като съм щастлив, аз трябва да работя за щастието на всички други същества около мене.
Казва се: „Вземи детето и майка му и иди в Египет, и бъди там, докато ти река.” Вземи детето на твоята душа, твоето „аз", туй, което е съзнанието, че си човек, туй, което за в бъдеще ще живее, туй, което трябва да расте и да се развива в нас - то е новият човек. Ние го наричаме свещена идея, свещена мисъл, свещено чувство, свещена постъпка; туй е човекът в миниатюр, който за в бъдеще ще се развие. Всичкото бъдеще е за него. Туй е може би най-малкото детенце” не знае още как да -говори, но бъдещето е за него, не е за теб, стария. Ти, ако си стар човек, ти си Йосиф. Ти, който вземаш сега детето на физическия свят, ти си Йосиф, който вземаш грижата. Ще хванеш магарето, ще качиш детето и ще идеш в Египет. Но туй дете за в бъдеще ще обърне вниманието на света, не неговата майка, не Йосиф, но самото дете. Словото, силата, която излиза от него, то ще обърне света. Именно в това дете е силата, която ще повдигне твоята душа. От него каквото дойде, всяка душа ще се въздигне, защото всяка душа се повдига от „аза”, който „аз” расте и се развива. Душата сама по себе си не може да се въздигне, ако не рода Казвате: „Душата е само майка.” Ти си майка; ако нямаш деца, тогава защо се наричаш майка? Щом искаш да бъдеш майка, роди него, което да го отхраниш, че като идеш в другия свят да занесеш едно дете. Всеки един от вас като иде в небето, ако носи дете, ще го приемат, ако не, ще го върнат назад, няма да го приемат. Тогава, ще кажете, всички жени, които са родили деца, ще се спасят, а всички мъже и ония жени, които са бездетни, какво ще правят ? То е криво разбиране на въпроса. В раждането на едно дете, или в раждането на „аз” в нашата душа взимат еднакво участие и сърцето, и умът; туй „аз” го наричам Божественото съзнание, туй, което определя нашето битие като човек; в раждането му взимат участие нашият ум и нашето сърце. Те са слугите, които служат на това дете. Тогава какво ще стане, ако умът потупва детето и ако сърцето потупва детето? И ако майката го остави да ходи навсякъде - по театри, концерти, забавления, по любовни работи? Ние хората от любовни работи умираме Твоят възлюбен отвън няма да те спаси, ти ходиш да гониш Михаля. Това, което те спасява, е твоят Господ вътре, туй, което е родено в твоята душа. Че възлюбената е някаква жена или възлюбеният някакъв мъж, това са заблуждения. Ще се жениш за една жена, за втора, трета, четвърта и най-после ти отиваш, свършваш с тях заедно.
Питаха Христа: „На кого от тези седмината братя ще бъде жената?” - „Не разбирате. Във възкресението нито се женят, нито за мъж отиват". Идеята е детето, което трябва да се роди. Душата ми ще бъде майката, а отвън - това са временни отношения, не се лъжете. Ако вътре няма брак, външният е лъжлив. Ако вътре няма дете, и външните деца са лъжлива Ти вътре нямаш нищо родено, отвън имаш. То са кукли. Колко момиченца имат по 4 - 5 кукли, значи че пет деца имат. Кога са ги родили? Че тия кукли имат бащи - ония, които са ги направили. Колкото е реална куклата на малкото дете, толкова е реално и детето на една майка, която го родила. Отношението е същото. Ако в твоето съзнание е родено детето, усещаш, че има нещо в теб, което живее, и ти се радваш на живота, не се обезсърчаваш, има нещо, за което ти живееш, чувствуваш една неопределена радост в себе са. Всичките жертви, всичките страдания са на място, чувствуваш, че има защо да страдаш. Сега си бездетен - няма защо да страдаш, да живееш.
Сега, аз оставям външното. Вашите възгледи са неправилни, искам да дам насока на вашите възгледи. Ако искате да знаете смисъла на вътрешния живот, силата се крие там - в детето. Всеки един човек трябва да щади, да почита това дете. Като видиш, че един човек има това дете, почитай! Защото ще направиш крайно престъпление, ако не зачиташ това, което е родено в името Божие в душата, защото ако не вземеш участие в тази работа, ако не я зачиташ, ти ще понесеш най-големи последствия. Ако само се опиташ да навредиш на него, ти ще изчезнеш от лицето на земята. Ако се опиташ да навредиш на детето, както Ирода, ще изчезнеш. Туй дете ще остане! Бъдещето е на него.
Писанието казва: „Ако не се родите изново от вода и дух.” Казвам: Ако във вас туй новото,” Божественото не се роди във вашата душа, ако вие не се почувствувате в положението на една майка, че да имате нещо, за което да живеете, то няма да бъде една проста мисъл, едно просто чувство, една проста постъпка, то ще бъде нещо реално. Тогава вашето лице ще се освежи, ще имате мощ. Даже, в природата, онази страхливата кокошка, която и от сянката бяга, когато има дечица, тя се опери на някой вол, като подскочи, клъвне го по носа и волът се отбие, Върне се назад. Казва; „Деца има тази кокошка. Ако не щадя децата, лошо ще пати главата ми.” Казвам: Умен е този вол, връща се назад.
Всички хора, които са пострадали в света като мъчениците, те имаха деца. Когато Христос беше на кръста, имаше дете в себе са. Някои, като не разбират смисъла на живота, искат да се женят. Сегашният брак се е обезсмислил, сегашната любов се е обезсмислила по единствената причина, че хората са забравили дълбокия смисъл, защо са дошли в света. Другите неща са преходни. Ако двама души седнат и ядат заедно, смисълът не е в яденето. Двама души може да пият от чучура вода, смисълът не е там. Може да четат една книга, и там не е смисълът. В какво седи великото добро? Ти ще познаеш твоята възлюбена само във време на изпитания, когато някъде слезеш в някой кладенец, че няма кой да дойде да ти помогне, тя трябва да те извади. В дадения случай онзи човек, който може да ти съдействува да израстне твоето дете в теб, той е твой ближен. Детето е мярка за любовта отвън. Една майка, която не е родила дете, тя няма любов. В този смисъл всеки трябва да бъде една майка. Аз ще ви приведа Писанието; казва се: „Авраам роди Исака” Едно време и мъжете, и жените раждаха. В отрицателния период жените раждат. Пак ще се сменят. Ту жените, ту мъжете раждат. Сега мъжете не се женят, само жените се женят, затова и те раждат. Ще дойде време, когато жените ще се подмладят, мъжете ще се женят, тогава мъжете ще раждат. По на 10-20 години са всички мъже на земята, те не се женят, деца са още. Сега жените са възрастни, те се женят, а пък мъжете минават само за сватове. Вземете това в чистия смисъл. Няма никакви мъже в света, все жени има. След време ще има само мъже, никакви жени няма да има. Жените ще бъдат момичета по на 10-12 години. В този период жените раждат, ще дойде време у мъжете ще се роди туй съзнание. Или казано на друг език: когато жените и мъжете, когато женският и мъжкият-принцип се съединят в едно тяло, както са били първоначално, само тогава може да се роди дете. Детето е противоположният принцип на бащата и майката. То е отражение на онова, което се крие в душата на майката и бащата. Детето отразява и двамата до известна степен Детето винаги трябва да остане дете. Вие казвате: „Детето става мъж, или туй малкото дете става мома за женене” - то не е дете вече, изгубва се свещеното. Във вечния живот онова красивото дете, то е идеал, то е неопорочено. Туй дете през цялата вечност трябва да остане неопорочено. Детето трябва да бъде идеал. Този идеал е непостижим. Всяко нещо, което може да се постигне, то ще бъде майка, то ще бъде баща. Непостижимото е детето. Сега, дали го разбирате това или не, аз не искам да го разбирате. Аз искам да го видите, че като го видите, да ви трепне вътре. Майката като види детето, трепне. Това дете го наричат велик идеал. Това е смисълът. Единственото нещо, за което бащата и майката да работят, това е детето в света Когато Писанието казва, че ние сме чада на Бога, не казва, че сме бащи и майки, но казва: Вие сте синове и дъщери - деца; не казва: вие сте слуги ц господари - вие сте царе на Бога живаго. Но всички тия царе имат смисъл, само ако се родите изново. Христос казва: Царството Божие е за децата за чистосърдечните.
Казвам: Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трябва да се роди. Роди ли се то, целият живот ще се осмисли; понеже целият свят е разумен и в цялото битие навсякъде има стремеж да се запазят децата. Тъй се обяснява магическата сила на думата „ дете”. Като извика детето, бащата и майката тичат веднага, да му услужат. Даже външни хора като чуят гласа на детето, веднага тичат- Има неща магически. Като заплаче някое дете, у всички, се събужда милост към него. Някой стар човек като заплаче, никой не му обръща внимание. Ако ние плачем с плача на детето, ще ни слушат; ако ние плачем с плача на старите хора, „ни глас, ни слушание.” Смешно е да видиш, че плаче някоя жена, смешно е да видиш да плаче някой мъж, но когато детето заплаче, всички слушат. Когато Христос плака, той беше дете и каза: „Колко пъти исках да ви събера, да ви покажа смисъла на живота, да дойдете при мене, да разберете туй, което искам да кажа, но вие не рачихте.” Има хора, които сега плачат за Христа. Аз наричам съвременните хора актьори, плачат на сцената.
Тук в България преди двайсет години се случи един анекдот. Хващат някого за едно престъпление, завеждат дело, ще го съдят. Той имал адвокат, който го защищава пред съда. „Господа съдии, моят довереник нямал никаква умисъл да направи неопорочено.
Туй дете през цялата вечност трябва да остане неопорочено.Детето трябва да бъде идеал. Този идеал е непостижим. Всяко нещо, което може да се постигне, то ще бъде майка, то ще бъде баща. Непостижимото е детето. Сега, дали го разбирате това или не, аз не искам да го разбирате. Аз искам да го видите, че като го видите, да ви трепне вътре. Майката като види детето, трепне. Това дете го наричат велик идеал. Това е смисълът. Единственото нещо, за което бащата и майката работят, това е детето в света. Когато Писанието казва, че ние сме чада на Бога, не казва, че сме майки и бащи, но казва: Вие сте синове и дъщери - деца; не казва: вие сте слуги и господари - вие сте царе на Бога Живаго. Но всички тия царе имат смисъл, само ако се родите изново. Христос казва: Царството Божие е за децата - за чистосърдечните.
Казвам: Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трябва да се роди. Роди ли се то, целият живот ще се осмисли; понеже целият свят е разумен и в цялото битие навсякъде има стремеж да се запазят децата. Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”. Като извика детето, бащата и майката тичат веднага, да му услужат. Даже външни хора като чуят гласа на детето, веднага тичат. Има неща магически. Като заплаче някое дете, у всички се събужда милост към него. Някой стар човек като заплаче, никой не му обръща внимание. Ако ние плачем с плача на детето, ще ни слушат; ако ние плачем с плача на старите хора, „ни глас, ни слушаше”. Смешно е да видиш, че плаче някоя жена, смешно е да видиш да плаче някой мъж, но когато детето заплаче, всички слушат. Когато Христос плака, той беше дете и каза: „Колко пъти исках да ви събера, да ви покажа смисъла на живота, да дойдете при мене, да разберете туй, което искам да кажа, но вие не рачихте”. Има хора, които сега плачат за Христа. Аз наричам съвременните хора актьори, плачат на сцената.
Тук в България преди двайсет години се случи един анекдот. Хващат някого за едно престъпление, завеждат дело, ще го съдят. Той имал адвокат, който го защитава пред съда, казва: „Господа съдии, моят довереник нямал никаква умисъл да направи престъпление, той взел само хиляда лева, а там имало още 50 хиляди, той взел малкото, другите пари оставил, нямал никаква умисъл”. По едно време виждат подсъдимия да плаче, помислили, че той се разкайва, че съжалява. Пита го съдията: „Защо плачеш?” Казва: „Изгоря ми душата, съжалявам, че не можах да видя 50-те хиляди”. Адвокатът искал да го оправдае, а той казва, че му изгоряла душата, как да не види тия 50 хиляди лева! Ние в света плачем не от съзнание. Всеки плаче, но защо? Аз съм изследвал Плача, колко души са идвали при мене, плачат. Някой плаче, че брат му взел нивата и че никак не живеели добре.
Жената плаче, че мъжът не се обхожда добре с нея. Мъжът плаче, че жената не се обхожда добре. Плаче слугата, че господарят бил горд; плаче господарят, че слугата бил лош. Всички плачат, все нещо са изгубили. По някой път, понеже имам друго схващане, поусмихна се малко, а те казват: „Види се, ти не си страдал, какви страдания имам, пък ти се смееш.” Казвам: Какво правите? Заявление, ще дават някого под съд, изиграл ги един мошеник. Обещал да донесе брашно два чувала. Единият му дал 50 лева, другият му дал 150 лева, нищо не донесъл. Този млад момък искал да се жена Отива при проповедника и казва: „Ще ти дам брашно.” Отива при адвоката, и на него обещава да донесе брашно, и взима 150 лева. че отива и се оженва Аз ги гледам, поусмихвам се. „Защо се смееш? Тебе не са те изиграли, та затова ти е смешно.” Казвам: Аз се чудя на вашия ум. Честно трябва да постъпи човек. Колко ви дължи? „40 лева”. Давам му 40 лева Аз решавам въпроса казвам: Заповядайте 40 лева Ако ви плати този момък, ще ми ги върнете. Този момък се е женил, трябват му пари за жената, за неговата възлюбена С много малко, все пак се е оженил. Доволни ли сте? Ако би върне парите, ако искате, може да ми ги върнете, ако не, считайте този въпрос за уреден. Пък сега ще го давате под съд, ще се кълнете. Казвам на адвоката: На теб колко дължи? „Не, не, моля, не искам. И аз ще постъпя като теб, не искам. И аз ликвидирам по същия начин.”
Защо ще се хули името Божие? Защото, ако търсим натънко, няма някой да не е закачил някого. Може даже като сме най-праведни, някой път по закона на съзнанието хиляди погрешки да сме направили.
Та казвам: Онова, което осмисля живота ни, то е онзи вътрешен Божествен живот. Човек ще стане силен като придобие това съзнание. Само тогава може да се Предаде тази наука. Има една наука, която може да се предава само на хора, които имат деца. Ако вие нямате деца, по никой начин онази Истина не мога да ви кажа. И да ви я кажа, ще бъде неразбрана за вас Вие ще кажете: „Как така?” По същия закон: Един цигулар може да е най-големият виртуоз в света, гениален човек може да е, но няма цигулка, няма лък, с какво ще свири? Това е мощното, то е инструментът. Този цигулар когато има цигулка, тогава всички ще разберат, че той е първият цигулар, като тегли лъка, изкарва такива тонове, че на всички хора се отваря сърцето. Такова нещо е човекът. С твоята цигулка - с твоето дете, като теглиш лъка, в цялата природа, дето идеш, и камъните ще оживеят, и ще проговорят. Христос казва: „Ако те млъкнат, камъните ще проговорят.” Казвам: Когато децата в света дойдат, камъните ще проговорят, дърветата ще проговорят, вятърът ще проговори, светлината ще проговори, всички ще проговорят. Като проговорят, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално, не е нещо отвлечено.
Питат ме: Ти женен ли си? Казвам: Сега аз искам да се оженя, досега съм се женил, разженвал, женил, разженвал. По някой път жененето е като яденето, съжалявам, че съм го ял. Колко пъти съм ял ядене и съм съжалявал, че съм го ял. Аз сравнявам жененето с яденето. Женитбата е един обед, неестествен обед, след който се съжалява, че си ял, че си се оженил. Ако женитбата считаш за тайнство, ако е тайнство, нека децата бъдат Божествени. Няма никакво тайнство в такъв един брак в света на безлюбието. Ако е тайнство, нека деца да се раждат, но сега няма нито един брак както трябва. Ама той се влюбил в една жена. Туй е едно криви разбиране. В ума на жената има една крива идея, тя казва: „Ти ще носиш, аз ще ям.” Добре, трябва да яде, но не е смисълът в яденето. Тук е и въпрос за детето, което трябва да се отхрани. Ако дойде детето, ще има преизобилно, ако няма дете, сиромашията ще е до немай къде. Казвам: Детето - това трябва да бъде идея, вложена във вас, ако искате да разберете смисъла. Това е то Божественото в света Тогава ще дойдат страданията Но онзи, който има дете, той не умира вече. На такъв е Царството Божие.
„Вземи детето и иди в Египет”. Значи човек ще влезе в Египет. Това е земята, това е материалният свят с всички възпитателни средства Ще минеш една дисциплина, на всяко едно страдание ще се поусмихнеш. Сегашните ваши престъпления може да бъдат добродетели за в бъдеще. Сегашните ваши престъпления ще бъдат ваши бъдещи добродетели, когато се роди това дете. Всички лоши неща ще се превърнат на скъпоценни камъни, ще разберете смисъла им. Тогава онази идея ще бъде във вас, и ще кажете: „Сляп бях едно време, а сега вече разбирам.” Тогава ще имаме една наука, мощна наука в света, и човечеството, което ще дойде, трябва да проучва тази велика наука. Децата ще дойдат, те ще бъдат съединителното звено. Само децата ще повдигнат жената, и само жената и децата ще повдигнат мъжа.
15 беседа, държана от Учителя на 10 януари 1932 г., неделя, 10 ч. с, София, Изгрев
На вниманието на редакторите – текстът в червено:
Тук в България преди двайсет години се случи един анекдот. Хващат някого за едно престъпление, завеждат дело, ще го съдят. Той имал адвокат, който го защищава пред съда. „Господа съдии, моят довереник нямал никаква умисъл да направи
се повтаря в PDF в края на стр. 22 и 23.