Природна философия

Природна философия

Т. м.

Съвременните хора живеят и работят с оглед на своята философия и на своите разбирания. Освен човешката философия, съществува и природна философия. Към тази философия, именно, трябва да се стреми човек. Домогне ли се до природната философия, веднъж завинаги той трябва да ликвидира със своята стара философия – с философията, която е събрал от памтивека. Трябва ли момъкът, който е станал 21 годишен, да се придържа към своите обуща, дрехи, които е носил от първата си годишна възраст досега? На времето тези обуща и дрехи са имали смисъл и предназначение, но днес те са стари, окъсани, безполезни. Те трябва да се изгорят. При това, те не са били по вкуса на младия момък. Когато е бил дете, даже и юноша, родителите му го обличали. Те му правели дрехи по свой вкус. Днес, когато е станал пълнолетен, момъкът сам избира дрехите и обущата си по свой вкус и желание.

Следователно, ако иска да се развива, човек трябва да се освободи от своите стари разбирания, от философията на неговите деди и прадеди. Смисълът на живота е в новото. Не е важно, как се е хранил човек досега; важно е, как днес ще се храни. Какви са били плодовете на крушата в миналото, не е важно; важно е, какви са в настоящето. Каква е била философията на хората досега, не е важно; важна е сегашната философия, която се налага на хората. Това е природната философия, която дава обяснение на всички явления в живота. Тя носи новата култура в света. Геометрически ние изразяваме думата „култура“ с права линия. Правата линия пък подразбира почва. Следователно, за да имаш култура, трябва да имаш почва, в която да сееш. Когато се говори за култура, трябва да се знае от какво е тази култура. Има култура от растения и плодове, култура от различни птици, от добитък, от свине и т. н. Има култура от различни видове хора. Има култура, която разработва човешките мисли, чувства и действия.

Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека се посаждат и обработват, както семената и дърветата. Както за израстването на някое растение се изисква определен срок, така и за реализирането на дадена мисъл е нужно определено време. Колкото по-дълготрайно е едно дърво, или растение, толкова повече време е нужно за развитието му. Колкото по-благородни и възвишени са мислите, чувствата и постъпките, толкова повече време е нужно за реализирането им. Ако не познавате този закон, вие ще се натъкнете на големи противоречия. Запример, някой иска да стане поет, музикант или художник и ако в скоро време не постигне желанието си, той се обезсърчава. Това не е лесна работа. Да станеш музикант, философ, това значи, да събереш всичкото знание по музика или по философия на хилядите поколения преди тебе и да направиш от него един извод.

Какво разбирате под думата „философия“? Философията е синтез на всички явления в живота, на причините и последствията, които ги обуславят. Затова се говори за философия на историята, философия на науките, философия на живота и т. н. При това, не е достатъчно само да знаете причините и последствията на нещата, но да знаете какви методи да употребите, за да изправите известно отклоняване. И в изкуствата има философия. Според тази философия, човек сам трябва да оцени това, което е изработил, да не очаква другите да го ценят. Той пръв трябва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своите работи, човек не би могъл да оцени другите хора. Да се оценява човек правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излезе на пазара, няма да му дадат тази цена, която той сам си е определил. Понякога човек сам се подценява. Хората около него го оценяват по-високо, отколкото той сам. Често селяните постъпват така. Те подценяват или надценяват стоката си, с което губят. Ако някой гражданин от селото им пожелае да купи масло или яйца, те му искат голяма сума. Защо? Те мислят, че ако отидат в града, ще получат много пари. Наистина, те отиват в града, скъсат едни цървули и в края на краищата, продават стоката си на половина цена от тази, която в селото им дават. В селото надценяваха стоката си, а в града я подценяват. Те не знаят истинската цена на стоката си. Това се дължи отчасти на упоритостта на човешкия характер. Ще кажете, че човек трябва да устоява на своите идеи. Има смисъл човек да бъде твърд в идеите си, но когато се отнася за нещо съществено. Ако той устоява за несъществени идеи, нищо няма да спечели.

Следователно, когато поддържа известна идея, човек трябва предварително да я анализирал, да знае какви външни и вътрешни качества съдържа тя. Запример, някой има идеята да бъде красив. Красотата има външни и вътрешни качества. Външната красота се изразява с правилни линии. Лицето на красивия човек трябва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание. Вътрешните качества на красивия човек с разумност, доброта и характер. Ако едно от тия качества липсва, човек не е напълно красив. Външна красота без вътрешни качества не е истинска. Тя скоро се губи. Красивият човек трябва да бъде устойчив, да издържа на всички изпитания.

Като ученици, вие трябва да синтезирате и анализирате нещата, да имате пълна представа за тях. Само по този начин ще дойдете до истинското знание. Запример, имате един остър ъгъл (чер. 1). От гледището

на писмеността, в български език този ъгъл означава буквата „Л“, първата буква на думата „любов“. Тази буква означава планински връх, под който има извор. Обаче, този знак може да се напише и в обратно положение. Ако съединим двата знака, с върховете нагоре, образува се буквата „М“, съставена от два планински върха и два извора. От съединяването на двата извора получаваме река. Реките имат голямо значение за културния живот на народите. Запример, реката Нил създаде египетската култура. Ще кажете, че човек е създал културата. Не, човек сам не може да създаде култура. Културата не е създадена от човека. Тя не е създадена нито от народите, нито от цялото човечество. Културата е създадена от силите, от енергиите на живата природа. Човекът, народите, както и цялото човечество са нейни изразители.

От това гледище, човек може да реализира своите идеали дотолкова, доколкото е изразител на мислите, на енергиите на живата, разумна природа. Понякога човек е свързан с всички хора. Тогава той трябва да бъде проводник на общите човешки мисли и копнежи. Това е истинският път за човешкото развитие. Отклони ли се от този път, той става причина за своите нещастия. Колкото повече се отклонява човек от правия път на живота, толкова по-големи мъчнотии си създава. Какво печели детето, което се гневи на майка си и на баща си? Какво ще придобие детето, ако не слуша родителите си? Родителите му имат добро желание, да го направят учен, пращат го на училище, но то не желае, казва, че може само да учи. Колкото и да е способно и даровито, детето непременно трябва да мине през школа. То само не може да постигне това, което родителите и учителите му могат да направят за него. Детето мисли само за игри и не иска да учи, но ще дойде ден, когато ще се види изоставено от всички. Тогава ще се принуди да стане прост овчар. Затова от всеки човек се изисква послушание.

И тъй, като говорим за култура, ние разбираме дадени условия, при които човек може да постигне своите желания. Културата не подразбира условия за удоволствия на човека. Истинската култура носи блага и условия, необходими за развитието на човека. Той трябва да използува тия блага и условия разумно, за да реализира своите идеали и копнежи. Човек учи, работи, да придобие знания, с които да бъде полезен, както на себе си, така и на своите ближни. Някой учи, придобива знания, заема някаква служба и се задоволява с това. Той очаква един ден да го пенсионират, да заживее в установения ред на живота. Друг пък има знания, работи, но не може да получи пенсия. Той разчита на себе си. Той се намира извън установения ред на нещата.

Според начина, по който хората живеят, ние ги делим на две категории: едни, които живеят по установения ред на живота, и други, които живеят извън този ред. Да живее човек по установения ред на нещата, това значи да го пенсионират. Страшно е да живее човек с мисълта да бъде пенсиониран. Това значи, да се откаже от работа. Докато е жив, човек трябва да работи. Когато говедото се угои добре, пенсионират го. Господарят му го завежда на кланицата да го заколят. Когато дървото закрепне и започне да дава добри плодове, господарят му го огражда и започва да го използува. Той се радва на плодовете

182

му. Всвка година той го очаква да роди, да обере плодоветъч Какво е положението на пенсионирания човек? Щом пенсионират човека, той престава да работи, понеже се е осигурил. Дойде ли до това положение, от невидимия свъ"г веднага му изпращат призовка, викат го там, да видят, какви плодове е изработил.

