Т. м.
Съвременнитe хора преживяват неприятни състояния, с които мъчно се справят. Запримeр, как ще се справите с глада? Представете си. че сте гладен, и отивате на единствената гостилница в вашия град, но гостилничарьт още не е сготвил. Вие виждате на готварската машина няколко тенджери, в които яденето ври, но още не е готово. Вие обикаляте около тенджерите, търсите гостилничаря да изкажете недоволството си от него. Представете си друго положение. Вие сте ученик, отивате на училище, но не сте приготвили един от уроците си. Вие разчитате на времето, докато учителят влезе в клас. Обаче, този ден, именно, учителят влиза няколко минути по-рано. Вие сте недоволни, разтревожени. В първия случай причината за вашето недоволство се крие в гостилничаря, че е закъснял с яденето. Във втория случай причината е в учителя, който влязъл в клас няколко минути по-рано. В живота има много случаи, които изкарват човека от релсите на неговото равновесие, и въпреки това той мисли, че е свободен. Каква свобода е тази, при която човек всеки момент губи своя вътрешен мир? Най-малката причина може да изкара човека от равновесието му и да го застави да се вкисне. Кога нещата се вкисват? Когато презреят. Запример. докато зрее, плодът никога не вкисва. Презрее ли, той има условия да вкисне. И неузрелият плод може да вкисне. — Кога? — Когато се спре процеса на узряването. Изобщо, вкисване става, когато един процес спре развитието си. Животът започва с вкисване. Какво става със семето, което се посажда в земята? То се разпуква, започва да гние и от зародиша му излиза нов живот. Защо семето първо се вкисва, т. е. разлага, а после започва да расте? Защото в първо време процесите на неговото развитие спират. Известно е, че когато процесите в органическия свят спират, в резултат на това става вкисване. Същият закон се отнася и до психическия живот на човека. Когато противодействате на желанията на човека, той непременно ще се вкисне. Като изучавате проявите на хората, виждате, че всички си приличат. Дали са вярващи или безверници, всички хора се дразнят, смущават, вкисват. Ще каже някой, че се безпокои по-малко от друг. По-малко или повече, това са относителни неща. Изкуство е човек да не се гневи, да не вкисва. Дали яденето е готово, или не е, това не трябва да го смущава. Кибритената клечка може да седи в кутията и да не й се дава възможност да се запали; тя може да се запали, без да причини никаква пакост; най-после, тя може да се тури при сухите дърва на огъня и да произведе голям пожар. От човека зависи, дали ще даде път на експлозивите в себе си да избухнат, или няма да даде. Следователно ако дадете условия на кибритената клечка да се прояви, с това заедно се увеличава нейната сила в добър или лош смисъл, т. е. за добро или за зло. И тъй, доброто и злото в човека са резултат на взаимното отношение на силите в неговия организъм. Колкото е по-голямо разстоянието на тия сили от човека, толкова по-благотворно се отразяват върху организма му. Колкото са по-близо, толкова по-зле се отразяват върху него. От кого зависи разстоянието на силите от външните условия. Външните условия условия стават причина да се събудят един или друг род сили в човека и да се приближат към него. Щом една сила се събуди, тя оживява и започва да се движи. С кибритена клечка може да се запали огън и да се сготви на него. С кибритена клечка може да се запали плевнята на вашия съсед и да произведе голям пожар. Кой е виновен за това? Виновен е онзи, който пали клечката. Виновен е и онзи, който е направил кибритената клечка. Той трябваше да бъде маг, да направи такъв кибрит, който да се запалва само от ръката на разумния и добрия човек. В заключение на това казвам: Дето стават престъпления, там Бог не взима никакво участие. В кой свят стават престъпленията, в животинския, в човешкия или между духовете, не е важно; важно е, че там Бог не присъства. Той не е взел никакво участие в предприятието за направата на кибрита. Ако е въпрос за светлина, за огън, Бог е по-ставил много свтетила на небето. Който има нужда от светлина, той може да се ползува от