Функции на вярата

Функции на вярата

В 11. глава от Посланието към евреите се говори за в врата. Съвременните хора ямат различни понятия за верата. Кои са по-будителните причини да втурва човек? От какъв характер са тия причини? Едни от причиние, които заставят човека да вярва, имат материален характер, други – духовен, а трети – Божествен. Понякога вярата на човека е в състояние да реализира само материални блага; понякога тя реализира духовни блага, а понякога – Божествени. Има случаи, когато в-врата на човека е в сила да реализира едновременно и материални, и духовни, и Божествени блага. От реализирането на благата, към които човек се стреми, се определя и неговата вяра. Ако някой се стреми към постигане само на материални блага и може да ги реализира чрез в-врата си, неговата вяра е частична. Той казва, че е вяр-ващ, но неговата вяра има отношение само към материалния свят.

За да има ясна представа за себе си, чо-В"Ьк трябва да си отговори на един съще-

Послание към Евреите, 11. гл.

404

ствен въпрос: Какъв е неговият стремеж, Слушате някой да казва: Един е моят стремеж – да си поживея и да си похапна добре. – Това не е стремеж. Като живее, човек непременно ще яде. Ако не яде, не може да живее. Ако човек живее, само за да яде, това е изключително физически живот, Този човек живее само за земята. За да не остане човек само на физическия свят, с земни стремежи, религиозните казват, че чо-век не трябва да яде много. Малко или много, това са относителни понятия. Пчелата яде като пчела, комарът – като комар, слонът – като слон. Слонът може да каже, че яде малко. Колкото малко да яде слонът, с един негов обяд пчелите могат да прекарат години. Не е въпрос в малкото или в многото ядене. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, колко ядене му е нужно. Той трябва да има правилни разбирания за живота. Какво дете ще роди майката, това зависи от нея. Докато е бременна, майката има грижи за детето си. То не е самостоятелно и зависи от майка си. Каквито грижи положи майката за детето си, духовни или физически, такова ще бъде то. Обаче, когато се роди, детето постепенно се освобождава от влиянието на майка си. Тогава грижите на майката се намаляват, а на детето се увеличават. Когато грижите на човека се увеличават, той започва да се безпокои и казва, че животът му е дотегнал, не иска повече да

жив^е. Който не иска да има грижи, трябва да остане завинаги в утробата на майка си. •Обаче, излезе ли вън от тази утроба, непременно ще има грижи. Не само, че ще има грижи, но от ден на ден грижите му ще се увеличават. Значи, грижите на майката са безгрижие за детето. И грижите на детето са безгрижие за майката.

Христос казва: „Не се грижете за себе си, има кой да се грижи за вас." – Какво означават тия думи? – Христос иска да каже, че докато е в утробата на майка си, детето н^ма за какво да се грижи. – Какво трябва да прави детето в утробата на майка си? – То трябва да се учи. Първият урок, който детето учи в утробата на майка си, е мълчанието. Като се научи да мълчи, то ще изучава кротостта, смирението, въздържанието, любов към майка си. Започне ли преждевременно да си дава мнението по различни въпроси, майка му ще го изпъди навън. Докато е в утробата на майка си, детето няма право да се произнася за характера и проявите на майка си. Каже ли само една дума, тя го изхвърля навън – един момент повече не може да остане в утробата й. Първите човеци напуснаха рая, защото проговориха по-рано, отколкото требваше. Дълго време те требваше да мълчат. – Защо? – Защото бяха в утробата на майка си. Бог им каза: „Докато сте в утробата на майка си, нъчиа да ядете от забраненото дърво". Обаче, те по-

бързаха да излязат вън, в света на грижите. Те проговориха преждевременно, заради което излязоха от майчината си утроба. Като се видяха самостоятелни, те ядоха от плодовете на забраненото дърво и напуснаха рая. Всеки човек, в когото се яви желание да яде от забраненото дърво, трябва да напусне рая.

