ЖИВИТЕ СИЛИ В ПРИРОДАТА
За следващата седмица имате ли тема? (– Не.) Най-добрият метод за възпитание на волята – това ще бъде темата ви. Какъв метод ще представите?
Живите сили в Природата. Ние ще ги разделим на четири категории: несъзнателни, подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни. Несъзнателни са тези в минералите, подсъзнателни – в растенията, съзнателни – в животните, а самосъзнателни – в човека. Несъзнателните сили в Природата действат чрез скъпоценните камъни – у всинца ви се заражда едно желание, една обич да носите тия камъни, да използвате техните сили, да знаете важните причини защо и за какво. Когато говорим за несъзнателните сили, подразбираме, че техните отношения са далечни, т.е. нямат никакви прями връзки с човешкия живот – един минерал седи далеч от Живота. По някой път вие го използвате да го носите на ръката си като един скъпоценен камък, т.е. можем да кажем, че той като една случайност е вътре в Живота. Сега, разбира се Живата Природа иска да въздейства на човешкото съзнание – тия камъни да въздействат със силата си на човека. И може да кажем, че тия сили, тия несъзнателни сили носят по-голям запас от енергии, те харчат по-малко. В планинските места, в тия канари е складирана грамадна енергия за бъдещото развитие на Земята. Тия канари трябва да се разтрошат на малки парчета чрез триене, да стане излъчване и тогава да дойдат до втората фаза – да влязат в растителното царство. Тия несъзнателни сили в Природата имат връзка с нашата костна система. И често, може би в бъдеще, скъпоценните камъни ще се употребяват в някое отношение като едно възпитателно средство на човешкия ум. Виждаме, в Откровението се говори за един град, направен от скъпоценни камъни, от много скъпоценни камъни. Това е, за да въздейства на човешкото въображение, понеже тия кристали служат за по-правилно пречупване на Светлината и пренасянето й в човешкия ум. Затуй е хубаво някой от вас да изучава скъпоценните камъни. Скъпоценните камъни разбира се имат влияние от Духовния свят, свързани са с него. Кристализирането на тия скъпоценни камъни в разни форми показва, че върху тях работи един разумен принцип. Например, ако известен писател има някой диамант, като го погледне, ще сложи мислите си по един начин; ако има един скъпоценен камък със зеленикав цвят – изумруд или със синкав – сапфир, и той до известна степен ще окаже влияние върху неговата мисъл.
Сега, разбира се окултното гледище за скъпоценните камъни не е както това на съвременната наука. Окултната наука твърди, че скъпоценните камъни са плодове – те растат и се развиват тъй, както плодовете в Земята. И може да кажем, че те са най-високото изложение на Менталното поле на Земята или те са същества, които живеят в Менталното поле и изразяват своята деятелност на Земята чрез скъпоценните камъни. И който може да чете, върху тях ще намери много знания. Там има много знание вложено, в тия скъпоценни камъни има много работи написани, обаче онзи, който иска да се занимава, трябва да владее Акашовите книги, трябва да е развил онези центрове на ясновидство, за да разбира съчетанието на тия камъни. Следователно практическото приложение на тия сили е влиянието им върху костната система. Ако вие имате някакъв недъг във вашата костна система, проучете скъпоценните камъни, прекарайте ги през ума си, прекарайте разните родове Светлина през ума си – те ще окажат най-целебно влияние върху организма ви, особено върху костите. Туй се практикува и в народа: турят тия камъчета по главата на децата да ги не хваща уроки или за да не се изгубват, ще им турнат някои камъчета на шапката. Скъпоценните камъни всякога привличат тия несъзнателни сили, те ги контролират. Под думата несъзнателни сили аз подразбирам тия сили, които нямат морал, защото има в света известни окултни сили, в които няма морал. И те са живи сили и когато вие попаднете под тяхното влияние, те може да извършат с вас всичко. Например, ако някой от вас излее малко сярна киселина върху тялото ви, тя няма да ви пита дали е право да разлага, да разяжда – тя ще покаже своята реакция.
