Наука и знание
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
Тема за следния път: „Разлика между морален и добродетелен човек“.
Кой човек е морален? – Който ходи с патерици. – Защо му са патерици? – Защото краката му са слаби, не издържат тежестта на тялото. – Нежни ли са патерици на здравия човек? – Не са нежни. За кого съществуват законите? – За онези, които вършат погръшки и престъпления. Обаче, за онези, които никога не грешат и не правят престъпления, закони не съществуват. Следователно, моралът има отношение към безморалния, а законът – към онзи, който живее в беззаконие. За кого е знанието? – За невежия.
Всички хора се стремят към наука, към придобиване на знания. Какво разбираме под думата „наука“ и какво – под думата „знание“? Казваме, че някой не е учен човек, но трябва да придобива знания.
378
Кое от кое произлиза? Науката ли дава знанието, или знанието създава науката? Науката подразбира систематизирано знание, но тя не го създава. Не е достатъчно човек само да има знания, но т трябва да са. живи, да и^ат отношение към живота. Казвате, че |някой има много знания. Колко знания има? С числа можете ли да ги определите? Слушали ли сте да казват, че някой има пет или десет милиона знания? С каква мърка се измърват знанията? Казва се пет грама жито, 100 грама сол, 5 милиона лева, но никъде не е казано, колко знания може да има човек. Числата, с които си служим в живота, са живи величини; т имат отношение, както към материалния, така и към духовния и умствения свет. Обаче, стойността им в разните светове е различна. В материалния свят единиците мърки са: монета, грам, метър, литър и др. В духовния и умствения свет съществуват други единици мърки за опредъляне количеството и стойността на нещата.
За да се справя и с трите света, човек се нуждае от положително знание. Като се домогне до него, той става активен, способен за всякаква работа. Който е придо-бил само физическото знание, той се отегчава от живота и дохожда до инертност – не му се учи, не иска да работи, даже и не му се живее. Ако е светски човек, живее ден за ден, няма вера и упование нито ат»
379
себе си, нито в окръжаващите. Ако е религиозен, предава се само на пост и молитва, отрича материалния живот, отрича всичко земно. Като огладнее, тогава търси начин да се нахрани и, ако не може да задоволи глада си, изпада в противоречие. Като не може да се справи с материалните условия, той мисли за заминаване. Така се увеличават противоречията. Всички кредитори започват да го дърпат, искат от него да си плати задълженията. Той се намира в чудо. Защо? – Не е застанал на здрава основа. Животът е един и неделим. Той не е нито светски, нито религиозен. Като си дошъл на земята, ще лягаш да спиш и ще ставаш, ще ядеш, ще пиеш, ще учиш, ще работиш, ще се молиш – ще се съобразяваш с всички изисквания на живота. За това е нуждно знание и приложение на знанието. Който прилага, пръв той се ползува от знанието си. Той е в положението на пътник в бурно море, който е стъпил здраво на канара. Този човек е господар на условията.
Съвременните хора искат да уредят живота си външно, да са осигурени. Това е невъзможно. Докато човек не уреди живота си вътрешно, никога не може да го нареди външно. Как ще управлявате юздите на коня си, ако мускулите ви не са здрави? Силата на човека е вътре в него, а не отвън. Само вътрешно силният може да см-Ьня отрицателните си състояния в положителни. Само
380
той може да превръща нощта в ден. Правили ли сте опит, да видите, колко сте силни? Седите в тъмна стая, нищо не виждате; казвате, че сте в нощта на вашия живот. Какво трябва да направите, да излезете от този мрак? Драснете клечка кибрит, запалете свъщьта си, и състоянието ви веднага ще се смъни – превърнали сте нощта в ден. На всеки човек е дадена тази възможност, тази вътрешна сила. Това значи, да има човек знание, да разполага с науката. Невежеството е нощ, знанието – ден, зора на живота. Безморалието е нощ, моралът – ден. – Какъв ден? – Какъвто и да е – ясен или облачен, тих или бурен – не е важно – все пак е ден. Един бурен, облачен ден е за предпочитане пред нощта. Значи, каквото знание да има човек, то е за предпочитане пред невежеството. Важно е човек да знае, какво може в даден момент да направи, какво в даден момент може да излъзе от него, а не какво го очаква в далечното бъдеще.
Мнозина се спъват в развитието си, защото бързат, искат в малко време да постигнат много неща. Който бърза, той е страхлив. Дето отиде, той силно хлопа на вратата, иска по-скоро да му отворят. Защо бърза? – Страх го е от нещо. Който иска в малко време да стане велик човек, и той е страхлив. Той се спира на вейка врата и силно хлопа. Ако майка му, т. е. лю
381
бовьта, е вътре, има смисъл да хлопа силно на вратата. Тя ще стане и ще му отвори. Но ако майка му не е вътре? Колкото и да хлопа, всичко е напраздно – никой няма да му отвори.
Изучавайте себе си, своите външни и вътрешни състояния, за да придобиете знанието, което търсите. Изучавайте и ближните си. Изучавайте минералите, растенията и животните, като части на Цялото, за да се свържете с Него. То ще ви даде сила и устой да издържате на всички мъчнотии и изпитания, на всички страдания и нещастия. Колкото по-здраво е прикрепено растението към почвата, толкова повече издържа. Колкото повече знае човек, толкова по-голяма е връзката му с Бога. Колкото по-голяма и здрава е тази връзка, толкова повече устоява той на външните и вътрешни условия.
И тъй, за да се развивате правилно, за да придобиете знания, трябва да бъдете слепи и глухи за отрицателното в живота. Както спещият не вижда и не чува, какво става около него, така и вие трябва да заспите за отрицателните сили. Когато спи, човек е добър. Като се събуди, той е и добър, и лош. Който иска да бъде всякога добър, трябва да заспи. Заспете за отрицателното, за лошото, за кривото в живота. Заспете за всичко, което ви измъчва, за да го забравите. Когато болният заспи, състоянието
382
му се подобрява. Когато страдащият заспите забравя скръбта си.
Желая ви да заспите за всичко лошо и отрицателно в живота, за да го забравите и да се събудите като младенци, обновени и бодри, готови за нов живот, за нова работа, за нова светлина.
Упражнение за дишане: поемане въздух през лявата ноздра, а дясната затворена. Задържане на въздуха няколко секунди, след което издишвате през дясната ноздра, а лявата затваряте. Ще правите упражнението три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер, преди ядене, по шест пляти.
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
28. Лекция от Учителя, държана на 1 март, 1929 г. София. – Изгрев.