Кристализиране на човешката душа
Децата обичат детинските работи, възрастните – възрастни работи; старите – стари работи. Богатит^ говорят само за богатството; сиромасите – за сиромашията; учените – за науката; светиите – за великото и красивото в света. Изобщо, всеки говори за това, което обича и разбира.
При каквото положение и състояние да се намира човек, като млад, възрастен или стар, като богат или сиромах, като учен или прост, той трябва да се събуди. Кой трябва да събуди човека? – Бог трябва да го събуди. Защо? – Защото Бог е слънцето на живота. Когато това слънце събуди човека, то ще отвори очите му, правилно да вижда и разбира света, да работи в него. Като се събуди от сън, човек трябва да очаква нещо. Ако нема какво да очаква, животът е без-смислен за него. Очакването е незавършен процес. Човек вижда, как нещата постепенно прииждат. Отивате на концерт или на театър. Очаквате да се вдигне завесата. След вдигането на завесата, очаквате встъп-
324
лението на пиесата, или на музикалното парче. После очаквате вътрешното съдържание – развитието на събитията или картините и най-после иде краят. Също така и в речьта има три положения: въведение, съдържание и заключение.
Когато започне да говори, духовният човек първо ще третира въпроса, какво нещо е Бог. Ако искате да чуете, какво н"вщо е Бог, викайте децата. Тъ1 по-ясно ще опред-в-лят, какво нещо е Бог. Оставите ли този въпрос на учените и на философит-в, вие съ-всем ще се объркате. Каквото знаете, ще го объркате. И ученитъ1 правят погр-вшки. Един учен археолог, англичанин, намЪрил една стара златна монета, която била отгоре заца-пана. За да прочете надписа й, той дал на слугата си да я изчисти, за да може свободно да чете написаното върху нея. Слугата взел монетата и започнал щателно да я търка. След дълго търкане монетата лъснала. Зарадван от това, слугата я занесъл на господаря си и казал: Господарю, изчистих монетата. Сега лъщи, свети – чисто злато. Археологът взел монетата, погледнал я и със скръб отгово-рил: Да, ти я изтърка добре, лъсна я, както трябва, но заличи написаното върху нея. Цената на старата монета седи в написаното, а не в златото, от което е направена.
Много от съвременните учени и философи, като този археолог, изтъркват добре истината, правят я лъскава й светла като
325
злато, но заличават написаното върху нея. Обаче, важното в старините е написаното върху тях. Такива погрЪшки правят не само ученитъ1 и философите, но и обикновените хора. Всичко това те правят несъзнателно. Те искат да покажат пред хората, че са добри, морални, свети хора, но в този стремеж заличават хубавото, което Бог е написал върху т^х. Те светят, но тяхната светлина не е реална, тя е отразена светлина, както светлината на свъщ в огледало. Какво ще видите в огледалото? – Отражение на вашия образ, но отражението не сте вие. Четете една книга, намирате нещо хубаво в нея, но книгата не сте вие. Жива книга е чо-вЪкът, жива светлина е той – на нея всеки може да чете; нейната светлина очъртава пътя, пробужда съзнанието му.
Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! В този процес човек едновременно вижда в миналото, в настоящето и в бъдещето. Той се намира в особена обстановка; всичко скрито в неговото съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание се буди, живо-тът му се разкрива пред него, и той чете. Вижда се сам, от всички изоставен, без жива душа около себе си: майка му, баща му, братята и сестрите му, роднините и приятелите му измрели – седи той сам, с едно голо съзнание. Плаче, нарежда, окайва ежд-бата си. По едно време отнекъде излезе баща му, бутне го по гърба: Синко, защо плачеш ?
326
После дойде майка му: Синко, защо плачеш? Така се изреждат братя, сестри, роднини,. приятели, и той се чуди, защо е плакал. Такова е положението на всеки човек, на когото съзнанието се пробужда.
