РАЗБИРАНЕ И СЪЗНАНИЕ
Съвременни! хора живбят в реалния свят, вследствие на което засега те не могаа да го и^учавлх идейно. Всички по-гръчпки на хорлм алпга по причина на несъотвегепшею, което сжшесхвува между идейния и реалния свят. К<по знаете това, не се сърдехе на сърцето си, 1 с на реалния евтл, койю ви заставя да се храните. Мнозина казват, че животът щьл да бъде по-добър, ако яденеао не елчщестувало. – Ако яденето не съществуваше, с какво бихте го заместили? Наистина, ох яденсю произтичат ред несъответствия в живо та, но с какво може да го замьс!И1С? Засега яденето е най-голямото добро на земя та, а за невидимия святъ – най-юлтшото зло. Без ядене животът на земята щьше да бъде по-лош, отколкото е се1 а Чрез яденето ние се възпитаваме, прес вдаваме. Без ядене физическият живоп> иа хората щ/Бше да се прекрати, а с това заедно щЬ-ше да спре и неговата духовна еволюция.
Значи, човЯк трябва да яде, но той трябва да знае, как да яде и защо да яде. Той трябва да яде, за да обича хората. Ако яде добре, той ще ги обича правилно; ако не яде добре, той не може да ги обича правилно. Ако храносмилателната система на
159
човека не е в пълен порядък, гои нвма дл се храни добре. Щом не се храни добре, юй вськога ще бъде неразположен кьм хората, към всичко, коего го обикаля. Той н-вма да се интересува от наука, от изкуство, от музика – всичко ще му се вижда наопаки. И като не се интересува от нищо, той ще философствува само, защо св-в-тът е създаден така, а не по друг начин. По въпроса, защо св-втът е съз даден по този начин, само философите могат да разискват, но досега никой философ не си е отговорил на този въпрос. Каквито теории да изнасят философите за обяснение на този въпрос, гъне могат да задоволя! всички умове. Като четат техните теории, мнозина казват Това са идеи на неколцина философи, но не на ьсички. И децата рисуват гарги, гълж би и казват на майка си, че са нарисували една гарга, или един гължб. Майката не може да се съгласи с ттзх. Достатъчно е да погледне рисунката, за да види, че ни то гаргата прилича на гарга, нито гълж-бьт – на гължб. Следователно, искате ли да нарисувате нещо, не взимайте прим-вр 01 рисунките на децата, но ползувайте се 01 работите на великите художници. По-и Ькога и техните работи не могат да мина ] ш съвершени. И детето рисува гарга, и неликият художник рисува гарга, но грамадна е разликата между едната и дру-
160
гата. Като разглеждате двет- рисунки, вие ще дойдете до положение да схващате добрата, красивата страна на н-вщата. От вас се иска, именно, това – винаги да гледате на добрата страна на н-вщата. Срещате един човек и казвате, че е грозен, че не можете да го търпите. Ако грозният не дойде, красивият никога не може да се яви. Грозният е свнка на красивия. Ако грозният не съществува, красивият никога не би се проявил. Следователно, за да се прояви доброто в живота, първо трябва да се явят свнкитъ" на нещата.
Сега, ние говорим за злото в човека,, за неговото недоволство. Човек е недоволен от живота си. – Защо? – Недоволен с,чене е добър. Не се смущавайте. Бъдете доволни от себе си за даден момент и се стремете следния момент да се изправите. Проявявайте се такива, каквито сте. Някой е раз-гнт>вен, започва да вика, да се сърди. Нека се гн-бви, нека изразходва излишната енергия в себе си На вевки човек е опред в-лено, колко време може да се птеви. Някой може да се гн-бви една, две, десет секунди,, или десет минути, най-много – половин час. Той е като фотограф. Фотографът отваря апарата си и цъка секунда, две или повече. Опред-влено е колко секунди трябва да трае цъкането, според осветлението, при което става фотографирането. Недоволството на чов-Бка се заключава, именно, в това, за-
161
що е цъкал дълго време, или защо е цъкал толкова кратко време. Колкото време и да е цъкал, за случая е достатъчно. Едно не-що трябва да знаете: в нещастието или в скръбьта на един човт^к се крие щастието
или радостта на друг. Значи, благодарение на нашата скръб и нещастие други сж-щества се радват и веселят. Когато един боледува, друг оздравява. Навсвкъде в природата става обмтша. Не мислете, че болестите са нещо излишно в живота на хората. Чрез болестите човгЬк добива ценни качества в себе си. Толстой разправя, че след всбко боледуване съзнанието му се е разширявало. Той придобивал нещо
ново. Всбко боледуване било свързано с красиви преживявания. Лко пс бтлие минал ирез болезнени състояния, Толстой не би дошъл до това просветление на съзнанието си.
