БОЖЕСТВЕНОТО БУТАЛЦЕ
Любовта ражда доброто!
доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!
Шест души прочетоха темите: "Ролята на съзнанието".
Прочете се резюме от темата: "Защо благоухаят цветята?"
Тема 9: "Защо се ражда и умира човек?"
Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае 10 милиона лева злато, на какво бихте ги употребили? (- Бих си платила дълговете, а останалите бих раздала на други, които имат дългове.) Всички съгласни ли сте? (- Аз бих се отказал.) И това не е лошо. Има неща, от които ние можем да се откажем, но има неща, от които не се отказваме. Например от подаряването на един добър живот, кой от вас би се отказал? Ако бащата и майката ти дадат един отличен живот, то е един капитал.
Сега, каква е вашата представа за живота? Според вашето просто схващане какво нещо е животът, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животът сам по себе си, както вие схващате от ваше гледище? Всякога трябва да си съставяте една картина.
Представете си, че това е един затвор, херметически затворен (С), в който вие сте затворен още от детинство. Нямате съобщение с никого, т.е. у вас е само голото съзнание, нямате ни чувстване, ни вкус, ни мирис, ни слух, ни зрение. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че във вас има един копнеж да излезете от този затвор, накъде - не знаете, но имате този вътрешен копнеж. Как ще разрешите задачата? Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този затвор, чрез едно малко буталце (М) ви побутне само и вие почувствате за първи път, че някой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бъде? Англичаните казват: "Юбилеен ден ще бъде то." Най-голямата радост, която вие може да почувствате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си представи човек. Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието - когато човек очаква нещо. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път вие се намирате в такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани. И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите. Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5 различни свята. През тия 5 чувства интелигентни същества побутват човека и когато го побутнат, той се радва и се весели. Щом не го побутнат, той се чувства изолиран, скръбен, нещастен. Чувствата са нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече в човешката душа. Добре.
Представете си, че вие излизате навън от този затвор. След като излезете от затвора първото ви действие какво ще бъде? Едно американско магаре, като прекарало 10 години в рудницата, че го изкарали навън, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствало, че в света на светлината е по-хубаво и то оценява това. Вие ще кажете: "Това магаре реве и се търкаля, какво оценява?" А магарето казва: "Десет години ужасен затвор беше това долу в земята!" Е, какво е свобода? Сега вие по някой път се смеете на магарето, но често и вие влизате в такива дълбоки рудници, че по 20 години прекарвате в рудокопачество. Един живот - човек-машина, отдалечил се от Божествената светлина. Аз разбирам Божественото, туй което осмисля живота, а без него човек идва до отчаяние.
Рекох, в сегашното си положение вие всички трябва да се стремите да имате един вътрешен опит. Всеки един от вас, от младите, трябва да имате един опит. Самият живот без опит не върви в права посока. Най-малко един опит, два, три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате. А такъв опит всеки един от вас може да има. Например колцина от вас имат опитността да знаете, че имате някой приятел извън Земята, един ръководител, ангел-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат "Аз". Едно същество, което взима много дълбоко участие във вашия земен живот. Интересува се от всичко и всякога, в най-големите мъчнотии, туй същество иде да ви помогне. То е пръв и последен във вашия живот. Сега, туй, като едно философско твърдение, мнозина от вас го приемат, възможно е да е тъй, като една вероятност, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй.
Сега вие ще кажете: "Ние сме млади още, не сме остарели." Но младите виждат повече отколкото старите. Според моите разсъждения очите на младите виждат по-надалеч, отколкото на старите хора, нали е така? Стар човек, в окултен смисъл, е проявеният човек. Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено време. Който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време - "изгубена Станка". Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не. Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсъждавате. Ще бъдете умни сега. Сега ако не -никога! Туй, което аз зная: Сега или никога. Защото, ако аз се силя да докажа, че някой неща за в бъдеще ще станат, те са станали вече. Ако аз не посея семето днес, как ще дочакам то утре да изникне. Значи туй, което е станало днес и утре ще стане, това е непреривност на нещата.