небесните светила. Ако има нужда от огън, той може да впрегне природната енергия. сам да си произведе огън. Ще кажете, че Бог е дал ума на човека, следователно, Той взима косвено участие в неговите предприятия. Това е криво разбиране на нещата. Бог не взима никакво участие в света на противоречията. Човешкият свят е пълен с противоречия. Щом е така, Божественото няма нищо общо с противоречията на хората. Разгневи ли се човек, причината е в него. Той е запалил една от кибритените си клечки. Разумният човек запалва своите кибритени клечки, само когато е спокоен. Тогава клечките се запалват, изгарят. без да причиняват пакости. И тъй, кибритената клечка може да запали огън, на който да се греем, но същевременно може да произведе и пожар. Значи, едно и също нещо може да донесе щастие и нещастие на човека. Запример, словото носи за човека и щастие, и нещастие. Божието Слово прави човека щастлив, а човешкото често му носи нещастие. Божието Слово образува сладките, благите неща, а човешкото — киселите и горчивите. Като няма работа, като се отегчи, човек се вкисва. Вкисването е присъщо свойство на човешкия живот. В който дом влезете, ще видите, че всички се оплакват от нямане: един казва, че обуща няма, друг - дрехи, трети — книги и т. н. Нямането е сол, която трябва да се достави отнякъде. Само Божественото е в състояние да достави на хората онази сол, която им липсва. Обаче, хора, които употребяват много сол, пият много вода. Солта, която Божественото доставя на човека, не е съща, каквато и материалната сол. Който е набавил в себе си необходимото количество духовна сол, той нито жадува, нито гладува. Сега, като четете темите си, вие сте дали интересни определения за качествата на благоденствието. Един от вас е писал: Качество на благоденствието е да върши човек волята на живия Бог. — Това е едно определение, което само по себе си е неопределено. Друг е писал: Да благоденстваш, това значи, да имаш сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога. — Това са качества на мъдреца, но не и на обикновения човек. Трети е писал: Само разумният и търпелив човек благоденствува. — Това са теми, които не отговарят на реалността. Когато пишете някаква тема, Трябва да мислите, да съпоставяте Нещата, да отговарят на реалността, на действителния живот. Човек предполага много неща, но те не са реални. Някой казва, че ще стане учен човек. Това е предположение. Друг казва, че ще стане богат. И това е предположение. Ако под думите ученост и богатство разбирате онова знание и онова богатство, които обикновените хора имат, те не заслужават усилия, за да ги придобивате. Това знание и това богатство трае няколко години. Днес го имате, утре го нямате. Има смисъл човек да работи, да прави усилия, но да постигне такова знание и такова богатство, които може да занесе с себе си и на другия свят. Човек трябва да работи, за да придобива реални неща. Реални неща са ония, които следват човека в всичките му пътища. Те не се губят от съзнанието му. В реалните неща има последователност. Всички неща, които изчезват от съзнанието на човека, са относителни. Искате ли да знаете дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете, че той ви обича. Изчезва ли от съзнанието ви, той не ви обича. Същото се отнася и до неговото съзнание. Ако и вие никога не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате. В любовта ви има взаимност. Същият закон се отнася до мислите и до чувствата на човека. Една мисъл е интензивна, когато постоянно пребъдва в човешкия ум. При това, силата й постепенно трябва да се увеличава. Тази мисъл ние наричаме реална. Не се ли увеличава силата на една мисъл, тя непременно ще изчезне от човешкия ум. Държите ли в ума си мисълта за някой човек, вие го обичате. Изчезне ли този човек от мисълта ви, вие преставате да го обичате. Човек може да обича само онова, което има форма, съдържание и смисъл. — Защо? — Защото има пред себе си нещо реално. Всяко нещо, което губи формата, съдържанието и смисъла си, не е реално. Единственото реално нещо в света е Божията Любов. Тя е вечна, никога не се губи, човек