Господар на съботата
„И казваше им, че Син Че-ловЪчески е господар и ма сжбо-тата" *)
„Господар на сжботата".
Ние ще разгледаме този стих в преносен сми-съл. Зачитането на сжботата се отнася към Мой-сеевите закони. Ако някой се осмеляваше да не празднува сжботата, наказваше се със смърт – живо-тът му се отнемаше. По това време имаше строги закони. Тежко на онзи, който се осмъляваше да каже нещо против държавата и нейните закони! ; Обаче, Христос казваше, кой е Син Челов"Бчески. Значи, по това време и сжботата имала господар. Щом имала господар, ще излъзе, че сжботата била слугиня. Следователно, който не се подчинява на тази слугиня, плаща с живота си. Трябвало той да стане жертва на слугинята. Смъшно е тогава да поставяте слугинята на мъхтото на една царица или княгиня.
„Син Человъчески е господар и на сжботата". – Защо Син Человъчески може да бъде господар на сжботата? – Защото е разумен. Само разумният човек може да бъде господар. Преди всичко господа-рьт трябва да бъде умен, волев човек. Волев човек е този който има любов. »Воля без любов не може да се прояви. Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има. Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля. Дето се проявява инстинктът, там е свое-волието*-Дко своеволието, инстинктът и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъ-вът, и тигърът, и мечката, и вълкът. Своеволие има и канарата, която се спуща от някой планински връх; своеволие има и водопадът, който се спуща с шум и бучене от н"бкоя планинска канара; своеволие има и вътърът, който изкоренява дървета, събаря камъни, завлича хора и говеда.' Това не е воля, но своеволие, а своеволието показва, не животът е неразбран.
Лука 6:5.
168
След всичко това чувате да казват за никого, че е волев човек.– Защо е волев?–Защото бил см-кп, излтззъл срещу врага си и го убил. И това е своеволие, а не воля. Каква воля е тази, чрез която човек в един момент може да разруши великото и красивото, което Бог е създал в продължение на милиони и милиарди години? Каква воля е тази, която взима чука в ръка и разрушава красивата статуя на един виден художник?Жаква воля е тази, която изгаря съчинението на един виден писател или поет? Каква воля е тази, която унищожава съчинението на един велик учен, което има за цел да подобри състоянието на цълото човечество? Това не е воля-^Поло-жителната, истинската воля преди всичко включва в себе си разумността. Ние говорим за разумната, творческа воля, а не за онази, която руши и унищожава нещата.
Съвременните хора се мъчат и страдат. – Защо? – Не са доволни от живота си. Ако се вгледате в живота, ще видите, че във всички негови прояви, във всички области, между всички общества и народи, от-ежтетвува истината. Навсвкъде се носят неверни съобщения. Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдаваг с думите: Н"Ьма нищо, това са. бЪли лъжи. Значи, бъ\пите лъжи са невинни, оправдават се. Какво ще кажете, тогава, за чернить1 лъжи? По какво се различават 6-блите от черните лъжи? Опашките на бЪлитъ' лъжи се виждат, а на чер-ните не се виждат. БЪлите лъжи се допущат, понеже са извън законите на морала. Т-кк не ги хваща зако-нът. Според мене, моралът представя онова разумно начало, което действува в свънга и се прилага еднакво към всички живи същества. Следователно, този закон обхваща еднакво и растенията,, и рибитъч и пти-ците, и млъкопитаещите, и хората. Великият морален закон засъта всички същества и еднакво ги държи отговорни. Като изучавате живота, ще видите, че този закон действува навсЪкъде.
'у В едно габровско село се случило следното нЪ-що: Една майка имала едно момченце, доста немирно. То често се катерило по дърветата, разваляло гнездата на птичкит^, взимало яйчицата им. Ако пък имало малки, взимало ги да си играе с тях. Един ден то
169
взело пет малки ластовички от едно гнъздо и им отръзало езичетата, след което ги захверлило. Майката видъла това и, вмясто да се скара на детето, да го посъветва, втори път да не постъпва така с малките птиченца, тя започнала да разправя на съседките си, какво направил нейният Иванчб. Какво се случило след това? Иванчо пораснал, ста-нал голям и се оженил. Родили му се пег деца едно след друго, но всички били нЪми.
Ще кажете, че това е нъкакво съвпадение. Това..е възмездие за нарушаване на великия морал. Никой няма право да отнема от човека или от живите сж-щества това, което не може сам да направи или да им го върне.
Друг случай. Един касапин искал да заколи един вол. Обаче, волът не се давал. След като се борил цъл час с вола, касапинът дошъл до една хитрост: съборил вола на земята, извадил едното му око и, като го обезсилил, заклал го. След две седмици касапинът получил наказанието си. Един вол го мушнал в едното око и го ослъпил. Голяма била изненадата му, когато видъл, че пострадал тъкмо с това око, което той извадил на вола. И това ли е съвпадение?
Каквито примери и да се изнасят на хората, те са готови да отрекат всичко. Прави са, има неща, които могат да се отричат, но има такива н-вща, които по никой начин не могат да се отричат. Всичко, което може да се отрече, почива на фалшива основа. То е създадено от хората и се отличава със своя временен, преходен характер. Обаче, има неща, които са от Божествен ред и порядък и не могат да се отричат. На тях се подчиняват всички хора, всички общества и народи, както и всички възвишени същества.
