Значение на смените

Значение на смените

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината

– В Истината е скрит животът

Размишление.

Какво се разбира под думите „смяна на състоянието, или смяна на енергиите" и какво е тяхното значение? Когато човек си служи с известни понятия, трябва да разбира дълбокия им смисъл. Ако не ги разбира, той изпада в затруднение, чувствува се вътрешно смутен, че говори за неща, които не познава. Истинското разбиране е във връзка с приложението. Онзи разбира нещата, който ги е приложил.

Мнозина говорят за смяна на енергиите, но малцина разбират, какво в същност представят тези смени. Обаче, говори ли се нещо за смяна на тежестта или товара, всички разбират тази мисъл. Когато носите голям товар в едната си ръка, чувствувате нужда да го преместите в другата ръка. Защо? – Ръката отмалява от тежестта. Като се умори и другата, премествате товара пак в първата. Така местите тежестта от едната в другата ръка, докато го занесете на определеното място. Това става благодарение на взаимната помощ, която съществува между удовете на човешкия организъм. Този закон действува в цялата природа. Това показва, че между частите съществува известно съотношение. Както между двете ръце, двата крака двете очи, двете уши има съотношение и взаимна помощ, така и между предната и задната част на мозъка има известно съотношение, известна взаимопомощ. Този закон действува дотогава, докато частите са, в нормално състояние. Щом една от тях не е в нормално състояние, тя не се подава на волята; тогава смяната на енергиите не става правилно. Например, ако дясната ръка е парализирана, тежестта пада само върху лявата. Когато и двете ръце са свободни, тежестта на стомната, например, минава от едната ръка в другата. Ние казваме, че става правилна смяна на тежестта. Предаването на енергията от един уд на друг става по същия начин, както се предава електричеството по жици, или водата – по тръбите. Ако жиците са здрави, енергията тече правилно; ако тръбите са здрави, водата също тече непрекъснато. На същото основание, казваме, че ако нервите на човека са здрави, енергията се предава правилно. Значи, предаването на енергията от един уд на друг става с помощта на нервите.

И тъй, за да се ползувате от знанието, трябва да започнете от онова, което знаете, и постепенно да отивате към онова, което не знаете; от онова, което можете да направите, към онова, което не можете да направите. Като започвате от онова, което сте направили вече, ще видите, какво, в същност, сте способни да направите. Представете си, че ви дават задача да извървите път от сто километра. Можете ли изведнъж да го извървите? Не можете. И птица да сте, пак не може изведнъж да извървите този път. Човек трябва да познава силите си, да знае, какво може да направи. Първо той трябва да направи една крачка, после втора, трета, да види, за колко време ще измине един километър. След това ще изследва краката си, здрави ли са, как се чувствува след първия километър и най-после ще се произнесе, може ли, как и след колко време ще измине сто километра път. Оттук вадим заключението, че малките величини зависят от големите, а не обратно. Малките величини са единица мярка за определяне на големите. Дългият път се определя от стъпките, които правите, една след друга. Като направите много стъпки, най-после ще извървите големия път.

Изминаването на известен път подразбира едно постижение. Само онзи може да каже, че е постигнал нещо, който е вървял постепенно, от малкото към голямото. Някой мечтае, иска да стане голям художник, да нарисува такава картина, с която да учуди света. Възможно ли е това? – Ако се е учил да рисува, възможно е; ако нищо не е учил, невъзможно е. Трябва да е минал елементарния курс по рисуване, който минават децата в отделенията, да е рисувал точки и чертички, после – средния курс и най-после висшия. Както между всички неща има известно отношение, така и между първоначалната и последната работа на ученика по рисуване има известно отношение. Можете ли да кажете, какво е отношението на детето към кибрита, с който си играе? Докато то само носи кутията с кибрита и подскача с нея, подхвърля я нагоре, никакво отношение не виждаме. Затова казваме, че детето си играе с кибрита. Обаче, доближи ли запалена клечка кибрит до барут или друго взривно вещество, между кибрита и барута вече се явява известно отношение. Работата става сериозна. Значи, постъпките на човека стават сериозни и отговорни, когато влязат във връзка с известни условия. Докато са вън от условията, човек е свободен от всякаква отговорност. Каква отговорност носи човек, ако влезе сам в гората и вика, пее, говори обидни или безобидни думи, хвърля камъни и т. н.? При това положение, той е вън от всякаква отговорност за постъпките си. Обаче, влезе ли в общество, дето са събрани много хора, и започне да прави същото, веднага ще го подведат под отговорност. Защо? – Защото не спазва никои условия. Докато е между хората, човек не е свободен, не може да се проявява, както разбира и желае. Докато е пълен с мисли, чувства и желания, човек също не е свободен. Той трябва да бъде вън от условностите на живота, свободен от всякакви мисли и желания, за да се ползува от свободата, която търси и желае.

