Който има уши, нека слуша

Който има уши, нека слуша

В живота има съществени и несъществени н-вща. Несъществените неща са сЪнка на същественитъч Всички разочарования идат все от несъществени нътца, все от сбнкитъ-на нъчцата. Понъчкога евнката е толкова реална, че хората я приемат за съществено нещо, но в края на краищата се разочароват. Понякога на небето се явяват две слънца: едното е истинското слънце, а другото – негово отражение. Като се вгледате внимателно в тия слънца, веднага намирате разлика между тях.

Казвате: Съществено нъчцо ли е науката? Сама по себе си науката е резултат, а процесът на ученето е същественото. Човек трябва да знае, как да учи. Не знае ли, как да учи, той дохожда до пресищане. Значи, както в храненето има пресищане, така и в ученето. Като яде много нъчца, човек се пре-сища и мисли, че с дни н"Бма да търси никаква храна. Обаче, като минат десетина часа, той отново огладнява и започва да мисли за ядене. Като огладн-ве отново, чов^к дохожда до своето нормално състояние. Дойде ли чов^к до положение да не приема ника-

Лука 8:8.

207

ква храна в стомаха си, той получава ди-плом за свершен курс на училището. Той взима диплома си в ръка и заминава за другия свят, в друго училище. Когато някой се оплаква, че животът му е дотегнал, това показва, че той не иска повече да се храни, т. е. не иска да се учи. Като замине за другия св^т, човек отива в друго училище, по-горно или по-долно от това, което е следвал на земята. Всъка душа, която напуща земята, отива нЪкъде, но къде – никой не знае. Тя не пише на никого писма, затова никой не знае, на коя улица жив"Ье, в коя къща, и кой е номерът на къщата й. При този неточен адрес, можете ли да намерите н^-коя душа?

Един неграмотен турчин отишъл при ходжата да му напише едно писмо. Турчинът диктувал, а ходжата писал. Като свершил писмото, ходжата запитал: Какъв е адре-сът на писмото ?Ето адресът: гр. Призрен. В този град има една улица, в улицата – къща, на къщата–врата, на вратата–халка. Ще хванеш халката, ще почукаш на вратата. От къщата ще излезе един човек с бяла брада. Този човек е баща ми. На него ще се предаде писмото. Точен ли е този адрес? В Призрен има много улици, а не само една. И в всЬка улица има много къщи.

Следователно, всЬко знание трябва да бъде точно опред-влено. Знаеш ли нещо, зна-

208

нието ти трябва да бъде опред-влено. Ако рисувате портрета на някой човек, чъртит-в на лицето му трябва да отговарят на дей-ствителността. Ако носът на този човек е дълъг четири сантиметра, а вие го нарисувате шест сантиметра, той не отговаря на истинския образ. Нарисувате ли носа, устата, ве-ждит-в на този човек по-дълги, отколкото са в деиствителност, вие давате представа за друг човек, а не за този, когото сте рисували. Като рисувате образа на някой човек, вие трябва да предадете дължината на линиите му в абсолютна точност, нито с ми-лиметър по-дълги или по-кжеи. Всички хора страдат от лъжливи образи. ТЕ си въобра-зяват това, което не става. Някой си въобразява, че ще стане висок, снажен, ще обръща внимание на хората. Каква височина най-много може да достигне?–Най-много 2–2*/г м. Колкото висок да стане човек, това има значение само на физическия свят. Важно е човек да расте в умствено и в духовно отношение. Да се развива човек добре в умствено и в духовно отношение, това значи, да възпитава своите удове, за да се ползува от тях правилно.

„Който има уши да слуша, нека слуша". Значи, човек има уши, за да слуша и възприема звуковете правилно. Той има очи, за да гледа и възприема красивите образи и да се ползува от т-вх. Той има уста, за да приема чиста храна чрез нея и да предава Ве-

209

ликото Слово на Бога. За да изпълнят своята задача, както тр-вбва, ушит-в, очите, устата на човека трябва да бъдат възпитани. Когато слуша, човечк трябва да знае, как да постави ушинъ1 си. Не ги ли постави, как? то тр-вбва, той започва да се дразни. Дразни ли се от светлината, човек не е поставил очите си, както тр-вбва. Дразните ли хората с вашето говорене, вие не сте отправили ду-мите си към т"бх, както тр-вбва. Следователно, разумен човек е онзи, който може правилно да слуша, да гледа, да говори и т. н.

