НЯМА ДА УГАСИ
„Отче наш" „Духът Божий"
Ще прочета част от 12-та глава на Евангелието от Матея, от началото до 22 стих.
„В начало бе Словото"
Ще взема само няколко думи от 20 стих: „Тръст смазана няма да пречупи и от лен свещило замъждяло няма да угаси, докога изведе съда в победа." Може да прочетете този стих.
Има две положения в Природата: едното положение учените наричат положително, а другото отрицателно. Простите хора наричат едното положение работа, другото почивка. Зидарите едното положение наричат съграждане, а другото разграждане. Тия двата процеса са потребни, когато всеки е на своето място. Когато идват навреме, те произвеждат своите добри резултати, а когато не са навреме, човек винаги претърпява една малка несполука в живота. И някога има голяма радост, а някой път може да се причини смърт. Смъртта и животът – това са две състояния. Животът е положителен, а смъртта е отрицателна. Следователно когато човек е в съгласие с великите закони на Природата, той е в положителното на Природата, в положителното на Божественото, в положителното на събуждането - това е животът. А смъртта не е влязла в страданието. Смъртта е една вътрешна почивка. Писанието казва: да си починат. Гърчи ли се някой, това не е смъртта. Когато човек не е разбрал защо умира, той се гърчи. Щом умре, намира, че тази работа не е така страшна, както е мислил. И казва: „Аз се безпокоях и напразно се гърчех," За пример, някого извадят от къщи и той се тегли, не иска да излезе, пък като излезе навън на чист въздух, вижда цветята цъфнали, плодовете узрели и казва: „Не било толкова страшно да се излезе навън."
В съвременната философия има тенденция да се представи истината такава, каквато не е. И в религиозните разбирания има същата тенденция. Аз наричам това животинско състояние, състояние на мързел. Има един свещен мързел. И лъжата има същата подкладка - мързелът е основа на лъжата. Щом човека го мързи, той ще дойде до лъжите. Все таки, когато лъже човек, той трябва да знае от къде се е зародила лъжата. Представете си едно дете, което никога преди не е лъгало. Лесно е да се каже сега, че лъже, но да се изясни произхода на лъжата, откъде иде тя, е по-мъчно. Ако ние не знаем произхода на лъжата, ние никога не можем да се освободим от нея. Ние говорим за лъжата като за незавършен процес - това не е просто лъжа, това е едно престъпление. Тя е като покривка на къщата отгоре. Тя е едно спомагателно средство. Аз не искам сега да ви занимавам с лъжата, защото искам да ви занимая с капитала, който сте приложили.
Има една лъжлива философия, според която казвате: „Това трябва да приложим, онова трябва да приложим." Въпросът е: как? Когато бабата иска да ожени някоя млада мома, тя й разправя, че този момък е такъв, онакъв - хвали го. Като се впримчи младата мома, казва: „Бабо, отде ми дойде тази беля на главата, защо ми казваше ти такива работи? – Е, бабино, отде да зная аз? – Като не знаеш, защо ми разправяше?" Идеята, че иска да ожени момата не е лоша, тя е отлична идея, но бабата не знае как трябва да я ожени. Разбира се, това са злободневки, това са социални въпроси. Женитбата е социален въпрос. Сега ние мимоходом минаваме край него; не трябва да обръщаме такова внимание. Това е посмешище за невидимия свят. Когато съществата от невидимия свят искат да се посмеят малко, те говорят за женитбата на хората на Земята. Всъщност женитбата съдържа един велик акт на човешката душа. Да се жениш - това значи да познаваш великата истина на Живота, която може да внесе в теб безсмъртие. Това е женитба, нищо повече. И ако ти, като се ожениш, умираш, това е незаконно съжителство. Ще кажете: „Децата ми да живеят." Питам: сегашните деца живеят ли? Някой казва: „Да се не женим." Аз не, говоря за женитбата като за един завършен акт. Женитбата е един незавършен акт в Природата. Който мисли, че веднъж ще го венчаят и с това ще се свърши, това не е никаква женитба. Ти всеки ден ще се жениш най-малко хиляда пъти. Много казано, нали? Аз сега не засягам туй, което хората наричат женитба. Те могат да кръщават нещата тъй както те искат, с каквито имена искат. С това те угасяват онова благородното чувство и най-после ще кажат: „Не си струва човек да се жени!"
На един велик, доста виден, реформатор в Америка, Йоан Веслей му дошла идеята да се ожени. Един негов приятел го посъветвал:
– Тъй, без жена, ми се струва по-добре, ще си гледаш работата, не си струва да се жениш. И при това де ще намериш такава жена да те разбира?
– За благоприличие. Като неженен имам работа с много жени, мисля, че може да хлътна. Ще си взема една жена да ме пази.
И знаете ли как го пазила тази жена? Не го била, но претърсвала всичките му писма, за да види откъде идвали и дали няма някое любовно писмо до него. Отваряла ги всичките и ги четяла. Казвала му: „Ти ходиш... – не искам да употребя една българска дума, – няма да ходиш тъй с жените! Където аз ти, позволя, ще ходиш." Туй е малко преувеличено, не е така буквално, но духът на нещата е такъв. Йоан Веслей казва: „Нито крачка няма да отстъпя, аз ще ходя." Но тя била по-силна от него и един ден го хванала за косата и го влякла из стаята цял ден. Той казва после на приятеля си: „Наистина, не си струва човек да се жени." Донякъде се вижда от това каква е думата, която всеки ден ние претърпяваме с някое чувство или мисъл. Тя е същата като на всеки мъж и всяка жена - безразлично е, зависи само от характера. Мъжете го вършат повече от жените, но зная, че при жените има поне една добра страна - те повече за косата хващат. А мъжът ще вдигне някоя тояга и ще хлопне жената по главата. Като те хване жената за косата, ще те раздруса и ще каже: „Ти глава имаш, защо си роден!" А мъжът като вдигне тоягата, хлопне я по главата и казва: „Ти трябва да се смиряваш."