„Син Человъчески е господар и на ежботата". Законът за зачитане на ежботата, който се даде на евреитв, има отношение към закона на жертвата. Чрез този закон те трябваше да дойдат до понятието на абсолютната чистота – жертва в най-чиста форма. Обаче, евреите приложиха закона за ежботата в буквален смисъл, вследствие на което проявиха голям фанатизъм. След Мойсея трябваше да дой-
170
де Христос, да замъсти този закон с любовта и да каже, че Син Челов-вчески, т. е. законът на любовта е господар и на сжботата. Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за сжботата, казвам: Любовта е господарка на всички религии, на всички вярва-ния, на всички човешки наредби. Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост. Силният чов%к минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си. Слабият постъпва точно обратно: той се представя за си-лен и дава вид, че всичко знае.уУмният човек минава за невежа, а невежиятъ–за учен, за всезнаещ. Той иска да се представи, че всичко е видъл и всичко знае. Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно. При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко. Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света. При това, човек не е проявил още всички свои умствени способности. със сегашния си мозък човек не може да обхване вселената. Много н-вща му предстоят още за изучване. Мнозина се запитват, какво ще правят на земята, като изучат всичкото згмно знание. Докато е в сегашната си форма, човек има още много да учи, но когато завърши развитието си, той ще дойде в друга форма, по-съвършена, по-красива. Всяка нова форма представя нови условия за учение и работа. При това, колкото по-съвършена е формата, толкова повече има да учи. Запримтзр, човек, който стои по-високо от млЪкопитаещите, има големи знания, в сравнение с тях, но не може още да се нарече съвършенъ$Говедото има външна опашка, но и човек още не е освободен от своята опашка. Невидима е неговата опашка, но все още съществува. Запример, гръхът не е нищо друго, освен опашката на съвременното човечество, която постоянно се маха. Сръчцате нъкого, той ви сграбчва в обятията си, както маймуната се хваща с опашката си за нъкое дърво. Така тя се прехверля от дърво на дърво, подскача и се мисли за много умна и учена. – В какво се заключава нейната ученост? – Че знае да скача. Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива. Тя се страхува особено много от змията. Опашката на майму-
171
ната, която постоянно се движи, напомня змията. По-някога и човек, като маймуната, си представя, че знае повече, отколкото в действителност. Натъкне ли се на нещо страшно, което не може да си обясни, той изпитва страх и забравя и това, което знае. Тогава само той разбира, че почти нищоне знае, или, ако има нъкакво знание, не може да го използува.
„Син Человечески е господар и на сжботата."– Какво представя сжботата? – Нищо друго, освенъонъзи традиции, които човек носи в ума си, като наследени черти от свои дъди и прадъди. Срещна ли човек с традиции в живота си, казвам, че той носи сжботата в себе си. Някой е сприхав, нервен. Той се оправдава, че така е роден. Той носи сжботата в себе си. Друг някой казва за себе си, че е положите-лен човек, не може да вярва в каквото и да е. – Сжботата носи в себе си. – Яма аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облъкло. – Ти носиш сжботата в себе си. Според начина, по който живЕят, хората се дЪлят на богати и на бедни. Бо-гатият обича пишна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на ръцет си мека и нЪж-на. Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своите желания. В края на краищата, ще видите богатия в легло, оплаква се от страшна болест. Наистина, ако се вгледате в живота, ще видите, че богатитъ1 страцат от страшни болести. те страдат от неразбиране на законит.»Боледуват не само богатите, но и беднигБ.*Дко проследят далечното си минало, те ще видят, че никога са били богати, които само са яли и пили. Днес, макар и бедни, те носят последствията на своето минало. Ако някой човек и в миналото, както в настоящето си, се отличава с добър и редовен живот, съгласен с законите на разумната природа, той се радва на отлично здраве. Добрият живот води към добри последствия.
• Като изучавате закона на наследствеността, виждате, че всички хора страдат все от неразбиране закона на сжботата. Когато изведе евреит-в от Еги-пет, Мойсей прекара с тях цъли 40 години. те се хранъха с манна, която падаше от небето. Мойсей ги съветваше да събират манна само за един ден, да
172
не се разваля.–Добър е Бог, ще се погрижи за урте-шния ден, – казваше имътой.Обаче, те не го слушаха и му казваха: Ние знаем, какво да правим, няма защо ти да ни учиш. Като практичен народ, евреи-т събираха манна за няколко деня, да се осигурят, но тя се разваляше. Всеки ден те имаха прьсна манна. Само в петък, по закон, те трябваше да съ-бират манна за два деня, да не се грижат за храна за сжбота, която бъше опредълена за служене на Бога и за почивка. Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха тради-циите. През този ден търговците затваряха дюкяните си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я. Ако някой е обиден от нъкого, не трябва да мисли за обидата; ако има да учи, не трябва да мисли за учене. Този ден всички трябва да бъдат радостни и весели, чисти по сърце, да не мислят за нищо, да се чув-ствуват като новородени деца. Кой на кого има да дава, кой от кого има да взима, всичко това трябва да се забрави. Това означава законът на сжботата.
Какво правят сегашните хора, като дойде сжбо-тата или недълята – опредъпеният ден за почивка. Тв правят точно обратното на закона. Дко шест деня са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят баница, да заблудят ежботата или недълята. Тогава ще ядат и пият най-много. И след всичко това искат да турят ред и порядък в живота. Това е невъзможно. Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го по-държат. Какво се постигна с закона на ежботата? Можаха ли хората да задържат живота? Дето е за-конът, там е смъртта. Когато законът престане да действува, тогава ще дойде въчният животъ^Животът не може да се изправя и ръководи от закона. Законът за живота не трябва да излиза от хората. Човек не е в състояние да създава закони. Ако рече да се заеме с тази работа, той ще създаде закон, подобен на себе си. Друг е въпросът, ако човек създава закони за ръководене на своите ближни и на себе си. Обаче, само онзи, може да управлява живота, който го е създал.
