ПРИЕ ГО С РАДОСТ
Ще прочета 19 глава от Евангелието на Лука. Ще взема думите от 6 стих: "Прибърза да слезе и прие го с радост"
Човек се радва само тогава, когато придобива. На земята радостта е всякога последствие на придобивка. Скръбта е резултат всякога, когато човек изгубва нещо. Скръбта е загуба, радостта е печалба, от гледището на човешкия живот. Може човек да бъде радостен само когато възприеме истината, понеже тя ще внесе онова, което той желае. Може някой път да приемете Исус, но какво разбирате вие под името Исус, и какво под името Христос? Исус или Христос е важен дотолкова, доколкото Той изразява вечното Начало, изразява Бога в себе си, доколкото Той е въплъщение на Бога. Другото положение: казвате, като Исус човек няма, но казвам ви, като Бога няма. Най-първо Бог е, после е проявлението на Бога. После, и като нас няма, понеже ако нямаше хора на земята като нас, къде щеше да проповядва Христос? Израз на учението Христово са хората. За да се прояви Бог, трябваше един Христос, а за да се прояви Христос, трябва да има хора като нас.
Сега ще оставим вашите стари възгледи каквито имате, защото когато слугинята отива на хорото, трябва да свали своите готварски дрехи, своята мазна шамия*, обуща, всичко туй трябва да напусне и да се облече чисто, да е спретната, както трябва. Само тогава може да иде на хорото. Мнозина от хората може да кажат, че вярват в Бога. Няма съмнение. Не съм срещал същество в света, което да не вярва. Аз съм забелязал, че и растенията вярват, и мушиците вярват, всички бръмбарчета вярват, но това са степени на вяра. При тази вяра ние страдаме и умираме. Някой път се съмняваме в това в което вярваме. Питам: ако ние се съмняваме във вярата, която имаме, това вяра ли е? Не е. Вяра е само това, в което не може да се съмняваме. Съмняваме ли се, това не е вяра. Съмняваме ли се в Бога, това не е никакъв Бог. Божественото не търпи абсолютно никакво съмнение. Ако има един Христос, в който може да се съмняваме, той не е никакъв Христос, той е някаква измислица на нашия ум. Може ли аз да се съмнявам в хубавата вода, която носи живот на човека? Може да се съмнявам във водата, която има примеси.
Сега аз искам да изнеса само една истина, понеже истината има за цел обновяването на човека, въздигането на човека, растенето на човека. Да се спаси човек, това значи, че той нещо е закъсал, та иска спасение. Спасението е избавление от болезненото състояние, в което човек е попаднал. Да се спаси човек, значи болен е. Здравият човек трябва ли да се спасява? Болният трябва да се спасява. Здравият трябва да се учи да работи, да служи на Бога. Здравият човек трябва да служи на Бога. Аз няма защо тогава да проповядвам. Аз мога да кажа три думи, да затворя Библията и да си изляза, но искам да се поразговарям малко, да се намеря на работа. Ако искам да ви говоря кратко, ще ви кажа тъй: "Живейте като Христа, проявявайте Бога, както Той Го прояви." И ще се свърши работата. "В коя църква да бъдем?" В коя църква беше Христос, бъдете и вие в същата църква. "Кое вярване да имаме?" Което вярване имаше и Христос. В Православната църква или в Евангелската, или в друга църква?" В каквато църква е бил Христос, бъдете и вие в същата църква. Има една църква в света, на която всички хора са членове. Най-умният проповедник на една Евангелска църква дал следното изяснение на всичките противоречия, които съществуват. Когато Израилският народ пътувал из пустинята, при онези свещени скитания, които Мойсей направил, 12-те колена били задължени да носят по една част от цялата скиния*. И щом пристигали някъде, установявали се и там всичките колена донасяли всяко своята част и сглобявали скинията. Щом тръгвали, пак я разглобявали и всяко коляно взимало своята си част. Сега всички верующи в света носят по нещо, по една част от скинията носят – част от Истината носят, част от Учението носят. Обаче щом дойде време да се сглоби цялата скиния, всеки дава частта, която носи и така се сглобява цялата скиния. Когато Христос дойде, ще повика всичките колена и ще каже: "Дайте частите на скинията да я съградим тук!" Тази скиния ще бъде тъй нареченото Братство. Ако на земята не се образува братство и сестринство между хората никаква скиния, никакво служение не може да бъде. Изразът на една скиния, това е братството, това е сестринството. Успехът на един народ седи в тази идея, да има братство и сестринство. В човечеството е пак същата идея.
Под думата "църква" разбирайте разумните хора, които имат истинско понятие за света или които познават Бога. Познават, че живеят в Него.
