Божественият ден
Ще прочете първа глава от Евангелието на Йоана. Иоак е евангелист на мекотата. Без мекота никакъв градеж не чож^ да стане. Само меките неща се поддават на възпитание и самовъзпитание.
Изпийте пЪсеиьта: „Имаше челов&къ*.
Истинският живот зависи от възприемането и предаването на овоьа, което чов&к е придобвл и научия. За оня, който разбира, възприемането и предаването са два важни ироцеса. Никога даваме новече, никога взимаме повече. Ако взимаме повече, забогатява-ме, ако даваме повече, обедняваме. Богатияг к бедеият се различаваг в следногс ; бо* гатчят мма какво да яде, но не знае, как да яде; бедиияг знае, как да яде, но нима какво да яде. Казват за нвкого, че е бедеп. -- Защо е беден? Щкой е учеп. – Зйщ© е учен? – Учил се е чов&кът. Нькой е невежа. – Защо? –- Не е учил. Ще кажете, ч© еа учения е дадено, затова е ученъ» Дадено му е, но даденото трябва да се храчи. Да звпаме-тяваш нещага, това не показва, че са учен. Запаметяването не е науко. Не е важна дре-ката, която стои закачена в гардероба; важна е дрехата, която тежш че гъроа см. Как»
29§
ва шолза амате ©т дрехит, квиго огоят закачени? Покааваш дрехите на приятеля си и казваш: Мои са тия дрехи* но тека стоят, да не се цапаг. А вън е студено, ти трепе-ринг от студ. Кое е по-добре: дрехите да бъдат нови, а ти да треиериш, или да ги обличаш и да се ползуваш от т&хната топлина.
Защо на никого се дава повече, а на никого по-мвлко? Има причини за това. Познава се, кой е приел повече, и кой е дая поведе. Оня, който взима повече, недтежава; който дава повече, олеква. Като претеглищ човека, ще знаеш с колко е надтежал и с колко е олекпал. Има чувствителни везни – Божествените, с които се тегляг чов%шките мисли и чувства. Такива везни на земята не ежще-ствуваг. Едни мисли са леки, а други – тежки. Като се съберат н&колко тежки мисли в главата, чов%к чувствува тежест, тежи му нещо. Мислиш, че си сиромах – това е тежка мисъл, Тя се трупа в глввата на човека, както Плюшкин събирал различни нЪ' ща, да задоволи чувството на стяжеволюбие в себе си. Н&кои сиромаси са Плюшкиновци, събират разни вещи, да се осигурят*. Други нещо не събират и постоянно се оплакван» че нямат.
Сегашните хора носят в ума, в сърд-цето и в душата си много мисли, чувства и желания, к%кои от Ах съвсем ненежни. Кадтеддиъг Тоя тшЬж е ззрав, и аот» шсШмъ
291
ца бъда като него. – Ти нмаш вемки условия да бъдеш здрав. Верви сяед гой чо-в4к в виж, как живЪе, как се обдиче, как се храни, какво чете, какви мисли го ин-терееувет, Ще научкш нищо от него, во здравето му не можеш да вземеш. За да бъдеш здрав, трябва да дойдеш в съгласие с природата. Тя ще ти даде св&глпне, въз-дуж, вода и хране, Много неща са. нуждви, за да бъде човек здрав. Какво е придобил цигул&рьт, ако години неред свири песеньта „Цвйте мило, ^цвЪте красво?" Цветето е мило и красно, но той не е мил и красен. Има много цигулари а свита, но някои спрйли на.едно мйсто» като пллка, и не мърдат – все джуджета ще си останат. Гледем, на ИзгрЪв, между високите и дебели дървета, е изр»ст-кал един орЪх. До едно време расъд р, додето стигнал, • там спр&л – не може по-- вече да расте, – Защо? – Големите дървета поглъщат всичките хранителни сокове, за него нищо не остава: н&ма доекпъчно св'Ьишвд>, въздух, вода и храна, няма и кой да го обича. Веичките го гледат недоволно, штдат ге, и той нима какво да яде. Никой не се сЪ-ща де« го пренесе далеч оттуи, да ие е между голямите ся братя.
Мнозина лскат да вмзч големи брти. И юва може, но джуджеяа ще останат. Ако имаш гол%м браг, трФбве да гтоиш неи-малко на сто километра разстояние от него. Само гдее ще ге гголзуваш от благата. Тая
292
идея изглежда странна, но така е п цялата природа. Бог е предвидил всичко, затова е поставил слънчевите системи на грамадно разстояние една от друга. Разстоянието между земята и слънцето е толкова гоя&мо, че свободно мог&т да се поставят три хиляди системи, като слънчевата. Разстоянието от най-близката слънчева система до нашата е толкова голямо, че са нуждш три години, докато дойде светлината й на згмяга. Знаете, с каква бързина се движи светлината – с 300 хиляди километра в секунда.