Следователно, животът не е толкова страшен и тежък, както хората го предста-вят. Жабата седи като философ, мълчи и размишлява. Муха кацне на носа й. Жабата отвори устата си, мухата хвръкне. После пак кацне, пак хвръкне. Жабата въздъхне и казва: Тежък е животът!–Не е тежък животът на жабата, но кога? – Когато е в блатото. Там са нейните условия за живот, там е нейната сила. На същото основание, и чов"Бк не трябва да роптае против живота си, но да използува условията, които му са дадени, да черпи сила от тях. Дали е беден или богат, прост или учен, гръшен или пра-веден, това са условия, необходими за неговото растене и развиване. Ако е гръшен, ще работи, ще произвежда стока; ако е праведен, ще продава изработената стока. – Ама аз съм гръшен. – Щом съзнаваш, че си гръшен, не остава нищо друго, освен да се впрегнеш на работа, да изпредеш вълната, която ти е дадена, да има, какво да прода-ваш. В работата седи силата на човека. В какво седи силата на търговеца? – В стоката, която има за продан. Когато полйцитъ-и шкафовет са пълни със стока, той е радо-стен, чувствува сила в себе си. В какво
327
седи силата на учения? – В книгит-, които е изучил, в работата, която е свършил, в документит, които е придобил. Като погледне библиотеката си, той се чувствува щастлив, силен, има на какво да уповава. Веществени доказателства се искат от човека, а не само празни думи.
Не е въпрос теоретически да се изучава живота, както мнозина правят, но живо-тът се нуждае от практика, от приложение. Има учени, запример, които познават ц-влата геология наизуст. Дето ги пипнете, всичко знаят: какво казал един учен, какво казал друг учен. Поставите ли ги всред природата нъкъде, т не я познават. Защо ? – Едно е теория, друго е практика. Много пъвци пеят днес: на грамофони, на радио. Обаче, аз бих желал да чуя самия пт>вец. Ще дойде н-бкой да ви препоръчва една или друга грамофонна плоча от някой забележи-телен певец. – Не, каквато да е плочата, тя дразни ухото. Турете надалеч този гра-мофон. Той е добро забавление, но за децата. Възпроизведен е гласът на пъвеца върху графонната плоча, но въпреки това много н-в-ща липсват. Който слуша, той сам трябва да допълва празнинит. На земята се допу-щат грамофони, кина, но в Божествения свят не се позволяват. Който влезе в Божествения свят и мечтае за кино, пращат го на земята. В Божествения свят има живи кина, живи грамофони. Ако много желаете
328
кино, там могат да ви устроят такова, но то коренно се различава от киното на земята.
В Божествения свят няма авторитети. Там не можете да уповавате на този или онзи авторитет. Там всич:со се подлага на опит. Опитът доказва нещата. Ако побе-диш противника си, признават те герой. Ако не го победиш, никакъв герой не си. Всеки има по един силен противник, с когото един ден ще се бори. Като го срещне, мускулите му ще изпъкнат, косите му ще настръх-нат, но ще се бори, докато победи. Черен е вашият неприятел, но ще се борите с него, нъчиа да го избегнете. Победата е първо в физическия свъ"г, а после в по-високитъ^ сватове. Значи, човек трябва да развие първо физическата си сила, и постепенно ще върви към умствената и сърдечната. В какво седи силата на човека? – във вярата му. Човек трябва да вярва в онова, което е вложено в него, да верва, че може разумно да го използува. Силата на човека седи в правилното дишане. Дишането е свързано с мисълта, с чувствата. Който диша правилно, той мисли и чувствува правилно. Този е пжлът на човешкото развитие.