всякога може да разчита на нея Никой не може да се противопостави на Божията любов и мисъл. Някой се отчаял от живота си, че нямал обуща, шапка, дрехи и решил да се самоубие. Това е глупост. Бог спира вниманието на този човек към по-долностоещите от него, птици и животни, да види, как те живеят. Те са боси, гологлави, но не страдат, не се самоубиват. Човек сам е измислил обущата, дрехите. шапките и страда за това, което сам е изобретил. Човек трябва да мисли, да разсъждава право. Това не значи, че той трябва да ходи бос и гол в големите студове, но трябва да мисли, има ли право да се отчайва и да туря край на живота си за временни, преходни неща. Има право човек да се отчайва, когато е лишен от нещо реално: от здравето си, от мисълта, от чувствата си. Шапките, дрехите, обущата са елементи, които не влизат в човешкото съзнание. Те се отнасят към нереалния свет, към света на сенките. Да изгуби човек Любовта си, това значи, че е изгубил нещо реално. Но любовта не се губи. Който ви обича, той всякога ще ви помага. Бог е Този, който обича. За да изяви любовта си, Той се проявява чрез различни лица. Щом се намерите в някаква мъчнотия, в някакво ограничение и дойде някой да ви освободи, знайте, че този човек ви обича. Който истински обича, той всякога освобождава. Който не обича, той заробва. Едно трябва да знаете: каквито противоречия да преживявате, не ги приписвайте на Бога. Бог не взима участие в човешките противоречия. — Ама защо едни хора са богати, а други — бедни? Защо е допуснато това неравенство? Преди всичко, трябва да знае¬те, че богатството и сиромашията са условия за работа. Който разумно използува тия усло¬вия, той ще придобие нтлцо ценно. Ако сиро-махът се справи разумно с положението си, сиромашията ще 1 о напусне. Един баща има двама сина: единия праща на нивата, да оре и да копае, а другия остава свободен, да пра¬ви, каквото желае. Щом е свободен. той из¬лиза в града, купува си билет, отива на теа-тър, и вечерьта се връща у дома си. И два¬мата разказват, как са прекарали деня. Ако 179 този, който е работил на нивата, се оплаче от положението си, баща му и на другия ден ще го изпрати на сж.щата работа. Обаче, ако той бъде доволен ог работата си и е орал и копал с любов, на другия ден ба¬щата ще изпрати другия си син на нивата, а него ще освободи, да прави, каквото иска. Та¬ка постжлва и Бог. Когато човек научи урока си, Бог променя положението му, дава му други уроци. Ако е въпрос за театри, и без това животът е пълен с актьори. Всеки актьор в живота играе ролята си гго-добре от тази, която актьорит играят на сцената. Мнозина гледат страданията на своитъ- ближ¬ни в живота, но не се тротеат от тях, не плачат. Като отидат на театър, дето се представя нтжаква тежка пиеса, там плачат. Плачете за ИСТИНСКИТЕ актьори, а не за фик¬тивните. Като е дошъл на земята, човек ще мине през различни драми, трагедии и коме-дии, но той тр-вбва да бъде силен, да издър¬жа. Щом е сверзан с Първата Причина, през каквито мжлнотии и изпитания да мина¬ва, в края на краищата той ще изл-взе на спа¬сителния брът. Като не разбират законит'Б на живота и на любовьта. хората сами си създават ред страдания и изпитания. Някой мъж поглед-нал жената на своя приятел, и последният веднага подозира жева си в нтжакво изне-в-врване. Какво лошо има в поглеждането? Турците казват: Благословение е ЧОВ-БК да 180 гледа красивото. Престъплението не се заклю-чава в гледането, но в желанието на човека да обсебва красивите неща. Гледането, обсеб-ването не е любов. Истинска любов е тази, която внася нещо красиво в човешката ду¬ша. Престане ли да внася нещо красиво в човешката душа, любовьта напуща човека, вследствие на което в неговите мисли и чув¬ства настава пълен застой. Дето има застой, там се извершва вкисване. ВСБКО вкисване води към престъпление. Щом любовьта на¬пусне човека, и животът го напуща. Да оби-чаш никого, това значи, всвки момент да внасяш нешо ново в съзнанието му., Не е истинска любов онази която не внася" нищо ново в човешкото съзнание, нито в човеш¬ката душа. Ако светлината не може да про¬никва през