Та във вашия ум всякога идеите трябва да бъдат положителни. Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена - т.е. никога няма да я направиш. И този факт може да го проверите. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре. Като станете, всичко е забравено вече. Втори път то няма да се яви вече. Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако трябва. Този закон действа и в живота. Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: "Като имам повече време." Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога. Напиши две думи само, но напиши нещо. Защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите свята. Тази свещена мисъл се е проявила в света на мисълта. Тя се е проявила и на физическия свят и след като й дадеш форма, тя ще придобие съществувание. Тя е дошла днес, ти кажеш: "Днес не съм разположен - утре." Но утре тя намира друго място, втори път не се връща при тебе.
Затуй трябва да бъдете внимателни, законът действа много рязко. Сега, настоящето, то е Божествено. Значи в настоящето действат божествените идеи. В настоящето Бог ни говори. А бог не повтаря. Той говори веднъж на ума и говори ли втори път - на сърцето и трети път - на волята. А ти, като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден. Тя е само за днес. За друг ден - друга идея; трети ден - трета идея, четвърта, пета, шеста. В края на краищата в цял един цикъл на живота си от 50-60 години като събереш всичките божествени идеи, които си възприел, от тях може да се оцени какъв е бил твоя характер на земята.
Пита някой: "Как да прогресирам?" Рекох, колко божествени идеи си възприел от бога? В това седи ценността на твоя характер. Идеите по число и качество - те определят характера ти. Ще дойде една божествена идея, това е един знаменит ден, то е един велик ден. Щом възприемеш една божествена мисъл, няма нищо по-велико от това. Тази идея може да се разрасте дотолкова, че да направи от тебе една велика душа.
Сега, всинца страдате от немарливост - едно; от отлагане - две. Каква е разликата между немарливост и отлагане? Немарливият казва: "И без това може." А който отлага, казва: "Сега съм зает, че като свърша работата си, тогава ще го направя." Не, не. Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всичките си идеи, докато ги реализираме. А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум. Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени. И за тях трябва да имаме в душата си особено място. Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко. Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече! Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си. Не да го изгуби, да го пожертва. Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен. И всичките велики хора и герои дължат своето геройство на този принцип. И те са били затваряни тъй херметически.
Сега вие сте в такава гъста материя, страдате всички, нали? Кой от вас не страда? Някой не е разположен духом. Защо не е разположен? Ако аз взема едни клещи, че да ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен? Ако взема една игла, че ви бодна, ще бъдете ли разположени? Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря? Въобще, отнема нещо, което вие обичате и с което вие сте свързани, веднага ще изменя вашето настроение и прави сте. Човек трябва да бъде свободен. Всеки обича свободата, но и всеки трябва да пази свободата си.
Сега, отговорете ми, защо ви навеждам към тия мисли, вие сте сега в Египет, при Йосиф. Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство. Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад. Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вече вяра в себе си. Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това? (- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено. Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй? - Схванаха ми се краката. Не, да си говорим истината, той да каже тъй: "Аз само мислено преплавам тази река."
Сега, в живота всинца имате този опит! На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме. Нали сте били ученици в училището? Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без учение мога." Че можеш без учение, можеш, разбира се. Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното. "И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо. После казва: "Два крака, защо ми са, с един крак мога." Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения? Някой казва: "Човек не трябва да бъде набожен." Смешни сте, набожността, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то. Казва: "И умен не трябва да бъде човек." Е хайде, и умен не трябва да бъде човек, на какво ще се обърнете тогава? Това не е начин на разсъждение.
Сега, какви изводи може да си направите от това? Това не са лични забележки; това са принципални неща, начини за разсъждение. Значи вашите приятели от невидимия свят изискват от вас вие да се учите; вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат вие да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат вие да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добре изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страждающи, бедни, немощни, да си състрадавате един на друг, и още хиляди неща, хиляди други работи изискват от вас. И когато вие се съгласите, когато почнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост, душата ви ще се разшири, умът ви също, като че нещо тайнствено става у вас, като някоя птичка, която се вдига на крилата си, значи, имате тяхното благоволение. И те ви казват: "Вървете напред и ние ще ви помагаме." Пък щом не изпълните техните изисквания, вие се разклатите и най-после станете [...]. Някой седи и казва: "Какво да правя сега, не зная какво да правя."
