Новото начало

Новото начало

Апостол Павел казва: „Докато бях дете, мисл&х по детински; щом станах мъж, напуснах детинското". Наистина, чо-вък трябва да напусне детинското. За кое детинско се говори? Има нещо детинско в чо-в-ека, което той трябва да напусне, но има нъ-що детинско, което трябва да задържи в себе си за въчни времена. За това детинско Христос казва: „Царството Божие е на децата". Детето носи в себе си възможностите и условията за растене. Каква е разликата между детето и възрастния? Детето е свме, едва посято или още непосято, То не е изникнало, не се е разлистило, не е цъвнало, не е дало плод. Старият е узрял плод, който виси па дървото и чака, или да го вземе някой, или да падне на земята. Ако го вземе някой, ще го опита и познае. Ако никой не го вземе, ще падне на земята, дето го очаква смърт. Съм-ката му ще се посади и след време ще израсте отново. Каквото става на земята, също-то става и в невидимия свят. Привидно никои неща се губят, но в същност, няма загуба в природата. гГящата се само видо-

• ) 23. Псалом.

82

измъият, но не се губят, нито създават. Губи се нереалното, а реалното остава за въч-ни времена.

Какво виждаме в човешкия йивот? Детето се ражда здраво, весело: то р^сте, става юноша, също здрав, весел. Колкото повече години минават, човек постепенно губи силитв, здравето си и заболява. Каква е разликата между здравното и болезненото състояние на човека? Здравият е доволен от всичко: от яденето, от съня си, от водата, от въздуха, от хората, които го оби-калят. Болният е недоволен – нищо не може да го задоволи. Хапне нещо, неприятно му става ; легне да спи, недоволен е – обръща се на една, на друга страна, не може да заспи. Някой му говори, той не иска да слуша, какво му се говори. Окръжаващите го драз-нят, приятелите му са. неприятни. Здравият гледа на всичко, като на реалност; болният отрича реалността. Дето и да отиде, той се намира като в небрано лозе. Поговорката „Намирам се като в небрано лозе", в смисъл, че се намираш в трудно положение, трябва да се корегира. Не е лошо да се намвриш в небрано лозе – има какво да ядеш. Лошо е, ако се намъриш в обрано лозе. И да искаш да си хапнеш нещо, няма какво, всичкото грозде е обрано.

Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влъзете в Царството Божие*1. Има нещо хубаво в детинството, което тряб-

83

ва да се запази до старини. Детското трябва да ни радва и в детинството, и в напредналата възраст. Приятно е на майката да има здраво, жизнерадостно дете п, който го види, да каже: Прилича на майка си. Не е приятно да видиш едно болно, хилаво, плачливо дете и, който го види, да каже: Прилича на майка си. Има деца своенравни, разглезени, по цчяла нощ не спят – плачат, сърдят се, кряс-кат. Те са генерали, управляват майка си, баща си – само тяхните заповеди се чуват. Един наш познат, доктор, ми разправяше опитността, която имал с своето малко. дете. Една вечер майката отишла на концерт, а детето оставила на бащата, той да се занимава с него. По едно време детето се събудило и започнало да плаче. Бащата го взел на ръце, разхождал го по цялата стая, но то не преставало да плаче. Сварич му ка-шичка, дал му да яде, то пак не преставало да плаче. Люлял го, писни му пъл, прило-жил всички методи, които познавал като л&кар – детето продължавало да плаче. Обър-нал се за помощ към всички светии, които познавал – детето не млъквало. Понеже бащата се занимавал с спиритизъм – ви-кал духовет – и това не помогнало. Най-после му дошло на ума да прочете „Отче нашъ". Щом прочел молитвата, детето млъкнало и заспало. Докторът казваше: Никога в живота си не бях чел молитва така, как-

§4

то в тоя случай. Силна беше молитвата ми затова даде резултат.

Защо молитвата иа хората не дава всякога резултат? – Защото не е силна, не е искрена. Никой се моли, но вътре в него нещо краска, не му дава покой. Такава молитва не е на място. Докато нищо краска и вика в тебе, мисълта ти не може да се предаде, Като заспало^ детето, бащата се успо-коил и започнал да мисли, какво му дала тая опитност. Той познал силата на молитвата. От друга страна, разбрал, че не е прав, когато се ядосал на жена си, дето оставила детето на него. Шлцо започнало да кръска и негодува в него, както в детето. Докато кресливото дете в него не млъкнало, и детето не млъкнало. С молитвата първо той се успокоил, а после детето.