Това е истината. Всички тия социални форми, които днес съществуват като един ярем, ние мислим, че са установени от Бога. Не. Тия форми, които сега съществуват, всички тия човешки институти, това са дрипели. Нека се формулират в своята първоначална чистота! Следователно бъдещото човечество, бъдещото общество, бъдещите народи не може да отидат напред, назад ще вървят, ако вие, хората, не си хармонирате. Всички писатели, философи, съдии, учители, свещеници ще дойдат до положение да погледнат на нещата тъй, както трябва. Мислите, че Господ ще оправи света. Господ ще го оправи, но първо ще го събори и тогава отново ще го съгради. Когато Господ отново го съгради, Той няма да остави абсолютно нищо от старото. Та и сега, няма да остане нищо! Онези, които се държат за стария ред и порядък на нещата, ще разберат, че са се заблуждавали. За пример вземете една жена, която е женена за един мъж: тя трепери за мъжа си - къде той отива, да не би да влезе в лошия път; но когато умре мъжът, как ще го контролира, че той е влязъл в другия свят? Там има повече жени, отколкото тукашните. Мъжът също иска да контролира жена си, но и жена му като влезе в другия свят, там има толкова мъже! Вие ще цитирате стиха: „Нито се женят, нито за мъж отиват." Така е в онзи, великия Божествен свят, дето хората са разбрали закона на Любовта. Там старият ред е заменен с онова, истинското, което осмисля живота.
Сега ние не сме за туй всичко, което съществува, да го изхвърлим. Основата, върху която почива животът, е истинска. Човек може да изгуби живота си, но онова, което е вътре в него, е невъзможно да изгуби. Питам: в един семеен живот ако се загуби любовта, какво струва семейството? Ако от тялото се загуби животът, какво струва самото тяло? Ако от главата се загуби мисълта, какво струва главата? Ако от сърцето се загуби чувството, какво струва сърцето? Ако от мускулите се изгуби силата, какво струват мускулите сами по себе си? Следователно важен е онзи вътрешен, съзнателен живот, който почива на известни закони, такива, каквито ние не познаваме; не онзи закон за децата, не онзи мъртъв закон, който умъртвява хората, който казва: този трябва да се обеси, онзи трябва да се пусне - не този закон! А онзи, великият закон, който казва: тия, мъртвите, трябва станат от гробовете! Този е великият Божи закон. Когато Господ мисли, Той мисли как да въздигне мъртвите. Ако Бог дойде на Земята, Той ще се спре да помисли как да подобри дома, какви нови идеи да внесе в ума на мъжа и жената, на брата и сестрата, на управляващите; какви нови идеи трябва да се внесат, за да се роди едно вътрешно разбиране в умовете. Защото при сегашните условия кой е доволен от реда на нещата? Нима вие сте доволни? Никой не е доволен. Светът е пълен само със сълзи. Навсякъде казват: „Животът, добър е животът." - Не, не! Този живот е на скърби, страдания и сълзи. Хлябът, който ядем, кисел ни става. Не кисел, а горчив е този хляб. Имаш едно дете, отгледала си го - дете като ангел, но утре изчезне детето ти. Казваш: „Такава е волята Божия." - Не е такава волята Божия! Обесят някого, казваш: „Такава е волята Божия." - Не е такава волята Божия! Напил си се здравата, казваш: „Такава е волята Божия." - Волята Божия не се изразява така. Това е дълготърпението на Бога. Бог търпи глупостите на хората.
Като запитали един велик Учител от древността: „Ти кой си?", казал: „За умните аз съм най-умният, за глупавите аз съм най-глупавият, за силните аз съм най-силният, за болните аз съм най-болният, за богатите аз съм най-богатият, а за сиромасите аз съм най-сиромах. Ти какъв си?" Сегашните хора само дебнат и казват за някого, че бил цар, че бил божество - какви велики хора! Та ние, съвременните хора, все от божества страдаме. Целият свят е пълен с божества! Никога светът не е имал толкова богове, както днес. И в Индия има 35 милиона богове. А в Европа има 250 милиона богове. Та всеки един човек, който убива другиго, не е ли той бог, който си позволява това? Казва: „Аз имам право да го убия." Не е ли той божество? Всеки един банкер, който по закон ти взема и те оставя гол, не е ли той божество? И последният стражар, който може да те насилва и малтретира, не е ли той божество? Един свещеник, който може да те изпъди от църквата, не е ли той божество? Майка ти и баща ти, които могат да те изпъдят, не са ли те едно божество? Казвате: „Знаеш ли, че няма божество?" Много божества има, и то божества на насилие. Следователно под думата „божество" аз разбирам едно същество, което се опитва да примирява всичките противоречия. Идва и казва на всички други божества: „Слушайте, откажете се от вашите мандати." Когато срещна някой гладен, той ми казва: „Стига да ме тъпчат хората." - И той иска да стане божество.
