Вслушване
Размишление върху любовта.
Днес ще говоря върху съдържанието и смисъла на думата „вслушване". Тази дума не е толкова съдържателна, но който разбира смисъла й, може да се ползува от нея. Вслу-шването е качество на човешкото съзнание. Вслушва се само онзи, който има вж.трешно разбиране на нещата. Който се вслушва, той взима пред вид всичко онова, което предстои да стане. Който не се вслушва, сам си причинява нещастия и пакости. Да се вслушва човек, значи, да даде ухо на това, което Божественото му говори. Първи не дадоха ухо Адам и Ева, когато бъ*ха в рая. Бог им каза да ядат от плодоветъ* на всички дървета, с изключение на плодовете от забраненото дърво. Той им каза, че в който ден ядат от това дърво, ще умрат. Въпр-вки това, те ядоха, след което излязоха от рая и отидоха в широкия свъ"г, дето и до днес още страдат. И до днес хората правят същата погрешка, каквато Адам и Ева направиха. – Защо? – Защото не се вслушват. Бащата казва на сина си: Няма да пиеш вино!
302
Синът не се вслушва в думите на баща си и започва да разсъждава: Какво лошо има в виното? Защо да не го опитам? Не е отрова, грозден срок е. Ще сръбна само няколко глътки, да видя, какво нещо е виното. Колко хора са изгубили дарбите и способностите си, благодарение на пиенето на вино. И то само затова, защото не се вслушвали в думите на баща си.
И тъй, който не се вслушва, пир. Аз взимам думата „пиене" в широк смисъл. Пиенето е сверзано с желанието в човека да опита нещата. Чов^к реализира желанията си чрез ядене и пиене в всички свъ-гове, но той трябва да бъде разумен, да знае, кои желания са полезни и кои – не са Изпитвайте само ония нъгца, които допринасят никаква полза в вашия живот. ЗапримЪр, добро е желанието на човека да бъде учен, но това не се постига изведнъж. Човек носи в себе си способности, които трябва да развива. Развиването на тия способности подразбира работа и учене. Същото се отняся и до чувствата в човека. ЗапримЪр, човек развива доброто в себе си, когато дружи с добри хора, или когато дава възможност на доброто в себе си да се прояви навън.
Следователно, ако не мисли за доброто и не го прилага, човек не може да бъде до-бър; ако не мисли за милосърдието и не го проявява, човек не може да бъде милосър-ден; за да бъде богат, човек трябва да
303
мисли за богатството и съзнателно да го търси. Ще цитирате стиха от Евангелието, дето се казва, че богатият няма да вл-взе в Царството Божие. – За кой богат се говори? – Ние имаме пред вид онзи богат, на когото хамбарите са пълни с жито и не дава на никого, а мисли само за себе си. Ние имаме пред вид онзи богат човек, който складира в хамбарите си жито, но не го яде. Щом не яде житото, а го пести, животът няма да вл-взе в него, но и той няма да вл-взе в живота.
– Какво ще стане с този човек? – Той
ще излезе извън рая, т. е. ще напусне живота. Човек трябва да яде, колкото е потр-вбно – ни повече, ни по-малко. Обаче, има богати, ко ито могат да влезат в Царството Божие. Такъв пример имаме с Закхея. Когато Хри- стос вл^зе в дома му, той веднага раздаде половината от богатството си на сиромасите. Като дойде новото учение в дома ви, вие трябва да сте готови да раздадете половината от богатството си на сиромасите. Не само вие трябва да ядете, но и ващите ближни. Ще кажете, че парите не се ядат. Парите се пре- връщат в храна. С пет лева можете да купите един килограм хляб.
И тъй, човек трябва да се вслушва вж-тре в себе си и вън от себе си. – Защо?
– Защото разумният св-бт говори на човека
по два начина: по външен и по вътрешен. Когато пие вино, човек се вслушва в вън шния глас, който му казва да пие. Като отре-
304
знт>е, той се вслушва в вътрешния глас, който му казва, че не прави добре, като пие. Тогава човек става философ, започва да мисли повече, а по-малко да говори. Докато е под влиянието на виното, човек говори много. Каквото знае и каквото е мислил в трезво състояние, всичко ще изкаже.
