Наблюдение и интуиция
– Само светлият път на мъдростта води към истината.
– В истината е скрит животът .
Размишление.
Тема за следния път: „Защо вервам и защо се съмнявам V"
Много процеси се извершват в човешкия живот; мнозина ги наблюдават, но малцина схващат връзката, която съществува между т^х. Например, процесът на храненето е сверзан с много външни и вътрешни, психически явления, които не избътеат от окото на опитния наблюдател. Той следи, как гладният сЪда пред трапезата, туря чинията, лъжицата и вилицата си и очаква да му сипяте ядене. Щом донесат яденето, той поглежда към него, иска да разбере, има ли достатъчно масло, или не, как е сготвено и т. н. След това взима хлЬба, начупва го и започва да яде. Дали яденето е вкусно, или не, това се отразява на лицето му. Дали готва-чът е бил добър, или не, и това се отразява на лицето на онзи, който яде. Готва-
299
чът е вложил своето разположение или неразположение в яденето, което човек възприема. Изобщо, всяко нещо, което човек възприема от външния или от психическия свет, се отразява на лицето му. Няма явление в света, което да не произвежда известно впечатление върху човека.
Ще кажете, че е проста работа да се занимава човек с яденето, да наблюдава себе си или другит, как се хранят. Не е проста работа това. Който може да наблюдава процеса на яденето, може да наблюдава и по-сложни процеси. Той може да наблюдава облацит, изгръва и залъза на слънцето и да познава, дали времето ще бъде добро или лошо. Щом знае, какво ще бъде времето, той може да направи екскурзия до планината, да се разходи и обнови. Опитният наблюдател знае, как се развиват процесит: по права, крива или счупена линия. Той знае, при какви линии се извершват известни процеси: прави или обратни, хармонични или дисхармонични. Когато две сили действуват в противоположни посоки, нъкъде се извершва престъпление. Когато от един център излизат няколко прави линии, с различна дължина, действието е дисхармонично.
Как се изразява геометрически едно хармонично действие и едно престъпление? Хармоничното действие върви по права линия и в кръг. Ако правата се начупи, и ако кръгът се разтвори нъкъде, имаме нъ-
300
какво престлшление. Например, касиерът на банката отваря отвреме на време касата, вади пари, влага ги в различни операции, на действията му никога не излизат вън от линията на кржта, т. е. вън от окръж-ността. По едно време в него се явява желание да отиде в странство, да се разходи. Всеки ден желанието му се усилва, но той няма пари да го реализира. Щом помисли да разтвори н&къде окръжността и да прояви действие, вън от орбитата, в която касата се движи, той е извершил вече престлшление. Всяко престлшление се счита за неморално или неразумно действие. Обикновено, престъпленията стават в такъв свет, дето разум-ността е слаба, или характерите са. незавершени. И в природата стават известни отклонения, които наричаме неестествени, дис-хармонични действия. Тб се отразяват върху растенето на организмит. Неестествени процеси има не само в физическия, но и в сърдечния, и в умствения свЬт. Естествени-т процеси наричаме още морални, понеже съдействуват за правилното развитие на чо-въка. Моралът обхваща не само отделния човек, но и окрж.жаващите, и обществото. Има морал, който се отнася до самия човек; има морал, който се отнася до цъ-лото общество. Първият наричаме личен морал, а вторият – обществен. Следователно, който не живее добре, той е вреден, както за себе си, така и за обществото. И
301
обратно, който живее добре, той е полезен и за себе си, и за обществото. Той живее добре и за себе си, и за обществото. Някои мислят, че морален човек е този, който постъпва добре главно към ближните си, а не е важно, дали постъпва добре към себе си. Верата на човека в Бога не разрешава въпросит. Не само един човек трябва да верва, но всички хора трябва да имат вера в Бога. И държавата има свои закони, за изпълнението на които следи строго. И роди-телите имат свои закони, за изпълнението на които също следят зорко. Ако детето пре-стъпи един от законите на семейството, майката дава разпореждането си да го нака-жат. Обаче, държавата не разполага с закони, чрез които да наказва провинилите се деца. Това показва, че държавата не се мъси в личните и семейни разпореждания на майката и на бащата. И природата не се мъси в проявите на личността, или в отношенията на семействата. Някой казва, че не верва в Бога. Природата само го погледне и казва: Много добре, това е твоя работа. Щом искаш прозорците ти да бъдат затворени, ти ще носиш последствията. Друг пък казва, че е верващ. Природата и на него казва: Много добре правиш, че отваряш прозорците си. Пръв ти ще се ползуваш от светли-ната и от чистия въздух.
