ПРАВА ОБХОДА И ПРАВА ПОСТЪПКА
Ще прочета само 18 стих от 3 глава на Притчите: „Но пътят на праведния е като виделото на разсъмване, което свети повече и повече, доде стане съвършен ден."
Има няколко начина за разбиране на живота. Всички вие живеете, но не разбирате защо живеете. Вие чувствувате, че живеете, но какво е вашето предназначение, какво можете да постигнете и какъв ще бъде крайният резултат, това ви е непознато. Ако ви запитат каква е програмата ви за днес, не знаете. Всички мислите, като излезете от клас, да закусите. Някои от вас пък няма да закусят. Те ще постъпят като войника. Той става сутрин и първата му работа е да вземе оръжието и да чака да извърши това, което му се заповяда. Който не е войник, той няма да пипа пушката, но ще чака за друга някоя работа.
Сега искам да обърна вниманието ви върху обхода-та и постъпките в живота. Какво разбирате под думите: „Човек трябва да се обхожда добре и да постъпва добре"? Разликата е такава, както е между един цвят и един зрял плод. Кое е за предпочитане: цветът или плодът? Може ли плодът да дойде преди да е дошъл цветът? Вие предпочитате плода, но плодът зависи от цвета. Тогава в какво седи цената на плода? - Че плодът има опитността на цвета плюс още нещо отгоре. Значи плодът се е научил нещо от цвета. Цветът е възприел всичката енергия, а плодът я обработил. Цветът носи и възприема енергията, а плодът я обработва. Какво трябва цветът да
213
научи от плода? Кой от кого трябва да се учи: бащата от сина или синът от бащата? Учителят от ученика или ученикът от учителя си?
Сега ще се спра върху някои много елементарни работи. Това, което начертах тук, трудна работа ли е? Всеки от вас може да я направи. Има ли някой, който не може да я направи? Има ли нещо невъзможно за човека? Има ли нещо, което не може да направи? Тук всичко е възможно.
Сега второто положение. Можете ли да обясните какво се крие в този чертеж (фиг. 1)? Какво се крие в тези линии? Налучкайте сами! Това представя рафтове на библиотека, на която са поставени книги. Как са поставени книгите? На отдели по автори или по стойност? От какво зависят цените на рафтовете в библиоте ката? - От книгите, които са поставени на тях. Докато тези книги са на рафтовете, те струват милиони. Но щом книгите се извадят, сами за себе си рафтовете нищо не струват. Следователно, ако извадите мислите и чувствата от човека, какво съдържание ще има той? - Ще е подобен на тия рафтове без книги. Човек без добри мисли, чувства и постъпки не струва нищо. Друго сравнение: Имате една книга. Цената на книгата от какво зависи? От броя на листата й ли? Една книга може да има няколко стотин листа, до хиляда. Цената на тази книга зависи от съдържанието, което е в тези листа. Ако откъснете листата от тази книга и оставите само двете й корици, какво струва вече тази книга? Една книга от хиляда листа колко може да струва? - Около сто лева най-малко. Е, ако вземете от библиотеката една, две, три и
214
повече такива книги, а не ги връщате, какво мнение ще имат в тази библиотека за вас? След като тази библиотека ви е услужила най-малко десет пъти със своите книги и вие не сте ги връщали, как трябва да постъпи тя с вас? При един добър християнин дохожда съседът му да му иска пари на заем. Християнинът казва: „Аз не съм свикнал да давам пари на заем, но ето ключът от моята каса. Вземи го и когато ти потрябват пари, вземай си, колкото искаш." Съседът взел ключа и повече не го върнал. След две години той донесъл ключа и казал: „Няма повече пари в касата". - Няма нищо, в касата няма пари, защото ти само си вземал, а нищо не си внасял, касата е обедняла. - Ами сега? - Кога ще се научиш да туряш нещо в касата? Иначе тя ще си остане така празна. Сега вие от кои сте? Вземате пари и не туряте нищо в касата, или вземате и туряте? Ако само вземате, а нищо не давате, от кои сте тогава? За какъв човек можете да минете? Следователно, ако и вие по същия начин само вземате от книгата всеки ден по нещо, а не прибавяте нищо, ценността на вашата книга ще се изгуби. Вие знаете ли де е вашата доброта, де е фиритката (нишката) на вашата добродетел? Вие знаете ли де е фиритката на вашата разумност, на вашето безстрашие, на вашата вяра, надежда и любов към Бога? Казвате, че имате любов към Бога. Това не е вятър. Да имате любов към Бога не е лесна работа. Това, което вие наричате любов към Бога, е само едно състояние на чувствата и то е ценно, но не е това любов. Всяко нещо си има свой център. Сега ще ви питам де се намират очите ви? На кое място са те? - Ще кажете, че очите се намират в основата, в корена на носа. Де се намира носът, ноздрите де се намират, с които
215
дишате? Ще кажете, че носът се намира над горната устна. Де се намира устата. Сега ще ви питам, защо природата е поставила очите под челото, а не над челото? Защо е поставила носа над устата, а не под устата?