Като се говори за свобода, ние имаме пред вид разумната свобода, в която линиите на движението са правилни, вървят в определена посока, а не са хаотични, в пълен безпорядък. Ако съзнателно изучавате линиите на човешкото тяло, ще дойдете до такива, които ясно показват, свободен ли е даден човек, или ограничен. Линиите на тялото у свободния човек са хармонични, огъваеми и подвижни. Линиите на носа, ъглите на очите му също са правилни и хармонични. Те се управляват от разумни закони. Хиляди години наред човек, или, по-право, природата е правила опити, докато предаде на очите правилна форма и ги постави на мястото им. Обаче, и до днес още природата прави известни поправки, докато им предаде нежната форма и ги постави на мястото им. В миналото поправките са били по-големи, днес са по-малки, а в бъдеще очите ще заемат онова място, което природата им е определила. Никога, в далечното минало, очите на човека са били така поставени, че той е бил длъжен да гледа предметите отблизо, поради което хората са били късогледи. Днес има късогледи и далекогледи хора, но има и хора с нормални очи. Също така има късогледи и далекогледи в мисълта и в чувствата си. Това са анормални състояния, които трябва да се изправят.

Да се върнем пак към понятието „смяна на енергиите". Как се сменява енергията? Какво означава думата „енергия"? Тя е гръцка дума – енергос, и означава размножаване. Следователно, под думите "смяна на енергиите" трябва да разбираме смяна на това, което се размножава. Защо трябва да се сменява енергията? – За да не става натрупване. Ако известна енергия не се смени, става вътрешно натрупване. Всяко натрупване, всеки излишък води към някакви неправилности и мъчнотии. Освен физически натрупвания и напрежения, съществуват и психически натрупвания и напрежения, резултат на известни мисли, чувства и желания. Например, гладът, жаждата в човека предизвикват психически напрежения, които се отразяват и върху човешкия ум. Според френолозите, енергията на глада се съсредоточава в областта на слепите очи в човека. Тя е свързана и с обонянието. Гладният упражнява носа си, чрез него той търси нещо за ядене. Достатъчно е да види някоя тенджера, за да насочи носа си към нея, да усети миризма на ядене. Когато е гладен, човек не се срамува да насочва носа си към тенджерите, към долапите, да открие нещо за ядене. Казват, че децата са невъздържани, нетърпеливи, но и възрастните често проявяват невъздържание и нетърпение, особено когато са гладни. Ако някой иска да познае, до каква степен е търпелив, нека гладува два-три деня и след това седне близо до хора, които ядат. Ако той може да ги гледа спокойно и с разположение, без да се дразни, без да изпитва желание да яде, може да каже, че е търпелив. Обаче, природата не поставя човека на такива опити, защото тя не си служи с насилие. Да насилиш човека да не яде и след това да го поставиш на изкушение да гледа, как другите ядат, този опит има лоши последствия. Друг е въпросът, ако човек доброволно и съзнателно се постави на такъв опит. Когато гладува дълго време, тялото му се изтощава, мислите и чувствата му отслабват и, вместо да придобие нещо, той си причинява големи пакости. Това са явления, които нарушават равновесието на природата. За да се възстанови първоначалното й положение, трябва да стане смяна в състоянието на човека. Гладът, който предизвиква недоволство и неразположение в човека, трябва да се смени с доволство, но и доволството трябва да се смени с друго някакво състояние. Невъзможно е човек завинаги да остане в състояние на доволство. Както чрезмерното изтощаване на организъма има лоши последствия за човека, така и крайното задоволство води към голямо натрупване на излишъци, от които той трябва да се освобождава. Природата не търпи крайности: нито чрезмерното олекване на човека, нито чрезмерното надтежаване. В първия случай и най-малкият ветрец