Като прави наблюдения, човек трябва да бъде буден, верно да следи процесит,
302
които стават. Никои хора се произнасят за явленията чрез наблюдения, а други – чрез интуиция. Наблюдението се отнася дз настоящия момент, а интуицията – до миналия и до бъдещия. Човек наблюдава само това, което става в даден момент; интуицията се произнася за явления, които ще сганат в бъдеще. Разправят за един диригент на оркестър, че, както дирижи-рал, предчувствувал смъртта си Той из-мънил определената програма и казал на музикантите да свирят погребален марш. Т се изненадали от това, но изпълнили желанието му. Когато изсвирили марша, дири-гентът паднал мъртав на земята.
Един стар човек, на 90 годишна въз-раст, от село Николаевка, Варненско, ста-нал рано сутриньта, измил се, облъкъл се, седнал на стол и запушил цигара. След това изпратил внучето си да вика свещеника да го причисти. Свещеникът дошъл и за-питал дъдото, защо го вика. – Пътник съм, отче, искам да ме причистиш. Свещеникът не повервал, засмъл се, но го причистил. След това тръгнал за дома си. Едва стиг-нал платната врата, чул тревога вкъщи – дъдото починал.
При наблюдението взима участие обек-тивният ум, затова нищата могат да бж-дат верни, или невЬрни. При интуицията, обаче, всички нъща са верни. Там нъщата.
303
не се изследват научно, но знаеш, че, както ги чувствуваш, така стават. Интуицията е Божествено чувство, което всеки човек има, но не у всички хора е еднакво развито. Дайте мвсто на интуицията в себе си да расте и да се развива. В бедеще, новите хора ще имат силно развита интуиция. Тя показва на хората, как д,й постлшват. Интуицията иде в помощ иа човека, да го предпази от не-нежнитк страдания и нещастия. Давид казва: „В грЬх ме зачена майка ми". Това е чо-въшка работа. Щом има зачеване в грвх, има зачеване и без грях. При последното зачеване интуицията действува.
Понятието „интуиция" за нвкои хора е разбрано и известно, а за нвкои – неразбрано и неизвестно, както са. неизвестни буквите х, у, 2, в математиката. Как се е образувала буквата жх"? – От буквата „с", взета в различни положения – право и обратно. Лв-вата ръкавица ке става на двената ръка, но, ако я обърнете наопаки, можете да я турите и на дЬсиата ръка. Следователно, за да направите иЬщата вьзможни, трвбва да ги обърнете наопаки. Ако имаш две ръкавици за двената ръка, а вън е студено, какво ще на правиш? Ще обърнеш едната ръкавица и ще я турлш на лввата ръка. Има ли нвщо лошо в това? Щом се намври в затруднение, човек трвбва да обърне нвщата. – Може да се случи нищо лошо. – Това е суевврие. Казват за нвкого, че умът му се обърнал.
304
Има ли нещо лошо в обръщането на ума на един чов&к, ако до този момент той е ми-слил криво? Щом се обърне умът му, той изправя мисълта си. Като изправи мисълта си, и работите му се оправят.