Питам: когато искате да махнете нещо от себе си, накъде движите ръката си? - Навън. А когато искате да вземете нещо, накъде движите ръката си? - Навътре. Следователно, за да се разбере една мисъл, трябва да изучавате нейната практическа страна. Тогава и мисълта е ценна. Когато хлебарят има хляб на тезтяха си, той е ценен. Когато няма хляб, той изгубва цената си. Какво прави тогава? - Той замесва нов хляб и започва да го пече. Колкото хляб опече, всичкият той ли го изяжда? Не, той остава за себе си само един килограм, а останалите 999 задържа за своите ближни. При това положение той минава за много добродетелен, че оставил 999 хляба за ближните си. И всеки ближен, като влезе във фурната му, все ще си остави своето препоръчително писмо, срещу което ще си вземе хляба. Кое е препоръчителното писмо? Като отидете при фурнаджията, как ще ви кредитира той? Какво му казвате? - „Моля, дай ми едно кило хляб." - Той ще отговори: - „Моля, дай си препоръчителното писмо!" На препоръчителното писмо отгоре има печат. Какво пише на него? - Пет лева. - Книжни или сребърни? Колко струва един сребърен лев? - Седем лева? А един златен? Значи вие имате един хляб, но колкото и да гледате този хляб, каквито и разбирания да имате, вие трябва да разрешите един въпрос, за да можете да се ползувате от него. Ако вземете част от този хляб и го сдъвчете, вие веднага ще се ползувате от неговата сила. Ако не направите опита, ще имате едно неразполо-
216
жение. Неразположението показва, че вие сте направили една работа, която ви е била неприятна. Разположението показва, че сте направили една приятна работа. Всяко неразположение показва, че вие не сте яли, или не сте мислили, или не сте дишали. Щом сте неразположени, ще знаете, че не сте изпълнили едно от тия три положения. Гладният е неразположен, защото не е ял. Работата лесно ще се поправи. Дайте му четвърт хляб и неразположението ще изчезне, ще се смени с разположение. Ако пък сте обезсърчени, трябва да знаете де се крие причината на обезсърчението: в стомаха, в дробовете или в мозъка. Това значи: умът ли е причина за обезсърчението, волята или сърцето. Според вашата философия, как намирате причината на обезсърчението си? На какво пък се дължи обезсърчението? Често човек се обезсърчава, когато не може да свърши една работа. Не можеш да си мърдаш ръката, ти се обезсърчаваш. Следователно от слабостта на волята произтича обезсърчаването. От слабостта на ума произтича обезверяването, а от слабостта на сърцето произтича безлюбието. Когато умът ти не работи, ти се обезверяваш. Тъй че вярата си ще я подигнете с ума си. Та ако искате да усилите вярата си, ще мислите как ще я подигнете. Учениците Христови казвали на Христа: „Предай ни вяра!" По кой начин ще им предаде вяра? Ще ви наведа ред разсъждения. Ако гладният дълго време не е ял и ръцете и краката му не държат, та не може да работи и се обезсърчава, по кой начин ще се възстанови неговата надежда? Ще му дадете време да се съвземе, да си почине малко и веднага ще почне да се съвзема. След време той ще се окуражи малко и ще почувствува, че може да работи.