Пит«т: Защо слънчеви А системи са ка грамадно разстояние едяа от друга? Не мо-гат ле да бъдат наблизо? -- Не може. Наблизо са джуджетата, а надалеч – слънчевите системи. А че си надалеч, човек ше ста-неш; ако си наблизо, нищо н%ма де ст^не от тебе. – Да бъдем блшо до Бога I -- Близо до Бога е овя, който изпълнява Неговата воля; който ходя по съвета на Божия Дух; който слави Божяето име, Близсстта не е н-Ъщо материално. На физичния свет може да сте близо, но близостма има отношение тм еъзнение-1ч'г. Казвеш: Държа едмн човек ш ума си. Всеки държи никого в уме си. Защо го държи? Има за какво. Ч^теш една книге* в която евторът писал нищо за /чобовътв. Ти дъръчш "юя човек в ума си, за да научиш нещо зя (юбовь"0. Дру писал за мъдросгьта – и него държиш в ума си Трети писая т истината, $« живота. Четеш книгите му и
Мь
Го Д'ьржиш в ума ей. Иякоя пастт за званието, за свободата. Като чссеш книгите им, ти ги държиш а ума ъи – ще нсучиш нищо от т1«.
Провидението иска <л сегашаш- хора да се разтоварят. Всички са натоварени с нещо и пъшкат аод своя товар. 111>кой е натоварен е голяма сиромашия, а друг с голямо богатство. Какво се иска 01 тебе? Да знаеш, как да разтоваряш съзнанието си. – Кога се товари съзнанието? – Когато ио-сиш едновременно д«в идеи, две мисли или дае желания, йскаш да следваш, но не можеш да се • определиш, къде д»л отидеш – в" Германия, или в Англия. При сегашните условия, дето и да отидеш, няма да бъдеш егго-коен. Ще се страхув^ш от бомба, те че~ теш в вестниците, колко лора са убг>ш, колко нарахода потънели, кои войски напредват?», кои остават назад.
Като четете Пнсаииею, спирате се иърм евангелнег Иоаи, върху апосюл Пегър ч ги изучавате. Каква е разликата между двамата? Петър е голям националиста, а Иоан – своСодомислещ – човйк иа любовта. Оня, който обича ггове-ае народа си, а по-малко себе си, дава повече, взима по-малко. Овя, който оби'-«а повече себе си, а по-малко народа, взима повече, дава по-малко. Много естествено, народът е голям, има какво да се вземе от него. Един чов&к ие прилича иа един народ; един народ не прилича на
294
един чов4'.к. Народът е голямо дърво, което ражда много плодове. Човйк е малко дърво, едва косадеиз, което ще израсте в бъде-еде и ще стане юл&мо.
Коя прежда *> за предпочитане: дебелата, иии гънката? –- Зависи от времето. Тънката прежда е 4а яьгоуо, дебелата – за зимата. Ако облечеш зинно време тънка дреха, ще »ре-рериш. Ако. оолйчеш лятно време дебела дреха, ще се пзпотиш. Жена, която преде тънко, има пред вид яЪтото; която преде дебело, има пред вид зимата. Като знаете това, не критикувайте жената, която преде дебело; не хвалете оная, която преде тънко. И дветт. сл га мЪстото си. Не казвайте за някого, че е гоуб – дебело преде човекът. Той се гот'"»и за зимата. Когато дойде зимата, вие се нуждаете от дебела прежда. Не мислете, че дебечата прежда не струва нищо. Лятяо време не струва, но зимно време иЬми ио-добра от ьея. И тънката прежда не е добрз за зимата, но ирзз лятото нт>ма по-добра от нея. Който преде тънко, по-малко страда; който преде дебело, повече страда. Дойде никой при мене, оплаква ми се, че животт му е тежък. – Двбеяо нредеш, за зимата се готвнш. Лято е, никой не търси дебелата прзжда, затова ти е тежко. Като дойде зимата, всички ще купуват дебела прежда. Тогава ще тн олекне.
Кога олеква на чов&ка? Ако си скръбек, тя си тжъж, Намйри човйк ио-скръбевъ
295
0г тебе, и ти ще забравиш своята скръб – ще тя олекне. Ако си тъжен ш шмернш весел човек, ще ти стане но-мжлно. Защо ти е мъчно? Защото си обя&къл тънка дреха през зимата. Трябва да смйниш тънката дреха с дебела. Ако сн търгонец и оре-деш Дебело, причината е външна. Казваш, че имаш някакъв идеал. Оставете настрана вашия идеал. На физичния св&т всички нища са материални. И като нропов^дваш, пак имаш пред вид нищо материално; търсяш клиенти, да продадеш стоката си. Колкото повече клиенти има бакалинът, тол' кова по-известен става, Същото се отнася и до професора. Колкото повече студенти има, юякова по-знаменнт става, И цигуларьт е толкова по-зиаменит, колкото повече хора го елушат.