Та когато видите, че нъ^кой чове^к се гн-вви, сърди, знайте, че той не се сърди, но се учи да разсжждяна. Той не се сърди на никого, но се приспособява към лошите условия. Оставете го свободен, да учи. Ако видите, как камеплрьт троши с чук камъни, трябва ли да се чудите, защо ги троши. Трябва ли да мислите, че не е човешко, дето чука и троши камъните? Оставете го свободен. Той има работа, знае защо трябва да троши камъни. Тези камъни са нуж-
и
162
ни за градене на къщи. Т са необходими за физическия живот.
Мнозина искат да живеят на земята като ангели. Това е невъзможно. За да жи-в-ве като ангел, човек трябва да има ангелски условия. И най-добрият певец на земята не би могъл да пее като ангел. Преди всичко, той н-вма такъв ларинкс, какъвто ангелите имат; той иъма сръ-да като тяхната. Хората са недоволни, неблаго-
дарни на това, което им е дадено, те искат повече. Ако не са разработили малките таланти, малките дарби, които Бог им е дал, как ще се справят с голямото богатство, към което се стремят? Много нгЬ-ща има, които чов^к не знае, коию не е придобил, а се стреми към нови, I олъми постижения. Запримъ^р, вие сте забеля шили
че когато ще ви се случи нгЬкакн 1 ненри-ятност, носът ви сърби. – Защог* – Не знаете. Колко обикновени н-вща още ие знаете, а търсите нови, голями знания. Всички се стремят към здраве но не зиаят, какъ
да го придобият. Особено младите моми искат да имат червени у сит, червени страни, да изглеждат здрави. Естествено е това желание, защото чериепият цвъ^т на лицето показва добро храносмилане и
правилно дишане. За да придобият този цв'вт, святските дами си мажат устните и страните с червена боя. По този начинъ
163
т'1> слми се лъжат, че имат червен цв-бт, че са здрави.
В това отношение аз подържам вж-трешната, а не външната козметика. За да придобие червен цв-вт на лицето си, чо-век трябва да си представя този цв-вт във въображението си, да се свърже с всички тонове на червената краска. Като се упражнява така, той н-вма да забележи, как ще се яви червена краска на лицето му. Щом придобие тази краска, той ще се почувствува по-здрав, по-любвеобилеи. Неговата призма ще започне правилно да пречупва светлината, и той ще придобие исшиско понятие за любовта. Докаш не придобие червения цв-вт човгЬк все ще бзде изложен на ред болезнени сьстояппя. Ако ис възприема правилно порюкаловия цвъч, човек ще изгуби свосю индивидуално състояние. Ако не възприема правилно зеления цв-вт, той ще спре свосю растене. Ако не възприема правилно жълтия цв-вт, той ще спре своето умствено развитие. Ако не възприема правилно синия цв-вт, той ще започне да се изражда в религиозно отношение. Ако не възприема правилно виолетовия цв-вт, човек посюпенно ще почне да губи силата на своята воля.
И тъй, когато св-втлината се пречупва, явяват се седем цв-вта, т. е. седем велики добродетели. Когато видите небесната дъга, вие си спомняте за Стария Завет, де-
164
то е казано, че Бог е посгавил дъгата за знак на човечеството, че втори път по-топ няма да става. Това значи, че когато човек живее съобразно седемте велики добродетели на дъгата, в неювия живот потоп нтзма да стане, и мъчнотиите му лесно ще се разрешат. Щом види дъгата в своя мистически живот, всичките му работи ще се оправят. Засега пред нас са разкрити главно три цвета: червен, жълт и син. Любовта подържа червения цв'вт, мъдростта - жълтия, а истината - – синия. Когато тези три основни цвета се съединят в едно, образува се четверти, производен цвът.