Сегашните хора се оплакват от страдания и нещастия. – Коя е причината за страданията им? – Еднообразието в живота. Те търсят щастието там, дето го няма. Те търсят щастието в материалния живот: искат да бъдат добре облечени, добре нахранени, добре приети между хората; да имат файтон или автомобил на разположение, да посещават театри и концерти; да бъдат млади, здрави, да не боледуват; да имат хубави. клици, добрз мобелирани. Хубаво е всичко това, но на земята такова щастие не може да се постигне. И да имаш всичко това на разположение, пак няма да бъдеш щастлив. Хо-

§

рата ще ти завиждаг, ще се питат, как си придобнл това богатство. Ще кажат, че с кражби си разбогатъл. После, кравит- и ов-цет ще те съдят, че си одрал кожата им, остригал си вълната им, издоил си млекото им. И горите ще те съдят, че си ги из-сякъл. При това положение, можеш ли да бъдеш щастлив?

Човек може да бъде щастлив само при три случая: когато знае, как да носи лю-бовьта, мъдростта и истината. Другояче казано: Да знае, как да постъпва с умз, с сърцето и с душата си. Умът ще му даде светлина, сърцето ще му даде топлина, а душата ще му даде сила. Без светлина, без „топлина и без сила нищо не се постига. Това е все едно, да живъете в красив свят, с хубави плодни градини, без да опитвате плодовет; минавате край чисти, буйни извори, но ви е забранено да пиете вода; влизате в голями, богати магазини, пълни с скъпи дрехи, но нямате право да си купувате дрехи; обикаляте осветени салони, дето пеят и сви-рят видни пъвици и музиканти, но нямате право да влезете вътре да ги слушате. На-всъкъде и>ю училища, университети, дето се преподават различни науки, но вие нямате право да ги посещавате. Какво щастие е това? Красив е светът, който ви обикаля, но не можете да се ползувате от неговите блага. Р« * Помнете: Щастието е в самия човек – в светлината на неговия ум, в топлината

86

на неговото сърце и в силата на неговата душа. Това щастие носи здраве и сила за човека. За да запази здравето си, а с това и своет® щастие, той не трябва да допуща в ума си нито една отрицателна мисъл, и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Дойде ли една отрицателна мисъл до ума ви, оставете я вън. Колкото пъти да хлопа, не й отваряйте. Мълчете си вътре и не питайте, кой е там. Така хлопаше на вратата ми един сгар човкк, който продаваше яйца. Той б&-ше 90 годишен дъдо, ноееше яйца само на мене, защото му плащах склшо. Тогава яйцето струваше единъ-два лева, а аз му да-вах по десет лева на яйце. Понеже ценя малките неща плащах му скжло. Някога го оставях да хлопа, без да му отворя. Чета, занимавм се, нямам време да отварям вратата. Той започваше да хлопа все по-силно, докато най-после, или аз отстъпя, като му отворя, или той – отиваше, си. Така проверявах, докога ще тропа и какво ще направи, ако не му отворя. Ще питате, защо съм постлшвал с него така. Според мене, той и аз сме едно. Той стои отвън, хлопа и мисли, че е нещо, вън от мене. Аз седа вътре и чета, но зная, че съм едно с него. Това означава, че добрите и лошите страни на хората се включ-ват в всеки човек.

Представете си, че п&кой п&е една пе-сен. Всяка песен има свое ехо. Каквато е била пъсеньта, такова е и нейното ехо. Ако не

87

си пъл добре, и ехото ще бъде такова. В ехото слушаш себе си, но като не знаешт, отде иде то, възмущаваш с«, не си доволен от пиенето. Често ние сме недоволни от отражението на нещата и казваме, че това или онова не е правилно, не е хубаво. Така си пъл. Пъй хубаво, за да бъде и отражението хубаво. След това слушай, да видиш, какво ще бъде ехото. ИзгАй п&сеньта два - три пъти, докато сам бъдеш доволен от ехото. Не се гнвви на това, което сам си създал. Щ-кой се гнвви за нищо и никакво. Верви по улицата, удари се в иякой камък и се разгневи. – Защо се гневи? – Че камъкът се изпр^чил на пътя му. Той трябваше да го махне от пътя си, нреди да беше се ударил в камъка, още като го види отдалеч,

Много неща има в света, които трябва да се турят на мъстата им. Да поставиш нещо на своето място, трябва да има подбуди-телна причина за това. Една от подбудител-ните причини в живота е парата. Даваш на някого десет лева да сверши една работа – не иска да я сверши; даваш му 50 лв„ пак не иска; даваш му сто лева, започва да мисли, да я сверши, или не; като му дадеш 200–300 лв., веднага свершва работата. Колкото повече плащаш, толкова по-добре се верши работата; колкото по-малко плащаш, толкова по-зле се верши работата. В духовния свет нищо не се плаща. Там разменната монета е любовта. Който не разбира тоя

88

закон, счита, че като му направиш няколко добрини, длъжен си всякога да му правиш добро. Ако един път не му услужиш, сърди се. Ако един път не му дадеш, пари колкото иска, пак се сърди. Той не се задоволява с десетина лева, най-малко сто лева иска. Ако му дадеш сто лева, следния път иска двеста лева. После иска триста лева и постепенно увеличава. С малко не се задоволява и така те погледне, като че иска да каже: Знаеш ли, кой съм? Казвам: Зная, кой си, но ти не знаеш, кой съм аз. Като постъпвам по един или друг начин с хората, аз имам възможност да ги позная. Ако и тт> изучават себе си, ще видят, че между всички явления и прояви в живота съществува известна зависимост: едно явление предизвиква друго.