Подсъзнателните сили са свързани с растителното царство, с растенията. И там захваща сегашният живот на човека – с подсъзнателния живот започва неговото значение – тялото, сегашното физическо тяло от него се е сформирало. Следователно сега в света най-голямо влияние упражняват върху нас растенията. Какво е практическото приложение на растенията? – Всякога трябва да обичате горите, това е първото нещо. Щом обичаш горите, те са във връзка с тия подсъзнателни сили, а те са необходими за физическото ви тяло. Всичките растения, това са един склад в Природата, отдето човек може да черпи. Не е нужно само човек да бъде между дърветата, но трябва да се научи да ги обича – това е едно от средствата при възпитанието. Обич към дърветата – това е една връзка с тях, за да могат те да ни помагат.
Като влизаме сега в съзнателните сили, отиваме при животните. Там трябва да бъдем по-внимателни. От животните сме научили много хубави работи, но и много лоши работи – от вола сме научили трудолюбието, от вълка сме научили свирепостта, от овцата сме научили кротостта и смирението, от мечката сме научили непримиримостта в живота. Мечката е много непримирима в живота – всички укротители на животни признават, че мечката, веднъж обидена, не забравя, всякога ще си отмъсти, непримирима е тя, дълго време помни, у мечката силно са развити астралните чувства.
Сега, обичта към растенията например един окултен ученик трябва да я изрази, като се заеме да обработва някои от овощията – крушата, ябълката, черешата, сливата или други някои. Те въобще упражняват силно влияние, затова непременно в двора си трябва да имате овощия. После, хубаво е, като се намирате в Чамкория между боровите дървета, те упражняват отлично влияние върху духовния стремеж на човека. Излизайте често, разговаряйте се с боровете, за да ви дадат този стремеж. Като възлиза тъй нагоре, борът е остър, безкористен. Вземете друго някое дърво – бук или явор: когато се намират между боровете, те растат като тях, приспособяват се, но като излязат, веднага искат да обладават. Докато борът всякога взема най-малкото пространство – няма егоизъм у него. И после, друго характерно нещо в бора: веднъж като се счупи върхът му отгоре, той не расте повече – така борът ни показва всичкия духовен стремеж у човека. Това са духовните чувства – осакатят ли се те, всичкото друго растене у човека престава. Затова окултните ученици трябва да дават предимство на своите духовни чувства, те да растат – тогава всичко у тях може да расте. Хубаво е често да посещавате тия места, да разглеждате боровете, да ги изследвате, да приемате малко енергия и разположение от тях, които да ви служат за през годината, да ви дават импулс, защото при сегашния си живот ние се демагнетизираме. Всеки ден тревоги, тревоги, докато човек се демагнетизира, не може да мисли и няма разположение. Сега, мнозина от вас, толкова време откак живеете тук, а с боровете не сте правили опит да поговорите малко. А болният може да иде за малко при някой бор, да се облегне на него с гърба си, да помисли за него. Боровите дървета упражняват отлично влияние, животните – също. Каквото животно обича човек, той е в състояние да възприеме качествата му – влияе се, понеже съзнателните сили, като минават през животните, внасят и добри, и лоши качества. Например от котката може да научиш чистотата, но същевременно може да научиш тази алчност – тя няма търпение да очисти жертвата си, много нечиста е, от лакомство изяжда мишката с козината. Значи от котката може да научиш чистотата и да бъдеш пъргав, но може да имаш и обратните качества – да се храниш нечисто. Има духовни хора, на които не им трябва много чистота, те казват: „Да си напълним стомаха, та каквото и да е яденето.“ Тъй казва и котката. Не, вземете например магарето, от него може да научите една много добра черта – как да избирате водата. Вие не може да накарате магарето да пие нечиста вода – колкото за водата, то знае да избира, но дойде ли до храната, и то яде нечисто.