Днес всички хора говорят за любовта, без да си дават отчет, как обичат, как проявяват чувствата си. Коя е първата проява на любовта? Като обичаш някого, или като те обича някой, ти се радваш. Щом видиш човека, когото обичаш, ти веднага се зарадваш. Радостта е първата проява на любовта. Когато видят круши на дървото, децата започват да се радват, и от очите им излиза светлина. Кохато в дома ви дойде един обикновен гост, вие запалвате една свъщ. Дойде ли в дома ви онзи, когото обичате, вие палите две, три и повече свъчци. Тъй щото, обича ли ви някой, той се радва. Обичате ли някого, вие се радвате. Вън от радостта всичко дру!о е вто-ростепеннно нещо, на последен план.

Какво ще кажете за похвалата? Може ли тя да се счита за проява на любовта?–Не,

210

да хвалиш човека, това йе значи Да го оби-чаш. Има смисъл да похвалите никого, но ако е необходимо. Заприм-вр, вие можете да хвалите един художник за картината, която е нарисувал. Вие можете да хвалите скулптора за статуята, която е изваял. Ученият се хвали за придобивките му в науката, пое-тът – за поезията му, проповедникътъ–за силната и красива проповъ\д. Няма ли чо-втж нъчцо, за което заслужава да бъде хва-лен, трябва или да мълчите, или да го критикувате. Какво придобива човек от похвалата? Като хвалят никого, той се радва, изпитва нъкаква приятност. Приятността, която човтж изпитва при похвалата, е подобна на онази, която жадният усЬща, когато задоволи жаждата си. Прекалената похвала не е на мътто. Тя крие в себе си нещо користо-любиво.

Следователно, всичко, с което човечс прекалява, не допринася никаква полза. Някои обичат да говорят много – прекаляват в говоренето. Други говорят малко – прекаляват в мълчанието. И еднитт>, и другит дотътат и не допринасят никаква полза нито на себе си, нито на окръжаващитъч Какъв смисъл има да говориш на човека с часове, че го обичаш? После той ще ти отговори, че те обича. Какво се придобива от тт>-зи обяснения? – Нищо не се придобива. Така иостлшват и децата. Като видят една

211

ябълка, натегнала от плодове, едно след друго те се изреждат пред нея, откъсват си по една ябълка и заминават. Като откъс-нат и последната ябълка от дървото, те не се явяват вече. – Защо? – Няма какво да вземат от нея. Докато ябълката имаше плодове, тт> я обикаляха, казваха й, че я обичат. Значи, когато хората казват, че ви обичат, дървото ви е пълно с плодове. Престанат ли да ви говорят за любов, плодовет на вашето дърво са обрани. Не се сърдете на хората, когато говорят лоши нъща за вас, нито пък се подавайте на тяхните похвали, но проверявайте нт>щата, да видите, доколко ду-мите им са истинни. Трябва ли художни-кът да се сърди, ако нтжой му каже, че устата или веждите на портрета, който рисува, са по-гол-вми, и не отговарят на действи-гелността? Няма защо да се сърди. Той трябва да изм-ври точно дължината на веждите и устата на човека, когото рисува, и да види, отговаря ли на образа, който е сложен на платното.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се усъвершенствувате. Дали рисувате, пЕете или свирите, ние тртебва да задоволите първо себе си, а после другит-в. Ако пт^вецът очаква от публиката одобрение, той не е п-вл добре. Най-добрият слушател и ценител на изкуството, което даден човт>к проявява, е той самият.