ще го люлее на всички страни; във втория случай и най-силният вятър не може да го мръдне от местото му. Човек трябва да бъде устойчив, да не се подава на слабите ветрове, но да бъде разумен, да не се противопоставя на природните стихии. Законът е верен и по отношение на моралния живот на човека. Човек не трябва да бъде толкова лек в морално отношение, че и най-слабият обществен вятър да го отвее. Той е перце, което не може да се задържи на едно место. Онзи, който има морален устой, не се подава на слабите ветрове. Той се задържа за дълго време на местото си и не разбира, защо другият е в постоянно движение. Те едни-други не се разбират и са готови да се критикуват. В същност, вината не е нито в първия, нито във втория, който не се помества, но в теглото им. Вськи поотделно се намира в положението на Настрадин Ходжа, който се качил на къщата си, да я покрива. По невнимание, той паднал от покрива и изкълчил крака си. Който го видял, че куца, запитвал го, защо куца, защо не е внимавал, като се качил на покрива. Той отговарял на еднообразните въпроси на минувачите и най-после, като му дотегнало да им отговаря по един и същ начин, казал си: Как не се намери един човек да се е качвал на покрив, да е падал отгоре, да си е изкълчвал крака, да знае, как става това и да не запитва. Като ученици, работете и учете съзнателно, да придобиете толкова енергия, че да не страдате нито от недоимък, нито от излишък. Самата наука, към която се стремите, е общ, колективен резултат, който се изразява в натрупване на знания. Ученикът трябва да се ръководи правилно, да знае, колко знание му е нужно за всеки даден момент, за да може правилно да го асимилира. Не може ли правилно да възприема енергията на знанието, ученикът се натъква на противоречия и мъчнотии. Всяка енергия съдържа нещо специфично в себе си, но човек трябва да знае начина, по който да я използува. Всяка енергия, използувана на време и на място, дава добри резултати. Същото се отнася и до думите. Ако не знаете английски и отидете в Англия, колкото и да казвате на хората, че сте гладен, никой няма да ви разбере и нищо няма да ви даде. Обаче, кажете ли на английски език, че сте гладен, всеки ще ви разбере и ще ви даде хляб, да задоволите глада си. Така, именно, се сменява енергията на глада. Кой може да смени тази енергия? – Хлябът. Кой дава? – Богатият. – Кой гладува? – Сиромахът. Значи, който дава, е богат човек; който гладува и нищо не дава, е сиромах. Богатият дава, сиромахът взима. Ученикът мисли за уроците си, а професорът – за лекцията си и за задълженията, които има към своите ученици. Значи, това, за което ученикът мисли, не е същото, за което учителят и професорът мислят. Щом свърши лекцията си, професорът вече не мисли за нея. Защо? – Защото му е позната. Човек мисли само за неща, които не познава и не разбира.

Казвате, че човек трябва да мисли и да чувствува. Мисленето и чувствуването са нужди, които всеки трябва да задоволява. Следователно, в природата има много процеси, които човек трябва да задоволява, като нужди на своето естество. Например, гладът, жаждата са процеси, които човек трябва да задоволи. Ако не ги задоволи, енергията им се сменява и се превръща в мъчение. Гладът предизвиква дразнене на стомаха, свиване и разпущане, което може да се изрази чрез счупена линия. Щом задоволи глада си, човек става художник – счупена-

ВТОРИ РАЗДЕЛ

331

та линия се превръща в права, или в вълнообразна, и той се успокоява. Ако ича чув-ствителен апарат, който да възприема трептенията на енергииг, които се образуват от глада, чотЬк ще види линиите на тези енергии и ще ги различава от спокойнит-, меки и хармонични линии на доволството в чов-Ька. От линиит, които се отпечатват на апарата, човек може да опредъли степеньта на глада и недоволството, както и на доволството и разположението. Едните линии се различа-ват рвзко от другит.

