ПРЕТРЪПВАНЕ И ПРИТЪПЯВАНЕ
Размишление.
Често хората се натъкват на особени психични състояния – претръпване и притъпяване. Запример, когато изпитанията се трупат върху някой човек едно след друго, в първо време той страда, но после претръпва или изтръпва. Каквито страдания и изпитания да му се случват, той стои като изтръпнал, като че нищо не чувствува. Ако пък човек повтаря едни и същи мисли по няколко пъти наред, най-после той се механизира и дохожда до състояние на притъпяване – нищо не помни. Притъпяването показва, че човек е преминал предела до който нервната система може да понася. Щом мине този предел, настава претръпване. Преди да дойде до този предел, човек трябва да измени посоката на своето движение. Ще кажете, че човек трябва да се движи по права линия, да върви в правия път. Това е човешко разбиране. Разбирането на разумната природа не е такова. Според нея правият път не означава права линия.
Влезете ли в някое религиозно общество, там ще чуете да се разисква върху въпросите: Кой път е прав? Какво представя любовта? Какво може да направи тя за човека? От човека зависи, какво може да направи любовта за него. Какво може да направи един човек, като влезе в бакалницата? Той може да извади кесията си и да купува. От кесията му зависи, много или малко неща ще купи. Обаче, отношенията между бакалина и клиента са още механически. Те подразбират условно отношение на взимане и даване. Дойдете ли до любовта, и там има отношения на взимане и даване, само че всичко става доброволно: който дава, не мисли да взима; който взима, мисли да дава. Говори ли за любовта, човек трябва да я разбира в нейните тънки прояви. Говори ли за музиката, човек трябва да я чувствува вътрешно.
За да разбира нещата правилно, човек трябва да ги схваща и външно, и вътрешно. Външното разбиране е едно, а вътрешното – друго. Тъй щото, не е достатъчно само да кажем, че трябва да обичаме, или трябва да пеем и да свирим, но да дадем дълбок, вътрешен израз на любовта, на музиката и на пеенето. И природата започва с музика и пеене. И природата започва с любов и с живот. Тя е жива, разумна, но човек трябва да я разбира вътрешно и външно. Много музиканти и певци има в света, но повечето свирят и пеят механически. Истински музикант е онзи, на когото тоновете изразяват нещо; всяко движение на този музикант е свързано с движенията на разумната природа. Всеки негов тон, всяко движение изразява известна идея. Всяко нещо, което събужда някаква идея в човека, е живо. Запример, щом видите един портокал, в ума ви веднага се ражда някаква идея: да го посадите, или да изтискате сока му. Каквото да направите с портокала, все ще придобиете нещо. Ако изпиете сока на портокала, ще имате един резултат; ако посадите портокала, ще имате друг резултат. Ценни са резултатите, ако в тях има движение. Дето има движение, там всякога има растене.
Следователно, и животът, като движение, е подложен на растене. Растенето пък се поддържа от идеите, били те умствени или сърдечни. Умствените идеи имат отношение към мислите на човека, а сърдечните – към чувствата му. Дето има чувства, там има религия. Религията, в тесен смисъл на думата, е свързана с чувствата. Обаче, ако умът не взима участие в религията, човек е изложен на големи опасности. Остане ли само с чувствата си, човек изпада в гъста среда, в тежка атмосфера, която причинява болезнени състояния. Големи промени, добри и лоши, стават с човека, когато влезе в духовния свят. Физическият и духовният свят са противоположни един на друг. Докато се нагоди към условията на духовния свят, човек минава през големи изпитания. Той влиза в идеен свят, но като не е готов да реализира тия идеи, започва да страда.
Където да е човек, на физическия, или в духовния свят, той все ще има страдания. И ловецът, който е нарамил пушката си, страда. Защо? Че не е могъл да убие заек, или друг някакъв дивеч. Всички хора, светски и духовни, са въоръжени. Всеки носи пушка на рамо, иска да вземе нещо. Не е лошо да бъде човек въоръжен, но да не си служи с насилие. В който свят и да влезете, вие трябва да спазвате неговия ред и порядък, неговите правила. Не спазвате ли реда в света, в който влизате, не очаквайте никакви постижения. Като влезете в умствения свят, за да придобиете някаква идея, не е нужно да прилагате насилието, чрез което да нарушите реда и порядъка в този свят. Достатъчно е да попаднете в тона на дадена идея, за да я възприемете. Приложите ли насилието, вие не сте готови за този свят.