212

Щом той е доволен от своето пение, Сви* рене или рисуване, и публиката ще бъде доволна. Най-добрият учител за човека е той сам. Вж.трешният учител на човека всеки момент му нашепва, дали е постдшил добре, дали е разрешил задачата си правилно. „Който има уши да слуша, нека слуша". В този стих Христос не говори за външните уши на човека, но за неговото разбиране. Истинско разбиране е това, което укрепява човека и го води към подмладяване. Каква наука, какво разбиране е това, при което човек се обезсърдчава, отслабва и остарява? Много окултни ученици, които изучават духовните и окултни науки, вместо да се под-младяват, все повече остаряват. – Защо? – Защото не могат да се откажат от своите стари разбирания. Като дойдат до нътцо красиво, възвишено, те казват: Това е детинска работа, това е заблуждение. По този начин те преждевременно остаряват. Сми-сълът на живота не е в остаряването, а в подмладяването. Затова и в Писанието е казано: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие". За да влезе в Царството Божие, човек трябва да стане като детето. Такъв е законът на духовния свят. Според този закон, никой художник не може да рисува живи, светли образи, докато не се подготви за тех. Започне ли да рисува един от тех, образът моментално се изгубва. По това може да се познае,

213

дали даден художник е велик. Някой човек приема една светла мисъл в ума си, но скоро след това я изгубва. Той сам се чуди, какво е станало с него, че тъй лесно я забравил. ВсЬка мисъл, за реализирането на която човек не е готов, лесно се заличава от паметта му. Той не може да изнесе тази мисъл навън, защото лесно я забравя.

Следователно, човек трябва да се занимава само с такива неща, които изпъкват ясно в съзнанието му. Един човек може да изпъкне ясно в съзнанието ви, когато го обичате. Вие разбирате човека тогава, когато имате знание и можете да хвърлите светлина върху него. Вие можете да разбирате едно същество, когато го оставите свободно да се проявява. А При какви условия можете да създадете приятелски отношения с един човек? За да си създадеш приятелски отношения с един човек, първо ти трябва да го обичаш. Второ, ти трябва да мислиш за него добре. Дръж всякога в ума си мисъл-та, че той е умен човек. И най-после, ти трябва да му дадеш свобода, никога да не го ограничаваш. Не можеш ли да прило-жиш тия правила към даден човек, ти не можеш да създадеш приятелски отношения с него, нито той може да ти бъде при-ятел.

Същият закон се отнася и към Бога. Човек не може да си създаде връзка с Бога, докато не Го обича, докато не мисли, че

214

е всемъдър и желае свободата на всички същества. При каквито условия да изпадне, човек трябва да знае, че Бог освобождава хората от всичките им противоречия, мж.-чнотии, страдания. Той воюва за свободата на човека. Желанието на човтжа да бъде свобо-ден е Божествено. Затова, именно, като изгуби свободата си, човек става недоволен. Придобие ли я отново, той става вътрешно доволен. Не само хората, но и животните се стремят към свобода и я ценят.

Едно магаре било впрегнато в една ка-менновъглена рудница, нтъжде в Америка, да пренася въглища от една галерия в друга. Там то работило цели четири години, лишено от свобода, без да види ясен, слън-чев ден. Един ден решили да пуснат магарето на свобода за няколко часа. Като се видело свободно, без никакъв товар, магарето започнало да гледа към слънцето, да се търкаля на земята, с очи, отправени нагоре, и с рев, който изразявал голяма радост, че може леко, спокойно да диша чистия въздух. Така магарето е приело нещо ново. Когато придобие свободата си, и чове-кът, и животното приемат нътцо ново.

Ще кажете, че магарето е животно, не разбира нтлцата като човека. Това не е право мислене. Магарето е животно, но има нещо разумно в него. Формата на животното може да се уподоби на проста, работническа дреха на човека. Животното е работник, облъ^

215

чен с всекидневната си дреха. Когато видите аероплан на небето, можете ли да кажете, че аеропланът е птица? Ааеропланът е машина, която авиаторът движи. Авиато-рът е разумното, което движи машината. Чо-векът е разумното същество в аероплана. Следователно, коньт, волът, магарето са аероплани, машини, с които се движи едно разумно слицество. Сама по себе си машината не е разумна, но е разумно направена. Много има да се работи върху животното, за да дойде в положението на човека. Като реве, магарето иска да каже, че не е дошло още до своята съвершена форма. То сега се учи да п-ве. Магарето реве всеки час. По неговия рев вие можете приблизително да определяте разстоянието от един час до друг. Ма-кар и животно, магарето има добри чърти, които заслужават подражаване. Заприм4ф, магарето всвкога пие чиста вода. Искате ли да знаете, къде има чиста вода, следвайте магарето. Пийте от водата, от която то пие. В това отношение то е специалист. Освен това, магарето никога не се обезсърдчава. Каквото и да е положението му, то всЬкога върви напред и води камилите и овцете. Магарето носи товара на господаря си, но пак върви напред като генерал.