Сега, всички животни като кучето, котката, лисицата, мечката, вълка и т.н. всякога упражняват влияние върху хората. И от Астралния свят често си служат с тия форми – когато вие спите, във време на сън те ви ги представят. Например искате да знаете някой човек какъв е, искате да вършите търговия с него – сънувате вълк; значи този човек, с когото искате да направите търговия, има характера на вълка. Или ако сънувате вол, кон, туй показва характера на човека и от това ще съдите – от Невидимия свят всякога уподобяват хората с известни символи. Един символ на животно не е лош, той означава известна Божествена идея или в положителна, или в отрицателна форма. Сега, когато мислите за вълка, вие може да го вземете в негативен смисъл – да бъдете към злото тъй непримирими, както вълкът е непримирим към овцата, т.е. както той има жестоко отвращение към овцата, тъй и вие да имате отвращение към злото. Така можете да разберете силата на вълка в туй отношение и в отрицателен смисъл можете да използвате неговата сила. Ако не знаете този закон, веднага силата на вълка ще внесе във вас жестокост и грубост. Всички животни и птици упражняват известно влияние, достатъчно силно влияние, но не трябва да стигате до крайност. Те колективно влияят, например цяло едно племе от котки упражнява влияние.
И тъй, ако искате да знаете какви сили действат, ще видите за кое животно или за коя птица мислите повече и ще си направите диагноза какви сили функционират във вас. И в окултната наука има известни системи: да кажем, че имате някои от съзнателните сили, т.е. тези от животински вид; тогава ще прекарате други форми като формите на някоя овца, вол или кон, за да противодействате на лошото влияние на първите форми – ще вложите форми на животни с положителни черти, които да противодействат на тия с отрицателни черти. Силите на животните може да се разделят на два лагера: на положителен и отрицателен или на разрушаващи и съграждащи. Затуй в бъдеще, когато се изучават животните, колко ще е интересно, когато един учител, който преподава на учениците си зоологията, ще може да им обясни кои сили какво влияние упражняват върху хората. Той ще трябва да знае всичко туй, та като разправя за вълка, същевременно трябва да разправя и за овцата, а като разправя за мечката, да види кое е противоположното на нейния характер – тъй в умовете на децата ще седят две противоположни форми. А сега учителят предава само за вълка и вследствие на това не може да има туй окултно възпитание. В бъдеще това ще се измени, контрасти тогава ще има; при изучаване на растенията също така ще има такива контрасти.
Когато дойдем до самосъзнателните сили, подразбираме човека във всичките негови проявления. Със самосъзнанието и свръхсъзнанието започва човешкото царство. Като срещнете един човек, трябва да различавате какво преодолява у него – физическото, астралното или умственото, в него има ли ум, превишава ли сърцето или волята. Ако вие имате десет души приятели, в които преодолява физиката, те са в състояние да ви осакатят, съвсем може да се извратите. Следователно, ако имате един приятел, у когото преодолява физическото, непременно на него ще турите в противовес умствено – ще имате един умствен принцип, който да противодейства на физическото. И затуй при групирането на приятели трябва да ги нареждате така: един, у когото да преодолява тялото, у друг – сърцето и у трети – умът, после пак – тялото, сърцето, умът. Ако имате такива приятели, тогава работата върви хармонично – защото еднообразието не е хубаво, всички да бъдат само умствени не е добре. Аз не искам всички да се превърнете само на умствени типове, защото ако станете умствен тип, съвсем ще изтънеете и остареете, ще остане само нервната система и тъй съвсем сухи ще останете. Ако преодолява у вас физическото, ще се превърнете на кости и мускули. Ако преодоляват чувствата, вие ще замязате на буренца, защото когато преодоляват у някого чувствата, те развиват у него апетит, който може да се изрази в ядене и пиене – това е чисто астрално желание. А физическият живот се изразява в активност – това е животът на човека и всички хора, които имат физически характер, са постоянно в движение. Онзи, у когото преодолява сърцето в своите низши прояви, който се подчинява на желания за ядене и пиене, целият му живот ще бъде зает с какво да яде и какво да пие – от единия край на живота до другия само за ядене въпрос ще бъде.