Всички хора познават физическото пиянство, но има и духовно, т. е. психическо пиянство. Като изпадне в това състояние, човек не знае, какво говори и какво прави. Като пийне една-две чашки от астралното винце, човек излиза от релсите на обикновеното си състояние и става или весел, или скръбен. Ако е весел, той може за нищо и никакво да се разтревожи. НЬкой се тревожи, че в вест-ницит-б писали някаква статия против него. – Ако той е майка или баща, ще се тревожи нещо за сина си или за дъщеря си. Човек се вслушва в всичко, което се казва за него или за ближните му. Какво придобива човек, като се тревожи? Не само, че нищо не придобива, но губи. Тревогата всЬкога отнема нещо от човека, а не дава. Някои християни се безпо-коят предварително, дали ще влезат в Царството Божие, дали ще се спасят, или не.
Мнозина са дохождали при мене, да ме питат, колко време ще живеят. На този въпрос вевки сам може да си отговори. Ако диша дълбоко, човек ще живее повече време на земята; ако диша повръхностно,
305
плитко, годините му са преброени. Дългият живот зависи и от правилното хранене. Ако знае, как да се храни, човек може да жи-въе повече време. Малко хора се вслушват в това и казват: Няма какво да ни се проповядва, как да се храним. Дайте ни пари, ние знаем, какво да ядем и как да се храним. Така не се разсъждава. Често богатите хора, които разполагат с грамадни суми, страдат от разстройство на стомаха. – Защо? – Защото не знаят, как да се хранят. Че защо трябва да искате пари от хората? Като знаете, как да се храните, вие трябва да знаете, как да си доставяте пари. Ето, вевки човек има известно количество злато в кръвьта си. При това, ще знаете че колкото злато имате в кръвьта си, толкова можете да имате и вън от себе си. Количеството на външното злато е пропорционално на количеството на златото, което е в кръвьта.
Какво представя златото в живота? Златото носи живот. здраве за човешкия ор- г ганизъм. Колкото повече злато има човек в кръвьта си, толкова по-здрав е организъ-/ мът му. Мисълта му е свежа, трезва, а чувствата – добри и благородни. Ако организъ-мът на човека е слаб, мисълта не е свежа и чувствата – непостоянни, колебливи, казваме, че той име малко злато в кръвьта си. Същевременно той не може да го използува. Няма смисъл да има човт>к богатство и да не може да го използува. Стремете се към
306
придобиване на злато, за да освежите ми-съльта си, да облагородите чувствата си и да подкрепите своето здраве. В този смисъл, богатството е вътрешна, органическа необхо-димост за човека. Когато нЬкои възстават лротив богатството, те имат пред вид само външното богатство. Външното богатство е условие за човека, а вътрешното – възмож-ност. Следователно, ако златото не влезе в кръвьта на човека, той не може да се ползува от него.
Златото, към което всички хора се стре-мят, не е нищо друго, освен складирана слънчева енергия, която индусите наричат „прана". Праната е необходима за човешкия организъм. От нея зависи здравето на човека. Праната се съдържа в слънцето. Затова, именно, се препоръчва на хората, да изли-зат сутрин рано, да възприемат по-голямо количество прана. Някои се взират в слънцето, искат да видят праната и тогава да я приемат. Няма защо да се взират. Достатъчно е да постоят десетина минути пред слънцето, за да възприемат онова, което е нужно за организма им. След това те трябва да обработят енергията, която са възприели. Като ученици, вие трябва да обработвате енергията, която възприемате отвън, да я използувате разумно. Не я ли използувате, тя ще ви причини пакости. И тогава все ще се намери някой човек да ви морализира. Ако сте сприхав, ще ви каже, че трябва да бъ-
307
дете добър, да работите. Какво допринася морализирането? Вместо да морализираш човека, кажи му, че е добър. Ако не вярва в думите ти, поне ще му стане приятно и ще се развесели. Защо трябва да казваш на пияницата да не пие? Кажи му да пие, но вода, а не вино. Всеки човбк трябва да пие вода, която иде от чешми, от извори, от реки, а не вода, която излиза от бъчви. Чистата вода носи живот, а виното отнема живота. Ако виното б'вше необходимост за човека, първа природата щЪше да го достави. Водата чисти организма, а виното внася в него утайки, от които човек трябва да се чисти.