Казано е: „Не прави връзка с грешния8. Като изхождат от тоя стих, някои се страхуваг да се сверзват с хората, страхуваг се от всичко, което означава нЪкаква връзка. В това отношение, религиозните са много страхливи. Някой иска да носи пръ-стен, но се страхува. Въпр&ки това, никой н@ може да се ожени без пръстен. За да с« ожени момата, пръстен трйбва. За да се ожени момъкът, пак трябва пръстен. Той е емблема, както паспоргьт. Ако тръгнеш от България за Америка, пръстен трябва. Па-спортът е пръстен. От значение е, колке тр&бва да платиш за паспорта. Има евтиян
2%
V скжгш пръстени. Н4коя бедна мома иска да се лсеет, но вЪка рст пари. Тя търси богат момъка, да се влюби в нея, да й нанрави нръ-стенк Ако царският син се влюби в тая мома, тя веднага се повдига пред цълия народ. Преди «ова никой не й оиръщаж внимание, а сега всички й се клон^. И обратното се случва. Някой светски чотА к с уважаван ог всич-кп Щом гтея*- набодеен, близкнт му се от-далечават от |хегог не го уважават. ~~ Защо не н. уважават? – Защото царският син- не се е влюбия в него, не се е сго-дия още. Царският слн минава крей дома му, но ощ<* че се отпуща, не иска да му да<;е иръсген. Ток го изпитва. Хоратя казвьг, че царският син го залътеа. Не разчи/айт*» на цар"кг„ сйн, който семо ви посещава. с<ез,;а вт* аод^ пръетен. – Кегад означава пръстен т- 7 - Право, да напу иел1 дома си, да отид-зш от м-ю мНясто на друго.
Мнозина гледаг нз кръстена ейто сим> вол на любовта. Любовта е първото условие,.:ри което съзнанието може да вървя не-пгед. За да югат умът и сърцето да се дг.ижаг, да вървяг напред, г трябва да имат подбудителпа причина. Тая причина е любовта. Тя е единствената, която желае доброто на всички хора п ги подтиква еапред. Ввд*' ли» Ч{* някой се обезсърчил, пя казва : Вземи цигулката и свиря. Тн ще свириш, ат аде те слушам. Любовта говори на то-
Ш7
вйзса и отвътре, и отвън, и същевременно го слуша.
Един виден проловедник к Америка – Муди, разправя свояга опитност, кек до-сттивй до това положение. Той бил обу= щзр, но пожелал да стане проповЪдннк. Посещавал различни черкви и събрания, с желание и той да изл!зе на амвона да гоаори. Колкото пати се опитвял дт говори, всякога го прекъсвзда. Той не се отчайвал, продея-жзвал да посещава видян проповедници, де се поучйва от гьх. Един ден отишъл д« слуша един знамените пропов&днич, чо преди това се наяд добре с шупкл. Когато прппоаЪдникът гозорЪл, то," за^гавад и нищо нг могьл да чуе. На излизане от събранието, той казел па един от приятелите си; Когато отнваш на пропозйд, не викай едновременно и друг да ти прпповЪдва. Нищо не чух от днещката проповЪд, защото слу-шах два проповедника: едян отвън, и друг – отеътре – шунката. Ипчиж един добър урох. Вътр^шчият бкше голвм критик; той ме приспа. В края на краищата, Муди станал влден пропов-кднпк, ирочул се и в ц%ла Англия.
Светът, в конто хоротч 5кив%ягь§ е елчн от двамата пропов&дшщи. Ток постоянно говори в чов-Кка и в*.и «ко критикува: Това не е на място, онова не е на м&сто. Всички зпаем, кое е на м&сто, и кое не е на м|>с?о. Всички знаем, кои хора са лоши, и
291
кои са добри. Ако знаем, че деевт цигулки са лоши, знаем, че поне една от тях е добра. Коя от Ах ще ии помогне: десетт лоши, или едната добра? Достатъчно ни е само добрата цигулки, яошите не ни трйбват. Казвам : Не се занимавайте с лошитй хора, – Много са лоши! – Колкото и да са лоши, т са на м&стото си. Т4» са чукове, които трошат ка-мъннт. Дето има градеж, там са нежни чукове и наковални. Слушайте, какво ви го-ворят лошитй хора, но търсете добрит, както търсите свйтлината на звездит. Намерете най-близката звезда от земята, чиято св&т-лина достига до вас за три години.