Затуй трябва да се сменят проявите ни. Ако работите два часа физически труд, трябва веднага час и половина да дойде работа на сърцето, после на ума – туй е правило, тъй трябва да бъде възпитанието. Засега почти несъзнателно пак се уравновесяват тия енергии, само че не дават добри резултати – известни хора стават само умствени типове, имаме отделни типове на сърцето или на волята, а има и балансирани типове. Човек съзнателно в себе си трябва да балансира енергията: физическата – в астрална, астралната – в умствена и после обратно.
Мързелът е един признак за работа на физическите сили. Лакомството е един признак за надмощие на сърдечните сили – той може да не яде, но умът му е зает само с мисъл за ядене, в ума му седят само ядене и пиене, сладкиши, сиропи и други, и такъв човек, каквото и да работи, нищо не излиза. Сега, когато дойдем до окултната наука, яденето ще го съединим. Яденето има форма – и в него има наука. Чрез яденето възпитават хората: ако храните човека една седмица само с каша, втората седмица – с ябълки, третата – със сливи, четвъртата – с череши и ако знаете как да ги обирате от дърветата, вие ще въздействате по един разумен начин върху характера му. Сега вегетарианската храна се употребява, но няма окултни резултати.
Аз бих ви показал начин как да се запознаете най-първо тук, в Чамкория, с канарите – да ги разглеждате, да ги проучвате; с колко канари има да се запознаете! След туй да изучите боровете, да се занимаете и да проучите боровинките. Знаете ли какво представляват боровинките за тези, които имат слаб стомах? – Като ги употребяват, по този начин ще им се поправи стомахът. Най-после постарайте се да намерите кое е най-красивото място на Чамкория – то ще произведе красиво съчетание, то ще засегне вашия ум, тъй щото ще извлечете от курорта едно благословение. Само по този начин ще го имате, инак само ще бъдете на курорт и каквото сте придобили, ще го изхарчите и след три-четири месеца пак ще бъдете бедни. Може ли нашите разходки така да се използват, че ние постепенно да навлизаме в Природата? Много работи трябва да се забравят, много официалности трябва да се забравят – като дохождате в такъв един курорт, трябва да забравите малко хората. Сега ще направите една диверсия в ума си: ще изучите сами боровете, характера им, големината им – на ден трябва да сте посетили четиридесет-петдесет бора, да ги разгледате, да ги проучите, да направите едно запознанство с тях, да ги считате като приятели, с които сте се срещали като живи хора. И те, като влязат в ума ви, ще дадат едно ново настроение и като се върнете в града, да сте обновени. Не се страхувайте, че може да се отчуждите от Живота.
После, в Чамкория може да се заинтересувате от това какви животни живеят тук – катерички, сърни, диви кози. Хубаво е да се яви желание да видите една дива коза и тя да даде подвижност във вашия ум. Ако срещнете мечка, и това е хубаво – мечката не е толкова лоша, тя е добра, мечката приятелски върви, само че е страшно, като я срещнеш. Туй е необходимо за учениците на Окултната школа, понеже животът е такъв, че ние изгубваме най-важните сили, с които може да си служим, изгубва се равновесието в нас. Например, ако ние постоянно говорим за духовното, има опасност да стане еднообразен животът ни. В Живота има един закон, че най-хубавите неща, ако се преповтарят много пъти, се развалят. Много евангелски песни са се развалили само заради това – умре някой, те пеят тази песен и тя се разваля. На умрелите хора не пейте песни – заровете го без песен и като се минат две-три седмици, далеч от гроба му изпейте тази песен. А колкото пъти изпеете тази песен на гроба, после, когато я пеете, отново ще си спомняте за гроба, а туй не трябва. Когато замине някой между нас, някои от приятелите нека го придружат до гроба и нищо повече. Аз не позволявам нито една от моите песни да се пее на гроба на някои приятели и който изпее една песен на гроба на някой умрял, той е извън Школата. Не, у нас песен няма – ще го занесем на гроба тихом и мълком, ще му пожелаем добър път, а ще му пеем едва след един месец. Ние за гроба няма да мислим, на гробищата няма защо да пеем. Тъй щото от нашите песни няма да употребите нито една за умрели – други песни може да употребите, но да пеете „Зора се чудна зазорява.“.. Никаква зора не се зазорява.