Често бащата и майката създават закони за децата си и следят за тяхното изпълнение. Майката сва-
173
ри сладко, иска да го скрие от непослушното си дете. Бащата ще направи един шкаф с ключове, дето ще заключат сладкото. Същевременно бащата закачва една пръчица на стената и казва на детето си: Слушай, ви-жцаш ли тази пръчица? Ако си позволиш, без разрешение, да взимаш сладко, ще опиташ пръчицата на гърба си. Детето не смъе да пипа без позволение. Обаче, когато порасне, стане момък или мома на 21 година, свободно може да си взима сладко, когато пожелае. Значи, законът за малкото дете не е валиден за младия момък. Когато бащата остарее, синът закачва също такава пръчица на стената и казва на баща си: Татко, ако си позволиш да взимаш нъ-що без разрешение от мене, ще опиташ пръчицата. Стар ли пипа или млад, все едно. И старият не трябва да пипа, без разрешение, за да не опита пръчицата на гърба си.
Сега вие мислите, че за децата съществува един закон, а за възрастните – друг. Не, и за децата, и за възрастните трябва да съществува един закон. За да се прилага еднакво закона и за децата, и за възрастните, не прави шкаф, в който да криеш сладкото. Свали закона – пръчицата, от стената. Когато говориш, винаги казвай истината. Всъкога давай добър прим-вр на децата. Не изисквай от ттзх повече работа от тази, която те могат да свършат. Искаш ли от децата повече работа, ще се намериш в противоречие. Ще приведа един прим"вр от руския живот. Бащата на някоя книгиня, Матилда Богачевска, млада, високо интелигентна, благородна и даровита мома, решил да я ожени за един млад кназ, с когото се запознал в последно време. Бащите на младитт* дошли до убеждение, че може да се сродят. Като чул разговора на баща си, синът се обнадеждил и решил да се срещне с младата княгиня, да се запо-знаят. В деня, опредълен за срещата, княгинята намислила да устрои на кназа една изненада. Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита кназа,да разбере, какво го заставя да се жени. Тя имала една добра слугиня, наречена Соня. Извикала при себе си слугинята и казала: Днес ние ще размЪним ролите си. Ти ще заемеш моето мъхто, а аз – твоето, ще работя, каквото ти работиш. Кназ Мерик Мелизовски ще ни
174
посети, но и пред него ще играеш ролята си. Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня. След малко пристиг-нал кназът. Запознал се със соня, която замествала княгинята. Той поглежцал ту към Соня, ту към Ма-тилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас. Досега никога не съм слугувал. Заемал съм високо положение, на мене са слугували много хора, но аз – на никого. Ще ми позволите днес да стана слуга на княгинята и на вас. Каквото ми заповъдате, ще направя. Като получил съгласието на двет жени, той съ-блъкъл своите дрехи, облъкъл се като слуга и оча-квал заповвди. Княгинята го накарала да отиде на ръката, да опере всички нечисти чували. Като изпрал чувалите, накарали го да очисти обора на конетъч Най-после го изпратили на лозето да копае. Той свършил всичката работа отлично, и вечерьта тръгнал да си отива. Като отишъл у дома си той си казал: Мз нЪ-ма да се оженя за княгинята, не ми харесва. Ако е въ-прос за харесване, сърцето ми трепна за слугинята. Тя е умна, благородна мома. Обаче, като кназ не ми е позволено да взема мома от простолюдието. Пред-почитам да не се женя, отколкото да ми натрапят княгинята, която не харесвам. Така, той решил да не се жени. Или за слугинята, или за никоя друга.
Слугинята представя закона. На каквото мътто и да го турите, каквото име и да му дадете, Соня си остава Соня, т. е. слугинята си остава слугиня. Същото се отнася и до княгинята: колкото низко и да я поставите, княгинята си остава княгиня. Княгинята пък представя любовта. Дето и да я турите, любовта си остава любов. Тя носи светлина навсъкъде.
Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно. – Защо? – Защото тя произлиза от Бога. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля. То има опредълен ри-тъм, с опред-влено число удари в минута, които се опредълят от степеньта на човешкото развитие, т. е. от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие. Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще. По пулса на
175
човека познавате, какво положение ще заема той: про-фесор, министър, музикант, майка, баща и т. н. Ако пипнете пулса на новородено дете, познавате, ще жи-въе ли то, или скоро ще замине за другия свет. Изобщо сърцето не се подчинява на човешки закони. Когато сърцето спре, спира и цялата дейност на човека. Дейността на човешкия ум се направлява от сърцето, както и от симпатичната нервна система, която също не се подчинява на човешката воля.
Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. – Защо не успъват?– Защото са влъзли в разръз със сърцето си и искат да го подчинят на волята си. Ако човек проявява своята разумна воля, защо трябва да подчини сърцето си? В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог. Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си? Какво печели човек, ако победи себе си? Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога. – Ама трябва да се възпитаваме. – По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава. Как можете да възпитате доброто? Човек трябва да запази доброто в себе си, т. е. своето естествено вьзпитание.^Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества. За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцет на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила. Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примъри в живота. Резултатите от възпитанието на двет деца ще бъдат различни. В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор. Хора, които са излъзли от кальта на живота, проявя-ват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващит. И едниг, и другите примъри са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека. Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно, да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си. Щом прояви доброто,
1?б
детето се нвмира в безопасност; то се намира на прав път. В природата, т. е. в естеството на всбки човтзк е вложено нещо добро и разумно.
Днес всички говорят за възпитанието на младото поколъние и вярват, че чрез него могат да постигнат всичко, каквото желаят.- Истинското възпитание подразбира познаване на законит+ на сърце-то и на ума. Като познава законите на ума, човек вижда, че единственото нещо, на което може да разчита, е неговият ум, вследствие на което той може да прави различни опити с него. Дойде ли до сърд-цето, до света на желанията, там опити не се по-зволяват. Значи, Бог иска от човека сърцето, а не ума му.-^Сърцето е за Бога, а умът – за самия чо-вЪк. Следователно, ако човек не даде мътто на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота.– Защо? – Защото животът излиза от Бога. -^ Къде е Бог? – Дето е животът. – Къде е Бог?
— Дето е мисълта. – Къде е Бог? – Дето е разум-ността и законността. – Къде е Бог? – В добрия, здравия и благороден човек.уИ обратно: дойдете ли до ада, дето е мъчението, нещастието, болестите – там Бог не съществува.-^ Ама аз вярвам в Бога! — — Здравъли си?–Не съм здрав.-^Щом боледуваш, първата ти работа е да се примириш с Бога, да из-правиш живота си. ^Истински вярващ е само здра-вият, понеже животът му излиза от Бога. Затова е казано: От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца. Това е закон, в който няма изключения. Невъзможно е здрави родители да родят болни деца. Ако родителите са болни, и децата им ще бъдат болни. Даровитите родители всякога раждат даровити деца, а бездарните родители – бездарни деца. Затова е казано, че дървото се познава от плодовете. — Казвате, че човек не може да не греши, не може да бъде даровите, но когато Духът го посети, всичко ще се изправи. Така не се разсъждава. Ако остане на човека отсега нататък да се изправя, да стане умен и даровите, всичко е свършено с него. Ако отсега нататък Духът трябва да го посещава всичко за него е изгубено. При това, чоаък не трябва да очаква наготово да го посети Духът и да работи
177
за него. Той трябва да работи над себе си, да приготви условия за посещението на Духа. Светът е създаден разумно. От човека се изисква да разбере тази вътрешна разумност. Мнозина искат да знаят, къде е онзи свет и какъв е той. Това не може да се разказва, нито описва. Представете си, че получите едно писмо. Първо, вие обръщате внимание на плика, как е надписан; после отваряте писмото и четете написаното. Най-после казвате, че писмото е любовно, т. е. написано с любов. Като го прочетете, сърцето ви се запалва от любов. Питам: любовта в писмото ли б^ше?. Ако дадете същото писмо на друг някой да го прочете, той ще го обърне натук – на-там и ще каже: Нищо особено няма в това писмо – обикновено писмо. Друг пък може да каже, че е глупаво написано^ Питайте, обаче, онзи, до когото се отнася писмото, как той ще се произнесе. Той ще каже: Чудесно писмо! Подобно писмо никога не съм получавал.
Следователно, има една истина в света, която не заема никакво пространство и не се проявява в никакво време. Тя е извън времето и пространството. Тази истина, именно, регулира живота.^Всвки може да направи опите, да види, как истината регулира живота. Запример, достатъчно е при най-гол-вмата си тъга човтзк да помисли, че някой го обича, за да стане радостен. Обичьта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбьта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е верно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието. Страданието е признак на обезверяването на човека. Той мисли, че никой не го обича. Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича Обаче, когато нам"вриш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота. Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог. Казано е, че Бог е Любоа следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се
12
178
проявява чрез вас. Сам Бог никога не може да се прояви в своята ьгБлокупност. Как може Великото да се прояви в малкото? Обаче, частично проявление на Бога е възможно. Проявяването на Бога в цъ\пото човечество пак не изявява Неговата цъло-купност. Бъдещето носи по-гол"бми условия за про-явите на Бога. Както и да се проявява Той.всъкога ще остане н-бщо непроявено. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смжтно понятие за Бога. Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела. Ан-гелите са същества, които са завършили своето развитие на земята. Мъчението и страданието на човека са радост и щастие за ангела. »Това, което измъчва човека, радва ангела. Това, в което човек вижда някакъв смисъл, ангелът не намира нищо смислено. Христос казва: „Син Человъчески е господар и на ежботата". Всбки човек трябва да стане госпо-дар на своята ежбота. Ако се оплаквате от неуспъхи в живота си, това се дължи на вашите разбирания за ежботата. Ако не измените понятието си за ежботата, дълго време още ще носите ярема на живота. И вие трябва да кажете като Христа, че сте господари на ежботата. Кой е Син Человъчески: който впряга воловете, или който ги разпръта? Кой е Син Человъ-чески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болестите? Това са въпроси, на които съвременните хора трябва да отговорят. Казвате, че първата задача на човека е да уреди живота си. М затова той трябва да знае, че е част от един велик организъм и да намери мястото си в него. Като част от цълото, той трябва да знае, какво е отношението му към него. Докато не си създаде положителен възглед за Бога, за отношенията си към Него, към своя бли-жен и към себе си, човек не може да уреди живота си, нито да опредъли мястото си във великата природа.