прозорците на вашата къща, къ¬де е вината: в слънцето, или в вас? Вина¬та е в самите вас. Прозорците ви с на¬слоени с прах и утайки от миналото, вслед¬ствие на което светлината мъчно си пробива път през тях. В живота има два вида оцапвания: външни и вътрешни. Всвки чов-вк ОТВЪН може да помогне на външното оцапване. Затова, именно, се женят хората: жената може да чисти окото на мъжа отвън, но вътрешно, обаче, чов-вк сам трябва да чи¬сти окото си. Докато едно същество ви пома¬га, трябва да знаете, че то ви обича. Без да мисли, човек казва за себе си, че Бог го е 181 забравил, че цътш три деня не е турил хапка хл-Ьб в устата си. Не, Бог не се занимава с последствията и възмездието на хората. С това се занимава кармата му. Чрез житото Господ казва на хората, защо гладуват. Т^ гладуват, защото още не са готови да приложат закона на жертвата, как¬то житото го прилага. Тверда, корава е черуп¬ката на човежа. Много време трябва да се ва¬ри тази черупка, докато омекне. Като вари и яде боб, чов'вк трябва да се поучи от него. Човешкият егоизъм не е нищо дру¬го, освен твердата черупка на боба. ЧОВ-БК тр-вбва съзнателно да работи върху себе си, да стопи своя егоизъм. Не е нужно да мина¬ва през огън, за да стопи егоизъма си. Достатъчно е да се излага на благотворните слънчеви лъчи, за да се смекчи, да преверне егоизъма си в алтруизъмъ^ В това отноше¬ние той трябва да взима прим'Ьр от плодо¬вете, които зр-вят и омекват на слънчевите лъчи, а не от боба и от лещата, които омек¬ват само на огъня. Днес всички говорят за разумност. Наистина, разумност се иска от чов-Ъка. Ра-зумен човт>к е онзи, който изучава явления¬та в природата като предметни учения. Той съпоставя тия явления в своя личен живот и се учи от ГБХ. Като живъе и се учи, по този начин човтж се домотеа до новото в света. Очаква ли на децата си, на жена си, на мъжа си, на външната, материална наука. 182 ЧОВ-БК нищо не може да придобие. До¬бре е да се занимава човтл и с материална¬та наука, но вън от нея има друга една наука — Божествената. Тя обхваща четиритъ-главни факултета: факултетите на любовьта, на мъдростта, на истината и на правдата. Сверши ли тия четири факултета успъшно. човек се назначава на служба метач на ули-ците на небето. Има някакъв прах по ули¬ците на небето, който, пренесен на земята, пра¬ви чудеса.^ С този прах човек може да ле¬кува различни болести, да строи къщи. учи¬лища и т. н. Когато се казва на хората, че трябва да изучават Божествената наука, ГБ намират, че не е дошло още време за нея и отлагат из¬учаването й. Когато дойде времето, т отлагат, а когато се заемат да я изучават, виждат. че са закъснъли. Трябва ли да чакат насила да им се наложи? Ако отидете при н^ькой бо-гаташ да искате известна сума за Бога, той отказва. Какво виждаме днес? В време на общоевропейската война много американски ми¬лионери и милиардери изгубиха всичко. От го-лъми богаташи ТБ станаха последни сиромаси. Р насила дадоха много повече от това. което доброволно не можаха да пожертвуват. След всичко това някои казват: Бог не вижда ли, какви страдания, мъчнотии и противоречия пре-живяваме? Бог всичко вижда, но за Него и сиромашията, и богатството са едно и също нещо, Като види н-Ькой богат, който пъшка 183 под тежестта на товара си, Господ казва: Много е натоварено това дете, но ще научи урока си. Като види Н"БКОЙ беден, изпоста-лЪл човек, Той казва: Много е олекнало то¬ва дете. но трябва повече да работи, да се уякчи. Бог еднакво гледа и на плача, и на ра-достта на хората. Той знае, каква е крайната цел на човешкия живот, заради което води чов-Ька, именно, към тази цел. По какъв на-чин ще дойде до цельта на своя живот, то¬ва не е важно. Задачата на човека е да се до-могне до цельта на живота. Като ученици, вие трябва да правите раз-лика между човешкото и Божественото. Раз-личавате ли тия два вида прояви в себе си, вие ще се развивате правилно и ще се освободите от вкисването.; Щом се подаде на нъкое отрицателно чувство, ЧОВ"БК непре¬менно ще се вкисне. Пишете върху темата: „Признаци на фи-зическото и психическо вкисване." ВСБКИ мо¬же да развие тази тема. защото нъчиа ЧОВ-БК в св"Бта, който да не се е вкисвал. За да не се вкисва храната, човек трябва да я разда¬ва. Значи, даването е едно от условията, което предпазва човека от вкисване. Как трябва да давате? Разумност се изисква в даването., Ако има две круши, едната ще даде на ближ¬ния си, а другата ще задържи за себе си. Да¬де ли и двет-в круши, той не е постжлил пра¬вилно. ЧОВ-БК не може да обича другите по¬вече от себе си. Законът на даването се от- 184 нася не само до физическия, но и до психи¬ческия живот. Човек тр-Ьбва да знае, как да дава СВОИТЕ чувства и мисли. В това отно¬шение даването е вътрешен процес. Давате ли правилно, това даване остава неизгладим спомен в съзнанието на човека. Това дава¬не е Божествено^) Може ли да се изглади от съзнанието, то не е Божествено. Това, което Бог е дал на чов'Ька, остава всЪкога живо. Бог желае доброто на всички хора. Той же¬лае всички хора да жив-Ьят. Бог не благо¬волява в смъртта, в страданията, в злото и в противоречията на хората. Дойде ли Н-Б-що подобно в живота им, то не е от Бога. Причината на това се крие другаде н-Ькъде. Като не разбират тия н-вща, хората търсят причинит- за СВОИГБ нещастия и страдания вън от себе си и ги отдават на условията, на времената, които преживяват. Има два вида времена: човтлпко и Боже-ствено. Под думата „време" разбираме отно-шения на нъчцата в обективния свет. За из-вершване на нъжои нъчца се изисква един период от човечлко време, а за други — пе-риод от Божествено време. Следователно, дойдете ли до великитъ- работи на живота, не желайте да стават нито по ваше време, нито по ваш часовник. Божественото време се опред-вля по вътрешния часовник в чо-в-Ька. ВсЬки трябва да работи върху себе си, да усъвершенствува този часовникъ^ Попадне ли човек в Божественото време, нъчцата 185 стават добре. Не попадне ли в това вре¬ме, нъщата не стават, както той ги е оча-квал. Хората се чувствуват нещастни, защото нещата не сгаваг по тЬхното разбиране и на опредъленото от тях време. Какво иска човек? Човек иска да нареди живота си, да се ожени. После? Да му се родят три-четири деца. После? И децата му да се наредят, да се оженят, да имат по няколко деца. Така се женят и раждат хората, докато дой-дат до четверто, пето, шесто поколъние. Т се размножават, но благата им се нама-ляват. понеже се разпредълят на по-го-лъм брой хора. Колкото повоче се увелича¬ва броя на децата, толкова повече осиромаша-ват. Очаква ли човек на децата си, т да го гледат, той не е от първото поколъние. Който е от първото поколъние, той сам пе¬чели, той е богат човек. Сега ще преведа тази мисъл в следната форма. Някой човек се отказва да работи върху себе си и разчита на добродетелите, които е развил в миналото си. Той казва: Едно време живъх добре и прав"Ьх голями добрини. Този човек верви по закона на раз¬множаването, вследствие на което ще дойде до положение, когато благата му ще се нама-лят значително. За да не намали благата си, чов-Ьк не трябва да разчита на своиг че¬тири сина, нито на своит^ четири внучета. Ако синът се размножава, това е за негова смът-ка. Защо? Колкото вода да се излива от една 186 чешма, това е в нейна полза, но не и в пол¬за на тржбите, през които водата минава. Тржбит"Б могат да се изтрият само, без да придобият нътцо съществено. Нтжой казва, че иска да стане много добър. Стане ли много добър, той ще се изтърка. Да бъде човек деликатен, нЪжен, добър в груба ср-Ьда, това значи, да се изхаби преждевременно. Ме¬ките, Н"БЖНИ ръце не са. за груба работа. Ан-гелът може да жив-Ье на земята, благодаре¬ние на знанието, с което разполага. С това знание той може да смекчи грубата материя, да я преверне в мека, благоприятна сръ\да. Като не разбират мекотата, хората каз-ват, че чов-Ьк тр-Ьбва да бъде тверд, да устоява. Да бъде човек тверд, това значи, да бъде гъвкав, като живиг клонове, да се огъва навевкъде, без да се чупи. Когато чу-кат, мачкат, огъват твердия човек, той пак се изправя като клон на дървото и про¬дължава живота си. Уплаши ли се, счупи ли се, той не е тверд. Твердият човек има убеждение. Той знае, че животът