Несъвместими неща
Красота без очи, мъдрост без уши, ученост без нос, любов без уста, сила без ръце и доброта без крака са несъвместими неща.
Остави на почивка в дома си всички твои мисли, всички твои желания и всички твои постъпки, които имат несъвместими неща в себе си, а ти тръгни по широкия път да работиш без тях.
Животът има смисъл за съвместимото.
Живот без дължина, чувство без широчина, мисъл без дълбочина и височина са непостижими неща. Не търси непостижимото! Ако го търсиш, ще опростееш и оглупееш.
Бог създаде красотата. Той създаде човешката мъдрост, човешката ученост, човешката любов, човешката сила, човешката доброта, за да Го познават, че е благ.
Човешкото води към Бога.
Пази скъпбценното, което всекога осмисля живота.
Не рови тинята, която се е наслоила в своя път.
Не се опитвай да гасиш това, което не се гаси. И не се опитвай да запалиш това, което не се пали.
&
Не губи времето си да броиш прашин-кит-, които вятърът всеки ден повдига.
Не се опитвай да събиращ всичките дъждовни' ка'йкй на 'едно м-вста.
Не подарявай това, което не може да се подари.
Не яж това, което не може да се яде.
Не мисли за това, за което не може да се мисли.
Когато видиш вода. иди при нея и измий краката си.
Когато усвтиш въздуха, приеми го в устата си.
Когато познаеш мъдростта, отвори ушит!5 си.
Когато дойдеш при любовта, проговори.
– Това е пътт на всички постижения.
Сега ще ви задам въпроса: защо и за какво плаче човек? Ако не можете да отговорите на въпроса, аз ще отговоря: Чо-въчс плаче, защото не е ял; човек плаче, защото е преял; човек плаче, защото яденето не е вкусно. Тази е философията на плача. Изобщо, човек плаче за непостигнати работи. Кои н-Ъща са непостигнати? Когато не може да постигне ябълката, човек плаче. Когато изяде ябълката и усъти, че тя се вгорчи в стомаха му, човек пак плаче. Той е не-доволен, че ябълката не благодари за услугата, която й е направил. Когато яденето не
81
е добре сготвено, човек се възмущава, че като влезе в него, то не му говори красиво. Кой човек би благодарил, ако го сго-твят? Кой човек би се радвал, ако го изядат? Кой човек би бил доволен, ако го турят в затвор?
Следователно, когато храната се задържи в стомаха повече, отколкото трябва, тя започва да се възмущава, че е затворена. Щом затворите храната в стомаха си за повече време, тя винаги причинява болка. И когато няма какво да яде, човек плаче. И когато няма кой да го утеши, той пак плаче. Когато хлябът дойде при вас, какво трябва да му кажете? Вие трябва да му благодарите, да се радвате, че ви е посетил.
Срещате една красива мома, която занимава цяло общество със своята красота. Всички говорят за нея, възхищават се, а тя върви спретната, напета. По едно време в същото общество дохожда друга мома, по-красива от първата. Погледите и възхищенията на всички се отправят към нея. В сърце-то на първата се явява озлобяване към втората, като към нейната конкурентка. Какво трябва да прави първата мома? Как трябва да постъпи към втората? Тя трябва да се радва на красотата на втората мома така, както й се радват всички, и да престане да мисли за своята красота. Докато си един-
6
82
ствсрн със своята красота между хората, радвай се на красотата си. Щом дойде друг, по-красив от тебе, радвай се на неговата красота. Когато се срещнат двама души красиви, те ще разпред-влят работата помежду си правилно: единият ще бъде платно, а дру-гият – образ върху платното. Без платно красотата не може да се прояви. Но и без образ платното нищо не струва.
Това, което досега ви говорих, представя малка закуска за гладния. Такава закуска може само да го залъже, както децата се залътеат с бонбончета. Наистина, радость-та на мнозина се дължи на бонбончетата, които получават. Щом няма бонбончета, т започват да плачат, да скърбят. Колкото по-голяма е скръбьта им, от толкова по-голям бонбон са лишени. Кой е най-голъ-мият бонбон в живота на човека? Най-го-лъмият бонбон за младата мома е момъ-кът, за майката – детето, за учения – книгата, за силния – ножа, за работника – чука, за художника – четката, за безд-влника – грамофона.