Сега, много пъти съм говорил, че философски искат да ни убедят, цели трактати има писани върху това какво нещо е Господ. Като че Господ е нещо вън от нас, и може да се проучва. Бога ние никога не може да проучим. Той е недостъпен за каквато и да е философия. Ако някой философ каже, че Бог може да се проучи, това е заблуждение. Делата Божии може, онова, което Бог е създал, може да проучим, но да проучим Бога, то е заблуждение. Всеки, който се е занимавал или се е опитал да проучи какво нещо е Бог, е свършвал катастрофално. Ангелите се опитаха и паднаха. Адам се опита и съгреши. И сегашните църкви дето са отпаднали за това, че са искали да ни покажат какво нещо е Господ. Всички трябва да престанат да доказват какво нещо е Господ, а да изучават делата Му, да имат Любовта, Той да живее в сърцата им и да се проявява. Сега туй всеки може да ви го каже. Нали всеки лекар може да ви лекува, когато сте болен? Благодарим за лекуването, но лекар е този, който може да внесе здраве у вас. Всеки може да се моли за вас когато сте умрели, но не оживявате, молитвата му не е чута. Онзи, който се моли за вас и вие възкръснете, неговата молитва е чута. Ние казваме, че трябва да се помолим на Бога. Отлично е да се помолим. Молитвата е средство човек да стане проводник на ония сили, които работят за благото на човека. Защото всичко в природата е живо, не е механическо. По някой път ние се спрем и казваме: "Отче наш, Който си на Небето, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя...." – то е по форма; но когато човек дойде до положение да разбира какво е онова отношение към Бога като Баща, какво отношение има Неговата Воля спрямо мене, какво отношение има Неговото Царство спрямо мене, и когато всичките тия положения в Господнята молитва се заемем да приложим, само тогава сме разбрали какво нещо е Господнята молитва. Светът не е създаден, за да бъдем ние религиозни. Религията е едно положение. Да бъде човек религиозен, това е едно съотношение; или да бъде човек умен, това е едно съотношение; или да бъде човек добър, това е едно съотношение. Има нещо повече от това, което човек трябва да бъде. Всеки един трябва да намери своето отношение, което има към Бога, какво място заема и да знае защо е изпратен и какво трябва да върши на земята. Не сега да го учат, но които го учат, трябва да знаят това. Непременно като отива в училището, това трябва да знае. Има нещо, което трябва да знае, има нещо, което той отпосле трябва да учи.
Сега аз искам само да ви припомня някои работи, които знаете, но не сте ги приложили. Защото всички знаете да обичате тези, които ви обичат. Няма някой от вас, не съм срещал някой да не знае какво е обичта. Даже това и животните го знаят. Казвате, каква е целта, какво е предназначението на едно животно? Окажете му малко внимание и веднага туй животно е разположено спрямо вас. Не само животните, но и растенията: направете каква и да е услуга на някое растение, и то се привързва. Но хората не са се научили още да обичат тези, които не ги обичат. Питам тогава, как ще примирим с нас този стих "Бог е Любов." А после казваме, че хората не се обичат. Може ли едновременно Любовта да произтича от два източника? Може ли Бог да ни люби и хората да ни любят? Ако ние приемем, че хората ни любят, тогава ние от Любовта на Бога нямаме нужда, а пък ако Бог ни люби, тогава ние нямаме нужда от любовта на хората. Не само да мислим, че някой ни обича, но онзи, който ни обича, трябва да допринесе нещо за нашето развитие. Христос казва: "Това е Живот Вечен" – Любовта на Бога внася Вечния Живот като едно благо. Да те люби Бог, това е да притежаваш най-голямото благо в живота, а щом имаш най-голямото благо, ти имаш всичките блага, които Вечността съдържа в себе си. Щом имаш тия блага, ще бъдат изключени всичките тревоги, които сега имаме. Сега всички хора сме поставени на големи тревоги. И богатите, и бедните, и учените хора, всички са подложени на една вътрешна коренна промяна, на едно терзание; даже и светиите на земята, и те са подложени на големи изпитания. И светията може да бъде изложен на изпитания. Но във всяко едно изпитание има нещо, една задача, която човек трябва да разреши. Един умен баща дал своята тояга на сина си и казал: "Синко, докато държиш тази тояга в ръцете си, всичко може да спечелиш. Тази тояга да пазиш като очите си!" Синът носил тоягата, но не му вървяло и той осиромашал, че му останала само тоягата; и няколко пъти той мислел да я зареже или продаде, но за една тояга колко ще му дадат? От баща му му е дадена. Един ден го напада един бик и той, за да се спаси от бика, счупил тоягата, но се избавил. На две счупил тоягата и казва: "Отиде всичкото щастие!" Обаче като разгледал счупената тояга, видял, че тя била пълна със злато и си казал: "Защо бикът не дойде малко по-рано, защо толкоз късно дойде?"