Същият закон се отнася и до света на чувствата, до духовния свят. Искате ли да постигнете някакво чувство, вие трябва да попаднете в линията на неговото движение, т.е. в неговия тон. Чувствата и мислите в човека растат, цъфтят, дават плод, както и растенията. Всяко добро разположение е плод на някакво чувство в човека. Колкото по-съзнателно работи човек върху себе си, толкова по-доброкачествени плодове раждат неговите мисли и чувства. Ще кажете, че имате достатъчно знания. Знания, които не се прилагат, представят стока, която пълни магазина само, без да допринася нещо. Стоката трябва да се превърне в звонкови монети. Ако човек не впрегне природната сила на работа, той нищо не е придобил. Какво ще се ползва от това, че знае законите и силите, които действуват в природата? Щом знае нещо, той трябва да го приложи. Едно време, когато нямаше електрическо осветление, хората осветяваха домовете си с малки газени лампички – газеничета. Като ставаха сутрин от сън, дълго време трябваше да кашлят, да очистят дробовете си от саждите на своите газеничета. Много от мислите и чувствата на съвременните хора представят такива, именно, газеничета, които дават малка светлина и малко сажди. Всяко недоволство, всяко неразбиране в човека, не е нищо друго, освен малкото газениче, с което той си служи.
И тъй, иска ли да се справи с недоволството си, човек трябва да се свърже с разумната природа, да придобие широки, правилни разбирания за нещата. За да постигне това, той се нуждае от повече мисъл. Какво е нужно на газеничето, за да свети по-силно и с по-малко дим? Да преустроите формата му и да вкарате повече въздух. Въздухът ще помогне на саждите да изгорят, да се превърнат във въздухообразно тяло, което ще излети. Вложете и вие повече светлина в мислите си и повече топлина в чувствата си, за да се освободите от недоволството. Дето има недоволство, там има тъмнина и дим. Гледайте широко на света, на всичко, което става около вас. Не мислете, че вашите разбирания са най-прави. Не се стремете да обърнете хората, да мислят като вас. Не е нужно всички хора да мислят по един и същ начин. Вложете в човека импулс, да се свърже с разумната природа, която носи принципите и законите на вечността. Стремете се към великите закони на Битието, а не към личните разбирания на хората. Стремете се към великата доброта, а не към добротата на човека, която ту се намалява, ту се увеличава. Истински добрият човек остава верен на себе си. Той не се подава на външните условия.
Един от учениците на древните окултни школи отишъл при своя Учител да го пита, какво представя животът и какви закони го управляват. Учителят не отговорил направо на зададения въпрос, но казал на ученика си: Иди в света, дето ще срещнеш трима души – военен, брамин и адепт. И на тримата ще удариш по една плесница. След това ще се върнеш при мене. Ученикът срещнал военния, ударил му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му ударил две плесници и го повалил на земята. След това той срещнал един брамин, който се молел на Бога. Ученикът се приближил към него и му ударил една плесница. В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го удари, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си. Най-после ученикът срещнал адепта, на когото също ударил плесница. Адептът бил толкова вглъбен в мисълта си, че даже не усетил плесницата. Нито един мускул на лицето му не трепнал.
Ученикът се върнал при Учителя си и разказал своята опитност от дадената задача. Тогава учителят му отговорил: Военният представя закона, който действува с две срещу едно. Браминът представя разумното сърце в човека, което не търси правото си. То се стреми към разрешаване на въпросите по нов начин. Адептът представя любовта, която не се смущава от нищо. Който живее в областта на любовта, той не се смущава от външните условия, от преходните отношения. Той живее в чистата и възвишена мисъл, в която няма никакви сенки, никакви облаци.