Мислите ли, че е лесно да намерите тая звезда? Мислите ли, че е лесно да намЪрите Бога? За да Го намерите, първо ушит4 ви трябва да бъдат отворени, да чувате, какво ви говори. Следователно, за да намериш Бога, тр&бва да имаш здрави о$к, да виждаш добре; трябва да имаш здрави уши, да чу-ваш добре; тр-вбва да имаш здрав сто-мах, добре да асимилираш храната. Като отидеш прш Бога, Той ще те нагости. Какъв гост ще бъдеш, ако стомахът ти е раз-строен? За да иам-врнш Господа, трЪбза да имаш ехватянв ум, добре да възприемани» и предаваш. Колкото малко да възприемате, бъдете благодарни. Какво ще правите, ако сте пчела от едеш кошер и?р4бва ха врека-ра?в зимата с 12 килограма мед? Каква дажбе ще ви се пада днешно? Б «дян% @#мк-
т
новеи кошер има около 30 хиляди пчели. Направете изчисление, да видите, колко мед ви се пада дневно. Пчелата н4мг. чиния, няма вилица. Тя туря хобота си в една малка кн-тйка в, колкото мед вземе, това е нейната дажба. И тя йак е благодарна. Добра и чиста е храната на пчелите. Ако ядеш мед ум&-рено, здрав ще бъдеш. Ядеш ли повече, отколкото трябва, ще се разболееш.
СегашниА хора се сгремят към ща» стлив живот. Опасно нещо е щастието. То води към голймо състезание. Всички спорове и недоразумения в света стават все за щастието. Материално нещо е щастието. Даже ан» гелаг се съблазнявай» от него. Ако река да доказвам това, тр&бват дни и месеци.
В древността един цар пожелал да му разкажаг една приказка без край. Явили се различни учени и философи, да му раз-кажат такава приказка. Разказвали дни и месеци, но все дохождали до н&какъв край, Най-после се явил един философ, който обещал да разкаже на царя такава приказка. * Той започнал: Царю честити, в миналото живял един цар, който направил гол&ма житница, да събере всичкото жито на царството. Житницата била сто километра дълга и 20 километра широка. Като строили хамбара, по невнимание, майсторите оставили едра малка дуачвда. Напълнили хамбара е жито и го заключили. Едно щурче забелязало дупчицата и една вечер вл-язл© в хам#а-
ж
рп, взето си едно зръвце и го изнесло вън. Втората вечер щурчето пак влязяо в хамбара, взело сн едно зрънце и го изнесло вън. Царьт загштал философа: Какъв е краят ев тая приказка? – Почакайте, Царю честити, когато щурчвто изнесе навън всичкото жито, тогава ще дойдем до края на приказката. Колко хиляди години са нуждай, докато щурчето изнесе всичкото жито? Приказката е еднообразна, както и земното щастие. Истинското щастие е разнообразно. Бвз разнообразие няма щастие. В музиката, щастието се заключава в разнообрезнето не тоновете. Щсен от едииъ-два тона е еднообразна. Има такива български «йени „ди-ди-ди*. Оня, който не може да п&е, е ог тел шАсни „ди-
ДИ-ДИ."
Нъмл по-хубво к%що в жетота на човека, когато умът му започне да работи, да ама светлина. Няма по-приятно нт»що от това, да гледвш Красотата в свита. Нима по-радостно нещо от това, да бъдеш здрав. Нима по-сладко н4що от първата хапка. Ядеш ли съзнателно, вс&ка следваща хапка става по-сладка. Като дойдеш до оная, която е най-сладка, трйбва да спреш. Ако не спреш там, ще дойде обратн^ят процес: вс^ка следваща хапка ще започне да губи сладостта си. Който не разбт ре Божията блага, страда. Причина за страданията е човешката лакомия.
Соломон, най-мъдрнят дар на земята, показа голям© яакомствв. Той не се задоаола
301
е едва - две жени, но взе 309 женя и 909 наложници. Най-посяе той разбра, че триста жени не могат да го обичат. Втека жена има по един мяж в ума си, когото търси. Тя търси оня, който Бог е определи л за кея.