Мнозина се запитват, защо хората умират и защо се раждат. Много просто. Хората умират и се раждат, защото сами искат това. Който иска да се роди, ражда се; който иска да умре, умира. Детето се ражда, или защото майката иска, или защото то иска, Казвате: Така ли е в същност? – За мене е така, а за вас, както искате. Вие можете да вярвате, можете и да не вярвате. – Ама, ние вярваме в Бога, за Него мислим. – В Бога вярвате, а по цели дни мислите, как по добре да се наредите. По цели дни нареждате къщата си. Бог не е човек, да дойде в къщата ви. Това не значи, че човек трябва да изостави къщата си, да не я чисти. Който е чист отвън, и отвътре трябва да бъде чист. Някой казва: Не ме гледайте, какъв съм отвън; гледайте, какъв съм отвътре. Някой баща казва : Не ме гледай, какъв съм отвън, с хората. Ела да ме видиш, какъв съм с жената и с децата. Друг казва: Не гледай, какъв съм с жената и с децата си; гледай, какъв съм с външните хора. Наистина, н^вкои хора са добри отвън, с

407

окръжаващигБ; други са добри в дома си, с близките си. Външната страна на човека е неговият физически свъ"г; вътрешната му страна представя духовния му свет. Тъй що-що, когато някой казва, да не обръщат внимание на външните му отношения, а на вътреш-нит-, това значи, да не гледат физическата страна на живота му, но духовната. Аз бих желал, човек да бъде еднакъв и външно, и вътрешно, т. е. и в физическо, и в духовно отношение. Явява се въпрос: външното от вътрешното ли зависи, или вътрешното от външното?

Да се вернем пак към вярата. Тя е сила, която стимулира човека към придобиване и развиване на н-вкои дарби и способности. Без в-вра човек нищо не може да постигне. Като въфва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира. – Какво предстои на човека да реализира? – Човек се стреми да реализира всичко онова, което е вложено в неговия ум и в неговото сърце. Като се стреми да реализира своите желания, той трябва да знае, кои, именно, трябва да реализира. Някой иска по-скоро да израсте, да стане възрастен, да придобие повече знания. Обаче, като стане възрастен, той започва да се плаши и казва: Остар-вх вече. Защо се страхува от старостта? Нали сам пожела да стане възрастен? Той мис-л-бл, че като възрастен, ще има големи знания, но останал излъган. Той казва: Какво

408

придобих в живота? Бях дете, станах юноша, после – възрастен, сега съм стар, но нищо особено не направих.

Какво представя младостта и какво – старостта? Младостта е чувал, който съдържа сто килограма тежест, но е турено в него само един килограм. Старостта е пак същият чувал, който е напълнен догоре. Младият верви свободно, подскача и леко подхверля чувала си. Старият едва се движи, напълнил е чувалът си с връх. Той носи сто килограма тежест, гледа към земята и пъшка. – Защо младият се движи свободно? – Защото мисли само за днес. Като има един килограм брашно в чувала си, той е доволен. Старият едва се движи, но все за утрешния ден мисли, как да се осигури за повече години. Като мисл-вл за утрешния ден, той все пълнял чувала си, докато най-после го напълнил догоре. Пълен е чувалът му, но не може лесно да ходи, не може да изправи главата си. Защо му трябват сто килограма брашно? Като има едно кило, достатъчно му е. Останалите 99 килограма са излишни. Като мислят да се осигурят, хората пра-вят по н-вколко къщи: една за младит1а, друга за старит^. Като израснат децата, т1з пра-вят още н-вколко къщи. После пък за внучетата и т. н. Това е излишен товар, който преждевременно огъва гръбнака на човека към земята.

