Значение на смените
– Само светлият път на мъдростта води към истината
– В истината е скрит животът
Размишление.
Какво се разбира под думите „см^на на състоянието, или смъна на енергиитъ" и какво е тяхното значение? Когато човек си служи с известни понятия, трЬбва да разбира дълбокия им смисъл. Ако не ги разбира, той изпада в затруднение, чувствуйа се вж.трешно смутен, че говори за нъща, които не познава. Истинското разбиране е в връзка с приложението. Онзи разбира нвщата, който ги е приложилъ
Мнозина говорят за смъна на енергиит, но малцина разбират, какво в същ-ност представят тези смъни. Обаче, говори ли се нещо за смъна на тежестта или товара, всички разбират тази мисъл. Когато носите голям товар в едната си ръка, чувствувате нужда да го преместите в другата ръка. Защо? – Ръката отмалява от тежестта. Като се умори и другата, премъ-
322
етвате товара пак в първата. Така мъстите тежестта от едната в другата ръка„ докато го занесете на определеното място. Това става благодарение на взаимната по-мощ, която съществува между удовет на човешкия организъм. Този закон действува в цълата природа. Това показва, че между частите съществува известно съотно шение. Какго между двет ръце, двата кракаг двет очи, двет уши има съотношение и взаимна помощ, така и между предната и задната част на мозъка има известно съотношение, известна взаимопомощ. Този закон действува дотогава, докато частите са, в нормално състояние. Щом една от тях не е в нормално състояние, тя не се подава на волята; тогава смъната на енергиите не-става правилно. Например, ако дъсната ръка е парализирана, тежестта пада само върху лъвата. Когато и двет ръце са свободни, тежестта на стомната, например, минава от едната ръка в другата. Ние казваме, че става правилна смъна на тежестта. Предаването на енергията от един уд на друг става по същия начин, както се предава електричеството по жици, или водата – по тржбит. Ако жиците са здрави, енергията тече правилно; ако тржбите са здрави, водата също тече непрекженато. На същото основание, казваме, че ако нервите на човека са здрави, енергията се предава правилно. Значи, пре-
323
даването на енергията от един уд на друг става с помощта на нервит.
И тъй, за да се ползувате от знанието, трябва да започнете от онова, което знаете, и постепенно да отивате към онова, което не знаете; от онова, което можете да направите, към онова, което не можете да направите. Като започвате от онова, което сте направили вече, ще видите, какво, в същност, сте способни да направите. Представете си, че ви дават задача да извървите път от сто километра. Можете ли изведнъж да го извървите? Не можете. И птица да сте, пак не може изведнъж да извървите този път. Човек трябва да познава силите си, да знае, какво може да направи. Първо той трябва да направи една крачка, после втора, трета, да види, за колко време ще измине един километър. След това ще изследва краката си, здрави ли са., как се чувствува след първия километър и най-после ще се произнесе, може ли, как и след колко време ще измине сто километра път. Огтук вадим заключението, че малките величини зависят от голямитв, а не обратно. Малките величини са единица мърка за опредъляне на голямит. Дългият път се опредъля от стъпкит, които правите, една след друга. Като направите много стъпки, най-после ще извървите голямия път.
Изминаването на известен път подразбира едно постижение. Само онзи може
324
да каже, че е постигнал нещо, който е вер-въл постепенно, от малкото към голямото. Някой мечтае, иска да стане голвм худож-ник, да нарисува такава картина, с която да очуди свита. Възможно ли е това? – Ако се е учил да рисува, възможно е; ако нищо не е учил, невъзможно е. Трвбва да е ми-нал елементарния курс по рисуване, който минават децата в отделенията, да е рису-вал точки и чъртички, после – средния курс и най-после висшия. Както между всички нъща има известно отношение, така и между първоначалната и последната работа на ученика по рисуване има известно отношение. Можете ли да кажете, какво е отношението на детето към кибрита, с който си играе? Докато то само носи кутията с кибрите и подскача с нея, подхверля я нагоре, никакво отношение не виждаме. Затова казваме, че детето си играе с кибрита. Обаче, доближи ли запалена клечка кибрите до ба-рут или друго взривно вещество, между кибрита и барута вече се явява известно отношение. Работата става сериозна. Значи, по-стъпките на човека стават сериозни и отговорни, когато влЪзат в връзка с известни условия. Докато са вън от условията, човек е свободен от всякаква от-говорност. Каква отгозорност носи чов4к, ако влЬзе сам в гората и вика, пЬе, говори обидни или безобидни думи, хверля камъни и т. н.? При това положение, той е
325
вън от всякаква отговорност за постъп-ките си. Обаче, влъзе ли в общество, дето са. събрани много хора, и започне да прави същото, веднага ще го подведат под отговорност. Защо? – Защото не спазва никои условия. Докато е между хората, човек не е свободен, не може да се проявява, както разбира и желае. Докато е пълен с мисли, чувства и желания, човек също не е свободен. Той трябва да бъде вън от условностите на живота, свободен от всякакви мисли и желания, за да се ползува от свободата, която търси и желае.