Има една наука, която трябва да знаете, в която хората няма да ви тъпчат и ще можете да бъдете свободни. Онзи капитал, който Бог е вложил във вас, вие трябва да знаете как да го употребите. Всички ние страдаме от незнание как да употребим своя капитал: своя ум, чувствата си и волята си навреме. Ние чакаме да дойде някой велик човек. Дойде велик човек, каже някоя мисъл и следват разискванията. Един от английските проповедници привежда един смешен пример. Питат го: „ – Какво проповядва днес? – Изнесох една беседа за духовните хора, за да покажа как китът погълна Йона." Но и самият проповедник се намерил в трудно положение - взело му час и половина да държи Йона на повърхността, докато влезе в корема на кита... Някои казват, че като умре човек, с него всичко е свършено. Други казват, че като умре, пак ще оживее - това е една друга, но крива философия. Трябва да се знае до какви граници е вярно това, което се говори. Ако аз посадя това житно зърно на дълбочина колкото връх под земята, то няма да поникне. Но ако му туря отгоре само един или два пръста земя, то ще изникне. Ако изменя този закон, няма да изникне. Казваме за някой умрял човек: ще възкръсне. Но при какви условия може да възкръсне? Всичките хора, които са умрели, всъщност не са мъртви, защото ако те умрат, никога не могат да станат. Следователно в тях е онази мощна, Божествена сила, която е и в зърното, и в кокичките, които могат да седят 2-3 месеца посадени и след време да поникват. Онази мощната сила, която е вложена в твоя ум, онази мощна сила, която е вложена в твоето сърце и твоята воля - тази сила, турена при благоприятни условия, може да произведе резултат, какъвто искаш. Следователно някои от вас трябва да умрете.
Някои от вас имат основната идея за Бога, нали? Под Бог какво трябва да разбирате? Това е сбор на всичките резултати. Сбор на всичките мисли, сбор на всичките чувства, сбор на душата, на духа, сбор на каквото искате в света. Той е сбор на всичко. Вън от Него нищо не съществува. Следователно като казвам, че трябва да умрете, аз разбирам този разумен акт, в туй единение вътре - то е като в океана, в който ти ще влезеш като една водна капка, в него ти нищо няма да изгубиш, всичко ще бъде осъществено. В него като влезеш, ти ще се пречистиш, ще се кооперираш с Божествения живот. Ще се стопиш в природата на Бога. Ние трябва да се върнем към нея и колкото повече се приближаваме, повече се обезсилваме и усилваме. Следователно ние сме дошли до едно полжение, дето сме се обезсилили. Философите искат да ни убедят да вярваме в Бога. Но те искат да ни убедят по един неестествен път. Защото онзи, който те убеждава и онзи, който те разубеждава, и двамата вършат престъпление. Да се отричаш от туй, което е, е престъпление, и да представиш туй, което е, тъй, както не е, и то е престъпление. Следователно необходимо е за човека в кръга на неговата мисъл да представи една истина тъй, както е, според както той я е разбрал, понеже това е истина. Туй, което за мен е най-важно и е съградило моя живот, то ще съгради живота и на другите хора. Ние не представяме всякога нещата, както са. Хората имат едно желание, не че не искат да кажат истината. Аз ви разбирам, влизам в положението ви. Но нека кажем истината там, дето трябва, и да не я кажем там, дето не трябва.
Казва Христос: „Няма да угаси." Силата на човека е в това да не угаси доброто в себе си, което съществува. Силата на човека е в това да не загасва правата своя мисъл. След нея ще дойдат отрицателни мисли. Откъде се роди престъплението на новите хора? Има един такъв старовременен мит: когато Бог създал първите хора, те влезли като ученици в училището. Жената избрала като специална наука ботаниката, да изучава растенията. Тогава Господ се явявал всеки ден по веднъж, проповядвал им. Има един Господ, който всякога се явява. Този Господ, дето казал: „Адам да се занимава със зоология, да изучава животните, а жената с ботаника." Като дошъл до растенията и по-специално до забраненото дърво, Бог разправил на Ева, че плодовете на това дърво, на това растение, съдържат толкова голяма отрова, че няма организъм на Земята, който да може да погълне тази отрова и да не умре. След това Господ я завел при Дървото на Живота и казал: „От това дърво ще се храните. То съдържа онези елементи, които вечно продължават живота." Дълго време тя мислила върху това и дошла до една критика в себе си, искала да провери дали думите на Господа са верни или не. Гледала този хубавия плод и си казвала: „Как е възможно този хубавия плод да съдържа качества да разрушава!" Нямала опитност, плашело я нещо. Вие ще кажете сега: „Така е, у човека винаги има любопитство, по естество човек е любопитен, съмнява се, на което пък се дължи знанието му. Една подбудителна сила го тласка към проучване." Малко ще се спра и тогава ще ви приведа друг един разказ.
Явила се една комисия от жени при един старовременен цар, и тогава жените са търсили своите права. Казват:
– Искаме да имаме и ние право сами да се управляваме.
– Може, може, на драго сърце. Аз отдавна мисля върху туй.
Донесъл им две паници затворени и казал:
– Тия две паници ще държите затворени, няма да ги отваряте.
Взели те паниците, събрали се жените и започнали да се питат какво има вътре. Пита една, втора, трета. Казват:
– Два видим какво има вътре, да отворим!
– Да не ни види някой!
– Пак ще затворим. Никой да не знае.
Излизат в една гора, скриват се, гледат да няма никой да ги наблюдава. Като отворили паницата делегатките, една птичка хвръкнала оттам.
– Ами сега! Как ще я хванем?
Затварят двете паници и ги занасят на царя. Той ги пита:
– Де е птичката?