Тъй щото, който иска да води хората, да бъде техен водител, той трябва да върви напред, но и товарът им да носи. Не иска ли да носи товара на хората, той треб-

216

ва да остане назад, на опашката. Първоначално животните, главно млъжопитаещит-, се отличавали с голямо спокойствие. Животът им се заключавал в ядене и спане. Те били будни само докато се нахранят. Щом се нахранвали, те заспивали. За да не останат в това лениво състояние, мухите им дошли на помощ. Тб постоянно ги хапъ\ли, да ги изкарват от голямата леност и пасивност в живота. Заспи ли някое животно, мухите го хап-вли силно, да провъфят, будно ли е и колко дълбоко спи. Като дойде някоя муха при него, то започва да верти опашката си, да удря, за да не го безпокои. Позволи лиси да на стоява повече, животното скача от местото си и бъта. За него хапливите мухи не са нищо друго, освен лоши мислите които минават покрай човека и го безпокоят. Как трябва да се пази човек от тт>х? – С мисълта си. Какво прави той? Вмътто да се пази от лошите мисли, той отива да разправя на близкитъ1 си, че никакви лоши мисли го нападнали. Лошит мисли са като учени-те хора, които ходят от едно мътто на друго, да правят научни изследвания.

Отличително качество на лошитъ1 мисли е користолюбието. ВсЬка лоша мисъл е ко-ристолюбива, вследствие на което внася в човека страх, неприятност. Когато човек намисли да заколи една кокошка, тази мисъл е лоша за кокошката, но на човека е приятно, че ще опита нейното месце. Какво тр-вбва да

217

прави кокошката като разбере, че ще я ко-лят? Трябва ли да чака спокойно ножа? Щом има крила, кокошката трябва да хвръкне и да избътне опасността, която й се готви. Хверченето е подобно на мисленето. Следователно, когато някоя лоша мисъл нападне човека, той трябва да мисли. Когато някоя скръб го налети, той също трябва да мисли. Някои хора плачат в време на скръб. Има скърби, които се махат с плач, но има скърби, които с плач не се уреждат. Там трябва мисъл, работа. Ако в крака на някой човек влезе трън, плачът ще му по могне ли? Колкото да плаче, болката, страданието си остават. Тук само щипците пома-гат. Ще вземеш щипцит-, ще изтеглиш тръна, ще дезинфекцираш мястото, ще го на-мажеш с дървено масло, и болката ще престане.

И тъй, като знаете характера на лошите мисли, пазете се от тях. Как ще се пазите? Като работите върху себе си, да станете неуязвими за тях, както златото е неуязвимо за кислорода. Благодарение на свойството на златото да не се окислява, всички го търсят. Златото се цени повече от желязото и от останалите неблагородни метали. Като срещнете човек, който мисли и чувствува правилно, който знае, как да яде и пие, вие го наричате благо-роден, уподобявате го на златото. Срещнете ли човек, който няма тия качества, уподобя-

218

вате го на желязото, което лесно се окислява лесно ръждясва. Когато иска да познае, дали даден човек е злато или жел-взо, невиди-мият свят го поставя на ред изпитания, да види, какви свойства има. Ако се окисли и изгуби металния си блясък, той е желязо. Не се ли окисли, той е злато. Хората обичат лесния път, вследствие на което очакват всичко от Бог а. Т искат да им се дадат дарби, с които да подобрят положението си. ТЕ не подозират, че в всбки чов^к се крият дарби и способности, които чакат условия да се развият. Мъчнотиит и трудностите са условия за развиване на човешкитъ-дарби. ЗапримЪр, един човек отива в гората и среща на пътя си една рт>ка, широка около метър и половина. Той дойде до реката и веднага отстъпва, връща се назад. – Защо? – Не се решава да прескочи. Обаче, ако същият човек е преследван от разбойници, като дойде до н"Ькоя ръка, и по-широка да е от първата, той я прескача и бъта напред. Значи, мъчнотиите в живота заставят човека да реши задачата си по-лесно, отколкото при спокойни, добри условия. Един български свещеник, на възраст около 85 години, разправяше една своя опит-ност. Като стигнал до тази възраст, той се почувствувал вече доста стар, немощен. На всеки две-три стъпки требвало да почива и все си казвал: Остаръ1 вече, дъ\до попе! Какво се случило по-нзтатък? Когато ру-

