ЛЮБОВТА
Из .\шва 13 от I 1\о/)
1 НАДЕЖДАТА – това е настоящето – близко бъдеще ВЯРАТА – това е бъдещето – далечно бъдеще ЛЮБОВТА – съединява настоящето с бъдещето – настояще
реализирано
2 Божията любов оставя човек свободен, да се развива сам, като му дава всички добри условия За нашата работа се следи по плода, който ще получим – контролът е нашата съвест
3 Человек, който има Любов, е всесилен, непобедим
4 ЗЛОТО – без него не може, всякога и във всякой человек трябва да го има Злото за душата има същото назначение, каквото жлъчката за тялото на човека Злото е полезно за человека, когато не бездействува, а работи, ако бездействува, то ни разлага, ако работи, то ни учи Затова страданията са учител за човека Злото трябва да побеждаваме с добро имаме ли зла мисъл, веднага да противопоставяме на нея добра – ето работа на злото Тук вече се явява необходимост от смелост и решителност Със знания трябва да побеждаваме злото, но не и да се възгордяваме с тях
5 Вътрешните блага в человека придобиват всякога и вънкашните – обратното обаче никога не бива
6 Миналото на человека е неговото тяло, огледай се в себе си и ще се познаеш За миналото никога да не мислим
7 Бъдещето се определя от настоящето каквото сега сме турили в нашия живот, това ще бъде и нашето бъдеще, или все едно каквото посеем, това ще жънем
8 Человек се повдига със самопожертвувание – така Христос направи за спасение на человечеството – да вървим и ний по същия път'
9 БЛАГОГОВЕНИЕТО – това е центърът на живота – едничката способност да видим Бога на прозореца, през който ще гледаме
10 МИЛОСЪРДИЕТО – това е чистилището За Бога се казва, че е човеколюбив
11 Плътта, светът и дяволът са учители Плътта се побеждава с любовта Светът се побеждава с вярата и дяволът се побеждава с надеждата
12 Дълготърпението е силна воля – то побеждава, то е изпи-
тание. Волската търпимост няма воля, ето защо такава имат само слабодушните, боязливите и незнающите
13. Да придобием Царството Божие – всички останали добрини сами ще ни намерят – те ще ни потърсят Царството Божие е в нас.
14 Един цар на земята се почита от своя народ, един слуга на Бога се почита от цялото небе
18 февруари 1910 г , 21 – 22 ч четвъртък