Следователно, достатъчно е човек да схване правилно основните юновс на цветовете, за да може правилно да прогресира в своето физическо и духовно развитие. Тъй както сега се развиват религиозните хора, вм-всто да прогресират, т се спъ-ват в развитието си. Когато поеш, човек трябва да добие хубави чърти на лицето си. В същност не става така. Вместо да придобие нещо красиво, лицето му се обезобразява. Това показва, че човек не знае^ как да пости. Когато устните на човека са дебели, това е лошо, но ако и много из-тън-бят, пак е лошо. гТЬкои стискат устните си, но с това те реагират неправилно на своитв чувства. Устата на човека не трябва да бъде нито много затворена, нито
165
много отворена. Устните трябва слабо да прилепват. Устата трябва да бъде толкова слабо отворена, че от външния й вид да се вижда, каква е любовта на човека. Устата на мнозина не показна никаква любов. Н-бкои моми умират от любов, но това е театър само, никаква любов не е. В това отношение те приличате на младите булки, които, като излизат от бащиния си дом, навеждат главата си, уж плачат за майка си и за баща си. Като вижда това, деверът казва на брата си: Братко, булката плаче много, да я вернем шиад! Но тя казва: И да плача, водете ме напред!
Има една аналогия между положението на младата булка ивашсю. Когато ви изваждаме от свтзта, за да ви пьпедем в Царството Божие, вие плачете, давате вид, че искате да се вернете назад . Рсчем ли да ви вернем назад, вие искате да вървите напред. Обичайте света, но не ходете по неговите пътища. И Бог обича свъ"га. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлю-би евтзта, че даде своя Кдинороден Син в жертва, за да не погине всЬки, който в-врва в Него". Сьтзтът е училище. Щом свършим това училище, ние трябва да се радваме, че го напущаме и влизаме в Царството Божие. Св^тът черпи силата си от Царството Божие, от Божествения св^т. Казва се в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята". Това значи: В нача-
166
ло още Бог създаде физическия и Боже е*вения свьг.
Мнозина могат да кажат че са ходи 1и на онзи свят при Господа. Никой от вас не може да откаже, че е ходил на онзи свт>т. Ние всички благодарим на разумните братя, че са рабошли безкористно върху нас. Но какво правят съвременни! е хора? Като ги хванат ог невидимия св-вт, 1Е не могат вече да се вернат на-за х. Дали сте ходили на онзи свбт, или не сте ходили, нт>ма защо да сиорим върху това. Да спорите по този въпрос го е все едно да спорите по въпроса, добър ли е човек или лош. Нъ^ма защо д! спорите, няма защо и да се критикува! с, понеже устройството на сегашния човбк не се дъл жи на самия него Хиляди поколъния преди него са работили по един неесхестве път. Работата на човт>ка днес се заклю чава в доброволното ремонтиране и пре-устройване на неговия организъм . Човек носи ред наследствени чърти, които не са негови, но трябва да се освободи 01 гъх. Тб му са дадени за работа Като работи върху гбх, да ги преобрази, юй ще преустрои своя организъм Еог не ежди човека за неговитт^ лоши наследс!вени чърти, но ако не работи да ги изправи, тогава Той ще го ежди. Някой брат иска да говори. Изслушайте го спокойно, не му възразявайте. Като отидете при някой водопад, тр-вбва
167
ли да му кажете да млъкне? Ще го послуша! е малко и ще се отдалечите. Тъй щото, говори ли нтзкой, изслушайте ю, не го спира I е – Ама не говори умно – Оставете го да се изкаже. Не бързайте да давате мнението си. Вие трябва да проявите тър нспиею си, да дадете аобода на всички. Недоразуменията в живота на хората се дължат единствено на гъхното нетърпение. Доколко една реч е разумна, зависи ог резултата, който тя произвежда върху слу шахетиттз. Нтжой може да е насадил стотина – двес га декара -земя, без да има го-лвми резултати. Значи ползата, която нътца-та принасятт, онредъ-тя тяхното значение, 1 Ьхната цена