— Обичат ли ме хората? – Само един може да те обича. Ти трябва него да нам&риш. — — Кой е той? – Той е Оня, Който те е съз-дал. Погрешката на Ева се заключава, именно, в това, че тя искаше да има двама приятели да я обичат. Тя не се задоволи само с Ада-ма, който й бйше ог*ред/елен от Бога. Адеп-тът дойде при Ева и каза: Твояг другар не е учен, в него няма никаква философия. Той се занамава с зоология, дава имена на жгоешшг. Каква наука има в това, да даваш рме на зеяка, на коня, на вола? Виж твоята наука е друга, Ти се завимаваш с растенията и цвътята, изучаваш ботаниката. Прия-тельт ти, вместо да оцени *воята работа, взй-Н'1 от твоаА плодове и ги дава на животнк-г1. Ти ще разбереш, каква сила се крие в растенията. — Питате ме: Ти там ли б&ше тогава? – Предполагам, че е било така. Нали и вие предполагате никои нища? Виждоте млад чо-век се разговоря с млада моме и предполагате нещо Младия? чов&к може де е л.-^ар. Той разпитва младата мома за състоянието на болната и майка. Той я ата г Как е майка ви? – По-добрс е. – Има неще между гад млади. – Нищо особено нима между %Ьиъ
3#2
есвен никаква търговска работа. Младият човек може да е професор, а тя – негова
студентка. Той я нита нищо върху нреднета, който яренодева. Той може да е цягуяар, а тя – цигуларка. Говорят нещо върху музиката. Като не знаете истината, ви® предполагате все любовни работи.
Кои работи са любовни? – Които излизат* от Бога, Любовта е начало не вйщата, та ражда живота. Значи, ние излизаме от живота и влизаме в свита, създаден от Бога. Св&тът трябва да се изучава. Цял ден нима да седиш вкъщи. Ще отидеш в гората между дърветата; ще отмдвш при кзвориг; вечер ще излизаш на открито да наблюдавайте. звездвт& и да ги нзучаваш; еутрин ще поср^щаш изгрЪването на слънцето. "Ще ви-дищ, какво ще првемеш от дърветата, от нзворитй, от звездитй и от слънцето. От ®с%ко нещо, създадено от Бога, можвмк» да възприемаме. В това ее крие благото ва св%-тв. Ако не приемем по нещо от това, което Бог е еъздал, нищо не можем да оостиг-нем. Колко цветя трябва да посетят пчелите, за да изкарат един килограм мед? Според изчисленията на някои, 50 хиляди ичели трябва да посетят 500 хиляди цветове, за да изкарат едвн килограм мед.
Сегашни А хора сл неблегодарни аа малкото. В същиост, малкото расте и се развива, а голямото се намалява. Малката то-бов расте и се разширявала гбл^ате – се
т
намаляла. Мвякотв добро рвае ш ее увеличава, а не голямото..Следователно, не търсете големите неща – голямо богатство, голяма любов, гоямо добро. Започнете от малкото и постеоеаяо вървете към голямото. За човека, при сегашния порядък на жквота, е полезно малкото, което расте. Голямото има отпошение към друг порядък на нещата. Това не значи, че трябва да ограничите своите голями желания. Стремете се към големите работи, но прилагайте малките. Бъдете свободни в стремежите си, както и в прилагането на нещата. Добре е да свирите Бетовен, Моцарт, но започнете от малките работи. Много музиканти свирят Бетовен и Моцарт, но малцина дават верен превод на тяхната музика. Слушал съм такива музиканти, и намирам, че някои м&ста не са в%рно преведени. Жйвотът, през който минаваме сега, е превод на Божествения живот. Колкото по-верен е преводът, толкова по-добър е жйвотът. И Бетовен, и Моцарт са превеждали от Божествената музика. Още много Бетовеновци ще дойдат. Новият век ще донесе нови музиканти, които ще пишат като Бетовена. Той е започнал от малкото и постепенно е вървял към голямото. Затова, именно, неговата симфония расте, а не се смалява. Всички неща, които се смаляват, вървят по пътя на инволюцията; тия, които растаг, вървят по пътя на еволюцията,
304
Какъв е пътьг, по който човек е вървял? – Чов&к е изя&зея ог Бога ш започная с големи работа. С влизането си
в света, той постепенно е слизал надолу н дбшъл до крайния предел, отдето повече н&ма къде да слиза. Тук е тр&бвало да направи завой, да започне да възлиза. В слизането в възлязането сн човек изучавал закона на любовта.
Какво хр&бва да направи чов^к, за да го обичат? – Той тр&бва да клати, т. е. да даде нищо от себе си. Никой не може да те обича, ако не си дал нищо. Любовта даром не се дева. Когато хората се обичаг, между тях става правилна обмяна. Хората ще те обичат за нещо, което си дал. Всеки обича честния търювец. Всъка обича честния дре-дор. Никои не обича нечестния човек. И ние обичаме Бог заради снова, което ни е дал. Какво ни е дал той? Дал ни е богат ум, който хиляди години ще изучаваме; дал нн е отлично сърце, което хиляди години ще изучаваме; дал ни е необятна душа, която с никакво богатство не може да се сравни; дал ни е мощен дух, който хиляди години ще ни подържа. Какво още можем де очакваме? Има ли за нещо да плачем и съжаляваме? Плачещ, че някой обичал никого, а тебе не обича. Той го обича външно, а ти плачеш. Не плачи, и гой иска да го обичат. Казваш, че той не те обича, но и той казва, че ти не го обвчет. Защо ш двамата ие се обичате?