Като се говори за свобода, ние имаме пред вид разумната свобода, в която ли-ниите на движението са правилни, вервят в определена посока, а не са хаотични, в пълен безпорядък. Ако съзнателно изучавате линиите на човешкото тяло, ще дойдете до такива, които ясно показват, свободен ли е даден човек, или ограничен. Линиите на тялото у свободния човек са хармонични, огъваеми и подвижни. Линиите на носа, ъглите на очите му също са правилни и хармонични. Т се управляват от разумни закони. Хиляди години наред човек, или, по-право, природата е правила опити, докато предаде на очите правилна форма и ги постави на мъстото им. Обаче, и до днес още природата прави известни поправки, докато им предаде нежната форма и ги постави на мъстото им. В миналото поправ-
326
ките са били по-голями, днес са по-малки, а в бъдеще очите ще заемат онова мЪ-сто, което природата им е определила. Никога, в далечното минало, очите на човека са. били така поставени, че той е бил длъ-жен да гледа предчетите отблизо, поради което хората са били късогледи. Днес има късогледи и далекогледи хора, но има и хора с нормални очи. Също така има късогледи и далекогледи в мисълта и в чувствата си. Това са анормални състояния, които тр-Ьбва да се изправят.
Да се вернем пак към понятието „смъна на енергиитЪ". Как се смънява енергията? Какво означава думата „енергия"? Тя е гръцка дума – енергос, и означава размножаване. Следователно, под думите ,смъ-на на енергиите* трябва да разбираме см на на това, което се размножава. Защо тръб-ва да се смънява енергията? – За да не става натрупване. Ако известна енергия не се смъ-ни, става вътрешно натрупване. Всяко натрупване, всеки излишък води към нъкак-ви неправилности и мъчнотии. Освен физически натрупвания и напрежения, съществу-ват и психически натрупвания и напрежения, резултат на известни мисли, чувства и желания. Например, гладът, жаждата в човека предизвикват психически напрежения, които се отразяват и върху човешкия ум. Според френолозит, енергията на глада се съсредоточава в областта на слъпитъ
327
очи в човека. Тя е сверзана и с обонянието. Гладният упражнява носа си, чрез него той търси 1гбщо за ядене. Достатъчно е да види някоя тенджера, за да насочи носа си към нея, да усъти миризма на ядене. Когато е гладен, човек не се срамува да насочва носа си към тенджерит, към дола-питт>, да открие к&що за ядене. Казват, че децата са невъздържани, нетърпеливи, но и възрастните често проявяват невъздържание и нетърпение, особено когато са. гладни. Ако никой иска да познае, до каква степен е търпелив, нека гладува два-три деня и след това седне близо до хора, които ядат. Ако той може да ги гледа спокойно и с разположение, без да се дразни, без да из питва жалание да яде, може да каже, че е търпелив. Обаче, природата не поставя чо-въка на такива опити, защото тя не си служи с насилие. Да насилиш човека да не яде и след това да го поставиш на изкушение да гледа, как другите ядат, този опите има лоши последствия. Друг е въпросът, ако човек доброволно и съзнателно се постави на такъв опит. Когато гладува дълго време, тялото му се изтощава, мислите и чувствата му отслабват и, вмъсто да придобие нещо, той си причинява гояъми пакости. Това са явления, които нарушават равновесието на природата. За да се възстанови първоначалното й положение, трябва да стане смъна в ^състоянието на човека. Гладът, който пре-
328
дизвиква недоволство и неразположение в. човека, трябва да се смени с доволство, но и доволството трябва да се смени с друго никакво състояние. Невъзможно е човек завинаги да остане в състояние на доволство. Както чрезмерното изтощаване на организъма има лоши последствия за човека, така и крайното задоволство води към голямо натрупване на излишъци, от които той тръб-ва да се освобождава. Природата не търпи крайности: нито чрезмерното олекване на човека, нито чрезмерното надтежаване. В първия случай и най-малкият вътрец ще го люлве на всички страни; в втория случай и най-силният вътър не може да го мръдне ог местото му. Човек трябва да бъде устойчив, да не се подава на слабите ветрове, но да бж.де разумен, да не се противопоставя на природните стихии. Законът е верен и по отношение на моралния живот на човека. Човек не трябва да бж.де толкова лек в морално отношение, че и най-слабият обществен ветър да го отвее. Той е перце, което не може да се задържи на едно место. Онзи, който има морален устой, не се подава на слабите ветрове. Той се задържа за дълго време на местото си и не разбира, защо другият е в постоянно движение. Те едни-други не се разбират и са готови да се критикуват. В същност, вината не е нито в първия, нито в втория,. който не се помества, но в теглото им.