219

сите бомбардирали Варна, една бомба паднала до църквата и разтърсила околните кж-щи. Както сед-вл у дома си, свещеникът сж-що се разтърсил и моментално решил да бъта. Огледал се набързо в стаята, сграб-чил нъчцо и хукнал да бъта. Като вид-кл, че е вън от града, успокоил се и седнал да си почине. Каква била изненадата му, когато разбрал, че се намира на два километра разстояние вън от I рада. Не само това, но в ръката си държал една тиква. Значи, страхът, който прсжшгЬл, събудил в него скрити сили, които му дали възможност не само да върви на далечен път, но да тича и да носи тиква в ръката си. Той сам се чуд"Ьл, защо му трябвала тази тиква. Значи, мъчнотиит, страданията имат за цел да по-ставят човека в прогресивно състояние, да събудят в него всички скрити сили за жи-вот, за работа.

Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си. Чрез любовта човек може да запази ония нормални състояния, с които природата го е надарила. Замримъф, една от нормалнитъ-прояви в природата е втлното обновяване, т. е. втлното подмладяване. Дето любовта цари, там има въчен, постоянен прилив на енергия. Само любовта е в състояние да подмлади човека. Тя внася в него живот, енергия. Щом любовта напусне човтжа, и животът му се прекратява.

220

И тъй, дайте широк път на любовта в себе си. Не затваряйте прозорците на вашия ум за Божествената светлина. Обичайте светлината, понеже тя се влияе от любовта. Обичайте светлината, за да ви бъде приятна и да се ползувате от нея разумно. Който обича знанието, той може да го използува. Човек може да придобие нъчцо от науката, само ако я обича.

Като ученици, пазете светлината на ума си, пазете любовта в сърцето си, пазете и свободата, която ви е дадена. Помнете, че Божественото се проявява и при най-лошите и тежки условия на живота. Когато човек има вяра и упование в Божественото, той може и мечка да срещне на пж.тя си, без да го закачи. Това показва, че Божественото се проявява и в мечката. Щом въфва в Божественото, човт>к може да го види навсЬкж.де.

Един каракачанин често ход"бл из Стара-планина, да събира дърва и да ги носи в близките села за продаване. Пжлът, по който влизал в гората, бил една тътна пътека, през която само един човек мо-гъл да минава. Един ден, като отивал в гората, тръгнал по същата пътека, но оста-нал малко изненадан, като видел, че срещу него върви една мечка. Той запазил при-сжтствие на духа си и спрел за малко, да помисли, какво да прави. В същото време и мечката спръ\ла. След това тя се изправила на задните си крака, а с предните се закре-

221

пиЛа За камъните. По този начин тя дала възможност на селянина да мине през пъте-ката. Той минал спокойно край мечката, след което и тя продължила пътя си. Като се разминали, селянинът се обърнал към мечката, да види, какво ще прави. И мечката, от своя страна, се спр-вла да го гледа.

Следователно, ще знаете, че всвка мъч-нотия, която се изпр-вчва на пътя ви, не е нище друго, освен мечка, с която лесно можете да се справите. Това показва, че и в мъчнотията има разумност. С други думи казано: зад всЬка мъчнотия се крие известна разумност. Така тр-вбва да гледате на мъчнотиигб, за да можете лесно да се справяте с тях. Не гледате ли така на мъчнотии-т-, вие ще се страхувате, ще се обезсърдча-вате и нищо н^ма да придобиете.