Двете панички били там, но птичката я няма. Сега като говоря тъй, някой ще каже: „Виж какви са жените!" В този смисъл любопитството не е лошо, то е детинщина, но така изпуснали птицата.
Сега да се върнем към Ева, към любопитството й. Гледала тя плода, но и от нея изскочиха птичките. И тогава хората изгубиха живота в Рая.
Преди известно време дойде при мен един приятел и ми разправя една своя опитност. Тя е следната. Габровци имат такива едни солени риби, наречени косат. Един габровец му донесъл такава риба, били донякъде двамата вегетарианци, но му казал да си похапне малко солена риба. Хапнал след това той грозде, ябълки. След като ял, очите му изпъкнали от тази риба. Искало му са да я хвърли, но я държал няколко дена. И като дошли баща му и майка му, казва им: „Похапнете си от тази риба." Майка му, още по-умна, измива рибата и я изпържва в тигана. По едно време идва баща му и вика: „Синко, майки ти умира!" Едва спасил майка си. Тази риба е отрова. Няма никакъв живот в нея. В нея има само излишна сол.
Та казвам сега: и Ева яде от плода, от солената риба яде. После каза: „Чакай да дам и на мъжа си." И двамата ядоха. И какво стана с тях? Изгубиха онзи първоначален живот. И оттам насетне смъртта влезе в живота. Отрицателните сили си пробиха път в човешкото естество и всички хора, които дойдоха след тях, не можаха да направят бент, да спрат това пропукване. И досега не е спряно. Тези сили постоянно текат и разрушават човека, не може да ги спре. Инженерите не могат да турят бент на водопада, не могат да спрат тия сили, и те събарят, събарят... Тази вода е немислимо да се спре. Сега аз искам да ви наведа до онази, истинската мисъл: никога не се занимавайте със сила, на която вие не познавате закона! Занимавайте се със сили, на които познавате закона. Когато вие ще правите какъвто и да е опит, трябват ви професори. Ако влезете в една съвременна лаборатория и си позволите да правите каквото искате, ще претърпите такова фиаско, каквото никога не сте виждали. Най-видните химици и алхимици въпреки познанията си, и те са претърпявали неуспехи. Най-видният химик от Англия си позволил да навлезе в някои отвлечени области на Природата, в неговия кабинет, но по едно време почнал да вижда как се пренасят неговите шишета от един долап в друг. И какво става? Една сутрин го намират мъртъв на пода. Има в Природата известни мисли, които моментално могат да умъртвят човека. Има известни чувства, които могат в даден момент да умъртвят човека. Има известни постъпки, които всякога могат да умъртвят човека. Пък има в Природата мисли, които могат и мъртвия да оживят. И три, и четири, и пет дена да е седял в гроба, като положиш ръката си, ако имаш дарбите и знаеш законите, той веднага ще стане, ще възкръсне. Ще кажете: „Как?" Вие имате едно механично разбиране за нещата. Ако постъпвате съобразно с Божествения закон, в който Бог работи, като разберете Божествения закон, Бог веднага ще извърши туй, което искате, понеже законът е в съгласие с Неговата воля. Някой път се чудите за нещо как може да стане. Чудното е, че днес хората са се научили да убиват, но не са се научили да възкресяват. Като говоря за възкресението, някои дори казват: „Богохулство е това. Той си присвоява правото да възкресява хората." Владици и попове казват: „Този безумец, този самозванец!" А като убивате някой, нищо не бива да ви казват. Един като убива, трябва да има друг да възкресява. Защо на единия човек се чудят, а на другия не? Как е възможно това? Няма никаква логика. Писателите казват: „Убил го е", а не казват: „Възкресил го е." Като кажат „Възкресил го е" мислят, че е голямо величие. Колко хора има в Европа, които сега възкръсват? В Европа има 120 милиона хора, които възкръсват. И всички онези, които възкръсват, не се връщат на Земята. Те не искат втори път да умират. Разбирате ли това? Един човек, който възкресява едното, той е в състояние като се върне, да приказва с теб, а след туй да престане да живее в тази материална къща. Тя е мъртва. Материята е мъртви. И всеки, който живее там, той е мъртъв. Това е едната мъртва материя, всмукана с всички отрови вътре. Вие сте сензитивен и влезете в някой дом, където двадесет години мъже и жени са живели в нечистота, вие едва бихте могли да изтърпите. Ако човек остане да реди там, трябва да има грамадна сила, за да издържи. Като почувства какво е мислила жената, какво е мислил мъжът, всички престъпления са вътре в къщата!... И аз се чудя не толкова за онова, което са създали, аз се чудя как е било възможно да живеят в тази къща! Та съвременният свят: всички съвременни учреждения, всички здания, болници, затвори, които сега съществуват, с изключение на някои паметници, всичко туй трябва да се събори. Това е закон. Когато Соломон съгради храма, той каза в него постоянно да се слави Името Божие. Но колко пъти се събаряше този храм и наново трябваше да го съграждат?! Защо? Защото свещениците опетняваха храма.