217
Сега ще ви дам друг един пример за човек, който се е обезверил. Представете си един човек, очите на когото са превързани и с тези очи той иска да ходи. Той върви, но се страхува. В страха има обезверяване. Той ходи внимателно, едва крета. Какво трябва да направите, за да спасите този човек от страха? Трябва да го хванете за ръката и да го водите? Ако го водите, ще минете за добродетелен човек. Като го водите ден, два, три, най-после ще заспите. Кой ще го води тогава? Значи въпросът се разрешава само частично. Какво трябва да направите? - Ще му снемете превръзката. По кой начин ще снемете превръзката на вашето обезверяване? Мъчно може да се снеме тази превръзка, понеже е сложно превързана. Тя е толкова сложно вързана, че само кармично може да се развърже.
Сега да дойдем до рафтовете на библиотеката. Всяка книга трябва да се върне, да се постави на мястото й. Всяка ваша идея, всяко ваше чувство, всяка ваша постъпка трябва да се поставят точно на мястото им, дето са били първоначално поставени на рафтовете за книги. Ако разместите книгите, вие ще почнете сами да се лутате, няма да знаете, коя книга де сте поставили. Понякога така се обезсмисля вашият живот, че вие не го разбирате. За пример, вие искате хората да ви почитат. За колко неща могат хората да ви почитат. Вие искате хората да ви почитат, да имат високо мнение за вас. Как се добива това високо мнение? Колко черти трябва да има човек, за да бъде почитан? Той трябва да има добра воля, добро сърце, че никого да не обижда и сам да не се обижда, и добър ум, че всякога да дава добри съвети, да не дава никому лъжливи сведения. Той не трябва да разнася кой какво казал, да не скарва хората помежду им.
218
Той никога не трябва да разнася непроверени слухове. Често вие младите се поддавате на такива непроверени слухове. Казвате: Еди кой си е неразположен спрямо мене. Защо? Отде знае? Нищо не му казал, но го погледнал накриво, не го погледнал както трябва. Това е едно лъжливо впечатление. Как трябва хората да се поглеждат? Кажете ми сега кой е най-добрият начин, по който хората могат да се поглеждат? Как трябва да се погледне добре един човек? Когато става въпрос за добро поглеждане, първо човек трябва да си даде отчет в себе си какво значи добрият поглед. Представете си, че вие се молите на Бога и в това време мислите нещо лошо, смятате ли, че Бог ще отговори на молитвата ви? Вие се молите, но сърцето ви е нечисто. Мислите ли, че ще се отговори на молитвата ви? Вие се молите, но не постъпвате добре. Мислите ли, че молитвата ви ще бъде послушана? Вие отивате при някого да се молите да ви даде нещо, защото сте гладен, но си казвате: „Този човек е професор, но надали ще ми даде и пет лева. Той ме оставя да гладувам". Мислите ли, че такава молитва ще бъде чута? Че вие още нищо не сте свършили за Господа. За да ви послуша Господ, вие трябва да сте свършили нещо за Него. Вие досега сте само яли и пили и нищо не сте платили. Божествената книга е пълна само с ядене и пиене и нищо не сте платили. Цялата книга е пълна с обещания, които аз наричам бели лъжи. Ето сега, като мазаха през лятото салона, дошъл някой, задигнал една от картините и на нейно място поставил друга. Той мисли, че не го зная. Кажете ми защо му е тази картина? Знаете ли коя картина е изчезнала? - Съвършената девица. Това показава, че тъкмо туй ви липсва - майка-
219
та, девата. Между вас няма още любов. Любовта ви е задигната. Питам: Кои са съображенията на този, който е задигнал тази картина? Който е взел тази картина, той няма да хароса. И целият му живот, от единия до другия край, ще бъде едно нещастие за него. Когато от сърцето ви изчезне майката, любовта, кой е взел тази ваша картина? Когато вие изгубите надеждата си, кой е взел тази ваша картина? Който е взел картината от салона, направил е това по две съображения: от една страна искал да продаде оригинала, да спечели нещо от него. От друга страна може да се предположи, че иска да я нарисува. Тогава нека я прерисува, а после да върне оригинала. Защо той не е взел друга картина, а именно майката?