Едно малко момче често ходЪло да носи храна на баща си, който работ-вл на нивата. За да отиде до нивата, детето минавало през една гора. Един ден, като се връщало у дома си, то пак минало през същата гора, но срещу нет се задала една мечка. Пътеката, през която трябвало да мине момчето, била много тътна. Като видътю мечката пред себе си, то нямало накъде да бъта и се спр-вло – не знаяло, какво да прави. В този момент мечката дигнала на ръце детето, завертала се и го оставила от другата страна на пътеката, свободно да продължи

222

пътя си. Без никакъв страх, детето прб-дължило пътя си.

И тъй, срещнете ли никаква мъчнотия на пътя си, приемете я спокойно, с пълна вяра в Божествения Промисъл. Мъчнотията ще ви дигне на ръце, ще се изверти и ще ви остави на пътя свободно да се движите. Помнете, че при всвка мжлнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ви обичат. Никой човек не е сам. Обаче, губи ли вярата си, той се чувствува сам, от всички изоставен. В същ-ност не е така, но като изгуби вярата си, човек изпуща от ръката си въжето, за което се държи. Хване ли се отново за това вж-же, той се насърдчава и трътеа напред.

Мнозина казват, че са остарели, че краката им не държат вече. Те са остарели, без да са поумнъчли. Според мене, само онзи има право да остарява, който е поум-нтзл. Който не е поумнял, той нт>ма право да остарява. Остарее ли, без да поумнее, човек е изложен на голям бой. Срещнете ли човек, който се оплаква, че го бият, ще знаете, че той е остаръл, без да поумнее. Той казва: Едно време б'вх млад, си-лен, никой не можеше да ме пипне, но като остар-вх, всички се подиграват с мене Станах посмешище на младитъч Бият те защото преждевременно си остар-вл. Ако б-вше умен, каквото страдание да ти дойде, щ-вше да се радваш. Който разбира стра-

223

данията и раДостит-в, той разбира смисъла на живота.

Какво нътцо е животът?–Най-великото изкуство на земята. Да може човек правилно да живее, това значи, да владее най-великото изкуство в света. Всичко в живо-та е създадено за човека. Пред него стои въчността. Той трябва да учи, да дойде до познаване на Бога, на цялата вселена. В Писанието е казано: „Пито око е видгбло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за човека". Когато любовта дойде в човека, тя ще отвори очитт, му да вижда всичко, което е приготвено за не! о. Без любов, човек е слЪп. Сл"Бпият, като срещне своя ближен не намира никакво съдържание в него. Обаче, като прогледа, той вижда красиви н-вща в човека. Не е достатъчно само човтж да има очи, но той трт,бва да знае да гледа. И в най-грозния човтж художникът намира н-вщо, за което заслужава да го рисува. И като го нарисува, той става знаменит. В грозното художникът намира красиви чър-ти, поради което 1розотата се отваря за него и го прави велик. Когато рисува нътцо красиво, красотата също се отваря за него и му казва: Понеже ти верваш, че можеш да ме нарисуваш, и аз ще те направя велик. Следователно, който има окото на художника, да вижда великото и в грозотата, и в красотата, той ще стане велик. Грозотата и красотата еднакво прославят човтжа.

224

В заключение на това, казвам: Който разбира смисъла на голямите скърби и на го-лемитъ4 радости, той велик ще стане. Който разбира смисъла на грозотата и на красотата, той велика душа ще стане. Който разбира смисъла на ограниченията и противоречията в живота, той свободен ще стане.

Преди години, полицията в Лондон успяла да залови един от големите апаши, когото дълго време търсЬла. Верзали рждетБ и краката му с дебело, здраво въже, и така го затворили в участъка, докато изл4зе присъдата му. Стражарьт, който надзиравал апашите и престъпниците, влт>зъл в стаята на този апаш, с запалена свтлц в ръка, да му остави хл-вб и вода. В бързината си, обаче, той забравил светцьта. Като се видял сам, апашът започнал да мисли, как да се освободи. Изведнъж му дошла мисъл-та, да дигне краката си на свЪщьта и да прегори въжето, с което били заверзани. Както намислил, така направил. После поставил и ръцете си до пламъка на свъчцьта. Щом освободил ръцет-в и краката си от въжетата, той започнал да мисли, как да избъта. На земята, вместо легло, имало един здрав чаршаф. Разкъсал чаршафа на т^сни парчета, които заверзал едно за друго и направил едно въже, с което се спуснал от прозореца.