Казвам: Вие носите тояга, вие носите вашето щастие, и трябва да дойде някое голямо нещастие, за да се счупи тоягата, за да видите, че има нещо голямо скрито в нея. Сега някой може да каже: "Да бих имал такава тояга!" Всички носите такава тояга. Само че трябва да дойде бикът, да счупите тоягата. Казва се в Евангелието на Лука, че Закхей искал много да види Исус, и понеже имало много народ в Еридан, а той бил нисък, затова се покачил на една черница, за да Го види. "И като дойде до това място, Исус му рече: "Закхее, слез скоро, защото днес трябва да остана в твоята къща" И прибърза Закхей та слезе и прие Го с радост." Когато ние приемем Великото в света Бога, Той по който и да е начин ще ни се изяви. Добрите хора в света, това са проводници или образи на туй Велико Същество. Когато ние говорим за Бога, някой път тази идея ни се вижда смешна. Казваме: Като какво нещо е Бог? Хората всякога са склонни да почитат туй, което прилича на тях. Всичките божества, които хората имат на света от памти века досега, все приличат на тях. Но всяко божество, ако прилича на тебе, пък ти не приличаш на него, това е едно противоречие. Казвате: "Христос е Божественото, ние като Христа не можем да бъдем." Ако ти като Христа не можеш да бъдеш, какво отношение може да има между теб и Христа? Ти отиваш при някой учен професор и казваш: "Аз като този учен професор не мога да бъда." След време, като се учиш, може да станеш. Не точно така като него, но знанието, което този професор има, и ти може да го имаш. Тогава Христовите думи как ще ги изтълкуваш? Той казва: "Ще дойде време, когато вие по-големи чудеса ще правите от тия, които аз правя." В Христа не е имало такива дребнави разбирания за живота, да кажем, че ще Го засенчат. Той казва тъй: "Отец ми е, Който живее в мене, аз изпълнявам Неговата воля." Всеки един човек на земята, който иска да изпълни делата тъй както Христа, той не може да ги изпълни, ако Бог не живее в него. Ако Бог не живее в него, нищо не може да направи. Може да има временен успех, но временните успехи вие ще ги намерите в гробищата, временните успехи ще ги намерите в паметниците, в книгите; временните успехи ще ги намерите в пръстените, накитите; временните успехи ще ги намерите в обущата, шапките, дрехите, в някоя реликва изостанала, в някаква кост. Ако ти обичаш някого, ти ще почувстваш и неговата любов вътре в душата си. Има неща в света, които при известни условия са невъзможни, при други условия са възможни. Няма да ви разправям. Има една история, за някой си стар цар. Един от неговите учени, мъдреци, се провинил и царят го осъдил на вечен затвор. Ходил той, молил се, но царят казва: "Не, според законите на държавата, трябва да претърпиш наказанието. Така трябва да се упражниш, нищо повече." Всички се опитали да повлияят на царя, но той останал непреклонен. Той имал дъщеря, която обичал от сърце, единствена дъщеря. Тогава един мъдрец, който искал да помогне на осъдения, се помолил на Бога и дъщерята на царя се разболяла, и била на умиране. Викали всички лекари на царството да лекуват дъщерята, но те казват: "По никой начин не може да оздравее, тя е осъдена на смърт." Явява се тогава този мъдрец, който казва: "Аз ще я излекувам, ще й възвърна живота, само при едно условие – ако вие пуснете затворения на свобода" Царят казва: "Възможно е сега." Невъзможните неща в едно отношение стават възможни само при любовта, която може в дадения случай да се проява. Само при Божествената любов невъзможните неща стават възможни. Думата "любов" не означава някакво чувство, афект. Под думата "любов" аз разбирам безсмъртие, аз разбирам веселието на човека, което носи здравето на човешкия ум. Онзи човек, който има любовта, пред него цялата перспектива на живота е ясно определена, той не язди в тъмнина, той не разсъждава както разсъждават хората Ние може да кажем, че Хималаите са най-големите планини, но питам какво струват Хималаите пред Слънцето? Ако има жители на Слънцето, те ще се интересуват ли от Хималайските планини? Даже Земята, която е толкова малка по отношение на Слънцето, какво значение може да има тя ако е по големина като него, тя никаква ценност не може да има. Може да съществува друго едно разумно отношение в света. Равенство и братство съществуват само в закона на Любовта. Единственото братство е в Любовта. В знанието равенство не съществува и в свободата не съществува. Равенство съществува само в свободата, която е проникната от Любовта. Само в знание, което е проникнато от Любов, равенство съществува. Но знанието и мъдростта сами по себе си, като светлина,различно осветяват разните предмети, няма еднаквост. Но в закона на Любовта има еднакви отношения. Любовта е най-голямата хармония, която съществува. Когато казваме, че Бог е Любов, разбираме същината на живота, от дето всеки човек трябва да почне. Може да проучваме живота от положението на Мъдростта, но той ще остане само една тайна. Ние може да проучваме живота от гледището на Истината, но той ще остане една тайна. Ако проучваме живота от гледището на Любовта нашият живот ще се осмисли.