305
Защото и двамата искате едно и също – да
вземете нищо. И двамата сте еднородни. Знаем, че еднородните неща се отблъскват, а разнородните се привличат. Положителните сили се отблъскват, отрицателните – също се отблъскват. Обаче, положителни и отрицателни сили ее нривличат. Следователно, за да се обичате, сдиният тр!бва да даде, а дру-теят да вземе.
Ако искате да свержете приятелство с един човйк, намерете чай-добрьта чърто в характера му в я дръжте винаги в себе си. При това, ще подхранва ш тая чърха: всеки ден ще я нояиваш, ще й даваш храна да расте. Ксто израсте, ще намериш друга добра Чърт в него, която шеккя ден ще подхранвайте, Това е правило, което трябва да спазвате. Държнш ли нйсоя лоша чърта на човека в себе см, знай, че никакво приятелство че може де съществува между вас. Запич-неш ли от добрите чърги на приятечя сн и постепенно се снираш на лошите, прия ел-етаого шш непременно ще се разваля, Поияте-льт ти ще изпадне в положението на бакалин, който продал всичката си стока, и вече никой не го търси. Захар няма, масло няма, сирене няма, смокини няма. За какво ще го тьрсят хората? За жубавитй му дрехк, ©бряот или шапка? Оп» бакалина искаг «о-ка – нищо повече. Обичайте лрнятедя ги, подхранвайте доброто в него, за да става все ио-добър. Искайте от него зотеб, дайте му
28
ЗЙб
условия да го омеси и ©мече, да го ядете, докато е още тонея,
Да бъдем щосигеля на топлия зш&б, който Вог ни изпраща сега. Най-добрият хляб е тук. Всеки има право да спре само за една минута, да вземе топлия хлЪб и да го опита. – Хубав ли е хлябът? – Вземи и го опитай. Голяма философия не е нежна. Нищата трябва да се опитват. Преди да си опитал хората, не говори зе тях, че не са умни, или не са добри. – Еди-кой си ие е добър. – Опита ли го? – Не съм го опитал, но така казваг другите. – За т&ж може да е така, но не н за тебе. Как живеят хората и в какво вярват, това е добре за тюс; за мене е важно, как а« живея и в какво вярвам. Как са живели хората в миналото, това е било за т&х; важно е днес, как ние живйем.
Съвременните хора ириличат на воюва-щите. Всички говорят за волята. Всеки казва : Трябва да нвложиш волята си. Така е, ио волята ражда бой, борба. Когато дкяшт ябълка, хората се карат, всеки иска повече. Диабета ражда спор. Дето нима изобилие, спор се ра^хда. Един иска повече, друг е недо-волен от малкото. Един взея едно кило, друг – половин кило – карат се, недоволни са. За да бъдат доволни, всеки трйб» ва да вземе толкова, колкото му е нежно за едш ден. За другия ден Бог ще се погрижи. Един е Божият ден. В Бога са-
307
щестадва само еднн ден. Изгрйвът, не тоя ден е любовта. Зетатът на тоя ден е мъдростта. Залйзът е чствнате, Що е залез? – Отдалечаване. Като се вехраниш, яденето се отдалечава от тебе, отива да се смили. След време вак ще те посети. В изгрйването и залязването на слънцето се изявява Божестветият порядък.
Каква е разликата между човешкия и Божествения порядък? В тов&шкта порядък законът управлява. Дал си на никого дари, ще му кажеш: Верни парит! Ако не га вер-иеш, закоаът ще дойде. В Божествения порядък любовтв управлява. Щом си дал ввдяъж, н&м® да искаш да ти верлаг да-дечото – нзк ще дадеш. Който дава, взима; който никога ве е давая, никога не може де вземе. Който дава в името на любовта, има краво изобилно да получава. Там, дето си сял, имзш право да гаояутаваш. Съл си в една градина, израствали са дървета, по-яивая ся ги – имаш прево да си вземеш едгаъ-два плода. Ако не си сял, нймаш яр$во да взимаш, ще адкаш благоволението на жората. Закон е: Можеш да взимаш само от онова, което си давая. От Богз, Който жввЪе в всички тора, всякога можеш да взимаш. Пожелееш ли да вземеш н!що от човеке, та взкмаш от Божественото в него. Докато си на земята, ще взимаш от чговъшкия порядък, както и от Божествения. Божественото всякога дава, а човешкото вс&-
508
кога взима. На човешкото ще гяедаш като на човйшко, нима да търсиш в него Божественото, А в Божественото н&ма да търсиш човешкото, Само здка може да става обмяна между човйгакото н Божественото. Професо-рът предава своята лекция, а студентът възприема и учи. После студентът разказва наученото, а професорът слуша, поправя и до* пълва. Ако студентът шшдо не е учия, професорът няма да го слуша – между него а студента не може да стане обм&на.