329
Вськи поотделно се намира в положението на Настрадии Ходжа, който се качил на къщата си, да я покрива. По невнимание, той паднал от покрива и изкълчил крака си. Който го видял, че куца, запитвал го, защо куца, защо не е внимавал, като се качил на покрива. Той отговарял на еднообразните въпроси на минувачите и най-после, като му дотегнало да им отговаря по един и същ начин, казал си: Как не се намъри един чов-Ьк да се е качвал на покрив, да е падал отгоре, да си е изкълчвал крака, да знае, как става това и да не запитва. Като ученици, работете и учете съзнателно, да придобиете толкова енергия, че да не страдате нито от недоимък, нито от излишък. Самата наука, към която се стремите, е общ, колективен резултат, който се изразява в натрупване на знания. Учени-кът трябва да се ръководи правилно, да знае, колко знание му е нежно за всеки да-ден момент, за да може правилно да го асимилира. Не може ли правилно да възприема енергията на знанието, ученикът се натъква на противоречия и мжлнотии. всяка енергия съдържа нещо специфично в себе си, но човек трябва да знае начина, по кой то да я използува. Всвка енергия, използувана на време и на място, дава добри резултати. Същото се отнася и до думите. Ако не знаете английски и отидете в Англия, колкото и да казвате на хората, че сте гладен, никой
~330
няма да ви разбере и нищо няма да ви даде. Обаче, кажете ли на английски език, че сте гладен, всеки ще ви разбере и ще ви даде хл-Ьб, да задоволите глада си. Така, именно, се сменява енергията на глада. Кой може да смъни тази енергия? – Хлъбът. Кон дава? – Богатият. – Кой гладува 1 – Сиромахът. Значи, който дава, е богат човек ; който гладува и нищо не дава, е си-ромах. Богатият дава, сиромахът взима. Ученикът мисли за уроците си, а професо-рът – за лекцията си и за задълженията, които има към сзоите ученици. Значи, това, за което ученикът мисли, не е същото, за което учительт и професорът мислят. Щом сверши лекцията си, професорът вече не мисли за нея. Защо? – Защото му е позната. Човек мисли само за нъща, които не познава и не разбира.
Казвате, че човек трябва да мисли и да чувствува. Мисленето и чувствуването са. нужди, които всеки трябва да задоволява. Следователно, в природата има много процеси, конто човек трябва да задоволява, като нужди на своето естество. Налримър, гладът, жаждата са процеси, които човек трябва да задоволи. Ако не ги задоволи, енергията им се смънява и се превръща в мж-чение. Гладът предизвиква дразнене на стомаха, свиване и разпущане, което може да се изрази чрез счупена линия. Щом задоволи 1 глада си, човек става художник – счупена-
331
та линия се превръща в права, или в вълнообразна, и той се успокоява. Ако ича чув-ствителен апарат, който да възприема трептенията на енергииг, които се образуват от глада, чотЬк ще види линиите на тези енергии и ще ги различава от спокойнит-, меки и хармонични линии на доволството в чов-Ька. От линиит, които се отпечатват на апарата, човек може да опредъли степеньта на глада и недоволството, както и на доволството и разположението. Едните линии се различа-ват рвзко от другит.