Задачата на всеки човек е да очисти т-влото си, за да влезе Божествената енергия в него. – Отде ще вл-взе тази енергия? – От три места. През мозъка влиза енергията на Божествената мисъл; през сърцето – енергията на Божията Любов, а през тялото – Божествената сила. Влезе ли тази енергия в човека, тя започва да работи, да преустройва неговия организъм. За да се приготви за Божествената енергия, човек трябва да се вслушва в тихия глас на Бога, да разбере, какво му се говори. Следователно, ако иска да се развива правилно, да разрешава мжлно-тиите си добре, човек трябва да приготви мозъка, сърцето и тялото си за Божествената енергия. Така, именно, той ще види, че всичко, каквото душата му желае, е постижимо. Чо-
308
век разполага с условия и с възможности, за да постигне своите желания.
Често хората се оплакват от неуспвх в живота си. – Защо не успива г? – Защото правят само планове и скици, без ла работят. Ако скулпторът прави плаи на статуята си, а не дяла камъка, нищо не може да постигне. На всеки човек е дадена задача, да извае лицето си, да извае своите ржле и крака, да извае тялото си. – Как ще ги извае? – С работа. Той трябва да вдига и слага чука си, докато изработи своята статуя и да я изнесе на изложение. Ако в продължение на един живот от 40 – 50 години човек не може да извае статуята си, той не е изпъл-нил своето предназначение. След всичко това той говори за красота. Докато е млад, човек може да се нарече красив, но щом мине 30 – 40 години, той губи красотата си. Ако е жена. ще каже, че мъжът й е виновен за това. Мъжът пък ще каже, че жена му е виновна. Така се оправда и Адам. Той каза, че сгреши, понеже другарката му, Ева, го изкуси с плода на забраненото дърво. Докато не бвха сгрешили, и двамата се радваха на своите красиви мантии. Щом сгрешиха, те се видеха голи. – Защо оголява човек?
— Защото не се вслушва в гласа на Бога. — Вслушвайте се в Божествения закон, за да не оголявате. Всичко отрицателно в живота причинява оголяване. Недоволството, безверието, безнадеждието, безлюбието, умраза-
309
та, жестокостта умъртвяват човека. А всичко, което умъртвява човека, става причина да огол-ве той. Всички положителни неща, всички добродетели са обл-вкло за чов-вшката душа. Казват, че светиите имали ореол около главата си. Те имат ореол, но имат и гтела дреха, изтъкана от лъчите на светлината. Дрехата на светията, както и ореолът му, са образувани от цветовете на спектъра. Жъл-тият цвет на ореола на светията показва неговата мъдрост, зеленият – неговото ра-стене, червеният – възвишения живот, който се влива в него, синият – неговата в-в-ра и т. н. Докато ореолът на чов-вшката глава св-вти, човек е здрав и вярва в живота и в любовта. Щом изгуби ореола си, човек заболява. Болният не вярва нито в живота, нито в любовта. Той знае, че е изгубил нещо. което мъчно може да възстанови.
Казано е в Писанието: „Гледайте да не изгубите онова, което Бог е вложил в васъ". Всеки човек носи в себе си гол-вмо богатство, което трябва да пази, да не го изгуби. Изгуби ли го, мъчно ще го придобие. Всеки съзнава, че е изгубил богатството си и търси начин да го спечели. Той купува лотарийни •билети, влиза в предприятия, дано разбогат-ве. В човека са вложени милиарди, но той не съзнава това. С една дума само човек може да спечели хиляди. – Каква е тази дума? – Тя не се казва. Ако ви се каже тази дума, ,вие повече ще изгубите, отколкото ще спече-
310
лите. Не сте готови още за нея. Ако ви се каже думата, и вие отидете да пиете от водата на чистите планински извори, на място е казано. Обаче, ако отидете да пиете от червената вода на бъчвит, по-добре да не я знаете.