Какво ще говорим, като отидем при Господа? Трябва ли да Му говорим за грйхо-ветй сн? Госаод не се нуждае от гр&шнн хора. Ще Му говорим ли з® своето невежество, за своята сиромашия и более»? Бог не се интересува от нашето невежество, от нашета сиромашия, нито от нашити болести, Той се интересува за онова, &оето сме научили »8 любовта, колкото микроскопично и да е то. Хората на новото учение много говорят. В това отношение, аз харесвам цигуларит. Цягудзрьт дойде, вземе цигулката и свири. Колкото по-малко говори, а повече свири, толкова пп-добър цигудар е той. Какво ще рез-нравя пигуларьт, при кого е учил. Не е важно при кого % учил; важно е, какво е нву-чил. Важно е онова, което си ваутал от Боге, г. е» ог вюбовьта, да го предадеш но всичките правила ва любовта. Добре е т саирйш, но ро всичките правила на музиката, Н&кон свиряг, но не сиазват тая шршщшяш.
5§#
Не същото основание, ще дюбши по правилата на яюбовьта и ще иаправмш хората щастливи. Каква любов е тая, която не може да неправи човека щастлив? Тя не е Божествена любов, «е е истинска.
Ако моята любов не може да направи хората щастливи, тя не е истинска. Ако моята любов не може да внесе мир в душите на хората, тя не е истинска. Ако моята любов не може да внесе светлина в умовете на хората, тя не е истинска. Ако моята любов не може да внесе потнк в човешкнт сър/ода, да гн накара да научат ийщо, тя не е истинска. Не е въпрое, как гледа» хората не моята любов; важно е, как давам и какво давам. Аз сам се радвам на онова, което давам. Ако расте, то е Божествено. Като расте, то ще даде илод, м плодът ще узръе. Ябълката, която носаждам, ще израсте, ще даде плод, и плодът й ще узр&е. Ще каже някой, че целувал ябълката. Целувай ябълката, когато израсте и даде плод. Ако не из-рас!е, какво ще целуваш? Има смисъл да целуваш дървото, което расте, изворът, който извира, хлябът, който се пече. Целуваш ли дърво, което не расте, нзвор, който не тече и хляб, който не се нече, ти сам се пет» Ш1ш. Дойде еднн чов&к при мене – аз се отнасям добре с него. – Защо? – Защото неговото дърво расте а моята градина. Дойде друг чов&к – не се отнасям добре с него. ™ Защо? - Неговото дърво яе ра-
510
сте, ие мога да очаквам никакъв пдод от иего. Може ли да обичам еднакво тия дървена? Ако и вторият иска да го обичамъ^нека наглежда дървото си, посадено в моята градина. Когато дървото започне да расте и да се развива, аз ще го обикна, както и първото дърво. Щом тоя човйк дойде при мене, ще му кажа: Виж, твоето дърво е азрастна-ло вече.
И тъй, търсите ли добра, правилна обхода, идете между разумните хора. Между глу-павиА обходата. не е правилна. – Защо? – Защото н&маг нищо; А не носят благата. Иоан Кръстител казва: „Не нося аз благата на човечеството, но Тоя, Който иде след мене. Той е Христос, Син Божи." Христос посада семената на любовта. Да се радваме на Божията Любов, която Христос донесе на човечеството. Христос казва: „Ннкой не може да дойде ири мене, ако Отец ми не го е прнвлекъл. И никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа пътя." Христос показа пътя към Бога – пътят към вечния живот. Без Христа никой не може да намери Бога. – Как познавате, кой е влй-зъл в тоя път? – Който влезе в пж.тя, той се отрича от себе^ си. Христос казва: „Който не се отрече от Баща си и майка си и от своя живот, не може да ^жде мой уче-няк." Това са мистячви, вятрешни нещо, които трябва да се йзучават. Малко от съ-
311
времешшт християни са дошли до вътреш-нвя, мистичен смисъл на християнството.