(– Когато е болен, да не пеем ли на болния?) Когато е болен – молитва, молитва, а болният сам да пее. Пее ли той, пей и ти с него; болният не пее ли, не му пей и ти. Ще се отличаваме от другите: у нас за умрели хора помен не правим; за живите ще правим, а за умрелите няма – за живите ще правим помен всеки ден. И най-първо, когато някой умиращ ни вика и почне да нарежда с какви дрехи да го облекат, когато умре, ние ще повикаме хората от света: „Хайде заровете го, той при Бога отива.“ Нарежда той при кой гроб да го турнат, а той никъде няма да иде, ще остане тук, на Земята. И казвам: ще заровите тялото, но ще знаете, че душата не е тялото, душата е свободна. И този, който заминава, трябва да знае, че той е жив, няма да седи в гроба – може би ще поседи там четиридесет дена, ще се повърти около тялото си и после ще се освободи, а може и след няколко дни да замине. Но когато някой замине, направете една тайна молитва, всички да му пожелаете добър път, но никакви песни. Смъртта е нещо тържествено – този живот е умрял, няма какво да му пеем, той иска мир и спокойствие. Който заминава, първото нещо е, че той иска мир и спокойствие. Да му даде Бог Светлина на ума и Мир на душата, за да може, като разгледа живота си, да използва погрешките на миналото. Туй ще пазите от окултно гледище, няма какво да пеем на умрелите. Ако някой наш приятел иска да му пеят, тогава ще повикаме някой проповедник-евангелист и ще му кажем: „Вие знаете да пеете на умрели, бъдете така добри да го заровите и да му попеете, а ние ще ви платим.“ Ако иска някой да му попеем, ще го заровят тогава или православните, или евангелистите, защото те пеят на умрели. А ако иска с нас, ние ще направим само една тайна молитва – да му даде Бог Светлина да разбере дълбокия смисъл на Небето. Като го изпращаме, няма да му пеем, но които го посрещат там, те ще му пеят по-добре. Ангелите да му пеят, а ние да го изпращаме оттук с песни няма защо, ние не знаем каква е работата му. Не идва, не върви това да изпращат с песни от този свят, по-добре е там да ви посрещнат с песни. И тъй, ако някои от вас са готови да заминат на онзи свят, да знаят, че щом искат да им пеят песни, ние ще им кажем да си изберат кой евангелски проповедник или кой православен свещеник искат да им пее. А като окултни ученици, без песни ще заминавате от този свят, а горе ще ви посрещнат с песни, там ще ви пеят.
Снощи ви направих една малка бележка, нали. Окултният ученик трябва да има нещо мистично в характера си – изгуби ли се тази мистичност, животът става празен и безсмислен. Ако ние всички станем окултни ученици, трябва да бъдем слепи за погрешките. Аз забелязвам, че след като ви правя бележка, всичките бележки, които аз правя, ми костват много скъпо. Защо да ви правя бележки? Може да оставя друг да ви направи бележка, защото не всякога имате мистично настроение на душата си. И като ученици на една Окултна школа едно правило ще пазите, ако искате да завършите отношенията си правилно: всеки един ще намери една добра черта в другия и ще я държи в ума си – и тогава той ще те обикне; и ако той намери у теб една добра черта, и ти ще го обикнеш. А сега вие, като се срещнете, търсите си най-лошите черти и ги държите в ума си. И тогава започвате да се молите, ходите в Окултната школа. Но понеже сте избрали най-лошата страна, след като сте свършили молитвата, вие уж мислите добро за Иван, Драган, Петко, но изпъква лошата му черта и веднага разваля твоето настроение, придобито от мисълта за добрата черта. Вие, окултните ученици, за да пазите характера си, едно правило трябва да знаете за закон: да си намерите една добра черта. Всеки един от вас има една добра черта – намерете тези добри черти помежду си и ги дръжте в ума си. Само така ще може да си помагате – и Господ ще ви помага, и Ангелите ще ви помагат, и светиите ще ви помагат.
Аз ще приведа един пример. Казах на една сестра, на една от ученичките: „Кажи на еди-коя си сестра това и това.“ Тази сестра й казала, а онази, другата, й отговорила: „Защо Учителя не каже на мен направо, а казва на друг?“ Какво аз съм казал, тя не иска да го изпълни, а се занимава с посторонни работи – чрез когото и да е казано, трябва да се изпълни. Казвам й: „Не стойте на туй място!“ Не питайте защо, не стойте и не мислете, че дето аз живея, е много добре да живеете и вие – моето място е много опасно, при мен който живее, той трябва да бъде герой. – „Ама Учителя няма ли да ни пази?“ Аз съм на бойното поле и който дойде там, трябва да има смелостта да издържи тия гранати. Аз искам да ви туря в тила – отзад, далеч.
При това пазете се от едно заблуждение: не е физическото сближение, което сближава хората – сближението е в техните души. Когато техните души вибрират еднакво и когато Божията Любов прониква еднакво, тия души може да се разберат. Например аз забелязвам как някои от учениците развалят доброто настроение у другите, като се скарват. Слънцето оплаква ли се на нас? То си грее, обаче някой път облак ще дойде и ще изопачи светлината му. Например аз дойдох между вас, говорих за някои предмети; таман имате добро настроение, дойдат двама, скарват се, направят облаци. И в края на краищата остават тия двама, които се скарали – всички ученици заминават и си приказват: „Петко и Драган, и Стоян право е казал.“ Какво възпитание може да има в това?
Та първото нещо: учениците на Окултната школа трябва да бъдат послушни, абсолютно послушни – каже ли му се нещо, да го изпълни. Ама ще каже: „Духът му казал.“ Кой Дух? Божественият Дух е Дух на смирение, Мъдрост, Правда, Истина, той е Дух, който заема всякога последно място, той не заповядва – където иде, последен ще бъде, готов е да услужи на бедни. И този, у когото Духът работи, той последен ще седне на трапезата; седне ли пръв, там Духът Божий не е, тъй го зная аз.
Та когато дойдем до окултните сили, ще се пазите, ако искате да се обновите. Ще гледате туй самосъзнание да изпълнява Волята Божия правилно. После, трябва да проверявате как вашите влияния въздействат на окръжаващите. Когато аз правя бележки някому, всяка моя бележка не само че трябва да превърже раната, но искам да видя тази моя превръзка полза принесла ли е. Ако на десет души направя превръзка и положението се влоши, по-добре раните да седят непревързани – ако не можеш да направиш Добро, остави друг някой да го направи.
Та искам ония правила, които ви давам сега, да ги прилагате постоянно. Аз ще ви дам още други правила. Изведнъж светии няма да станете, защото за светия се изисква не един живот, а много животи – това е съвършенство, не е закон за спасение. Човек трябва да почне да вибрира тъй, че в даден момент да се досеща сам как да извърши Волята Божия. Под свят човек разбирам човек с опитност, съзнание, който знае как да помогне, а не само името да носи. Такъв един човек е пълен със Знание, с всички добродетели и той всякога върши Волята Божия. Сега ние се приготовляваме да бъдем силни, да помагаме на великото дело. Казвам: Шестата раса иде. Шестата раса като дойде, вие трябва да имате Знание и туй Знание сега ще го придобиете.