409

Това са примери от живота, които по-казват, какви са резултатите от осигуряването. Не е лошо да има човек къщи, но бащата е създал вече една къща на сина си – неговото тъло, няма защо да му прави втора къща. Ако синът иска да има втора къща, в която да внесе къщата, която баща му на-правил, нека сам се погрижи за това. Нека работи, за да си направи нова къща. Същото се отнася и до дъщерята. Не е лошо родите-литъ* да направят по един апартамент на сина и на дъщеря си, но по този начин тъ-ги лишават от работа. Какво ще правят синът и дъщерята на земята, ако им дадат готови кж.щи за живеене? Тв н"Бма какво да работят. Когато способните ученици решат задачите си, т имат време да решат зада-чите на неспособните ученици, но какво излиза в края на краищата? Докато са в училището, неспособните ученици могат временно поне да минат за добри. Обаче, изл-взат ли от училището, животът ще ги постави на изпит, и тяхната неспособност ще се прояви. Бащата осигурил сина и дъщеря си, турил в банката на тяхно име по сто хиляди лева. Когато се намират в затруднение, т вадят по малко от вложените пари, докато ги свершат. Лесно се работи с решени задачи: щом се свершаг париг, пак се дават задачи, но синът и дъщерята не могат сами да ги решат. Който сам е ре-шавал задачите си, той сам може да си на-

410

прави къща. Онзи, на когото други са решавали задачите, той нищо не може да спечели, никаква къща не може да си направи. Сам да решаваш задачите си, това значи, да раз-виваш търпението си. Някой казва, че е тър-пелив, а като диша, повдига раменет си, криви се ту на една, ту на друга страна. Който повдига и изкривява раменете си, той нарушава равновесието си. Раменете са везни, поставени за граница между духовния и Божествения евят. Нарушите ли това равновесие, вие нарушавате хармонията на своя живот.

Преди години един виден българин ме запита, какво ще стане с Добруджа, ще си я вземем ли пак? Аз казах, че Добруджа ще падне право в устата ни, като зр^л плод. Достатъчно е да отворим устата си и да чакаме – нищо повече. – Как може това? Може ли без бой да ни я дадат? – Може. Чакайте само и ще видите, какво ще стане. Българите трябва да знаят, че на бой не им верви. Каквото са взели с бой, всичко са изгубили. Сега не остава нищо друго, освен да чакат. Добре е чо-век да бъде готов за бой, но той пръв да не предизвиква.

Какво означава боят? Да се бие чо-вЪк, това значи, да тури нещо на гърба си. Всъка работа, която не е свершена добре, води към бой. Всяко нещо, което смущава човека, създава в него войнствено разположение. Ще кажете, че без война няма постижения. Съгласен съм и с това. Човек тряб-

?тт

ва да работи, да воюва в себе си. И да има вяра, той пак трябва да работи. Истински вярващ е онзи, който работи, а не онзи, който живее в бездействие. Всеки трябва да работи ум-врено, да не пресилва нещата. За да знае, кога и колко трябва да работи, човек трябва да развива чувството си, да предвижда нещата. Всеки има това чувство, но всички не са работили за неговото развитие, вследствие на което в някои хора то е силно развито, в други – по-слабо, а в трети – още не е проявено.

Често слушате някой да ви говори, че ходил на онзи св-бт, вид-бл Христа и Бога. И това ще ви разправя тъкмо онзи, в когото прозрението е слабо развито, или почти никак, Той ще ви каже, че ходил на онзи свет! Какво вид-бл там? – ВидЪл Христа, облечен в бъ\аи шопски дрехи и с калпак на главата си. Вид-бл още и Бога, в вид на ста-рец. – Това са негови специфични разбирания за Бога и Христа. В същност, той не е видял нито Бога, нито Христа. Чудно нещо! Вид-бл Христа, а работите му не вервят добре. Вид-бл Господа, а не може да реши една обикновена задача. Това са заблуждения, ог които човек трябва да се пази.

Като не разбират законите на духовния свет, хората се стремят главно към физически придобивки. Т-б искат да бъдат физически красиви, без да подозират, че физическата красота без духовната е временна.

412

Като работи съзнателно върху себе си, човек става и физически, и духовно красив. Има ли тази красота, човек свободно може да се яви лред хората. Дето минава, всички се обръ-щат да го гледат. Страшно е, когато хората обръщат главата си от някого, не искат да го гледат.