Съвременни! 1> хора бьрзаг н заключенията си. Каю пс им вьрвя! оабогите добре, ттз казваг * 1 себе си, че са лоши хора. Щом работитеим!рьша! напред, каз-ват, че са добри хора. Кос е по добре да казваг, че са лоши хора или да казват, че са добри? Кажеге Ние сме добри хора* но сме се надапали малко Ще отидем на извора да се измием и като се вернем, ще бъдем чисти и крагиви. Не държите ли тази положителна мисьл в ума си, вие се обявявате прогив Господа. По този начин вие хвърляте петно върху Него
И тъй, пома!айте си едни на дру1и. НЬкой иска Да прояви любовта си – съдействувайте му Друг ис-<а да проява зна-
168
ннето си – съдействувайте му. Помагайте си, поощрявайте се във всички направления. Кой каквото иска да направи, не се бъркайте в работата му. Оставете го свободеи. Ако изкара нещо криво, той сам ще го изправи. Като развалите едно нещо, друго ще направите. На земята нищо не остава постоянно. Това не значи, че на земята н-вма нищо. Животът на земята е реален, но от реалния живот ние ще минем към ценностите на идеалния живо1. Изобщо, най-хубавите н-вща от реалния живот ще ги пренесем в идейния, на небею. Не мислете, че на небето ще бъдете по-добре, отколкото на земята. Разликата седи само в това, че условията и обстановката на небето са по-добри от т-бзи на земята, вследствие на което там нещата изглеждат по-добри. Бог е еднакъв и на небето, и на земята. Ако ние не Го познаваме и не можем да Го проявим, Той не е причина! а за това. Причина сме ние, че не можем да Го въз-приемем правилно.
Когато казвате, че сте лоши хора, вие се намирате в положението на онзи светия, който казвал, че дявольгьбил много лош. Дяволът има една добра чърта – постоянство. Ти го пждиш 01г вратата, а той намира най-малките дупчици и оттам влиза. Като вл-взе н-вкъде, настани се и започва да работи – от нищо не се стеснява. Той е трудолюбив, никога не се обезсърд-
169
чава. Тон никога не казва за себе си, че верши ш>. Каго вл^зе в н^кой мъж, той заема положението на професор, а жена му – негова ученичка и започва да й преподава. Понеже не е научила урока си, мж-ж! я набива добре. Боят служи ка-ю предметно учение за млади и за стари, за прости и за учени.
Какво разбираме под думата „младъ"? Според мене, млад е онзи, който има възприятия за любовта, за мъдростта и за истината. Той всичко възприема и лесно се ориентира. Той не съжалява, че има зло в свъ^та и казва: Да проявим доброто! Като види, че н'вкой се окалял, той взима вода, измива го, а след това му дава чисга риза да се преоблъче. Тъй щото, /добри хора са онъ^зи, които САх готови да номагат на бедни, на страдащи, на паднали. Т1> не се зани-мават с критика. И кри1ици! имат своето мъ^сто, но ттз сами ОС1 лвя1 дрехите си не-опрани. – Защо^ – За ла бл^дах свободни да критикуват. Те си осьпш'1 надзиратели, на които поржчват да и шерат дрехите им добре, никаква нечисто-хия да не остане по тъ^х. Като се вернат 01г работа, отиват да видят, добре ли слу изпрани дрехите им и тогава си турят подписа. Святът се нуждае оа критици. Кои ще пази нечистите дрехи? Кой ще дава отчот за всичко станало? Аз не съм против критиката, но не бързайте да давате мнението си. Не праве-
170
те прибързани заключения Критиката е по-тръбна, лошите мисли и чувства ех потр^б ни, гн4вът, сприхавостта са потребни. Обаче, всичко това трвбва да дойде на свое-ю време и м-бсю. И бопестаие са потр-вбни, защото чрез тях болният усилва втзрата си. Първоначално гои е суевьрен. Каквото му се каже всичко изпълнява От суев-врие отива кьм в-вра Докато е здрав , каквото му се каже не го възприема, все на особено мнение остава. Щом се рсвбол-ве, нъ-ма вече особено мнение – гоюв е всичко да изпълни.