Сега, младите какво трябва да правят? Наблюдавайте ако идете в село, ще видите младите моми и момци играят на хорото. Те играят, а един кавалджия или гайдарджия на средата, свири им; опити правят те, търсят се един друг. Обаче, след като се ожени някой, не ходи вече да тропа на хорото. Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: "Това са глупави работи." Значи ти си поумнял, ама от глупавото умно може ли да се роди? При хорото, кое взима най-голямо участие? (- Краката) Какво означават в този случай краката? Младият казва: "С краката си аз мога всичко да направя." А след като се ожени, казва: "Аз криво съм разсъждавал." Не само с краката трябва да се тропа, но и с главата трябва да се мисли. Т.е. всяка една постъпка на човек трябва да бъде разумна. Всяко едно упражнение, всяко едно движение, каквото и да вършите, все трябва да е умно, да е обосновано на някакъв закон.
И тъй, в Божествения свят вие ще се стремите към следния закон: всичко онова, което ви е определено от Бога, вие трябва да го реализирате! Всичко на вас е определено. всеки трябва да разбира защо е дошъл. Програмата за вас, която е във вселената, изпълнете я и не бойте се. Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма от природата и животът ви ще тече като масло. Сега мнозина се спират на идеята, казват: "Защо съм се родил аз на земята?" Според мен, това е един смешен въпрос. Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл. - Да уча. Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията. С какво започва учителят геометрията? (- С точката.) Хубаво, аз нищо не зная, това не е срамота. Второто нещо, учителят каже: "Точката образува правата линия. Сетне, правата линия образува плоскостта, кубът и т.н." Този учител е белалия, не се спира само с точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюс, минус, дели и умножава, турга скоби, но всичко това е само за развиване на ума. Тъй щото целият живот се състои все от задачи, от математически закони. Даже, ако всеки ден се съсредоточавате, вие ще намерите една по-велика задача в живота, тъй че и геометрия, и математика са приложени напълно в нашия организъм.
Химията е приложена също в живота на човека. Не само химически процеси стават там, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човешкият мозък, такава, каквато в света няма. И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там. Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива. Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда. Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често. Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите. Вие сте смешни. Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: "Излез де!" Не излиза. Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш. Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине. Наука трябва тук. А ти махаш с ръка, казваш: "Не искам да мисля за нея." Въпросът не е там, да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш. Правилно ще мислиш. Ще кажеш тъй: "Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще вляза в своята лаборатория, еди на кое си шкафче имам една киселина", ще отвориш вратата и ще й кажеш: "Излез навън!" Тогава запиши денят и часът точно кога тя е излязла.
Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал. Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене. От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва. Няма пример в историята такъв. Но от малко учене, от невежество, много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите. А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и умът му изтръпне.
Та сега, на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе тази светла, Божествена идея, която се отправя към вас, както буталцето (М), да я приемете, не отлагайте, приемете я. Всички свещени идеи, които проникнат във вас, приемете ги. Бъдете всякога трезви, да ги използвате. Тогава учението, което сега придобивате, ще може да го реализирате. И материалното учение ви е потребно.
Станете да направим едно упражнение.
И тъй, всички ще се стремите да развивате един дух на будност. Бодър и весел дух, вътрешно всички трябва да бъдете бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви посрещат. Корабът, който върви в океана, той не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно, той гледа само своята посока и върви напред. И човек трябва да прилича на един хубав кораб, който да отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните, от какъв са характер.
Любовта ражда доброто!
Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!
IV година, 10-та окултна лекция на 1-ви младежки окултен клас. 21.XII.1924 г., София
СЪДЪРЖАНИЕ НА ЛЕКЦИЯТА
- Какво нещо е животът сам по себе си?
- Първото чувство, което може да изпита едно затворено същество в един кръг, при побутването от едно друго велико същество.
- Божественото е туй, което осмисля живота.
- Всички трябва да имаме една вътрешна духовна опитност.
- Два недостатъка: немарливост и отлагане.
- При пожертването на живота, той става по-интензивен.
- От божествените идеи, които човек е записал в душата си, може да се съди за неговия характер.
- Разсъжденията ни трябва да бъдат смислени.
- Всичко, което е дал Бог за нас, то е необходимо.
- Трябва да изпълним Божествената програма, дадена ни от природата.
- Мозъкът - една съвършена химическа лаборатория.