Когато Христос е казал, че ще "остане в къщата" на Закхея, той с радост го е приел, защото Той носеше Истината, в която Любовта се проявява. Може да сте богат човек, но нито знанието ви може да ви накара да раздадете имането си, нито свободата която имате. Като влиза Христос, който носи Любовта, Закхей казва: "Господи, половината от имането го давам на сиромасите. Ако съм обидил някого, въздавам четверократно." А Христос казва "Днес стана спасението на този дом." Всички социални промени, които трябва да станат в света ще станат именно по този път. Всички хора без разлика от каквото верую да са всички общественици, философи, учени, религиозни, майки и бащи – ако всички те не приложат тази любов, която носи братство и сестринство в себе си, Царството Божие на земята не може да дойде. Когато Христос казва "Търсете Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи", Той е разбирал този велик закон на Любовта.
Ние се натъкваме на една мъчнотия: Може ли да обичаме всички? Как не, разбира се, че можем. Аз мога да ви накарам да се обичате. Когото и да е може да обичате. В туй отношение съм майстор. Ще кажете, как тъй? Ако ви накарам да ядете мляно брашно, ще кажете: "Не съм животно, какво мисли за мен, че ще ми дава да ям брашно?" Но ако туй брашно го направя точено със сиренце, с масълце на баница, така ядвате. Каква е разликата сега, защо не искате да ядете брашното? Не може да обичаш при известни условия. Един учител не може да обича своя ученик, ако той не учи, но щом в него има разположение да учи, учителят има вече възможност да обича. Щом учителят има разположение да обича, той предава знанието и на ученика, който го приема. Проявява се същият закон, да обичаш учителя си. Казвам на сегашните хора: Новото в света е да разбирате новото положение на любовта. Всички хора трябва да се изпразнят от всички свои стари вярвания, без разлика, от всичко, което са натрупали, като започнете от излизането на Адам от Райската градина досега; да се изпразнят съвършено, да измият тия шишета и да внесат в себе си новото. Онова, което имате, ще го турите навън. Пък ако искате, дръжте го, но ако искате новото, новото вие не можете да турите при старото. Това, което Бог ще ви даде, по никой начин не може да го турите при старото. Христос е казал в старите мехове ново вино да не се налива. В старите вярвания нови вярвания не се влагат. Защото новото, което иде в света, то не иде да разруши, то иде да обнови, да даде смисъл на живота. Ако туй новото го турите в старото, старото не може да издържи на този напор, на тази интензивност, която има в новото. Вземете кой и да е светски човек; ако внесете идеята за Бога в него, той веднага ще се раздвои в себе си, нервите му няма да могат да издържат, ще се прокъсат. Много хора полудяват – напукват се нервните влакънца, не могат да издържат на вътрешния напор. Някой като стане християнин, като прочете нещо от Христовото учение, че трябва да се отрече от себе си, от имането си, се уплаши и казва: "Загазих." Ни напред, ни назад. Човекът мисли, мисли, жената го тегли на една страна, децата на друга, най-после се обърка умът му и другите казват: "Откак влезе в тоя път, му кръшна умът." Човек трябва да има една основна идея, трябва да има едно верую, да не се заблуждава. Има нещо, в което не трябва да вярва. Той не трябва да вярва, нито че е сиромах, нито че е богат; той не трябва да вярва нито че е здрав, нито че е болен. Той не трябва да вярва, нито че е глупав, нито че е умен. Как ще ме разберете вие? Щом вярваш, че си умен човек, може да бъдеш и глупав. Щом вярваш, че си здрав, може да бъдеш и болен. Ще вярваш, че здравето и болестта са твои слуги. Ще вярваш, че умът и глупостта са твои слуги, ще вярваш, че доброто и злото са твои слуги. Ще кажете: "Може ли туй да се вярва?" Питам: Като вярвате по старому, какво сте постигнали? Онези християни, които разбраха Христовото учение, са при Христа в Небето. Онези, които не са го разбрали, още киснат на Земята. И дълги години ще киснат. Христос казва: "Хора, които вярват по старому, при мене не може да дойдат."
Дойде една майка и искаше и двамата й сина да седнат до Христа – единият отдясно, а другият отляво, защото много ги обичала, та отсега решила да им подготви място. От друга страна тя искаше да изпита какво може да направи Христос. А Той й.рече: "Всичко може да ви дам, но да туря единият отляво, а другият отдясно, това не е дадено на мене. Комуто е дадено, които са достойни, те ще заемат тези места." Достойнството седи във вътрешното разбиране. Аз не искам да ви кажа, че не разбирате, но вие всички сте под чуждо влияние, нито един от вас не е свободен. Аз наричам свободен онзи, който е свободен от заблуждения. Казва някой: "Имам желание да слушам." Радвам се. Тогава се освободи от всичките заблуждения. Ти си чел някой философ; който и да е философ, той е заблуден. Ако четеш Мойсей, чети го в оригинал, а не да се заблуждаваш с онова, което учениците му отпосле са говорили в името на Мойсей. Мойсей ще се чуди на онова, което отпосле са притурили към неговото учение. И Христос сега се чуди на онова, което верующите са притурили към всичко това, което някога е казал. Христос и да дойде, Той вече ще проповядва не както някога, ни най-малко, но ще проповядва по нов начин, понеже Той ще бъде носител на онази велика Божия Мъдрост, в която се твори новото.