Сега, това не трябва да ви обезсърдчава. Всеки човек трябва да се запита, кой е пра-вият начин на живеене. Всбки трябва да се запита, какво може да постигне в живота си. Ако н-бкой е дошъл на земята като ябълка, трябва да знае, че от него се иска да даде доброкачествени плодове. Ако е дощъл като кон, задачата му е да бъде здрав, си-лен, да верши работа на господаря си. Ако е дошъл на земята с желанието да стане търговец, той ще верти търговия, ще прави заеми, ще става поржчител на този – на онзи, докато един ден му наложат да плаща за поръчителството си. Ц-вл живот ще плаща, докато най-цосле замине за онзи свет. Близките му ще го оплакват и ще кажат: Бог да го прости! Плаща за другите, но поне направи никакво добро. Какво добро е на-правил, и дали е направил добро, това е въпрос. Кое дава повод на човека да мисли, че е направил нътцо добро, или че е постигна л н-бщо? Каде е свидетелството му за това? За всвко направено добро се дава документ на човека. Н-бкои могат да ви дадат една

183

бележка, но, вмъхто да ви платят, в нея пише н-вщо лошо за вас, заради което ще ви бият. Това често се случва в живота. Човек очаква благодарност, а получава бой, или друго н-вщо, което не е очаквал.

Един селянин, от шопските села, оти-шъл в града да продаде маслото си. Той ми-сл-вл, че там ще го продаде по-скжло и ще спечели повече, затова отказвал да даде маслото си на хора от селото. Като дошъл в града, двама а паши решили да купят маслото му. Хубаво било маслото на селянина, а при това, цЪло гърне. Апашитъ' пазарили маслото, съгласили се на цената, която селянинът искал, и му казали: Ние купуваме това масло за един свещеник в с. Княжево. Вземи тази бележка, занеси я на свещеника, той ще ти даде сумата. Селянинът повъфвал на купувачите, взбл бележката и тръгнал за Княжево, при свещеникз. В бележката било писано: Отче, вземи тези 30 лева и прочети една молитва на селянина. Той е болен, малко побъркан, затова, каквото говори, нъчма да му обръ-щаш внимание. Селянинът стигнал в Княжево, нам-врил къщата на свещеника, пре-дал му бележката и очаквал да получи пари за маслото си. Като прочел бележката, свещеникът турил епитрахила си и повел селянина към църквата. Свещеникът влязъл в църквата, и селянинът – след него. Докато селянинът си мислел, че свещеникът ще му даде парит, изведнъж се

184

намЪрил под епитрахила на свещеника, който започнал да му чете молитва. – Слушай, д^до попе, тази работа с молитва не става. Пари искам аз. Свещеникът, обаче, си ми-слъл: Горкият селянин, не е с всичкия си ум. Дано се излъкува 1 – и продължавал да му чете молитви. – Слушай, дъдо попе, колкото и да четеш молитви, тази работа така н^ма да стане. Ти трябва да гоштиш за маслото.

Съвременните хора се намират в положението на шопа, на когото четат молитви, но той вижда, че с молитви работата не се нарежда. Наистина, работите на човека не мо-гат да се наредят с разбирането, което той има за живота. Съвременните хора, млади и стари, се нуждаят от нови разбирания. Какво мисли да постигне младият? Ако младия г има стари разбирания за живота, нищо не може да постигне. Ако пък старият има нови разбирания, той може да постигне много нъща. Днес и младият, и старият се съмня-ват в съществуването на Бога, на онзи свет. Чудни са хората! Т трябва да знаят, че по-реална идея от същестеуването на Бога, както и на онзи свет, н^ма. – Къде е онзи св-бт? – Онзи и този свет са. на едно мъ-сто. Дето е този свет, там е и онзи. Ще питате, защо не го виждате. Виждате ли чувствата, които пълнят сърцето ви? Мисли-т виждате ли? Нито чувствата виждате, нито мислит-в, въпреки това и еднит, и дру-

185

гите съществуват. Вие говорите за постж-пкитъ1 на хората, но виждате ли ги? Каква форма имат добрите и лоши постъпки? Те нямат форма, невидими са, въпреки това се говори за тях, за последствията им. Говорите за любовта, без да я виждате. Значи, човек живее повече в невидимото, в онзи свет, отколкото в видимия свет, и пак се съмнява в съществуването му.

