ВСЕКИМУ СПОРЕД ВЕЧНАТА ПРАВДА
В това събрание присъствуваха членовете, не присъствували друг път Г-н Дънов, след като прочете [18 л] от Матея, каза
Важни са думите "Гдето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях". За всяка работа в света трябва да има двама, които да започнат работата. Вие трябва да намерите кои са тия двамата. Трябва да размишлявате върху тия думи Помислете кои са тия двама, които трябва да се съберат. Тримата, вече е направлението, посоката, към която трябва да се стремите. А в числото две винаги ще намерите, че няма ред и порядък. Онзи, който иска това от туй число, не разбира реда на нещата. Защо искаме Бога? – Защото имаме нужда от Него, също както има нужда ученикът от учителя и детето от майката, и двамата са необходими във време на нужда. Във време на страдание трябва да призоваваме Господа. Викайте Го в скръбни дни и Той ще се яви, защото само тогава Той се явява. Иначе, Той е в своето местожителство, та не слиза тук. Винаги, когато и да се даде лекарство някому, той трябва да го приеме, иначе би значело, че той не иска да се лекува, не иска следователно да еволюира.
Казва се, че двама или трима, каквото и да попросят в Мое име, ще им бъде. Но знайте и не изпускайте от предвид, че два елемента не могат да се съединят без изискуемите условия. Който химик щете питайте върху този въпрос, всякой ще същото да ви каже. Същото е и с нас. Само ако разполагаме с изискуемите условия, Господ ще отговоря на исканията ви. Ако например не слушате, Господ няма да ви отговаря. Ако някога ви са изпратени нещастия – благодарете Богу заради тях. Бъдете щастливи и в иманието, и в нещастието. Не обвинявайте никога Господа за вашето нещастие, защото вие сте си виновни. В Бога всичко е добро, няма в Него зло, а само човек, когато не изпълнява волята Божия – страданията настъпват. Да, тия страдания са резултат на непослушанието.
Защо се казва само за "двама"? Двете, това е тъмнината и светлината, то е доброто и лошото, истината и лъжата. В този живот не очаквайте, че ще имате щастие. Това е илюзия. Земята не е място за човека, а той е пришълец в нея. Тя е за него т.нар. "плачевна юдол*". Тая земя е покрита с плача и сълзите на милиарди същества, които са плакали, плакали и плакали. И вашата съдба е такава – толкова ще ви се даде и улеснение. Повече да искате, от лукаваго е. Ако искате да живеете вечно на земята, и то е от лукаваго. Ако искате да бъдете богати, тоже от лукаваго е. Ако вие градите вашето щастие на тази земя – излъгани сте, защото разполагаме и имаме друг дом, неръкотворен, вечен. И когато чуете гласа на вашите ближни, отишли преди вас, ще разберете смисъла на живота.
Прочие, не искам никой да роптае. Решил съм да туря точка на всяко роптание. Всякой кове своята съдба, а Бог е, Който определя всекиму според вечната правда. Който се чувствува готов за пътя Господен – добре, а който – не, може да си остане в света.
Най-подир, размислете Вам са дадени мъже, жени, деца. Защо ви се дават, размишлявахте ли и разбрахте ли? Ами че постарайте се, потрудете се и дайте правилен отговор на тия въпроси.
И тъй, най-елементарното сега за вас е послушанието. Тази да е единствената лозинка, чрез която да хлопате в небето и щом като с нея похлопате, когато и да сторите това, ще ви се отваря. Но ако не слушате, може да хлопате колкото искате, може и да плачете колкото искате – няма да ви приемат. Да, в послушанието е силата А послушанието е плод, резултат, изявление на любовта.
- долина, от старобългарската дума юдоль
28 октомври 1912 г , неделя
- Забележка: Липсва текст. Заграден е и потъмнен.