Как може да се смъни, например, енергията на гнЬва? Представете си, едно дете се обижда от родителите си, че на по-голъ-мото му братче са купили нови дрешки, а на него не са купили. То се сърди на майка си и на баща си и от;тва при леля си. Там прекарва няколко деня, не може да им прости. В него се зародило чувството на гнвва, не знае, как да се справи с обидата си. То очаква да дойдат родителите му при него, да му се извинят и така да се верне у дома си. Но родителитй му са. разумни хора, искат да го възпитат, само да съзнае погръшката си и да се емнри. Най-после детето решава да се верне у дома си, но след като си • спомня за по-малкото си добро и смирено се-стриче, което, също като него, не е получило нови дрешки. Образът на доброто сестриче му помогнал да смъни чувството си, да преверне енергиите на гнъва. Значи, красивитт»
332
образи в света са. подбудителна причина за смъняване състоянията на енергиит. Чувството на обида, което детето е преживъло, не е толкова силно, т. е. не го е засегнало дълбоко. Каква е обидата на някой пъвец, който излиза да пее на сцената, и публиката го освирква? Той се чувствува кръвно обиден и решава никога да не излиза на сцената да пее. Минават месеци, но обидата не се маха. Какво да прави той? Да не пее, не може, друг занаят или друго изкуство не знае. При това, обича работата си. Най-после решава да направи втори опит, да се яви пред публиката да пее, да им покаже, че е добър пъвец. Като излъзе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се смънява с друга енергия. Едно но високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част. Значи, обидата стои на границата между животинските и моралните чувства в човека.
Най-високото чувство на физическия чо-вЬк е честолюбието – животинско чувство. За животното пък обидата е най-високото чувство. Каквото представя обидата за животното в моралния свет, такова нещо е честолюбието за човека, който живее повече на физическия свет. Каквото представят моралните чувства за човека, такова нещо са. личните чувства за животнит. Засегнеш ли 1ичните чувства на едно животно, то казва: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че азъ
335
ямам достойнство? С честолюбие и обида «ъпросите не се решават. Те са от един нисш свет. Човек трЬбва да се издигне по-високо, да влъзе в свята на любовта и на милосърдието, дето се разрешават всички въпроси. Защо пввецът да не си признае, че не пее хубаво? Защо да не е готов да се яви десет пъти на сцената? Истинският пъвец се явява дотогава, докато публиката остане доволна от него и му ръкоплъска. Тя вече преценява неговите дарби и му благодари. В първо време той бвше горд, са-монадеян, но след освиркването се смири, стана духовен. Сега публиката го харесва и му благодари.
Като разглеждам вътрешните процеси, които стават с детето и пъвеца, натъквам се на един психологически анализ. Всички видни пввци и музиканти, всички видни учени и писатели са минали по този път – пътт на чистилището. И те не са постигнали всичко изведнъж. Те впоследствие стават знатни и придобиват голяма уввреност в силите си. Докато не пропаднат нвколко пъти на изпите и не се смирят, т не стават знаменити. Мъчнотиите и изпитанията, през които минават и великите хора, имат възпитателно въздействие върху тях. Ето защо, за да стане емвна на енергиитв, в съзнанието на човека трвбва да изпъкне нвкакъв образ, който да привлвче вниманието му. Напримвр, който се е разгнввил, може да емвни енер-
334
гията на гнвва по няколко начина. Ако е женен, да помисли за жена си и за децата си, които, с неговия гнъв, могат да останат на пж.тя гладни и боси. Той ще изгуби службата си и ще причини страдания и на себе си, и на близките си. Тази мисъл може да го обуздае. Бедният се справя с гнъва и обидата си по един начин, а бо-гатият – по друг. Богатият се справя по-мж.чно с честолюбието си от бедния. Ето защо, когато природата иска да избави богатия от някои чувства, тя го поставя в положението на бедния. В този смисъл, сиромашията представя условие, при което човек е посгавен на масажиране, на изглаждане на чувствата, с цел да се уравнове-сят енергиите му.