Чувствата и мислите на хората, за които се говори, представят предмет на духовния и на умствения св^т. Хората говорят за тези сватове, без да ги виждат. те говорят и за онзи свет, но понеже не го виждат, не верват в съществуването му. Те не подо-зират, че светът, в който живеят, е ду-ховният свет, т. е. онзи свет. В този сми-съл онзи свет е реален, а този свет, т. е. физическият, е външна форма, опаковка на духовния. Хората мислят, че между този и онзи свет има граница, през която не може да се минава. И така да е, ще дойде ден, когато тази граница ще се вдигне и ще видите, че този и онзи свет са. едно и също нещо. Разликата между двата света седи само в това, че съществата в онзи свет са по-културни. Следователно, не е лесно едно сж-щество от този свет да отиде в онзи свет. Защо? Разбиранията и възгледите му за живота са ограничени. Той ще се намери в сж-щото положение, в каквото ще изпадне во-лът в човешкия университет: Възгледите

186

на сегашнитъ* хора са валидни само за този свет. ВлЪзат ли в онзи свет с своитъ-разбирания, тъ1 няма да им трябват. Знанието, което сега имат, там не може да им помогне.

Един английски лорд и дъщеря му предприели едно дълго пътешествие по море. Един от слугите им ги придружавал. Случило се, че параходът бил разбит от силни буря, и гб, заедно с слугата си, едва успели да се спасят с една лодка, която ги отнесла на един уединен остров. Тук т-б прекарали цЪли десет години. Лордът и дъщеря му били учени, знаели езици, но тук знанието им не могло да се приложи. Благодарение на слугата, който знаел да оре, све и жъне, г не умрътга от глад на острова. Той станал тяхен господар и учител, а тъ-– негови слуги. Т работили с него заедно, изпълнявали всичко, каквото им заповъдвал. Съдбата се смилила над тях. Един пара-ход минал край острова и ги взел с себе си. Като се намерили отново в отечеството си, т-б см-внили ролите си: лордът и дъщеря му заели положението си на господари, а слугата заел старото си положение.

Какво показва този прим-вр? Човек трябва да има нещо реално в себе си, на което да разчита в всички случаи на живота си. Той трябва да има убеждение, върху което да гради своя живот. Задавали ли сте си въпроса, какво в същност представяте като чо-

187

вЪк? Къде ще бъдете след смъртта си? Ако днес сте музикант, поет, философ или художник, запитвали ли сте се, какъв ще бж-дете на онзи свет? Ако на земята сте музикант, и в онзи свет трябва да бъдете музикант. Ако тук сте учен, философ или поет, и на онзи свет трябва да бъдете същият. Това се отнася за онзи, който е истински музикант, учен, поет и философ. Това значи, музиката, поезията, Или философията да са. проникнали в душата му. Тогава, при каквито положения и да се намира, човек ще носи с себе си реалното, на което разчита в всички моменти на живота си. Знанието, музиката, поезията на съвременните хора е външната им дреха, с която временно са обл-вчени. Щом напуснат този св-Ът, гб събличат тази дреха и от нея остава само спомен, че никога са били обл-вчени в дрехата на поета, музиканта, учения и др. В същност, истинско знание, истинска музика или поезия са тези, с които, обл-вче ли се човек вед-нъж, не може вече да ги съблече.

Едно трябва да знаете: всеки ден чо-вЪк трябва да прибавя към знанията си, към своите мисли и чувства по н-бщо ново, да бъде готов за любовта, която иде вече в света. Не работи ли върху себе си, той ще остане неразбран за новите времена и условия. Как ще бъде приет един гайдарджия в една възвишена музикална сръ\да? Преди да познават неговата музика, интересуващите

188

ще го посетят, но като го чуят, един след друг ще напуснат залата и ще го оставят сам, с своята гайда. Който го слуша, нищо нъчиа да разбере и ще каже, че неговата музика е останала от стари времена, когато са свирили и п"Ьли само религиозни пъхни. Много от народнитъ1 пътни имат религиозни мотиви. Думиг, обаче, не са религиозни.