Един виден професор по музика срещ-нал една бедна, даровита мома, с хубав глас, но с слаба воля; сама тя не могла да прояви своя талантъ» Професорът решил да й помогне. Той я взел под свое покровителство и с своята силна мисъл и воля успял да събуди в момата желание да п&е. Тя започнала да пее и в скоро време се проявила като добра певица. Професорът тръгнал с нея из Европа да дава концерти. В присжт-ствието на професора тя се проявявала отлично. Щом той отсжтствувал, тя не изли* зала на сцената. Един момък се вяюбил а нея, но като виждал, че професорът я

&§

придружавал навсвкъде, той започнал да ревнува – гледал на професора като на препятствие в своя живот. Един ден той успел да се качи на сцената и убил професора. От тоя момент момата престанала да пее.

Хората мислят, че певецът е самостояте-лен, не зависи от никого. Чов%к е зависим; неговите прояви зависят от други съще-ства. Щом се прекъсне тая зависимост, пре-стават и проявите. Тая зависимост определяме с думите „идеал, връзка на човешката душа с Бога, или с някое светло същество. Човек трябва да съзнава присжт-ствието на светлото същество в себе си и да уповава на него. Прекъсне ли се тая връзка, животът се обезсмисля. Тъй щото, когато говорим за любовта, разбираме, именно, връзката на човешката душа с Бога. Любовта на човека към Бога е първото условие за проява. Значи, любовта ми към Бога е условие, в което аз мога да се проявя. Любовта на Бога към мене е условие, при което Бог се проявява в мене. Да се радваме, когато Бог се проявява в нас, защото и Той се радва, когато ние се проявяваме в Него. Да живееш добре, значи, да обичаш Бога. Без любов към Бога, нт>ма съзнате-лен живот.

Щ ЦИма две положения в живота: да обичаш, или да те обичат. Кое от двет- положения е по-добро? Добре е да обичаш, до-

90

бре е и да те обичат. Първо Бог ни обича; нашата любов е последствие на Неговата. Началото на нещата е Божията Любов, краят е човешката любов. Казано е в Писанието: „Аз съм алфа и омега, т. е. начало и край на пощата". След всеки край иде ново начало. Божията любов подразбира начало на нещата, т. е. условие за проява. Когато ние се проявяваме, в Бога се заражда ново начало. С други думи казано: Нашяят край е ново начало на Божиитв прояви. Ето защо, когато човек започне да мисли, че няма какво да прави, иде новото начало. Вие сте изпратени на земята, като артисти, да представите Божии-т интереси. Като изиграете ролята си, ще слъ-зете от сцената; други ще продължат ролите ви, а вие ще станете публика.

Когато се говори за любовта, някой казва, че хората го обнчат. Как познава това? Кое е вещественото доказателство, че някой ви обича? Той е досътлив, има пред вид нуждите ви и всвкога ги задоволява. Няма по-хубаво нещо от това, да даваш от любов. Важно е, да даваш на време. Само Бог дава така. Небето, с звездитт» и слънцата, е създадено за хората, да се учат и пол-зуват от тях. Всичко, каквото хората са пожелали, Бог им го е дал. Какво се иска от тях? Да принесат от плодовет на благата, които са получили. Една светла ми-съл, едно благородно чувство и една възвишена постъпка са. плодове, които можем да

и

нринесем на Бога. Казано е в Писанието, че Бог е възлюбил истината в човека. Под „истина" разбираме оценяване на всички възможности, вложени първоначално в нас. Който не ги оценява, не може да баде дова-лен. Докато е дете, то не се радва на детинството си, но иска да порасне, да стане голям. Като порастне, вижда, че има много работа, която не може да сверши сам и решава да се ожени. Той разчита на жена си и на децата си, очаква на тях, но остава из-лъган. Най-после казва: Да се оженят децата, да останем с жената сами, тогава ще работим по-добре. И тук остават излъгани. Внучетата трвбва да се гледат: ту едното се разболее, ту другото, и т пак нямат време да помислят за себе си. Какво щастие можете да очаквате при такива условия? Дал ти е Бог едно дете - момиченце – не си доволен; даде ти момченце – пак не си доволен Какво повече искаш? Искаш ли да имаш 12 синове, като Яков? Той имаше 12 синове, но работите му пак не вървяха добре. Яков изигра брата си Исава, затова напусна бащиния си дом и отиде при чичо си Давана. Тук той се влюби в дъщеря му Рахнл, за която работи седем години. Но чичо му го излъга; вместо Рахила, даде му по-голямата си дъщеря – Лия, която имаше болни очи. Човек с болни очи не обича истината. Яков требваше да работи още седем години за Рахила. Еврейският закон не позволява по-

