Възможности на любовта
Размишление.
Ако попитат ученика, защо ходи на учи-.лище, той ще отговори, че ходи на училище, за да се учи. Ако попитат вярващия, защо се моли, той ще отговори, че се моли, за да се свърже чрез молитвата с възвишения свят. Ако попитат гладния, защо отива на гостилница, той ще отговори, че отива на гостилницата, за да се нахрани, да задоволи глада си. Какъв отговор ще дадете вие, ако ви запи-тат. защо отивате на планината?
Елно трябва да се знае: като ходи чо-ввк на училище, на църква, на гостилница или на планината, това не е еднократен процес. Това са динамически, а не статически процеси. Много пъти ще ходи човек на училище, на църква, на гостилница, на планината, защото ученето, моленето, яденето, движението са непреривни процеси. През ц-влия си живот човек ще ходи на училище и все ще носи книга в ръка. През цъчлия си живот човек ще ходи на църква с молитвеник в ръка. През цъ\лия си живот човек ще лоси хлЪб в ръка, докато разбере смисъла
331
на храненето. През цълия си живот човек ще се качва по планински верхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи. Някои хора сами носят книгата, молитвеника, хлъба си, а други – оставят на слугите си, те да носят пособията им.
Вие дойдохте на планината сами, но ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хлъба си. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си. Кое е по-до-бре: сами да носите необходимите си пособия, или да оставите други да ви ги носят? Да носиш и да ти носят, това са два велики процеса в природата. Да носиш, това значи, да бъдеш слуга. Да ти носят, това значи, да бъдеш господар. И за двете служби се изискват умни хора. Можете ли да поставите глупавия за учител? Можете ли да поставите хилавия, слабия за слуга? Каквато служба да се даде на човека, разумност се иска от него.
В света съществуват два велики закона: закон за правото мислене и закон за правото чувствуване. Тези два закона напра-вляват чов-бшкия живот. И двата закона внасят разположение, простор и широта в човека. Когато вл^зе в закона за правото мислене, човек има полет, дух и разположение за работа. Когато влъзе в закона за правото чувствуване, човек се вдъхновява и започва да твори. Външно хората се различа-ват по език, по обхода, по разбиране, но
332
дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат. Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо ту-рят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки. Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни. Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде. Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси. Когато ху-дожникът започва да рисува, той нацапва тукъ-таме платното, от което впоследствие излиза нещо красиво. Когато поетът започва да пише, той драска върху бълата хартия. От това драскане излиза нещо ценно. Цапа-нето на платното от художника, драскането върху хартията от поета са естествени процеси, без които никакво художество, никаква поезия не можете да очаквате.
Естествените разумни процеси се отли-чават от неестествените и неразумни по това, че се четат и препрочитат. Разумните хора ценят тия процеси и ги разбират, а неразумните не ги разбират. Запример, све-тлината, която човек възприема от слънцето, произвежда седем процеса в човека. Но тези процеси се разбират само от разумните хора. Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвета: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов. Всеки цвет е свързан с изве-
333
стен род сили в човешкия организъм. Чер-веният цвЪт е свърза н със силите на сър-цето, портокаленият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа. Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици. Значи, всбки цвът на Светлината има специфичен език. Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен. Който не разбира тия езици, той не може да се ползува от тях, вследствие на което няма никакви постижения. Жи-вотът започва с червената светлина. Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето. Ц-вл живот те-в изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия сми-съл на тази наука. Те-в ядат и пият и като се нахранят, благодарят. Които разбират езика на червената св-втлина, благодарят, преди да са се нахранили. Портокаленият цвЪт учи хората да дишат правилно. Които не са разбрали езика на портокалената св-втлина, дял живот дишат, но нямат гол-вми постижения. Които са разбрали смисъла на науката за дишането, те я свързват с правото мислене и се радват на гол-бми постижения. И тъй, който разбира законите на светлината, той благодари, преди да е ял, преди да е получил нтлцо. Той обича да благодари, преди да е получил н-бщо, преди да са свършили н-вкаква работа за него. Бог обича чо-
334
века, преди да е направил нещо за Него,. докато е още дете. Човек обича ближния си, когато направи нещо за него. Това са две положения, които обхващат два различни въпроса: въпрос за незнайното и въпрос за знайното. Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали. Човек се занимава с явления, завершени вече в миналото и с такива, които сега стават. Науката за знайното обхваща чов-вшките процеси, а науката за незнайното – Божествени! ъ\ Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените. Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога". Невъзможното за умразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за сла-бостта е възможно за силата. Наистина, мъч-но е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости. От зла воля ли прави човек пакости? Често хората си при-чиняват пакости от невежество, от недосв-щане. Ако си спуснал някой човек с здраво вж.же в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото вжже. Отр^жеш ли вжжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оста-вяш го в кладенеца. Ще кажете, че трябва да отрежете вжжето. Да, но когато извадите чо-вЪка от кладенеца. Ако извадите човека от кладенеца и забравите да отрежете вжжето, с което сте заверзали крака му, причинявате-
335,
друга пакост – спъвате го, той не може да ходи. Щом сте го извадили от кладенеца, ще отрежете вжжето, с което сте го верзали, и ще го пуснете на свобода. Следователно, за да не причинявате пакости на хората, правете всвко нещо на своето време. Не спазвате ли това правило, без да искате, ще причинявате пакости и ще се натъквате на противоречия.
Христос казва: „Да не се смущава сър-цето ви." От какво се смущава чов^к? От противоречията в живота. Какво трябва да направи, за да не се смущава? За да не се смущава, човек трябва да остави противоречията в рлщетъ' на Бога. Тъ- са Негова работа. Само Бог разрешава противоречията. Погръчлката на хората се заключава в това, че се занимават с Божиите работи, а своите работи са оставили на Бога, Той да се занимава с те-бх. То е все едно, детето от първо отделение да се занимава с работата на учителя си, а на учителя си да даде своя буквар. Тъй щото, искате ли да оправите ра-ботите си и да не се смущава сърцето ви, вземете букваритъ1 си и започнете да изучавате буквит, а философските книги оставете за ученит.
Желая ви да бъдете щедри, да знаете, кога как да постъпвате и да мислите, да чувствувате и да говорите правилно.
Един банкер, милионер, се отличавал със своето затворено сърце. При него дохо-
336
ждали различни дами, госпожи и госпожици, от различни общества, да искат помощ за бла-ютворителни дружества, но както да го убеждавали, каквото и да му говор-Ъли, повече от един долар той не давал. Един ден в кантората му влязла една красива мома, пошепнала му нещо на ухото и веднага се отдръпнала. Още в този момент той извадил 25 хиляди долари, които предложил на момата. Един от приятелите му бил свиде-тел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома? – Защото знае да говори – казал банкерът. Досега никой не ми е говорил като тази мома. Никога не съм слушал такива думи, като тия, които излязоха от нейната уста. Какви са били тия думи? Това оставям на .вас, вие сами да отговорите.
Желая ви да постъпвате като младата мома, която отвори сърцето на банкера.
16. август, 5 ч. с.