Как може да се смъни, например, енергията на гнЬва? Представете си, едно дете се обижда от родителите си, че на по-голъ-мото му братче са купили нови дрешки, а на него не са купили. То се сърди на майка си и на баща си и от;тва при леля си. Там прекарва няколко деня, не може да им прости. В него се зародило чувството на гнвва, не знае, как да се справи с обидата си. То очаква да дойдат родителите му при него, да му се извинят и така да се верне у дома си. Но родителитй му са. разумни хора, искат да го възпитат, само да съзнае погръшката си и да се емнри. Най-после детето решава да се верне у дома си, но след като си • спомня за по-малкото си добро и смирено се-стриче, което, също като него, не е получило нови дрешки. Образът на доброто сестриче му помогнал да смъни чувството си, да преверне енергиите на гнъва. Значи, красивитт»

332

образи в света са. подбудителна причина за смъняване състоянията на енергиит. Чувството на обида, което детето е преживъло, не е толкова силно, т. е. не го е засегнало дълбоко. Каква е обидата на някой пъвец, който излиза да пее на сцената, и публиката го освирква? Той се чувствува кръвно обиден и решава никога да не излиза на сцената да пее. Минават месеци, но обидата не се маха. Какво да прави той? Да не пее, не може, друг занаят или друго изкуство не знае. При това, обича работата си. Най-после решава да направи втори опит, да се яви пред публиката да пее, да им покаже, че е добър пъвец. Като излъзе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се смънява с друга енергия. Едно но високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част. Значи, обидата стои на границата между животинските и моралните чувства в човека.

Най-високото чувство на физическия чо-вЬк е честолюбието – животинско чувство. За животното пък обидата е най-високото чувство. Каквото представя обидата за животното в моралния свет, такова нещо е честолюбието за човека, който живее повече на физическия свет. Каквото представят моралните чувства за човека, такова нещо са. личните чувства за животнит. Засегнеш ли 1ичните чувства на едно животно, то казва: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че азъ

335

ямам достойнство? С честолюбие и обида «ъпросите не се решават. Те са от един нисш свет. Човек трЬбва да се издигне по-високо, да влъзе в свята на любовта и на милосърдието, дето се разрешават всички въпроси. Защо пввецът да не си признае, че не пее хубаво? Защо да не е готов да се яви десет пъти на сцената? Истинският пъвец се явява дотогава, докато публиката остане доволна от него и му ръкоплъска. Тя вече преценява неговите дарби и му благодари. В първо време той бвше горд, са-монадеян, но след освиркването се смири, стана духовен. Сега публиката го харесва и му благодари.

Като разглеждам вътрешните процеси, които стават с детето и пъвеца, натъквам се на един психологически анализ. Всички видни пввци и музиканти, всички видни учени и писатели са минали по този път – пътт на чистилището. И те не са постигнали всичко изведнъж. Те впоследствие стават знатни и придобиват голяма уввреност в силите си. Докато не пропаднат нвколко пъти на изпите и не се смирят, т не стават знаменити. Мъчнотиите и изпитанията, през които минават и великите хора, имат възпитателно въздействие върху тях. Ето защо, за да стане емвна на енергиитв, в съзнанието на човека трвбва да изпъкне нвкакъв образ, който да привлвче вниманието му. Напримвр, който се е разгнввил, може да емвни енер-

334

гията на гнвва по няколко начина. Ако е женен, да помисли за жена си и за децата си, които, с неговия гнъв, могат да останат на пж.тя гладни и боси. Той ще изгуби службата си и ще причини страдания и на себе си, и на близките си. Тази мисъл може да го обуздае. Бедният се справя с гнъва и обидата си по един начин, а бо-гатият – по друг. Богатият се справя по-мж.чно с честолюбието си от бедния. Ето защо, когато природата иска да избави богатия от някои чувства, тя го поставя в положението на бедния. В този смисъл, сиромашията представя условие, при което човек е посгавен на масажиране, на изглаждане на чувствата, с цел да се уравнове-сят енергиите му.