Но да се върнем сега към същественото в живота. За да имате правилна обхода и правилни постъпки, отношенията между ума, сърцето и волята ви трябва да бъдат нормални. Нормални състояния са, когато умът функционира както трябва. Права мисъл е тази, която всякога може да помага на човека. Мисъл, която не може да помага на човека, не е права. Право чувство е това, което всякога може да помага на човека. Чувство, което не може да помага на човека, не е право. Всяка постъпка е права, само когато помага на човека. Щом не може да му помага, тя не е права постъпка. Под права мисъл разбирам онази, чрез която действува едно разумно същество. Когато говоря за правата мисъл, аз разбирам колективен процес, в който е взела участие мисълта на 10 - 20 хиляди души едновременно. Ако стотина или двеста души мислят да ви направят едно добро, хубаво ще бъде, но какво ще почувствувате, ако също такова число хора мислят да ви направят едно зло? Вие ще из-
220
питате едно лошо разположение. Следователно ще знаете, че когато се намирате в едно натегнато състояние, не можете да се търпите, някой мисли да ви направи някакво зло. Когато пък се чувствувате радостни, весели, много души мислят едновременно да ви направят някакво добро. Тогава как трябва да се обхождате с тия хора, които мислят да ви направят някакво добро? Вие например, как се обхождате с тях. Представете си, че един фурнад-жия иска да ви даде един хляб. Какво трябва да направите? - Ще му дадете пет лева. Да, но той иска да ви даде този хляб даром. Тогава, какво ще правите? - Ще трябва да му благодарите. Това е пак един начин на плащане. Ще му кажете: „Крайно ви благодаря за хляба. Един ден и аз ще ви се отплатя за хляба, който ми давате." Значи, или ще му платите, или ще му благодарите, или ще останете с мисълта, че един ден и вие ще му се отплатите по същия начин. Това е правилна обхода, правилна постъпка. Следователно, когато някой ви направи едно добро, вие трябва да вземете под внимание неговото добро и да сте готови при случай да му върнете по същия начин. Ако някой ви обича, а вие не връщате тази обич назад, какво ще бъде вашето положение? Когато обичат някого, а той не обича, в края на краищата той става егоист и почва да мисли, че всички хора са длъжни да го обичат. Той трябва само да ходи надут като пуяк, да слушат песента му. След като е тракал с перата си с години, професор станал ли е? Когато опашката на пуяка окапе, той изгубва вече своето достойнство. Това показва, че достойнството не е седяло в неговия ум, а в перата му. Докато перата му израстват, той се крие. Щом израснат перата му, той показва задницата си, опашката си, а не
221
главата си. Същото правят и глупавите хора. Когато някой глупав човек направи едно добро, той показва задницата си, а не главата си. Хората, които обичат да се хвалят, също показват задницата си, като пуяка.