Едно се иска от вас: да се освободите от всички пенежни мисли, чувстеа и желания, да не ви засъгат. Какво лошо има в обидата? Най-напред разгледайте самата дума „обида" и потърсете начин да превернете енергиите й. Махнете първо буквата „о", да видите какво ще остане – бида. После изхверлете и останалите букви, една по една – ида, да, а. Като разложите обидата на съставните й елементи, тя губи силата си. Това е един разумен метод, с който лесно ще се справяте. Ако някой ви каже „мошеникъ", слчщо така ще изхверляте бук-вит, една след друга, и думата ще изгуби своя смисъл. От думата „мошеникъ" ще
33^-
образувате думите – ошеник, шеник, еник, ник, ик, к. Така образувани, новите думи са. безобидни и без съдържание. Като зачерквате буквит, вие се освобождавате от отровата, която някои думи съдържат в себе си. ВеЬка дума и всяка буква крият в себе си динамическа сила. Например, думата „мразя" е динамическа. Буквата „М" представя планински връх. За да се преверне тази дума, енергиите на планината трябва да слъзат в долината. Буквата „Р* представя чук, ръка. Буквата .А* – бреме-нен човек, който трябва да роди нещо. Буквата „3" – закон за размножаване. Изобщо, всички букви в думата „мразя" са диехармонично съчетани. За да се освободиш от тази диехармония, ще премахваш постепенно буквите й, докато най-после остане сричката „зя." Като кажат на децата „зя", т се засмиват. Ще превернеш мразенето в милосърдие. Задържи ли човек дълго време омразата в себе си, освен че нищо не придобива, но губи и това, което е спечелил. Всички отрицателни и ниеходещи енергии трябва да се превернат в положителни и възходещи. Много начини има за превръщането им. С картини и образи можете също да сменяте състоянията си. Т трябва да бъдат живи и красиви. Разузната природа е пълна с такива картини и образи. Освен това, на всЬка отрицателна дума поставяйте противоположна на нея, нейният антипод.
336
Напримвр, антипод на омразата е любов-та, на лъжата – истината.
Как може омразата да се преверне в любов? Правете умствени упражнения, да видите, какви резултати ще имате. Представяйте си, че сте пътник, изпаднал в тъмна, бурна нощ, в една гжота гора, объркали сте пътя си. В това време срЬщате в гората онзи, когото мразите. Той ви завежда у дома си, угощава ви и ви поканва да нощувате при него. След тази постдшка, чувствата ви се смекчават, и вие сте готови да го обикнете. Като направите два-три опита с този чо-вък, омразата ви ще се преверне в любов. Ако сте религиозен, кажете си: Бог е съз-дал и мене, и този, когото не обичам. Следователно, както Бог обича и търпи мене, така и аз трябва да обичам и да търпя този, към когото нямам разположение. Дръжте в ума си разнообразни мисли и чувства, да превръщате състоянията си. Ако по дадените начини не можете да се справите с състоянията си, купете си едно дааре и, като ви обиди някой, кажете си: Обидиха ме, но аз ще си посвиря и поиграя малко, и работата ще се нареди. Правете опити с даарето, да видите, какви ще бж.дат резултатите. Който знае, как да удря даарето, лесно се справя с обидата; който не знае, как да удря, среща голями мъчнотии.
Прилагайте методит, които ви се дават в школата, да смънявате състоянията си. Раз-
337
лшчните методи представят условия за дисциплиниране на човека. През такава дисциплина са. минали всички велики хора. Колко пъти са тупали гб на своите даарета, докато дойдат до положението на планински верхове, каквито ги виждаме днес! И т са минали през големи мъчнотии и страдания. Толстой, който е признат за велик философ и ми-слител, е дохождая до състояние на самоубийство. Той не намирал смисъл в живота, не искал да живее. Един ден, като видвл сънката на един дънер в планината, решил, че животът има смисъл. Кога? – Когато човек се смири и започне да се занимава с малките величини. Човек тръб-ва да прекара енергията от задната част на мозъка си в предната част, да развие моралнит- си чувства и да осмисли живота си. Като намърил смисъла на живота, Толстой написа романа .Възкресение". ВеЬки ще мине по пътя на повдигане и ще разръши въпросите си по свой начин.
- Само светлият път на мъдростта води към истината.
- В истината е скрит животът.
21. Лекция от Учителя, държана на 1 февру-арий, 1929 г. София. – Изгръв.