Като се говори за духовния живот на хората, в ума ни изпъква идеята за музика, песен и танци, т.е. за движения. Всяка песен подразбира движение. Ако човек не може да изрази движението правилно, и тона на песента не може да вземе правилно. Значи на всеки тон отговаря съответно движение. Човек не може да се настрои духовно, ако няма антена, чрез която да възприема движенията, т.е. трептенията от духовния свят. Истински духовен човек е онзи, който разбира трептенията на духовния свят и правилно ги възприема. Не може ли да приема тия трептения, той не може да възприема и картините на духовния свят. Щом не може да възприема тия картини, той не разбира езика на духовния свят. Духовният свят си служи с образи, с картини. Ако не можеш да възприемеш и разбираш образите на духовния свят, ти не можеш да чувствуваш. Ако двама приятели не могат да се разговарят и разбират, те не са приятели. Да бъдеш приятел на някого, това подразбира да имате пълно вътрешно разбиране по мисли и по чувства. Да се разбирате с един човек, това значи, в негово присъствие да се чувствате свободен да изказвате своите мисли и чувства. Това не значи, че и той трябва да мисли и чувствува като вас. В присъствие на приятеля си всички тревоги и безпокойства изчезват. В присъствие на приятеля всички смущения изчезват.
Днес всички хора – светски и религиозни, учени и прости, се смущават. Защо се смущават? Липсва им нещо. Каквото и да правят, докато не придобият вътрешна хармония, те нищо не могат да постигнат. Ще слушат да им се говори върху различни въпроси, ще правят опити, но резултатите им ще бъдат слаби. За да постигне нещо, човек трябва да се проникне от силно желание към това нещо. И тогава, ако влезе в някое духовно, или научно общество, той ще се приобщи към средата, ще придобие нещо и ще излезе обновен, тъй както планината обновява човека. Качи ли се на планината, човек се обновява от чистия въздух, от светлината и топлината на планинското слънце. И религията, и науката са в състояние да обновят човека, да внесат в него радост и веселие, да му дадат подтик към великото и красивото в света. По този начин само човек ще осмисли живота си, ще го направи разумен. Кой каквото може да направи, да се заеме да го направи: дали ще свири, пее, учи, това не е важно. От човека се иска работа. Някои религиозни четат Библията по два-три пъти в годината и са дошли до големи постижения. Като чете Библията, човек трябва да я разбира. Иначе, той дохожда до механизиране на нещата. Една 90 годишна американка прочела Библията 90 пъти. Ако четете живота на пророците, на апостолите и светиите, вие трябва да се свържете с тях, да разберете техните опитности. Йезекил, Данаил, Иоан, както и всички останали пророци и апостоли, са имали големи постижения, заради което заслужават да се изучават.
Мнозина казват, че не се интересуват от стари неща. Днес има много нови неща и постижения, които заслужават по-голямо внимание. Наистина, много нови неща има днес, но в духовно отношение човек не е много напреднал. Има хора, които не знаят нищо за духовния свят. Те даже не признават съществуването на друг свят, освен физическия, и на други същества, освен човека. Какво представя човек? Същество, чрез което разумността се проявява. Разумността обхваща цялата природа. Следователно, ние не можем да отделим човека от природата, от великата разумност, която обхваща всички живи същества, от най-малките до най-големите. Над човека, като разумно същество, живеят други същества, с по-голяма разумност и интелигентност. Един ден и те ще се проявят в своите форми, ще станат видими за човека. Ако човешката форма не подлежи на развитие и усъвършенствуване, животът на земята се обезсмисля. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми към нещо велико. При това, той има желание, каквото постигне, да го предаде на ония, които остават след него. Докато е на земята, човек трябва да работи усилено, да постигне нещо, че като замине за другия свят, да бъде готов за работа. И там има нужда от добри работници. Небето не е място за удоволствие и почивка. На земята ще учите, ще пеете, ще свирите, а на небето ще прилагате наученото. Който не може да свири, поне да мисли. Всеки може да мисли. Ако всички хора не могат да бъдат художници, архитекти, всеки може да работи поне върху себе си. Всеки може да чука и вае върху себе си, да изработи красива статуя. Човек има много необработени и неприложени идеи, които чакат своето време. След всичко това, той се чуди, какво да работи.