Едно се иска от вас: да се освободите от всички пенежни мисли, чувстеа и желания, да не ви засъгат. Какво лошо има в обидата? Най-напред разгледайте самата дума „обида" и потърсете начин да превернете енергиите й. Махнете първо буквата „о", да видите какво ще остане – бида. После изхверлете и останалите букви, една по една – ида, да, а. Като разложите обидата на съставните й елементи, тя губи силата си. Това е един разумен метод, с който лесно ще се справяте. Ако някой ви каже „мошеникъ", слчщо така ще изхверляте бук-вит, една след друга, и думата ще изгуби своя смисъл. От думата „мошеникъ" ще

33^-

образувате думите – ошеник, шеник, еник, ник, ик, к. Така образувани, новите думи са. безобидни и без съдържание. Като зачерквате буквит, вие се освобождавате от отровата, която някои думи съдържат в себе си. ВеЬка дума и всяка буква крият в себе си динамическа сила. Например, думата „мразя" е динамическа. Буквата „М" представя планински връх. За да се преверне тази дума, енергиите на планината трябва да слъзат в долината. Буквата „Р* представя чук, ръка. Буквата .А* – бреме-нен човек, който трябва да роди нещо. Буквата „3" – закон за размножаване. Изобщо, всички букви в думата „мразя" са диехармонично съчетани. За да се освободиш от тази диехармония, ще премахваш постепенно буквите й, докато най-после остане сричката „зя." Като кажат на децата „зя", т се засмиват. Ще превернеш мразенето в милосърдие. Задържи ли човек дълго време омразата в себе си, освен че нищо не придобива, но губи и това, което е спечелил. Всички отрицателни и ниеходещи енергии трябва да се превернат в положителни и възходещи. Много начини има за превръщането им. С картини и образи можете също да сменяте състоянията си. Т трябва да бъдат живи и красиви. Разузната природа е пълна с такива картини и образи. Освен това, на всЬка отрицателна дума поставяйте противоположна на нея, нейният антипод.

336

Напримвр, антипод на омразата е любов-та, на лъжата – истината.

Как може омразата да се преверне в любов? Правете умствени упражнения, да видите, какви резултати ще имате. Представяйте си, че сте пътник, изпаднал в тъмна, бурна нощ, в една гжота гора, объркали сте пътя си. В това време срЬщате в гората онзи, когото мразите. Той ви завежда у дома си, угощава ви и ви поканва да нощувате при него. След тази постдшка, чувствата ви се смекчават, и вие сте готови да го обикнете. Като направите два-три опита с този чо-вък, омразата ви ще се преверне в любов. Ако сте религиозен, кажете си: Бог е съз-дал и мене, и този, когото не обичам. Следователно, както Бог обича и търпи мене, така и аз трябва да обичам и да търпя този, към когото нямам разположение. Дръжте в ума си разнообразни мисли и чувства, да превръщате състоянията си. Ако по дадените начини не можете да се справите с състоянията си, купете си едно дааре и, като ви обиди някой, кажете си: Обидиха ме, но аз ще си посвиря и поиграя малко, и работата ще се нареди. Правете опити с даарето, да видите, какви ще бж.дат резултатите. Който знае, как да удря даарето, лесно се справя с обидата; който не знае, как да удря, среща голями мъчнотии.

Прилагайте методит, които ви се дават в школата, да смънявате състоянията си. Раз-

337

лшчните методи представят условия за дисциплиниране на човека. През такава дисциплина са. минали всички велики хора. Колко пъти са тупали гб на своите даарета, докато дойдат до положението на планински верхове, каквито ги виждаме днес! И т са минали през големи мъчнотии и страдания. Толстой, който е признат за велик философ и ми-слител, е дохождая до състояние на самоубийство. Той не намирал смисъл в живота, не искал да живее. Един ден, като видвл сънката на един дънер в планината, решил, че животът има смисъл. Кога? – Когато човек се смири и започне да се занимава с малките величини. Човек тръб-ва да прекара енергията от задната част на мозъка си в предната част, да развие моралнит- си чувства и да осмисли живота си. Като намърил смисъла на живота, Толстой написа романа .Възкресение". ВеЬки ще мине по пътя на повдигане и ще разръши въпросите си по свой начин.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

21. Лекция от Учителя, държана на 1 февру-арий, 1929 г. София. – Изгръв.