ТРИТЕ ПРАВИЛА
„Отче наш"
Размишление - 15 минути.
Ще прочета Второ послание към Коринтяните, глава 1, от 1 до 9 стих.
Имате ли някоя тема зададена? (Не.)
Представете си, че тази топка е от сняг, а пък втората от олово, а пък третата е златна (фиг. 1). Искате да знаете при каква температура ще се стопят. Първата е от сняг, втората е от олово, а третата е от злато. Искате да направите някаква проба. Каква проба? - Нагряване. Първата топка при каква топлина ще се стопи? При каква температура се топи оловото? - При 333 градуса. Снегът при колко градуса се топи? (При нула градуса.) А златото над 1000 градуса - при 1 086 градуса. Възможното при 1 градус е невъзможно при 333 градуса. Възможното при 333 градуса е невъзможно при 1 086 градуса. Защо? Ако топлината е две единици под нулата, снежната топка може да я носите, но ако измените топлината, тази топка няма да остане. И после, ако турите втората топка при един градус, тя няма да се измени, а при 333 градуса какво положение ще вземе? (Течно.) При колко градуса ще се превърне тази течност в пара? (При по-висока температура.) Сега вие имате известни теоретически познания и казвате, че температурата на слънцето е 6 000 градуса, 7 000 градуса, 10 000 градуса. Вие казвате, че учените хора така са казали. Най-последните научни теории казват, че Слънцето има вътрешна температура 35 милиона градуса. А други казват 45 милиона градуса. А някои учени казват 6 000 градуса. Кои са доказателствата, че Слънцето има температура 6 000 градуса или 25 милиона градуса, или 45 милиона градуса? Как го доказват научно? Вие как доказвате научно нещата? Например може да преведете следните думи: „една научна теория има своя научна основа." Трябва да знаете, че научната теория има основа в самия мозък на човека. Аз казвам, че един човек, за да може да разбере науката, той трябва да има ценности в съзнанието. Ако нямаш в съзнанието си ценност, ти не може да имаш наука. Едно малко сравнение. Представете си, че един художник няма платно, на което да може да рисува. Къде ще рисува той? Или ако той не живее вътре в природата, няма простор пред себе си, как ще се явят идеите в него? Благодарение на външния свят, процесите отвън стават вътре ценности на съзнанието. Сега за вас е смътно какво нещо е съзнанието. Съзнананието във вас е един малък свят, в който става отражение на външния свят, вие виждате нещата ясно. Това, което се отразява във вашето съзнание, вие го изучавате.
Та трябва да има някакъв обект, някаква форма, която да изучавате. Например градината може ли да се изучава без форма? Ти казваш: „Отвлечени идеи." Кои са отвлечени? Една отвлечена мома къде е? Отвлечените пари, казваме. Отвлечените идеи имат двояк смисъл и не изразяват положителна идея. Казвате, че нещата са достъпни за човешкия ум. А кои неща са недостъпни? Които нямат никаква форма. Каквато и да е идеята, тя седи в нейната форма. Тогава според законите, колкото формата е по-променлива, толкова се изменя и ценността, намалява се. Например в сегашния икономически свят златото нали минава за ценност. В какво отношение то минава за ценност? Нали като разменна монета. В икономическо отношение една държава колкото повече злато има на разположение, толкова повече тя има ценност. Този запас е потенциална сила. Сила, с която човек може да разполага. Следователно всеки един човек трябва да има ценност. Трябва да има известни идеи, които да са установени, на които формата да не се мени. Коя е сега ценността на тази идея? Вие ще кажете любовта, нали така? Коя според вас е най-ценната идея за сегашния човек? Вън от любовта коя е най-ценната идея? (Животът.) Животът е ценен. Той е това. което ще даде цена на човека. Колкото повече живот има човек... нали? Но повечето живот на какво се обосновава? (На здравето.)