Новият човек се създава сега. Не е въпрос за спасяване на човечеството. Сега Господ създава нов Рай. Създава се един нов Адам и нова Ева. Ако вие искате да бъдете деца на този новия човек, то ще трябва да се родите по нов начин. "Ако не се родите изново." От кого? Христос казва: "От вода и дух." Аз ви казвам тъй: Ако не се родите от новия Адам и новата Ева, в Царството Божие не можете да влезете. Какво ще ми кажете вие? От вода и дух? Вие мислите, че знаете какво значи това. Щом го знаете, тогава тайната е разрешена, няма какво да проповядвам. На онзи, който знае, аз няма какво да проповядвам. Сега, чели сте, че от вода и дух трябва да се роди човек, но не го разбирате. Аз ви казвам: От новия Адам и от Новата Ева. Трябва да се родите, това е по човешки, ще го разберете по човешки. Как ще разберете вие стиха: "Родени от Бога?" Човек, който е роден от Бога, той обича всички. Роденият от Бога обича всички, това е едно от качествата му. Не само, че пакост и зло не прави, но той обича всички живи същества. Там, дето вижда диханието на Бога, той над всичко трепери. Ако вие не покажете вашата любов към някое растение, ако вие не покажете вашата любов към животните, как ще сте родени от Бога? Не говоря за изопачените животни, които сега съществуват, не говоря и за тия деградиралите растения, които сега съществуват, но за растенията и животните в тяхното първоначално състояние. Според окултната наука растенията са говорели едно време тъй разумно, както хората сега говорят, а пък животните са били философи. Но като е паднал човек, толкова ниско е паднал, че дошъл до положението на растенията. Човек днес говори с езика на растенията, а растенията онемели. Те като слезли по този закон на саможертвата, съвсем забравили своя език. И благодарение, че растенията са говорили, човекът носи тяхната философия, а пък те са онемели. Всички хора днес са под влиянието и на философията на животните. Казвате: "Аз няма да бъда баба, я." Че то е животинско състояние. Да остаряваш, това е едно животинско състояние. Да се чувстваш, че си богат, това е животинско състояние. Да се чувстваш, че си сиромах, това е животинско състояние. Да чувстваш, че боледуваш, това е животинско състояние. Да чувстваш, че умираш, това е животинско състояние. Казано е, че в който ден ядеш от забраненото дърво, като животно ще умреш.
Сега, това са ред твърдения, в които не искам да вярвате, нито искам да ви убеждавам. Аз ни най-малко не искам да вярвате, сам не съм човек на вярата. То е привилегия. Аз съм човек на Любовта. Проповядвам Любовта, нищо повече. Разбрал ли съм Любовта в нейната основа? То е подтик, то е извор. От този извор ние ще създадем една основа, върху която можем да градим сегашния социален строй. Всички сегашни хора, които са способни да работят, ще им дадем място. Всеки надарен човек ще му дадем възможност да се прояви, ще дадем възможност на всички хора да се проявят. Никому няма да казвате "недей". Ще дадем пълна свобода да се проявят хората. И всички може да имат тази свобода, само ако имат тази Любов в себе си. Правили ли сте в себе си опита доколко можете да обичате хората? Аз съм ви привеждал пример. Може да обичате ето какъв човек. Срещнал един дервишин един турски бей и му казва: "Услужи ми." Беят бръква, изважда кесията си, отваря я, а там има наредени златни и сребърни монети. И беят му казва: "Вземи си." Дервишинът си взима 20 турски пари. "Защо не си взимаш повече?" "Не ми трябват." Това е човекът, когото може да обичаш. Един човек, който може да те излъже, казва "Ти нали в Христа вярваш, я ми дай 1 000 лева на заем." Не. Ако той иде със закона на Любовта, аз ще зная неговите нужди и преди той да ми поиска. Няма да чакам да ми иска 1 000 лева, аз ще му ги пратя. Писанието казва, че Бог предвижда неговите нужди. Когато обичаме Бога, Той ни изпраща Своите благословения. Той изпраща благословение и на тия грешните хора. Аз като не изпълнявам Неговата воля, Неговия закон, съществува друг закон в света. Това е закон за болните хора. Ще идват лекари, ще идват милосърдни сестри, служители, и работата няма да става лесно. На всяка стъпка ще имаш нужда все от хората. При такова положение ти не може да обичаш. Някой ти притисне крака, причини ти болка. При здравословното състояние, за в бъдеще, хората няма да се ръкуват, никакви целувания няма да има няма да има прислужници, слуги и господари. Сега това е една теория. Не вярвайте в това. Питат някои какво ще бъде бъдещето. Ти ще носиш тоягата и дето седнеш, ще хлопнеш, и каквото пожелаеш, ще бъде. Ако искаш да имаш един приятел, той ще бъде при тебе. Ако искаш сам да бъдеш, ще бъдеш сам. Ако искаш да ядеш, ще хлопнеш, ще се наядеш, пак ще хлопнеш и всичко ще се вдигне. Вие казвате: "Да бъде сегашният живот такъв!" Този начин сега не може да бъде, понеже туй положение е възможно само при здравите хора, в които Любовта е една велика основа на живота.