излиза от Бога. Следователно, сверже ли се човек с Бога, никой не може да отнеме живота му. Кой може да изчерпи водата на извора? Кой как мине край извора, ще пие от него. но след време благото ще се верне пак там, отдето е излязло. Време е вече човек да съблЪче старите си дрехи. Днес повечето хора са облечени отгоре с модерни дрехи, а отдолу— с своит-Ь 187 стари, селски ризи: отгоре са. християни, от¬долу — езичници. Хверлете долнитъ- си дрехи и останете само с горнитъч Ще кажете, че н-Ьмате средства да си купите нови вътрешни дрехи. Щом н-Ьмате средства, трябва да знаете истината, да не се самоизлътеате. Ще знаете, че само отвън сте християни, а от-вътре — езичници. Не е въпросът в бърза¬та см-вна на н-Ъщата, но в т-Ьхното познаване. Човтзк тр-Ьбва да знае истината, да не се са-моизлътеа. Човтзк трябва да бъде искрен към себе си, каквото говори пред хората, това да е и в самия него. В каквото положе¬ние да се намери, човек трябва да бъде искрен. Някой момък или някоя мома бър-зат да се оженят. а после съжаляват. ЬГЬ-ма защо да съжаляват. Нека спокойно, съ-знателно извервят своя път, да придобият известна опитност. Добре е човеж да се е оженил по волята на Бога, да му се родят деца по Бога, но ако не е станало това. ни¬що друго не му предстои, освен да верви напред и да изправя живота си. Послушание се иска от човтжа. да не бърза в своиг работи. Ако не бърза, той ще се роди на време и под влиянието на такива планети, които отговарят на неговото жела¬ние. Нтжой иска да стане музикант. За да бъде добър музикант, той трябва да се роди при онова планетно съчетание, което съвпада с зодията на музиката. Същото може да се каже и за поета, за учения, за философа. За 188 идването на ВСБКИ човек на земята е опре-дтзлен час, кога трябва да сл-Ьзе. Чуе ли своя звънец, той не трябва да чака нито секунда. Изгуби ли десет минути само, той никога ве¬че не може да стигне своя час и мъхто^ Де¬сет минути, умножени на 300.000 клм. в се¬кунда, се равнява на 180,000,000 клм.. Може ли да стигне човтж щастието си, което се е отдалечило на 180 милиона километра разстоя¬ние от него? Иска ли да бъде щастлив. човек трябва да верви с бързината на ща¬стието. Американците се отличават с една спе-цифична чърта. Т-в ценят времето, вследствие на което са. измислили особено приспособле¬ние към треновет-в за събиране на писма. За да не спира тренът на една и на друга станция да събира писма, тъ1 са поставили особени стълбове, на които закачват тор-битъ4 с писма. Като мине тренът край тия постове, с особени куки, хващат торбит, без да спират движението си. Тъй щото, дойдете ли до трена на щастието, не чакайте той да спре, за да се качите, но веднага ско¬чете в него. Тренът на щастието верви не¬прекъснато. Той никога не спира. Който има същата бързина, с каквато се движи тренът на щастието, само той може да се качи в него.| Чакате ли този трен да спре пред вас и да ви разпитват, кой си, откъде си, щастието е отлетяло, без да ви вземе с себе си. 189 Да имате бързината на щастието, това значи, в всички случаи на живота си да имате будно съзнание, да живъете според великия закон на любовьта. Да имате будно съзнание, това значи, да отворите нов лист на вашия живот.^ Не можете ли да отворите нов лист на вашия живот, вие нищо не мо¬жете да постигнете. Вие ще останете в също-то положение, в което сте били и в миналото. В края на краищата ще кажете: Много чух¬ме, много ни се даде, но нищо не приложихме. Остар-Ьхме вече, за нищо не сме способни. Из¬ползувайте сегашния момент. И днес не е късно. Снемете старит- си дрехи — дрехит- на езичеството, и ги замъхтете с нови — — дрехи на християнството. Тогава ще ста¬нете християни и отвън, и отвътре. — Вре¬ме ли е да снемем старит- си дрехи? — За Божественит-в работи опред-влено време нтзма. Т стават всвкога. Добрит, красиви¬те, разумнитъ- работи стават без време и мътто. ТБ са извън времето и простран¬ството. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Лю-бов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас. 11. Лекция от Учителя, държана на 6 ноемврий, 1929 г. София.—Изгр-Ьв.