-Задача на всеки човек е да познава душата и духа си. Като невидими величини, той не може да ги изучи, докато не излъзе от нещо видимо, разбрано, близко до неговото съзнание. Това са умът и сърце-то му. Те са величини от първа необходимост за не-
179
говото развитие. - Как да вярваме в духа и душата, като не ги виждаме?–И да не ги виждате, трябва да вярвате в т%х. Има неща, в които човек непре-мънно трябва да вярва. Ако не вярва, не може да жи-въе. Запример, ако не втурва, че може да живъе разумно, човек ще бъде нещастен. Ти трябва да в+ф-ваш в разумния живот; ти трябва да вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва да вярваш, че от тебе човек ще излъзе. Защо тр-вбва да се обез-сърдчаваш? Какво ти пръчи да вярваш? Трябва ли капитанът на парахода да се отчайва, че е попаднал в бурното море? Той вярва, че ще излъзе благополучно от вълните и ще изкара парахода на тихото пристанище. Той взима предпазителни мърки и спасява парахода и пасажерите от катастрофа.
Съвременните хора се намират на един гол-бм параход сред океана. Капитанът на парахода е опитен, знае посоките на движението и условията, при които пътува. Защо трябва да се плашите тогава? Ос-вен това, сегашните параходи са снабдени с различни уреди, с които дават сигнал за помощ. Какво правите вие? Като се намерите пред нъкаква мъчно-тия, спирате сред пътя, вдигате ръце и казвате: Не мога да живея повече! Не, капитанът трябва да изведе парахода на пристанището, да го остави в без-опасност. След това той може да се откаже от поста си. Обаче, да остави парахода ертзд океана, да изложи живота на хиляди хора на. опасност, това е безумие. Когато човек иска да посегне на живота си, има право да стори това, но ако е извън океана. Но, докато е сред океана, той н-Ьма право да посъга на живота си. Ако се бесиш, не обесвай и другите хора със себе си. В турско време, като са хващали някой българин, заставяли го да изкаже другарите си. Ще го бият, ще го заплашват с обесване, докато най-после издаде другарите си. За да не го обесят, той издава другарите си. Щом са те хванали, нека те обесят, но ти не трябва да издаваш другарите си. Той се плаши и, за да не го обесят, изказва остана-лит. След това минава за герой. И днес съществу-ват такива герои. По-добре да обесят един, отколкото всички. Ти разполагаш със своя живот, можешъ
180
да се оставиш да те обесят, но нъиаш право да издаваш другарите си.
Често се задава въпросът: Има ли право човек да се самоубие?–Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на дру-гит. Какво става с тебе, другите не трябва да зна-ят. Защо ще даваш лош прии-Бр? Защо ще да-ваш възиожност на щеславието в тебе да се шири? Ще се хверлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи, радоститъ1 издържаш, а страданията не из-държаш. Тора не е геройство. Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите, и скърбите.
Сега, да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на него-вите членове? Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си. Обществото носи отговорност за своите членове. Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди-кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие. Важно е да се предотврати това нещастие. Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян. Лко той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко деня и няма възиожност да изкара хлъба си, осигурете го за цъл месец. Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен? Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да отриват отчаяни от живота хора? Срещнат ли такъв чо-въж, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже. Ако видят, че, е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин. Обществото разполага с повече начини и средства за подпомагане, отколкото отдълният човек. В това отношение индивидът, семейството, обществото трябва да бъдат готови да изпълняват волята Божия.
Днес разумният свет изпитва любовта на всички хора. Видите ли, че пред очите ви се върши пре-
181
стъпление, не казвайте, че волята Божия е такава и с това да измиете рящетт си, но опитайте се да помогнете по някакъв начин. Ако днес волята Божия е такава за едного, утре ще бъде такава за другиго, но същата воля Божия ще се приложи и към тебе. – Какво ще стане тогава с хората? – Всички хора ще падат преждевременно, както окапват плодовете от дърветата. Казвате, че ще дойде ден, когато животът естествено ще се подобри. – Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем да подобрим нашия живот още днес. Да подобриш живота си, това не значи, че можеш да подобриш целокупния живот. От тебе, като единица, се изисква следното: ако видиш, или. разбереш, че н-бкой човек мисли да се самоубие, ти трябва да се противоставиш на неговото намерение. В твое при-сжтствие не трябва да позволяваш да се върши какво и да е престъпление. Изобщо, не се позволява на човека да допуща в ума си нечисти и лукави мисли. Те могат да минават през ума му, но той трябва да постави на пътя им добри, възвишени мисли, чрез които да ги неутрализира. Човек тр-вбва да спира всвка престъпна мисъл, всбко престъпно чувство на пътя им, да се поразговори с тях, да ги застави да изменят намерението си. Има малки, но има и голями престъпления и погрешки. Важно е, че човек трвбва да се чисти и от малкит^, и от големите престъпления, които минават през ума, сърд-цето и волята му.