Синът на един турски бей се оженил за една млада мома, която била препоръчана като голяма красавица. Според закона на Мохамеда, момъкът няма право да вижда своята избраница преди венчаването. Той въфвал на препоръката на своите близки. Като се оженили, неговата избраница свалила пред мъжа си булото, с което покривала главата си, и казала: Пред кого трябва да се показвам? Мъжът й требвало да каже, пред кои от неговите близки тя има право да се показва. Като я видъл, той се ужасил и казал: Показвай се, на когото искаш, само на мене не се показвай.

Сега и на вас казвам: Работете върху себе си да придобиете такава красота, че, като ви види Бог, да не каже, както синът на бея казал на своята избраница, но да каже: Показвайте се първо на мене! Следователно, ако вие имате см^лостта да се покажете на Бога, ще се показвате и на всички хора. Ако Бог ви харесва, всички хора ще ви харесват.

И тъй, истински красив е онзи, който е красив едновременно на физическия свЬт,

413

в духовния и в Божествения. С други думи казано: Красив човек е онзи, който е красив по ум, по сърце и по тъло. Следователно, ако човек не е красив, търсете причината за това или в физическия, или в духовния, или в Божествения свет. Виждате някой човек с много тънки устни и питате, защо устните му са толкова тънки. Причината за тънките устни се крие или в физическия, или в духовния, или в Божествения свет. Този човек е ял малко, или в един от световет, или в двата, или в трите света едновременно. Някой човек има дебели устни. Той е ял много. За да направи устните си по-тънки, той трябва да яде по-малко. Изобщо, дали устните на човека са тънки или дебели, това зависи от съотношението между другите части на лицето. За тази цел човек трябва да знае нормата на нещата и оттам да прави своите изчисления. Човек се стреми към възвишения свет, дето нещата са, точно опредълени. Там не може да се играе с изкуството. Там, между всички удове на лицето, както и на цЪлото тЪло, има известно съотношение, което не търпи никакво отклоняване. Като знае нормалните съотношения между удовет на човешкия организъм, вевки човек може да изучава себе си и постепенно да изправя своите криви страни или отклонения.

Това са задачи на бъдещето. Ако някой иска да има красива уста, преди всичко, той

414

трябва да знае, как да говори. Който има красива уста. красиво говори. Словото, което излиза от устата на човека, храни първо него, а после и окръжаващитъч За доброкачествената храна всеки е готов да плаща. Разумното слово прави устата красива, а неразумното я изкривява. Правилното чувствуване оформява носа, а неправилното го изкривява. Правата мисъл оформява челото, а неправилната го изкривява. Следователно, искате ли да имате правилно, добре оформена глава, вие трябва да мислите, да чувствувате, да постъп-вате и да говорите правилно и красиво. Ако главата е добре оформена, и гЪлото е красиво, стройно и добре развито.

Като изучава себе си, човек вижда, че много работа му предстои. Той казва: Чудно н-бщо! Едно време имах повече надежда и вя-ра, а сега и надеждата, и вярата ми отслабнаха. Защо са отслабнали? – Защото дру-жиш с хора, на които въфата и надеждата са слаби. Той се намира под тяхно влияние. Докато се кали и развие вярата и надеждата си, да не пада духом и да не се обезсърдча-ва, човек трябва да дружи с хора, които имат силна вера и надежда. Каквото и да прави, човек не може да се освободи от влияния. Като знаете това, работете върху себе си, да развивате своите дарби и способности, да се калявате, да издържате на чужди влияния. Ако дружите с добри, способни и вярващи хора, и вие ще развивате съответни-