Не искам да оставя у вас едно песимистично чувство, аз само казвам истината. Но ако някой каже истината, веднага мислите, че той е изменник. Че и вие, които убивате, сте изменници. Вие, които не живеете добре с жена си, с брат си и вие сте изменници. Живеете ли един развратен живот, вие сте изменник. Кое е онова, за което се петнят на Земята? Ако някой изповядва една нова идея, ще бъде наречен изменник, а друг, който убива на бойното поле, ще му турят кръст за храброст и ще кажат: „Той е герой, той е благодетел на човечеството." Философия! В един християнски свят как ще приемат всички християнски народи, че има един Бог, един Учител, едно верую? Те не са в състояние да разберат тази велика истина. Не само това, но казвам: само видните хора, писателите - не всички, но мнозина от тях - мълчат и казват: „Ще му дойде времето." Кога ще му дойде времето? Днес трябва да се проповядва на всички майки и бащи, всички учители и свещеници трябва да подемат този въпрос, не само да служат за пари! Може да искат пари, ще им дадем колкото искат. Когато един човек дойде при мен и проповядва тъй, както аз, аз за себе си не мисля. Ще му дам 4 милиона и ще го осигуря. Ама ще извърша един опит, не само да проповядва той, но да проповядва даром. Но при мен даром няма. Даром се проповядва за мъртвите хора, за живите хора няма даром. Не ни трябват ковчези да ни погребват. Аз казвам: долу вашите ковчези! Ще турят на някого кръст на гроба - казвам: долу кръстовете! Тия хора са живи! Аз не съм за това да поливат гробовете на хората, да им държат надгробни речи. Нека излязат тия хора да кажат истината. Нека мъртвите да станат и да кажат: „В онзи свят има светлина, има наука." Ако тия хора искат да заслужат нашето уважение и почитание, нека дойдат и кажат какво има там. Чудни са хората, когато говорят, че вършат чудеса. Могат да ги вършат, това е извратена философия. Чудно е, че кръстът на един човек можел да върши чудеса, а светията не можел да върши. Светията и самият човек, който има дух и велика мисъл, не можел да извърши чудо! Някой ще каже, че така не се говори, че трябва де се зачитат традициите на света. Има свещени традиции. Аз съм за традициите, които Божественият свят е установил: традициите на Великия безсмъртен Живот. Аз съм за традициите на едно Велико Знание, което дава светлина. Аз съм за традициите на онова велико, благородно чувство, което съживява хората. Аз съм за братството, за сестринството, за приятелството; за всичко онова, което е хубаво. Аз не признавам никакви други традиции извън тия свещени традиции. Вие вървите по един крив път и вашите сетнини ще бъдат гибелни. Не че аз го казвам, аз го зная. И онзи, който не проповядва така Истината, той сам ще се отрови. Ако спра да говоря Истината, аз ще се отровя. Ако ти спреш само за един момент и се поколебаеш да кажеш Истината, ти си мъртъв. Смъртта ще влезе в теб, ако ти за един момент само се откажеш да проявиш божествената Истина. Ако ти за един момент се поколебаеш да бъдеш свободен, ти си в областта на Смъртта. И като идеш там, кажеш: „Нима може да ме убият!" Та нима светиите и мъчениците не ги биеха? Поне имат един мъченик в сегашната християнска история. Христос е един мъченик, който говори на своите ученици. Той говори 40 дни с тях, дава наставления. Сега ще дойдат да питат как се е явявал Христос, като са били затворени братята. Щеше да ми бъде по-чудно, ако не се явяваше, мен ни най-малко не ме учудва това как се е явявал. Онези, които нямат вътрешно знание за много неща, ще се чудят. Мнозина са идвали при мен с обръщението: „Учителю благи." Казвам като Христос: „Благ е само Бог." Искам да кажа на такъв човек: „Ти Бога в себе си не си разбрал, че мен ще разбереш! Ти онова, което Бог ти е дал - твоя ум, твоето сърце, твоята душа, твоят дух - ти тях не си разбрал, на тях не служиш, че си дошъл сега на мен да казваш: „Учителю благи!" Това е лъжа! Ако аз ти кажа; „Ти си много добър човек", какво искам да кажа с думите „много добър"? Доброто у теб - това е един акт на сила, с която ти трябва да разсъждаваш в дадения случай. Доброто не е отвлечена мисъл. Любовта не е само едно чувство. Това е една мощна сила в света, която действа навсякъде. Тя е магическа сила. Няма по-голяма от нея! Но тя има само един закон, чрез който работи: това е законът на Истината. Ако ти не разбираш Истината, Любовта при теб никога няма да припари. Ти може да кръщаваш всичко, което чувстваш, че е любов, но то е само едно условие. Истината - това е образ на човека. Това е първият образ, в който царува неговият ум. Първият образ, в който царува неговият дух, той е първият образ на Истината. Питате: „Какво нещо е истината?" Истината е такова нещо, че като си гол и трепериш зимно време, тя като дойде при теб, ще те облече с най-хубавите дрехи, с които един ангел може да бъде облечен. Ако си болен, имаш една болест, от която не можеш да се излекуваш, и ако ти влезеш в тази Истина, веднага болестта ти ще изчезне, ще се намериш здрав. Ти може да си най-големият невежа, хиляди години да се учиш, но като дойде Истината, веднага ще имаш Знанието, ще разбираш това, което е в теб и това, което съществува извън теб. Това носи Истината. Но тази Истина е прогресивна, тя се развива; и няма да кажеш: аз всичко зная. Всичко знаеш в дадения случай, но понеже Истината е вечна, безбройни са моментите на докосването до нея, царството на разбирането й е безконечно. И когато разбереш, когато постигнеш разбиране, в теб няма да има желание да отидеш нагоре, но ще имаш желание да отидеш да помагаш на онези, страдащите, да вървиш в пътя на Истината, на Любовта.