Синът на един турски бей обичал много да пие. Беят се чудъл, как да въздействува на сина си, да го отвикне от този по-рок. Един ден той му казал: Синко, зна-еш ли, че като отидеш на онзи свет като пияница, ще закачат на врата ти бъчви, с които вечно ще ходиш? – Татко, празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни? – Пълни, разбира се. – Тъкмо това и аз желая. Бащата мислЪл, че ще наплаши сина си, а той се за-радвал, че и на онзи свет ще може да пие, Не, онзи свет не е място за пиене. Там всeки трябва да работи. Там не се приемат мързеливи хора.
Разумният свет иска хора с отворени очи, а не слЪпи. Нъчиа да ви кажа да не ядете от плодовет на забраненото дърво, но ще ви кажа: Не оставяйте сърцето си само да излиза на разходка. Нека умът и волята ви го придружават. Ако пуснете сърцето си само, то ще направи същата погрешка, каквато направи Ева. Всички погр-вшки излизат от сърцето.
Като се нам-врят в мъчнотии и страдания, хората отричат смисъла на живота. Те казват: Защо сме дошли на земята, не знаем. По-добре да заминем на онзи свет,
311
Като отидат на онзи свет и не знаят, какво да правят, т казват: Да слезем на земята. – Това са хора, които спят още. Тъ-са. непробудени души.
В един анекдот, в вид на алегория, се разказва, как става слизането на душит. В невидимия свет имало магазини, по витрините на които били наредени разноцветни и красиви дрехи. Като видят -тези дрехи, колкото и да не искат да сл-взат на земята, т"Бзи души се увличат от красотата на дрехите и отиват в магазините да облъжат една от тия дрехи. Щом се обл-вкат, дрехата прилепва към тях така здраво, че не може вече да се съблече. Тъ* започват да се вертят на една, на друга страна, докато най-после се видят въплътени на земята. Рв жив-вят 60 – 70 години на земята и постоянно се пи-тат: Защо жив-вем тук? Какъв е смисъ-лът на този живот.
Човек трябва да слиза на земята доброволно и да знае, защо е дошъл. Той трябва и доброволно да замине за другия свет. Щом и едното, и другото става с насилие, човек още не се е пробудил. Човек трябва да прави всичко с любов и с разположение. Ако мисли, работи, яде, или учи, всичко трябва да му е приятно. Това значи, да се вслушва човек в Божествения глас. Когато искате да кажете н-бщо, вслушвайте се в себе си, трябва ли да говорите, или да мълчите. Го-
312
ворете на време. Слушайте на време. Мълчете на време.
Днес реших да говоря по-малко. Защо понякога говоря много? Защото не мога да уловя нищо. Много пъти трябва да хверлям мрежата си, докато хвана нещо. Щом хвана повечко, спирам да говоря. Каквото хвана, за-насям го у дома си, дето му давам угощение. На трапезата слагам хубав, Божествен хлъб и Божествено вино. Като се нахрани, изсвиря му една пъхен и давам в ръцетъ" му една мрежа, да отиде на морето, да улови Н^БЩО.
Сега и на вас казвам: Стремете се всeки ден да хващате в мрежата си по една красива мисъл, по едно красиво чувство и по една красива постъпка. След това ще им дадете по едно угощение. Ако не можете да направите това, деньт ви е отишъл напразно.
Днес говорих за вслушване, а не за послушание. Вслушване и послушание са две различни думи, както по съдържание, така и по смисъл.
Вслушвайте се в Божията Любов. Вслушвайте се в всичко добро и красиво, което е вложено в вашия ум и в вашето сърце. Обичайте се едни други, за да имате Божието благословение.
Т. м.
20. Беседа от Учителя, държана на 29. август, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгрев.