Да имате любов
На едно място в Евангелието Христос казва: "Да имате любов един към друг". Няма по-велико нещо в света от любовта. Но в любовта има и смущения. Всеки се оплаква, че не го обичат, както трябва. За да те обича някой, ти трябва да заслужаваш. Любовта е нещо ценно, което не се дава всякога.
От какво произтичат смущенията? – От безлюбие. Съществуват три вида смущения: материални, сърдечни и умствени. Казано е в Евангелието: "Да се не смущава сърцето ти". Вярно е, че човек не трябва да се смущава, но как да не се смущава, когато няма пари? Как да не се смущава длъжникът, когато кредиторът му иска в определен срок да си плати дълга? Какъв е цярът да се не смущава сърцето ви? Христос дава цяр против смущението, като казва: "Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!" Защо трябва човек да се цери от смущението? Смущението парализира човешкия организъм. Много органически болести се дължат на вътрешното смущение в човека.
Често лекарите говорят за кръвно налягане. В зависимост от смущението, в човека съществува сърдечно, умствено и волево налягане. Само по себе си, налягането не е лошо нещо. Туриш товар на гърба си и усещаш налягане. Някой иска нещо от тебе – налага се. Въпреки това хората се страхуват от кръвното налягане. Защо се страхуват? – Защото се предизвиква от нечиста, венозна кръв, вследствие на което кръвообращението не става правилно. Кръвното налягане се цери лесно, с пиявици. Как се церят, обаче, сърдечното и умственото смущения? Те засягат сърцето, дихателната система и кръвоносните съдове. Много хора умират преждевременно, благодарение на кръвното налягане. Затова, именно, Христос казва, да се избягват всички видове смущения. Щом имате любов, смущенията бягат от вас. За да не се натъквате на излишни смущения, не давайте повод да ви защищава някой слаб човек. Ако слабият ви защищава, вие ще бъдете бити на общо основание. Ако ви защищава някой, той трябва да бъде силен. Мнозина търсят защита в парите, в дрехите, в къщите си. Обаче, ако изгубят парите, дрехите и къщите си, те се смущават. Защо се смущават? – Защото са разчитали на слаби средства.
Хората изпадат в смущения, мъчнотии, тревоги и казват: Не мога да направя това или онова. Те не се познават. Те могат да направят всичко. – Кога? – Когато се намерят в безизходно положение. В това отношение човек постъпва като котката, която е голяма аристократка. Ако на пътя й се изпречи малка височинка, тя не иска да я прескача, мързи я, и затова обикаля оттук-оттам, докато намери свободен път. Обаче, ако се намери в голямо затруднение, и два метра височина да й се изпречи, веднага ще я прескочи. И човек, като котката, търси лесния път; ако се намери в голямо затруднение, и два метра високо препятствие може да прескочи. Запример, докато не се е оженила и не е станала майка, момата търси лесния път в живота и мисли, че не може да изпълни някакво голямо задължение. Като се ожени и стане майка, тя е готова да изпълни всичко, каквото детето й пожелае. Детето й казва: Ти обеща, че ще се грижиш за мене и с любов ще изпълниш всичките си задължения, защото аз искам да живея. Майката се въоръжава със сила и търпеливо изпълнява всичко, каквото детето желае. Ако не може да изпълни нещо от задълженията си към детето си, тя страда и се смущава.
"Да се не смущава сърцето ви". – Защо? – Защото някои смущения стават причина за подпушване на известни енергии, които текат в човешкия организъм – в неговото сърце, в неговия ум и в цялата му нервна система. Човек е акумулатор, в който се преплитат енергии. В математическо отношение, човек представя една от най-сложните формули. Който може да преведе тази формула в геометрически образ, той има вече ясна представа за човека.
"Да се не смущава сърцето ви". – Защо? – Защото смущенията внасят особен род киселини в човешкия организъм, които го разрушават. Като се смущава за маловажни работи, човек губи най-хубавите си чувства. Когато влезе в умствения свят, човек започва да си чертае план за някакво постижение. Запример, той иска да стане силен човек и развива мускулите си, да бъдат яки, здрави. Идеалът на този човек е да вдига тежести, да прояви силата си. Казва се за един американец, че могъл да вдига на ръце един кон и едно конче. Колкото и да бил силен, намерил се по-силен от него, който могъл да вдига два коня и едно конче. Трябва ли първият юнак да се смущава, че някой го надминава по сила? Сега има машини, които вдигат много по-големи тежести от най-силния човек. Значи, във физическо отношение човек разполага с известен мащаб от сила, с която може да се хвали. Сегашните машини надминават неговата сила. Важно е, човек да бъде силен в духовно отношение. В това седи смисълът на живота.
Съвременните хора имат доста мъчнотии от миналото, вследствие на което са дошли до положение на постоянни войни: мъже и жени воюват помежду си, синове и бащи, майки и дъщери, учители и ученици. Държавите от своя страна се делят на партии, които също воюват помежду си. Сега се явява едно течение, да се премахнат партиите, за да се освободи светът от борби. Има нещо ново, което иде сега и което трябва да се изучава. Лесно е да намериш погрешките на хората. Лесно е да кажеш, че някой не живее добре. Лесно е да кажеш на някого, че трябва да обича. Знаете ли, колко мъчно е да обичаш човека?
Представете си, че някой ви заповядва да ядете сух, мухлясал хляб. Какво ще правите? Ще го ядете по принуждение. Ако ви дадат пресен, доброкачествен хляб, ще го ядете доброволно, без принуждение. Следователно, не е лесно да върши човек нещо по принуждение. То е все едно, да му дадат мухлясал хляб и да му заповядат да го яде. Днес повечето неща стават чрез принуждение. Това показва, че ние живеем в епохата на принуждението.
Иде нова епоха в света, която пресява хората. Това е епохата на любовта, която внася свободни, разумни отношения между хората. Ако обичате някого и в тази любов губите силата си, любовта не е на място. Ако в любовта и двамата искат само да печелят, любовта им не е на място. В любовта и печалбата, и загубата са на място. В любовта и който обича, печели, и когото обичат също печели. Значи, в любовта и двамата печелят; в безлюбието и двамата губят. Това е новото определение на любовта. Тъй щото, дойдете ли до любовта, ще знаете, че които се обичат, печелят и във физическо, и в сърдечно, и в умствено отношение.
Някой се хвали, че има голяма любов. Каква любов е тази, при която човек плаче? Ще кажете, че човек плаче от умиление. Добре е да плаче човек от умиление, но плачът от умиление съживява мъртвия, а плачът без умиление умъртвява хората. Ще кажете, че някой плаче от любов. Какви са тези сълзи от любов? Ако всички хора плачат от любов, земята би се превърнала на рай. Досега не съм срещал човек, който да плаче от любов. Това е мое мнение. Ако тези сълзи, за които казвате, че са от любов, капят върху някое дърво или растение, те ще го унищожат; ако капят върху животно, то ще умре; ако капят върху човек, и той ще умре. Изобщо, тези сълзи умъртвяват, не се отразяват добре върху живите същества. Днес повечето хора плачат от любов и се оплакват, че са нещастни. Има смисъл човек да плаче за любов, а не от любов.
Като изучавам хората, аз търся причините за техните смущения. Слушам проповедникът, все за онзи свят говори, приготвя своите пасоми, но в края на краищата нищо не постига и се разочарова. Младата мома мечтае за някой красив и богат момък. Тя си въобразява, как той ще я гледа като царица, как ще живее в палат, обиколена със слугини. Като се ожени, вижда, че нищо не се сбъдва. Лицето й се разваля, тя се разочарова и казва: Лош човек излезе моят възлюбен. Не струва човек да се жени. Няма смисъл човек да обича. Тя обвинява любовта. Това, което тя нарича любов, не е никаква любов.
Следователно, ако някой ви пита, обичате ли го, вие го запитайте, оценява ли той любовта. Ако я оценява, любовта сама по себе си ще дойде; ако не я оценява, няма да дойде. Който оценява любовта и я възприема правилно, той е доволен от всичко. Каква любов е тази, която прави хората недоволни? От хиляди години насам Бог проявява любовта си, и всички хора са недоволни: майката е недоволна, бащата е недоволен, дядото и бабата също са били недоволни. И децата, които се раждат, са недоволни. Че, наистина, и дядото е бил недоволен, виждаме по това, че е гр^шил. Доволният чов"Ьк не гръчли. Ще каже н'Ькой, че умира от любов "1й>м Христа. Ние се нуждаем от хора, които жив-вят за Христа, а не от такива, които умират за Него. Момата казва, че умира от любов към възлюбения си. Кое й дава повод да умира от любов за него? Каква полза ще принесе на някого, че умира от любов? Така не се говори. Това не е логическа реч. За предпочитане е човек да жив"Бе
141
без аргументирана реч, отколкото да умре с аргументирана реч. >
И тъй, ние говорим за онази любов, която изисква живот от иас. Ние говорим за онази любов, която носи живот за всички хора. Тази любов е Божествена. Отдето и да дойде, тя носи живот в себе си. Не мислете. че тя ще дойде само от едно мЪ-сто. Не, тя ще дойде от животните, от растенията, от дърветата, от камъните. Тя ще дойде от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане место, отдето тя да не дойде и да не проговори на хората. Ще кажете, че любовта ще дойде отгоре. Как разбирате вие думата „отгоре"? С аероплан ли ще слезе любовта? Ако е въпрос за аероплан, ние виждаме, какво слиза от съвремеин нитъ* аероплани. Те снасят отгоре своите яйца. Вие знаете, какво правят тия яйца. Те умъртвяват хората, а не носят живот. Те носят смърт за човечеството. Какво ще кажете за тия аероплани? Не само аеропланите, но и пушките, и топовете снасят яйца, които умъртвяват. В този смисъл, тия изобретения са женски, понеже раждат, т. е. снасят яйца. Оттук можем да кажем, че светът се е развалил от жени, които раждат. Не ме разбирайте криво. Аз говоря за жената в друг смисъл, за друга жена, а не за тази, която вие познавате. Камилската птица също снася яйца. Нейните яйца бвха най-големи. Но сега има яйца още по-големи
142
от тия на камилската птица. Те тежат до две хиляди килограма. Дето падне такова яйце, причинява големи пакости.
Аз не съм против аеропланите, про-тив пушките и орждията, но искам, тЬхните яйца да допринасят благо за човечеството. Дето падне такова яйце, да поникне нещо хубаво – обуща, дрехи, шапки, храни и плодове. Знаете ли, колко струва едно от тия яйца? Като се преверне в пари, то задоволява нуждитъ1 на много хора. Тогава всеки ще каже: Дойдоха Божествените птици и донесоха на всеки човек подаръци. Кой няма да се радва на такава птица и на нейните яйца? Обаче, от яйцата на сегашнитъ1 птици, които се превернали в машини, всеки бъта. Всеки тича да се скрие някъде, да не го засегне някое парче от тях. Страшни са сегашнитъ-яйца! Дето паднат, рушат, разорават земята на гол-вма дълбочина.
Като изучавате живота, виждате, че най-леснитъ" неща се изпълняват най-мъчно. Най-хубавите неща създават тягостни състояния. Заприм-вр, срещне ме някой и ми казва, че съм много добър. Защо ми казва това? Ако, наистина, съм добър, аз зная това. Но той има някаква користна цел. Щом каже, че съм много добър, след това добавя: Можеш ли да ми помогнеш в нещо? Ако кажа, че не мога да му помогна, той намира, че не съм добър. Значи, ако не му помогна, веднага ставам лош. Добър съм, докато
143
взима н-бщо от мен. Щом нищо не взима, ставам лош. Ние трябва/ да дойдем до положение, да благодарим за най-малкото, което ни се дава. Тогава отношенията ни ще бъдат правилни.
Тъй щото, когато казвате, че един чо-втж е много добър, или много лош, вие трябва да имате м-врка, с която да определите неговата доброта или лошавина. Коя е марката, спорсд която опрсделятс качествата на нещата? Когато кажете, че обичате н'Ько1 о повече от всички хора, вие нЬматс мащаб, с който да мерите нещата. Колко го обичате? Повече от всички хора? Това не е още м'Ьр-ка. Друг е въпросът, ако кажете на нъчшго, че го обичате като себе си. Като „себе си", това е мащаб, който всички познават. Да обичат никого, това значи, да работиш за него, като за себе си. Обичьта внася разположение в човека, а не тревога. Когато поми-слиш за онзи, когото обичаш, сърцето и умът ти се изпълват с вътрешна радост и разположение; пред теб се отваря ши-рок, красив свтуг.
Следователно, любовта отваря очите на човека, да вижда нтлца, които с обикновени очи не вижда. Само любещият има отворени очи. Той вижда, както астрономите виждат и най- малките звезди на небето. Астрономът прави своите наблюдения с телескоп и вижда това, което хората с просто око не виждат. Той насочва своя телескоп към небето и ви-
144
жда звездит, изучава ги и прониква в техния живот. Чрез силно увеличаване на звез-дите н'Ькои астрономи изучават устройството им и казват, че и там живеят разумни същества, по-интелигентни от хората на земята. Те казват, че хората се ползуват даже от тяхната интелигентност. Като възприема от любовта и интелигентността на тия същества, човек не може да не каже в себе си, че, наистина, Бог е Любов. Заслужава човек да излиза вечер с своя те-лескоп и да наблюдава небето. Достатъчно е всвка вечер да наблюдава по половин час небето, за да се освободи от всЬкакво обезсърдчение. Добре е да бъде човек астро-ном, да се освободи временно поне от полиците, които му предстоят да плаща.
Съвремеиният човек трябва да дойде до широко разбиране на нещата, а главно на любовта. Той трябва да реши задачите си правилно. Ако е въпрос за професора, той правилно и лесно решава задачите си. Учени-кът, обаче, забърква задачите си, не ги решава правилно. Не е лесно човек да реши задачите на любовта. Ако не можете да обичате един бръмбар, едно камъче, една росна капка, вие не можете да обичате и чо-въка. Видът на росната капка трябва да привлича вниманието на човека, както детето привлича вниманието на майката и на бащата. В росната капка има нещо разумно. Тя не е само за украшение. Като видите един цвът,
нг>
и той трябва да спре вниманието ви. Всеки цвът възприема нещо велико от Божествения свет, с което заслужва вниманието на човека. След милиони години този цвът ще се преверне в някой арахангел. Като видите едно цвъте, казвате, че е нещо обикновено, просто. Обаче, то има такъв аромат, какъвто човт>к н-вма. В дадения случай, цвътето е по-учено от човека. От човека зависи, как гледа на нещата. Ако обича всичко, което Бог е създал, той навсЬкж.де вижда Божественото и го цеьи,
Сегатшит-Б хора трябва да спрат вниманието си върху онова, което Бог е създал. А всичко, създадено от Бога, има за цел да събуди Божественото начало в човека. Събуди ли се Божественото в човека, той навсъ-къде вижда проявлението на Бога. Ето защо, искаме ли да намерим Бога, ние трябва да обичаме всичко онова, което Той е създал. Да обичате всички, това значи, да обичате Едного.
Ще кажете, че това е мжлна работа. Не, това е най-лесно. Когато хората дойдат до положение да обичат всички, земята ще се преверне на рай. При това положение, човек може да направи всичко, каквото пожелае. Ако не обича, той нищо не може да направи. Любовта прави човт>ка мощен. И сегапшите хора се обичат, говорят за любов, по се мъчат. Виждате, че някой пъшка, мъчи се, не знае, дали го обичат. Каква любов е тази,
146
която измъчва хората? Те се мъчат, защото се съмпяват в любовта. Ттв се питат, дали Бог ги обича, или не. Няма защо да се съмнявате. Има един признак, по който познавате хората на любовта. Те разнасят особен аромат. Ог тях се отделя особено ухание, особен нектар, който с години не можете да забравите. Достатъчно е един път да усЬтите това ухание, за да пожелаете и втори път да го помиришете. Ще кажете, че за любовта не се говори. Съгласен съм с това. Обаче, трябва да знаете, че любовта започва в тайно, а свершва в явно. Тя мяза на онези малки искри, които никой не вижда. Като се разгорят, всичко започва да гори. Стане ли огъньт голям, всички го виждат. Любовта има две запалки. Като се до-коснеш до една га, любовта започва да дими, да пуши, без да издава светлина. Тази любов е най-опасна. Ние я наричаме „сляпа любов". Щом се докоснеш до втората запалка, любовта веднага започва да гори, при което се отделя мека, приятна еветлина. Това е любовта, на която очите са отворени. Тя виждане само напред, но и назад. Погледне ли те вед-нъж, ти веднага трътеаш след нея и започ-ваш да се вертиш наоколо й, както земята се верти около слънцето Ако престане да се верти около слънцето, земята ще хвръкне да-леч от него, па милиони километри. На същото основание, казвам: Ако човек обича хората, без да вижда Бога в тях, той ще
\Л7
хвръкне някъде из пространството, т. е. ще умре. Той ще се намери на километри далсч от центъра на земята. Ето защо, като обичате себе си и ближните си, обичайте Бога в гЬх. Това е правилното отношение на човешката душа към Първата Причина на нещата.
Както аз ви говоря, така всеки може да ви говори, но вие трябва да различавате, от какъв източник идат тия думи Като дойде смъртта при вас и започне да ви говори, кажете й: Ти не знаеш ли, че аз обичам Бога? Ако те обикна, знаеш ли, какво ще стане с мене? Ще хвръкна нтъжде в пространството, ще се отдалеча от центъра на живота.
Какво представя смъртта? Смъртта е ангел с две лица: едното лице е черно, наречено смърт; другото лице е светло, красиво, то носи живот. Докато не познаваме любовта, смъртта царува; щом познаем любовта, безсмъртието царува. Щом дойдем до любовта, до безсмъртието, ние цитираме стиха. който Христос е казал: „Това е живот вЪ-чен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ".
Сега, понеже говоря за един от най-великите въпроси – за любовта, не искам да остане в умовете ви нито една отрицателна мисъл. Гледайте на живота така, какю никой досега не е гледал. Не мислею, че любовта не съществува в света. Оп. хиляди години насам любовта същестуна на
148
земята, но хората още не са я оценили. Вие трябва да се научите да не продавате любовта си, но да я оценявате. Оценявайте любовта на всеки човек, който ви обича. Не се месете в любовта и не давайте съвети, как трябва да се обича. Оставете любовта да се проявява свободно. Може би, нтжои хора ви обичат повече, отколкото вие си представяте. Може би, някои хора са жертвували за вас повече, отколкото вие сте жертвували за себе си. И тъй, бъдете разумни, да не петните ума, сърцето и душата си с дребнави мисли и съмнения, дали Бог ви обича, или не. В любовта н'Ьма измЪна. Единственото н-бщо,~в което няма изм-вна, това е любовта. Там, дето има измина, това не е любов. Най-чистото н-бщо на света е любовта. Следователно, вярвайте в онази любов, в която няма никаква измина.
Т. м.
9. Беседа от Учителя, държана на 11. август, 1940 г. 10 ч. с. София. – Изгрев.