Та сега първото нещо: ще намерите една добра черта в себе си – само за себе си ще намерите една добра черта, която Господ е вложил. Да казваме, че сме много лоши, това е крайност и да казваме, че сме много добри, и това е крайност. Ако кажем, че сме лоши, значи, че не сме приложили. Бог в нас е добър и туй добре ще го съзнаем и ще благодарим на Бога за това, което сме. Ти направиш една погрешка, но после у теб съзнанието плаче, моли се, разкайва се; ти кажи: „Аз благодаря на Бога, че имам тази добра черта – съзнанието; ако аз нямах тази черта, какво щеше да бъде положението ми?“ Значи, като направя една погрешка, имам една добра черта, че съзнавам и скоро поправям погрешката си. После, някой човек срещне някой беден и веднага се смили сърцето му – и по това може да познае, че има нещо добро в себе си. Като казвам да намираме добрата си черта, така ние ще можем да имаме простор на Духа. Ние трябва да се подчиняваме на Божия Дух.
И тъй, като използвате тия сили вътре в Природата и като дойдете в човека, ако искате да се образуват във вас приятелски отношения в бъдеще, ще търсите вътре в приятели и неприятели една добра черта, която да поставите в ума си. Туй е едно доста трудно изкуство, но едно отлично изкуство. Сега ще бъдете окултни ученици – ще учите всичко, ще бъдете смели и решителни. Когато ви се правят бележки, няма да се сърдите; когато ви изобличават, ще понасяте с търпение; когато ви сполети каквото и да е нещастие, на всичко ще гледате само добрата страна. Блажен е човекът, комуто правите бележки – оставя ли го Господ? И Писанието казва: „Онези, които Господ не изобличава и не наказва, те на крив път вървят.“ Не мислете, че е нещо приятно да можеш да направиш бележка на един човек. Изобличиш ли един човек, спечелваш ли нещо? – Нищо – като се върнеш дома си, ще имаш тревога със себе си, нищо повече. Някой казва да изобличавам. Да изобличавам кого и да е всякога считам, че е все едно да правиш операция – като се върнеш, все ще има смрад и дълго време трябва да миеш ръцете си, за да се отмиришат. В бъдеще, като влезете в Школата, погрешките си няма да виждате. В горните класове абсолютно се забранява да мислиш за погрешките на хората – хората за теб не съществуват и погрешките не съществуват, ти ще работиш върху себе си.
Разправя един индуски Учител как отива при него един ученик и той му показва три метода. Трима души се подвизавали в гората; Учителят му казал: „Ще идеш и ще удариш на тримата по една плесница.“ Ученикът като ударил на първия една плесница, онзи му ударил две плесници; отива при втория, удря и нему една плесница, оня си повдигнал ръката, но пак я спуснал, не го ударил; като ударил плесница на третия, той даже не обърнал никакво внимание, продължавал да си разсъждава. Попитал го Учителят: „Какво направи?“ – „Ударих на първия една плесница, той ми удари две.“ Този е човекът, който живее по закона око за око, зъб за зъб – Мойсеевия закон. Вторият, който повдигнал ръката си и бързо я свалил, в Спасението живее, той се спасява – дошло му на ум да приложи закона, но казал: „Не бива“, дошло му на ума да не прилага закона. А онзи, който не обърнал внимание на плесницата, той живее в Любовта.
Та сега някои живеят по закона на Мойсей, други – в Спасението, а трети – в Любовта. Който живее в закона, два пъти ще те удари; който живее в Спасението, ще вдигне ръката и ще каже: „Хайде от мен да мине“, а третият, който живее в Любовта, нищо няма да усети. Сега, окултният ученик трябва да живее по закона на Любовта – ще дойде някой да те удари, а ти нищо няма да усетиш, даже няма и да знаеш, че те е ударил. Какво съзнание трябва да има у него!
Тайна молитва