Един крадец влъзъл в обора на «дин селянин и откраднал двата му вола. Какво направил той? – Едно престъпление, т. е. обърнал една от ръкавиците наопаки. Полицията го хваща и го предава на властта, която го осжокда да верне воловет на стопанина. Значи, обърнатата ръкавица дойде в първото си положение. Много от мислите и желанията на сегашните хора са обърнати ръкавици. Т тр-Ьбва да се вернат в първото си положение. За превръщане на изопа-чените си мисли, чувства и желания, човек трябва да има голями опитности. Това значи, да е минал през всички науки и да ги прилага в живота си. Като изучава растенията, той трЬбва да придобие нещо от тяхната опитност; от животните също трябва да придобие някакви ценни качества. Всяко животно има една ценна чърта, която заслужава да й се подражава. Вълкът, напримвр, се отличава с голямо постоянство и вЬра. Той не се осигурява, не трупа храна в за-пас. Също така той е голям демократ. Острата муцуна на лисицата показва, че е интелигентна съобразителнв и схватлива Като дойдете до свинята, от нея ще научите изкуството да орете земята. С муцуната си тя
305
фазорава земята. Ако сте неспокойни и нетър-леливи, мислете за бивола, за вола, за овцата. Като го хапят мухитт*. биволът влиза в водата и започва да се гурка. Без да се смущава, той намира лесен начин за освобождаване от хапливите мухи. За нетърпеливия е добре да кладе огън, особено от джбови дърва и да вари вода. Така той развива търпение. Екскурзиит, които правите, имат за цел да придобиете по-голямо търпение. Като методи, за това се препоржчват кладене на огън, варене на вода. Щом огъньт се разгори, човек веднага се разполага и започва да пее – става весел и доволен. Освен развиване на търпението, огъньт внася нещо красиво в човешката душа. Който е развил търпение, развива и интуицията си. Голяма придобивка е за човека да има интуиция, да познава хората, да предвижда нъщата. Като ученици, правете опити с живот-ните и растенията, да видите, какво влияние оказват т върху вас. Като отидете на екскурзия, запалете огън и стойте около него половин или един час, да видите, как се отразява върху душата ви. После, седнете настрана от огъня и мислено си представете, че сте овчар и пасете хиляда бъли овце. Като срещнете бивол, вгледайте се в очит-б му, ще видите, че има нещо красиво в тях. Добре е да се занимавате и с минералогия, да видите отличителните свойства на всЬки минерал. Като изучавате съзнателно естестве
306
нигб науки, ще дойдете до положение да схващате положителната чърта на веъки минерал, растение или животно и да се ползувате от тт>х. Само така ще се осмисли науката за вас и ще я приложите, не само в физическия си живот, но и в духовния. Всички живи същества крият в себе си динамически сили, които могат да се използуват.Т действуват върху човека възпитателно. Като се учи, той придобива голями богатства и сила, става зна-менит. Богатството, което човек придобива от науката, трябва да се тури в обръщение. Всеки факт тр-Ьбва да бъде живо семе, посъто в земята. Ако семето не се посади, нвма да даде никакав плод. Както малкото семе израства и става голямо дърво, така и вие трябва да започвате от малките величини, да ги посадите в благоприятна за тЬх почва, докато се развият в големи дървета и дадат плод. Затова, нека някой от вас се заеме да изучава космит, друг – само палеца, трети – показалеца, четверти – движенията, хода на хората и т. н. Ще кажете, че това са маловажни работи. По-важно ли е да лежи човт>к с месеци на гърба си и да мисли за смъртта? По-добре е да мислите за качествата на вълка, на лисицата, на вола, на овцата, на дхба, отколкото да мислите за смъртта, за задгробния живот и т. н.
Изучавайте всички форми в природата и вижте, кои действуват положително върху характера ви, и кои – отрицателно. От по-
307
ложителните се насърдчавайте, а отрицателните избятеайте. Веднъж Мохамед се обез-сърдчил от една своя работа и се отказал от нея. Като седЪл и размишлявал за не-успъха си, видЬл, че една мравка се бори с нЪкакво препятствие. Тя направила 99 опити да преодолее пречката, но не могла. Най-после, на стотния път, тя успъла да мине препятствието. Мохамед си казал: Ако една мравка може да приложи такова постоянство и да се справи с мъчнотията си, защо и аз да не приложа постоянството си? По-високо ли стои мравката от мене? Той направил последно усилие, и работата му се свершила усп&шно.
- Само свЬтлият път на мж-дростта води към истината.
- В истината е скрит живо-тът.
19. Лекция от Учителя, държана на 18 януарий, 1929 г. София. – Изгръв.