Ще бъдат предупредени
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"
Размишление.
В миналата лекция се говори за доброта и разумност. Можете ли да определите качествата на разумността? По какво се различава разумния от неразумния човек? Кога човек не може да се ползва от своята разумност? – Когато заболее. Изобщо всяка болест прекъсва разумността на човека. Забелязано е, че високата температура у човека става причина той да губи способността си да мисли правилно, да разсъждава. Болни, които имат висока температура, често изпадат в безсъзнание, вследствие на което органите им не могат да изпълняват своите функции. Разумният човек държи в пълна изправност своите органи. Той не се поддава на нещастия и страдания, нито се отчайва. Докато е в морето, той не разсъждава за нищо друго освен за същественото, а именно – да плава правилно, да спазва законите, които регулират теченията на водата, за да излезе благополучно на брега. Докато е в морето, той не се поддава на никакви странични желания и удоволствия. Какво правят съвременните хора ? Ние ги виждаме всред морето, при големите вълни, при клатушкане на параходите да разсъждават за любов, за братство, за равенство, за кротост, за милосърдие, за въпроси, които са предмет на небето. Тези въпроси се разрешават само на небето, т. е. само при уредения живот на хората, когато вълните, бурите в морето са утихнали. Докато се блъскат във вълните, хората са болни. Какво ще говорите на тия хора за братство и равенство, за любов между тях? Можете ли да искате от болния да играе на хорото? На болния можете да говорите само за болестта му, да търсите начин, как да му помогнете.
Сега, аз правя аналогия между света и морето. Каквото са бурите и ветровете за морето, такова нещо представят изпитанията и изкушенията в света. Когато се прави някаква аналогия, човек трябва да съпоставя явленията правилно. Всяка аналогия трябва да изяснява един принцип. Всички явления, с които аналогията си служи, трябва да бъдат свързани едно с друго. Щом се прекъсне връзката между тия явления, аналогията сама по себе си пада. Същото нещо се забелязва и в живота на човека. Животът на човека е дотолкова хармоничен, доколкото явленията в личния му живот са свързани едно с друго. Влезе ли едно дисхармонично явление в живота на човека, с което той не може да се справи, състоянието му веднага се изменя. Например времето, богатството, сиромашията, страхът, болестите са в сила да изменят състоянието на човека, да го изкарат от равновесието му, да нарушат хармонията в неговия живот. За да не губи равновесието си, да не нарушава хармонията в живота си, човек трябва да изучава всички явления, да знае причините на произхода им, както и техните добри и лоши последствия. Човек не би могъл да преплава Великия океан на живота без положително, дълбоко познаване на всички явления в природата.
Като ученици вие трябва да изучавате себе си, да изучавате окръжаващите с голяма искреност и чистота и да развивате своята вяра. – „Без вяра не може да се угоди на Бога"- е казано в Писанието. Искате ли Бог да ви лекува, ще вложите в Него пълно доверие, абсолютна вяра. – Ама дали ще се излекувам ? – Щом се обръщате към Бога, никакво съмнение, никакво колебание не трябва да имате. Вложете любовта, вярата си в Първата Причина на нещата и за нищо друго не мислете. Щом се помолиш на Бога, стани и ходи. Ако повярваш, ще оздравееш. Най-малкото колебание е в състояние да попречи на вашето оздравяване. Същият закон се отнася и до науката. Иска ли .да изследва някое явление из областта на науката, човек трябва да вярва в своя успех. Влезе ли в Божествения или в причинния свят, човек трябва да се откаже от мисълта, че е стар, че е учен, че много знае. Това са мисли, достъпни за човека на земята. Влезе ли в по-висок свят, човек трябва да напусне разбиранията си, които имал на земята, и да стане дете, способно да възприема и учи. Там никаква критика не се позволява. Дойдете ли до науката на стомаха, на дробовете, на мозъка, там никаква критика не се позволява. Дойдете ли до науката на природата, всякаква критика е изключена. Тази наука е абсолютна, тя има свои резултати, тя има практическо приложение на земята.
Запитали един психолог: „На какво се дължи човешката памет?” Той отговорил: „Човешката памет се дължи на чувствителността, интелигентността и волята. Тук психологията спира.” Виждаме, че много въпроси из областта на философията и до днес остават на същото положение, на каквото са били във времето на Платона. Въпросът за паметта е по-добре изяснен от френолозите. Те разделят паметта на историческа, музикална, памет за време, за място, за образи и т. н. Не само това, но те намират мястото на всеки вид памет в човешката глава и правят ред опити и наблюдения. Когато забележат проява на един или на друг вид памет в човека, френолозите знаят причините на това. Тъй щото изучавайте въпроса за паметта не само от гледището на психологията, но и от гледището на френологията, да разширите знанията си, да се ползвате от тях.
И тъй ученикът трябва да изучава причините на всяка проява, на всяко явление в природата, както и в човешкия живот. Така и учените изучават явленията в природата. Например те казват, че причините на земетресенията се дължат на огъването и хлътването на земните пластове. Колкото по-спокойно се слагат земните пластове, толкова по-слаби са сътресенията. Ако огъванията и хлътванията са големи, земетресенията са катастрофални. Същото нещо става и в човешкия мозък. Колкото по-правилна, по-спокойна е човешката мисъл, толкова и дейността на мозъка е по-нормална. Ако мислите на човека претърпяват големи огъвания, големи пречупвания, мозъкът му ще бъде изложен на големи сътресения. Ако бащата или майката на такъв човек умре, той ще преживее силни сътресения. Когато умре бащата или майката на човек, който разбира законите на живота, той знае, че баща му е заминал за онзи свят, не е умрял, и там ще продължи своята работа. Докато е бил на земята, той е прекарвал в затвор, а на онзи свят ще бъде свободен. Материалистите мислят, че животът е само на земята. Щом умре човек, всичко се свършва с него. Теософите пък мислят, че като замине човек за другия свят, там ще прегледа живота си, който е прекарал на земята, ще научи причините за всичко преживяно и отново ще се върне на земята.
Обаче и едното, и другото гледище по въпроса са детински схващания. Когато отиде в духовния свят, човек продължава да живее, да работи, да учи, както и на земята. И в духовния свят има училища. И там има ученици, които решават сериозни задачи. Те са изправни в своите задължения, а към учителите си са внимателни и послушни. Мисълта им е съсредоточена, заета изключително с предмета или задачата, дадена от техния учител. Такъв трябва да бъде всеки ученик, който постъпва в гимназия или в университет. Такъв трябва да бъде ученикът, който постъпва в окултна школа. Такъв трябва да бъде ученикът на живота.
Какво представя животът? Животът е незавършена повест, която не може да дойде до някакъв край. Тя вечно ще се пише и всякога недописана ще остане. И любовта е незавършена повест. Който иска да види края на любовта, той ще умре. Който търси началото и края на нещата, той е осъден на смърт. Началото на нещата събира хората на едно място; краят ги разделя. Всякога мислете за началото на живота, но не и за неговия край. Краят на живота води към тъмнина.
Затова Христос казва: „Работете, докато е ден!" Това значи: работете, докато е ден, докато сте в началото на живота, докато сте в светлина. Дойде ли нощта, нищо не може да се работи. Нощта е краят на живота. Могат ли хората да работят, когато стане голямо земетресение, което разтърсва цялата земя? Могат ли учениците да ходят на училище? Могат ли момите и момците да играят на хорото? Могат ли да се дават театри и концерти? Могат ли чиновниците да ходят на работа? Щом стане голямо земетресение, работите на хората се спират, животът им взема друго направление. Ето защо за да не дойдат големите сътресения в живота, хората трябва да се съобразяват със законите на разумната природа, с великите закони на Божествения свят. Животът на земята още не е съвършен, но той е устроен по един Божествен план, за изпълнението на който хората трябва да се приготвят. Всеки трябва да се съзнава като клетка от Божествения организъм и да върши само това, което главата на този организъм му заповядва. Не постъпва ли по този начин, това показва, че съзнанието на този човек не е пробудено още за възвишеното и красивото в света.
И тъй ако искате да имате резултати, постижения, работете с малки величини. Започвайте с малки величини и постепенно отивайте към големи. Като работите по този начин, вие ще се натъкнете на малки изпитания и спънки, на малки страдания, които ще внесат и малки заоблачавания в съзнанието ви. Започнете ли изведнъж с големи величини, вие ще се натъкнете на големи спънки, на големи страдания, които издъно ще разклатят ума ви. По този начин вие ще изгубите основната мярка на живота и ще се разколебаете. При това положение човек ще изпадне в големи заблуждения. Разумните същества обаче ще му помогнат. Но той трябва да бъде готов да ги слуша. Щом видят, че е изкривил пътя си, те ще му кажат : „Внимавай, защото пътят, който си поел, не е прав.” Като видят неговите криви мисли, те ще му кажат: „Спри малко, обмисли добре работата, защото мисълта ти не е права.” Който иска да се изправи, той ще обмисли добре въпроса, ще се побори малко в себе си и скоро ще се изправи.
Когато влезе в духовния живот, човек започва да третира въпроса за духовната любов. Какво нещо е духовната любов? Духовната любов е любов към ближните. Същевременно духовната любов няма никакво отношение към материалния свят, към материалните, физическите връзки на хората. Тя помага на хората, но е любов между духовни същества. Когато се говори за духовната любов, ние подразбираме любовта на ангелите, на възвишените същества. Който иска да изяви тази любов към ближните си, той трябва да се свърже с възвишените същества, с ангелите и да мисли за тях. Мнозина говорят за духовна любов, а мислят за хората и се свързват с тях. Невъзможно е човек да мисли за хората, да се свързва с тях, а да проявява Божията Любов. Да мислиш за ангелите е едно нещо, да мислиш за хората е друго нещо. Ако е свързан с ангелите, човек никога не може да изживява противоречия. Докато са в духовната любов, мъжът и жената се разговарят сладко, разбират се, живеят братски помежду си. Щом любовта им слезе на физическото поле, между тях веднага изпъкват противоречия, недоразумения. Те започват да се сърдят, да се карат и в скоро време отношенията им се развалят. Противоречията между хората се дължат на това, че те не се разбират. Човешката любов ограничава, а Божествената – освобождава. Докато живее в човешката любов, човек всякога ще греши. Виждате, че един художник рисува. Вие се приближавате към него и започвате да критикувате картината му. Това е неразумна пос-тъпка. Който критикува, той трябва да знае начини за изправяне на погрешките.
Физиономистите, които изучават чертите на човешкото лице, са дошли до заключение, че тия черти са толкова по-правилни, колкото човек се намира на по-висока степен на развитие. Гениалните хора, светиите имат правилни черти на лицето. Челото на някой човек е високо 6 см., носът му е дълъг 5 см., а брадата – 4 см.; на друг някой пък и челото, и носът, и брадата са все по 6 см. Ако наблюдавате тия двама души, ще забележите, че вторият проявява по-голяма интелигентности от първия. Ще кажете, че това са мъртви числа. Представете си, че имате няколко души, които разполагат с различен капитал в касата си: първият има сто лева, вторият – хиляда, третият – десет хиляди, четвъртият – сто хиляди, петият – един милион. В какво седи различието между тези пет души ? Разликата се заключава в тяхната деятелност, в инициативата на техните прояви. Онзи, който има сто лева, ще икономисва от храната си, ще пости, за да може повече време да прекара с тия пари. Който има хиляда лева на разположение, той си позволява да мисли, освен за храната, още и за обуща, за шапка и за някои дребни неща. Който разполага с десет хиляди лева, освен своите нужди, той задоволява нуждите и на семейството си. Който има сто хиляди лева, той ще може да даде и образование на децата си. Който има един милион на разположение, освен горните нужди, той може да задоволи ред свои изисквания: ще си направи къща, с хубава градина, ще си купи автомобил и т. н.
В дадения случай капиталът представя сила, възможност за проява на човешката деятелност. Колкото по-голям е капиталът на човека, толкова по-големи са възможностите на неговата деятелност. Тъй щото, колкото по-широко и по-високо е челото на човека, толкова по-голяма е интелигентността му. В процеса на развитието си, човек е работил върху главата си. Главата на човека е плод на неговата деятелност, плод на културите, през които е минал като човек. Тялото му е плод на животинските култури. Значи човешкото тяло е резултат на деятелността на животните. Материята пък е резултат на деятелността на растенията. Тъй щото, когато е бил във фазата на растение, човек е създал материалите за съграждане на своето тяло; когато е бил във фазата на животно, той е създал тялото си; и най-после, когато е дошъл във фазата на човек, той е създал главата и лицето си. В резултат на всичко това, Бог е вдъхнал в човека дихание и той станал жива душа.
И тъй главният капитал на човека е неговата глава, от една страна, и лицето му, от друга. Мозъкът на човека е съставен от два вида материя: от груба, физическа материя, която се разлага, и от духовна, ефирна, която не се разлага. Върху духовната материя на мозъка се отпечатват всички човешки мисли. Като умре, човек взема със себе си именно тази ефирна, духовна материя на мозъка. Този мозък дава образа или лицето на заминалия. Ако влезете в духовния свят там ще срещнете все млади души, най-много до 33-годишна възраст. По-горе от 33 години няма да срещнете нито една душа. Някои души са на пет години, други – на десет, трети – на петнадесет и т. н. Ако една душа е живяла 25 000 години на земята, като влезе в духовния свят, тя ще бъде едва на пет години. Ако на земята е живяла 50 000 години, в духовния свят ще бъде на десет години. Ако на земята е живяла 75 000 години, в духовния свят ще бъде на 15 години. При това животът, който душите прекарват на земята, трябва да бъде съзнателен, а не обикновен. Докато е на земята, човек трябва да работи съзнателно, да се избави от лошите условия, от влиянието на окръжаващите. Не само хората влияят на човека, но има природни течения, срещу които той не трябва да се противопоставя. За тази цел човек трябва да се съсредоточава, да концентрира ума си, за да се справя с онези условия, с онези течения, които могат да го отнесат. Не е ли буден срещу тия течения, никой не би могъл да му помогне. Който може да се жертва за Бога, той ще живее дълго време на земята, ще работи за развитието на своята душа, а същевременно ще помага и на ближните си. Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи, а Аз дойдох да дам живот, и то преизобилно." Следователно, който иска да продължи и подобри живота си, той трябва да го посвети в служба на Бога. Да се подобри живота на човека, това значи, да се подобрят условията му да придобие Божията благодат.
Кое пречи на ученика да се ползва от Божията благодат? Щом е добър и разумен, той всякога ще има условия да се ползва от Божията благодат. Ако е неразумен, своенравен, той нищо няма да придобие. Учителят не се интересува от неразумните и своенравни ученици. За ученика е важно да бъде добър и разумен. Защо и за какво трябва да бъде такъв, не е важно. – Как ще се познае кой ученик е добър и разумен? – На пътя на ученика невидимият свят е поставил сита, едри и ситни, чрез които ще изпита, кой е добър и кой – разумен, кой е смел и решителен и кой – страхлив. Невидимият свят не обича ученици, които са страхливи и неразумни, които са готови за бълхата да изгорят цял юрган.
Ученикът трябва да бъде внимателен, да цени времето, чувствата на човека, да не се натрапва. Когато отиде при някого да иска известна услуга, той трябва да има търпение, трябва да чака. Може би този човек, от когото искате услуга, е професор, или лекар, и трябва незабавно да свърши друга някаква работа. Ученикът трябва да бъде крайно внимателен и търпелив. Когато някой обещае, че ще ви приеме и услужи, вие трябва да имате вяра, да знаете, че всичко ще се нареди така, както Бог е определил. Каквото Бог е обещал, непременно ще се изпълни. Божиите обещания нямат обратни решения. Ето защо човек не трябва да се съмнява в Божествения план. Бог иска от човека да бъде добър и разумен. Щастието може да се вози само на каляската на добротата и на каляската на разумността. Любовта пък се носи на крилата на щастието. Дето е щастието, там е и любовта. Без щастие любовта се проявява като динамическа сила, която руши. Обаче, когато се говори за любов, ние разбираме присъствие на доброта и разумност в нея. Докато не бяха готови да следват любовта, хората трябваше да минат през големи страдания, да се пробуди съзнанието им. Щом се приготвиха да следват любовта, Бог им каза: „Ще изпратя Духа си да ви ръководи".
Следователно, Духът ще учи човека и когато спи, и когато е буден. Всъщност, само тялото на човека почива, а духът му е всякога буден. Това, което човек не може да научи и разбере през деня, научава го вечер, когато спи. Вечер той отива да се учи, в така нареченото духовно училище. Разумният, добрият ученик се учи и вечер, и през деня. Той се учи от земетресенията, от наводненията, от бурите – от всичко. Катастрофите в природата са условия за пробуждане на човешкото съзнание.
Учените обясняват причините за земетресенията, но не могат да ги избегнат. Щом усетят, че някъде става земетресение, и те бягат като простите хора, които нищо не знаят за причините на земетресенията. Истински учен е онзи, който знае, кои пластове ще се разместват, как ще стане разместването им, за да заеме такова положение, че земетресението да не го засегне.
Един господин разправяше една своя опитност, която имал във време на земетресението. Той имал една юрдечка с пет малки юрдечета. Една сутрин забелязал , че юрдечката с юрдечетата липсвала от двора. Той започнал да я търси тук-там, но никъде не могъл да я намери. На другия ден станало земетресението. Той се уплашил толкова много, че съвършено забравил за юрдечката. Два-три деня след това юрдечката с юрдечетата пристигнала в двора и започнала да се разхожда. Къде е била юрдечката ? Още преди земетресението тя усетила, че ще стане нещо особено, и затова напуснала дома на господаря си, да си намери безопасно място. Какво показва това ? Това показва, че юрдечката познава кои пластове ще се раз-движат и кои ще останат спокойни. Ако юрдечката знае това, колко повече човек трябва да предчувства катастрофите. Когато човек е в съгласие със законите на природата, при всички катастрофи, които предстоят да станат, той ще бъде предупреден.Вътрешно ще му се подшушне да излезе вън, на 10-20 метра далеч от къщата си. Защо и за какво трябва да излезе вън от къщата си, нито ще му се каже, нито трябва да пита. Той трябва да излезе вън и да стои спокойно, да види, какво предстои да стане. Няма да се минат десет минути и земята ще се разтърси. Ето защо човек всякога трябва да се вслушва в своя вътрешен глас и да му се подчинява.
Сега, предвид на станалото земетресение, хората пущат различни слухове. Някой казват, че щели да станат големи земетресения, вследствие на които София и други градове щели да изчезнат. Много неща има да станат, но на човека не е дадено да знае какво го чака. Земетресенията, бурите, наводненията са предвидени в Божия план за пробуждане съзнанието на хората. Тази е причината, поради която всичко предстоящо е в тайна. Разумните и добрите ще бъдат предупредени за онова, която ще стане. Неразумните ще понесат последствията на своя живот. Следователно по-добре е за тях да не знаят какво ги очаква. И да знаят, пак не могат да избегнат онова, което им е определено да преживеят.
„Бог забавя, но не забравя" – казва българската поговорка. Идват времена на изпитания, когато човек трябва да бъде буден. Не е ли буден, той ще се поддаде на чужди влияния, които ще го оплетат, ще го поставят на страдания. Кажат ли на някого да стои настрана или да не се качва на параход, или да излезе от къщата си, той трябва да слуша. Не слуша ли, нищо не може да го извини. Каквито времена и да дойдат, не се страхувайте. Ще станете по-разумни, ще се сближите повече. Общите страдания и изпитания сближават хората. Казано е в Писанието: „Косъм няма да падне от главата на онези, които любят Господа." Казано е още, че заради избраните ще се съкратят дните на изпитанията и скърбите. За да бъдете в числото на избраните, вие трябва да проявите вашата доброта и разумност. Бъдете добри и разумни, ако искате да цъфнете, да завържете и да узреете.
Това, което говоря, не се отнася до едното, но до всички, и то не до външното, но до вътрешното в човека, което се стреми, копнее, жадува. Когато греши, то плаче, скърби, стреми се да изправи погрешките си. То представя духовния елемент в човека. Следователно човек е дошъл на земята да развие този елемент в себе си, а не да се удоволства.
Като ученици вие трябва да се справяте със своя вътрешен страх. Земетресенията, които стават в природата, са условия за човека да преодолее своя страх. Какво трябва да правите, ако се страхувате от земетресение? Колкото пъти през нощта се събудите, станете от леглото си и се молете. Вслушвайте се дълбоко в себе си, трябва ли да излезете вън, или да останете в стаята си. Каквото ви се каже, това трябва да направите. Ако ви се каже да останете в стаята си, ще останете; ако ви се каже да излезете вън, ще излезете. Земетресенията са едно от големите изпитания за хората. Малцина могат да посрещнат това изпитание с вяра и бодър дух. Едно правило пазете в живота си: Бягайте от злото, приближавайте се към доброто и всякога разумни бъдете. При всички случаи на изпитания, изнасяйте фактите така, както са станали, без никакви преувеличавания. Не разпространявайте лъжливи слухове. Щом се касае за някакъв въпрос, помислете малко и го обяснете научно. По този начин само ще турите начало на нова, велика наука.
Сега не е време да се спираме върху научните обяснения за земетресенията. За това са дадени ред научни теории, които се свеждат все към една, а именно: причините на земетресенията са големите или малки размествания на земните пластове, които са започнали да се огъват от преди хиляди и милиони години насам. В Писанието е казано, че ние сме в последните дни, когато на земята се създава нов континент. Всеки знае, че когато се строи нещо ново, всякога има чукане, удряне, шум, блъскане. Майстори работят със своите чукове и длета. Такова нещо преживява днес цялата земя: пластовете се разместват, хлътват, огъват се; вулкани изригват и т. н. Всичко това учените обясняват с ред теории. Майсторите, които работят в земята, не са като тия, които работят на повърхността й. За тях огънят не е пречка, както за майсторите на земята. Те са разумни същества, които работят главно с мисълта си. Тяхната мисъл е толкова силна, че може да изменя материята. С мисълта си те могат да преобразят грамадни пространства земя.
Христос казва: „Ако имате вяра като синапово зърно, планини можете да местите". Обаче досега никой не е преместил нито една планина. Това не става изведнъж. Хиляди години се изискват, за да може човек с мисълта си да премести една планина. Човек не трябва да се сили да премества планини, но той трябва да строи. И моята работа е да строя, а не да местя. Старото се мести, а новото се строи, гради. Със стари работи ние не се занимаваме. Ние градим нови неща. За да бъдете майстори на новото, вие трябва да се освободите от всички противоречия. За разбиране и прилагане на новата наука се изисква нова обстановка на нещата, нова светлина. Без тази светлина на съзнанието, нищо ново не може да се създаде. В Писанието се казва: „Ще изпратя Духа си да ви научи на много неща". Духът не представя някаква особена форма, но условие за проява на Божията Любов в човешката душа, да може тя правилно да се развива. Няма по-красиво нещо за човека от това, да разбира известни научни положения, или известни духовни въпроси. Той седи, слуша и възприема – храни се. И като не разбира, пак е добре. Тогава той се упражнява. Каквото и да правите, една част от вас трябва да бъдете добри, друга част трябва да бъдете разумни, а трета част – любещи. Днес хората искат да бъдат обичани, а не те да обичат. По-мъчно е човек да обича, отколкото да бъде обичан.
Задачата, която сестрите изпълниха с изплитане на шапката, им даде нещо. Най-малкото, което спечелиха, се отнася до областта на послушанието. На пророците в старо време се казваше да бръснат косите си. Понякога им се казваше да остават космите на брадата си да растат. Какво придобиха от това? Нищо не придобиха. По този начин те изучаваха послушанието. Ученикът трябва да бъде послушен, но на кого? –На Божественото в себе си. Когато Божественото му каже нещо, той трябва веднага да го изпълни. Божественото му казва да стане, а той отговаря: „Ще полежа още пет минути.” Това е непослушание. Божественото му казва да не яде много, а той иска да си хапне още малко. И това е непослушание. Що се отнася до гласа на Божественото, ученикът трябва да бъде абсолютно послушен. Ако не е послушен, той не може да има очакваните резултати. В послушанието обаче се изисква различаване, да познавате, кои съвети са на Божественото у вас и кои – чужди. Когато Божественото в човека говори, той изпитва известен подем в своите мисли, чувства и постъпки. Когато човешкото в него говори, той се натъква на противоречия, които внасят в душата му смут, раздвояване. Всякога слушайте Божественото в себе си, за да можете правилно да се развивате.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"
26. Лекция от Учителя, държана на 28 април, 1928 г. София. – Изгрев.