Сегашните хора се страхуват от мнението на близките си, на обществото и старателно прикриват своите престъпни мисли, чувства и постъпки. Те не подозират, че скритото престъпление е по-страшно от онова, което се е проявило вече. Който крие своето безверие, безлюбие, невежество, той е по-страшен от онзи, който открито показва безверието, безлюбието и невежеството си. Искреният човек, макар и без-верник, е на по-прав път от онзи, който седи на два стола. Последният казва: Може да съществува Бог, но може и да не съществува. Ако съществува, ще спечеля; ако не съществува, поне нищо не губя. Тази философия не може да изкара човека на добър край. Кажете ли, че или съществува Бог, или не са-
182
ществува, това е механическо гледане на въпроса. Не е безразлично, дали Бог съществува, или не. Гол-вма е-загубата за човека, ако Бог не съществува; голвма е печалбата му, ако Бог съществува. Разумният чо-в"бк не може да разсъждава така. Той не може да си задава въпроса, съществува ли животът, или не; той не може да каже, че това знаят родителите му. – Защо само родителите му да знаят, той да не знае? – Родителите му го родиха. – Ами тях кой роди? – Т-бхните родители. – Така не се разсъждава. Вие посаждате едно семе в земята, и то пораства. Отде взима живот семето? Ще кажете, че от земята, от свет-лината и топлината, от влагата. Не, семето носи живота в себе си; почвата, влагата, светлината и топлината с условия за проявяване и за диференциране на живота, който е вложен в семето.
И тъй, както животът ?в семето дава потик за растене, така и животът, вложен в човека, дава потик, импулс за работа. зЖивотът на човека се проявява чрез неговите мисли и чувства. Ако престане да мисли и чувствува, човек прекъсва връзката си с живота. Значи, животът се проявява чрез правите мисли и правите чувства на човека. Наруши ли отношението между правите мисли и чувства, човек внася в себе си условия за болестите,. които го лишават от живота. Каквито физиологически обяснения да се дават за живота, в същност, той е проява на мисли и на чувства. Ако н"вма мисъл и чувство, и живот няма.
Днес всички говорят за новото възпитание на младежьта. Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека, да се справя лесно с мъчнотиите на живота си. Това е науката, която стари-т алхимици с изучавали. Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Който познава тези закони, той е господар на своя живот. Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си. Онъзи пък, които не отричат концентрацията и молитвата, с дошли до механизиране на нещата. Т"Б се концентрират, молят се, но механически.*Молитвата, запример, е метод, чрезъ
183
който човек се свръзва с природата, както химикът с химическите действия. Вие не можете да се свържете с природата, ако нямате в себе си онзи не-преривен молитвен дух. И химикът не може да се свърже с химическите реакции, ако няма лампичка, с която постоянно да нагръва веществата. В този сми-съл, молитвата представя светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа. Наистина, ако не направиш връзка с природата, с всички разумни същества и с всичко разумно в света, ти нищо не можеш да постигнеш.
Следователно, който иска да постигне своите идеали, преди всичко, трябва да има вяра във великото, абсолютно начало, а после и в себе си, като част от това начало. Ще каже някой, че вярва в обществото. – Какво представя обществото? – Сбор от много хора. Щом е така, човек може да вярва в обществото дотолкова, доколкото и в себе си. Колкото е добър отдъ\пният човек, толкова може да бъде добро и обществото. Колкото е добър проявеният човек, толкова добър ще бъде и онзи, който ще се прояви в бж-деще. Затова Христос казва: „Достатъчно е ученикът да бъде като учителя си". И ученикът може да бъде толкова способен, колкото учителя си, но никога учи-тельт не може да бъде по-долу от ученика. Колкото него може да бъде, но не и по-долен от него.
Дко науката, към която се стремим, стане основа на нашия живот и не може да ни преобрази, каква наука е тя? Каква наука е тази, която не може да свърже личния, семейния и обществения живот в едно цътю? Каква наука е тази, която не може да свърже живота на ума, на сърцето, на душата и на духа в едно цъло? Някои се опитват да говорят за душата, разглеждат състава й, но не знаят, какво в същност представя тя. Душата е съединение на два Божествени принципа: любовта и мъдростта. те служат за основа на душата. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа". Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа в човека – любовта и мъдростта. Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа. Вън от гкзи принципи чо-
184
в-бк не съществува като разумна, съзнателна душа. Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта? Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му? Какво става с шишето, ако извадите водата от него? Шишето е важно, докато има вода. Без вода то губи цената си. Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека. Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението си. Обаче, въпро-сът с шишето не е същ. Шишето е ценно, докато има вода в него; изгуби ли водата си, то се обезценява.
Много от сегашните християни се разочароват в Бога, понеже не отговаря на молитвите им. Коя мома, или кой момък отговарят на молитвите си? Докато момъкът не колъничи пред момата и не й обещае, че е готов на всички жертви за нея, тя не го поглежда. Щом коленичи пред нея и каже, че е готов да й служи, да й стане роб, момата поглежда благосклонно към него и му се усмихва. Не прави ли също-то и момата? Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи. Едва тогава момъкът спира вниманието си върху момата. Обаче, ако гб не са готови да обещаят, че ще се жертвуват взаимно, те ще останат далеч един от друг. Ако момъкът и момата не са готови да се жертвуват един за друг, любовта никога няма да им се разкрие. Думата „колъничене" подразбира даване нещо от себе си. На същото основание питам: Мислите ли, че ще познаете любовта, ако не сте готови да колъничите пред Бога и да обещаете, че сте готови да Му служите? Чудни са хората! Без да дадат нещо от себе си, гб искат даже да заповъдват на Бога. Молитвите им не съответствуват на човек, който люби Бога и иска да Му служи, но са на господар, който знае само да заповядва.