Религиозните и вярващите съзнават, че трябва да проповядват Словото Божие. Добра е тази идея, но какво ще проповядват. Не е достатъчно само желание да проповядват, но приложение се иска. Да проповядваш, това значи, да си родил дете, но това дете трябва да се отгледа. Колко безсънни нощи, колко грижи и тревоги е прекарала майката, докато отгледа детето си! Но и с това не се свършва. След като порасне, майката и бащата се намират пред нови грижи и задължения: да го възпитат, да го изучат. Едва след 20 годишен труд и работа върху детето, те могат да кажат, че донякъде са свършили задачата си. Не само родителите работят върху детето си, но и то работи върху себе си.
Като работи върху себе си и върху близките си, човек всеки ден трябва да прибавя по нещо ново в живота си, да се освобождава от старите си разбирания. Казвате, че има неморални работи в живота. Неморални неща са тия, които спират развитието на човека. Всяко чувство, всяка мисъл, всяка постъпка, които спират човешкото развитие, са неморални. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се развива. Всяко нещо, което дава подтик на човека към развитие, е морално. Ние заместваме думите „морално и неморално” с „разумно и неразумно”. Всяка храна – физическа или духовна, която не внася подтик в човека, трябва де се тури настрана. Като дойде до чувствата си, които също са храна, човек вижда, че освен качване, предстои и слизане. Той трябва да познава законите на слизането, да може правилно да слиза, без големи сътресения. Като слиза и се качва, човек се обогатява, придобива големи опитности и преживявания. Подтикът, който иде отвън, е запалка, но тази запалка се нуждае от материал, който може да гори, да развива светлина и топлина. Хлебарят меси и пече хляб, но знанието си не влага в него. Като ядете хляб, вие сами трябва да вадите от него това, което природата е вложила. Тогава ще разберете стиха, в който Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.” Ако можете да влезете в съприкосновение с този хляб и да извадите от него това, което Бог е вложил, вие ще станете едно с него, и той – едно с вас. Един ден и вас ще опекат и изядат, както вие ядете хляба. Изяждането на човека не е нищо друго, освен умиране.
Какво представя смъртта? Смъртта представя преливане на един живот в друг, преминаване на едно съзнание в друго. Обикновено низшият живот се прелива във висшия, низшето съзнание – във висшето. Заслужава човек да умре, за да мине в по-висок живот от обикновения. За предпочитане е хлябът да влезе в човешкия стомах, отколкото да се подмята във фурната. За предпочитане е човек да живее в свещената стая на някое възвишено същество, отколкото да остане при обикновените условия на живота, да го подмятат на една и на друга страна.
Като ученици, вие трябва да чистите мислите и чувствата си, да се освободите от всички външни примеси. Какво нещо е любовта, не говорете. Колкото по-малко говорите за нея, толкова по-добре. Вие разбирате живота по-добре от любовта. Любовта подразбира вътрешен стремеж към Бога. Следователно, докато не обича Бога, човек не може да обича хората. Въздухът в стаята има отношение към външния въздух. Не можеш да обичаш хората, докато не си обикнал Бога. Ако внесеш някакъв нечист елемент в любовта си към Бога, ти трябва или да го изхвърлиш навън, или да го обработиш по някакъв начин. Когато количеството на въглеродния двуокис във въздуха се увеличи повече, отколкото трябва, въздухът става вреден. Какво трябва да направиш? Или да пречистиш въздуха, или да обработиш въглеродния двуокис. За да го обработиш, ти трябва да придобиеш свойствата на растенията. Когато казвам, че човек трябва да се приспособи към лошите условия, имам предвид да намери начин да ги трансформира. Хората заспиват от въглеродния двуокис, както и от страданията. Щом дойдат страданията, за да не заспиват, хората трябва да се обърнат за помощ към растителното царство в себе си, да заставят растенията да обработят излишния въглероден двуокис. При процеса асимилация или хранене, растенията приемат въглеродния двуокис и го обработват в сложни органически съединения, от които се ползват и хората. Като понася страданията разумно, човек се усилва, става по-здрав.
Следователно, здрав е онзи човек, който носи страданията с благодарност. Страданията определят силата на човешката душа, а радостите – нейните възможности. С други думи казано: чрез страданията се изпитва силата на човека, а чрез радостите – това, което той може да направи. Страданията и скърбите са пробният камък за човека. Чрез тях той се изпитва. И обикновените, и великите хора страдат. И Христос, Който казваше, че с вяра могат гори да се преместват, като се намери в големи страдания, отиде да се моли на Господа, ако е възможно, да отмени тази чаша. Като видя, че не може да с е отмени чашата, Той разбра, че трябва да преживее страданията, да се опита силата му и каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си. Аз дойдох да изпълня Твоята воля, а не моята.” Силата на Христа се вижда в търпението, с което издържа страданията.
