Творческа линия
– Само светлият път на мъдростта води към истината.
– В истината е скрит животът.
Размишление.
Какво представя кривата линия на фигура първа? – Творческа линия на Битието, път на Битието, или път на живота. Значи, пътят (фиг. 1)
на живота не е права, а крива линия. Правата линия представя малка отсечка от кривата. Значи, най малката част от кривата линия е права. Цялата линия, обаче, е крива. Който може да чете по нея, ще разбере пътя, по който е вървял, и сам ще се учи от това, което е минал и преживял. Всеки човек, всяко живо същество се подчинява на законите, по които се образува кривата линия. По форма, кривата линия прилича на змията. Когато е мъртва, змията се изправя и образува права линия. При свиване и разпущане на мускулите, змията се движи и върви напред. Такова движение съществува и във вселената. При движението, което става във вселената. забелязваме два момента: възходящи – ЛБ и МБ и низходящи – ТД и ТИ. Възходящите моменти представят Божествени начала, които творят, т. е. създават всичко във вселената, а низходящите – реализиране на Божественото, т. е. проявените и въплътени форми.
Слизането на човека на земята не е нищо друго, освен слизане в долина. Земята представя живот в долината, а небето – живот на планинските върхове. Не можеш да живееш на земята, без да си слязъл в долина и без да си разбрал живота на низината. Качването по върховете подразбира пробуждане на човешката душа. Щом се пробуди, човек определя посоката на своето движение. Посоката се определя от мисълта, а мисълта е правата линия на движението. Значи, на върха ЛБ човек се пробужда и отправя мисълта си към върха МБ – посока на движение на неговата мисъл. Обаче, човек не може да остана завинаги на върховет. Той пожелава да слезе в низината на живота, да приложи мисълта си и да реализира своето желание.
Казахме, че кривата линия, която има змиевидна форма, представя творческата линия на Битието. Следователно, можем да кажем, че змията е символ на творческата линия на Битието. Който не разбира смисъла на тази
линия, не може да се домогне до Божествените истини. В кривата линия виждаме две посоки: АС – хоризонтална и ВД – отвесна. Хоризонталната линия показва посоката на човешкия стремеж, а отвесната – самия стремеж. Хоризонталната посока, означена с правата АС, представя линия на разумността, а отвесната – ВД представя линия на волята. Волята не може да се прояви без разумност. С други думи казано, волята не може да се прояви без права посока на движение. Човек не може да се стреми към реализиране на известна идея, ако няма определена посока, по която трябва да върви идеята. Една идея подразбира една посока. Ето защо, когато иска да реализира дадена идея, човек трябва да концентрира вниманието си в една посока, да не се раздвоява. Много образи, много идеи разсейват съзнанието, и човек гледа в много посоки, не знае коя от тях да хване. Щом спре вниманието си върху един образ, човек взима известна посока и се движи съзнателно. Така постъпват всички хора, които се движат към велика цел. Докато поемат определената посока, те се движат, мислят, решават. Решат ли веднъж, те политват нагоре, към върха на своята цел, и неотклонно следват определения път.
И тъй, всяко движение подразбира определена посока. Желанието е движение, а движението е свързано с определена посока. Някой желае да стане от леглото си, но се запитва, какво трябва да прави. Ако си студент по математика, ще решаваш задачи; ако си худржник, ще вземеш четката да рисуваш; ако си музикант, ще свириш; ако си дърводелец, ще строиш, ще дялаш с инструментите си и т. н. Като си слязъл на земята, ще желаеш да постигнеш нещо, т. е. ще проявиш воля, с която ще реализираш желанието си; колкото по-силно е желанието ти, толкова по-голямо съпротивление ще срещаш на пътя си. Щом махнеш съпротивлението, ти тръгваш в права посока и в скоро време реализираш желанието си. Колкото по-голямо е било препятствието, което си преодолял, толкова по-лесно ще реализираш желанието си. Някой иска да стане учен, добър, силен, но не прави усилия да преодолее мъчнотиите на живота си. Помнете: човек не може да постигне желанията си, ако не работи съзнателно върху себе си, да премахне всички външни и вътрешни препятствия.