Хората, религиозни и светски, не са доволни от живота си, искат н-бщо друго, и затова често се за-питват: Какво, наистина, е Бог? Много лесно може да се отговори на този въпрос. Бог е Онзи, Който те е създал, Който ти е дал живот. г\ ти, който не можеш да създадеш Бога, нито си създал живота, се осмъляваш да Го отричаш, да се питаш,
185
какво представя Той. Следователно, ти нямаш право да бъдеш господар на своя Създател. Той ти е дал ум и сърце да Му служи ш. След това четете ин-дуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всАко желание в себе си". Желанията са храна на сърцето. Да убиеш желанията си, значи, да унищо-жиш сърцето си. Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна. Он"бзи, които разбраха криво тази философия, изпаднаха в крайност. Много от Христовите последователи също така разбраха криво мисълта на Христа за самоотричането. Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията си. Под думата „самоотричане" Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието* недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти. С други думи казано: Човек трябва да се отрече от всичко животинско в себе си, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т. н. А да се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразби-рал Христос. Напротив, Христос говори в един стих за придобиване на вечния живот. Той казва: „Това е живот въчен, да позная Тебе Единнаго, Истин-наго Бога и Христа, Когото си проводил на земята". Значи, една от задачите на човека е да познае Бога във всичките Му прояви. – Къде ще Го познае? – В живота. Изучавайте, живота във всички живи същества – в човека, в коня, в овцата, във вола и подражавайте на добрите черти. Бъдете търпеливи, като вола, да ви впрътат и да мълчите; бъдете пожертвователни като овцата, да взимат млекото, вълната ви и да не роптаете; бъдете като коня, всбки момент готови за работа – да ви ездят, да ви впрътат в кола и т. н. Човек трябва да си състави ясна представа за вътрешния смисъл на живота, а не да се задоволява само с разглеждането му от социално становище. Социалното гледище за живота представя външно гледане, което не води към онези практически резултати, нежни за едно здраво, положитено възпитание. •Големи са постиженията на съвременната наука, но жалко е, че много от нейните изобретения се прила-гат за унищожаване на човечеството. Днес са из-
186
намерени такива електрически лъчи, които могат не само да изгарят телата, но и да топят мъчнотопими-т-б метали. Това още не е истинска наука. Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията си за благото, както на отделния човек, така и на всички народи, на цълото човечество. Наука, която унищожава човека, своя изобретател, носи повече регрес, отколкото прогрес. Тя спъва главно духовното развитие на човека.
В древността живели двама адепти, които имали гол-вми постижения. Един ден тв решили, всеки от твх да направи някакъв опите, да покаже, докъде е достигнал във възможностите си. Първият турил в чутура един човек и го счукал. Не се минало много време, вмясто живия човек, от чутурата адептът извадил злато. Значи, той превернал човерка в злато. След това вторият адепт пристъпил към опита си. Той взел също така еаин човек, но стар, пре-гърбен, немощен. Турил го в чутурата и го сгру-хал. След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен. Той превернал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа. Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато. И златото е ценно, но човек е несравнено по-ценен от златото. Защо ви е златото, ако човек изчезне?
Какви са постиженията на съвременната материа-листична наука? Тя сгрухва човека и го превръща в злато, като казва: Ние се нуждаем от пари, от злато. Злато, злато искаме ние! Този стремеж отживв времето си. Днес всички хора търсят науката на втория адепт, да сгрухат човека, но да го подмладят, да го направят способен да възприема новитв идеи и да ги прилага.
Съвременнитв християни очакват да дойде Хри-стос на земята по чуден начин, да елвзе от облаците, придружен с множество ангели.<уНаистина, Хри-стос ще се яви на хората, мнозина ще Го видят, но не в облаците, както Го очакват. Как иде любовта между хората? С колесница ли, или по друг начин? Любовта иде по особен, невидим начин. Кога е дошла любовта на земята и по какъв начин, това
187
никой не знае. Когато слезе на земята, в своята пълнота, тя ще запали сърцата на всички хора, ще просвети умовете им. Тб ще бъдат един ум и едно сърце и ще кажат: Отричаме се от досегашния си живот, отричаме се от всички заблуждения и па-гртзшки, от всички глупости и недоразумения. Това значи, че Бог е слЪзъл на земята: В който мо-мент хората се обикнат, заживЕят помежду си братски и са готови да сподЪлят всички блага без насилие, ние казваме, че Бог е дошъл на земята. Друг начин за дохождането на Бога между хората не сж-ществува. Само по този начин хората могат да оча-кват въдворяване на Царството Божие на земята. Не е лошо, че хората създават закони, но те трябва да бъдат разумни; не е лошо, че има църкви и училища на земята, но те трябва да се изменят, да поста-вят любовта за основа на своята работа; не е лошо, че хората се женят, стават майки и бащи, раж-дат деца, но, преди всичко, те сами трябва да се въз-питат, да приемат новите идеи, като основа на своя живот. Новитт^ идеи подразбират приложение на великите Божии закони; не е лошо, че в света има господари и слуги, но базата на техните отношения трябва да се измени. Нов ред и порядък трябва да се постави в света.
Мнозина се съмняват в приложението на нов ред и порядък в света. Доброто е възможно, когато човек го желае. Достатъчно е чов+ьк да отвори сърцето си за Божествените чувства и ума си – за Божествените мисли, за да постигне, каквото желае. Може ли такъв човек да реагира срещу Божественото? Той не само че нтьма да се противопоставя на Божественото, но става извор, от който започва да тече чиста планинска вода. – Колко вода ще извира от него? – Колкото е вложено.