И тъй, намерите ли се пред мъчнотии и страдания, вие трябва да се молите, но да знаете, как да се молите. Ще получите ли отговор на молитвата си, това не е важно – вие трябва да се молите, да бъдете във връзка с разумния свят. Христос се моли, но не получи отговор на молитвата си. Господ наложи на Христа големи страдания, срещу които получи голямо благословение – възкресението. Отговорът на Христовата молитва донесе възкресението Му. Като знаете това, не се стремете да избягвате страданията, но понасяйте ги с благодарност, да получите възкресението. Това е красивото и великото, което всеки човек очаква. Всички ще минете през страдания. Най-страшното страдание – смъртта, ще дойде за всички. Рано или късно, всеки човек ще мине през смъртта. Кога ще дойде тя, не е важно. За човека е важно да бъде готов да я посрещне, че като дойде, да мине през нея и да придобие вечния живот.
Смъртта представя минаване на човека от един свят в друг. Младата булка не минава ли от едни условия в други. Щом облече булчинската си рокля, тя е готова вече, с радост очаква момента да излезе от бащината си къща и да отиде в дома на онзи, когото обича. Тя се радва, но не знае, че я очакват по-лоши условия. Бащиният дом е раят за момата, но тя го напуща и отива във външния свят. Щом се ожени, човек отива да оре, да копае и да сее. Значи женитбата не е нищо друго, освен излизане на човека от рая. Когато казват за някоя мома, че трябва да се ожени, това, значи, че дошло е времето да я изпъдят от рая. Това е физическото разбиране на женитбата. Духовното разбиране на женитбата е противоположно на физическото: излизане от света и влизане в рая, в Бащиния дом. Тъй щото, не е въпрос да не се жени човек, но като се жени той трябва да излезе от света и да се върне в рая, отдето някога е излязъл. Христос е изказал идеята за духовната женитба в притчата за блудния син, който, разкаян и смирен, се върна при баща си, да направи с него нова, здрава връзка. Като чуят думата „духовен”, някои хора я разбират криво. Под „духовен живот” те разбират еднообразен живот, т.е. отричане от всичко външно. Думата „духовен” е изгубила своето първично значение. Духовният живот е най-красивият и разнообразен по форма, по съдържание и по смисъл.
За да дойдете до духовното начало на нещата, вие трябва да мислите и да чувствувате по нов начин. Каквото предприемете, във всичко влагайте нов елемент. Ако четете Свещената книга, или беседите, вложете ново разбиране. Гледайте на всяка притча, на всеки пример, като на особена формула, която трябва да разберете и приложите. Човек се мъчи и страда, докато живее с физически, земни разбирания за нещата. В тези разбирания влизат съмнение, подозрение, които спъват човека. Дойде ли до Божествените разбирания, работите се нареждат добре.
Сега, колкото да се говори на хората, не може да им се помогне, докато всеки не започне да работи върху себе си. Малко хора могат да работят, както трябва. Като поработят половин или един час, те мислят, че много са работили. Някой вярващ се моли половин, или един час и мисли, че много се е молил. Казано е в Писанието: „Непрестанно се молете”. Каквото да работи, където да ходи, човек трябва да държи съзнанието си будно, да бъде непрестанно свързан с разумния свят. Това значи молитва. Ако човек мисли, че за да се моли, трябва да се изправи на крака и с часове да шепне молитви, това е механическа молитва, която не дава никакви резултати. Духовността в човека не е външно качество. Истински духовният е духовен и в клетките си.
Следователно, казвам: Непрестанно се молете, да не прекъсвате връзката си с възвишения свят. Щом сте свързани с този свят, вие постоянно ще се обновявате. Непрестанно се радвайте, да разкривате възможностите на своята душа. Колкото малка да е радостта, тя всякога допринася нещо ценно на човека.
Т. м.
37. Лекция от Учителя, държана на 7 май, 1930 г. София – Изгрев.