В какво е ценността на здравето? Нали един човек, за да бъде здрав, трябва да живее порядъчен живот? В какво седи порядъчният живот? Ние определяме, че човек трябва да мисли. Добре да чувствува и добре да яде. В какво седи доброто ядене? Това са вече подробности, но казвам: Здравето зависи от доброто мислене. В какво седи добрата мисъл? Най-простото определение: ако никога една добра мисъл и едно добро желание не се поставят в противоречие, това значи здраве. Как ще ги поставиш в противоречие? Едно малко обяснение. Представете си, че вие сте свършили университет и сте чиновник. Всички хора имат много добро мнение за вас като чиновник, но имате една малка слабост, че не знаете как да се отнасяте към парите, не оценявате парите или може да обичате парите повече, отколкото трябва. Може да се престараете. Някои хора се престарават. Имат по-голяма любов към парите, отколкото трябва. И тогава какво става, когато човек има по-голяма любов към парите, отколкото трябва? Изгубва своята честност. Един ден той види парите, влюби се в тях, погледне ги, почне да се разговаря и казва: „Може ли да дойдете с мен?" Парите в касата казват: „Не. Ние сме пари в касата на господаря." Той казва: „Аз мога да ви взема с мене." Парите казват: „Не може." В преносен смисъл ви казвам какво става. И след като е извадил този чиновник парите от касата и е изгубил своята честност, в него ще влезе друга идея. Тогава какво става? Окръжаващите хора като се научат, този човек губи своята цена, не му вярват. Представете си, че има съд, казват му: „Къде са парите?" Вие сте отговорни. Ще се доказва по някакъв начин, че вие сте употребили тези пари по някакъв начин. Тогава доверието на окръжаващите хора спрямо вас се изменя и вие загубвате своята ценност. Хората не ви се доверяват. Но представете си, че вие може да изгубите своята цена и без да сте направили престъпление. Вие може да помислите един ден само така: „Как да задигна златото?" Вие отивате при касата, но този господар е толкова умен, не иска да ви излага. Той извадил всичкото злато и сребро от касата. Вие отивате и виждате, че касата е празна. Никакво престъпление не сте извършили. Но в съзнанието си вашият господар знае, че вие сте отворили касата и не сте намерили златото. Вие минавате за нечестен човек. Макар да не сте намерили нищо, да не сте взели никакви пари, той казва: „Този човек е неустойчив, в знанието му няма ценност." Сега някои, които искат да извършат нещо, което не е позволено в природата, те ще отрекат някой закон. Например, когато някой иска да мисли зло, той казва: „Като умре човек, всичко се свършва." Така разсъждават. Научно доказано ли е, че като умре човек всичко се свършва? Не е доказано. Това са неща, които се предполагат и не може да се докажат научно. Дали след смъртта всичко се свършва. Това се взема като един научен факт. Някои дават известни доказателства, че след смъртта никакъв живот няма. Сега няма какво да се занимаваме с този въпрос. Вие вярвате, че има задгробен живот. Всички предполагам, че вярвате, но нямате една конкретна опитност, не сте ходили в онзи свят. Сегашното ви съзнание както е, може да кажете, че в миналото сте ходили. Но при сегашното ви състояние, какво е състоянието на онзи свят, не го знаете. Някои от вас имали ли сте опитността да сте ходили в онзи свят? Сегашният ред и порядък на онзи свят какъв е? Или най-малко дрехите на жителите на онзи свят каква форма имат. Приличат ли на нещата от този свят? Все приличат на нещо. (От друга материя са.) Донякъде има някаква прилика. В какво седи ценността на съществата от онзи свят? - В степента на тяхното съзнание. Едно същество от другия свят много рядко може да си позволи да направи една погрешка съзнателно, изключения се случват много рядко. Докато тук, на земята, в този живот, погрешки се правят по няколко пъти на ден. Вие по някой път разсъждавате, искате да бъдете господари на живота, господари на вашата съдба. Но как може да бъдете господари, ако не разбирате онази ценност на съзнанието си, ако не сте господари на тези вътрешни сили, които действат във вас, ако не можете да правите различие, какво може да направи злото и какво може да направи доброто? Как можете да бъдете господари? Доброто повдига ценностите на вашето съзнание. А злото винаги помрачава ценностите на вашето съзнание. Всяка една ценност се изгубва при злото. Дарбите, които човек има, при злото се изгубват, а пък при доброто дарбите се усилват. Сега много пъти са правени възражения и казват: „Този е даровит човек. Пияница е и пак е даровит." Те са криви изводи. Защото една дарба не се е родила само за 10 години или само за 100 години. Тя произхожда далече от миналото. Та ако вие разглеждате човешката дарба, ако разглеждате човешката честност, трябва да имате предвид, че тя има произход в далечното минало.
Аз съм правил наблюдения: в лицето на човека се показва честността. Показва се колко пъти той е опетнил своята честност. Как наричате тези белези на лицето? Изгориш се по тялото някъде, ставаш възрастен, но може да остане белег. Та когато човек изгуби ценността и своята честност, колкото пъти е правил зло, все остават белези. Човек по някой път може да се срамува от тези белези, но научно трябва да знае - тези белези трябва да му служат като една наука, да знае какви са били последствията при изгубването на ценността, какви страдания е претърпял човек. Вие по някой път страдате и защо страдате? Всяко едно страдание, като общо правило, се дължи на нарушението на един основен закон в природата, който е неизменен сам по себе си. И колкото нарушението е по-голямо, толкова страданието е по-голямо. И колкото нарушението е по-малко, толкова страданието е по-малко. И обратното: колкото изпълнението на закона е по-голямо, толкова и радостта е по-голяма. Колкото изпълнението на закона е по-малко, толкова и радостта е по-малка. И скръбта си има свои ценности, възможности, както в математиката.
-1000 + 1000 Каква разлика има между тези две числа? На единия освен че е празен джобът, но е и съдран. На другия освен че джобът му е здрав, но е и пълен. Тогава в един съдран джоб какво може да турите? В един здрав джоб, макар и да е празен, пак може да турите нещо. С един съдран джоб какво може да направите? Трябва да се закърпи. Сега как се закърпват джобовете? (С парче.) Когато честността се продере, как се закърпва? С парче, с постъпка. Три неща има, три неща и правила има, които може да спасят човека. Първото правило е: ако имате любов към живота, да имате правилно разбиране, ако имате любов към знанието, да го разбирате, и ако имате любов към свободата, да я разбирате. Те са три правила. Ако ги разбирате добре, вие може да живеете. И с това може да поправите всичките си погрешки - ако обичате живота, ако обичате знанието и ако обичате свободата. Под думите „да обичаш живота", се подразбира следното: да обичаш живота не само за себе си, но този живот като го обичаш в другите хора, да ти е приятно. Да обичаш живота в себе си и в другите хора, еднакво да се радваш, когато животът се усилва в другите хора и в тебе. Защото усилването на живота седи в ценността на съзнанието в човека. Или другояче казано: колкото условията са по-добри, толкова животът ще се прояви по-добре. Колкото условията са по-лоши, толкова животът ще се прояви по-малко. Колкото условията за знанието са по-добри, толкова знанието ще се увеличава. И колкото условията са по-лоши, толкова знанието ще се намали. И за свободата е същият закон. За да спазите първите три правила, които са ценни, вие може да ги приложите в живота. А който не ги знае, може да се подхлъзне.
Авторитет за любовта към живота е Любовта. Авторитет за любовта към знанието е Мъдростта. Авторитет за любовта към свободата е Истината. Ако не разбирате тия три авторитета, вие не можете да приложите тия три правила. Вие не може да приложите любов към живота, ако любовта не е авторитет за вас. Вие не може да имате любов към знанието (аз вземам знанието като една сила, която води към освобождение), ако мъдростта не е авторитет за вас. Вие не може да опазите правилата на свободата, последният авторитет, ако истината не е авторитет за вас. Може да питате какво нещо е истината. Истината е авторитет за свободата. Всеки един, който има този авторитет, той е свободен. Що е истина? Това, чрез което можеш да бъдеш всякога свободен. Това е истина. Някой иска да определи какво нещо е истина. Но той го взема като нещо материално. Ти на истината не може да дадеш никаква форма. На истината може да дадеш само една форма - ако имаш този авторитет, ще бъдеш всякога свободен. Няма да бъдеш ограничен. Всички въпроси могат да се решат по закона на свободата. Но ти казваш: „Загубих своята свобода." Понеже си изгубил авторитета на истината. Следователно нямаш любов към свободата. А пък щом не прилагаш това правило за свободата, нямаш любов към нея, ти не си свободен човек. А пък щом не си свободен, оттам насетне ще се нареждат всички неприятности в живота. Сега във вашия ум кои са най-големите постижения на земята? Олге, ти кажи? Според теб кои са най-големите постижения? Но да не дадеш някое богословско тълкувание. Или да не дадеш някое модно тълкувание. Кое е за тебе най-ценното, до което си дошла в своето разбиране? Поставям те малко на изпитание. (Не мога да отговоря.) То е скромност. „Не мога да отговоря." Има неща, които не могат да се кажат, защо? Има неща, които не трябва да се кажат, понеже, като кажеш, някой път думите произвеждат голяма светлина, а пък някой път и голяма топлина, и се разтопяват нещата. Затова човек трябва да мълчи. Някой път, като кажеш някоя дума, може да се разтопи. Златото и то се разтопява. За пример ти минаваш някъде и си свободен. Облечен си скромно. Нищо не казваш. Имаш другари наоколо. Кажеш една дума и веднага ще се намериш в едно трудно положение. Представи си, че имаш другари, които обичат да обират? Какъв научен термин има. Те приспиват човека? Ти като се събудиш, станеш, виждаш, че в джоба ти няма нищо. Палтото ти няма, парите ти няма. Ти оставаш без палто и без пари. Ако кажеш, че си богат и носиш нещо в себе си, то няма да бъдеш свободен. Ако говориш за себе си, че си богат, че имаш това и това, тогава трябва да бъдеш много умен. Ако кажеш, че в някоя банка имаш 2-3 милиона, то е друго. Но ако кажеш, че носиш това богатство със себе си, ти се излагаш на известна опасност. Аз говоря сега докъде е дошло съзнанието на човека. Той ще ти каже: „Мога да ти услужа. Да пренеса парите, да си починеш малко. Много ще бъда щастлив, обичам да услужвам." Но после, като се събудиш, няма да го намериш никъде. Питам: Един човек, който е свършил университет и занесъл торбата някъде и не я връща, учен човек ли е той?
Някои полицаи си имат копои. Те ще го надушат. Тури ти торбата на гърба. Ще те кара да я носиш и да се извиняваш, че не си я занесъл. Как наричат това църковниците? (Разкаяние.) Хубаво нещо е разкаянието. Снежната топка може ли да се разкайва, ако не се разтопи? За да се разкая човек, трябва да се измени неговата култура, да се промени неговото съзнание. При едно обикновено съзнание една погрешка не може да се изправи, не може да стане разкаяние. А пък една неизправена погрешка в един живот, една малка неизправена погрешка в следващия живот, във втория, в третия, в четвъртия, в петия - тази погрешка може да се увеличи. Тя може да спре цялото развитие, целия ход на човешкия живот. Сега вас ви интересуват много неща, вие се спъвате в сегашното си положение. Усещате, че сте беден, че някои ваши дарби не са развити, без да може да дадете отчет кои са причините, дето някои ваши дарби не са развити. За пример вие казвате: „Аз не съм някой талантлив художник или поет, или музикант." Кои са причините, дето не сте даровит? (Не е работено.) Кое е онова, което може да застави човека да работи? (Любовта.) Сега кои са законите, как може да се предизвика любовта? Кои са законите за това? Много е трудно да предизвикаш любовта в един човек. Трябва да го разтопиш. Ти не може да предизвикаш любовта, ако не го разтопиш. Ако не можеш да разтопиш снега, оловото, златото, ти не можеш да предизвикаш любовта. Добре, в духовно отношение как разтопявате златото? Представете си такова едно доказателство. Да кажем, някой има да дава 20 английски лири. Колко български лева струват 20 лири? Той е толкова честолюбив. Понеже има да дава, като не може да ви даде, той е намислил да се самоубие. Вие в дадения случай схващате неговата мисъл, цените неговия живот и му давате 20 английски лири. Тоя човек в своето съзнание цени услугата, която вие му направихте. В неговото съзнание вие се повдигате, ставате ценен предмет. Оттам насетне се образува една връзка между вас. Този човек досега не е мислил за вас добре, може да е мислил много лошо, но в този случай вие го спасявате, той се е стопил. Вие сте купили за 20 английски лири един човек. Аз ви привеждам един пример. Един искаше да се самоубие. Той имаше да дава. Казах му: Продаваш ли ми живота си? Той каза: „Продавам го." Казах му: Аз го купувам. Колко ти трябват? - „Две хиляди лева." Давам му ги. Купих душата. Казах му: Ако си платиш парите, ще ти върна душата, ако не върнеш парите, душата ти е заложена. И досега още той не ги е платил. Имам една душа, купена. Може би в този век да е единственият случай, когато един човек да е продал душата си. Той казва: „Продавам я, нищо не ми коства." Купувайте човешките души, не бойте се. Хубаво е всякога, дето ви се отдаде случай, да направите една услуга, много услуги. С това вие давате един подтик на вашите най-хубави способности, на вашите най-хубави чувства и с това растете. За бъдеще ще ви дам известни правила. В живота има известни правила, които трябва да се знаят и които трябва да се приложат, за да вървят работите. Във физическия, в умствения и в духовния свят има известни правила.
,Добрата молитва"
37 лекция от Учителя, държана на 6 юли 1934 г., София, Изгрев.