Всеки първичен импулс, който действа в човешката душа, има определена посока и движение. Щом е така, никога не поставяй препятствие на тази посока и на това движение. Никога не казвай, че животът ти няма смисъл. Щом си дошъл на земята, животът ти има смисъл. Ако спреш живота си, ти сам се осакатяваш, ставаш инвалид. Не се чуди след това, защо природата създава инвалиди. Хората създават инвалидите, а не природата. Грехът прави човека инвалид. Животът се обезсмисля, когато човек греши. Яви ли се в тебе желание да изправиш погрешките си, животът ти отново се осмисля. Всяко недоволство в човека показва, че той е поставил преграда на пътя на Божественото в себе си. Докато не махне тази преграда, недоволството ще виси над главата му като меч. Следователно, докато плоскостта на съпротивлението не се махне от пътя на даден човек, той всякога ще се намира под тормоза на недоволството и мъчението. Щом се освободи от недоволството, той се огъва и тръгва напред. Огъването показва, че човек образува върхове в живота си – върховете ЛБ и МБ. Ако огъването върви по посока ЛБ към МБ, човек е в безопасност, той излиза на добър път. Обаче, върви ли в две противоположни посоки, огъването е опасно, защото има възможност да слезе неочаквано в долинит- ТД и ТИ. Всяко неестествено огъване води към катастрофа. Мислете върху буквите ЛБ и МБ, ТД и ТИ, като символи в живота.
Съвременните хора се оплакват от живота на земята, недоволни са от него; мнозина искат да отидат на друга планета, при други условия. Засега това е невъзможно. Докато човек не стане на земята чист и свет, на никаква планета не може да отиде. Задачата на всеки човек, дошъл на земята, е да води чист и свет живот, да съдействува за изправяне на оста на земята. Един ден, когато оста на земята се изправи, тя ще се осветява от всички страни. Днес земята се осветява през деня от слънцето, а през нощта – от луната. В бъдеще тя ще се осветява от слънцето, и то от всички страни. Това са символи, които трябва да се преведат във вашия живот, да се осмислят и използуват,.
Христос казва: „Бъдете умни като змиите и незлобливи като гълъбите." Думата „змия, змиевидна линия" е взета като символ на движение. Змията се движи без крака. Това движение е неестествено за човека. То представя отклонение от правилния път на движение. Човек се движи с крака, които имат успоредна посока. Успоредните линии са символ на разумност. Значи, движението на човека е разумно. Като стъпи на краката си, човек трябва да каже: Мога да работя, и всичко, каквото Бог желае от мене, ще го направя. Стъпваш ли на краката си и свободно вървиш напред, ти си самостоя-телен човек и разчиташ на себе си. Трябва ли след това да се обезсърдчаваш? Който се движи свободно и стъпва леко на краката си, няма право да се обезсърдчава. Щом се обезсърдчи, той става инвалид в духовния свет и очаква на чужда помощ. Пазете се от мисълта, другите хора да ви помагат. Доброволно те могат да ви се притечат на помощ, но без вие сами да изисквате и очаквате тяхната помощ. Левият и десният крак представят двата върха, между които човек се движи. Ако вложи в себе си мисълта, че не може сам да се движи, той поставя между двата върха преграда, която слиза към долината ТД – фиг. 1. Тази преграда наричаме Вавилонска кула – кула на невъзможните неща.
За да не спре развитието на човечеството, да не попречи на неговата култура, разумният свят си постави задачата да премахне тази кула, т. е. да махне препятствието, което човек е поставил на пътя си. Защо се създаде Вавилонската кула? – Защото хората искаха по неестествен начин да премахнат страданията от пътя си. Разумният свят не искаше да се бори с тях, и затова размеси езиците им, да изгубят възможност да се разбират. Хората не се разбират, когато изгубяте разумността си. Божествената енергия разпръсна онези, които строеха кулата, и тя остана незавършена. След това те започнаха да орат и копаят, да сеят, да учат, да пишат и т. н. Хората и до днес още вършат същата работа. Божествената енергия работи между тях и ги подтиква към дейност. И сегашните хора се стремят към старата идея – да построят кула, подобна на Вавилонската.