Казвам: Има един начин за самовъзпитание, от който зависи вашият бъдещ живот. Самовъзпитанието седи в онова самоудоволствие да знае човек, че постъпва правилно. Какво е правилната постъпка? - Правилната постъпка седи в това, че като постъпвате правилно, дето и да се явите, хората са готови да ви услужат. Ако правите добро на много хора и един ден изпаднете, осиро-машеете, всички тия хора ще ви се притекат на помощ, ще ви помогнат. Обаче, ако сте им правили зло или някакви пакости, един ден всички тия хора ще се откажат да ви помагат и ще постъпят спрямо вас така, както и вие сте постъпили към тях. Казвате: „Това е кармичес-ки закон." Знаете ли какво нещо е кармата. Това, което индусите наричат „карма", тяхното обяснение за кармата е съвсем детско. То е все едно да вземете обясненията на математиката за числата и да казвате, че това са истинските обяснения. Какво казват математиците за числата от едно до десет? Ето какво обяснение може да се даде за числата: С първият потик на природата, този център се е завъртял два пъти около себе си и е образувал двете. Когато този център се е завъртял три пъти около себе си, образувало се е числото три. Когато се е завъртял четири, пет, шест и повече пъти около себе си, той е образувал четворката, петорката, шесторката и т. н. Това показва известно движение около себе си. Ние казваме, че двойката е два пъти по-голяма от единицата. Значи единицата, която е причина за всяко действие,
222
е направила две усилия, завъртяла се е два пъти около себе си. Колко пъти трябва радиусът да се завърти, за да образува кръг? Когато радиусът дойде до противоположната страна от която е излязъл, същият ли е? Той става двоен, удвоил се е. Значи, когато радиусът дойде до противоположното положение, отдето е излязъл, той се удвоява, става два пъти по-голям от по-рано. Всяко нещо, което се удвоява, се движи, а всяко нещо, което не се удвоява се намалява и видимо спира. Всички неща, които се движат се увеличават и всички неща, които не се движат се намаляват. Всеки човек, който мисли, чувства и постъпва, се движи, а същевременно се увеличава. Всеки човек, който не мисли, не чувства и не постъпва, той се намалява и не се движи. Сега остава едно нещо, на което вие не обръщате внимание, вследствие на което правите следната погрешка. Всички имате свещ и кибрит, но когато трябва да излезете вън в тъмнината, не вземате свещта и кибрита със себе си и казвате: „Кой ще си губи времето да пали свещта, аз и така ще си намеря каквото ми трябва". Излизате и веднага се блъскате в нещо, удряте се. Не, като излезете в тъмното, първата ви работа е да запалите свещта си. Щом сте запалили свещта си, вие ще знаете отде да се върнете. Ставате сутрин рано, искате да постъпите правилно. - Запалете светил-ника. Казвате: „Кой ще пали сега свещта, да харча?" Вие се мислите за учен човек, че ще намерите всичко в тъмнината. Нищо няма да намерите в тъмнината. Това е не-разумност. Запалете свещта си. Какво представя свещта? - фитилът на свещта, това е умът, лойта, това е сърцето. Това, което гори веществото -на свещта, това е волята на човека. Умът трябва да мисли, а сърцето трябва
223
да чувствува. Ти не можеш да мислиш, ако едновременно не чувствуваш и ако едновременно не действуваш. Значи, ти трябва да имаш фитил, трябва да имаш лой, а също така трябва да имаш и вещество, което да гори. Ако свещта ви не гори, не можете нито да мислите, нито да чувствувате, нито да действувате. Щом умът ви не е запален и сърцето ви не се топи, нищо не можете да направите. фитил трябва да имате, който да гори и лой трябва да имате, която да се топи. Тогава и пламъкът ви ще излиза навън. Някой казва: „Аз се стопих". - Бих желал всички хора да се топят. Обичате ли захар, която не може да се топи в устата ви? Коя захар обичате: която се топи, или която не се топи? Кои хора обичате: които се разпъват, или които не се разпъват? Кои крака обичате - които се мърдат, или които не се мърдат? Чудни сте вие! Във всяко движение трябва да виждате проекция на Божията мисъл. Това, което се мърда, е за предпочитане. Най-малката мисъл е за предпочитане пред най-голямото богатство. Аз говоря за такова богатство, което може да се топи. Богатство, което не може да се топи, не може да се използува. Онова, което ползува човека, е неговата мисъл, неговите чувства и неговата воля. Това е истинската философия на живота. Това, което природата е дала на човека, той трябва да знае как да го използува. Това значи права обхода и права постъпка.