Следователно, всичко, което обикаля човека, трябва да бъде стимул в неговия жи-вот. Дали ще срещнете човек, дърво, ка-мък, ръка, езеро, звезди, слънце – всичко това трябва да стимулира вашия живот. във всяко нещо е скрите Божественият Дух,
329
Който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човека, Бог му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичат. Дето се обърне, навсъ-къде е окржжен с любов. Когато не иска да го събуди, Той ще го прати при най-неблагоприятни условия за развиване. Кога спи чо-век? – Когато мисли, чувствува и действува криво. Какво по-дълбоко заспиване от това, да отрича човек живота, да отрича любовта, мъдростта и истината? Безсмислен е понякога животът и може да се отрече, но само когато човек жив^е в еднообразие. Яде еднообразно, моли се еднообразно, мисли еднообразно. Еднообразието убива, а не съживява. Какво трябва да правите? –Никога не се молете два пъти по един и същ начин. Не яжте два пъти по един и същ начин. Не мислете два пъти по един и същ начин. Когато сте щастливи, радвате се, че ви са дали сладки работи. Когато сте нещастни, оплаквате се от горчивите работи. Какво лошо има в горчивите нъчца? С горчиви хапове се лъкуват много болести. Горчивите работи предпазват човека от много злини. Когато организъмът се приспособи към нЪ-кои отрови, човек придобива имунитет, не се подава на заболявания, не се подава на отрови и злини в живота. Както могат да вкарат в кръвьта на човека серум против шарката, така могат да вкарат в кръвьта
330
му серум от отровата на кобрата и да го направят неподатлив към нея. Който няма тази присадка в кръвьта си, той може да плати с живота си. Човек трябва да се присади и срещу греха, да стане неуяз-вим към него. Що е грехът? – Ухапване от духовна кобра. Ако тази кобра ви умъртви, това показва, че сте слаби, нямате вяра в Бога. Казвате, че вервате в Господа, но умирате. Каква е тази вяра? За да издържите на змийската отрова, на отровата на кобрата, съзнанието ви трябва да бъде чисто, будно. Има факири в Индия, които устояват срещу отровата на кобрата. Тв имат имунитет, не се подават на змийската отрова.
Един християнин индус описал една своя опитност. Една вечер той замръкнала в една пещера. На сутриньта вид"бл пред входа на пещерата една голяма кобра, свита на кълбо. Трябвало да излезе на работа, но входът бил задръстен от кобрата. Да мине край нея, било рисковано, кобрата може да го клъвне и умъртви. Какво да прави? Да разчита на имунитет в кръвьта си, не може – нямал такъв. Той могъл да разчита само на Бога, на своята в-вра. Затова, се обър-нал към Бога с думит-: Господи, помогни ми да мина край кобрата, без да ме ухапе. Кажи й да се отстрани малко, да мина. След това той тръгнал към входа. Кобрата го погледнала и внимателно се оттеглила настрана, направила му път да мине. Всб-
331
хи не може да мине през кобрата безопасно-Този индус бил истински християнин, със силна в"Ьра в Бога.
Питам: какъв въфващ е този, който-при едно силно положение, при голямо вж-трешно изпитание, не може да види силата Божия? Какъв в-врващ е този, когото кобрата може да ухапе и умъртви? Какъв вт>р-ващ е този, който не може да се помоли на_ Бога да каже на кобрата да се оттегли настрана и да му стори път да мине? Сегаш-нит* вярващи не се обръщат с молба към Господа, да ги запази от кобрата, но започ-ват да разсжждават, ще ги ухапе ли кобрата, или не. После правяг опити да я фикси-рат с погледа си. Те я фиксират, но кобрата е силна, не се подава на техния по-глед. Един българин правил опити да фиксира мечки. Един ден отишъл в гората по работа и отдалеч видъл мечка. Той започнал да я фиксира, но мечката спокойно продължавала пътя си, не се спръ\ла от неговия поглед, нито се вернала назад. Като се видътг на гбсно, той си казал: Защо ми е дал Господ ръце? Сега ще приложа своето акробатство. Хванал се за едно висока дърво и се покатерил. Отвисоко по-добре ще я фиксирам. Той разбрал, че по-безопасно ще бъде да се качи на дървото на живота, отколкото да остане долу, в грубата материя. Мечката минала край дървото, помирисала малко и заминала.
332
Мечката, това е една от мъчнотиите в човешкия живот. Има голями и малки мъчнотии, гол-бми и малки мечки. Как ще се справите с тях? Не само мечки, но и тигри, и лъвове има в живота. Как ще се справите с тях? Има един начин, една наука, с помощта на която човек може да се справи. Обаче, той трябва да познава тази наука, той трябва да я опита. В какво седи този начин?–В самообладанието. Пред каквито мъчнотии да се нам-ври, човек трябва да запази присжтствие на духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присжтствие на духа, той скъсва всички връзки, чрез които Божията сила се проявява и работи. Освен това, човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния от чужди-т. Много навици, много състояния, които преживявате, не са ваши. Вие правите много неща под диктовка, не знаете, защо ги правите. Вие се намирате в положението на дете, което декламира н^кое стихотворение. Майката избере едно стихотворение, прочете го н-вколко пъти, и детето го заучва, започва да декламира. Добре е детето да декла-мират, но майката трябва да знае, полезно ли е това стихотворение за него. По същия начин майката дава на детето си храна, която не му е приятна. Обаче, тя настоява да яде, защото, според нейното разбиране, тази храна е полезна за детето. По необходимость
333
детето яде тази храна, но организъмът му не я приема.
От този и ред примери из живота, ние виждаме, колко хората са груби, невнимателни. ТЕ често си служат с насилие, под предлог, че вършат това за наше добро. Който веднъж само е приложил закона на насилието, той неизбт>жно е опитал последствията му. Един познат разправяше своя опитност, за която скжло платил. Той казваше: Отивам един ден при един свой приятел, който отдавна страдаше от треска. Исках да видя, какво е положението му. Гледах, гледах, как се тресЬше от бо-лестта и, без да кажа нещо, излЪзох вьн, взех един котел, напълних го със студена вода и влъзох в стаята. Прияте-лят ми не разбра, какво мисля да правя. Бързо дигнах котела със студената вода и го изсипах върху него. Той започна да трепери, да вика от студ, но треската му мина, като че с нож се преряза. Той оздрав-, но аз заболЪх от треска, и ц/Ъли три месеца се огъвах от нея. Приложих насилието, но опитах неговите последствия. След това на-карах своите близки да ме залеят със студена вода. Заливаха ме един, и два пати, но моята треска не се пресЬче. След време, като изтече срокът й, аз се освободих от нея.
Защо в първия случай студената вода даде добър резултат, а във втория не можа? Резултатът на студената вода се дължи на
334
обмяната, която е станала между болния и здравия: здравият предал своята вяра на болния, а болният предал болестта си на здравия. В първия случай виждаме силата на верата. Някой иска да помогне на нъко-го, да го повдигне. Той успъва да го повдигне, но в замъна на това сам пада. Тъй щото, който помага на хората, той гръбва да бъде силен, да не възприеме състоянието на онези, на които помага. Като правят добро, хората получават зло и, като не разбират закона, казват, че не трябва да се прави добро. Докато живеете в човешкия поря-дък на нещата, вс) ога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? – Защо го, като правите добро, вие очаквате да бъдете възнаградени. – Не, правете добро за самото добро, без да очаквате нещо. Какво ще кажат хората, дали ще го оценят, или не, това да не ви смущава. Правете добро според правилата на Божествения закон, в който няма никакво изключение. Каквото намислите, извършете го според изискванията на Божията Любов, а не според човешката любов.
Каква е разликата между Божията и човешката любов? В човешката любов има гниене, разлагане, болести, грахове, престъпления, смърт. В Божията Любов грях и престъпления не съществуват; гниене, болести и смърт не съществуват. В човешката любов има сиромашия, несгоди, недоволства
335
я разочарования. В Божията любов тези нъ-ща не слццествуват. Тя включва всичко оно ва, което носи живот, знание и свобода. Който има Божията Любов, той разполага с всичко, каквото пожелае. Приложете тази диагноза в живота си, да познаете, с коя любов оперирате –с човешката или с Божията.
Говори се за чов-бшки и за Божествен порядък в света. Т се явяват като последствие на двата вида любов – човешка и Божествена. Докато живеете в човешкия порядък, вие сте в света на постоянните лром-вни, във временнит, преходните неща. Не е лош човетпкият порядък, но не трябва да се смътва с Божествения. Човеш-кият порядък може да бъде правилен и неправилен – това зависи от хората. До-брит-Б, разумните хора живеят в правилния човешки порядък, а неразумните – в неправилния. Правилният човешки порядък води към Божествения порядък на нъчцата. Той е естествен, преходен пжл към Божествения порядък.
Сега ще си послужа с една аналогия, за да обясна различието между правилния чо-вътпки порядък и Божествения. Човетакият порядък може да се уподоби на парче вж.-глен, който може да гори, да се превръща във въздухообразно тЪло; той може да поглъща нечистотииг, но по никой начин не може да пречупва слънчевите лъчи, като диа-
336
манта. За да се преверне в диамант, въгле-нът трябва да се подложи на голямо налагане и висока температура. Колкото по-голъ-мо е налътането и по-висока температурата, толкова диамантът по-добре кристализира. Красив е Божественият порядък. Там става пречупване на лъчи, вследствие на което се явяват разноцветни дъги, разни краски и светлини.
Съществува известна аналогия между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщане на въглена в диамант, такива се прилагат за преминаване на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура – огънят на любовта, и под гол-Ъмо налътане – налъгане-то на мъдростта – за да се преверне в Божествена. Когато душата кристализира и от въглен се преверне в диамант, тогава високата температура и гол-бмото налътане ще се намалят, ще станат лесно поносими. И тогава, душата - диамант ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчитъ-на Божественото слънце. Когато „душата -въгленъ" кристализира и се преверне в душа-диамантъ", всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е въглен,
337
никой не се спира пред нея, никой не я поглежда. Христос не дойде в света да спаси хората, но да преверне душите - въглени в души - диаманти. За да стане това, г трябва да минат през висока температура и гол&мо налътане, които условия хората нари-чат страдания, мъднотии и изпитания. За този огън се говори и в Свещените книги. Това е огънят на Божията Любов и налътането на Божията Мъдрост. Огънят и налътането ще пречистят човешката д}ша-въглен, ще я кристалкзират. Когато се преверне в Божествена душа, в душа-диамант, тя ще пречупва Божествената светлина и ще образува около себе си аура от светли. нежни цвъто-ве. Такава е душата на всеки съвършен. Към това съвършенство се стреми човешката душа.
„И преобрази се пред тях: лицето Му святна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. Явиха им се Мойсей и Илия. които се разговаряха с Него. Допре се до гбх Христос и рече им; Станете, не бойте се! Никому не съобщавайте за това видение, док че Син Человт,чески не възкръсне от мъртвите".
И до днес религиозните третират въпроса, за какво се разговаряли Мойсей и Илия с Христа. Те разправяха на Христа за огъня, за големото налътане, през които ще мине Неговата душа, докато кристализира. Т Му обясняваха, какви са резултатите на тази кристализация. Като знаете това, трябва ли
338
да се обезсърдчавате? Ако съзнавате, че жи-в-вете в свят, който се ръководи от Бога, трябва ли да се смущавате? Защо трябва да се страхувате, като знаете, че всички добри, праведни, възвишени и съвършени същества, които са завършили своето развитие, взимат участие в това, което сега се твори?
Съвременните хора се обезсърдчават, отчайват, понеже мислят, че никой не се грижи за ттзх. Да, докато са въглени, никой не мисли за тбх така, както Бог мисли. Той мисли, на какъв по-голям огън и на колко по-голямо налътане да ги тури, да свят-нат, да кристализират и да се превернат в диамант. Той ще ги постави под голям стъклен или металически калпак, ще пусне силен ток и, докато усътят, докато скръц-нат веднъж с зъби, всичко ще бъде свършено. Голямо ще бъде напрежението, но кратковременно.
Желая на всички душите да кристализират, да се превернат в диамант. Това се постига по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
Любовта е път за кристализиране на човешката душа.
Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина.
Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи свобода.
6. Октомврий, 1935 г. 10 ч. с. София. – Изгрев.
- Матея, 17 гл.