Сега, от всичко казано днес, най-важното за вас е да поправите успште, носа, очит, веждите, брадата си Брадата не трябва да бъде като кочан но да има малка вдлъбнатина. Добре е чесю ла се оглежда! е в огледало, да види хе, при какви състояния, какви промчвни емваг с носа, очит-б, устата ви. Очитъ4 и уехата на човека винаги се нагласяват според не-говите мисли. Когато човек намисли да прави добро, ще забележи, че око/ю устата и очиттз му се явяват известни гьпки. Когато намисли да верщи зло, около услата и очите му се явяват другьрод гьнки. Забелязано е, че в твърдия човек >с1ата придобива права линия. В бъдеще от това положение на устата ще се родят известни несъобразности. Човек 1рьбва да държи уехата си спокойна, без никакво мърдане.
171
Ако има пькакво мърдане, ютрвбвада бж-дс папьлпо хармонично Ко1ато линията на усипа увисва надолу, гова е признак на песимистично състояние. Когаго се повдига ил оре, гова е признак на оптимистично съ-сюяпие в човека. В юва отношение млади! момци са големи оптимисти Срещате млад момък които върви и сучи мустаците си, завива ги нагоре, във вид на коава. С това той иска да каже Който се качи на моя параход, юи трябва да бъде напъшо спокоен, че ьикога н-вма да потъне. Момъ-кът държи кормшото отзад, а мбмата –
– греблата, и лодката вьрви напред.
Сега аз юворя за човека. Човешкою съзнание държи котата, а човешкия1 умь
– лопааит, и лодка 1а вьрви напред За човека е важно, лодка 1 а му да вьрви на пред Учени, философи, писатели препо- ржчват на човека мно] о работи, но пове чето от тях не му са нужни. Кое е по важно за болния нови дрехи, или да го л-вкуват? Здравият се нуждае оа нови дрехи, а болният – 01 лькарства. Всбки здрав човек трябва да бзде добре облъ- чен. Да бъде чов^к добре облт^чен, това не значи да следва модата Модерните дре хи на мъжег и на женш нямат линия. Днес в Париж хиляди хора работя тъ върху модата, но те не могат да дадатъ ония линии, които да отюварят на човеш кото т^ло. Ние се нуждаем от мода и на
172
мисълта – правата мисъл. Следователно, всеки човек, какъвто и да е той, щом изнася прави мисли, трябва да го слушате. Вс-вка мисъл, всеки извор , колкото малки и да са, т' излизат от Бога Малкото из-ворче в безводно м-бсто принася гол-вма полза. Малките изворчета се губят пред гол-бмите извори, но все пак и тг пома-гат за образуване на голвмих р-вки.
Като ученици, вие трябва да си поставите задачата да благодарите на Бога за сърцетр и за ума, които ви е дал. Благодарете за дарбите, способности г и добродетелите, с които ви е надарил. Пред вас стои една велика задача. Цюкил вселена, със своитг слънца и планети, е една велика школа, през която трябва да мине 1 е. Вие трябва да изучавате всички иредмеш на тази школа и да се възпитавате ой 1 ьх. Докато сте на земята, стремете се да учите добре. Който говори малко, да се научи да говори повече. Даже и жабата, ко но е много мълчалива, в два случая започва силно да кр-вка: през л-бтото, когаю се влюби, и когато я хване змия за крачело Ако чо-в-бк я хване за крачето, тя мьлчи, не кр-Б-ка. Хване ли я змия, тя започва силно да кр-вка.
Тъй щото, когато в живота на човека дойдат ред неприятности и страдания, и той, като жаба, започва да кряска, да вика. Щом чуете, че някой кръска като жаба,
173
приючехе му се на помощ. – Защо? – Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човешката душа, не е ли такава змия? Голямото щеславие, което обсебва човека, не е ли една змия? Гордостта, която завладява човека, не е ли една змия? Като чуя, че някоя жаба кръка силно, зная вече, че змия е хванала крачето и. Взимам гогава бастона си, отивам при змията и и заповъдвам да п\сне жабата. Питам я, кой и е дал право да хваща жабата за крачето.