415

ГБ_дарби и способности. Когато учителите и професорите на учениците и на студентите са способни хора, работата верви добре. Не са ли способни, учениците се спъват и не могат да учат добре. Запримър, някой учител преподава химия, но не чувствува влечение към нея. Щом учительт не обича предмета си, и учениците не го обичат. За да разбира химията, човек трябва да разбира любовта. Ако не обича химията, той често пострадва : ту лицето, ту носа, ту ръката му стават жертва. Който не разбира, в какви отношения, как и кога да се съединяват елементит, той често се натъква на някакви малки катастрофи. Химикът трябва да разбира законит, по които елементите се съединяват. Не спазва ли тия закони, той се натъква на катастрофи : нъкъде ретортата се пръснала, нъкъде станал малък пожар. На разбран език казваме, че който се заел да сватосва елементит, трябва да знае, как и кога да ги сватосва. Не знае ли това, по-добре да не се заема с тази работа. Същото се отнася и с хората. Ако сватосвате младите моми и момци, трябва да знаете, как да направите тази работа. Не знаете ли, как да сватосвате, и двет страни ще съжаляват, че сте ги сватосвали. За да се оженят двама души, те трябва да имат три допирни точки помежду си: на физическия, в духовния и в Божествения свет. В това отношение птиците стоят по-високо от хората. Те се женят, както Бог изисква,

416

а хората се женят, или според своите желания, или според желанията на хората. НЪ-кой се оплаква, че остарЪл, че не се оженил. Той любил десет души и казва, че не е же-нен. Това не е вярно. Чистота се иска от хората. Божественият свет не търпи абсолютно нищо нечисто. Който влезе в Божествения свет, трябва да бъде без маска. Там всeки човек влиза такъв, какъвто е, без никаква маска на лицето си. Като влезе в духовния свет, човт>к вижда своите постъпки,' той вижда всички хора, с които има добри или лоши отношения. И еднит, и другите ще вервят след него. С ония, които е оби-чал, той ще се яви при Господа и ще каже: Ето моят дом. Добре е човек да обича. И целият свет да обича, той се ползува.

Какво значи, да обичаш и да те обичат? – Да обичаш и да те обичат, това значи, да си помагате взаимно. Приятно е на човека да го обичат. Той мисли, че това благо му е дадено за въчни времена. Не, човек се ползува от благата на любовта, докато чешмата тече. Човек се ползува от любовта, докато водата е чиста. Щом чистата вода престане да тече и от чешмата започне да излиза мжтна вода,. човек се отказва от любовта. За какво обичате човека? Човек може да бъде обичан, не за неговата външност, но за онова, което изтича от него: за чувствата, за мислите и за постъпките му. Когато се обичат, хората

417

се опознават. Не можете да познаете човека, докато не го обичате.

Какво виждаме в отношенията на хората? ТЕ казват, че се обичат, а въпреки това се карат и бият. Това е отрицателната страна на опознаването. Някой седи настрана и гледа, как се карат. Иска да ги съди, да се произнесе, кой от двамата е прав. Няма защо да садите хората, нито да се произнасяте за гЪхната правота. Като се скарат, т сами ще се опознаят и ще разберат, кой от двамата е по-прав. Когато двама атлета се бият, тъ1 ще разберат, кой от тях е по-силен. Който победи, силата е на негова страна. Докато не са влезли в борба, и двамата се мислят за силни. Щом се сбият, спо-рът престава. – Защо? – Знае се вече, кой от двамата е по-силен. Ако не знаеш, как да се бориш, не влизай в борба. Някой влиза неподготвен, но мисли, че щастието ще му помогне. Излиза на сцената, но веднага го по-валят на земята. И след това се чуди, зашо не е успъчл в борбата. Много естествено. Той разчитал на някакво илюзорно щастие. Щастието на човека се заключава в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Ако си шивач и можеш да шиеш хубави дрехи, да задоволяваш клиентите си, щастието ти седи в ума и в ръката ти. Ако не можеш да шиеш добре, нъчиаш щастие. Щастието се заключава в любовта. Работете с любов, за да бъдете щастливи.

ш»

Днес всички религиозни хора са подложени на изпит, да се пров-ври любовта им. Т-б казват, че имат любов към Бога. – Как се познава тази любов? – Като оби-чат жена си и децата си, те мислят, че това е същевременно любов и към Бога. Любовта към жената не е любов към приятеля, нито към брата. Любовта към сина или към дъщерята не е любов към приятеля. Всички видове любов се различават. Даже и любовта към дъщерята не е същата, както любовта към сина. Дъщерята представя сърцето, а синът – ума. Вие трябва да знаете т-бзи не-ща и да ги различавате, защото ви предстои матура. Всички хора трябва да държат ма-тура за гимназия. За тази цел ви е даден конспект, по който ще учите. Само няколко въпроси ако не знаете, ще ви скъсат. Вие трябва да знаете всички въпроси, че, дето ви пипнат, да отговорите. Има лесни и мъчни въпроси, но трябва да знаете всичко. Комисията е строга и взискателна.

Като ученици, вие трябва да благодарите на Бога, че сте обичани и можете да проявите любовта. Знайте, че любовта, която излиза от сърцето ви, иде от Великия източник на живота. Дето и да се докоснете, когото и да срещнете, вие ще възприемете нещо от него. Ср-вщате една млада мома, която е влюбена в н-вкой момък, и вие възприемате любовта й. Вие мислите, че сам сте влюбени. Не, любовта не е ваша, нито на момата. Обаче, рад-

419

раите се, че в даден момент можете да проявите любовта. Човек може да счита за свое н-бщо само това, с което се е родил. Всяко н-бщо, което временно обладава, не е негово. Така се обясняват бързите смъни в настроенията на човека. Някой казва, че е голям грешник. Това не е негова мисъл. Той я въз-приел от друг човек. На другия ден същият човек казва, че е праведен. И тази мисъл не е негова, възприета е от н-вк-жде.

Христос казва: „Както ме е Отец въз-любил, така и аз ви възлюбихъ". Следователно, ако човт>к не може да възлюби хората, както Бог го е възлюбил, неговата любов е отражение на Божията. Тази любов наричаме лична. Когато човек разбере, че любовта на Бога към всички хора е еднаква, поради което има пред вид нуждите им, тогава само чозъшката любов е проявление на Божията. Станеш ли проводник на тази любов, ти трябва да обичаш еднакво и тялото, и ума си. Като обича своя ум и своето сърд-це, човек се сверзва с умовет на всички добри и разумни хора и се радва на успЪхит-Б им. Ако срещне някой силен човек, и на него ще се радва. Един ден и той ще има възможност да стане силен. Обичайте хората с ума си, с сърцето си, с цялото си тъло. Това значи, да обичате хората и в три-т-б св-вта.

Днес хората се изпитват едни-други, .вследствие на което развалят отношенията си.

420

Как ще те изпитва човек с нечисти ръце? Само онзи може да те изпитва, който стои по-високо от тебе, т. е. на когото умът, сърд-цето и волята са чисти. В този смисъл, само Бог изпитва човека. Следователно, който се осм-вли да изпитва ближния си, трябва да бъде чист. Той изпитва ближния си от на-учен интерес, иска да знае, какво е вло-жил Бог в неговия ум, в неговото сърд-це и в неговата воля. Понеже хората са проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина и чрез гбх се дават всички блага, интересно е да изучавате човека, а не да го изпитвате. Бъдете готови да изучавате себе си и своя ближен без смущения и безпокойства. Ако живеете без воюване, вие ще спечелите повече, отколкото, ако воювате. Ако спорите и се карате с хората, вие ще изгубите повече, отколкото, ако живеете с тях в мир и съгласие. Защо трябва да се карате с хората? Като се карате, вие ще се намерите в трудни положения. После ще съжалявате, че не сте постъпили добре.

Запомнете следното правило: когато искате да се карате с някого, проверете, дали Бог е в него, или не. Ако Бог е в ума му, не се карайте с него; ако е в сърцето му, пак не се карайте; ако е в волята му, също така не се карайте. Видите ли, че в някой човек не приежтетвува Бог, можете да му се посър-дите, можете да се поскарате с него. Той има

421

йужда от учител, да дойде някой при него и да го разтърси малко.

Днес говоря по този въпрос, защото Бог присжлттвува в умовете, в сърцата и в волята ви. Вярвайте на тия думи, ако искате да се самовъзпитавате.

Т. м.

25. Беседа от Учителя, държана на 8. сеп-темврий, 5 ч. с. 1940 г. София. – ИзгрЪв.