Въпр-вки всичко това, съвременният чо-вътс се разочарова от непостоянното, от преходното в живота и търси нещо трайно, нещо постоянно, на което всякога да разчита. Човек е млад, остарява и умира. Мла-достта е непостоянна величина в живота му, вследствие на което той не може да уповава на нея. Младият расте, развива се, до-
83
като един ден забележи, че започва да остарява. Но и старостта е непостоянна величина, понеже старият умира. Нито младостта е постоянна величина в живота на човека, нито старостта. И двете минават заминават, следа не остават. Защо младият остарява? И защо старият умира? Младият остарява, и старият умира, защото се хранят с бон-бончета. Престанете да се храните с бонбон-чета, за да не остарявате и умирате.
Младият се обича, старият се почита.
Младият се обича заради любовта, старият се почита заради мъдростта. Когато изгуби любовта си, младият остарява. Когато изгуби мъдростта си, старият умира. С други думи казано: Когато някой изгуби любовта си, младостта в него е остаръла; щом изгуби почитта си, старостта в него е умръла. Когато престанат да обичат младия, той е остар-вл,* когато престанат да почитат стария, той е умр-вл. За да не остарява, младият трябва да яде живия хл-вб, мъсен от стар човек; за да не умира, старият трябва да яде живия хл-вб, мътен от млад човек. Тъй щото, който иска да не остарява и да не умира, нека спазва тези две формули в живота си.
За да бъде в-вчно млад, не е достатъчно човек да яде живия хляб, но той тръб-ва да знае, как да го дъвче. Следователно, ако не знаете, как да дъвчете Словото, което слушате, ще го глътнете, без да ви допри-
84
несе никаква . полза. Така-и мл^копитаещите гълтат храната си, без да я дъвчат. Това ги отличава от човека. Човек -дъвче храната си, но трябва да знае, как да я дъвче. ВсЬка мисъл, която човек възприема, трябва да се сдъвче добре, т. е. да се разбере и приложи. Приложението е процес на храносмилане. При храносмилането , всяка частица от храната се изпраща на опредълено за нея мъхто.
Когато си служа с образа на младата мома и на младия момък, аз ги взимам като символи. Младата мома символизира младостта, младият момък – старостта. Като се срещнат, е- не се разбират, не се позна-ват, вследствие на което младата мома изгубва младостта си и остарява; младият момък изгубва старостта си и умира. И двамата губят. Казват, че младите трябва да се сръчцат. – Не, млад с млад не може да се срещне. Това е несъвместимо. Когато младата мома за пръв път срещне младия момък, тя е срещнала старостта; когато младият момък за пръв път срещне младата мома, той е срещнал младостта. Ако младата мома мисли, че в лицето на младия момък е намърила младостта, тя се самоизлътеа.
И тъй, когато срещнете млад човек, питайте го, какъв е; когато срещнете стар, задайте му същия въпрос. После запитайте
85
и .себе си, млад ли сте, или стар човек-, Необходимо е да си задавате този въпрос, защото несъвместимо е двама млади да се срещнат. Несъвместимо е и двама стари да се срещнат. Млад и стар могат да се срещнат – това е съвместимо. В обикновения живот, обаче, млад с млад и стар със стар могат да се срещнат, но в Божествения свъ"г това е несъвместимо. В обикновения живот всеки може да бъде ху-дожник: взима бои, четка, платно и рисува. Това не е художество, това е цапане. Това са несъвместими неща. Когато зоркото око на художника погледне нацапаното на платното, той намира, че не се рисува така. В природата всеко нещо е поставено точно на своето место. Боите, които природата налага върху платното на своите картини, са точно определени по цвет; те не са ни по-силни, ни по-слаби от тези, които трябва да бъдат. Боите, с които природата си служи, не се менят. Те се различават в нюансите си, но всеко-га запазват своя основен тон. Запример, има един син цвет в природата, който никога не се мени, но само нюансира. Също-то става и със скъпоценните камъни. Скъпо-ценният камък запазва цвета си, но само играе със светлината, вследствие на което се явяват различни отливи, различни цветове на светлината. На научен език казваме,
86
че скъпоценните камъни пречулват лъчи-* т на светлината и ги отразяват в себе си. Това, което днес ви говорих, е храна, материал, който вие трябва да разберете, да обработите и да приложите, т. е. да възприемете, да обработите в себе си, и всяка нейна частица да отправите на своето място.
16 август, 5 ч. с.