Често слушате народната песен: „Майка Стояну думаше". Какво питал Стоян майка си, и какво му отговорила тя? Стоян пита майка си, кога ще се ожени, а тя му отговаря, че ще дойде ден и той да се ожени – утешава го. Докато не е женен, Стоян се облича добре, ходи спретнат и напет. Като се ожени, напуща се, нищо не иска да знае, от нищо не се интересува и казва, че не струва човек да се жени. Докато не е женен, човек търси любовта. Като се ожени, започва да я отрича.

И съвременните хора ту отричат, ту признават Бога. Някой казва: Какво губя или печеля, ако в^рвам в Бога? Ако вер-вам в съществуването Му, а Той не съществува, нищо не губя. Ако пък вервам, че съществува, все ще спечеля нещо. Философията на живота не седи в това, дали в1зр-ва човек в съществуването на Бога. Съществува, или не съществува Бог, това е математическа задача, която трябва да се реши правилно. От правилното или неправилно ре-

189

шаване на тази задача зависи успаха или неуспеха на самия човек.

Какво ще стане с семето, което е лишено от слънце? Щом няма слънце, семето не може да израсте. Ако пък израсте, не може да се развива. Значи, за живота на земята слънцето е от първа необходимост. Оттук вадим заключение: за живота, за ра-стенето и развиването на човешката душа, Бог е от първа необходимост. – Ама дали съществува Бог? – Щом ти съще-ствуваш, и Бог съществува. Твоето съществуване е първото доказателство за съществуването на Бога. Ако човек сам не вер-ва в това, никакви доказателства, никаква философия не е в състояние да го убеди. Остане ли човек да се влияе от хората, едни ще го убеждават, други ще го разубеждават. Истинско убеждение е това, което никой не е в състояние да разклати. Истинско убеждение е това, което от никакви мъчнотии, от никакви препятствия и противоречия не може да се разколебае. Това подразбира истинско познаване на живота. Човтзк може да разчита само на такива убеждения, които самият жи-вот е опитал и проверил. Убеждение, което животът не е опитал, всвкога може да се заличи. Само онзи има убеждение, който е поставил за основа на живота си любовта към Бога. Това трябва да бъде основната идея на неговия живот.

Кои с характерните белези на една идея?

190

Характернит- белези на каква и да е идея са нейната глава и крака, т. е. началото и краят й. Значи, за вевка идея са важни два момента: явяването или изникването й и кра» ят или завершването й. Заприм-вр, яви ли се в човтжа идеята за съществуването на Бога, първо той трябва да се стреми към придобиване на нЬкаква опитност в това направление. Макар да е направил микро-скопически опит, човек трябва сам да е дошъл до убеждението, че Бог съществува. Направи ли един малък опит, от който да е придобил известно знание, човек може да каже, че се убедил в съществуването на Бога и живЪе вече на здрава основа. Идеята за Бога прави човека щастлив. Към щастието, именно, се стремят всички хора.

Представете си, че попаднете в Англия, но не знаете нито една английска дума. Искате да намерите никаква работа, но не можете, никъде не ви приемат. Минават три-че-тири дена, и вие все гладувате, нямате пари да си купите хляб, нямате и познати. Както вервите, срътцате един човеж, който спира вниманието си върху вас и започва да ви разпитва, отде сте, какъв сте, защо сте дошли в Англия, какво мислите да правите и т. н. Вие не разбирате езика му и на всички зададени въпроси отговаряте: Аз съм българин. Най-после този човек ви завежда при един българин, който знае английски, и от него

191

разбира положението, в което се намирате. Като вижда, че сте в безизходно положение, той ви поканва у дома си, нахранва ви добре и ви дава една сума да се вернете в България. Кой отвори сърцето н>а този англича-нин и го застави да ви помогне? Не е ли Този, Когото вие отричате? Ето една опит-ност, която показва, че Бог съществува и се грижи за всички слицества. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-голями опитности има за съществуването на Бога. Само съмнението е в състояние да лиши човека от тЬзи опитности. Има случаи, когато Бог тъкмо се готви да задоволи желанието на човека, но в един момент на съмнение, на разколебаване в съзнанието си, той разваля всичко. Достатъчно е човек за момент само да се разколебае в Великия прин-цип на живота, за да изгуби всичко.

