Млад, възрастен и стар
Ще прочета 15. глава от Евангелието на Йоана, Тази глава няма прЪко отношение към вас. В нея Христос изяснява на уче-ницигб си причината на голямите противоречия, на които те се натъкнали. Учениците на Христа очаквали да бъдат приети от свт>та с в-внци, както мнозина са приемали, но не излъзло така. Затова Христос казва: „Ако свтугът ви ненавижда, знайте, че преди вас мене е възненавидЪлъ". На какво основание светът ненавижда ученици-те Христови? Христос продължава по-ната-тък: „Ако бъхте от света, свъ"гът би лю-бил своето; понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, затова той ви ненавижда".
Помнете: Слугата не може да седи по-високо от господаря си. „Ако мене изгониха, и вас ще изгонят; ако пазят Словото ми, и вашето ще пазят. Онъзи, които ме ненавиждат, ненавиждат и моя Отецъ". Значи, светът не е познал Христа, не е познал и Бога.
Мнозина се запитват, защо не могат да обичат. Те не могат да обичат, защото не познават любовта. Следователно, който не обича, той е от он^зи, които гонят Христа. Каквото Бог изпраща до него, той все го гони. Той е от света. Щом мразиш, щомъ
7
ненавиждаш, ти си от света. Щом оби-чаш, ти не си от света. Човек се движи между две състояния, между два момента: ту обича, ту мрази. Това всеки е изпитал и се чуди, защо е така. Христос е обяснил причината на тези противоречия в човешкия живот.
Както виждате, за всеки даден случай, всяко нещо в живота може да се прояви по един, или по друг начин. Виждате едно цвъте, което току - що е цъвнало. Приближавате се до него и усЬщате неговия аромат, неговото благоухание. Вие го поми-рисвате и се радвате на неговата миризма. Вашата радост е радостта на самото цвъте. След няколко деня отивате пак при цвъ-тето и усъщате, че то мирише лошо. Защо? – Защото е започнало вече да гние, да се разлага, да изсъхва. Вие скърбите, защото самото цвъте скърби. Ако не бъхте отишли при цвътето, нямаше да изпитате неговата скръб, но същевременно нямаше да изпитате и радостта му. На другата година, когато цвътето отново оживее и цъвне, вие пак го посещавате, пак изпитвате радостта му. Щом се отдалечите от него, то започва да гние, да съхне, да скърби. Значи, когато посещавате цветята, т оживяват, цъвтят и се радват; щом ги напущате, щом се отдалечавате от тях, те започват да гният, да съхнат и да скърбят.
8
Преведете тази мисъл и вижте, какво приложение може да има в живота. Вие се стремите към хубавото, което Бог е съз-дал, както към цвътята. Отивате при него, радвате се, благодарите за неговото благоухание. Щом поседите известно време при великото, красивото, вие веднага търсите друго нещо, искате да промените състоянието си и напущате хубавото, красивото. Като усъти това, красивото започва да губи своето благоухание, вследствие на което се явява скръбьта, страданието в живота.
За кого посаждат житото в земята? За кого житото претърпява страдания? За кого става нужда да го мелят на воденицата? За кого мъхят брашното? За кого пе-кат хляба на фурната? Ще кажете, че житното зърно минава през страдания заради себе си. – Не, житното зърно е страдало в земята, на хромеля, в нощвш-, в огъня все за другит-, да вземат от него всичко полезно, каквото съдържа, докато го по-ставят в затвор. Яденето е затвор за житото. Като вземете всичко, каквото житото съдържа, най-после го изхвърляте навън като непотребно. Докато е затворено у вас, житото плаче, скърби, а вие се радвате, скачате и пеете, защото използувате всичко, каквото съдържа то. Щом го оберете, както трябва, и го изхвърлите навън, вие започвате да плачете и да тж.жите.
9
Следователно, знайте, че когато се радвате и скърбите, не сте вие, които се радвате и скърбите; житото, което сте приели в себе си, се радва и скърби. В този смисъл, вашата скръб ще бъде истинска само тогава, когато се поставите на мъстото на житото. Докато не сте на неговото място, вие сте актьори, които играят чужди роли: излизате на сцената и представяте пред публиката страданието на житото. Обаче, да представяте чуждите страдания е едно нещо, а сами да страдате, е друго нещо. Да представяте страданията на другите хора, в това няма нищо реално. Реално е само онова, което в момента става. Следователно, когато дойдете на мъстото на житото и започнат да ви мелят, да ви мъ-сят, да ви пекат, да ви ядат, тогава само ще разберете, какво нещо е страданието. Тогава вие ще плачете и скърбите, а другите ще се радват. Скърбещият е житото, което се пече в пещьта; който се радва, той пък яде опеченото в пещьта.