Сега кажете ми каква мисъл остана у вас? Някой ще каже, че не постъпва добре. - Това нищо не значи за мене. - Ама аз не мисля добре. - И това нищо не значи. -Аз не съм от надарените. - И това нищо не значи. - Аз нямам условия. - И това нищо не значи. Щом нямаш условия, върни се там, дето са условията. Ние говорим за
224
положението, в което се намирате в дадения случай. Когато говоря за известни положения, те съществуват. Аз не говоря за неща, които ги няма. Има ли някой от вас, който да няма ум? Има ли някой, който да няма сърце? Или да няма тяло? Нали всички имате тяло? Ще кажете, че сте болни. - Това че сте болни, показва, че тялото ви е нечисто. Причината е у вас. Пречистете тялото си -нищо повече. Ако някой има хляб, но не яде и изтощава тялото си, де е причината? - В самия него. Нека се наяде. Ако пък той е турил в стомаха си храна повече, отколкото трябва, де е причината? - Пак в самия него.
Първото нещо, което се изисква от всинца ви е отно-шеията ви към Бога да бъдат нормални. Всички вие в себе си сте големи мърморковци: ходите, връщате се, недоволни сте и постоянно мърморите на Бога. Това нямате, онова нямате. И като ви се даде нещо, пак мърморите. Пазете се от това мърморене, от което произтича недоволството. Не можеш да научиш урока си - мърмориш на Бога. Скъсали те на изпит, пак мърмориш. Беден си, пак мърмориш на Господа. Майка ти и баща ти не се отнесли с тебе добре, пак мърмориш. Студено е, пак мърмориш. Според мене, причината за всички нещастия на хората е в самите тях, а не в Бога. Бог няма желание да създава нещастия на хората. Ти излизаш вън с незапале-на свещ, но се търкулиш някъце, удариш главата си и после започнеш да се сърдиш на този, на онзи, че турил някакъв камък на пътя ти. „Ако не беше този камък, нямаше да се ударя". Че защо излязохте без свещ? Дадоха ви свещ, трябва да я носите със себе си и да я запалите. Вие ще кажете: „Карма е това, така е писано, това е съдба." Карма е неразбиране на нещата. Какво е съдбата? -Съдбата и кармата са синоними. Какво значи съдба?
225
Сад - значи да садиш; аба - каквото садиш, това ще ти платят. Съдбата не е нищо друго, освен разплата за това, което си свършил. Има две положения в света: или господар да бъдеш, или слуга да бъдеш. Ако си слуга, какво трябва да направиш? И ако си господар, какво трябва да направиш? Като господари, вие какво правите? - Господарят трябва да дава, а слугата трябва да взема. Господарят трябва да заповядва, а слугата да върши, да изпълнява. И слугата дава нещо от себе си, а пък господарят му връща. Този закон съществува навсякъде в живота. Бог ви дава заповеди, понеже Той е господар, а ние сме дошли на земята като слуги, които трябва да изпълняваме. И като се върнем вечерта, Той ще ни плати точно толкова, колкото сме изпълнили. Колко ще ви плати? Два пеняза. Знаете ли на колко се равняват два пеняза? - Ще ви се даде един пеняз за вашия ум и един пеняз за вашето сърце. Толкова струват два пеняза. Като ги похарчите, пак трябва да отидете да работите. Господ никога не осигурява хората. Той ги осигурява само за един ден. На втория ден пак ги връща на работа. Като ви даде заповедта си, Той ви осигурява. И като свършите зададената работа, пак ви осигурява. Който върши нещо за Бога, той е вече осигурен. Който нищо не върши за Бога, той не е осигурен. Да мислиш право, да чувствуваш право и да действуваш право, в това седи осигуреността на живота. Да се обхождаш добре и да постъпваш добре - в това седи осигуреността на живота.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.
41 лекция от Учителя, държана на 24 август 1934 г., София, Изгрев.