Както в един момент детето може да изпусне от ръката си топката, с която играе, така вейки човек в един момент може да се разколебае в науката, в религията, в живота, в любовта и т. н. Може ли човек да устои на противоречията, на спънките и мъчнотиит- в живота си, без да се усъмни и разколебае, той е хванал в ръката си ключа на живота. От това зависи неговото повдигане. От това зависи неговото щастие. Не е позволено на ученика да се съмнява.

Като човеци, от вас се иска, не да бж-

192

дете хора на науката, но да имате убеждение, на което да разчитате в всички случаи на живота си. Всеки трябва да се познава, да знае, истински чов^к ли е, или не. Ако никой ви запитва,* втурвате ли в Бога, какво знаете за онзи свет, поканете го у дома си, дайте му един хубав об-вд, кажете му няколко благи думи. Като го приемете добре, вие можете да му кажете, че това, което направихте за него, е доказателство за съществуването на онзи свет. Доброто ядене, в мисли и чувства, благите думи, добрит- отношения са, прояви на същества от духовния свет. При това положение можете ли да се съмнявате в съществуването на духовния свет? Не само чов&к може да приема добре своите ближни, но и животнитъ* проявяват благородни постъпки. Кравата може да се приближи до човека, да му ближе ръката и след това доброволно да му даде възможности да опита млекото й. Вие можете да видите добри прояви от най-гол-вмото до най-малкото същество. – Защо? – Защото Бог жив^е в всички живи същества и се проявява, н"бкж.-де по-малко, н-вкъде повече – според сте-пеньта на тяхното развитие.

Като млади, какво очаквате в живота си? Ще кажете, че очаквате да ви посети лю-бовьта. Как ще ви посети любовта? Любов-та посещава младия чрез мж.жа или чрез жената. Младият иска да намери чов^к да го обича. Момата очаква да дойде нътсой

193

княз, да я обича. Момъкът търси някоя княгиня. Какво означават князът и княгинята? Т- означават никаква възвишена, велика идея, към която младият се , стреми. Как ще посрещнете своя възлюбен или своята възлюбена? Другояче казано: как ще посрещнете своята идея? Всвки човек има н-б-какъв идеал, към който се стреми. Като го запитат, какъв е неговият идеал и как ще го посрещне, той започва да се стъснява. Не е лошо да се срамува човек, но срамът е на мъхто, когато човек верши престъпления. Изобщо, срамът е благородна проява. Той е спирачка в човешкия живот. Чов&к се срамува да не направи н-бщо, което не тр-вбва, да не каже нещо, което не е на място. Изобщо, срамът предпазва човека от извершване на известно престъпление или от правене на погр-вшки. Между срама и страха има известна връзка.

Когато говорим за любовта, хората я разбират едностранчиво. Те имат пред вид главно любовта между мъже и жени. Това е ограничено разбиране. Какво ще кажете за любовта на майката към дъщерята, или на бащата към сина и обратно? Бащата е подържал сина си и дъщеря си ггбли де-сет години в странство и очаква деня на връщането в дома им. Как мислите, добре ли ще ги посрещне бащата? Той ще им устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще вземат участие.

13

194

Всички, които посрътцат сина и дъщерята, са все гЬхни възлюбени князе и княгини. Какво показва това? Че любовта има много форми на изявление, а не само една.

Следователно, дойдете ли до любовта, ще знаете, че всички любещи души са. сверзани с възвишените и разумни същества от невидимия свет. В този смисъл, когато имате една идея, която обичате и в която вервате, тя се подкрепва от всички възвишени и любещи души. Всвка душа внася по един приток към вашата идея. ВсЬка душа ви служи като потик за реализиране на вашата идея. Колкото малка да е вашата идея, щом дойдат тия същества около вас, т непременно ще я засилят. Тези същества изпълнят пространството и са крайно отзивчиви към вевки благороден стремеж на човека. Достатъчно е да се отправи най-сла-бият зов към гЬх, за да се притекат веднага на помощ. За т1ах н'вма разстояние, н&ма никаква преграда. Тб са невидимите помагачи на човека. Придобиете ли любовта, вие придобивате помощта на хиляди и милиони любещи души. Любовта подразбира колективната работа на множество души, сверзани в една идея и в едно разбиране. Велика и мощна сила е любовта. Усъмниш ли се в нея, всички души, които работят в нейно име, започваг постепенно да те изоста-вят, докато останеш съвершено сам. Страшно е човек да се усъмни и разколебае въ

195

великата любов, в великата мъдрост и в великата истина.