И тъй, кохаю едно ваше красиво чувство страда, прихечеге му се на помощ. Когато една ваша мисья сграда, притечете и се на помощ. Човешкият дух казва на човека, че трябва да бъде смъл и реши-телен и на всички да помага. Страда ли нъкое ваше чувство, помагайте му да се повдигне. Този е пътт, по който трябва да работите. Срещате една сестра, но не ви е приятна, защото много говори. Какво разби-рам под думата „много говори"? Да говори човек много, това значи да яде много. Той отива на две – три мъста на гости и на-всЬкъде го канят да си хапне. На първото м1>сю се наяжда добре. Отива на второто мъсю, и там не отказва да си хапне – иска да у1 оди на всички. Как трябва да постъп-ва човек, за да не преяжда? Като знае, че ще спина на две – три мъста на гости, той трябва да вземе със себе си двама свои прия-
174
тели. Като отиде на първото место и го по-канят да яде, той ще се нахрани добре, а за приятелите си ще каже, че са в пост. Като отиде на второто место и го поканят да яде, ще каже, че той с един от приятелите му са в пост, третият от тт*х само може да яде. На третото место пък ще се храни онзи, който не е ял, а другите двама ще постят. При това разрешение на въпроса всички ще бъдат доволни.
Следователно, където и да ходите, водете със себе си своите приятели. Всеки чо-вт5к има на разположение трима приятели. Единият му приятел е любовта, вторият – мъдростта, а третият – истината. Като отидете на първото место, ще вземете любовта със себе си. Като отидете на второто место, ще вземете мъдростта със себе си. Отидете ли на третото място, ще вземете истината със себе си. Ако навев-къде водите със себе си своите приятели, всичките ви работи ще се наредят. Съветеам ви, да не се отделяте от тримата си приятели. Ттз са много изправни. Те са в състояние да оправят всички объркани работи на хората. Като видя, че нтжой обър-кал работит^ си, казвам на един от тримата му приятели да оправи работите на този човтж. Той веднага му се притича на помощ. После му казвам: Благодари на приятелите си, че оправиха работите ти. Ако не бех ги довел, работите нема-
175
ше да ти се оправят. На себе си отдавам дотолкова значение, доколкото ставам причина да доведа вашите приятели, да оправят обърканите ви работи. Без тъ\х нищо не можеше да стане. По отношение на тях нашата заслуга седи в това, че ние им даваме възможност да дойдат на земята да работят. Аз съм напълно убеден, че вие всички имате добро желание, Божшпа Любов, Мъдрост и Истина да работят във вашите сърца.
Сега ще приведа един от стиховете на Писанието: „Призовете ме в деня на вашите изпитания, и Аз ще ви помогна. И ще ме прославите".
Ще ви дам следните мисли: Огъньт е за металите и за скж.поценните камъни; водата – за рибите; въздухът – за птиците.; земята – за животните, а мисълта – за човека. Значи, господари на водата са рибите, на въздуха – птиците, на земята – жьвот-нитК а на мисълта – човекът. Огъньт пък е господар на металите и на скжго-ценните камъни. Кои са духовете на водата? – Ундите. – На въздуха? – Силфите.
– На земята? – Гномите. – На огъня? – Саламандрите. – На човека, който мисли?
– Словото. Казал е Бог: „Да направим човека по образ и подобие свое". И каквото е казал, това е станало. „По образ и подобие" – разбирам по ум и по сърце. Наистина, по ум и по сърце човек е
– 176
направен точно като Бога. Бог се възмущава от всвка неправда. Лошото в св-б-та седи в това, че хората се възмущават от доброто. Да се възмущава човек, това е право, но не от доброто. От злото трябва да се възмущава той. Нашите мисли и чувства се проявяват точно по образ и подобие Божие. Ако не се проявяват, както тр-вбва, ние никога не можем да познаем Божественото. Човек познава Божественото начало в себе си само чрез образа на своите мисли и чувства.
Какво се иска от съвременния човек? – Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента, той нищо не може да постигне. Без гбзи два елемента, природата и животът остават за него затворени.
1. август, 10 ч. с