Следователно, дойдете ли до любовта, нтзма да казвате, че нЪкого обичате повече, а никого–по-малко. Ще обичате толкова, колкото любов излиза от сърцето ви. В любовта нтзма закон, с който да определяте, колко да обичате, или колко да не обичате. Ако мислите, че обичате едного повече, а другиго по-малко, вие се самозаблуждавате. Даже и когато мислите, че не обичате некого, при известен случай вие гд
188
обиквате. Представете си, че по невнимание вие падате в една дълбока рЪка и започвате да се давите. В този момент край реката минава онзи, когото вие не обичате. Той се хверля в реката и ви спасява. Няма ли да го обикнете след това? До този момент вие не сте го обичали, защото не сте му дали възможност да се приближи до вас. За да се прояви любовта между хората, непремънно трябва да се създадат благоприятни моменти. Тъй щото, когато казвате, че не обичате никого, в същност, вие не знаете още, дали не го обичател Обичайте всички хора, които Бог обича.
„Син Человъчески е господар и на сжботата". От този стих разбираме, че сжботата е стар закон. Мойсей създаде закона на сжботата, а Христос каза, че човек трябва да стане господар на този закон. Това не значи, че трябва да изхверлим сжботата, но да й станем господари. Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът на тях. Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро. – Кога човек може да стане господар на закона? – Когато престане да гр-вши. Праведният не греши, защото е господар на закона. Хване ли го, законът му казва: Знаеш ли, кой съм? Знаеш ли, че мога да те накажа? Праведният отговаря: Ти си закон, аз съм разумност. Както си ме хванал, така ще ме пуснеш. Законът отстъпва пред разумността.^Дето е разумността, там няма закон. И обратно: дето е законът, там разумността отсъствува.
Христос казва: „Син Человъчески е господар и на сжботата." Когато стане господар на сжботата, човек придобива вътрешно спокойствие, вътрешен мир. До това време той постоянно се натъква на противоречия. Тази е причината, дето днес синове-гб и дъщерите, майките и бащит-в, учителите и уче-ниците, съдиите, свещениците се намират в противоречия помежду си. Когото срещнете днес, все е не-доволен от нещо: или го погледнали криво, или му казали нещо обидно. Мъжът е недоволен от жената, жената – от мъжа и т. н.уЖената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, вне-съл нещо лошо в нея. Така може да гледа и жената. Това показва, че хората не са свободни още отъ
ш
животинското си естество. Ако до днес тъ1 още се използуват едни други, къде остава тяхната чов-в* щина? Какъв лвкар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти? Какъв духов» ник или проповъ\цник е този, който използува своите пасоми? Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване. Като не миСлйт за това, Хората искат да намерят начин, да прекарат по-лесно живота си. Чувате нт^кой да казва: Да прекараме живота си, както и да е, да не мислим много. – Не е така, животът има цел, смисъл, не е само да Си поживъе човтьк.
Старите възгледи за живота са отжив-бли времето си. Сегашните хора се намират в нова фаза на живота, дето възвишеното и благородното взимат над-мощие Няма по-красиво състояние за човека от това, да бъде чист пред себе си. Погледне ли никого, каже ли му нтьщо, от него да блика чистота и искре-ност. Чистият човек лесно мъри нещата. Достатъчно е да погледне нъкого, за да го прецени. По главата, по челото, по линиите на лицето, по очигб, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал. Той познава добрия и лошия човек, познава, доколко е устойчив, честен, справедлив и т. н. Не можете да припишете на човека качества, които не са отбелазани на главата, на лицето и на ръцетъ-му. Кажете ли, че някой е светия, той трябва да има качествата на светията. Вс%ки носи свидетелството си със себе си. Ако тялото на човека не е съградено от фина, чиста материя, той не може да бъде нито спосо-бен, нито добродетелен; ако мускулите и костите му не са изработени от фина материя, той не може да има здраво, издържливо т-бло. Не се заблуждавайте от външната форма на нещата. Не е ли здрав човек, не е ли изработен от устойчива и здрава материя, и цар да го направят, пак няма да издържи на вън-шните условия и на вътрешнитв бури. Щастието на човтзка се обуславя от неговитв вътрешни условия.
„Син Человъчески е господар и на ежботата". – На какво може да бъде господар обикновеният човек? – На еждбата си и на своите задачи. Не оставяйте другите хора да решават задачите ви. Какво
190
ще правят учениците, ако учителите решават задачите и ако учат уроците им вместо ттзх? Заслу-жават ли те да носят името ученици? Ако учени-кът иска да стане учен, сам трябва да учи. Следователно, човек сам трябва да решава мъчно-тиите си. .* Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се, да ви покаже начин, да я впрегнете на работа.-По-добра учителка от сиромашията няма. Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчно-тии.л Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете да изнудвате слугите си, вследствие на което гб ще ви мразят.дАко и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате. Това е неразбиране на н-б-щата. Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога. Какво по-голтзмо благо може да очаква човек от това, да бъде слуга и съзнателно да изпълнява службата си? Нали така постъпи мла-дият княжески син? Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята й, като изпълняваше добросъвестно запов"Бдите им. Обаче, и княгинята слъзе от висотата на своето положение да слугува, да изпита княжеския син, а същевременно да изпита и себе си. Дко и вие, като младия кназ и младата княгиня, не можете да слезете от положението, в което се намирате, и поне един ден да слугувате, нищо не можете да постигнете.
„Син ЧеловЪчески е господар и на сжботата." Желая и на вас да станете господари на вашата сж-бота, да поставите като основа в живота си закона на любовта, с който да унищожите всички закони, от които страдат вашите поданици. „Любов и свобода" да бъде девизът на вашия живот. Когато вие дадете свобода на вашите поданици, и на вас ще да-дат свобода.
33. Беседа от Учителя, държана на 13 април, 1930 г. София. – ИзгрЪв.