Ще кажете: Имал ли е право това апаш да постъпва така? Аз взимам този примъф

225

като символ, от който можете да извадите следното заключение: когато дяволът верже рждетъ1 и краката ви и ви затвори, но по невнимание забрави свещьта си, бъдете умни да използувате запалената свъчц, да прегорите превръзките си и да изл-взете вън, на свобода. Свободата на човека стои над всичко.

Казано е: „Истината ще ви направи свободни". Когато истината дойде в човека, той се освобождава. Естествен е стремежът на човека към свобода. Тъй щото, отнемат ли свободата му той има абсолютно право да воюва заради нея, да я придобие. Акоси огра-ничен, имаш право да се освободиш. Ако срещнеш някой ограничен човтжа, помогни му да се освободи. Видиш ли, че някой е верзан за дърво, отрежи въжето и му кажи да пази свободата си. Каже ли нъч<ой, че животът няма смисъл, насърдчи го, докажи му по н-вкакъв начин, че има смисъл да се живее. Оплаква ли ти се нъч<ой, че е неспособен, че не е даровит, намери най-малката дарба в него и му я посочи,, да се насърдчи. Накарай го да рисува. Започне ли да рисува, той ще се окуражи. – Ама не съм учил. – Вземи четка и почни. Когато мисълта на човтжа се насочи в прав път, все ще се роди нъкаква идея в него. Колкото малка да е тази идея, той тр-вбва да й

226

даде ход. Тя ще роди нещо добро от себе си.

„Който има уши да слуша, нека слуша". Който се вслушва в Божественото в себе си, той може велик да стане. Той може да стане учен, поет, философ, оратор, ху-дожник и т. н. Работете върху себе си, да развивате своята интуиция. Правете опити да познавате времето интуитивно. Спирайте се върху своето вътрешно разположение и наблюдавайте, има ли никаква връзка между него и времето отвън. По този начин ще придобиете изкуството да гадаете, дали времето ще бъде добро или лошо. Когато преживявате голяма скръб, знайте, че животът ви е на оправяне. Когато преживявате гол-вма ра-дост, животът ви е изложен на голяма опасност. Значи, след всъка радост иде скръб и след всвка скръб иде радост. Радостта представя години на изобилие, на плодородие в човека, а скръбьта – гладни, мършави години. Разумният събира от плодороднит-в години, за да издържи, когато дойдат гладни времена. Като знаете това, приемайте с радост скърбите в живота си, защото след тях иде някакво велико благо.

Като ученици на Велика Школа, благодарете и за радостите, и за скърбитъч Благодарете за всички предмети, които ви се пре-подават в Школата. От т^х вие изучавате земята, камъните, растенията, животнит. За разумния ученик цветята представят ме-

227

тоди за примиряване на човека с мъчнотии-т% несгодите и противоречията в живота му. Синьото цвете казва на човека, че вера му е нужна; жълтото цгтете му казва, че тр-вбва да мисли; червеното штете му казва, че тр-вбва да има любов в сърцето си, да обича хората. Всички цветя юворят с хората, каз-ват им, какво трябва да развиват в себе си. Всички цветя, от най-малкото до най-го-лъчйото, имат своето велико предназначение. Всичко, което Бог е създал, има велико предназначение. Цялата ирирода представя сбор от същества, които са живели в съгласие с Божиите закони. Днес те се проя-вяват в различни форми и раздават от изобилието, в което живтеят, на всички нуждаещи. Кой каквото няма, да го търси в природата. Вслушвайте се в гласа, в езика на цветята, на тревитъ\ на дърветата, на пти-цитт> и на животнит'1». Вслушвайте се най-по-сле и в вътрешния \ лас на Духа, който ви ръководи към красивото и великото, към всичко онова, което Бог е създал.

„Който има уши да слуша, нека слуша". Блажени сте, че имате уши да слушате за всичко онова, което Великият е създал. Блажени сте. че имате възможност да се ползувате от благата, които днес ви се дават, както и от тия, които в бъдеще ще ви се дадат.

3. август, 5 ч. с.