Сега, да кажем, вие седите, наблюдавате ме и казвате: "Какво ли мисли този човек?" Аз да ви кажа какво мисля. Единственото нещо, върху което аз съм мислил досега, то е Любовта, във всичките нейни прояви. За мене са чужди другите работи, второстепенни са. Аз съм правил опити и виждам, че хората си приличат навсякъде. Ако речеш да привлечеш човека с добрини, той всякога остава един и същ. Даже колкото повече добрини правиш, ти ще си намериш беля на главата. Ако искаш да правиш добрини на хората, по-добре да те не знаят. Щом те знаят, те веднага ще кажат: "Той има някаква задна цел." Сега, аз съм избрал един метод на проповядване. Не е много практичен. Този метод е за бедните хора, от немай къде го вземам. Считам ви за болни, затова ви проповядвам. Аз като лекар идвам. Сега живея между болните, пък някой път е възможно и аз да се разболея. Вие, пък и други, се питате: "Ако той замине, ако той умре, кой ще ни ръководи?" Чудни са тия хора! Слепи ли са? Ръководството е вътрешно! Аз проповядвам Божията Любов. Има един свят, който ръководи. Аз съм, който нося новата вест и казвам: Забравили сте Баща си! В болницата, в която сте дошли от дълго време как минавате, имате ли нужди? Той донякъде се интересува от тази болница, пита какво ще стане. Баща ви е намислил да изгори болницата. Вие ще бъдете последният, който ще я напусне. За болницата – един кибрит! Няма да има нужда от болници. Мислите ли, че ако в света нямаше болници, не щеше да бъде по-добре? Мислите ли, че ако в света нямаше затвори, нямаше да бъде по-добре? Нека се превърнат болниците в училища. Нека се превърнат затворите в църкви, нека се превърнат казармите в работилници, да работят хората. Преди няколко дни дойде при мене един военен, от големите чинове, иска да ме изпитва. Казвам: За в бъдеще пак ще се бият хората, но по един нов начин ще се бият. И куршумите ще бъдат така направени, че като ударят някой престъпник, той ще се свести и ще каже: "Разбрах какво нещо е животът!" Като го засегнат куршумите, той ще поумнее. 500-600 хиляди души като се набият, ще поумнеят, тогава ще се върнат в обществото, ще ви подадат ръка и ще кажат: "Ние научихме нещо ново." Така че, ще се бият и ще поумняват, и кръв ще се пуска, но ще благодарят, че е изтекла нечистата кръв. Счупване на ръце и на крака няма да има. Казвате: "Може ли да бъде това?" Скоро ще бъде. Дай Боже така да стане! Ще дойде време, когато така ще се биете, и аз като вдигна своето шишане и като му тегля един куршум, той ще поумнее. Тъй както ме слушате, ще кажете: "Не е правоверно. Това Христос не е проповядвал и църквата не ни учи така. После, какво ще стане с обществото, със сегашния строй?" Питам: Старият човек, който се безпокои за своето положение, какво му допринася това безпокойствие? С безпокойствието няма ли да остарее, няма ли да умре? След като умре, какво ще спечели? Тогава ние не се ли намираме в положението на Настрадин Ходжа, който като го питали за живота, казал: Като умре жена ми, половината свят умира, а аз като умра, целият свят ще умре. Питам: ако ти умреш, и жена ти умре, каква философия има в това? Дотолкова, доколкото ти можеш да живееш и да участваш в благата на света, дотолкова и всичките хора ще живеят, и може да се обичат и да си съдействат едни на други. Това е смисълът. В какво отношение? Всеки може да си има свои възгледи за живота, той има право, но тия възгледи не трябва да препятстват на хората да бъдат братя. Не българско братство, американско братство, руско братство, немско братство, но братство, което да обедини хората. Като се срещнат двама души, да бъдат като братя, да бъдат готови да си помагат, нито един от тях да не иска да излъже другия. Всеки да има желание да допринесе нещо. Аз не съжалявам, когато някой път идват при мене, искат услуги. Досега съм съжалявал само като гледам, че някой иска от мене повече, отколкото му трябва. Запример, не иска да го нахраня, но иска да го осигуря, да го пратя в странство, да свърши училище, да стане проповедник някъде. Аз седя и му гледам ума. Ако ти си роден за проповедник, нищо в света не е в състояние да те спре да стенеш проповедник Ако ти си роден за философ, нищо в света не е в състояние да те спре да станеш философ, и поет. Ако ти си роден за музикант, за каквото и да е, нищо в света не е в състояние да те спре. Щом мислиш, че нещо е в състояние да те спре, ти се намираш в един свят на условия. Аз наричам този свят, свят на болни хора. Ти тръгнеш, искаш да знаеш какво мислят хората. Сегашното общество не е готово, това не е философия. Болестта е едно изключение, здравето е едно правило; глупостта е едно изключение, разумността е естествено условие на нещата. Доброто е едно естествено положение, злото е едно изключение в света.
Казвам: Когато Христос влезе при Закхея, този малкият човек имаше нещо, което го измъчваше. Всички имате желание за постижения. Туй, за което вие говорите на другите хора, наполовина ще го постигнете. Казваш ли на хората за работата, която искаш да вършиш, наполовина ще стане. За да станат нещата нацяло, никому не трябва да ги казваш, освен на Бога. Когато тия работи, като се реализират, целият свят ще знае. Тъй ще бъде. Някой казва: "Няма вода." Седя тук и се моля на извора да излезе вода. Когато излезе изворът, всичките хора ще узнаят. Или, ще имате философията на Настрадин Ходжа, който като се намерил в едно затруднено положение, намерил една пила, отишъл пред дюкяна на богат търговец и започнал да пили ключа. Минава един човек и го пита: "Ходжа, какво правиш?" "Свиря на кемане." "Къде му е гласът?" "Гласът утре ще се чуе." Гласът на онова, което ние вършим, все ще излезе. Сега ще кажете, има ли право Настрадин Ходжа да реже ключа и да обере дюкяна? Няма право от морално гледище. Има ли право господарят да отреже главата на кокошката, на пуйката, на агнето? Казвате, че Настрадин Ходжа няма право да реже един ключ, а пък господарят има право да отреже главата на едно агне. Ако Настрадин Ходжа няма право да краде един богат, и онзи няма право да реже главата на агнето. Тогава ще си цитирате свещените книги. Не, с нищо не можете да се оправдаваше. Настрадин Ходжа прави това за интерес. Ние в света също вършим много работи, които не са позволени. Не че Бог ги е утвърдил. Когато зададоха на Христа въпрос защо Мойсей заповяда да даде мъжът разводно писмо на жена си, отговорът беше: "Заради вашето жестокосърдечие." Отначало не беше така, отначало съществуваше законът на Любовта между мъжа и жената, а отпосле условията са се изменили, хората сами внесли разводното писмо. Те се съчетават, женят и разженват, но това не е Божествено. Правят си каквото искат, това не е Божествено. В Божествените неща туй, което Отгоре е съчетано, онези, които трябва да се оженят, никой не може да ги спре. Никой не може да венчава когото Бог венчае, той е венчан от вечността. Христос казва: "В края на Възкресението нито се женят, нито за мъж отиват." Понеже човек няма да се жени, любовта е, която ще образува онази връзка, която няма да се опетнява. Човек в лицето на една жена ще вижда повече от жена, повече отколкото майка, повече отколкото дева, в жена си той ще вижда едно Божество. И жената ще вижда в мъжа не само един мъж, тя ще вижда нещо Божествено. Само така е възможно да се създадат условия за новия живот. Всички ония души, които са будни, така трябва да започнат да живеят, вътрешно. Да кажем на света: Трябва да почувствате новите хора, които носят новото учение. Казвате: "Какво трябва да правим?" Живейте както Христос е живял. Обичайте както Христа: "Бог толкоз възлюби света, щото изпрати своя Единороден Син да пострада, за да не погине нито един, който вярва в Него, за да не погине никой, който Го люби." Под думата "вяра" се разбира живот вътре в човека. Много от промените са изменили нашата вяра и сега тя не може да издържа. Затова Любовта трябва да влезе като основа на сегашния социален строй. Вие се готвите да идете в небето. Аз съжалявам онези, които се готвят да ги погребат няколко свещеници, владици, да ги опяват. Аз облажавам онези, които ще отидат някъде, никой да не ги знае къде са, там да си издъхнат, да няма никакъв гроб. Да го не знаят. Сега в гроба ще яздят, ще го търсят. Ще ви приведа един пример. Тук преди 20 години на една софиянка й умира детето, на шест години, момиче. След време й се ражда друго момиче, но тя все плаче. И момиченцето й казва веднаж: "Мамо, не плачи! Онази дето мислиш, че е в гроба съм аз, дойдох отново на земята." Сега тя завърши гимназия. Казвам ви само, не ви доказвам, че се прераждат хората. Душите се прераждат, създават своите форми. Любовта е мощна сила, душата може да дойде колкото пъти иска на земята. Тя е свободна, тя е Божия дъщеря. Душата това е най-великото и мощното. Не туряйте никаква граница на вашата душа. Душата – това е човекът. За душата си не може да мислите лошо. Ти ще бъдеш едно със своята душа. Ако вярваш, че имаш душа ти разбираш какво нещо е душата. Ако не вярваш в своята душа ти си изгубен човек. Ти ще вярваш в своя ум, ще вярваш в своето своето сърце, а не вярваш в туй, в което трябва да вярваш. Умът и сърцето са слуги на човека. А Божественото, това е диханието на Бога, него наричат дух. Душата и духът са от Божествен произход. Ние трябва да вярваме в Божественото начало, което е душата вътре в нас. Следователно ти трябва да се радваш, че си срещнал един човек, когото можеш да обичаш, защото имаш възможност да видиш Бога в него. Във всеки човек ще видиш личността на Бога. Ако обичаш всички хора, само тогава ще познаеш своя Бог. Тогава ще познаеш своя Баща. Когато изучаваш едно растение, виждаш Божествения живот в него. Когато вкусваш един плод, вкусваш любовта на Бога. Във всичко виждаш живота на Този, Който те люби и по хиляди начини се проявява.