Виждате млад поет и писател, пише едно голямо съчинение, иска да се преведе на всички езици, да стане известен на целия свят. Това е Вавилонската кула. Но ще дойде Божественото, ще размеси езиците, и кулата ще остане незавършена. Какво ще прави поетът при това положение? Ще вземе лопата и мотика и ще започне да работи. Днес ще изучава един занаят, утре – друг, докато влезе в правия път на живота. Като поет, ще възпява върховете и долините и ще пише: О, планини високи, долини дълбоки ! Мъчно се качва човек по планинските върхове, мъчно слиза и в дълбоките долини – и едното, и другото е свързано с опасности. За да избегнете опасностите, ще свържете върховете с долините, няма да поставяте прегради между тях. Не туряйте никакви препятствия на пътя си, за да избягвате лошите последствия в живота. Махнете причините, които водят към лоши последствия, за да избегнете самите последствия. В това се заключава философията на живота. Следователно, когато някой се оплаква от страданията, казвам: Махни причините за страданието, и последното само по себе си ще изчезне. – Невежа съм. – Махни причините за невежеството, и ще ти се дадат условия да станеш учен. Обикни мъдростта, знанието и светлината, и ти ще станеш учен човек. Знанието дава възможност на човека да върви в правия път на живота.
Като ученици, вие трябва да следите движенията си, да бъдат разумни. Дето е разумността, там е творчеството; дето е разумността, там процесите са непреривни. В природата не съществува никакво прекъсване. Щом се реализира едно желание, ражда се второ, трето и т. н. В тези постижения, именно, се гради зданието на бъдещия живот. Който не работи и се отказва да реализира желанията си, той сам събаря сградата, която някога е започнал да гради. Всяко чисто и красиво желание, всяка чиста и светла мисъл трябва да се реализират. Те са постижими Само нечистите мисли, чувства и желания са непостижими и не трябва да се реализират. Какво трябва да правите с лошите си мисли и желания? Като се стремите да реализирате чистите си мисли и желания, нечистите сами по себе си ще се махнат.
Представете си, че някой ваш неприятел иска да ви бие, да си отмъсти за нещо. Щом видите, че той приближава към вас с тояга, веднага му дайте един хляб. Като види пръсния и топъл хляб, той веднага туря тоягата на земята и казва: Ще ме извиниш, щях да направя една глупост. Той взима хлъба в ръката си и благодари, че чрез него може да се освободи от лошото си желание. Значи, хлябът му даде нова посока на движение. Тъй щото, изпаднете ли в лошо разположение, дайте нова посока на неорганизираните енергии в себе си. Новата посока трябва да бъде естествена и разумна. За да не изпадате в лошо разположение на духа си, не се стремете да реализирате всичките си желания изведнъж. Като реализирате едно желание, тогава ще реализирате второ, после трето и т. н. Това значи, да се стреми човек към изпълнение на Божията воля.
Две неща са нужни на ученика: воля и разумност. Ако волята не е разумна, тя не е истинска. Защо понякога човек не може да реализира известно свое желание? – Защото желанието му е лишено от посока на движение. Без посока на движение, човек не може да реализира нито едно желание, нито една своя идея. Той трябва да се движи змиеобразно, за да има определена област на действие И веждите на човека представят два планински върха. Те символизират известен брой енергии, с определена посока на движение. Долната линия на носа, която образува ноздрите, също се извива змиевидно и образува върхове и долини. Това показва, че тази линия е творческа – с нея работи природата навсъкъде.
— Самосветлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
7. Лекция от Учителя, държана на 5 октомври, 1928 г. София. – Изгрев.