Казва се в стиха: „Няма да угаси." - Няма да угаси Любовта, няма да угаси онова Божествено състояние, няма да угаси Божествената свобода и Истината в твоята душа. Това е капитал, с който ти трябва да разполагаш. Всички, които ме слушате, трябва да знаете, че Любовта трябва да е един капитал, нещо, което да не се колебае. Вие трябва да бъдете като един милионер, който разполага със сто милиона английски лири стерлинги. Някой казва: „Аз не искам да бъда богат." Така не се говори. Ти трябва да избереш едно от двете положения: или трябва да бъдеш много богат, или много сиромах, В най-голямата сиромашия у теб ще се зароди жажда за богатство, че то като дойде, ще знаеш по-добре какво да правиш с него. А пък като се освободиш от всичкото богатство, което имаш, да слезеш в низините, да видиш какво е произвело твоето богатство. Трябва да посееш навън туй знание, което имаш.
Ние искаме сега да дойде Христос на Земята. Че това е външно любопитство! Някой момък иска да види някоя хубава мома - не да види душата й, не да види нейното благородно сърце, а иска да види нейното лице. Това е един факт. След като я види, казва: „Видях, като другите е и тя." Като дойде Христос днес и види нашата мома - съвременната цивилизация - какво ще намери Той? Тази мома е с вапсани устни, с вапсано лице, с вапсани коси, с вапсани страни, с изгладени нокти, ще го посрещат с фракове и с всичките най-изискани маниери. Всичко е лъжа, фалш! Гледам отстрани съвременните хора, как манкират. За пример: веднъж гледах едно дете, което слушало как свири голям виртуоз, че то взело една дъска и се навежда надясно, наляво, свири ли, свири на дъската. Има движенията донякъде, но гласът го няма. И ние сега, на тази мъртва дъска, се мъчим да свирим, но никакъв глас не излиза. Глас, глас трябва да се изкара! Казваш: „Аз имам сърце." Съжалявам, че имаш сърце. Какво може да излезе от твоето сърце? „Аз имам ум." Какво може да излез от твоя ум? „Аз имам душа." Какво може да излезе от твоята душа? „Аз имам дух." Какво може да излезе от твоя дух? Мен не ме интересува какво знаеш, но какво можеш да направиш. Аз съм срещал някои, които са свършили консерватория; казвам: Я ми попей малко! – „Не съм разположен. Пък и въздухът отвън ще пречи." Който знае да пее, не се страхува, въздухът познава певеца. Като дойде този певец и въздухът се изменя, времето става хубаво. Като дойде някой, който не знае да пее, времето се разваля, казва: „Не ти позволявам да пееш." Казвам: на онези певци, които знаят да пеят, дайте ход на тях. А на ония, които не знаят да пеят, не им давайте ход!
Аз не искам да оставате с мисълта, че няма нищо добро във вас. Казвам: вие сте много добри, но не сте пробудили вашата доброта. Вие сте много умни, но не сте пробудили вашия ум. Вие сте гениални, но не сте пробудили вашата гениалност. Вие сте отлични музиканти, но никога не сте свирили. Ако се изправите, то е друг въпрос. Човек в живота си трябва да има поне един случай, един пример, дето той е проявил Великото, мощното в света. Знаете ли какъв е моят идеал за живота? Да ви преведа на ваш език. Като срещна една млада, 19-годишна мома, да ми стане приятно, но никога да не влезе в ума ми една отрицателна мисъл; да се зарадвам, че виждам един ангел, изпратен от Бога, пък и тя да вижда в моето лице, че е изпратен от Бога един човек, който я посреща на пътя. Никаква друга мисъл. И ти, като се приближиш с един свещен трепет, да не внесеш никаква отрицателна мисъл в душата на 19-годишната мома. Като те види тази мома, да се не засрами. Щом тя се засрами, ти си грешен човек. Щом не се зарадва, тя се е уплашила. Щом се засрами, идеалът на момата се е принизил. За срама аз имам следното психологично разбиране: срамът, това е един предвестник на най-малкия грях, който едва могат да видят ангелите. Ако тази 19-годишна мома се засрами, тя е видяла идването на този грях, който един ден може да произведе и самата смърт. Значи като се засрамиш, да се пазиш, че неприятелят ти е близо. А безсрамието значи, че грехът е влязъл и е станал гражданин в твоето царство. Когато грехът иде при нас, тогава срамът е при нозете ни.
Та Христос казва: „Няма да угаси..." Питате: „Как ще се оправи светът?" И все чакате Христос да го оправи. Но ако ние не разбираме Христовото учение, ако ние не разбираме туй, което е в Бога, ако ние не се съединим с Него, как ще се оправи светът? Колко истини има сега в Европа? Франция, Русия, Германия - всеки един по своему разбира истината. Всяка държава има свой начин на управление, всеки иска да тури ред и порядък. Но попитайте народите, които са в тази държава, доволни ли са. Не са доволни от порядъка, нито от законите. Туй, което нареждат законите, би трябвало да е справедливо. Справедливост трябва да има, благородство трябва да има в постъпките, трябва да бъдем скромни. Истината не може да бъде приложена в нейната пълнота, докато няма нужното разбиране.
„Няма да угаси..." Не само не трябва да се угаси, но туй чувство за правда и истина трябва да се разпалва. Ние постоянно седим на една отрицателна позиция и при това очакваме всеки ден да ни се внесе нов капитал. Засега се изисква този капитал, с който разполагаме, да се вложи в действие. Всички вие трябва да направите един опит. Ако в света има 12 души праведни, които могат да обърнат по един човек в година към Господа, и на другата година всичките двадесет и четири обърнат още по един, по този прогресивен начин в триста години целият свят щеше да бъде обърнат. А ние седим и чакаме Господ да оправи света. Действително Господ го е оправил и продължава да го оправя, тъй както железарят оправя една изкривена ос: трака, чука, но бой има. Това оправяне съвсем не е нещо ново. Във всяка война Господ оправя света; във всяко земетресение, във всяка епидемия Господ оправя света; във всичките раздори в къщи Господ оправя света; във всичките убийства Господ все оправя света. Ако така се разбира оправянето, то е само изразходване на излишна енергия. Като страдаме, Господ ли страда или ние страдаме? Всички съвременни страдания са от нереализирани идеали.
Ще ви представя един мит. След като създал хората на Земята, Господ решил да им създаде и помощници. И създал от рода на мухите друг род мухи, не сегашните (и мухите са се изродили при грехопадението, и те са слезли надолу). Тази муха, създадената тогава, била много хубава, красива мома. Дал й Господ да направи едно добро и й казал след като го направи, да се върне при Него. Тя тръгнала. Минала покрай един паяк - най-красивия момък - който й рекъл:
– За пръв път виждам такова хубаво лице като твоето! Сърцето ми трепти! Ето ти едно огледало да се видиш. Аз никога не съм виждал такова красиво лице!
– Бих желала да дойда при теб, но Господ ми е заръчал като отивам да изпълня една Негова поръка, никъде да не се спирам, та като се върна, тогава ще се огледам в твоето огледало.
– Бързай, колкото можеш, по-скоро да дойдеш, да се върнеш като си свършиш работата!
Знаел Господ какъв капан й крои този паяк - издигнала се една буря, че му развалила паяжината. И мухата, като се върнала, не могла да намери паяка и огледалото му, и си казала: „веднъж в живота си реших да се огледам и не можах. Изгубих случая!" Затъжила се тя, че не могла да се огледа... И всички вие сега тъжите, че не можете да се огледате. По-добре е да не се оглеждате в паяковото огледало. Аз харесвам тази муха, че е свършила работата си, затова намирам, че мухата е много умна. Мухите са възпитатели на млекопитаещите: като седне някое животно, мухата идва и казва: „Хайде да работиш!" и ще го ухапе. То маха с опашката, с рогата, с главата и най-после казва: „Не може, ще стана." Като иде да работи, мухата казва: „Така е, с мързел нищо не става, ще идеш да работиш!" Всичките наши нещастия в света - това са паяжини, това са огледала, в които ние се оглеждаме. Искате да станете силен човек - това е едно огледало. Искате да станете богат човек - това е огледало. Искате да станете професор, да се издигате - това е огледало. Искате да станете владика, това е огледало. Искате да станете знаменитост - това е огледало. Същественото е, което Бог е вложил в нас. За него имам само един израз: онзи извор, който извира, изпълнява своята длъжност навреме. А онази вода, която е налята в шишето, нея я разливат наляво и надясно. И нашият живот мяза на такова наливане и разливане на шишето. Всички ние трябва да приличаме на извори, които текат свободно. Сега, не искам да кажа, че вие не течете, но у вас се заражда по някой път едно вътрешно недоволство, изпадате в какви ли не противоречия. Разрешавате онези капитални въпроси за вашето битие, за вашето отношение към причина и последствие, към любовта, към смъртта. Не да бъдете играчка на Смъртта, но като дойде, вие кажете: „Няма да си подложа главата!" Виждали ли сте какво става, когато светията срещне Смъртта? Аз да ви кажа какво става. Понеже Смъртта има високо самомнение, като хване един светия, казва му: „Какви по-велики хора .съм налагала!" И го завежда до границата на онзи свят да го тури в затвора. Но светията я блъсне така, че тя се търкулне и падне. Той се освободи, а тя негодува: „Нахалник!" Но той й казва: „Светията няма да туряш в затвора! Това е волята Божия!" Удари два юмрука да се търколи Смъртта! Ако тя успее да те внесе вътре в затвора, ти не си никакъв светия.
„Няма да угаси." Този светия не угасва. Той знае, че е силен. Той се е приготвил за този момент. Смъртта трябва да разбере, че той не е като другите. Този е моментът, в който той показва силата си, че свети. Та казвам: всички трябва да бъдете готови за този момент. В онзи, крайния момент човек трябва да се покаже какъв е. Капиталът, който Бог е вложил във вашата душа, в критичен момент ще го покажете. Знанието на всички философи и поети върши много хубава работа. Знанията, които са вложени във вашата душа, това са условия. Те трябва да се развият, за да бъде всеки от вас един велик Божи служител.