92

младата сестра да прежени по-старата. – Кое е старото в свита? – Това, на което очитт» са развалени. Както Яков излъга брата си и взе първородството му за една чиния леща, така Лаван излъга него, даде му Лия – чиния леща вместо Рахила. Така Лаван продаде и двет си дъщери на Якова, с което му показа, че е търговец. Един ден Яков реши да напусне Лавана и тръгна на път – да се прости с брата си и да заживеят заедно. Той взе двет-в си жени и двет си робини и тръгна към бащиния си дом.

Човек има един ум и едно сърце – две жени. В мъжа и умът, и сърцето са женски; в жената обратно: и умът, и сърцето са мъжки. Понякога умът и сърцето на мъжа са мъжки. Тогава той е мъж. Чо-вешкият ум се занимава с отражението, с сЪнката на иъщата, а не с тяхната реал-ност. Умът изучава външните условия на живота, сърцето – вътрешните условия, на душата – тяхната същност. Ако се водите само по ума, ще имате хубави неща – къщи, автомобили, градини, но все ще ви липсва н-Е-що. Мислите ли, че яденето, сготвено от един здрав и от един болен човек ще бъде еднакво вкусно? И двамата знаят да готвят, и двамата ще турят едно и също масло, но яденето, сготвено от здравия, има един вкус, а от болния – друг вкус. Ако прока-жен човек ушие една дреха, непрем-енно ще внесе нещо от болестта си в дрехата. Пла-

93

гьт на дрехата може да бъде много хубав, но проказата на шивача ще мине и в вас. Ако сте взели пари на заем от човек, който ги е крал и насилвал бедни вдовици, неговата психическа проказа ще влЪзе в вас.

Казвам: Храната, както и благата, които идат от невидимия свет, трябва да мина-ват през чисти ръце. Хлябът, водата, въз-духът трябва да бъдат чисти. Ако всички хлъбари и търговци бъха чисти, друг поря-пък щеше да има в света. Сега навсякъде се натъквате на нечистота. Какво може да из-лезе от един нечист свет, какъвто е се-гашпият? Нищо друго, освен противоречия. Какъв е изходният път на всичко това? Представете си, че един виден пввец дава концерт. Съберат се няколко двца, вле-зат в салона и започнат да дрънкат с тенекии. Той пее, а т дрънкат. Какво ще чуете от пъсеньта му? Ще ви бъде ли приятно това пъене? Децата ще развалят пъе-нето. Често човек допуща палави деца в Божествеиите работи, с което развалят красивото в тех. Божественото не позволява да му се дрънка с теникии. Който си позволи това, склшо плаща.

Преди няколко деня дойдоха да ми се оплачат от една болна сестра, доста възрастна, че говорила лоши работи, карала се с всеки, който я посещавал. – Коя е причината за това? – Понеже сестрата се готви да замине за другия свет, около нея се

94

събрали заминалите й роднини и се карат. Те- искат да я оберат, да вземат всичкото й богатство. Като видят, че никой иде да я види, т го пждят, страхуват се да не вземе и той нещо от нея. Като видите, че някой изгуби съзнание и почне да хърка, казвате, че той умира. В сжхцност, той не хърка, но роднините му, които искат да го оберат. Някои от вашите роднини са блатеродни, а някои са. груби, карат се, сърдят се помежду си, кой повече да вземе. Те говорят от-вътре, а не болният. Те приличат на грамофонни плочи. Една плоча иска да вземе дре-хите на болния; друга плоча иска обувкиг; трета плоча иска парите му. За да не се карат роднините на болния, още преди да се разболее, той трябва да ги извика и да им каже: Докато съм жив, не позволявам да ме безпокоите. Щом замина за другия свет, тогава ще дойдете да вземете, каквото ви трябва. В една от своите притчи, Христос обръща вниманието на хората, да не се карат за имане. Ако господарьт даде част от богатството си на своите слуги, т трябва да работят, да увеличат богатството и да не се карат, кой взел по-голяма част. И вие, преди да заминете за другия свет, извикайте роднините си, дайте, каквото сте имали, и кажете им да не се карат помежду си. Не оставяйте наследници след заминаването си. На всеки човек е дадено преизо-билно. Разчитайте на това, което Богъ^ви е