Защо скърби житото? – Защото го пекат, защото го турят в затвор. – Кога хората се радват? – Когато ядат от житото, което е минало през ред изпитания и страдания. Обаче, радостта на хората още не е Божествена. Какво нещо е Божествена радост? Когато създал света, Бог го украсил с безброй звезди, слънца и планети. Тогава слънцето запитало Господа: Каква ще бъде моята работа? Господ му ка-
10
зал: Твоята работа ще се заключава в това, когато сутрин изгрЪваш, на хората работа да занасяш. – Ами като залъза, какво ще правят хората? – Тогава почивка ще им оставяш. Оттук ще извадите следното заключение: Човек не може да работи, преди слънцето да е изгрт>ло; и не може да почива, преди слънцето да е залязло. Всяко ново начало, всяко ново положение е работа, в която човек влиза. Всеки край, всяко завършено положение носи почивка. Когато завърши добре работата си, човек може да почива.
Често се говори за млади, за възрастни и за стари хора. С нт>колко думи ще представя, какво н-ъщо е младият, какво – въз-растният и какво – старият.
Младият извира, възрастнкят тече, старият се влива.
Младият се ражда, възрастният расте, старият умира.
Младият цЬе, възрастният работи, старият пари събира.
Младият цапа, възрастният чисти, старият уроци дава.
Младият цъвти и връзва, възрастният зрее, старият плодове продава.
Младият на майка си пЪе, възрастният я утешава, старият надписи й закачва и знаменита я прави.
Това са мисли, които изразяват сегашното положение на хората. Тези мисли са подобни на закониг, с които си служатъ
11
в съдопроизводството. Когато нтжой човек направи погрешка или престъпление, зако-нът веднага го хваща. И тогава, според еди-кой си член от закона, този човек се наказва, или оправдава.
Ще дам още едно определение за младия, за възрастния и за стария. Младият е любовта, възрастният – истината, стари-ят – мъдростта. Бъди като гЪх!
Любовта дава, истината разпределя, мъдростта огражда.
Като не разбират тия положения, съвременните хора се натъкват на ред противоречия в живота си и се оплакват, че работите им не вървят гладко. На много хора работите не вървят гладко, но и речьта им не върви правилно. Защо ? – Защото м"Ь-стността, по която се движат, е планинска. Когато се изкачва по некоя планина, човек обикаля оттукъ–оттам, търси гладък, равен път. Той среща на пътя си различни препятствия, които му пречат да върви на-пред. Следователно, когато речьта на човека не върви гладко, това показва, че в ума му едновременно изпъкват много мисли, които се сблъскват помежду си. Всека мксъл иска да излезе напред, вследствие на което човек се спъва, и речьта му не излиза гладко. От всички мисли, които се сблъскват в ума на човека, той трябва да приеме само една, най-съществената и важна, и на нея само да даде ход. От много мисли, от мно-
12
го идеи, човек трябва да приеме само една. Колкото по-малко идеи има чов^вк, толкова по-гладко говори. Колкото по-мкого идеи има, толкова речьта му е по-спъната, по-неравна. ВсЬка мисъл, всяка идея има тегло, което се отразява върху човешкия мозък. Колкото по-голямо е това тегло, толкова повече ще из-мж.чи човека. Не е лесно да носи човек голям товар. Обаче, не мислете, че всеки, който не може да говори, той има много идеи, много мисли. Често човек не може да говори добре и когато има малко мисли в ума си.
Всяка мисъл трябва да бъде поетична, музикална, т. е. да съдържа в себе си музика и поезия. За тази цел три фактора трябва да се хармонизират в нея: любовта да е млада, истината да е възрастна и мъдро-стта да е стара. Ако т^бзи три фактора не са в хармония помежду си, мисълта не може да върви гладко; тя е лишена и от музика, и от поезия. Когато мисълта на човека не върви гладко, и животът му не върви добре. Значи, между мисълта и живота на човека има тъсна връзка. Когато любовта, мъдро-стта и истината не присъстват в човека, мисълта му не върви право. Любовта е в-бчно млада, тя никога не остарява; истината е всЬкога възрастна, тя никога не се измъня; мъдростта е всЬкога стара. Понятията на съвременните хора за млад, за възрастен и за стар коренно се различават от нашитъч
13
Според нас, стар е онзи, от когото мла-дият излиза. Възрастен пък е онзи, който излиза от стария. Понеже мъдростта е стара, от нея излизат и любовта, и истината.
Ето защо, под мъдрост разбираме про-явите на любовта и на истината. В този сми-съл мъдростта е всякога стара, без да се измъня. Обаче, вие не можете да повтаряте, да изговаряте една дума няколко пъти по един и същ начин. Запример, можете ли да изговорите думата „любов" сто пж.ти на-ред с една и сж.ща интонация, с едно и СЖ.ЩО вдъхновение? Не можете. Ако на сто души трябва да кажете, че ги обичате, като дойдете до последните, вие ще бъдете вкиснати, недоволни от повторението на тази дума. На първия от тЯх ще кажете с най-голямо разположение, че го обичате, а на последния ще кажете същото с най-голямо неразположение и досада. Когато хората се вкисват в любовта, това показва, че тЯ сж. дошли до крайния предел на своята любов, до последния човек, на когото трябва да кажат, че го* обичат. Когато хората говорят сладко в любовта, това показва, че т се намират пред първия човЯк, на когото трябва да кажат, че го обичат. Първата дума, първата хапка е най-сладка.
И тъй, за да мисли право, човек трябва да има светлина. Когато слънцето изгръва, той вижда ясно цълата мъстност около себе си и може вече да говори за нея, може и да
14
я рисува. Докато слънцето не е изгръло, и учен да си, нищо не виждаш, -нищо не мо-жеш да говориш за нящата. Каквото е слънцето за физическия свят, такова нещо представя Божествената святлина за съзнанието, на човека. Щом тази светлина проникне в човешкото съзнание, нещата стават ясни за него, и той вижда всичко. Няма ли тази светлина в съзнанието си, човек е в пълен мрак. Той казва: Не виждам, не раз~ бирам нещата.–Как да не виждаш? Как да не разбираш? – Ако си на моето място, и ти няма да виждаш и да разбираш. Ако съм на твоето място, и аз ще виждам и разбирам като тебе. Който има Божествената светлина в съзнанието си, той сам за себе си свети. Който няма тази св%тлйна, той носи малка свещица отвън, която ту запалва, ту изгасва, и по този начин осветява своя пжл. Тази светлина изгасва и отново се запалва, вследствие на което човек се «натъква на ред противоречия в живота си. Докато има противоречия, той .всякога ще прави криви заключения за нещата. При такива разбирания, животът не може да се обясни, нито -може да се измени. Хората се нуждаят от нови разбирания, които да внесат радост и веселие в техния живог Иначе,, животът ще остане за тях винаги неразбран^ лишен от светлина, от радост и веселие. Такъв е животът на болния, на умрълия, на фалиралия търговец. Болният на хоро «е ходи.
15
Умрелият с никого не говори. Фалиралият търговец никому милостиня не прави.
Какво представя тогава животът на съвременните хора? Животът на съвременните хора е красиво занимание за напредналите същества. Това, което за хората представя неразбория, за напредналите същества е предметно учение. Те оформяват неразбраното и после го предават на хората в стройна, красива система. Ако напредналите, разумните същества не го разберат, хората по никой начин не могат да го разберат. В това отношение човек представя жива, написана книга, от която всеки може да чете. Само той не може да чете от своята собствена книга. Защо не може да четете от вашата книга? – Защото написаното е на гърба ви. Кой как мине покрай вас, дойде зад гърба ви и започва да чете, да се чуди, кой е написал тия ценни работи. Гърбът на човека представя дрехата на неговото минало. Вие можете да прочетете написаното на тази дреха, само когато я съблечете. Това може да стане при условие, когато някой мъдрец пожелае да купи тази дреха. Тогава мъдре-цът ще разколчее дрехата и ще я съблече от гърба ви. Обаче, мъдрецът предварително ще се уговори за цената на вашата дреха. Скъпо струва дрехата на вашето минало! Щом я продадете, ще облечете нова, чиста дреха. Като не знае, какви ценни неща съдържа старата дреха, човек се е ечи-
16
тал нещастен, недоволен, сърдил се е на този, на онзи. На кого може да се сърди човек? Човек може да се сърди- само на онзи, който го обича. Той не може да се сърди на онзи, който не го обича. Следователно, човек може да обича само онзи, на когото се е сърдил. По никой начин той не може да обича човек, на когото не се е сърдил.
9 август, 5 ч. с.