Съвременните хора верват в проявите на малката любов, а не верват в проявитъ" на гол-вмата любов. Р верват в медьта, в калая, в оловото, а не верват в среброто, златото и платината. Те не познават отношенията, които съществуват между ато-мите на благородните метали. Отношенията, които съществуват между атомите на златото, запримър, са. подобни на отношенията между разумнит- същества, вследствие на което носят по-висока култура от тази на неблагородните метали. Благодарение на неуморната работа на атомите в златото, последното постоянно расте и се развива. Странно е да слушате, че златото расте, но това е факт.

И тъй, когато казвам, че трябва да работите за придобиване на злато в кръвьта, това значи, да се свержете с разумнит-, възвишени същества, които създават в човека потик за работа. Всеки елемент е сверзан с едно разумно същество. От съзнателната връзка на човека с разумнит- същества зависи и съзнателното отношение към един или друг елемент. Колкото по-съзнателно отношение има човек към удовет- на своя организъм, толкова по-дълъг ще бъде не-говият живот. Той гледа на мозъка, на дро-бовете, на стомаха си, като на разумни съще-

196

ства, с които може да се разговаря, да влиза в съзнателна връзка. Не гледа ли така на тк, той съкратява живота си. Който няма съзнателно отношение към своите удове, той намира, че и без това тялото е изложено на промени и смърт. Че тълото е изложено на промени, това е друг въпрос, обаче, между промяна и смърт има грамадна разлика. Клетките и в младия, и в стария човек пре-търпяват постоянна промяна, но това не значи, че умират.

Съвременните хора, млади и стари, се страхуват от страдания, от болести, от смърт. Ако са религиозни, те се молят на Бога да не им изпраща страдания и болести, да ги пази от т^х. Въпр-вки мо-литвите им те страдат, боледуват, умират и се чудят, защо молитвите им не се приемат от Господа. Чудни са хората в заключенията си! Възможно ли е една молитва, отишла при Господа, да няма н^какъв отговор? Ако молитвата ви н^ма отговор, тя не е отишла до Господа. Щом не е отишла на местото си, тя не е истинска молитва. Молитвата е свещен акт, в който човешката душа взима участие. Молитвата има само един израз. Тя не може да не се чуе, т. е. да не отиде до Бога. Щом е молит* ва, тя отива на местото си. Каже ли нтжой, че молитвата му не е приета, това показва, че неговата молитва не е истинска. Това е било

197

никаква декламация. Такъв е законът в природата. Ако ръката не минава по пътя, който й е предначъртан, тя няма бъдеще и в скоро "време ще пресъхне. Ако минава по определения си пжл, всички дървета, растения, животни и хора, които се ползуват от нея, ще й благодаряг.

Често хората се запитват, трябва ли да правят добро и защо трябва да правят добро. На този въпрос може да се отговори положително. Човек трябва да прави добро. Защо? Защото той е извор или ръка, която тече и, каквото срещне на пътя си, напоява. Не дава ли нищо от себе си, тя няма бъде-ще и скоро ще пресъхне. Тя минава през камъни, през пътъчливи мъхта. Като дава от себе си, реката все повече се обогатява. Тя придобива повече притоци, които й придават живот и енергия. Значи, кой каквото изкуство, знание или добродетел има, трябва да го прилага. Прилагането подразбира правене на добро. Човек прилага своето благо, както за себе си, така и за своя ближен, и по този начин закрепва връзката си с Божествения органи-зъм. Каже ли, че не трябва да дава от своите блага на другите, т. е. откаже ли се да прави добро, той се отделя от Цълото и сам подписва своята смъртна присъда. Отвори ли човек сърцето си за по-долностоещи-т от него, възвишеният свет пък ще се отвори за него. За да проникнат слънчевите

198

лъчи в цвета, първо той трябва да се отвори за тях. Ако цветът, т. е. пхпката не се отвори, няма да цъвне. Щом не цъвне, не може да се оплоди. Живот без плод е по-добен на живот в пустинята.