95

дал, а не на онова, което може да дойде отвън. Гледай вечер звездите и луната, радвай се на светлината им, но не разчитай на гях. Горко на оня, който разчита на светлината и на топлината на звездит^. Тяхната светлина не е даже една милиардна част от светлината на слънцето. Единствената светлина, на която можем да разчитаме, е тая, която иде от слънцето. Единствените блага, на които можем да разчитаме, това са ония, които идат от Бога. Някой ти направи една малка услуга – радвай се на тая услуга. Малка е тя, никой не знае за нея, но нещо Божествено е скрито там. Всека радост, която преживя-ваш, се дължи на радостта на оня, който е направил една услуга. Той се радва, затова и ти се радваш. Чистата радост подразбира, че услугата е направена по закона на любовта. И тъй, каквото правиш, прави го в името на Бога. Вън от Бога, всеко добро или всека услуга е празно шише. Това е човеш-кият порядък. Шишето може да е красиво отвън, но е празно. В Божествения порядък шишетата са пълни. Там всека форма отговаря на своето съдържание. В човешкия порядък може да турят съдържание в шишето, но обикновено между външната форма и съдържанието няма съответствие. Ако шишето отвън е красиво, съдържанието му е лошо. Трябва ли след това да се питаш, защо си недоволен? Много естествено, съдържанието на шишето ти е лошо, Следова-

96

телно, ако си недоволен, ще знаеш, че си в човешкия порядък; ако си доволен, жи-вееш в Божествения порядък. Ако си св-втски човек и си доволен, живееш в Божествения порядък и си по-близо до Бога, от оня религиозен, който е всЪкога недоволен. Религиозният иска да стане по-добър, отколкото е, да мине за праведен. Това е невъзможно. Никой не мо гг да стане по-добър, отколкото е в действителност. Едно се иска от човека: да проявява доброто, което е вложено в него. Той е толкова добър, колкото проявява доброто. Ако проявя проявява доброто, по-добър е; по малко го ва повече, по-малко е добър. Задачата на човека е да прояви любовта, която е вложена в него; да прояви мъдростта, която е вложена в него; и чай-после, да прояви истината, която е вложена в него.

Когато хората не знаят, как да постж.п-ват, иастройват се помежду си и не могат да се търпят. Чудя се на хората. Котката знае, как да постъпва и да разполага господаря си, а т не знаят. Котката се умилква, гали се, мърка, и господарьт й дава млекце да си хапне. Някой човек, вместо да предразположи приятеля си, настройва го срещу себе си. Огива при приятеля си, иска сто лева на заем, с обещание след пет деня да ги верне. Не само че не ги връща, но иска още двеста лева и казва, че след десет деня ще му ги верне. След десет деня отива пак при не-

97

го, иска още триста лева. Нриятельт му, недо-волен от него, не го приема вече в дома си и постепенно изменя отношенията си. И двамата не постъпват правилно. Първият обещава и не изпълнява. Той пе трябва да обещава, щом няма възможност да изпълни обещанието си. Вторият бърза, не дочакра края на нещата. Ако той имаше търпение, първият щеше да плати дълга си. Ще кажете, че не го платил след пет деня, както обещал. В човешкия порядък въпросите се разре-шават по буква. Обаче, в Божесшения порядък буквата нищо не разрешава. Пет човешки дни не отговарят на пет Божествени. Един Божествен ден отговаря на хиляда човешки години. Следователно, ако Бог ти каже да чакаш един ден, ще чакаш хиляда години. Ако приемате нвщата по буква, ще чакате само един ден и, като не стане това, което ви обещават, ще мислите, че са ви излъгали.

Като изучавам сегашните хора, виждам, че т са преждевременно остарЪли. – Защо? – Защото не говорят истината. Ще кажете че пон&кога си служите с бЪла лъжа. И балата лъжа не е позволена. Младата мома се кара с майка си, но като види възлюбения си, веднага се усмихва. Началник се кара на своитй служители. Щом види по-голям началник от себе си, усмихва се. Тов е бяла лъжа; това е неестествен живот. Каз-ваш, че трябва да се проявиш такъв,

98

какъвто си. Какъв трябва да бъдеш? Според мене, ти трябва да се проявиш спо-ред законите на любовто, на мъдростта и но истината. Ти трябва да се проявиш съобразно законите на живота, който произлиза от любовта; ти трябва да се проявиш според законите на знанието, което произлиза от мъдростта; ти трябва да се проявиш според свободата, която произлиза от истината. Ако не се проявиш пб тия закони, животът ти не е Божествен. Не бързай да се произ-насяш за хората и за тяхнитв постъпки. Какво лошо има в това, че си дал на нъкого петь–десет лева, които не могъл да верне на време?

Един мой познат ми разправяше следната опитност. Случило се, че няколко месени бил без работа. Един ден бръкнал в джоба си и намт>рил само един лев. Той си казал: Както съм гладен, мога да си купя само едно симидче, да задоволя малко глада си. В това време видвл един про-сек, който се отправял към него. Нещо отвътре му казало: Дай тия пари на просека. Дадох последния си лев и останах без пет пари в джоба си и гладен. Вервя и си приказвам: Ако не бях дал лева на просека, щъх да си купя един симид да не гладувам. Сега съм и гладен, и без работа. Ходя немил - недраг по улиците. В то0а време някой ме извика. Обръщам се да видя, кой ме вика. Оказа се, един мой прия-

99

тел от детинство, с когото не бях се сре-щал десетина години, ме видял отдалеч и кожеяел да ме еггсе. Заговорихме се, и той ме покани да отидем в дома му, да се на-храним. Отидохме, нахранихме се добре и след това му казах: Приятелю, благодаря, че ме нахрани. Останал съм без пет пари в джоба и без работа. – Не се безпокой, няма да останеш гладен. Ще ти дам никаква служба. И така стана. След два-три деня той ме назначи на служба. Казвам: Давай щедро, с любов, и не се страхувай, няма да останеш гладен.

Друг случай. Един българин свер-шил по музика в Франция. Вернал се в Варна, родния му град, и започнед да търси работа. Докато намери подходяща служба, той се съгласил да занимава богати варненски деца по музика и танци. Един бащи останал недоволен от работата на учителя и настроил другите бащи против него. Така той остенал без работа и често гладувал. Един ден го срещнал един не-гов приятел и го поканил у дома си на объд. Доволен от объда, той благодарил на приятеля си и си отишъл. Скоро след това, той се назначил на служба – секретар при тогавашния валия турчин. Случило се, че неговият приятел, който го угостил в един от трудните моменти на живота му, бил обванен като комита и задържап в полицията. При обиска, в дома му нам-ерили

100

никакви подозрителни писма. Като научил това, секретарьт прегледал писмата и уни-щожил всички ония, които го издавали като комита и опасно лице. Така го освободил от отговорност. След това секретарьт срещ-нал приятеля си и му казал: Обядът, който ми даде, те спаси.

Казвам: Правете добро, и не се страхувайте. Доброто ще ви изведе на добър край. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да се държи за Божествения порядък. Ако се вгледате в живота, ще видите навсъкъде в влирвншостта прояви иа Божествения порядък. Само повръхността му е кална, нечиста. Щом се махне кальта, съдържанието – Божественото, остава чисто. Съдържанието на всички хора е Божествено. Няма чов&к в св^та, който не иска да живее добре. Обаче, дойде ли до прилагането, там среща мъчнотии. Не е мъчно да пъеш, но когато времето се изстуди, гърлото истива, и гласът излиза дрезгав. Причината е малка, но не си спа-знл правилата, които гърлото изисква. Чо-вък е добър по естество, но умът и сърцето му трябва да знаят правилата на живота и да ги спазват. Ако т не спазват тия правила, и волята не се проявява правилно. Когато умът и сърцето имат нежната чистота, и волята действува добре. Ако умът и сърцето не са чисти, волята е слаба и неразумна. Когато умът се озарява от Божествената светлина, а сърцето – от Боже-

101

ствената топлина, волята се изявява с всичката си сила и мощ и разумно ги използува. Който живъе в Божествената светлина и топлина, пречиства кръвьта си и се освобождава от всвкакво нервно разстройство. Ако не приемаш правилно св-етлината и топлината, сам се натъкваш на различни болести.

На какво се дължат болеститт»? – На противоречия в чов-ешкия ум и в човешкото сърце. Тия противоречия са резултат на старите човешки разбирания. Като знаеш това, не искай от човека невъзможното. Не е лесно да бъдеш певец. Да желаеш да пт>еш е едно, да бъдеш п-евец е друго. За това се искат условия, създадени преди няколко поколения. Освен това, майката и бащата трябва да са музикални, да предадат своята музикалност на децата. Окръжаващата ср&-да, публиката, също трябва да бъде музикална. Публиката предразполага пъвеца, дава му им-пулс да пее. Ако не го обича, той не може да п&е. Следователно, за да бъде н^кой п-евец, трябва да се спазват следните условия: майката и бащата да са музикални, да има! разположение към музиката; пъвецът да има същото разположение и музикалност, и публиката д* е музикална и да обича пЪвеца. Значи, предразположение на ума, на сърцето и на душата към музиката създават добри условия за развитието на човека.

И тъй, за постигане на доброто е нежно вътрешно разположение към него. Не е до-

102

статъчно да се говори: Да живйем добре, да бъдем щедря. Какво значи, да бъдеш щедър? Ако дадеш последния си лев, щедър ли си? Ако вземеш пари на заем от никого, за да помогнеш на друг, щедросг лн е това? Ти можеш да даваш само от онова, което е в джоба ти. Ако н&маш, ще кажеш истината. Срам ли те е да кажеш, че нъ-маш? Ако дадеш всичко, каквото имаш, и трьгнеш да търсиш за себе си оиукъ-от-там, това не влиза в Божествения порядък. Джобът тя е празен, но можеш да дадеш поне едно житно зърно на някого и да кажеш : Посей това житно зърно, и след три-четири го |ини ще станеш богат. Той взима житното зърно, но не е доволен. Казва: Ще ме залътеа с едно житно зърно! Това зърно струва повече от сто лева, които може някой да ти даде.

Помнете: В Божественото се крие тайната на живота. Житното зърно е Божествено съме – в него е животът. Имаш един диамант в джоба си, или на пръстена си. Малък е той, но струва десетки хиляди. Той струва повече от парит, които си вложил в една банка. Нарите не носят здраве, а диамантът, като скъпоценен камък, допринася нищо за здравето ти. Богатство, което не допринася нищо към светлината на нашия ум, към топлината на нашето сърце и към силата на нашата душа, не е истинско. Всяка мисъл, всяко чувство, всъка постлшка трябва

165

Да допринасяг нещо към нашия ум, надае-то сърце и нашата душа. Ако нищо не до-принасят, т са. безполезни.

Мнозина се оплакват, че са остарели вече, не могат да работят. Ако сте остарели и поумнели, благодарете за това. На небето само старит- хсра и старите н&ща св&тит. Те& носят опитностите на незапомнени времена. Слънцето и свйтяитй звезди са стари, отдавна проявени. Тъмнйг звезди, които още не св&-тят, са млади, непроявенн деца. Те& причиня-ват голями пакости и неприятности. Това виждаме и в живота. Всички деца са. причинили и продължават да причиняват неприятности на родителите си и на окръжаващит. Майката носи девет месеца детето си в утробата и през това време непрекженато го убеждава, че тр&бва да изл&зе вън. Тя го убеждава, то не иска, докато най-после се съгласи да излЪзе.

Казват: Родило се дете на света. Майката си знае, как го е родила и през какви мъчнотии е минала. Понякога детето излиза преждевременно. Ако излъзе на време, то започва да опитва любовта ка майка си: плаче, сърди се, цапа се. Майката го мие, чисти, облича, съблича, пъе му, храни го, приспива го – велико търпение проявява тя към него. Тя си мисли: Гений ще стане това дете. И вие трябва да имате търпението на майката, да понасяте с любов вашитй мисли и чувства. Те са малки деца, причиняват ви не-

104

приятности. Един ден, когато съзнаят положението си, ще светнат. – Еди-коя си се червисала и напудрила. – Имайте търпение, ще се измие. Това се дължи на желанието в нея да се представи такава, каквато не е. Това е желанието на дете, което не се е проявило още. Никога, като ми ц-елуват ръката, гле-дам червена боя. Отде е дошла? Зная, отде е, но никого не съдя.

Бъдете радостни при всички противоречия на живота. Само при голямвт противоречия се изявява Божията Любов. Само при голймите противоречия се изявява Божията Мъдрост. Само при голямите противоречия се изявява Божията Истина. Следователно, когато изпаднете в голями противоречия, тогава, именно, дейстгува Божественото. Тока Бог създава великото в св-ета. Колкото повече страда човек, толкова по св-етло бъдеще го очаква. Колко го по-усилено и съзнателно ра-ботят умът и сърцето на човйко, толкова по-широки хоризонти се отварят пред него. Като знаете това, не бягайте от страданията, които разумният свят ви изпраща. Благодарете на Бога не само за доброто, но и за изпитанията и мъчнотииге', на които се натъквате. Няма зло в света, което Бог да не е вревернал на добро. Един ден и безлю-бието, и страданието, и противоречието ще се превернат на добро. Какво направи Иов при гол&мигб протчворечия? Какво постигна? – Позна Бога. Следвайте неговия прим-ер.

105

Жена му, приятелите му го изкушаваха, искаха да го спънаг, но той издържа.