Свободата започва със знанието и най-после иде любовта. Майката трябва да роди детето си, трябва да го учи, след туй ще се яви у него съзнанието, че майка му го обича. В този ред на нещата свободата ще се яви първа. Ти не може да освободиш един човек, който не е роден. Той не може да обича, докато не го освободиш. Ние обичаме Бога, понеже единственото Му желание е да ни освободи. От какво? От всички условия на смъртта. Той казва: „В света няма да седиш малодушен в каквото и да е отношение!" Защото Земята е едно училище за децата. Ние дълго няма да останем тук. Този ред и порядък на Земята, той трае две хиляди години, повече не може. Сегашната култура е на края си. Иде нещо хубаво, велико, за което ние се готвим. Смъртта е един начин за пречистване от всички стари разбирания, с които ние трябва да ликвидираме. И да влезем в невидимия свят със запалена свещ. Аз наричам човек този, у когото тези три Божествени добродетели съществуват: разбирането на Любовта във всички области на живота, разбирането на Мъдростта и Знанието във всички области на живота и разбирането на Свободата. Да бъдем свободни във всички свои прояви, тъй щото да не виждаме в себе си никакво противоречие. Аз зная, ще се зароди във вашия ум мисълта да знаете много. Може да знаете, но вие не можете да осмислите знанието, да се ползвате от него, да го приложите, ако не допуснете любовта в себе си. Как си представяте любовта? Любовта се изявява във всички същества, които са безсмъртни. За да дойде любовта у вас, трябва да дойде едно същество, което е безсмъртно, едно същество, което е чисто, един ангел във вас, и тогава и вие ще бъдете безсмъртен. Той ще ходи с вас и вашият път навсякъде ще бъде отворен. Това е Любовта. Тя не е сила като електричеството. Тя като дойде и електричеството, и магнетизмът ще потекат. Любовта е най-разумното същество. Бог е Любов. Той има такова знание и богатство, което с нищо не може да се сравни. Той може да повдигне Земята на ръцете си. Туй същество е в сила да направи каквото пожелае. Туй същество е в сила да събере Земята в един лешник. Това как ще го разберете? То не може да се разбере, то се предполага. И опит не може да се направи. Могат да се разбират понятията. За да разбереш Земята, тази голяма Земя, трябва да я направиш малка. Опитвали ли сте някога да я обхванете? Имате ли ясна представа за Земята, че е валчеста? В ума ви да изпъкват всичките морета, океани, острови, а също и всичките буболечици. Кой от вас е правил такъв опит? Това е познание. Познание е в ума си да обхванете всичко в едно. И да знаете в коя област са тези или онези планини, и какви са. Това е знание. Някои от вас ще кажат, както турците, които не искат да мислят: акълъ зарар. Турците като не искат да мислят, казват: седем ката нагоре, седем ката надолу. Те обичат да преувеличават. В турско време един турски бей казал на един български свещеник, че султанът имал „бин билион аскер." Свещеникът му рекъл: „Това да са орехи, пак не може да се съберат във вашата държава!" Толкова милиона войници да ги нахраниш, това е едно грамадно число. И в съвременната култура има много неща измислени и преувеличени. Някой пише една книга. Но тази книга, ако съдържа Истината, умрял човек може да възкреси. Или болен човек като я прочете, да оздравее. В Истината човек се обновява и възкръсва. Казвате, че трябва да стане коренен преврат. Един англичанин за много работи питал Ганди и най-после го запитал откога има тези идеи. Ганди отговорил, че две книги му направили силно впечатление: на един английски писател и на Толстой; като ги прочел, той изменил живота си. Англичанинът работел във фабрика и печелел на година по два милиона. След като разбрал смисъла на живота, всичко раздал на бедните хора и започнал да изпълнява програмата на Ганди. И той, Ганди, му показал с какво се храни - малко и много скромно се е хранел, дни наред взимал само по един плод на ден. Преврат трябва да стане в твоята душа. Ако ти не се освободиш от тези два милиона, ако ти не се освободиш от сегашната храна, която ядеш, как ще влезеш в Царството Божие? Може, след десет хиляди години, разбира се, но не по-рано... Едно друго негово меню: или малко козе мляко, или 4 круши на обяд, десет грама бадемово масло и вечер пак козе мляко, хляб не употребявал. Това, което Ганди яде, не можем да турим като пример за един европеец, но казвам, че ние може да си направим едно отлично меню, при което да има по-малко излишъци. Сега от сутрин до вечер ние мислим какво ще ядем, какво ще се прави след 20 години, в беднотия ще умрем, голи и боси ще ходим... Аз в България съм срещнал само един беден, който ми хареса. Бос и гол го срещнах и той ми се усмихна, и аз му се усмихнах. Казва ми: „Благодаря, откак обосях, аз оздравях. По-рано все изстивах, а сега не изстивам, по-рано имах шум в главата, сега както ме виждаш, с кърпени гащи съм, но съм здрав и в главата ми няма шум." Вървим с него и се разговаряме. След като му говорих за обикновени работи, казвам му: Аз се радвам, че ти си намерил спасителния път в живота. Ако ти даде някой някои хубави дрехи и обувки, няма ли да ги облечеш и обуеш? Той ми се поусмихна малко и казва: „Може само когато ходя на представление, защото ако вляза в туй общество бос, това ще внесе смущение, ще наруши реда. Но щом изляза оттам ще ходя както сега. Аз съм доволен за себе си, не искам ни най-малко да наложа своето убеждение на другите." Казвам: Ето един човек, който е доволен. Както виждаш, аз съм хубаво облечен сега, но отивам на концерт. След това ще отида на театър, на жур-фикс, след това на беседа, че ако си свърша работата и аз ще хвърля обуща, шапка, гологлав ще остана. - Разбираме се двамата.
Естественият, чистият, светлият живот, който внася хубавото, красивото в живота, това е смисълът. Да се разбираме, да сме готови в даден случай ако срещнем този, бедния човек, да влезем в неговото положение и той да влезе в нашето положение. Той като ме види, да не каже: „Колко хубаво е облечен този човек!" Аз съм виждал хора хубаво облечени - нищо не казвам. Като видя този, бедния, радвам се, приятно впечатление ми прави. Идея има в него. Аз го зная, че той не е толкова беден, колкото се представя.
„Свещило запалено няма да угаси." Аз желая вие свещите си да не угасите и дето минавате, палете свещите.
„Благословен Господ, Бог наш"
Добрата молитва.
8 неделна беседа, държана от Учителя на 15 ноември 1931 г., София, Изгрев