Следователно, стремете се към придобиване на плодове в живота си. Дойдете ли до нъкое благородно чувство или желание, отворете се, да го видят слънчевите лъчи, да дойдат пчелите на него и да го оплодят.– Какво ще стане, ако се отворя? – Ще цъвнеш? Ако окапя?–За окапване не мисли. Щом си цъвнал, ще мислиш за оплодяване. – После? – Като узрЪеш, ще те сложат на царска трапеза, да опитат твоята сладост и твоя аромат. След това ще благодариш, че си влъзъл в устата на нъжой княз или княгиня, а оттам – в вътрешността на човешкия организъм. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това, да вл-взете в устата на едно възвишено същество и да се пожертвувате за него? В това седи реалността на живота.

Значи, реално е това, което има условия да се разраства, да става все по-гол-вмо и в края на краищата да даде плод. За-прим"Бр, малкото семе, посадено в земята, изниква, започва да расте, увеличава се, става голямо растение, което след време цъвти, връзва плод, който узрява и се жертвува за другите същества. Същото става с животни-

199

т-б и с човека. От малки, дребни същества, ттз растат, стават големи, разумни същества, които един ден ще се пожертвуват за възвишените същества.– Къде е краят на тази работа? Дето е начачалото й. Край и начало

са. две страни на една и съща реалност. Тъне са. далеч едно от друго. Като съедините края и началото на нъгцо, ще получите правата линия. Права линия се образува там, дето две разумни същества си подават ръцетъч Не могат ли да си подадат ръце, тъ^ обра-зуват крива линия. Тъй щото, стремете се към правата линия, която има начало и край, два полюса на живота. Когато двама души застанат на тия точки, т1з започват да се движат по един и същ път. Ако единият пише, другият учи или свири. В това положение те се разбират и взаимно си помагат. Изкриви ли се правата линия, и отношенията между двамата се измънят.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите в природата, т-вхния смисъл и предназначение в живота. Дойдете ли до правата линия, ще гледате на нея като на свещена линия в живота. На кривата линия пък ще гледате като на свещена крива линия в живота, която крие в себе си условия за реализиране на плодовете на правата линия. В пътя на реализиране, мислите й чувствата на човека образуват крива линия. Самият човек от геометрическо гледище има форма

200

на елипса. Докато човек е на земята, тази елипса постепенно се затваря. В първо време тя е била отворена на горния си край. Когато напълно се затвори, ние казваме, че човек е уарЪл вече и трябва да се откъсне. Невидимият, разумният свет се грижи за откъсване на плода. Т^в го откъсват и го турят в чиния, да бъде опитан. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пржчкигЬ". В този стих, символично изра-зен, се крие велика, мощна идея. Христос е уподобил себе си на растение, което има условия да расте, да се развива и да дава плодове. Чов^к пък е клонче от това растение, на което са дадени същите условия, каквито и на цълото растение.

Каква е задачата на човека в живота? Задачата на човека е да бъде проводник на Божиигб мисли и чувства. Той се ползува от подкрепата на Бога дотолкова, доколкото е проводник на Неговите мисли и чувства. Каквато работа и да верши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото начало в свЬта. Работи ли, пише ли, чете ли, свири ли, копае ли, скърби ли, радва ли се, човек трябва да знае, че е проводник на Божественото начало в света. И десет скърби да го налегнат, той лесно може да се справи с т/бх. Христос казва: „Скръбьта ви ще се преверне на радост!" Кога? Когато човек даде път на Божественото начало н себе си.

201

– Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.

– Божията Любов , Божията Мддрост и Божията Истина пребъдват в нас.

12. Лекция от Учителя, държана на 29. ноемврий, 1929 г. София. – Изгръв.