Казвам: Благодарете на Бога и като здрави, и каю болни. Кой се моли по добре: здравият, или болниях? Какъв чов1к си, ако не се молиш като здрав, също и като болен? Какъв чов-ек си, да не се рад-ваш на богатството си и да не скърбиш при скръбьта си? Да скърбиш, това значи, да изправяш работата. Какво прави майката, когато детето й се оцапа? Наскърби се, но веднага взима коритото, сипва топла вода и го изчиства. След един - два часа то пак се на-цапа. Тя пак го изчисти, преоблъче и, като види, че е чистичко, пригърне го и го целуне – радва му се. Като скърби, тя оправя рабо* тата. И вие правете така. Измийте вашите изцапани мисле и желания и ги целунете. Нашити мисли и желания са. деца, които ни пре-дават добри уроци. Каквито и да са. т, да благодарим на тия деца.

Четете двата псалома, 91 и 23, и не се страхувайте. Ще видите, че каквото и да ви се случи, всичко ще се преверне на добро.

Питате: Какво да се прави с мъчнотии-т? – Ще работите, докато ги преодолеете. Видният майсторъ-цигулар е минал през големи мж-чнотии. Ако не е минал през такива мъчнотии, не би станал велик цигу-лар. Днегс, каквато мж.чяотия и да срещне в музиката, той лесно се справя с нея. И видният художник, като рисува, не ерЪща мъч-

106

ногия, която да не може да преодолее. До-брият говорител знае, де да яоставя всяка дума. Тия хора са. минали през мъчнотии и страдания, а двес мнозина търсят лек път за придобиване иа блага. И, като не успяват, сърдят се, кр&скат. – Кога краска чов&к? – Когато има работа с глухи хора. Всички хора не са глухи, но запушват ушите си, не искаг да слушах крЪскането на неразумнит. Други затварят очите си, ми-нават за слъпи, не искат да виждат по-грешкитй на хората. Трета категория хора обичат да свиват веждите си. – Защо пра-вят това? – Мислят, рещават вожни въпроси. Казват, че лицето на едни хора е гладко, а на други – набръчкано. Питам: Кое от дветт. лица е по-съдържателно? В гладкото лице капнталът не е вложен в обръщение, не донося никакъв приход. В набръчканото лице капнталът е в обръщение. – Трябва ли да имаме бръчки? – Зависи, какви ех. бръчките. Има разумни бръчки, които донасят прихода. Има бръчки, образувани от неправилно начупени линии. Те не донасят никакъв приход. Те говорят за вземане-даване, за обръщение на капитал, който има или малък приход, или загуба. Това подразбира гол&ма фирма с малка печалба. Казват за никого: Той е отличен фило-соф, или отличен богослов. Всички хора са отлични. И Ева бт>ше отлична жена, но направи една погрешка; същевремешю тя на-

ю?

прави и едно добро. И Адам неправи една погр&шке, но направи и едно добро. Всички говорят за гр&хопадането, за погрешката на Адам и Ева, но никой не знае доброто, което т направиха. Адам направи едно епохално добро. И Ева направи едно епохално добро. Само небето знае доброто, което т& направиха, и то е записано. Не се спирайте само върху погрЪшките на хората. Намерете доброто, което са направили и правят, и мислете върху него. Не говорете за любовта, която сте изгубили; говорете за любовта, която сте спечелили. Не говорете за мъдростта, която сте изгубили; говорете за мъдростта, която сте спечечили. Не говорете за истината, която сте изгубили; говорете за истината, която сте спечелили. Спечелената любов, спечелената мж-дрост, спечелената истина на Адама са по-велики, отколкото изгубените.

Какво тр&бва да се прави сега? Отгова-рям: Следвайте пътя на Христа. Христос дойде на земята като Сип Божи и живееше скромно, без файтони и автомобили, без къщи. Той яд&ше заедно с митарите и гръш-ницит, без да ги оеъжда. Самз веднъж взе камшик в ръка и изгони търговците от храма. Добре е понякога човек да се разгнЪви, да събори масите на търговците в храма и да ги изгони вън. Следователно, ако искате да следвате Христа, ще живеете като Него.

108

Не се сърдете на майка си и на баща си. Не се гневете на брата си и на сестра си. Ако искате да се гнЪвите, ще ви кажа, как да изявявате своя гнЪв. Един българин от Варненско отишъи в града да си купи чехли. Обиколил всички чехлари, но никой не се нае-мал да му ушие чехли – имал много голям крак. Най-после той отишъл при един турчин - чехлар, дано там му вземат мт>рка. Турчинът му дал един чифт, втори чифт, но никой не ставал. Ядосан, той му казал: Да се махаш, калъпсъс, няма чехли за тебе! Българинът се ядосал, но премълчал. Из-лтззъл на четири километра вън от града, там се спрел, обърнал се към града и извикал: Сен калъпсъс син! Олекнало му от обидата и се вериал назад. И вие, като се разгневите на нъкого, излъзте четири -пет километра вън от града, спрете се и извикайте: Сен калъпсъс син I

4. Утринно Слово от Учителя, държано на 31 октомврий, 1943 г. 5 ч. с. София. – Изгр&в.