Какво означавай» думай „да се отречеш от своя животъ"? Това сначи: да се отречеш от своя живот на безлюбието; да се отречеш от своя живот на невежеството; да се отречеш от своя живот на ограничението. От много човешки неща може да се отречеш. Отречи се от онова, което нарушава твоята чистота и ухание. Ти обичаш цветята за уханието им; обичаш хл&ба за съдържанието му; обичаш водата за живота, който носи в себе си; обичаш светлината за простора, който се открчва пред тебе. Радвай се на най-малкото благо в живота. Радвай се на най-малкия лъч на Божествената свйтлина. Ако се радваш на най-малкото, ти можвш всичко да постигнеш. Задоволявай се с малкото, за да постигнеш голямото. Христос казва: „Когато отидеш някъде, седни на последното място. Остави домакннът да те но-кани на първото място." Самз домакинът може да определи твоето място. Само доб-рият учитял - музиканг може да определи Твоя глас. Само той може да даде истинския тоа и да опред&ли метода, но който трябва да свириш. Н® е лесно да поставиш иръ-стите си на опредееленнт м-вста на цигулката. Ог пръстите на добрия - муздаант излизаг кжеи вълни, които иоетавят пръстите точно на м&етата им. От пръстит% на невпитнмА музиканти излизат дълги вълни.
%11
Кой е най-добрнят професор в св%та?
– Бог. Той учи хората на всичко. Едно младо, 16 годкгано момиче, от Новопазарско, получило от дядо си едн.о маяко Евангелие. Като не разбирало смисъла на Евавгеядато, момичето го турило на дъното в савдъка, а отгоре наредило чеиза си. Скоро след това то се О" еиило. Родило момче, което порасло, станало 15 –16 годишно. Добро биао момчето, радвало *•> така си. Случи&о се» че заболъдо от тежка болест, която не могло да изяържи. Майката се отчаяла от живота, не знаела, какао да нрави от скръб. Еди и ден, като нареждала сандъка си, попаднала на Евангелието, което д'Ъл-> й подарил. Отворила го и занотаала да чете. Всеки ден чела ко малко, докато се увлйкла в аего, и то й станало иеобходимост. С-гга разбрала тя смиела аа живота и съжаля.ала, че не го чеяа ьо рано. Тя си казала *. Ако б4х чела Евангелието, момчето ми нямаше да хчре. Започнала да събира съседките си и да им чете Евангелието – професоръг на жив^? ч. Тя казвала: Четете Евангелието, да не нзпадеседе в което положение. Аз го чета днесъ» I. оьрдцето ми е скръбно. Гори м® нещо вътре. Четете го и вие навреме, за да нг губите своите възлюбени.
Сегаишите хора губят добрите условия на живота, понеже не четат Евангелието, не гфйлагат мьлкото добро, не оценяват малката любов. Ако трябва да ириемеш малката ягобив, »'риеми я с бдш одариост; ако чр1б
313
ва да я дадеш*,, дай я доброволно, Дай път на любовта» да се прояви в най-малък раз-мйр, но доброволно, както тя желье. Ке ту* ряйте никакъв закон на любовта. Тя сама е ткоп.
Христос казва: „Не съдете, да не бж-дете съдени". Аз казвам: Не се самоосъж-дайте! Не казвай, че си прост. Опитвал ли сн ти обид&та на учения? Аз съм опитвал обидата и на учения, и на простия. Ученмят ще ти даде един сухар, който и с чук не може!л да разчупиш. Простият ще ти даде сух хлъб, който сжш,о с чук не можеш да разчупиш. Разликата е само в това, че ученинт ще ти даде сухар, а простият – хляб. Аз не се нуждая нито от сухара, ншо от сухия хляб. Аз се нуждая от любовта и на учения, и на простия, даже и в микроскопичната й проява. В любовта, всички хора – и учени, и прости са еднакви.
„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си, като себе си." Нима по-велико нещо от любовта. „Да възлюбиш Господа – това е изгревът на Божията Любов – началото на живота. „Да възлюбиш ближния си" – това е зенитът на Божията Любов. „Да възлюбиш себе си"– – това е залезът на Божията Любов. Следователно, любовта към Бога е началото на живота. Любовта към ближния е деяигьгь
314
на живота, Любовта към себе си е залезът на живота. Ако в любовта към себе си не разбереш истината, ти не си познал любовта; ако в любовта към ближния си ме првдобиемг знание, ти не си шзная любовьта \ ако в самата любов не познаеш любовта, ти не ей познал Бога. Смисълъг ва живота се крие в любовта към Бога, към ближния и към себе си. В тая любав ее изявява Боясвственият дед.
13. Утринно Слово ог Учителя, държано на 9 януарий, 5 ч. с. 1944 г. Сефня, – Изгрев.