Сега ние сме оставили този истинския живот и вземаме един живот, които не е Негово изявление. Вземем едно животно и без то да иска, отнемаме му живота. Не го питаме съгласно ли е. То иска да живее, пък ние го изяждаме. Не така не се живее. Големите нещастия, големите болести, неврастенията, охтиката, които се явяват в света се дължат отчасти на избиването на млекопитаещите и изсичането на горите. Всички болести се дължат на неестественото положение, което си позволяваме в света. Ние си позволяваме това, което не трябва да си позволим, защото нямаме свещено чувство. Ние си позволяваме да отсечем едно дърво, едно растение ей така, само от каприз. Има растения, които са живели 100-150-200 години, а в Америка има растения, които са живели 1500-2000 години. И американците ги изсичат. Но от безразборното изсичане на горите, от безразборното избиване на млекопитаещите, няма страна в света с толкова неврастения и толкова нервни болести, колкото Америка, и няма хора, на които зъбите да са изпадали така. Ще кажете, това е една случайност. Навсякъде законът е същия. Нямаме право да правим това, което си искаме. Трябва да вършим онова, което е в съгласие със законите на живата природа.
"И прибърза та слезе, и прие го с радост". В един стих от Писанието Христос казва така: "Когато дойде Син человечески ще намери ли Вяра? Или когато Син человечески дойде, ще има ли достатъчно любов, за да приложат новото Божественото учение? От 2 000 години християните вярват в Неговото Име. Какво ли не е извършено в Името на Христа, но това още не е животът на Христа. Проповядвал се е живият Христос, но не се живее така. Ние искаме един Христос да възкръсне. Не само да възкръсне, но този Христос да възкръсне във всички души и тогава всеки да каже: "В нас живее възкръсналият живот." Долу всички насилия в света! Туй разбирам под думите да обичаш Христа, да бъдеш готов да носиш туй знаме. Така навсякъде трябва да се проповядва Божественото учение. Това не е против българската държава. Това не е против българския народ. Ако българския народ възприеме това, което му говоря, народ може да бъде. Ако германският народ го възприеме – народ може да бъде. Ако английският народ може да го възприеме, народ може да бъде. А пък сега ги очаква едно заличаване, както много народи са изчезнали. Ако те не възприемат любовта, очакват ги страдания, лишения, очакват ги болести. Не че ние искаме тия страдания, но се заражда едно течение на миролюбие и на туй миролюбие трябва да се тури една основа. Всички миролюбци трябва да сложат основата на Братството, а не да говорим едно, а да разбираме друго.
Казваме, че Господ е всесилен. Ако вашите очи биха се отворили, ще видите, че цялата земя се намира в друго положение. Когато стане каквото и да е престъпление, милиони души има, които го наблюдават, както наблюдават и онова, което сега става изобщо на земята. Земята се пече на огън, те седят и чакат, и когато цялата земя пламне, ще дойде онзи огън, при който в 24 часа цялото човечество ще мине от смърт в живот. И отгоре, и отвътре тази ангелска тръба ще протръби. Тя е тръбата на Любовта и хората като я чуят всички ще се стекат и всичкият този строй, порядък, всички вярвания, всички религии, всичко ще се стопи, всички хора ще се хванат братски, ще се разцелуват, свободата ще бъде пълна, всеки ще вземе свещен жезъл в ръката си, тогава ще вдигнат очите си към Бога и ще кажат: "Благодарим ти, Отче, че си ни дал тази светлина, ние сме готови да изпълним Твоята Воля.!"
39 неделна беседа, държана он Учителя на 10 юли 1932 год. София – Изгрев